Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Американо - индианските войни

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    НАЙ-ДАЛЕЧНИЯТ ИЗСТРЕЛ В ИСТОРИЯТА НА АМЕРИКАНСКИЯ ЗАПАД

    Предполагам, че знаете за битката при Адоби Уолс? На 27 юни 1874 г. ок. 800 конни кайова, кайова-апачи, команчи, шайени и арапахо нападат 28 бели, пребиваващи в стария търговски пост, наречен Адоби Уолс (разположен на южния ръкав на р. Канейдиън, в Тексас). Сред тях били известният ловец на бизони и скаут, а впоследствие гънфайтър и шериф Бат Мастерсън, както и нашия герой - Уилям Диксън (1850-1913).
    Пророкът Исатай обещал чрез своята медицина (магическа сила) да направи воините неуязвими за куршумите на белите, но нещо не се получила медицината.
    Перипетиите на битката са известни и няма да ги повтарям тук. Белите се барикадирали в помещенията на магазините, натрупали чували с брашно на прозорците и стреляли оттам. Битката продължила от разсъмване до ранния следобед. Индианците загубили ок. 15 убити (Гринел говори за 9, но вероятно има предвид само шайените и арапахо) и ок. 30 ранени (между тях и Куана Паркър) и се оттеглили. Били убити трима бели.

    Изстрелът, който се смята за най-далечното попадение в историята на Запада, е даден три дни след битката при Адоби Уолс (27 юни 1874 г.).

    Тогава на върха на скалистия хълм над Ийст Адоби-уолс крийк се събрали ок. 20 конни индианци, между които били Куана Паркър, Каменното Теле, Белия Щит и др.

    Ловецът на бизони Били Диксън се прицелил със своя "Шарпс" .50-90 и свалил от коня един от индианците. Воинът не бил убит, а само зашеметен, тъй като тежкия куршум, вече губещ силата си, го съборил на земята. Всъщност ефекта бил като удар с камък... Няколко месеца по-късно геодезката експедиция, провеждаща картографиране в района, измерила, че дължината на изстрела е ок. 1538 ярда (ок. 1448 м.).

    Самият Диксън в следващите години винаги скромно твърдял, че се е целил просто в групата воини и попадението му е случайно.

    Само няколко месеца по-късно той в качеството си на скаут при 6-та Кавалерия, заедно с един друг скаут - Еймъс Чепмън и четирима войници били застигнати от голям боен отряд команчи и кайова (ок. 80-100 души). Шестимата се укрили в една бизонова яма и там в продължение на цял ден отбивали атаките на индианците. Един от войниците бил убит, всички останали били ранени, но успели да задържат позицията си до идването на подкрепление. Имали са късмет, че са носели достатъчно патрони...

    Comment


      #77
      Предполагам, че знаете за битката при Адоби Уолс?
      Аз не, но поглъщам с интерес!

      Comment


        #78
        Blackwolf, можеш ли да пуснеш някоя подробна карта на ония земи. Щото съвременните, гугъл мапс някак си... абе няма нищо общо със старите физикогеографски карти.

        Comment


          #79
          Blackwolf, трахотни постове! А за битката съм чел от укипедиата преди време, но тръгнах по обратен ред. Разучавах историята на Пушката на Шарп (изключително интересен затвор и най-здравото затваряне за времето си (strong action)) и така попаднах на битката и далечният изтрел
          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

          Comment


            #80
            Kramer написа Виж мнение
            Blackwolf, можеш ли да пуснеш някоя подробна карта на ония земи. Щото съвременните, гугъл мапс някак си... абе няма нищо общо със старите физикогеографски карти.
            За кои земи става въпрос?

            Comment


              #81
              Ами на териториите западно от Мисисипи да кажем.

              Comment


                #82
                По-напред в темата има доста подробни карти, на които са дадени и реките и пр.

                Comment


                  #83
                  Kramer написа Виж мнение
                  Ами на териториите западно от Мисисипи да кажем.
                  Е добре де, досега и аз и той пуснахме сума ти карти, какво повече ти трябва?
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    #84
                    Blackwolf написа Виж мнение
                    Предполагам, че знаете за битката при Адоби Уолс?
                    Аз претендирам да я знам (дразня ли?): това май е "най-екологичната битка" в "най-екологичната война" в историята - тази за спасяването на бизоните. Ди Браун я представя като преломна точка в конфликта, който иначе дотогава горе-долу е успешен за индианците, които се опитват да изхвърлят от районите си (последните на юг с толкова големи бизонски стада) белите ловци, които варварски изтребват животните само заради кожите им. Любимите вождове от тази война са ми Сатанта и Самотния вълк - те са кайови, а от команчите впечатление ми прави само Куана Паркър, но той все пак е метис...
                    A strong toun Rodez hit is,
                    The Castell is strong and fair I wis...


