Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Дунавският кръстоносен поход

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Изчезнал Безследно написа Виж мнение
    Спомням си, че във Франция официалната панахида е повече от година след разгрома. Преди това е имало слухове, чиито разпространители са били строго наказвани. Ще потърся по-точни данни.
    Оо, но тогава и Унгарското кралство е било смятано за далечна страна, на границите на цивилизацията. Плюс, че доколкото си спомням панихидата във Франция се отслужва толкова късно, тъй като не е ясна съдбата на всички загинали. Тъй като нас (и вас ) ни интересуват най-вече благородниците (и рицарите ), то в сборника, който споменаваш, има чудесно изложение относно съдбата им; аз бих го допълнил с важната роля на великия магистър фра Филбер дьо Наяк, който играе ролята на посредник между Баязид и Френското кралство и освен това предоставя значителна част от парите за откупа на оцелелите и паднали в плен. Последните в случая с французите са мнозинство - сред тях са маршал Бусико, наследникът на Бургундия Жан дьо Невер, Ангеран дьо Куси (който обаче май умираше) и мн. други... Та, с една дума, причината е тази, а не чак такова клане, каквото предполагаш и "пълно информационно затъмнение"
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      Приветствам преминаването от Ви на ти.
      Почти 30 години живея в Израел и иврита лека-полека се превръща в основния ми език, но едва ли някога ще замени българския.
      Относно т. нар. "учтива форма" - винаги ми се е виждала бая изкуствена, но сега разбирам защо - в древните езици такова нещо няма - и към царя и към пъдаря обръщението е едно и също.
      По същество - проверката на данните ще вземе време. Сега цялото ми свободно време е посветено на четенето на историческо съчинение от 16 в., написано на средновековен иврит. Ще споделя впечатления - има интересни и неочаквани неща.
      Оо, но тогава и Унгарското кралство е било смятано за далечна страна, на границите на цивилизацията.
      В еврейските съчинения от 16 в., написани в османската империя, Видин и Никопол се смятат за граница на цивилизацията (йерхетей Тугарма - т.е. задника на империята). Западът се е смятал за див.
      Last edited by Изчезнал Безследно; 02-09-2016, 16:16.
      "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
      FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

      Comment


        Аз на практика предпочитам "ти", но определени хора или наистина държат на него или използват неупотребата му, за да омаловажат дадено изказване чрез обвинение срещу автора му в недостатъчно възпитание и от там - във всеобща некомпетентност (или поне намекът е за това).

        Аз съм проверявал част от данните, а мисля че ги има и в сборника 1396 Никополската битка и съдбата на балкнаските народи (нали за него ставаше въпрос по-горе?). Мисълта ми беше по-скоро, че не всички кръстоносци, побягнали през Влахия след разгрома при Никопол, са били избити - това би било просто абсурдно, а сред власите е имало и немалко техни "приятели".

        Много бих се радвал на някой неизвестен тук еврейски извор за средновековна България, Балканите или за кръстоносните походи
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          Изворът е "Събрани и подредени съчинения на раби Елияу Младши, син на Елкана Капшали (Капсали) от Кандия"
          Много рядко е цитиран. Причините може да са:
          - маловажност
          - повечето изследователи на средновековната еврейска книжнина се интересуват от теологически съчинения, а горното е историографско
          - мисля, че не е превеждан и затова не е познат на изследователите на европейска и османска средновековна история
          "Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
          FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan

          Comment


            Изчезнал Безследно написа Виж мнение
            Изворът е "Събрани и подредени съчинения на раби Елияу Младши, син на Елкана Капшали (Капсали) от Кандия"
            Много рядко е цитиран. Причините може да са:
            - маловажност
            - повечето изследователи на средновековната еврейска книжнина се интересуват от теологически съчинения, а горното е историографско
            - мисля, че не е превеждан и затова не е познат на изследователите на европейска и османска средновековна история
            Хм, интересно, никога не съм го чувал, но предполагам, че има и други такива, които са ми убягнали - не само на мен, а и на "широката публика" - и за по-ранни периоди (с горното ми "искане" нямах предвид конкретния извор, който споменаваш).

            От самото заглавие мога да предположа, че Елияу (съвр. иврит Elyahu?) е бил жител на венециански Крит и по-конкретно на неговата столица Кандия. Не бяха ли именно средновековните венецианци онези, които са измислили не-дотам-приятната (в съвременното й значение) думичка "гето"? Все-таки, Кандия е била важно търговско средище, особено в 16 в., когато съперничещият й Негропонт вече е превзет от османците. Средновековната еврейска история ми е не по-малко, а може би повече интересна от мнозина други, тъй като има множество слабо изследвани документи, вкл. исторически съчинения; в едно такова например - от 12 век, което цитирах наскоро в моя статия, се дава (с едно изречение, но пък безценно!) великолепна информация за куманите, чиято страна там е наречена "страната на Кедар"... Случайно да имаш представа кой е този Кедар, защото аз напр. за Тогарма съм чел (в писмото на хаган Йосиф до Хасдай ибн Шапрут, да речем), но Кедар ми е напълно неизвестен?
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;}   первоначально имя одного из сыновей Измаила, затем стало…


              @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;}   первоначально имя одного из сыновей Измаила, затем стало…


