Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Conquest of Elysium III и IV

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    шансът за уцелване на конкретна локация по картата е практически равен на нула
    Е, не би трябвало да е така - специално за старо бойно поле, защото по идея неговия шантав начин за телепортация се "изкривява" от наличието на големи количества мъртъвци. А това съвпада с древно бойно поле. интересно какво се получава при използването на вампир.
    Между другото, с ъпдейтите ми се струва, че е по-лесно да се стигне до вампир (по-често намирам стари замъци) или лич (май и храмове се намират по-често). На мен ми е интересно друго, по описание цитаделите на жреца-крал (кръвожадните ацтеки) и епископа на Ел се водят храмове за всички игрови цели, но не успях да обърна некроманта си в лич в тях (не знам дали е бъг или така трябва да е).

    Comment


      #77
      Май само в "древен храм" може да се направи церемонията. И - понякога се случват карти, на които такива храмове просто няма. Както пък понякога се случва да има статуя-колос, която човек да активира (много могъща, но абсолютно непредвидима) и вместо да ходи да накаже неверниците, тръгва в тотално неясна посока из пущинаците.
      С храмовете на индианците също не винаги са ясни нещата - някой път те са като супермаркет за некроманта, но някой път - слаба работа. Но общо взето за некромантите пътят е ясен: ако се намери древен храм на картата - 150 кристала за майстор-некромант и 250 - за лич. След това вече е много трудно да бъде победен, още повече, че личът е съвсем безсмъртен, не е подвалстен на полудяване, както обикновените некроманти и може да си вдига колкото си иска скелети и неумрели. Истинските му противници май са само могъщите магове.
      Друго, от което повечето играчи имат сериозна нужда по средата на играта, е огнен маг, за да ликвидира древните гори, заради които картата става твърде несигурно място Но те не се падат особено често.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #78
        Воланд написа
        Май само в "древен храм" може да се направи церемонията. И - понякога се случват карти, на които такива храмове просто няма.
        Става и в храмовия квартал на столицата, а столица май винаги има (или почти винаги, не съм сигурен, дали в някоя епоха не липсва). Естествено, не е лесно да се превземе, но пък наградата си струва.

        Воланд написа
        Както пък понякога се случва да има статуя-колос, която човек да активира (много могъща, но абсолютно непредвидима) и вместо да ходи да накаже неверниците, тръгва в тотално неясна посока из пущинаците.
        Да, това е като с повечето "призовавания" на епископа на Ел: неуправляеми са, но пък притесняват противника и "побиват флат" през каквото минат. Или като инквизицията/кръстоносните походи .

