Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Смирненските кръстоносни походи

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Смирненските кръстоносни походи

    Не знаех нищо за тях, докато не попаднах случайно на статия за тях в Уикипедия. Ще я цитирам тук и ще моля, който знае нещо повече по въпроса, да пише, каквото може да добави към историческата истина.

    #2
    Първи смирненски кръстоносен поход 1343 - 1344 година

    Обявен е от папа Климент VI с Bula de Cruzada (Кръстоносна Була) - "Insurgentibus contra fidem" от 30 септември 1342 г. Походът е насочен срещу безчинствата на пиратсващия в Бяло море и Средиземно море на турския бей Умур бег. Бегът е водач (емир?) на селджушкия бейлик Айдън установил столицата си в Смирна.

    На 13 май 1344 в битката в залива на Смирна кръстоносния флот от 20 венециански, 6 родоски и 4 кипърски кораба под командването на Анри (Henryk) от Аст печели решителна победа срещу турците. След няколкодневни сражения на 28 октомври 1344 година кръстоносните сили на Република Венеция, Родоските рицари и Кипърския крал Хуго (Хю) ²V превземат столицата на емирството Смирна, но без цитаделата на града.

    Втори смирненски кръстоносен поход 1345 - 1346.

    Обявен е от папата в 1345 година, а кръстоносците тръгват през ноември, водени от бургундеца Хумберт ²² дофин на Виен (Humbert II de Viennois). През февруари 1346 г. разбиват турците при Митилини и укрепват позициите си в града и района. През 1348 г. Умур бег контраатакува, но е убит в боя при цитаделата на града.

    През 1351 година е подписан мирен договор с турците, при които града остава на кръстоносците, а турците местят главния град на бейлика си в Ефес. Смирна е християнски до 1402 г., когато рицарите са победени и града е превзет от Тимур, тежко съсипан и жителите му подложени на клане.

    Comment


      #3
      Силна тема. На този адрес: http://vladislavivanov.blogspot.com/...1292-1334.html можете да прочетете за прелюдията към т.нар. "Смирненски кръстоносни походи" (и втората част е на блога ми). За съжаление още не съм публкувал никъде разработките ми върху тях, но франкофоните например могат да се ползват от прекрасния труд на Пол Льомерл "Емиратът на Айдън".

      "Анри (Henryk) от Аст" е Анри дьо Асти

      "Хумберт ²² дофин на Виен (Humbert II de Viennois)" е Юбер II дьо Виеноа

      За превземането на Смирна от Тимур може да погледнете една друга моя статия: http://anamnesis.info/fonts/versiq.1...ov/Ivanov.html
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #4
        Делареа, по тази тема може да се пише страшно много, но мисля че почти всичко, което е известно е много подробно описано на около 40-50 страници в книгата на Кенет Майер Сетън "The Papacy and the Levant, 1204-1571" 1 ви том, 9 и 10 глава. Затова може да прочетеш написаното там и да направиш по-подробно изложение в темата. Разбира се, че не всичко описано в тези глави трябва да се приема като абсолютно достоверно, но си струва четенето. Книгата можеш да я намериш в нета.
        Last edited by ; 13-01-2013, 20:16.

        Comment


          #5
          Абе, пичове, да ви кажа честно, сега се замислих и фактически "първият" от тези т.нар. "Смирненски кръстоносни походи" не е този от 1343 г., ами този от 1332 г. Защо ли? - Ами защото по време на този поход за пръв път кръстоносци атакуват Смирна или Язмир, както я нарича Ибн Батута; тя още тогава е столица и главна база на Умур Бег Айдъноглу, "Лъвът на моретата", най-великият газия, плешивият или бръснатият до кожа дебелак, страшилището на седемте морета и бичът на неверническите кучета, мир на праха му...Който чете английски и има интерес може да ми прочете статията за него в списанието "Etudes Balkaniques" XLVIII, бр. 1 за 2012 г. - "Sancta Unio or the Holy League 1332-36/7 as a political factor in the Eastern mediterranean and the Aegean". Това тук пък беше част от черновата на статията и може да ви "светне" за Венеция и Генуа, чиито търговски амбиции играят най-голяма роля за самата поява на "Смирненските кръстоносни походи"
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            #6
            Походът на Амедей Савойски е един вид логично продължение на Смирненските, така го разбирам аз.
            Луд на шарено се радва - цивилен блог

            Comment


              #7
              gregorianus написа Виж мнение
              Походът на Амедей Савойски е един вид логично продължение на Смирненските, така го разбирам аз.
              Ъ-ъм, той е...малко по-друга бира, но посоката на мисленето ти е вярна . Странно е и не особено известно, но всички пътища в тия години и при тия събития водят към Смирна.
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #8
                Значи въпросът трябва да бъде: с какво е важен градът? Интересно е, че там май за първи път са печатани текстове в Анадола (и изобщо на изток от Италия). На гръцки, разбира се, съвсем в навечерието на 1453. Явно богат град.
                Луд на шарено се радва - цивилен блог

