Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Смирненските кръстоносни походи

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Без съмнение е истинско удоволствие да се общува с вас, г-н Никой, позволявам си това лирично отклонение, тъй като сега имам съвсем малко работа и скоро брб, както се казва в скайп-езика и продължавам по същество .
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #17
      Та, Никой, по същество...:

      1. Ти ме връщаш чак до третия пост в темата, дето съм пуснал линк към ранната ми студия за кръстоносните акции в Леванта след падането на Акта, т.е., както аз го разбирам, първите от т.нар. "късни кръстоносни походи" (някои разбират хронологичните граници на понятията другояче, напр. Н. Хаузли озаглавява труда си: "Късните кръстоносни походи, от Лион до Алказар, 1274-1580"). Въпрос на вкус, както казало кученцето...А аз мислех, че говорим за статията ми за Свещената лига от 1332-36/7 г. Вярно е обаче, че и във втората част на материала от първия линк се споменава съвсем накратко първият "смирненски" кръстоносен поход, но там липсва упоменаване, че той е такъв, т.е., че при него за пръв път е била атакувана Смирна. А и изощо описанието е толкова кратко, че за него въобще не си струва да се говори. Иначе Хетум не можеше в никакъв случай да бъде изпуснат при обзора и анализа на тема като "Кръстоносни походи и латински военни акции в Леванта, 1292-1334". Но тъй или иначе няма нищо общо със Смирна.

      Ок, точка по тоя въпрос, надявам се, че недоразумението се изясни, време е да преминем към:

      2.
      Със сигурност знам поне за едно сведение за арменец на висш византийски пост по времето на Кантакузин, но това не е толкова учудващо. Само че той не е униат.
      Прочитайки това, мислено потрих доволно ръчички, а на душата ми й стана едно такова драго, топло, все едно медец капеше от нея . Този "арменец" ми е любима личност, откакто разбрах за него. Не ти ли направи като начало впечатление, че въпросният "Гвидо" има едно такова някак си не особено арменско име като Ошин, Смбат или Кеворк например...Тъй като допускам, че се бъзикаш и ти е известно що за птица е въпросния хермин, ще се огранича с анализа на следния цитат:
      Гвидо арменецът, братовчед на починалия император, управлявал град Серес и градчетата до Христупол. Преди 24 години той бил повикан от [Киликийска] Армения във Византион от сестрата на баща си, императрица и майка на император Андроник. Гвидо се оженил за братовчедката на Кантакузин, но останал бездетен, макар че живял с нея дълго време. След като тя починала, той се оженил за дъщерята на Сиргиян, от която имал и деца. Той обаче винаги изповядвал отечествената религия на арменците
      Първо да отбележим за протокола, че Гвидо е бил служител не само на Кантакузин, но и на Андроник Млади (дай да го праскаме тоя василевс по руската метода, графът без друго го наложи, а и по-лесно, че не се налага да променяш на латиница, за да му пишеш номера ) и второ, че баш според една от книжките, към които си дал линк, Гвидо не е Гвидо, ами е мой адаш - Ги и освен това е дьо Люзинян, и освен това е син на Изабела (верно арменка) и Амори дьо Люзинян (който обаче не е арменец). Та под "отечествената религия на арменците" тук може би би трябвало да се разбира униатството? На всичкото отгоре имам спомени, че точно този Люзинян, единственият, управлявал земи, населени с българи, си е съвсем редовен поддръжник на унията на Арменската с Католическата църква, както подобава на фамилията му. Възможно е и да греша, но във всеки случай той не е най-подходящият пример за "арменец на висш византийски пост по времето на Кантакузин", той е колкото арменец, толкова и източен франк...

      Що се отнася до останалата част от изложението ти - много е интересно, признавам, има и части, с които съм съгласен, има и такива, с които не. Но няма да ги дискутирам тук, тъй като засегнатите проблеми са твърде обширни и тази тема лесно ще бъде погребана под тях
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #18
        Те ви тука кратка уики-информация за въпросния "арменец Гвидо", който по-късно става крал под името Константин II и злощастно завършва краткото си царуване - по-добре да си беше останал на Балканите, тук, доколкото си спомням, се беше проявил добре срещу турците, можеше да помогне на Момчил или Углеша. И, надявам се, дотук да спрем с офтопика.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #19
          Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
          Те ви тука кратка уики-информация за въпросния "арменец Гвидо", който по-късно става крал под името Константин II и злощастно завършва краткото си царуване - по-добре да си беше останал на Балканите, тук, доколкото си спомням, се беше проявил добре срещу турците, можеше да помогне на Момчил или Углеша. И, надявам се, дотук да спрем с офтопика.
          Охо. Не знаех, че става дума за същия човек. Абе те тия ЛузинЯН... баш арменци са си, от Гаскония.

