Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Американо - индианските войни

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Blackwolf написа Виж мнение
    По принцип не случайно питам за обратна връзка с четящата публика. Има преведени две книги и искаме да видим мнения, за да преценим има ли смисъл да се търсят начини за издаване. Щото ако ги прочетат само няколко човека няма смисъл...
    1. http://www.nebraskapress.unl.edu/pro...th,673696.aspx
    2. http://www.nebraskapress.unl.edu/pro...gs,671939.aspx
    На мен и двете ми изглеждат много добри.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      Само за протокола - вчера ядох бизонско. Не е толкова нежно колкото качествено говеждо, но в никакъв случай не е толкова жилаво колкото съм срещал да го описват. Яде се спокойно. Проблема е че не съдържа нищо друго освен протеин и желязо и ако някой живее само на него като нищо ще умре от "rabbit starvation". Но доколкото съм срещал по книжките диетата на индианците е била по-разнообразна от бизонско. Най-малкото са яли и риба.
      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

      Comment


        А месото от "щастлив" бизон ли беше или отглеждан във ферми или резервати? Вероятно бизоните в миналото при положение, че всяка година са изминавали но няколко хиляди километри, вероятно са били по-жилави, но от друга страна пък при това движение не са си давали много зор, т.е. не са бягали.

        Comment


          Stan написа Виж мнение
          А месото от "щастлив" бизон ли беше или отглеждан във ферми или резервати? Вероятно бизоните в миналото при положение, че всяка година са изминавали но няколко хиляди километри, вероятно са били по-жилави, но от друга страна пък при това движение не са си давали много зор, т.е. не са бягали.
          Ами предполагам че не е бил много щастлив бизона. Вероятно са оградили някаква поляна с размера на Сърбия и ги отглеждат там за месо. Дали има разлика с дивите му събратя не знам. Обаче все пак е същият животински вид, за разлика примерно от домашният и дивите зайци, или пък свинята и дивото прасе.
          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

          Comment


            Няколко пъти съм ял - не знам защо има идея, че може да е жилаво? Напротив, още навремето са оценили превъзходния му вкус. Сега бизоните за месо се отглеждат във ферми, които представляват доста големи пространства, където практически си ходят и пасат на воля...
            Няма абсолютно никаква опасност от "rabbit starvation", тъй като бизона има и доста мазнини.

            Какво бе бизонът за индианеца? Нека отговорим с думите на американския писател Джак Шефър, както той описва това в своята чудесна повест "Каньонът":

            "Тялото на възрастния бизон тежи понякога повече от хиляда килограма - месото, кожата, костите и вътрешностите. Когато лежи на земята, а силата и способността за движение са го напуснали, то не изглежда чак толкова масивно. Но нима на земята лежи само купчина мъртва плът?
            Не. Това е живот и начин на живот.

            Това е храна. Ако човек умее да я обработи и приготви, за ядене става всяка част на бизона, освен костите и копитата, но даже и те, ако през някоя тежка, изпълнена с лишения зима бъдат раздробени и сварени, ще дадат мазнина, която ще помогне на хората да оцелеят.
            Много вкусна е кръвта, ако бъде сварена докато се превърне в гъсто желе. Запечените бели дробове излъчват тънък аромат. Много хубав е черният дроб, особено ако се напръска с жлъчката. От тънките черва, напълнени с накълцано месо, става чудесна наденица, която може да се вари и пече. Добре сварена, гарнирана с подходяща зеленина, кожата става много нежна и вкусна. Прясното месо и мазнина са великолепни. Нарязано на тънки ленти, пушено или сушено, месото може да се съхранява много дълго.
            Цялото животно е храна.

            То е и облекло. От добре обработената кожа, ощавена със смес от мозък, черен дроб, костен мозък и пепел от сива юка, която расте на много места, се получава чудесен материал, здрав, не познаващ износване. Кожата може да се остави дебела - за топли наметала и мокасини, които се носят дълго; може да бъде тънко ощавена, за да стане мека - за набедреници, гамаши и ризи. За да бъде по-топла през зимата, по нея може да се остави козината и да се обърне навътре.

            Това са много неща едновременно. От космите на гривата и главата може да се изплете здраво въже.От огромните сухожилия, простиращи се от двете страни на гръбнака, ако бъдат изсушени и разделени на няколко снопчета, се получават отлични конци за шиене. От пикочния мехур или от сърдечната торба могат да станат мехове за вода. А от здравата обвивка на корема - чаши гърнета и котли. От различните кости могат да се изработят ножове, сечива за копаене на корени и луковици, стръргалки и шила. От рогата, като бъдат размекнати на пара, така че да може да им се придава различна форма, след като се изрежат и после изсушат, се получават лъжици и черпаци. Оставяйки съвсем малка дупчица в изчистения рог, може да се пренася огън и с помоща на изгнило парче дърво той да се пази много часове и даже дни.