                Comment


                  #9
                  На мен ми е голям мерак да отида в Смирна и да разясня проблема, за който говори Грегорианус, но без някой грант няма как да стане. Малко кофти в тая насока е, че градът е важен и до ден днешен и е станал огромна, модерна метрополия, но все някак си и средновековието ще изплува при по-внимателен оглед, известна фантазия и издирване на необходимите документи
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    #10
                    Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                    Ъ-ъм, той е...малко по-друга бира, но посоката на мисленето ти е вярна . Странно е и не особено известно, но всички пътища в тия години и при тия събития водят към Смирна.
                    gregorianus написа Виж мнение
                    Значи въпросът трябва да бъде: с какво е важен градът? Интересно е, че там май за първи път са печатани текстове в Анадола (и изобщо на изток от Италия). На гръцки, разбира се, съвсем в навечерието на 1453. Явно богат град.
                    Икономиката, пичове.

                    Ето съвсем мързелива справка с родното Уики за Умур:

                    През 1317 г. неговите войски завладяват Смирна.

                    През 1319 г. на 23 юли неговата флота от 10 галери и 19 други кораби с общо 2 600 души нападат Хиос, но е победен от рицарите на Родос.

                    През 1325 г. баща му Мехмед бей Айдъноглу (1308-1334) разделя своя бейлик Айдън между 5-та си сина, като запазва до смъртта си върховното управление.

                    През 1332 г. той контролира пристанището на Смирна. Неговите пиратски кораби стигат до венецианското господство Негропонте


                    Нали си сещате, че с превземането на Хиос е бръкнал в г@за на генуезците, а през 1332 г. е бръкнал на същото място и на венецианците.

                    Вижте и на картите къде по онова време минават морските търговски пътища и къде е бейликът на Умур. Направо е вбесил жабарите.

                    Click image for larger version

Name:	Medieval commercial routes.jpg
Views:	1
Size:	54.0 КБ
ID:	531927Click image for larger version

Name:	late_medieval_trade_routes.jpg
Views:	1
Size:	486.8 КБ
ID:	531928Click image for larger version

Name:	Anatolia1300.png
Views:	2
Size:	64.1 КБ
ID:	531929

                    Comment


                      #11
                      Момчета, ако ви се чете нещо по-подробно и конкретно по темата, вземете си дръпнете статията ми от тук; в нея става въпрос за първия от "смирненските кръстоносни походи", при който Смирна е ако не презвета, то поне сериозно атакувана. Мисля че ако е прочетете, много неща ще ви се изяснят и ще можем да дискутираме по-интересни неща -друго полезно обобщително четиво за начало е "Папството и Леванта" на Кенете Сетън, първият том.

                      Така, сега към г-н Никой: много мързеливо го давата, ма направо лежерно, с тоя език и тая уикипедия. Иначе за картите евалла . Та, значи, Умур за негово съжаление не превзема Хиос, май не му стигат силите да се справи чак толкова окончателно с братята Закария, които доскоро самодоволно са си "щавели" с кръвожадните си наемници из Айдън и Сарухан и са принуждавали бедните местни правоверни да им плащат изсмукан от кръвта и потта им тежък данък, Аллах да ги порази трижди, франгски кяфири нйедни! Това, което прави Дебелия Паша, е да обърне нещата така, че сега Закариевците да му плащат данък, а не той на тях и туй е.

                      Другото е верно: действително Айдъноглу е бръкнал бая длибочко в ....е, ок, някъде си... както на Венеция, така и на Генуа и двете республики са изрикали като настъпен кон. Но, Никой, вземете прочетете статията ми и ще се уверите, че има разлика както в настъпването, така и в реакциите на "жабарите" . Упоменали сме го това специално, тъй като ни беше интересно с оглед на това как различните жабарски политически сили се справят със ситуацията и защо по тоя или оня начин
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        #12
                        Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                        Момчета, ако ви се чете нещо по-подробно и конкретно по темата, вземете си дръпнете статията ми от тук; в нея става въпрос за първия от "смирненските кръстоносни походи", при който Смирна е ако не презвета, то поне сериозно атакувана.
                        Монсеньор, понеже в упоменатият от Ваше рицарство линк мернах и капасъзина Хетум ²², се присетих за един друг Хетум, дето му е бил роднина, ама хич не са се обичали и който заради това приключва живота си като монах във Франция и пише на старофренски една "История на татарите", послужила като настолно разузнавателно четиво на половин Европа и докарала папа Климент V до предоргазмено състояние.