        Comment


          #79
          Най-накрая успях да направя добра игра с Енчантъра, всъщност оказа се доста неприятна твар, просто сме го играли по грешния начин.
          Necrotod-овете общо взето са безполезни, освен в съвсеем началния стадий на играта и то с променлив успех дори и тогава. Изключително важно е да не хабиш мини за големи или ъпгрейди поне до средата на играта, всъщност освен в краен случай изобщо не трябва да се пипат. Започнах на дървени големи и 2-3 некротода колкото да ловят еленчета и прасета, като събрах 2-3 мини за въглища и една за желязо, намерих си блато наблизо и си направих глинен голем, като гледах да не се отдалечавам особено от цитаделата. Обаче други блата наблизо намаше, а дървените големи въпреки че носят на бой, умират доста често. Тогава ме застигна зимата близо до едно езеро и реших да извадя леден голем, доста силен и с две мощни атаки, но пак това че не се лекува го прави малко слаб за цената му. Обаче се оказа че след като изхабиш замръзналото езеро за голем, теренът отдолу се променя на блато, от което вече можеш да извадиш още един голем, този път от полезните И докато блата нямаше наблизо, езера се намираха доволно. Някъде по това време се оказа че съм между два некроманта, но началните некромантски армии, дори и няколко пъти по-големи от моята, нямаха особен шанс срещу големите, дървените и ледените умираха но глинените се натрупваха все повече и като станаха около 10 вече нямаше много какво да ги спре, некромантите бяха разбити, единия дори загуби играта, другия избяга и се скри. Е, белия магьосник с Greater Banishment също помогна де, но и без него нещата нямаше да са мноог по-различни. Също доста полезно се оказа умението му да създава статуи-пазачи, които за доста скромното количество ресурс, предлагат почти непробиваема защита срещу неутрални същества, особено ако са в укрепена позиция. Строенето на статуи въ всяко превзето село/мина леко те забавя, но се изплаща доста бързо. След това тръгнах да разледвам и видях най-голямата сила на Енчантъра - порталите. За 60 злато и 60 метал, съзадава неразрушим портал, който работи дори и врагът да превземе полето с портала. От там нататък почти не съм губил важни позиции, порталът се строи бавно - иска два пълни хода, но след това преминаването иска само 1 движение до който и да е от останалите портали, напълно достатъчно да защитиш някой забравен гарнизон на другия край на картата.
          През това време, двама от AI-тата бяха загубили и остана избягалият некромант и един хобург, който още не бях срещал. И там се видя вече силата на големите, срещу големи количества същества с ниска щета, битките минават почти без загуба. Там вече си позволих да направя и няколко желязни голема, от вражеските мини разбира се и нещата заспаха, със 15тина глинени голема, 3-4 ледени и 2 железни, както и малко стрелци, успявах да унищожа армии от по 200-300 хобита без никаква загуба, цялата щета биваше поета от глинените големи, от които между другото за цялата игра ми умря един За хобурга всичко свърши, когато накрая ми се падна и един Old Wizard с магията Overgrowth, която парализира цялата вражеска армия, но не се влияе от magic resist-a на вразите а от силата, което при слабите хобургски армии означаваше че около 80-90% от армията им спира да мърда След като загуби няколко армии от по 6-7 стотин и хобурга се кротна и тогава изненадващо дойде недоубития некромант, със около 1000 единици армия, в която 4-5 Bone dragon-a, още толкова Abomination-а на по над 1000 здраве и още няколко от най-силните им единици, подкрепени със доволно количество средно ниво армия и пълчища скелети и зомбита. Аз имах някъде към 130 единички, от които 24 глинени голема, по 1-2 ледени и железни и останалото стрелци с арбалет и 3-4 мага. Е успя да ми избие коло 2/3 от стрелците със маговете си, но общо взето това беше всичко което постигна, от големите беше умрял един Белия магьосник накрая на играта имаше към 1100 убийства
          Общо взето при малко късмет в началото на играта, натам няма какво да те спре, големите имат защита към charm, fear, отрова, поне един от елементите и прилична защита от магии, така че и срещу чисто магическите раси като Warlock-ите и демоните, шанса за победа след средата на играта е добър. А и има най-подлото умение, дори и да не му трябват още големи, винаги може да разруши важните места за голяма част от расите -древните гори при расите ползващи билки и гъби, храмовете за некромантите, езерата за култистите и мините за джуджетата и warlock-ите.
          <<..........>>

          Comment


            #80
            О, звучи добре, трябва да го пробвам. Но си е до късмет - в началото е слабоват и могат да го отнесат. Гледам че и някакви ъпдейти са пуснали преди няколко дни.

            Comment


              #81
              Пробвах и се получи, но - някъде от 7-8 път. Енчантърът си е много уязвим в началото. Достатъчно е наблизо да се падне ИИ с някоя от фракциите, които са много силни в началото, за да те отнесат (варварин, трол, барон, сенатор и други). Виж, щом натрупаш два-три голема вече е малко вероятно да се случи нещо неприятно. Между другото, некротодовете пак си струват като цяло (аз имах 20-30 в основната си армия).