            От слепените с получен от копитата туткал и стегнати след това със сухожилия рогови пластини се правят мощни лъкове. Голямото сухожилие, което минава под лопатката, се превръща в здрава тетива, която не може да бъде скъсана и от най-силната ръка. В самата лопатка има естествен отвор - с негова помощ се омекотяват прясно ощавените кожи; ако кожата се прекара безброй пъти през този отвор, напред-назад, ръбът на отверстието очупва твърдостта на кожата и тя ствава мека и гладка. От звънтящата сурова кожа се правят тъпани, като най-добра за това е кожата от шията, която е най-дебела. От кожени торбички, след като се напълнят с камъчета, се получават дрънкалки, а от кухите кости - флейти.

            Тялото на бизона означава едновременно всички тези неща и още много други. В него е основата на начина на живот на човека, рода, народа…"

            Comment


              Изключително интересна за мен тема. Донякъде и по лични мотиви - някога за една бройка да стана лакотски зет
              За съжаление, освен книгата на Дий Браун не ми е попадала някоя хубава подробна обзорна книга на английски за индианските войни. Ако препоръчате някоя ще съм благодарен.
              Иначе на форума преди години стана въпрос, че генерал Майлс, тогава вече отдавна пенсиониран, изкарва Балканските войни в София, където синът му е бил военен аташе. Михаил Маджаров в спомените си изрично отбелязва, че и в София и след това в Америка е защитавал упорито българската кауза пред американската преса.

              Comment


                Синът му не е ли военен аташе в Букурещ?...

                Има стотици книги за различни отделни акпекти и моменти от Индианските войни, но има и някои обобщаващи книги.

                Kessel, William and Robert Wooster. Encyclopedia of Native American Wars and Warfare (2005)
                McDermott, John D. A Guide to the Indian Wars of the West. Lincoln: University of Nebraska Press, 1998.
                Tucker, Spencer, ed. The Encyclopedia of North American Indian Wars, 1607-1890: A Political, Social, and Military History (3 vol 2012)
                Yenne, Bill. Indian Wars: The Campaign for the American West. Yardley, PA: Westholme, 2005.
                Michno, F. Gregory (2009). Encyclopedia of Indian wars: Western battles and skirmishes 1850–1890. Missoula, Montana: Mountain Press Publishing Company.
                Bruce Vandervort (2006). Indian Wars of Canada, Mexico and the United States, 1812-1900 (Warfare and History)
                Robert M. Utley , Wilcomb E. Washburn (2002) - Indian Wars.
                И серията книги на Osprey по въпроса.

                Особено са добри книгите на Р. Ътли и Р. Мично (не само посочените, но и другите им книги). За съжаление точно тях ги имам само като книги, някои от другите ги имам и в електронен вид и мога да ти ги изпратя.

                Също нелоши са книгите на Ю. Стукелин "Индейские войны. Завоевание Дикого Запада" (2013) и "Завоевание Дикого Запада" (2014).

                Comment


                  Кратък обзор на историята на томахавките

                  Традиционните ударно-раздробяващи и ударно-сечащи оръжия в Сев. Америка са твърде разнообразни. Въпреки, че те могат да се групират в няколко основни типа, съществуват голям брой разновидности, специфични за дадено племе или регион.

                  Думата "томахавка" (томахоук) произлиза от алгонкинските езици. В различните изици тя звучи като "томахакен", "тумагахен", "тумагуук" и пр., с което са се назовавали дървените ударни оръжия.

                  В доколониалната епоха съществуват два основни типа ударни оръжия - разнообразни каменни брадви и дървени бойни тояги (war club). Лично аз считам, че използването на името "боздуган" за тези оръжия не е много уместно, затова ги наричам "бойни тояги". Те са били два основни типа - с топка (ball head) и извити (сърповидни), от които според мен прозилиза типът "гънсток".




                  Някои от тези бойни тояги са имали шип (в епохата преди контакта от камък или кост/рог), а други са били художествено оформени като човешка глава с лице.



                  Своеобразни са бойните тояги не племето пенобскоти, направени от коренище.



                  След идването на белите томахавката претърпява промяна. Индианците веднага оценяват предимството на железните брадви и те стават един от най-търсените артикули за търговия с белите. Много скоро предприемчивите английски търговци започват да поръчват масово в железарските манифактури в Шефилд (най-вече) и други градове големи партиди брадвички, специално предназначени за търговия с индианците. Следвайки обичаите и предпочитанията на клиентелата, постепенно тези брадвички стават по-малки като размер и придобиват специфична форма.

                  Първоначално томахавките наподобявали твърде много умалена алебарда.



                  Не е ясно кой точно се е сетил да комбинира брадвичката с чашка на лула. Първите подобни томахавки се появяват ок. 1685 г. и по-късно получават широко разпространение.





                  С придвижването на американския фронтир (границата между "цивилизованите" области и индианците) на запад се повили нови разновидности на томахавката. Това става на границата между 17 и 18 в. Появява се т.нар. "гънсток" (приклад). Това е оръжие с формата на приклад, към което се прикрепват остриета (обикновено на ножове, но е имало и специално направени) - от 1 до 3-4 на брой. Теорията, че този тип бойна тояга се появява като следствие от формата на мускета и използването на приклада за удар едва ли е вярна, тъй като подобни оръжия е имало и доконтактната епоха, със или без шипове.





