Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Обсъждане на възможностите на ПВО-системите (дискусионна тема)

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Обсъждане на възможностите на ПВО-системите (дискусионна тема)

    Ами от това, което прочетох, Панцир-ите са си бая ефективни ПВО-системи - както срещу самолети и вертолети, така и срещу крилати ракети. Ограничаващият фактор е боекомплекта. За цената - да не говорим (бая скъпи са). Но Ф-16 определено има за какво да се опасява от тях (впрочем, по-стари системи - разни там Стрела-10/Оса/Игла също не са безопасни на малки и дори някои от тях на средни височини). Още не съм задал конкретните параметри. Засега събирам впечатления, така да се каже.

    #2
    gollum написа Виж мнение
    Ами от това, което прочетох, Панцир-ите са си бая ефективни ПВО-системи - както срещу самолети и вертолети, така и срещу крилати ракети. Ограничаващият фактор е боекомплекта. ЗА цената - да не говорим (бая скъпи са). Но Ф-16 определено има за какво да се опасява от тях. Още не съм задал конкретните параметри. Засега събирам впечатления, така да се каже.
    Някъде прочетох, че предвиждаш да се справят с HARM. Затова правя горното предложение. Ако уточниш какъв ще е коефициента срещу HARM, може и да няма нужда от Х-58. Примерно 70% срещу една цел прави 30% оживяване срещу 3 пуска на HARM. Не знам, пашите да си преценят.

    Comment


      #3
      Да, уж могат да уцелват всякакви ракети и дори свободно падащи бомби. Т.е. определено ще имат някаква ефективност в такива случаи, т.е. ще има "дуел" .

      Comment


        #4
        gollum написа Виж мнение
        Да, уж могат да уцелват всякакви ракети и дори свободно падащи бомби.
        Панцира може да се бори срещу обекти със скорост до 1000 м/с (~M3).

        Максимальная скорость цели: 1000 м/с.

        Не че някой го е виждал да бори М3, но такива са спецификациите. Това е да кажем скоростта на Точката, която е горе-долу балистична. Крилатите ракети летят с дозвукова скорост (< М1) и бих предположил, че срещу тях Панцира ще даде 95% ефективност при два ракетни пуска (стандартен режим). Възможностите на машината са да обстреля едновременни два обекта с четири ракети.

        HARM лети с М2. Напълно е във възможностите на Панцира, но все пак не е крилата ракета. Значи, ако приемеш вероятност за сваляне на HARM 70%, три последователни пуска ще унищожат Панцира с вероятност 65.7% (1 - 0.7 ^ 3). Три едновременни пуска на HARM по Панцира ще го унищожат почти сигурно, защото може да води огън само по 2 цели.

        Х-58 се движи 3.6 пъти по-бързо от звука (единствената хиперзвукова противорадарна в света).

        Comment


          #5
          Е, не, не мога да постъпя по този начин, Конт, защото същата "показуха", разбира се, я има и на всички останали места. Няма как да преценя кое е обективно и кое - не. Още повече, че за повечето системи въобще няма опит от реална военна ситуация. Всеки си хвали техниката, това е нормално. Затова по-"обективно" е да се отнасям общо взето еднакво към всичките, отколкото специализирано към някои. Естествено, отсявам крайностите (затова най-често гледам англоезични източници за руската техника), но тази система изглежда наистина добра.