              Comment


                #82
                Аз някак тия глинени големи ги бях пропуснал, преди Деймос да заговори за тях - бях решил, че и те са като всички останали големи на Енчантъра - силни, но без регенерация, а то каква била работата
                Реших и аз да се пробвам - средна карта, случаен период, двама случайни противника. Единият се оказа странен - и друг път съм го срещал, но не може да се избора: гоблински крал, всеки път със специален жезъл и армия само от гоблини. Той се оказа недалеч, но се натъкна на някакво голямо чудовище (една химера бродеше наоколо, вероятно на нея) и се капична още в началото. Аз реших да комбинирам теракотени войници (безплатни, понеже около мен нямаше никакви ресурси освен две въгледобивни мини), след това - некротодове и накрая, като събрах пари - глинени големи, понеже блата и езера имаше в огромно количество.
                Хубавото на Енчантъра е, че може да превръща дрвените гори в големи и освен, че прибира създанията, премахва и източниците на шум в земите си
                Та, след като гоблина изчезна и все пак намерих някакви мини, успях да си направя три голема, но не и да защитя изцяло земите си - явно бях в най-старата епоха и както се оказа после - древните гори бяха в невероятно изобилие и от тях излизаха истински орди. Към средата на играта се появи и третият играч - варварин, с армия от 100 единици, сред които много кавалерия. Видя ми се неразумно да го нападам с моята армия от 50-тина единици и го последвах - той превзимаше разни локации, оставяйки гарнизони. В един момент раздели армията, за да превземе две слабо охранявани златни мини (които аз бях пропуснал) и тогава, възползвайки се от смяната на сезоните и добавените още сили разгромих и двете му армии (това е резкият спад на червената линия надолу). След което се почна една гонитба по картата, докато установя, че главната му крепост е в югоизточният ъгъл, зад още едни блата (4 глинени и един кристален голем тоест ). В това преследване нагоре-надолу по картата обаче никой не можеше да следи земите си и да задържи задълго някакви мини, но пък покрай това жертвах една мина и се обзаведох с втори герой, който набираше сила в свободната северна половина от картата.
                Хубавото при енчантърите е, че втори герой се създава относително лесно, ако наоколо няма силни вражески армии - комбинацията от некротодове и огромни армии от създания с ниска магическа устойчивост (и един глинен голем, следвайки съвета на Деймос), дава прекрасен резултат
                Click image for larger version

Name:	3pl-enchanter.png
Views:	1
Size:	86.8 КБ
ID:	539102
                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                Проект 22.06.1941 г.
                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                Comment


                  #83
                  Аз днес довърших успешната си игра с енчантър:
                  Click image for larger version

Name:	enchanter-graf.jpg
Views:	1
Size:	30.0 КБ
ID:	539111
                  Аз съм със зелено, а джуджето със синьо.
                  Имах трима противници. Първият, трол (жълто) го приключих съвсем рано - сгащих краля му и го повалих (нищо не можа да направи срещу тогавашната ми армия от 50-тина единици, от които 5-6 голема). Вторият, варварин, се движеше с няколко армии по 60-80+ създания, аз карах основно с един енчантър (качен до последно ниво), който постепенно натрупа армия от 25-30 голема (десетина глинени, няколко дървени и дъбови, три каменни, един железен и два ледени (тях след време ги оставих да пазят цитаделата, а после преминаха към втория герой, пак енчантър)) и стабилна свита от некродотове (постепенно достигнаха към около 30). Унищожих варварина (беше ми сравнително близо) и започнах да разкривам картата, защото не можеш да установя откъде идва джуджето. То току се появяваше с армии от 100-150 разнообразни създания: не само джуджета, но и доста човешки единици.
                  Междувременно бе лудница, защото имаше два демонски портала, т.е. навсякъде бяха плъзнали кошмари и какво ли още не (между другото, охрана от 1-3 от енчантърските статуи-пазители не винаги бе достатъчна, за да се справи с тях ( и за моя изненада, оказа се, че вълците се справят доста добре с тях)). Основно се биехме за една златна и една сребърна мина.
                  Междувременно подготвих втори енчантър, който постепенно се сдоби с армия от 10-тина голема (единия леден загина, но добавих един железен, два каменни и няколко глинени и дървени) и известно количество некродотове.
                  Оказа се, че съм във времето на падналата империя - намерих столицата и я завладях (беше в руини).
                  Накрая открих откъде идва джуджето - от други край на континента, зад една река. Насочих натам двете си основни армии: главния герой с около 170 единици (предимно каквото бяха привлекли некродотовете, т.е. смесица от варварски, човешки, джуджешки единици и много животни, към 30 голема и още толкова некродота) и второстепенния с около 30 единици.
                  Междувременно разкривах останалата част от континента и охранявах с 2-3 отряда човешки капитани с човешки единици и подготвях трети герой (д края на играта го снабдих с 3-4 голема и златен магьосник). Намерих джуджешката крепост: армия от 150 джуджета, предимно от най-мощните им единици и я превзех в епично сражение с главната си армия. Понесох загуби в големи - може би към 15-16 общо. Джуджетата са доста неприятни бойци.

                  В крайна сметка: ако човек се закрепи в началото, наистина трудно може някой да му се опре. Джуджетата са неприятни, но не достатъчно. Особено когато се събере стабилна големска армия, което не е трудно: винаги има достатъчно езера и блата, древните гори добавят също, а и има и мини за жертване. По-голям проблем е осигуряването на нужния доход, но не чак такъв. Може би по-сериозна съпротива могат да окажат наистина високо ниво демонски единици или много добре развит warlock с въздушни елементи. В един момент като минеш 10-15 голема в основната армия, вече нищо не може да й се опре, а некродотовете са приятен и сравнително евтин бонус. Те ми осигуряваха основната "разходна" част от армията.
                  До последната битка почти нямах загуби в големи: може би да съм загубил някой и друг дървен и един леден. Но в последната дадоха доста загуби - поне 10-тина глинени загубих и няколко дъбови и дървени. За сметка на това, макар че двама от каменните бяха на нисък живот, все пак оцеляха, а железния почти не беше понесъл загуби. Т.е. при стабилна допълнителна армия (двадесетина некротода я осигуряват), която да поема много от ударите, големите са почти неуязвими. И си струват и по-скъпите: железни и нагоре. Ледените не са лоши, но когато умрат се взривяват и нанасят щета на всички в предните редици, което не е много удобно.
                  Между другото, превръщах древните храмове в статуи, но те са удобни само за охрана: 80 злато за около десятка статуи, които са бавни. Оказа се, че за мое съжаление тролските гори не могат да се превръщат в нищо.
                  Като цяло, в момента, в който си набавих първия леден и два-три глинени голема, вече бях достатъчно силен, за да си осигуря останалото. Тънкият момент е да не те прегазят преди това и да си защитаваш цитаделата, докато вършееш с основния герой. Порталите помагат много.