          Край на ОТ и май край и на участието ми в темата, защото съм безсилен в рицарската тематика инклудинг и кръстоносната.

          Comment


            #20
            г-н Никой написа Виж мнение

            Край на ОТ и май край и на участието ми в темата, защото съм безсилен в рицарската тематика инклудинг и кръстоносната.
            Реших да "ъп"-на темата, инспириран от последния цитат и от (не)скритото ми желание да подискутирам с някой относно една моя хипотеза (при условие, естествено, че се намерят желаещи). Първо, г-н Никой, разбира се, че не сте "безсилен в рицарската тематика инклудинг и кръстоносната", а точно напротив, както и мнозина други участници в този форум. Затова не виждам никакви пречки пред повторно, потретно и тн. включване във всякакви дискусии по тематиката, да не говорим, че някои от нас направо изпитват силно незадоволен глад за комуникация по тези въпроси! Затова....моля Ви (please)

            Т.нар. "Смирненски кръстоносни походи" на практика завършват с победа на Запада. Но това е една по-скоро "пирова победа", огромните жертви, които са дадени в периода 1332-1348 г. от кръстоносците, са оправдани само с придобивката на Смирна (и то не цялата) и наистина временното умиротворяване на т.нар. "морски" или "пиратски" бейлици по западния бряг на Мала Азия (същите, които по стар маниер са наричани "селджукски", а на мен по-скоро ми се струва, че те отдавна вече нямат нищо общо със селджуките). Тези, които обират плодовете от възникналата ситуация, всъщност са онези, които не са взели абсолютно никакво участие в цялата патакалама, а именно - османците.

            В тази моя статия (Една хипотеза за връзките между фамилията на Кантакузините, папството и ордена на хоспиталиерите на Родос (1350-1360 г.) съм се опитал да анализирам ситуацията в Егейския регион непосредствено след края на "Смирненските кръстоносни походи" или, по-точно, след приключването на най-големите и известни такива, т.е. онези с участието на френските кралки кораби, дофина Юмбер дьо Виеноа, които водят до смъртта на Гази Умур бег Айдъноглу и тн. Бих се радвал изключително много, ако някой изрази мнение по повдигнатата от мен хипотеза за възможните връзки и взаимоотношения между Хоспитала на Родос, Кантакузините, папството и тн. Мисля, че сравнително отдавна не се е появявало нещо кой знае колко ново в международен мащаб относно този период и проблематика, така че ще ми е извънредно интересно да разбера дали съм успял да убедя някой в правотата на своите виждания. Е, разбира се, на читателя също трябва да му е интересно, а затова и пускам "молбата" не къде да е, а именно тук, където се стараем да поддържаме някакво ниво, независимо от всичко останало
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              #21
              Интересни подробности за емира Умур и т.нар. "Смирненски кръстоносни походи" дава мароканският пътешественик Ибн Батута. Тук можете да прочетете първата част от откъса за неговото пътешествие в Турция, който съм се опитал не само да преведа на български, но и да го снабдя с адекватен исторически коментар. Скоро ще излезе и втората част, в която именно се намира описанието на срещата на пътешественика с "Лъва на моретата" Умур Бег и на кръстоносния поход против него и която също ще публикувам на блога. Но в първата половина на 14 век малоазийските турски бейлици доста си приличали един с друг, така че дори и едно описание на емирство Караман би могло да ни даде известна представа как са изглеждали нещата в Айдън. Разбира се, съществуват и разлики, като една от тях, съдейки по думите на Ибн Батута, са многобройните християнски роби, които се срещат в онези бейлици по егейското крайбрежие, но изглежда липсват в тези, намиращи се по на изток...

              Любопитно е, че по това време Караманлиите също са имали срещу кого да водят джихад и да взимат християнски пленници за роби - техните земи са граничели на запад с все още свободната Киликийска Армения. Но все пак Ибн Батута не споменава за роби в Източна Анатолия. Дали арменците са били под закрилата на някакво споразумение или пък са били по-трудни за пленяване едва ли бих могъл да кажа...но арменските роби май са и далеч по-рядко срещани на големите робски пазари в и около Италия на Запад (за които има достатъчно на брой документи). Възможно е по-доброто познаване на мюсюлманите (арменците живеят заедно с тях от почти хилядолетие) да ги е спасило от онази съдба, която постига толкова гърци, българи, кумани, руси, татари и черкези в 13-15 век
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment

              Working...
              X