                    блог за средновековна балканска история

                    Comment


                      #85
                      Малко излизам извън дискутирания период, но за мен снимките са интересни - надявам се и за вас:

                      Снимки на индианци от преди един век
                      "Мы летим, ковыляя во мгле, Мы ползем на последнем крыле. Бак пробит, хвост горит и машина летит. На честном слове и на одном крыле..."

                      Comment


                        #86
                        Скаутите са играели много важна роля в т. нар. Индиански войни. Много кампании са били практически невъзможни без тях. Освен съгледвачеството скаутите са участвали в много сражения, както заедно със съответните американски части, така и самостоятелно.

                        Като стана въпрос за снимки, ето някои от скаутите кроу, които са били със 7-ма кавалерия при Литъл Бигхорн.

                        Те са били 6-ма - Curly, Goes Ahead, Hairy Moccasin и White Man Runs Him придадени към Къстър и Half Yellow Face и White Swan придадени към Рино. За разлика от арикара, които дават трима убити (от 35 души), всички кроу оцеляват. Трима от кроу са сериозно ранени, но остават живи.

                        Когато отделни групи войници на Рино се промъкват към скалите, благодарение на скаутите те успяват да достигнат до по-сигурната позиция.

                        Има много истории за скаутите при Литъл Бигхорн, но ще се спра на една.

                        Рано сутринта на 25.06. кроу се изкачват на т. нар. Кроу нест в планините на Литъл Бигхорн и забелязват големия неприятелски лагер. Къстър дори с бинокла си не успява да види лагера, който кроу откриват с просто око, а с биноклите го описват подробно...



                        Когато Къстър изпраща отделните отряди, Наполовина Жълтото Лице му казва: "Не разделяй хората си. Дори като сме заедно враговете ще бъдат прекалено много". Къстър отвръща "Вие си гледайте разузнаването, а битката оставете на мен". Наполовина Жълтото Лице съблякъл синия мундир и се боядисал за битка. "Днес ние с теб тръгваме по пътека, която е непозната", тържествено казал той на Къстър.

                        Снимки на скаутите, правени в годините след битката (на 30-годишнината). В средата е Кърли, единствения оцелял от отряда на Къстър. Той успява да се измъкне от обкръжението и пръв съобщава за поражението. Дълги години се бори за ветеренска пенсия и тя му е отпусната една год. преди смъртта му в 1923 г.



                        Всички скаути кроу доживяват до напреднала възраст, само Наполовина Жълтото Лице вероятно е убит през 1878 г. в битка със сиуксите.

                        Любимия скаут на Къстър, наполовина арикара/сиукс Кървавия Нож, загинал при Литъл Бигхорн.



                        P.S. За портретни снимки на индианци от старите времена:


                        dkcfineart.com is your first and best source for all of the information you’re looking for. From general topics to more of what you would expect to find here, dkcfineart.com has it all. We hope you find what you are searching for!

                        Comment


                          #87
                          Има един особен жанр, наречен индианска автобиография, който за мен е много интересен. Това са разказите на различни индианци за техния живот. Обикновено са били записвани от други хора, защото някои от въпросните индианци не са знаели английски, но има някои, които граматни индианци сами са записали, дори още през 18 в.

                          Записвачите са най-различни - обикновено са американски етнографи (антрополози) и историци, но има и мисионери, журналисти, армейски офицери и т.н. Повечето такива автобиографии са записани в края на 19-ти и първата половина на 20-ти век, когато индианците са били вече в резерватите, но както казах, има автобиографии от началото на 19 в., и даже от 18 в.

                          Индианците, мъже и жени, разказват за най-различни неща - за отделни събития, за живота си като цяло, за военните си приключения, има автобиографии на шамани, които разказват за религиозните им търсения и т.н. По обем са най-различни - от кратки разкази от няколко страници до цели книги.

                          Лично за мен са особено интересни т.нар. "истории за ку", т.е. за военни приключения, каквито има записани вероятно стотици. Страхотни са, макар че има някои много кървави...

                          Книгата "Говори Черния Лос" е една от най-известните автобиографии, защото той, Black Elk (1863-1950), е бил могъщ шаман и лечител. Но в автобиографията му, записана от поета Джон Г. Нейхард има и много други неща, вкл. за войните с белите. На български книгата е издадена под заглавие "Един велик шаман говори", с. 1995.

                          По-долу пускам откъс от нея, в който се разказва за битките при Роузбъд и Литъл Бигхорн.





                          Comment


                            #88
                            Зверщина!
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              #89
                              Индианците в Северна Америка, коне, Индианци - името С името "индианци" наричаме местното население което заварва през 1492г. Христофор Колумб когато

                              Comment


                                #90
                                Индианците и конете Западните индианци се сдобиват с “ голямото куче” През 1541 година Вайсрой Мендоса дава коне на обединените ацтекски вождове, за да

                                Comment

                                Working...
                                X