          Кухулин, проблемът идва от това, че можеш да си имаш работа не с една машина, а с батарея (нямам идея как ще се използват тактически от българския отбор, но определено ще гледам да опростя значително нещата). Тогава една машина може да оглежда и прицелва (самолетът ще засече само нейния радар), но през кабел или дата-линк да върши тази работа за цялата батарея. Т.е. вместо 2-4 ракети, ще могат да пуснат повечко. А ако внезапно включат и останалите радари, ще могат и да ангажират повече цели. Плюс това, имат и оръдие, което също може да се задейства по такива цели. Да не говорим, че могат въобще да не ползват своя радар, а този на друга машина или пък да са в оптичен-команден режим, когато въобще няма да бъдат засечени (тогава всяка машина може да обстрелва едновременно една цел). Да не говорим, че най-вероятно ще водят огън по самолета и по ракетите, които той пуска.
          Ситуациите са много, а аз ще се опитам да ги симулирам максимално просто.
          Още не съм решил дали ще е със симулация на всеки отделен пуск (но и тогава няма да е съвсем както го описваш, защото програмката ще изтегля случайно число за всеки пуск, а не за всичките заедно) или ще работя с общи параметри и сравнение. Но при всички случаи, пробиването на добре подготвена ПВО не е тривиална задача и ще струва скъпо, особено ако се опитате да я свършите за малко време.
          Да отбележа - няма как да засичате и ангажирате цели само по пуск (нямате с какво), нямате друг начин за засичане на радарите освен контейнерите на самолетите за борба с радари. Т.е. ако се върши със средствата на авиацията, това ще е скъпа игра на котка и мишка, при която ще има сериозни загуби и от двете страни.
          След това, дори и да се разправите до голяма степен с тяхното ПВО, остава войсковото (стрели/оси/игли). С такова обикновено разполага всяко по-голямо наземно подразделение и то представлява сериозна опасност както за бойните самолети, така и (в по-голяма степен) за всички транспортни. Единственият начин ад се действа сигурно е да се лети нависоко - до голяма степен извън активната част на обсега им. Но поддръжката на наземните сили от подобна височина е от трудна до невъзможна (поне когато се действа по опасно близки мисии, а не в тила или по цели хванати на марш).
          Както и да е, това ен е разговор за тази тема.

          Comment


            #6
            Тук коментираме някакви псевдо-реални ситуации (по данни от интернет), а как ти ще ги впишеш в модела е отделен въпрос. Ясно е, че няма да симулираш всеки пуск или всяка машина, а това ще е отразено в по-висок или по-нисък коефициент за цялата битка.

            Оптичната система на Панцира няма как да засече такава ракета на необходимата дистанция. Това не е хеликоптер все пак.

            Оръдието няма как да се справи с противорадарна ракета, виж му параметрите и ги сравни с останалите CIWS.

            Панцирите естествено ще са повече от един, иначе би било глупаво. Проблемът е, че при тези свръхзвукови скорости и при тези къси дистанции само челния огън е ефективен, иначе вероятността за поражение рязко пада.

            Силно съм учуден, че ракетите не могат да се засичат по пуск. Все пак греят като лампи. Честно казано не ми се рови и по тоя въпрос, ВВС-то ако иска да погледне какви сензори има по машините.

            Comment


              #7
              Силно съм учуден, че ракетите не могат да се засичат по пуск. Все пак греят като лампи. Честно казано не ми се рови и по тоя въпрос, ВВС-то ако иска да погледне какви сензори има по машините.
              Вече спорих по този въпрос с другия отбор, поне такова е твърдението засега.

              За останалото - да, разбира се, просто аз говорех за по-обща ситуация, а не само за стрелба по ракети. Т.е. ако ползват оптичен канал за насочване твоите самолети с анти-ПВО мисия няма да ги засекат и няма да има пуск на ракета. Но по този начин могат да "гърмят" по всякакви преминаващи самолети на съответната дистанция и височина (малка до средна). Т.е. в такъв режим са "невидими" и вършат същата работа като армейското ПВО. Все пак, съмнявам се, че борбата с ХАРМ-ове ще е основното.
              Интересен въпрос е във връзка с нашия специфичен случай колко ХАРМ-ове носи един самолет и по колко цели може да проведе едновременен пуск (с колко боеприпаси)?

              Comment


                #8
                F-16 носи 4 бр HARM, не виждам пречка да ги изпука по една цел (освен липсата на смисъл де ).

                Борбата с ПВО е в основната си част борба с радарите. Ако ги накараш да млъкнат (което май се е случило на шестия ден в Ирак при 3000 ПВО-системи), се връщаме горе-долу в ранните години на ВСВ. Ако ставаше е оптика, нямаше да има радари...

                Колкото до Панцирите, те освен радар имат и желязо. Значи греят много добре на съответните екрани и могат да се поразят като всяка останала наземна цел. Радара просто им усложнява положението в този смисъл.

                Comment


                  #9
                  Колкото до Панцирите, те освен радар имат и желязо. Значи греят много добре на съответните екрани и могат да се поразят като всяка останала наземна цел.
                  Разбира се, всяка метална цел може да бъде намерена с радара - сложното е да разбереш какво представлява тази цел, щото метални неща - много .