                  Comment


                    #84
                    Реших аз да пробвам игра и с по-недолюбваните от мен раси, в случая бургмайстер
                    Първите няколко игри, докато свикна колко слаби са всъщност хобитчетата се самоубих в различни неутрални гадове, още преди да видя някой от остналите играчи, след това обаче пробвах с мако по-голяма армия - към 50-60 единички и нещата потръгнаха, отначало нямах желязо, та трябваше да се справям със съвсем най-слабите типове армия, даже се наложи да жертвам около 40 единици за да взема близката мина за желязо, която за съжаление се пазеше от малко драконче с масова атака
                    Някъде около 15тия ход се появи и първото AI, също хобург. С малко маневри и надлъгване му пребих двата героя, а явно не му се беше паднал още трети и сгъна скоропостижно.
                    Пробвах няколко слаби призовавания - предимно безполезна сган дава та реших да изчакам а голямо, през това време натрупах доволно количество бойци с арбалет и малко пушечно месо отпред с големи щитове и нещата почнаха да се получават лека по лека. Срещан едни некромансър, който явно не беше впечатлен от мъгщата ми гномска армия та се разхождаше съвсем нагло около мините ми, наложи се да го поступам за да спре. Което се оказа не толкова лесно де, всичките зомбита и скелети имат защита от стрели, а стрелците ми правеха около 90% от щетата на армията, набих го де, но отнови тежки загуби. За сметка на това с човешките армии нямах никакъв проблем, като се изредят 80 арбалетджии, пък било то и хобитски пак няма много неща които оживяват И някъде по това време намерих древна гора, която освен че ти позволявяа да ползваш голямо призоваване, дава и доволно количество от ресурса нужен за него. Та събрах аз 100, като очаквах нещо от рода на друидските гадове тип грифони/рок-ове/гигантски глигани и много се зарадвах на Ента който се появи, особено на факта че беше с 300 живот, добре брониран и със зажита към стрели и blunt щета. В следващата битка, нещо не бях преценил добре вразите и измря всичко от първата линия, Ента за сметка на това, беше поел не повече от 40-50 щета, която до следващия ход беше излекувал. От там нататък изобщо не съм и вадил мечоносци, събрах за още един ент, закачих му амулет за късмет(50% шанс да го пропуснат) зад двата ента се бяха скрили към 200 стрелци с арбалет и 1-2 мага на задна линия. Общо взето тая конфигурация минаваше през всичко без никаква загуба, намерих още един некромант, унищожих му 1-2 армии по 300-400 единици и се отказа, срещнах и последния останал играч - тролски крал, който се оказа неприятно добре развит, в този момент не знаех, но беше превзел около 2/3 от картата. Троловете също не се оказаха проблем за стрелците ми, а ентовете бяха станали вече 5 и си разпределяха щетата доста добре. Оптималната хобургска армия срещу немагическите раси е един ред ентове, около 290 стрелеца с арбалет и един ред магове отзад. Лошото е че ако направиш повече стрелци, при влизане в битката задния ред с маговете остава извън екрана и съответно не си кара хода (но може да бъде удрян, което вече е странно)
                    След малко обиколки около 2-3 по-центрлни позиции, на двата некроманта им свършиха героите и загубиха, трола обаче нямаше намерение да се предва, беше превърнал половината карта в тролски гори и дори след като набих самия крал и майка му, не спря да бълва армии, даже в един момент дойде с 5-6 дракона и още няколко неприятни твари и точно бях решил че ентовете ми ще станат на подпалки, се оказа че драконите не удрят с огън а с киселина или отрова и ентовете пак отърваха кората
                    През това време обаче се бяха натрупали доволно количество скъпоценни камъни и другия герой почна да трупа метална армия - драконите, особено Emerald(ъъ кво трябва да е тва, смарагд?) разновидността бият дори енчантърските големи по издръжливост, с 3 броня, 300 живот и защита към поне 3-4 неща. Останалите метални единици също са доста силни и обикновено излизат по няколко та армията бързо понарасна, като мина 4-5 дракона и 50тина метални твари я пуснах да лови тролове, никакъв шанс нямаха, обаче тук вече и магически същества надали щяха да имат ефект, всичката метална сган е иммунна на елементите и отрова, защитена от стрели и с поне 2 атаки, едната от които от разстояние и доста често масова.
                    Общо взето трола успя да ме забави още стотина хода преди да го изчопля съвсем от картата, но войските му, колко и големи да пращаше нямаха особен шанс, до края на играта не ми умря дори един ент.
                    Общо взето от по-неприятните раси, изпуснеш ли ги отначало, само масови магове могат да те спасят и то до време, наизвадят ли металните армии май нямат спиране.
                    <<..........>>