                  Появява се и т-нар. eспонтон томахавка, наречена така, защото по форма наподобява острието на пиките (spontoon, espontoon), с които през 17-18 в. са били въоръжени офицерите и сержантите в европейските армии.



                  Трябва да се отбележи, че индианците от горите (Woodland, източната част на САЩ) са използвали железните томахавки както за ръкопашен бой, така и като метателно оръжие. В последната дейност те достигат високо майсторство.

                  През колониалния период в Америка са внесени вероятно няколко милиона томахавки. В средата на 19 в. няколко предприемчиви бизнесмени от САЩ организират събиране на метални отпадъци от мястото на старите индиански селища, чиито обитатели са отдавна прогонени, избити или измрели от новите болести, пренесени от белите (индианците нямали имунитет срещу тях и както е известно измирали масово от дребна шарка). За няколко години били събрани стотици тонове скрап, главно остриета на томахавки.

                  Comment


                    Когато границата между САЩ и индианските територии достига Великите равнини, тамошните племена също започват да използват железни томахавки.
                    Въпреки всичко до края на т.нар. индиански войни (т.е. до 1890 г.) сред индианците от равнините широко се използва и старата традиционна каменна бойна тояга.



                    С развитието на търговията с белите започнали да се използват железни брадви.

                    Първоначално проникнала т.нар. Мисурийска бойна секира (Missouri war-hawk), която представлява широка брадва без чашка за лула.





                    Мисурийската бойна секира била разпространена приблизително между 1800-1830 г. По-късно в Равнините започват да се търгуват по-обичайните лули-томахавки.
                    За разлика от източните горски области, индианците от Великите равнини не използвали томахавката като метателно оръжие.



                    Противно на някои представи, томахавките, на обратната страна на които има шип не били широко разпространени. Съществуват сравнително малко образци на такова оръжие.



                    Това е един съвсем бегъл и повърхностен преглед на томахавката. Съществуват още много образци на ударни оръжия на индианците от Сев.Америка, но няма да се спирам на тях. Има бойни тояги с подвижна глава, подобни на средновековния кистен (използват се в Равнините и в Югозапада от апачите), индианците от Сев. Канада и Аляска използват томахавки от рог на карибу, в Калифорния и от племената пуебло се използват дървени „бухалки“ и т.н. и т.н.

                    Апачи



                    Пуебло


                    Калифорния


                    Аляска

                    Comment


                      Страхотно!!! В доколониалният период бойната тояга ли е била основното оръжие на индианците? Не мога да си представя как са воювали помежду си. Вероятно жертвите не са били много.
                      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                      Comment


                        Много добро! И на мене ми хареса, подобни материали само спомагат за подобряването на форума, поздравления на автора
                        A strong toun Rodez hit is,
                        The Castell is strong and fair I wis...


                        блог за средновековна балканска история

                        Comment


                          Защо да не са били много жертвите? Шлемове няма, а тия играчки правят фрактури.
                          (\_/)
                          (°_°)
                          (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                          Comment


                            Warlord написа Виж мнение
                            Защо да не са били много жертвите? Шлемове няма, а тия играчки правят фрактури.
                            Ами не знам. Каменните сигурно ще чупят кости, но с по-леките трябва да удариш противника в главата и то силно. Битката сигурно е изглеждала малко странно.
                            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                            Comment


                              Blackwolf написа Виж мнение
                              През колониалния период в Америка са внесени вероятно няколко милиона томахавки. В средата на 19 в. няколко предприемчиви бизнесмени от САЩ организират събиране на метални отпадъци от мястото на старите индиански селища, чиито обитатели са отдавна прогонени, избити или измрели от новите болести, пренесени от белите (индианците нямали имунитет срещу тях и както е известно измирали масово от дребна шарка). За няколко години били събрани стотици тонове скрап, главно остриета на томахавки.
                              Това ми се струва малко вероятно. Първо в средата на 19 в. цената на желязото в резултат на промишления добив в огромни количества не е толкова висока за да оправдае подобно бизнес начинание. Второ едно индианско семейство едва ли е използвало повече от няколко килограма желязо под формата на предмети. Трето изоставени селища застроени с леки конструкции като колиби, дори и да не са опожарени, само за няколко години изчезват по естествен път и съответно намирането на предмети в тях е по-скоро въпрос на шанс. Така че, обикалянето на изоставени индиански села с цел събирането на желязо за скрап изглежда напълно икономически необосновано.

                              Comment


                                Като гледам последните снимки (поздравления за които), се сетих за бухалката. Бейзболната бухалка, така разпространена в Щатите, дали и тя не се корени в тези бойни тояги на индианците?
                                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                                "But I know none, and therefore am no beast."

                                (Richard III - William Shakespeare)

                                Comment

                                Working...
                                X