                        Ето я на англосакски:

                        Het'um the Historian's History of the Tartars




                        Същият Хетум превежда на средноарменски и "Антиохийските асизи". Ето ги на средноарменски с паралелен превод на галски:




                        А ето и едно четиво с документи, свързани с отношенията между Венеция и Киликийска Армения, само че е на "жабарски"




                        Et enfin, още едно четиво за Лузиняните, отново на галски.

                        Documents pour servir a l'histoire des Lusignans de la petite Armenie (1342-1394)

                        Comment


                          #13
                          Еми унищожих си предишния пост, не знам какви бутони натиснах, беше прекрасно произведение на изкуството, но все пак реших да не се хвърлям от моста между кварталите Изток, Дианабад и Изгрев - не знам защо, постът си струваше много повече от жалкия ми живот. Все пак ще отбележа задължителните благодарности към...Кой? - Еми към...Никой - за прекрасните линкове с още по-прекрасните материали, криещи се зад тях, но не мога да не си позволя да отбележа, че те в най-добрия случай са свързани само косвено с темата, щото за съжаление проблемът с Киликийска Армения през тоя период отива на заден план точно заради Егея и въпросните "Смирненски кръстоносни походи". Тъй че за Армения, за която са линковете на гусин Никой, никой от тия кръстоносни походи не прави нищо, единствено хоспиталиерите и един папа, няма да казвам кой, за да ви дразня, се опитват да направят нещо с тях в помощ на бедните ерменеки, но уви - единственото, което е попадало в моя взор, е една сумица от ок. 38 000 флорина, изпратена към Киликия от Запада - ама това е капка в морето от суми, необходими за издръжка на качествени армии. Ролята на МалкоАрменския проблем в Смирненските кръстоносни походи също е засегната, макар и бегло в мойто статийче/студийче, така че моля, четете и ме разпънете на кръст евентуално Ако пък искате - не четете, аз само казвам, че го има там, за да не се хабя да го пиша и тук.
                          A strong toun Rodez hit is,
                          The Castell is strong and fair I wis...


                          блог за средновековна балканска история

                          Comment


                            #14
                            г-н Никой написа Виж мнение
                            Монсеньор, понеже в упоменатият от Ваше рицарство линк мернах и капасъзина Хетум ²², се присетих за един друг Хетум, дето му е бил роднина,
                            Брех, колега, сега попрехвърлих и, странно, не откривам да съм споменавал баш тука въпросният "капасъзин" . То няма и много логика баш за тия времена. Споменавал съм го безспорно в дисертацията си, но не и във връзка с тази тема, нито пък в статията.

                            Пак благодарско за линковете към усърдния Бедросян

                            Вие, като специалист дали бихте могли да ни кажете нещо (в отделна тема, разбира се) за евентуална емиграция на киликийски амрменци-униати на Запад, подобно на техния злощастен последен крал, който, както знаем, свършва живота си в Парижпрез 1393 г., все още не губейки някаква надежда да види отново прекрасните планини на Тавър и своя трон в Сис. Знам за сирийци и аремци в Родос по време на хоспиталиерите, но откъде точно и кога са емигрирали - не мога да кажа. Просто ми е любопитно, може и нещо съвсем кратичко тук всъщност...
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              #15
                              Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                              Брех, колега, сега попрехвърлих и, странно, не откривам да съм споменавал баш тука въпросният "капасъзин" . То няма и много логика баш за тия времена. Споменавал съм го безспорно в дисертацията си, но не и във връзка с тази тема, нито пък в статията.

                              Пак благодарско за линковете към усърдния Бедросян

                              Вие, като специалист дали бихте могли да ни кажете нещо (в отделна тема, разбира се) за евентуална емиграция на киликийски амрменци-униати на Запад, подобно на техния злощастен последен крал, който, както знаем, свършва живота си в Парижпрез 1393 г., все още не губейки някаква надежда да види отново прекрасните планини на Тавър и своя трон в Сис. Знам за сирийци и аремци в Родос по време на хоспиталиерите, но откъде точно и кога са емигрирали - не мога да кажа. Просто ми е любопитно, може и нещо съвсем кратичко тук всъщност...
                              Твое рицарство, може и да си като цар Симеон, който пишел книги, за да си почива от битките, но очевидно си забравил какво си писал в почивките.

                              Този "капасъзин" имах предвид:

                              През 1294 г. магистрите на Хоспитала и Храма присъстват лично на коронацията на краля на Армения Хетум II. Про-латинските тежнения на Хетум се проявяват в по-близките контакти с Кипър; той става католик и омъжва сестра си за Амори дьо Люзинян, титуларен принц на Тир и брат на крал Анри II дьо Люзинян. От Кипър хоспиталиерите остават в контакт с Армения и когато през 1299 г. Хетум побеждава своите братя Смпад и Константин, които са завзели властта няколко години по-рано, хоспиталиерите, както изглежда, му оказват известна подкрепа.