                    Comment


                      #85
                      Мда, аз с хобургите съм се пускал и знам ентите То това им е една от силите в началото, иначе самите те са бавни и слаби, единствено кавалерията може да свърши нещо за поддържане на владения, разузнаване и патрулиране.
                      И да - изпуснеш ли ги да се развият, хобургите нямат спиране.
                      Тролите пък са партизаните на играта Случвало ми се е да съм с тях и след като поваля всички противници, да останат примерно джуджетата, които имат доста здрави армии (е, след ъпдейтите вече не са чак такива, вместо призовавания, оправят бронята на джуджешките армии, но - пак) и в един момент ордите от слаби създания, излизащи от горите така спъват развитието на останалите, че и тролите могат да се развият прилично.
                      Друга раса, която понякога е изненадващо силна, ако се развие, са индианците, заради разните призовани създания. Имах една игра, в която бях с вещица (която е също някак по-слаба след ъпдейтите, но не мога да преценя в какво), тя е със синята линия на графиката. След като разбих разните варвари и т.н., тъкмо си мислех, че навлизам в последната фаза и се сблъсках с индианският крал, с огромни армии - зелената линия на картата. Сблъсъкът беше в последния етап, когато след малко дебнене аз успях да обединя всичките си единици в една армия, с всичките призовани могъщи същества и да ударя неговата основна - общо взето 120 срещу около 400 единици. Спадът обаче, както се вижда, е бил малък за него и тотален за мен - победих, но с пирова победа - почти никой не остана , а индианците, както се вижда, веднага са наваксали с нови армии.
                      След това имах огромен късмет да намеря и превзема столицата, която, за моя изненада, се оказа последната му крепост и играта за него свърши, в противен случай с тия армии, дето се виждат на графиката, не бих имал шанс

                      Click image for larger version

Name:	3prk_1witch-blue.png
Views:	1
Size:	187.0 КБ
ID:	539146
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        #86
                        Вчера няколко пъти се пусках с енчантъра, повечето игри траеха по няколко хода. Примери как губех игрите:

                        - енчантъра се мотае по картата, в замъка има няколко мечоносеца и стрелци... наоколо само вълци и елени, няма страшно, нали? От горите изпълзява Creeping Doom...

                        - енчантъра се мотае по картата, в замъка има няколко мечоносеца и стрелци... наоколо само вълци и елени, няма страшно, нали? От някъде си се домъкват 5 странстващи рицари с доста лъскави (и непробиваеми) доспехи...

                        - енчантъра се мотае по картата, замъкът му е в единия край, на брега на морето. В началото на играта няма кой да дойде от там, нали? Защо да оставям армия. Изневиделица от морето изпълзява гигантски рак...

                        - енчантъра се мотае по картата, няма ресурси, няма мини, трябва да се бяга даже от прости бандити... набута се далече от замъка зад една река и мостовете са блокирани... а, стана зима, реката е замръзнала, дай да премина бързо... да ама последният му ход свършва върху замръзналата река, а следващия ход e пролет.

                        - нова игра, тръгвам да излизам от замъка, съседния квадрат е древна гора. Изглежда празна... я, откъде се взе тази орда бандити?

                        - ... имам вече 2 голема, някакво си мижаво банши, което пази гробище, няма как да ми се опре... чакай малко, 999 магическо поражение?!?!?!?

                        и така нататък...

                        Единствената игра, която продължи повечко, имах троли за противници наблизо. Играх доста прибързано и след като за пореден път ми превзеха кристалния замък (имах един друг на скришно място и затова продължавах), вместо да изчакам да се махнат, ги нападнах директно. Имах само 4 глинени голема и 2-3 ледени (и др. слаби единици), срещу регенериращите се троли нямаше начин. Дълго сражение, но изгубих. То имам запис сравнително напред в играта и мога да я преиграя, но ми стигаше за деня.
                        albireo написа
                        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                        Comment


                          #87
                          Баншито си е страховито
                          А за енчантъра просто трябва малко късмет поне. Но пък всеки от неговите хора може от близкото блато да вади безплатни войници в началото. И най-важното - в началото всички пари трябва да отиват за некротодове - тогава армията бързо ще се увеличава, защото те пленяват всички същества с малка издържливост към магии (т.е. до 3 или 4). Например друидът няма шанс в този случай.
                          А за Creeping Doom - той си е страхотия за всеки, дето няма магия - например баронът може да има огромна и несъкрушима армия, но срещне ли тази гад трябва да бяга, случвало ми се е
                          Абе с Енчантъра си е емоция голяма, повечето време се промъква като бунтовник из Звездата на смъртта

                          При моите игри с Енчантъра, доколкото помня, все издирвах места на сражения, за да събирам некротодове, така че и златото ми беше кът, но трябваше и да избягвам всякакви сблъсъци дори и с не много мощни врагове. След като посъбера обаче от тях, беше различно.
                          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                          Проект 22.06.1941 г.
                          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                          Comment


