Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Оманската империя

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Оманската империя

    Неделното ми лутане в Мрежата ме доведе до любопитния момент с Оманската морска империя. Книги няма, освен може би документите напортугалските капитани, но като се има предвид, че в края на ХV²² век Португалия е нововъзкръснала корона, никой не им обърнал особено внимание.Та, по ред:

    Дълги години безметежно си строяли, малки но ефективни фортове както по африканското, така и по арабското и белуджистанското крайбрежие, но с края на самостоятелната им държава, ги позапуснали. В Маскат дори на два пъти се настанявали османците,за миг, иранците, но от средата на ХV²² век имамите в района започнали дхихад за своя сметка. Морски. И направо експанзирали. При Сейф бин Султан Сокотра, Момбаса в Кения, с важния форт Исус, превзет с двугодишна обсада през 1698, Занзибар, малки острови из Индийския океан, и владения в Африка до съвременната северна граница на Мозамбик, както и Коморските острови, с влияние върху Мадагаскар, а на изток, Бахрейн, Катар, персийския бряг на Персийския залив, дори владения в Индия, макар и век по-късно. Направо си спряли и пратили обратно португалците. В Черния континент покорили някои племена, други научили на арабския си, който с техното произношение и лексика станал суахили.

    В първата половина на Х²Х век арабите от Оман пак си били в района, империята им обаче след средата на века, поради преместването на столицата от горещия Маскат в чудния Занзибар, се разцепила. Но пък снарежили по едно време флот от 30?! фрегати?! по европейски образец. Каквито и и колкото и фрегати да са били, щом са били по европейски образец, ако съдим по нашите, явно са излизали скъпо, та заборчняли и ги разпродали. В края на века вече са британски протекторат.

    Но мисълта ми е, ако има нещо някой да добави, моля. И второ един малък въпрос-загадка ли, както искате го смятайте. Верно че са протекторат, всичко точно но са запазили един свой анклав в стил Португалия в Британска Индия. Я да го изнамерите! И така да поговорим за забавни историко-морско-колониални неща с дъх на подправки и морски бриз, а не само на смазка и газьол от евтиния.


    #2
    Анклава е Гвадар - сега го проверих в уикипедия.Иначе, щях да стрелям на сляпо за анклав в Иран, защото британците така и не придобиват пряк териториален контрол в Иран, та си помислих, че може да са ги оставили да си живуркат там.Тъй де, близо съм бил
    Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало

    Comment


      #3
      Е, хайде, малко по-подробно, де. Защо така лаконично? От уикипедия животът не се учи. Гуадар (Гвадар) не е най-известното място на света, макар, че в наше време е доста "актуално". В тази тема няма награди. Целта е взаимно дообогатяване от съкровищата на световната история.

      Comment


        #4
        Досега не се бях заитересувал достатъчно, но са строили интересни кораби.
        Няколко от традиционните типове кораби:

        Al Ghanjah - бил използван в търговията с капацитет от 130 до 300 тона.



        Al Boum - между 74 и 400 тона.



        Al Badan - до 100 тона



        Sohar - с този тип кораби са плавали до Китай



        von Danitz написа Виж мнение
        Но пък снарежили по едно време флот от 30?! фрегати?! по европейски образец. Каквито и и колкото и фрегати да са били, щом са били по европейски образец, ако съдим по нашите, явно са излизали скъпо, та заборчняли и ги разпродали.
        Това може би зависи от източника - кой и как е оприличил оманските кораби за фрегати. Възможно е техен тип кораб да е въоръжен по "европейски", сиреч с повече оръдия.
        Водоизместване от 300 - 400 тона не е чак толкова малко за ония времена.

        Comment


          #5
          Хубава добавка, но, интересно, какъв ли тип е бил кораба Sultanah, докарал през 1840 оманския посланик в Ню Йорк - Ахмад ибн Нааман. Корабът е описан като 80 футов, тримачтов и силно впечатлил нюйоркчани. От Маскат дошъл за около три месеца. Интересно и какви карти са ползвали, може би трофейни?! Или френски - по това време имат добри отношения с тях.
          Най-пикантното в пътешествието му, поне според американците, е било присъствието на две британски дами, опитващи се да стигнат през Ню Йорк до родината от Арабия. Веднага плъзнал слух, че невиждани красавици ще бъдат подарени от името на султана на Оман на президента Мартин ван Бурен

          Comment


            #6
            Да, първото оманско посолство в САЩ , че даже дамите били изкарани "черкезки"... екзотика... Шехеризада...

            Интересното в случая е отношението на президента към оманския султан - подарък от 4 пистолета и две пушки ... като за индиански вожд , но може и да не съм прав, може само символиката да е важна.
            Само оръжейната сделка от 300 пушки ме смущава - колко е била оманската армия тогава ?

            Колкото до кораба, очевидно е, че има преувеличения. Поне що се отнася до времето за преодоляването на разстоянието:

            Distance from Muscat to Cape Town - Distance is 7657 kilometers or 4758 miles or 4135 nautical miles



            Distance Cape Town and New York is 12552 kilometers or 7800 miles or 6778 nautical miles



            Съвсем грубо - около 11000 мили за 90 дни = на около 5 възела постоянна скорост без да спира никъде. Това е невъзможно за ония времена.

            По-скоро (в рамките на шегата) е отишъл до САЩ и се е върнал за три години
            Last edited by Сун Дзъ; 20-08-2012, 16:19.

            Comment


              #7
              Сега се разтърсих какви оръдия са имали оманците. Но за жалост без резултат.
              Само едно предположение - от САЩ взимат 3 тона барут. Може би ако се знае колко барут е нужен за изстрела на 18 или 24 фунтово оръдие по онова време (начало на 19 век), ще е възможно приблизително да сметнем количеството на оманската артилерия.

              The dimensions for a heavy 24-pounder are:
              Length: 9 ft. 6 in.
              Weight: 5,488 pounds
              Caliber of gun: 5.83 in
              Caliber of projectile: 5.54 in.
              Weight of charge: 4 to 6 pounds
              Types of projectiles: 24 pound round shot, grape shot, chain shot, and case or canister shot


              Значи, само като предположение от 30 до 50 оръдия с от 30 до 50 изстрела.
              Last edited by Сун Дзъ; 20-08-2012, 16:37.

              Comment


                #8


                Книга с полезна информация по принципите и правилата на плаването по море или Kitab al-Fawa’id fi Usul ‘Ilm al-Bahr wa ’l-Qawa’id на Ахмад ибн Маджид, сочен, в наше време -оспорено и с право, за навигатор на Вашко да Гама в първото му плаване до Индия. Възможно е, по-скоро, португалците да са разполагали с някой от трудовете или карта на мореплавателя и картограф ибн Маджид, който има над четиресет книги, широко популярни в арабския свят. Ахмад е роден около 1421 г. в Джулфар, днес Рас ал Хайма, най-източното от Обединените арабски емирства. Любопитното е, че в неговите граници се намира вече може би последните два омански анклава на чужда територия - контролиращият Ормузкия пролив Мусандам и уникалният Мадха, отвсякъде заграден от ОАЕ територия и в центъра на който се намира пък анклав на ОАЕ - Нахва. Така, може би ще ви стане ясно, колко свързани са били някога днешните Оман и Рас ал Хайма.



                Две саморъчно от него написани книги се намират днес в Париж, в Лувъра.

                Comment


                  #9
                  Преди време четох книгите на Тим Северин - забележителният пътешественик, който плува с кожена лодка в атлантическите води, пътува с кон по пътя на кръстоносците към Ерусалим, по маршрутите на Марко Поло, строи по традиционната арабска технология кораб с който осъществява пътешествието "Синбад", автор на книги За Язон, за Робинзон Крузо, за търсенето на Моби Дик и още много други. Книгата за пътешествието със "Синбад", прави силно впечатление освен с художественото майсторство, така и с много факти и информация по традиционното корабостроене, навигация, природните и пр. особености , което както самият автор казва - ни помага да разберем и уважаваме другите култури.. Сега както разбирам се печатат и останалите неиздадени книги,четенето на всяка една от които вероятно ще е истинско приключение за читателите.
                  "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

                  Comment


                    #10
                    Сун Дзъ написа Виж мнение
                    "Съвсем грубо - около 11000 мили за 90 дни = на около 5 възела постоянна скорост без да спира никъде. Това е невъзможно за ония времена."
                    Не ми изглежда невъзможно.
                    Чаените клипери започват да се появяват именно по него време - към 1845. А за тях знаем, че са можели да стигнат скорости от 14 възела. Само 20 години по-късно е имало рекорди от 22 възела. Така че защо един тримачтов арабски кораб да не може да стигне максимална скорост от 9-10 възела?

                    А как се пътувало от Арабия до САЩ?
                    Ако погледнем картата на ветровете

                    ще видим, че в тропиците духат така наречените "търговски" ветрове. Те са винаги от североизток в Северното полукълбо и от югоизток в Южното. И на всичкото отгоре духат най-силно в края на зимата - от февруари до април. Знаем, че посланикът е пристигнал в Ню Йорк на 13 април (Congressional Record, V. 146, Pt. 7). Значи ако е пътувал три месеца трябва да е тръгнал най-късно във втората половина на януари. Точно когато ветровете са най-силни.
                    Тоест мога да предположа, че имал попътен вятър от Арабия до Мадагаскар, после удобен вятър за лавиране до нос Добра Надежда, а след това чак до Карибите пак попътен духащ със скорост поне 15 възела. На някои места се казва, че тези ветрове могат да стигнат пориви до 28-30 възела.
                    От Карибите със сигурност са хванали западните ветрове духащи към полюса в тяхната посока - по крайбрежието на САЩ до Ню Йорк. Те също са по-силни през зимата, когато налягането над полюсите е по-ниско. Значи през април все още са имали достатъчно мощ.

                    А освен вятъра в морето има и течения. И в случая с посланика те са му били само от полза. Ето карта от средата на 19 век (линк за по-голяма)

                    От Арабия чак до Южна Африка върви Сомалийското течение (тогава се е казвало Bengal & Malabar current). То обаче е сезонно, активизира се от мусоните. През лятото върви на север, но през зимата североизточните ветрове го обръщат и до февруари тече надолу (точно когато посланикът е минал оттам).
                    От нос Добра надежда на запад върви Южното екваториално течение. То покрай Африка се движи с 0,7 възела, но край Бразилия скоростта му нараства до 2,5 възела. А от Флорида нагоре са можели да хванат Гълфстрийм - това са поне още 2 възела към тяхната собствена скорост и то точно в тяхната посока.

                    Щом са търгували с Китай и щом са знаели, че си струва да пратят посланик на другия край на света, значи са знаели и за теченията, и ветровете. Навярно точно затова са избрали тези месеци за път.
                    Така че без да знам конструкцията на Sultanah, мога да кажа, че хич не е невъзможно да се стигне до Ню Йорк за 90 дни. Даже навярно са имали време да спират за провизии.
                    Last edited by e-mil; 15-09-2012, 19:54.

                    Comment


                      #11
                      Интересни разсъждения. Не се съмнявам, че поне до Мадагаскар са познавали морето като петте си пръстта. Но оттатък Мозамбик? Познанията върху Атлантика са проблематични при тях. Хайде, през Х²Х век има вече сравнително разпространенена географска информация. Все пак, от Френската революция география се учи в редовните държавни училища и арабите могат просто да влезат в магазин в Триест или Неапол и да купят атласи и необходимите им книги. Но морски познания за Атлантика с течения и постоянни ветрове -ще си позволя да съм скептчен. Трябва си британски или португалски шкипер да те научи как да избегнеш штила и как да се ориентираш в Саргасово море.

                      Comment


                        #12
                        Мисля, би било преувелично да твърдим, че само с британски или португалски шкипер може да се мине Саргасово море. Бреговете на Индийския океан са били активна търговска зона за столетия преди 1840. Информация за навигацията в далечни морета е могла да дойде по много начини. От уроци в чуждите морски училища, от пленници, дезертьори или подкупени търговци, а навярно е можела и просто да се открадне. Оманците са плавали в целия Индийски океан, че и отатък през Филипините до Кантон и Шанхай. Вероятните възможности са неизброими.

                        Например Мавриций е на две крачки от Мадагаскар, както се вижда на картата в първия пост. Преди това е бил 100 години холандско и 100 години френско владение.
                        Оман също е водила дълга и успешна търговия с британската Източно-индийска компания. Настъплението на французите в Египет, обаче кара британците да подпишат и два държавни договора с тях - търговски през 1798 и военен през 1800. Твърде много западняци са обикаляли този регион в продължение на столетия и не можем да ги изключим като фактор.

                        Аз в началото се почудих какво точно е търсел султанът на майна си Райна, но сега си мисля, че не е изключено навигацията за Атлантика да му е подарена от американците, няколко години по-рано.
                        През 1832 год. Ендрю Джаксън праща дипломата Едмънд Робъртс на мисия до Оман, Сиам (днешен Тайланд) и Кохинхина (сега част от Виетнам). Две години по-късно той се връща с два подписани договора от Оман и Сиам, които са ратифицирани от Сената още същата 1834. Понеже не е успял да се договори с виетнамците, тръгва на втора експедиция от 1835 до 1837, за нови преговори, а също и да размени ратификацията на договора с Оман. Второто пътешествие е описано в книга от корабния хирург Уйлям Рашенбергер, който влючва в нея и спомените на Робъртс от първата мисия.

                        "A Voyage Round the World, including an embassy to Muscat and Siam".

                        Може да се изтегли на PDF, epub, mobi и т.н.

                        Да си призная, току-що открих книгата, затова само я прегледах отгоре-отгоре. Може да има доста интересна информация в нея.
                        От това, което прочетох виждам, че докладът е много подробен както подобава на всеки уважаващ себе си шпионин. От описание на водите, птиците, животните и рибите до дребни подробности по дрехите на държавните чиновници.

                        Има любопитни данни, като например за лоцмана от Занзибар Хасан бин Саид, който едва успява да каже "Me pilot", обаче представя куп препоръчителни писма от английски и американски капитани.
                        Или капитан Хасан бин Ибрахим от интендантството на оманския принц, който е учил навигация в Бомбай, говори перфектен английски със съвсем слаб акцент и можел да води интелигентен и бърз разговор. Авторът твърди, че капитан Хасан е бил търговският агент, който от 1832 е упълномощен от султана да посредничи на американския бизнес в Занзибар. Можем да предположим, че султанът не бил назначил специален човек, ако на година минават по един-два кораба. Вероятно повече от осем години преди посланик Ахмад бин Нааман да отпътува, САЩ са имали оживена търговия в региона.
                        В книгата, на стр. 118 е и пълният текст на договора, с който империята получава статут на "най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ".

                        Американците са имали нужда да придобият влияние там където Британия, Франция и Холандия вече са придобили. Така че, есенцията на дипломатическата покана може да е била съвсем проста:
                        - Що не ни дойдете на гости в САЩ?
                        - А как ще стигнем дотам?
                        - Ще ви дадем карти, табла, зарове и каквото още имате нужда. Само елате!

                        Comment


                          #13
                          Ако американците са дали пътя и указание за как да се мине до вкъщи, разбира се, няма проблем на първо четене. Остава пробелемът със скоростта. Каквото и да ти дадат като информация, преминаването, хайде не на Саргасово море, но на пространстовото от тропика на Козирога до този на Рака, без безветрие , изисква тънко мореплавателско изкуство. И доста самоувереност.

                          Comment


                            #14
                            von Danitz написа Виж мнение
                            изисква тънко мореплавателско изкуство. И доста самоувереност.
                            Които, доколкото съм мярвала тук-там, не е като да са им липсвали - щом са гепали роби и от... Исландия.
                            "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                            Comment


                              #15
                              Това с Исландия е друга история, обсъждана, мисля, на няколко пъти във форума. Например, тук

                              Comment

                              Working...
                              X