Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Крепостите от края на Х²Х век - началото на ХХ век и методите за превземането им

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Осовец обкръжен ли е? Май не! Пример за непаднала НЕОБКРЪЖЕНА крепост има къде по-известен! Едно място с фортове, наречени Дуомон, Во и т. н.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #17
      Да, прав си, май по-скоро не е. Предполагам, че затова Ханс не е я е включил в списъка си.

      ПП За Вердюн си прав, разбира се. То ако погледнеш а запад, там си е една почти непрекъсната фортификация .

      Comment


        #18
        Още една интересна обсада е тази на Перемишл. Радко Димитриев проваля първия щурм, после има дълга обсада и накрая австрийците се предават от глад.


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          #19
          Да и тя само потвърждава основното. А именно - някои знаят да превземат крепости бързо и с бомбардировка, други бавно и с щурм, а трети още по-бавно, чакайки ония вътре да се предадат.
          Recalibrating my lack of faith in humanity...

          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

          Comment


            #20
            Ами някои си нямат 420 мм оръдия, с което се връщаме в началото на алтернативката, което беше:

            -Ех, ако България вместо учебен "крайцер+ беше купила батарея тежки гаубици.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              #21
              Колко щеше да се промени положението при Одрин примерно ако имахме батарея тежки оръдия ? 4 -6 навярно... ?
              Наистина ми стана интересно как си представяте ситуацията.

              Ако са 6 оръдия, значи ориентировъчно по 100 изстрела (живот) на ствол = 600 снаряда (хайде по 150 - да са 900).
              Това какво променя срещу 60 000 гарнизон ?

              Инсталирането на тежка батарея на позиция и достатъчната и малка скорострелност дават на противника доволно време да се изтегли от обстрелвания раьон, оставяйки само постове и т.н.

              Comment


                #22
                Сун Дзъ написа
                Колко щеше да се промени положението при Одрин примерно ако имахме батарея тежки оръдия ? 4 -6 навярно... ?
                Наистина ми стана интересно как си представяте ситуацията.

                Ако са 6 оръдия, значи ориентировъчно по 100 изстрела (живот) на ствол = 600 снаряда (хайде по 150 - да са 900).
                Това какво променя срещу 60 000 гарнизон ?

                Инсталирането на тежка батарея на позиция и достатъчната и малка скорострелност дават на противника доволно време да се изтегли от обстрелвания раьон, оставяйки само постове и т.н.
                Запознат ли си с това как падат всички изброени по-горе крепости? Въпросните тежки оръдия не се изпозлват срещу жива сила, ами срещу фортовете.
                Recalibrating my lack of faith in humanity...

                https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                Comment


                  #23
                  Да горе - долу... днес попрочетох доста. И именно за това говоря.
                  Колко, какви и за колко време фортове ще разрушат 4-6 нескорострелни оръдия, за да въздействат на отбраната на крепост с 60к гарнизон.

                  Мисълта ми тече в друга посока - ако имахме няколко тежки оръдия - все тая, но ако имахме поне един свестен боен кораб, то Хамидие може би нямаше да се прибере.
                  Не, че това щеше да промени войната де ...

                  Comment


                    #24
                    За седмица горе-долу- това отговаря на въпроса за колко време.
                    Какви - фортове, направени да издържат всичко до 210 мм. Признавам не помня какви точно са тези в Одрин, но общо взето това е стандартът за епохата.
                    Колко - предвид, горните примери се изкушавам да отговоря - колкото е необходимо.
                    Recalibrating my lack of faith in humanity...

                    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                    Comment


                      #25
                      Сун Дзъ написа
                      Не, че това щеше да промени войната де ...
                      За Хамидие съм съгласен - с нищо няма да промени войната. Но според мен едно бързо падане на Одрин, би променило войната с МНОГО.
                      1) Освобождава една цяла армия за действие по другите театри (нали не само аз мисля "Македония", когато казвам "други театри"?)
                      2) Освобождава най-важната транспортна артерия за българската армия и дава възможност и без това скапаната ни логистика и мед. служба да са поне малко по-добри.
                      3) значително съкращава опциите пред османското командване (Одрин фигурира в плановете им за контраатака, всичките напъни за десант при Булаир и т.н. са правени с мисъл за достигане до Одрин и т.н.), с което пък значително нарастват шансовете за бързо приключване на конфликта. А от целия Балкански съюз България би трябвало да има най-голям интерес конфликтът да приключи бързо.
                      Recalibrating my lack of faith in humanity...

                      https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                      Comment


