Страница 10 от общо 10 ПървиПърви ... 5678910
Показване резултати 226 до 228 от общо 228

Тема: Американо - индианските войни

  1. #226
    редовен Blackwolf's Avatar
    Регистриран
    Mar 2013
    Мнения
    240
    Темата за миграциите е доста интересна, и тъй като няма писмени извори е основана на хипотези.

    Интересна е напр. хипотезата на неотдавна починалия Карл Шлезер (немски археолог и антрополог, който се преселва в САЩ) за миграциите на алгонкините и по-специално на шайените, които в някакъв момент живеят около Черните хълмове и Беар Бют (там той ги свързва с определена археолог. култура), после мигрират на изток в района около Големите езера (по-специално Минесота) и през втората половина на 17 в. започват да мигрират обратно в равнините, за да достигнат ок. 1750 г. отново Черните хълмове, където се били няколко века по-рано.

    Има хипотези, че някои сиуезични племена и в частност предците на дакота/лакота също са извършвали подобни движения. Но това е са силно дискусионни въпрос.

    Сериозните инциденти са повече, има такива, които са така да се каже забравени, но безспорно войните са били жестоки и от двете страни. Все пак по интензивност, по сериозност на сраженията и по числото на жертвите от двете страни изобщо не могат да се сравняват с войните на изток (в източната част на Сев. Америка) в периода до 1812-13 г. (Англо-американската война) или дори до Войната на Черния Ястреб.
    В източната част, в т.нар. Горски регион, наистина за ок. 150 год. се е водила много сериозна борба.
    Впрочем, през последните години интересът към този период и регион доста се засилват и от страна на историографията, пишат се все повече книги по тези въпроси, така и от страна на реанакторите, които правят наистина мащабни истор. възстановки на този период.

    В интерес на истината резерватите са били замислени с друга цел и по друг начин, но не се е получило. Индианците са се оказали много по-упорити и устойчиви в съхраняването на традициите.
    През 19 в. винаги е имало "индиански защитници", но все пак са били малко. Доктрината е била "изтребвай и покръствай", "те трябва да открият бога и цивилизацията" и пр.
    Действията за акултурализация и претопяване са били до средата на 20 в. доста крайни.

  2. #227
    ветеран Николай's Avatar
    Регистриран
    Dec 2004
    Местоположение
    София
    Мнения
    764
    Цитат Todor написа Виж мнение
    Темата е безспорно интересна и многопластова.И аз бях ,много повлиян в моето детство от книгата на Дий Браун.Сега,вече порастнал и чел и други източници,гледната ми точка е различна.Поредният сблъсък,между цивилизацията и дивото.Естествено е цивилизацията да победи.но в случая цивилизацията желае да победи ,без да нанесе огромни вреди на културата на индианците.За това и възниква идеята за резерватите.Това показва,най малкото загриженост от страна на американското общество към съдбата на "местните".Колко са местни примерно племената Лакота(Сиукси) за прериите,това гледам вече е станало въпросТака,че всичките им претенции към Блек Хилс са илюзорни.Разбира се векът е 19 -и стават и 1-2 сериозни инцидента свързани с индиански селища(хиперболизирани в книгата на Дий Браун).Също така има и много повече случаи на насилие над мирни бели преселниц на запад(споменати мимоходом от Дий Браун ,и едва ли не ,като нещо незначително).Като цяло доктрината за резерватите надделява и до днес жителите им се радват на повече права от останалите граждани на САЩ,имайки същевременно и американско гражданство.Ако тези територии бяха останали испански(каквито са номинативно до началото на 19-и век), едва ли щяхме да чуем много за тези племена.Имат късмет ,че им се е наложило да воюват със САЩ.
    Не че нещо, но как точно реши, че Дий Браун е "хиперболизирал" нещата? Доказателства за това хиперболизиране? Кои точно други източници четеш? Брошурите на Arian Brotherhood? От кои точно граждани са имали повече права ? При положение че едва през 1924 г. на индианците е предоставено гражданство. Към онзи момент законите за натурализация в САЩ са най-либералните в цялата история на страната по отношение на европейските преселници. Как точно реши, че в момента имали "повече права" от останалите граждани? Юриспруденция по въпроса?

  3. #228
    редовен Blackwolf's Avatar
    Регистриран
    Mar 2013
    Мнения
    240
    Ди Браун е по-скоро писател (всъщност е бил проф. по библиотечно дело) и повечето му произведения носят популярно-публицистичен характер. Има няколко по-документални книги, но известната у нас "Погребете сърцето ми в Ундид Ний" не е сред тях. Прим. по-исторични са произведения като "The Fetterman Massacre". Има и чисто белетристични творби - няколко романа.

    Че индианците сага имат много права - имат. Прим. за икономически дейности в резервата не плащат данъци. Затова казината ги правят там. Получават федерални помощи - всяко племе. В резултат на съдебни дела, водени през последните 50-60 год. понякога получават доста милиони за отнетите земи. И пр. и пр.
    Разбира се всичко това взето накуп (макар че за последните 100 год., главно от ВСВ насам) правителството им е изплатило сумарно доста милиарди, това накуп пак е нищо в сравнение с това, което им е било отнето и не знам дали може да се изчисли изобщо в цифри...
    Въпрос на гледна точка.

    Макар и граждани на САЩ те получават някои права доста късно. Напр. правото да изповядват свободно традиционните си религии е потвърдено едва през 1978 г. със Закона за религ. свободи на амер. индианци (American Indian Religious Freedom Act) - дотогава те де-юре са забранени (макар де-факто да се практикуват).
    Репатрацията на чевешките останки от музеите, което обаче е доста глупав закон и спъва работото на археолозите.
    И т.н. и т.н.

    Въпросът е сложен и нееднозначен. Но да не се отклоняваме от темата - индианските войни.

Страница 10 от общо 10 ПървиПърви ... 5678910

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •