Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Оманската империя

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Доколкото съм чел, не безветрието е било проблем. Предполагам всички са попаднали на статията на Джоузеф Фитчет за "Aramco World Magazine" в броя от септември-октомври 1975. Според него корабът е пристигнал в САЩ като развалина: с изпокъсани платна, оръфани въжета и което е най-интересно: екипажът бил индийски, събран от кол и въже и пробутан (palmed off) на оманците от безскрупулен предприемач.
    Не знам дали авторът има достоверна информация или си измисля. Поне една грешка има - бърка датата на пристигането. Пише, че е на 30 април (разбира се може да е техническа грешка). За кораба е прав. Сигурно е, че е влязъл в док и американското правителство е платило за поправката му.
    Но другото е интересно. Дори и екипажът да не е бил от кол и въже, защо въобще една арабска империя би наела индийци за официална мисия, освен ако няма нужда от моряци с опит в Атлантика? Най-вероятно е имало опитни индийци - британците отдавна са били там. Защо да не са пътували в Атлантика? При това е имало и добре обучени мореплаватели, не само индийци. По-горе споменах капитан бин Ибрахим, който е учил математика, навигация и английски в морско училище в Бомбай.

    Другата вероятност може да се крие в Червено море. Оманците са плавали там, значи са имали досег с мюсулмански моряци от Средиземноморието. Има данни, че са пътували до Америка, дори в предколумбови времена (оставяме настрана финикийците, говорим само за мюсулмани). А след XVII век са още повече.
    Споменава ги Mary Haddad Macron в книгата си за арабските общества в Кливланд, Охайо: Arab-Americans & Their Communities of Cleveland
    (чукни Table of contents, търси глава 10 - Early visitors)

    Muhammed Abdullah Ahari пък споменава други в подобно изледване: The Islamic Community In The United States: Historical Development

    Вероятно най-интересните данни за сирийци, ливанци и алжирци ще да са в дисертацията на Adele Younis "The Coming of the Arabic Speaking People to the United States". За съжаление нямам книгата, намерих само резюме от редактора и.
    Така или иначе не може да са пътували до Америка, а да не са пътували до Западна Африка. Все са се научили как да минават Екватора в двете посоки.
    Това е сравнително слаба хипотеза, но връзката не е невъзможна.

    Сега обаче да се върнем на тезата с американците. А по-точно на книгата от Peter Duignan и Lewis Gann "The United States and Africa: A History". Очевидно Изтокът е любима тема на двамата - имат десетина книги по африканска история и връзките и със САЩ. И тази книга нямам, но я отваряме в Гугльо.

    Един от първите американски кораби за който има писмено свидетелство, че е спирал в Занзибар е "Laurel" от Сейлъм, Масачузетс, през 1825 год. През следващата 1826 дошли 4 кораба, също от Сейлъм. А през 1827 още 7, повечето от Сейлъм.
    И сега разбирам защо Едмънд Робъртс е ходил на дипломатическа мисия през 1832. Работата е там, че той вече бил на търговия в Занзибар през 1828 с нает кораб от Ню Бедфорд, Масачузетс (на стотина километра от Сейлъм). И още тогава се опитвал да убеди султана в идеите на свободната търговия. По него време само британците търгували свободно в Занзибар. Всички останали трябвало да минават през местни агенти, които ги драли с по-високи такси от държавните. За късмет министърът на флота на САЩ му бил стар приятел и ето ти на: търговецът Робъртс станал дипломатът Робъртс с акредитация от президента.

    Сейлъмци обаче взели да се нервират. Много искали Източна Африка да си бъде тяхна вътрешна работа. Били близо до монополизиране на търговията. Между септември 1832 и май 1834, до Занзибар стигнали 32 американски кораба и от тях сейлъмските били 2/3. В същия период само 9 европейски кораба са правили бизнес там. Като разбрали, че работата с държавния договор става дебела и трудно ще си опазят територията се заели да настанят свой съгражданин на консулското място. Така и станало - Ричард П. Уотърс от Сейлъм пристигнал в Занзибар на 17 март 1837, повече от две години преди дипломатическата мисия в САЩ. И естествено за кратко време станал много богат. Заел се толкова ревностно със задачата си и създал толкова силни контакти в митницата, че след 4 години британците се принудили да пратят свой консул, защото нито една сделка с чужденци не минавала без одобрението на Уотърс.