                        #26
                        Доколкото схващам, Сун Дзъ, ще улеснят значително щурма й като разрушават или неутрализират фортове на съответното направление. Какъв е проблемът с щурма? Огневите средства на отбраната. А те са разположени във фортове и други укрепления. Ако бъдат неутрализирани на определен сектор от отбраната, пехотата ще може да настъпи с малки загуби и да заеме окопите и отбранителните съоръжения. Т.е. финалния щурм през пролетта би могъл да бъде проведен много по-рано, ако имаше обсадна артилерия. Плюсът на тежката не е в количеството снаряди сами по себе си, а в разрушителната им сила. Т.е. сметката не става така: да речем, 75 мм граната е 6 кг, 150 мм - 40 кг, а 380 е 70 кг, средната скорострелност (на час, че на ден зависи от запасите снаряди най-вече) е, да речем, в пределите на 300, 100 и 10 изстрела, т.е. 1 75 мм полево оръдие ще "даде" 1 800 кг, 1 х 150 мм 4 000 кг, а 380 мм - 7 500 кг. Същественото е, че 75 мм снаряди няма да нанесат никакви щети, 150 мм имат известен шанс да повредят полеви укрепления и почти никакъв - дълготрайни, докато 380 мм снаряд ще разруши напълно каквото полево укрепление улучи, както и ще повреди или разруши съответната част от трайното. Т.е. 100-тина 75 мм оръдия могат да хвърлят много боеприпаси за един час - над 400 тона, но ако гърмиш по крепост, ефектът ще е минимален. Дори и по полеви укрепления няма да е кой знае какъв. 25 х 150 мм оръдия могат да изстрелят до 400 тона, но ефектът ще е много по-голям. 2 х 380 мм гаубици или мортири ще изстрелят едва 15 тона, но най-вероятно ефектът ще е най-голям - във всеки случай, срещу самата крепост (за полевите укрепления 150 мм гаубици ще са по-добър вариант).
                        Между другото, по-добро сравнение дава взривното вещество в снарядите. В 75 мм е под килограм. В 150 мм е около 10 кг. В 380 мм е около 70 кг. Т.е. съвсем грубо казано, 380 мм гаубична граната е поне 100-тина пъти по-мощна от 75 мм и поне 10 пъти - от 150 мм.

                        Бързото падане на крепостта е хубаво нещо от всяка гледна точка.

                        Comment


                          #27
                          Дори и това оръдие - 305mm Шкода (Австро-Унгарско), което немците използват като спомагателно за разрушаването на фортовете на Лиеж - щеше да ни свърши работа. Снарядът е специално предназначен за пробиване на укрепления и тежи 384 кг.

                          Има си дори и предвиден транспорт. Лошото е, че го произвеждат само непосредствено преди войната, от 1911 г.
                          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                          Проект 22.06.1941 г.
                          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                          Comment


                            #28
                            Крепостите от края на Х²Х век - началото на ХХ век и методите за превземането им

                            Темата е отклонение от тази тема (за флотилиите на балканските държави към първите две десетилетия на ХХ век), реално е нещо като алтернативка за превземането на Одрин, но основно се обсъждат методите за превземане на крепости по това време и ролята на тежката артилерия в тях. Затова реших, да я преместя тук (ако има възражения или предложения по въпроса, чрез лично съобщение).

                            Comment


                              #29
                              За Шкодата е късно, да. Такова оръдие би могло да бъде закупено не по-късно от 1909г за да има време за усвояване на материалната част, създаване на съответните артилерийски части, които да го ползват, обучение на личния състав, избистряне на концепцията за използването му поне на едно-две учения и т.н.
                              Спокойно обаче е можело да се направи с приспособени корабни оръдия.
                              Recalibrating my lack of faith in humanity...

                              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                              Comment


                                #30
                                И морско да е, пак трябва да се купи от някъде и някой да го приспособи. Но предполагам, че ако имаше интерес (но откъде ще се вземе?), сигурно все нещо щеше да се намери. Ако приемем 1908-1909 г. като най-късен период за придобиването на, да речем, 2-4 свръхтежки обсадни батареи (4-8 оръдия), то може да се намери и някое "серийно оръдие". Да речем, 280 мм немска гаубица или французите имат някакво 240 мм брегово оръдие, което също би свършило работа. Има и някакви предшественици на "голямата Берта", които горе-долу може и да влязат в периода.
                                Между другото, някоя и друга обсадна минохвъргачка също би свършила добра работа, както и малко повече тежка полева артилерия.

                                Comment

                                Working...
                                X