                  Ако ставаше е оптика, нямаше да има радари...
                  Е, оптиката е само за близки разстояния и е стандарт за повечето войскови ПВО-системи (да речем, вашите Rapier). Радарът е необходимост за всяка система с по-голям обсег. Този "Панцир" сякаш е замислен да става и за двете - както за войсково на ниско ниво (ама с тая цена!), така и за по-генерална употреба. Това е допълнителна възможност, но върши работа само за ниско-летящи самолети, които преминават наблизо (е, и вертолети - особено те, защото са и по-бавни).

                  Comment


                    #10
                    gollum написа Виж мнение
                    Разбира се, всяка метална цел може да бъде намерена с радара - сложното е да разбереш какво представлява тази цел, щото метални неща - много .
                    Те боеприпасите са умни, засичат IR, радарчета имат, не е толкова лесно да ги излъжеш с два варела. Освен това ако на един истински Панцир се падат десет фалшиви, пак е далавера - с под $1М унищожаваш $15М. Ако са повече примамките, ще трябва да им се отбива от бюджета

                    gollum написа Виж мнение
                    Интересен въпрос е във връзка с нашия специфичен случай колко ХАРМ-ове носи един самолет и по колко цели може да проведе едновременен пуск (с колко боеприпаси)?
                    Тук схванах грешно въпроса и съм писал друго.

                    HARM се самонасочва. Пускаш я и не те интересува повече. HARM POD-а е задал координатите, ракетата лети с комплексно GPS/INS/AR насочване и няма спасение, ако нещо не я гръмне. В тоя смисъл F-16 може да си пусне четирите ракети по 4 цели почти едновременно (предполагам).

                    Панцирските ракети са тухли, тях ги насочва през целия полет самия Панцир. Затова може да поддържа макс 4 пуска.

                    Comment


                      #11
                      Безкрайно дълъг пост, армейското ПВО ще го поствам утре.

                      Сядам да опиша различните ПВО комплекси които ще са ни на въоръжение за да може Голъм и който командва ВВС да са наясно с какво разполагат, какви са му силните и слабите страни и т.н. Вероятностите са мои, в повечето случаи занижени спрямо какво пише на сайтовете на руските ентусиасти

                      Бележки:
                      1. Под оптическа се има предвид ТВ+инфрачервено
                      2. Височините на всички комплекси надолу са поне 15км (освен Панцир - там е 10км), трябват ли подробности?
                      3. По принцип по щат в руските батареи има онези чудесии за симулация на радар и лъжливи цели, предполагам и ние ги имаме?
                      4. Ще имат всеки по взвод с Игла за самозащита, това броим ли го някак и ще го смяташ ли?
                      5. Да сложа обсег на радарите на всеки комплекс? По принцип за С-125 е 150км, за С-75 е около 200км, за С-200 370км, С-300 300км, Бук 150км, Панцир – 40км, Куб - 200км
                      6. Ефективността на комплексите и шансът да си вършат успешно работата се качва, а шансът да ги отнесе някой ХАРМ – пада ако:
                      6.1 Имат централизирано командване (имаме такова в момента)
                      6.2 Има радари за обзор които да му дават хубава осведоменост (имаме такива),
                      6.3 Има пасивни станции за откриване на вразите (увеличават координираността, позволява сложни тактики (например да чакаш да се появи АУАКС и тогава да си включиш радара)), помагат на комплексите да гледат само в „правилните” посоки (тоест да не се въртят до секторите в които са дивите катерици), да се приоритизират целите
                      6.4 Има активен наземен РЕБ който да пречи на координираността на вразите
                      6.5 Има фалшиви цели (точка 3)
                      6.6 Взаимно покриване на сектори и работа на комплексите в екип (руските са предвидени да се връзват и работят заедно)
                      7. Ползването на оптически канал значи неуязвимост срещу ПРР, но около 2-3 пъти по-нисък шанс да се улучи цел

                      С-75

                      Обсег: 50км
                      Минимална височина на целите: 250м
                      Канали за стрелба: 1 (2 ракети на канал?)
                      Насочване на ракетите: радар/оптика
                      Ракети на пускови установки: 5
                      Може да се разположи/махне за: 0,5-1 часа
                      Вероятност за попадение: Ниска, комплексът е стар и добре изучен. Сигурно 0.1 в сложна обстановка
                      Типови цели: Самолети (по-ефективен за по-големите)
                      Разни: -


                      С-125

                      Обсег: 25км
                      Минимална височина на целите: 50-100м
                      Канали за стрелба: 1 (2 ракети на канал?)
                      Насочване на ракетите: радар/оптика
                      Ракети на пускови установки: 4
                      Може да се разположи/махне за: 0,5-1 часа
                      Вероятност за попадение: Ниска, комплексът е стар и добре изучен. Сигурно 0.15 в сложна обстановка
                      Типови цели: Самолети (по-ефективен за по-големите)
                      Разни: Предвиден да прикрива неща като С-75 от нисколетящи самолети


                      Куб

                      Обсег: 25км
                      Минимална височина на целите: 50-100м
                      Канали за стрелба: 1 (2 ракети на канал)
                      Насочване на ракетите: радар/оптика
                      Ракети на пускови установки: 12 (4 верижни машини с по 3 ракети)
                      Може да се разположи/махне за: 5-10 минути
                      Вероятност за попадение: Ниска, комплексът е стар и добре изучен. Сигурно 0.15 в сложна обстановка
                      Типови цели: Самолети, (би трябвало и хеликоптери?)
                      Разни: Създаден за прикриване на съветските механизирани бригади, високомобилен


                      С-200

                      Обсег: 250км
                      Минимална височина на целите: 500м?
                      Канали за стрелба: 1 (2-3 на канал?)
                      Насочване на ракетите: радар
                      Ракети на пускови установки: 5
                      Може да се разположи/махне за: 0,5-1 часа
                      Вероятност за попадение: Ниска по маневрени самолети, комплексът е стар и не за тази цел. По изтребител – 0.1. Същевременно специализира за стрелба по АУАКС/танкери/Б-52 и подобните, дори има и ракета с пасивно насочване (не зная дали я имаме). За тези самолети предполагам 0.5
                      Типови цели: Самолети (по-ефективен за по-големите)
                      Разни: Предвиден за борба със стратегически бомбардировачи и самолети за РЕБ/АУАКС/танкери



                      Бук – 2М

                      Обсег: 54км
                      Минимална височина на целите: 10-25м
                      Канали за стрелба: 6 радар/12 оптика (виж долу)
                      Насочване на ракетите: радар/оптика
                      Ракети на пускови установки: 48+12 (6 верижни машини с по 4 ракети и радар за подсветка, 6 верижни машини без радар (могат да получат указване от тези с радар) с по 4 ракети + 2 за презареждане. Уж всяка верижна машина може да има оптика, машините без радар се ползват за презареждане на онези с радар, но могат да стрелят и самостоятелно ако им се помага от верижните или си ползват оптиката)
                      Може да се разположи/махне за: под 5 минути (има безжична връзка между тях, верижни са и няма нужда от стабилизация – тръгват колкото ти отнема да тръгне танк)
                      Вероятност за попадение: Висока, комплексът ползва модерни фазирани радари, не е участвал във войни със западни държави (не е компрометиран електронно), в боевете в Грузия 2008 година създателите му (Русия) не успяха успешно да го заглушат и загубиха 2-3 самолета заради него
                      Типови цели: Самолети, хеликоптери, ракети (крилати и противорадарни), балистични ракети с малък обсег. Срещу самолет 0.9-0.6 според заглушаването, срещу ракета 0.6, балистична – 0.5
                      Разни: Създаден за прикриване на съветските механизирани бригади, високомобилен. По мое мнение най-доброто на пазара с този обсег и мобилност като изключим някои от ракетите с активна глава за насочване.

                      С-300

                      Обсег: 100км (може и 150, но едва ли имаме готините ракети)
                      Минимална височина на целите: 10-25м
                      Канали за стрелба: 6 (по 2 ракети на канал)
                      Насочване на ракетите: радар
                      Ракети на пускови установки: 24-48?
                      Може да се разположи/махне за: 5 минути
                      Вероятност за попадение: Висока, комплексът ползва модерни фазирани радари, при това няколко различни в различни диапазони (помага за засичане на малки цели, приоритизиране и насочване на ресурсите в правилната посока, труден за забиване, по-малко време включени радари)
                      Типови цели: Самолети, хеликоптери (не че има много смисъл), ракети (крилати и противорадарни), балистични ракети с малък и среден обсег. Срещу самолет 0.8-0.6 според заглушаването, срещу ракета 0.5, балистична – 0.5
                      Разни: Най-доброто което имаме за голям обсег. Модерно и опасно, направено да действа в сложна обстановка и да си говори усилено с много радари.