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                Хм...интересно как етнонимът се прехвърля от Северна Арабия към северночерноморските степи Иначе за арабските "кидарити" бях чувал, но въобще не ми хрумна да ги свържа с "тази" земя на Кедар...
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  DelaRea написа Виж мнение
                  Другият вариант е, ако наистина споменатия от Шилтбергер пленник „Ханс фон Боден” (т.н. „господин Иван Видински”) е господаря на Видин, то, още в Никопол българския владетел да е бил пленен и окован, но и помилван (заробен, но не убит на място), а пратен заедно с останалите благородници във вътрешността на страната. Любопитен е факта, че немския хронист умишлено споменава отделно френските рицари, и отделно останалите двама благородници, като само на последните двама са написани имената
                  „...Король согласился и герцог выбрал 12 вельмож своего края, а также Стефана Сент-Омера и господина Иван Видинского...” или "Бургундският херцог като видя яростта му, го помоли да му пощади живота, който му беше мил и султанът се съгласи. Той взе и дванадесет благородници от своята страна и сеньорите Стефан Смихер и Хансен фон Бодман...."

                  Всички историци смятат за факт, че Йоан Срацимир е бил окован и отведен в Бурса, където е починал (което се повтаря със съдбата на рицарите). Остава спорен въпросът, кога и къде точно е бил окован – веднага след битката при Никопол, или след среща във Видин? Засега няма точен отговор на това.

                  Но тук има отделна тема за това - http://forum.boinaslava.net/showthre...E8%ED%F1%EA%E8

                  Гледам, че в темата са останали неизяснени някои личности, та по този въпрос...
                  Предположението за участието на Срацимир в битката се дължи на ранните (още през ХІХ в.) транскрипции на името на Ханс фон Боден. Най-вероятно въпросният Ханс е немски рицар. През 1360 г. се споменава някой си Ханс фон Бодман рицар на ордена на Светия Гроб Господен, дали това е същият рицар участвал в битката или негов родственик за момента е трудно да съм категоричен. Освен това Цамблак е категоричен, че Срацимир е пленен във Видин, тоест идентификацията му с Ханс фон Боден е неправилна (или поне с много въпросителни).
                  Стефан Сент-Омер (Смихер) вероятно е представител на стара кръстоносна фамилия от североизточна Франция, чиито представители през ХІ-ХІV в. се подвизават из Леванта и на Балканите. Тоест де Невер се е застъпил най-вероятно за лично познати му отдавна рицари, а не за някакви си чужденци от Унгария, или още повече схизматици.
                  Стефан Ласковиц (Ласкович, Ищван Лацкфи на унгарски маниер) по време на битката е палатин на Унгария.
                  Щибор Щибориц е с полски произход, а по време на битката е воевода на Трансилвания.
                  Миклош Гарай (Николай Гара, Горянски в различните транскрипции) по време на битката е бан на Хърватия. Заедно с Йоан Мароти през юли 1395 г. участва в превземането на Малък Никопол.
                  Liberte, egalite, fraternite
                  Viva la revolution
                  Zalmoxis написа
                  Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                  http://hristoen4ev.blogspot.com/
                  dibo написа
                  Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                  - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                  Comment


                    Ще вмъкна и още една бележка, отнасяща се до съдбата на Анри де Бар. В статия на Гюзелев за сборника Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа привежда писмо на Робер де Бар според което синът му Анри бил затворен във Видин. Гюзелев предполага, че Анри де Бар е оставен в гарнизон. Проблемът тук е, че много документи го споменават като участник в битката. Според мен съдбата на Анри ни показва още един от пътищата за бяство (отстъпление е меко казано) на разбита разнородна армия. Освен по море и през Олтения, част от рицарите вероятно са тръгнали по обратния път откъдето са дошли. Подобна хипотеза донякъде би обяснила защо Срацимир без страх излязъл да посрещне Баязид, може би също толкова лесно е предал рицарите, както само месец по-рано е направил и с турците и е участвал в доразгромяването им.
                    Liberte, egalite, fraternite
                    Viva la revolution
                    Zalmoxis написа
                    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                    http://hristoen4ev.blogspot.com/
                    dibo написа
                    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                    Comment


                      Съмнявам се, че биха записали Срацимир като "Ханс фон Боден" дори и в много просташка немска хроника. Та той е бил с царска титла, равна на "император", а най-близките по време западни извори за Никополския поход го споменават поне като "владетеля на Видин".

                      Между другото в този поход действително участва "цветът на западното рицарство" с малки изключения (иберийците, повечето англичани и изобщо британци, Тевтонския орден и повечето немци - но пък има поне трима-четирима много влиятелни участници от (южно)германските земи, които предвождат немалко воини - един от тях е Ханс Шилтбергер). Имаме огромен брой благородници от Кралство Франция като в най-добрите времена на т.нар. "класически кръстоносни походи" (Никополския минава за "късен") , бургундци, чийто дук е васал едновременно на френския крал и римския император, маджари, италианци, чехи, поляци, хървати, словенци, власи... Струва си някой след Атия (скоро ще станат 100 години от излизането на неговото съчинение по темата) да направи едно проучване, в което да обобщи данните за и да изброи всички известни участници в него. Аз не знам - по-точно знам, но причините ми се струват вече нерелевантни - защо този поход, който като мащаби е по-значителен и от двата на Владислав Варненчик, обикновено е пренебрегван в сравнение с последния.
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment

                      Working...
                      X