    Мари Хадад Макрон пише, че Ахмед бин Нааман също се занимавал с импорт и експорт. Основал сдружение с американците и станал известен като "Приятел на сейлъмските търговци". Не пише кога го основал - дали вкъщи или в Америка, но можем да предположим, че в Мускат е имал близки контакти именно с корабите от Сейлъм.

    И сега се питам: защо сейлъмци да не са се подсигурили и с мисията на посланика? Имали са огромен интерес да запазят доминиращо положение. Вкарали са свой човек в Занзибар. Имали са връзки и в едното и в другото правителство. Ако бях на тяхно място щях да вкарам свой човек (било то опитен моряк или морски офицер) и на "Ал-Султана" за да държи под око посланика? Хем да съм сигурен, че ще мине тропиците, хем че след пристигане ще може да направи бърз контакт с "нашите" хора.
    Всички казват, че появата на Ахмед бин Нааман във Вашингтон е предизвикала голяма възбуда. Конкуренцията лесно би могла да направи впечатление. Всеки бизнесмен с позиции би искал да запази контрола върху ситуацията. А най-добрият начин е да има човек на борда. Някой, който умее "тънкото мореплавателно изкуство".
    Last edited by e-mil; 19-09-2012, 01:18.

    Comment


      #17
      Сега ми хрумва още нещо.
      Всъщност пътуването може да е започнало в Занзибар, а не в Мускат. Въобще не е задължително да е тръгнал от столицата. Ако наистина Ахмед бин Нааман е бил предприемач и "приятел на сейлъмските търговци", то най-вероятно постоянното му местожителство ще е било в Занзибар, където е по-голямата търговия, а не в Мускат. Вече знаем, че е било достатъчно оживено - през 1828 год. Робъртс се среща със султана именно там.
      Това означава, че дължината на пътуването ще е била около 9 000, а не 11 000 мили.

      През 1947 год. Тур Хейердал доказа, че предколумбовите перуанци може да са стигнали до Полинезия с обикновени салове. Тогава той мина около 4300 мили за 100 дни. Пътуването за което говорим, разбира се е доста по-сложно, с обръщане на посоката, обаче и оборудването е било много по-съвършено. Минали са няколкостотин години, поне компас сигурно са имали, а и все пак арабите са измислили секстанта 800-900 години по-рано. Най-малкото ветроходният кораб е много по-бързо средство от сала.

      Значи можем да сметнем отново.
      Ако по 18 часа на ден се пътува само с 6 възела = 8964 мили за 83 дни. Тоест:
      - ще им остане една чиста седмица за набиране на провизии по пътя;
      - плюс 83 дни х6 часа = още събрано 20 дни за по-ниски скорости, или престой, безветрие и криволичене насам-натам по океана.

      Comment


        #18
        e-mil написа Виж мнение
        Това означава, че дължината на пътуването ще е била около 9 000, а не 11 000 мили.
        Не мисля, че правите (или относително правите линии) на ветрове и течения са на 100% гаранция за пътуване в точно определена посока.
        На ветроходите (особенно за тези в темата) им се налага много често да маневрират за да "хванат" вятъра. Постоянни зиг-загообразни и прочие маневри. Това неимоверно удължава времето за преминаване на единица разстояние.

        P.S. Като си спомня каква епична борба водехме аз и моето отделение, когато бях школник с един десет гребен катер, за да го подкараме под ветрила във Варненското езеро ...
        Но разбира се не съм мерило, има хора дето само с опънат чадър могат да подкарат лодка.

        Comment


          #19
          e-mil написа Виж мнение
          Сега ми хрумва още нещо.
          Всъщност пътуването може да е започнало в Занзибар, а не в Мускат. Въобще не е задължително да е тръгнал от столицата. А
          По това време Занзибар е столицата.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #20
            Ами възможно е. Мислех, че е станало през 1840, но сега гледам, че на други места пише 1832. Което изглежда оправдано, като знаем, че по това време има бум на търговията.
            Така или иначе това подсилва хипотезата, че посланикът е минал 9, а не 11 000 мили. Съответно въображаемият проблем със скоростта става все по-малък.

            Comment

            Working...
            X