                      Панцир С1

                      Обсег: 20км ракети, 5км оръдия
                      Минимална височина на целите: 5-10м
                      Канали за стрелба: 4 радарни и 1 оптика
                      Насочване на ракетите: радар/оптика
                      Ракети на пускови установки: 12 ракети на камион и 2х30мм оръдия
                      Може да се разположи/махне за: практически нулево време – може да стреля и докато се движи (освен ако не ползва оръдия)
                      Вероятност за попадение: Много висока. Радарът е много модерен, ракетите са изключително бързи и имат опасна бойна глава. Комбинацията от два радара и оптическа система за насочване му дава практически 100% осведоменост какво става около него в обсега на ракетите
                      Типови цели: Самолети (високо и нисколетящи), хеликоптери, ракети, бомби. Предполагам за самолети към 0.8-0.7, ракети 0.7, бомби 0.9, хеликоптери 0.9
                      Разни: Най-доброто което има на пазара в този клас. Създаването на този комплекс е малка революция във войсковото ПВО.
                      Също: ----
                      Last edited by Пилот; 25-03-2012, 17:12.
                      „Аз, Драгомир, писах.
                      Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                      Модератор на раздел "Военна Авиация"

                      Comment


                        #12
                        Да, благодаря, такъв тип постове са добре дошли. Само да добавя нещо:

                        (5) хубаво е, че ги даваш, но реалният обсег е по-малък заради радио-хоризонта, нал тъй . Т.е. ако целта е настина нависоко (по моята схема за височините - "голяма височина", то тогава - да, максималния, но с всяко "сваляне" на височината намалява и радио-хоризонта на радара).

                        (2) Това е така, но тук има един съществен момент, ако правилно разбирам от тези неща. Този "максимален обсег" важи за една област над самия комплекс и "намалява" с отдалечаване към максималния обсег по ширина, т.е. ако си представим образно една полусфера с център самия комплекс, която обаче не е баш "сфера", защото сечението й е равно на максималната достижимост по хоризонтал, а височината на интересуващата ни част е равна на максималната досегаемост по височина, то тя показва реалната "досегаемост" по височина. В този смисъл, висока цел която минава само през част от външния периметър няма да е досегаема на максималния обсег по височина.
                        Разбира се, аз няма да си играя с подобни симулации, защото или трябва да направя достатъчно сложна програма за смятане (а ще ми отнеме много време и не си струва за подобно ниво на симулация), или трябва да хвана човек да смята само тези неща. Затова ще използвам модификатори, които ще дават ниска ефективност по външната сфера (вероятно ще въведа няколко обсега с ефективност или просто ефективността ще пада с далечината). По принцип, най-ефективно ще е ПВО-то срещу цел, чийто вектор пресича вътрешната сфера и по-слабо ефективно ако векторът само докосва външната сфера или преминава през външната й част.

                        (7) Това означава, че комплексът може да действа ефективно само в ниските височини (и долният сегмент на средните) и ограничава действието по цели до една на пускова установка.

                        Ако можеш ми напиши и за това каква е системата за насочване на самата ракета, т.е. дали е самонасочваща се или се командва и насочва от станцията. Ще се радвам ако направиш нещо кратко и за системите на противника (там "Рапиер", "Пейтриът", мисля имат още една-две).

                        За останалото съм съгласен.

                        Comment


                          #13
                          За радиохоризонта - той зависи доста и от терена, дали радарът е сложен на хълм, дали може да гледа "надолу" към терена и т.н. Тези екстри ги има при С-300/Бук/Панцир, другите са твърде старички. Ако приемем, че не може тези неща и земята е просто перфектна сфера без планини и типично радарът е на 10 метра над земята и минималната безопасна височина за летене е 50 метра, то радиохоризонтът излиза 42км. Предполагам това може да се модифицира според комплекса и колко е добър радара му като се възползва от новата електроника - примерно за С-75/125/200/Куб умножи по 0,8 или от сорта, за Бук/Панцир по 1,1 (фазирани радари, ако е на хълм ще може да гледа евентуално и надолу), за С-300 по 1,2 (има си мачти на които се слага радар, не зная дали имаме, но поне за съветските батареи си е към комплекта - изглежда така - http://www.ausairpower.net/LEMZ-76N6-Clam-Shell-1S.jpg )

                          За обсега по височина - всъщност на по-големите системи обсегът по височина не е ограничен от това до къде има гориво да лети ракетата, а до каква височина тя може да ползва въздуха за да се насочва - над 20км например той е твърде рядък в повечето случаи за да се ползва ефективно (то е функция от скоростта и плътността на въздуха, нещата са различни ако ракетата има да кажем сопло което може да се мести, ама да не навлизаме в това - турците все пак нямат нещо което лети над 20км). Тоест примерно зоната за поразяване на С-300 (доста грубо сравнение, но все пак) си я представи като полусфера с радиус 100км която е пресечена на 20км успоредно от земята. При С-125 това е някъде 12км, при Панцир - 10км, Бук - 15-17км, Куб - 12-15км, С-75 - някъде 15км.