                              Този Хетум успява 28 години 3 пъти да бъде цар: 1289–1293; 1294–1297; 1299–1307.

                              А сега сериозно вече.

                              На мен Киликийска Армения не ми е силното място, прекалено западна ми е. Със сигурност знам поне за едно сведение за арменец на висш византийски пост по времето на Кантакузин, но това не е толкова учудващо. Само че той не е униат. За арменци на запад при франките не знам обаче. Ето по време Кантакузиново:

                              Протостраторът Теодор Синадин бил управител на Солун и околните градове около Стримон. Гвидо арменецът, братовчед на починалия император, управлявал град Серес и градчетата до Христупол. Преди 24 години той бил повикан от [Киликийска] Армения във Византион от сестрата на баща си, императрица и майка на император Андроник. Гвидо се оженил за братовчедката на Кантакузин, но останал бездетен, макар че живял с нея дълго време. След като тя починала, той се оженил за дъщерята на Сиргиян, от която имал и деца. Той обаче винаги изповядвал отечествената религия на арменците
                              Nicephori Gregorae. Historia Byzantina. ГИБИ 11. С., 1983, с. 167–168
                              Но за да не оспамим и поарменчваме темата, ще се опитам да се върна към началната й идея.

                              Аз по принцип трудно помня (пък и не се и мъча особено) дати на битки, брой войски и т.н. Но пък напоследък се опитвам да гледам на историческите процеси и събития през призмата на географията и обусловената от нея икономика. В тази връзка ще споделя една моя мисла.

                              България по време на османското нашествие като цяло остава безинтересна за кръстоносните движения и планове. Като погледнем картата, Втората и Третата българска държава имат отвратителни географски обхват. Отворени са за търговия само по 2 оси - югоизток-северозапад и на североизток. Тоест по линията Константинопол-Одрин-Пловдив-Средец-Белград-Унгария-Австрия-Южна Германия-Чехия. А на североизток към украинските и руските земи, които през Х²V век като цяло са си дива половецко-монголска степ и икономическите ни връзки с този регион едва ли са били особено развити (не броим Кафа). Реално след времената на Латинската империя и опита на Карло Анжуйски (или Шарл д’Анжу ако предпочиташ) да спретне коалиция против Михаил V²²² България остава извън полезрението на класическите западни кръстоносни и експанзивни сили. Някакви търговски връзки с развитите западноевропейски икономически центрове през Х²V век осъществяват само генуезците и венецианците, но за тях ние сме пасивен и ВТОРОСТЕПЕН пазар. Затова не е учудващо и че няма документирано участие на генуезци и венецианци на помощ на България против турците, каквото има при отбраната на Константинопол. Нещо повече, италианците под напора на османлиите отстъпват в кръг отвън навътре – от Българското черноморие към Константинопол и Солун. За венецианците например Солун е в пъти по-важна входна врата за балканската търговия, отколкото една Варна или Созопол. Същото важи и за другата им врата – Дубровник. Поради това, че географски ние сме затворени за голямата международна търговия поради липса на излаз на топло море (Егейско или Адриатическо), ние оставаме и извън сериозните икономически интереси на Венеция, Генуа, Пиза, Арагон. А оттам и оставаме извън сериозния им политически интерес, защото големите пари се въртят в Егея и Средиземноморието, а не в затвореното Черно Море. Просто България поради слаба интегрираност в международната търговия е слабо известна. Точно поради тази липса на икономически, а оттам и политически интерес, падането на България под властта на османлиите като цяло остава незабелязано от латиноговорящия Запад, да не говорим за Англия. Докато гибелта на Византия се оказва шок не само защото тя има ореола на законната и древна Римска империя, но и защото османлиите слагат ръка на възела на евроазиатската търговия – Константинопол, Солун, егейските острови, Пелопонес. Дори една Сърбия, която е на границите на католическия свят, но и на Адриатика, сиреч на границата на търговските трасета от Ориента към Северна Италия, е по-известна от България в латиноговорящия свят. Впрочем днес ситуацията е ИДЕНТИЧНА. Нас просто не ни знаят страните, които участват в голямата световна търговия.
                              Твое рицарство, забележи, че единствените католически сили, които проявяват активност в нашите земи са точно тези, чиято сухопътна търговия към Константинопол и Предна Азия пострадва от завземането на България от османлиите, са Унгария, Бохемия, Австрия и донякъде Полша. Затова и през 1396 и 1443-1444 г. турците си имат работа с кръстоносни войски, набрани от тези страни. Но когато откритията на Колумб и да Гама отварят западните европейски държави към световната голяма търговия, Балканите и най-вече България са напълно забравени.

                              Comment

                              Working...
                              X