                            #88
                            Аз си заредих все пак играта днес. По принцип се беше заформила добре, имах сребърна мина в един закътан край на картата и имах сериозни приходи. Та в крайна сметка батисах тролския крал, и то основно заради 20тината си некротода... като почетох тази тема, се фокусирах да вадя глинени големи, но се оказа че те са само защитна линия за некротодовете, които вършат основната работа. Примерно тролската дупка беше завардена от 20тина от сенчестите дървеса, които нормална щета доста трудно ги лови, ако не бяха некротодовете да ги конвертират едно по едно нямаше как да я превзема. А и въобще срещу регенериращите се троли не може да се разчита на стандартен бой.

                            Иначе интересно, че принципно във фентъзи игрите предпочитам да играя с класически рицарски класове/раси, а в тази игра ме влекат повече класове като енчантъра и вещицата. Може би трябва да пробвам тролите.
                            albireo написа
                            ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                            Comment


                              #89
                              Тролите са много особени за игра. В средния случай, при нормален късмет, тролското кралство "партизанства" из горите, избягвайки сражения с другите, особено ако са джуджета или подобни. Правиш тролски гори и бавно задушаваш противниците си. Създанията, които излизат от горите завзимат всички мини, градове и други локации, които не са завардени с голяма армия (а джуджешките мини са точно от силните точки, в които трудно можеш да влезеш с армия). Междувременно събираш ресурс, ползваш вещицата да обръщаш горите (и я пазиш) и когато имаш възможност - призоваваш дракони. Слабото място на тролските армии е, че тролите са от една страна много скъпи и не винаги ги имаш на разположение да ги купуваш, а от друга са "големи" единици и в първата линия можеш да сложиш много малко, съответно понасят повече поражения в бой. А ако не ползваш троли - останалите им войски са много мижави. В стандартния случай рицарските армии са им най-малкото равностойни.
                              Докато енчантъра е някак най-технологичния маг, с най-унищожителния подход към околността И макар всички много силно да зависят от късмета, най-вече в началото, за Енчантъра късмета е от жизненоважно значение. Спокойно може да се случи така, че да нямаш никакъв източник на некротодове например. И т.н.
                              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                              Проект 22.06.1941 г.
                              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                              Comment


                                #90
                                Енчантърът е доста интересен, но много на късмет. Ето, постът на Империал ме запали и вчера си пуснах играта и набързо направих два опита с енчантър, но и двата неуспешни. първият път имах лош старт и ме утрепа едно невидимо създание, а вторият потръгна добре, но имах лошия късмет да ми се падне съсед-демонолог, който се беше развил по-бързо от мен. Срещу демонските армии това, с което можеш да разполагаш в началото не върши много работа.
                                Некротодовете не са лоши, но не са основни - главното са големите и способността да лишаваш останалите от важните им ресурси (гори, блата, мини). Аз в началото пазя мините и правя дървени, ледени и глинени големи. Дървените стават за в началото (да поемат щета, докато стрелците разчистват, а некротодовете увеличават армията). Езера почти винаги има, така че събирам пари и през зимата правя от тях ледени големи, а след това от блатата, които се образуват на тяхно място, правя глинени глинени големи. Може да се ползват и за теракотени армии, ама за тази цел трябва поне още един енчантър, най-добре още двама. Истинската сила са големите, които се правят от мини, но те са малко по-нататък, защото мините трябват и за ресурс. Или пък от мини на чужда територия, които се задържат трудно.
                                Но в тази игра всичките лидери са интересни. Баронът може би е най-праволинеен.

                                Спокойно може да се случи така, че да нямаш никакъв източник на некротодове например.
                                Е, всяко място, където са загинали хуманоиди е източник на некротодове, а няма начин да не избиеш някакви в хода на завоеванията. Същото важи и за бесилата и други некромантски източници на трупове.

                                ПП Пробва ли Age of Wonders 3? Може би ще ти допадне. Тактическите сражения са добре направени (традиционно силна страна на поредицата).

                                Comment

                                Working...
                                X