                          За оптическата/ИЧ система - тук нямам много данни, но открих тези за Панцир според един уебсайт - http://www.rusarmy.com/pvo/pvo_vvs/zrk_pantsir-s1.html
                          Дава 18км по хоризонтала и 10 по вертикала, като предела на който може да се стреля с неговата оптична система (втората част на статията където го има опростения комплекс). Предполагам това ще е и лимитът за останалите такива комплекси горе-долу, евентуално дизайнерите на Бук би трябвало да са сложили нещо малко по-добро, примерно ги кажи 25км и 15км.

                          За начините за насочване - вкусове всякакви, но основните са:
                          1. Командно насочване - радарът на комплекса вижда къде е целта и подава на ракетата информация къде да лети, самата ракета от "умни" компоненти има само радиовзривател така че като е близо до самолета да се взриви. Оттук има и едно съществено предимство - МНОГО евтина ракета - изисква само приемник и радиовзривател. Същевременно колкото по-далече е целта, толкова по-неточна е ракетата. Това не е проблем за близки дистанции (да кажем 20-30км) и на тях ракетата е много точна, но примерно на 70-80км насочването става доста по-сложно и изисква хубав радар/по-лесно е за заглушаване.
                          2. Полуактивно - радарът на комплекса осветява целта, ракетата се насочва по отразения сигнал. Предимството е, че вече разстоянието до целта не е толкова голям проблем (по принцип комплекси с по-голям обсег ползват полуактивно в последната фаза и радиокомандно в междинната за mid course updates). Същевременно изчисленията се правят само на борда на ракетата, а не в мощен наземен комплекс и самолетът може да опитва да лъже ракетата.
                          3. TVM (track via missile) - комбинира полуактивното и командното насочване, тоест във финалните фази ракетата "вижда" самолета по отразения от него сигнал, същевременно си говори с наземния радар какво вижда и изчислява той И му праща своята си информация за да изчислява той с по-мощния си комплекс. Оттук и точността скача значително, шансовете да електронна борба с ракетата падат много.
                          4. Активно насочване - ракетата си има малък радар с обсег 10-15км в носа си, изстрелваш я и после от време на време й пращаш информация накъде да лети, стигне ли до целта й даваш команда да си включи радара. Предимствата са, че ракетата е много точна и на големи дистанции и радарът може да "мълчи" в по-голямата част от полета. Същевременно малкият радар не е перфектен и може да бъде заглушен по-лесно отколкото голям в зависимост от ситуацията. Излишно е да казвам, че това е най-скъпият вариант защото си носиш радар заедно с теб и го губиш с всяка ракета.
                          5. Инфрачервено - тук има много много подвидове, но в общи линии - на малки и средни дистанции ракетата се изстрелва и без помощ от радар, модерните ракети са доста трудни за отклоняване с топлинни капани защото ползват няколко глави за насочване в различни диапазони на вълната + фотоконтрастно (тъмен самолет на фона на светло небе) или си имат малка инфрачервена камера и разпознават самолета в нея.

                          В общи линии – всяко едно от насочванията може да бъде най-доброто в зависимост от дистанцията на която се ползва + философията на ползване. На малки дистанции (до 20км) командо и инфрачервено звучат добре, на средни полуактивно/ТВМ/активно (до 50км), на големи активно/ТВМ/полуактивно само за големи цели

                          Малко и ценово:
                          От евтино към скъпо – Командно/Полуакивно/ТВМ/Активно инфрачервеното според зависи какво искаш от главата... може скъпо и евтино, зависи и от обсега
                          Като имам предвид, че активното е скъпо, имам предвид СКЪПО. Руската ракета 9М96 струва нещо от сорта на 3 милиона бройката, Пейтrиът сигурно е значително повече.

                          Нашите комплекси:
                          Командно – С-75, С-125, Панцир
                          Полуактивно – Куб, Бук, С-200
                          ТВМ – С-300


                          За техните ще драсна тези дни, това е засега от мен. За нисколетящи техни самолети ако прелитат над наши части с Игла моля да се смята някакъв шанс за стрелба по тях, иначе с радиохоризонта няма как да покрием всичко
                          „Аз, Драгомир, писах.
                          Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                          Модератор на раздел "Военна Авиация"

                          Comment


                            #14
                            Оп, сега като четох статията в уики за Кубовете:
                            P-12 "Spoon Rest", a VHF early warning radar (also used by the SA-2), with a 200 kilometres (120 mi) range.
                            P-40 "Long Track", an E band early warning radar (also used by the SA-4 and SA-8, with a 370 kilometres (230 mi) range.
                            P-15 "Flat Face A", a UHF early warning radar (also used by the SA-3, with a 150 kilometres (93 mi) range.

                            Тоест неговият радар ще е с обсег някъде 200 км, на С-75 200км също, на С-200 370км. Ще поправя в моя пост.
                            „Аз, Драгомир, писах.
                            Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                            Модератор на раздел "Военна Авиация"

                            Comment


                              #15
                              Чакай, тук нещо не те разбирам. Ако обсегът, да речем, го даваш като 200 км, а радиохоризонтът (примерно), е 42 км, за какъв са ти тези 158 км извън радиохоризонта? Нали така или иначе няма да вижда в техните рамки? Или, поне както аз го схващам, имаме 4 радиохоризонта за четирите абстрактни височини, които ще ползвам в системата. Нека предположим, че радиохоризонтът за станцията Х е следният на съответните височини (на целта).

                              1) свръхмалка - 10 км

                              2) малка 40 км

                              3) средна 120 км

                              4) голяма 200 км

                              Т.е. ако целта лети на голяма височина, той ще я засича на пълния си обсег, но ако лети на средна ще я засича малко над половината от обсега си, нали?

                              За обсегът на ракетите (тъй като за това говорихме и по повод на "Харм" ракетите по-рано): имаш х-гориво, което ти дава, примерно, 10 секунди работа (произволно). Да речем, че ракетата се движи със скорост 1000 м/с. Това съвсем грубо означава 10 км полет. Т.е. ракетата има обсег от 10 км в полусферата с център установката. Сега нека допуснем, че имаме ракета със същите параметри, но работи 30 с, т.е. може да измине 30 км (давам го съвсем грубо ясно ми е, че говорим за ускорение и нещата са по-сложни). Т.е. тя има обсег от 30 км, но може да се управлява ефективно за този тип ракета до 15 км. Т.е. може ефективно да порази всяка цел в рамките на 30 км полусфера около установката, но само до 15 км височина. нали?
                              Сега, тъй като за да опростим нещата говорим за права, която изминава ракетата, то тогава тези 30 км са срещу цел с височина сходна с тази на системата. С увеличаването на височината ще намалява досегаемостта (грубо), защото се движим по повърхността на полусфера. Прикачам илюстрация, за да поясня, че може би не го описвам правилно.
                              Click image for larger version

Name:	ilustratia.png
Views:	2
Size:	6.4 КБ
ID:	530594
                              Т.е. ако самолет лети на малка височина обсегът на системата (в примера) 15 км, ако лети на средна обсегът вече е (в примера) 14 км, а на голяма височина вече е 8 км. Нали така?
                              Естествено, ако самолетът лети "по допирателна" спрямо окръжността на максималния обсег дори и да я пресича, ако този участък е малък, ракетата има твърде малко гориво и "импулс" за да може да го порази сигурно, т.е. ще има достатъчно голяма вероятност за неуспех.

                              За оптическата система - нещо завишени ми се виждат тези данни - може ли да се вижда на такива разстояния? Т.е. ясно е че с някаква оптика може, въпросът е, че това за търсене въобще не става, със сигурност зрителното поле е малко, т.е. бързо движеща се цел почти няма как да се "хване" или много бързо ще излиза от обсег (освен ако не се движи по вектор към установката). Т.е. това при команден метод ми се вижда ефективно само за сравнително близки цели - по-близки от тези (максимални и може би завишени) разстояния. Не че има чак такова значение, защото така или иначе ще работя с модификатори.

                              Нашите С-300 поне според това, което намерих за тях, са по-скоро с обсег 70-80 км.
                              Attached Files

                              Comment

                              Working...
                              X