Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Conquest of Elysium III и IV

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Е, в единствената ми игра с друид така и не намерих древна гора, за да пробвам. Иначе ги има почти винаги, ама сега - нъц. Бях се пуснал на случайна ера и сигурно е било последната.

    Сега се пробвах с демонолог - приятна работа. Само че двата пъти, в които пробвах голямо призоваване се проваляше и сега се чудя дали на първо време да не се карам на малки, че вместо да си увелича армията ще я унищожа, пък и жертвоприношенията ще изхабя .

    Comment


      #32
      Аз най-накрая приключих сражението с тролите срещу джуджетата. Столицата им се оказа в най-южната част на картата, а докато моите малки групи тролове партизанстваха, се оказа, че са построили втора столица - в един закътан край в северните планини. Обаче в крайна сметка тролски гори произведоха достатъчно войска и шестте джуджешки армии намаляха достатъчно, че да мога да ги срещна една по една в открито сражение. Същевременно се събраха пари за закупуване на повече армия, макар че парите при тролите са поначало рядко срещано нещо ... и най-накрая в голямо сражение - 80 джуджета срещу 120 от моите (главно гоблински стрелци, десетина троли, но затова пък - един истински дракон), победата бе достигната. Драконите идват от последната степен на призоваване при тролите (за да се достигне трябват 1200 гъби, а за самата магия трябват 1500 гъби и 200 злато). И освен това, този дракон, ако ще и да е невероятно силен, се сражава на предния ред и може да бъде убит. Но пък е освен боец и магьосник, така че ...
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #33
        О, аз съм в разгара на играта с демонолога. Оказа се бая мощен тип. Е, помогна, че се бях пуснал в епоха "империя" . Има много градове, а и столицата се оказа близо, така че след като я овладях, получих могъщ приход на жертвоприношения. С щедро жертвоприношение" призоваванията май имат доста висок шанс за успех: почти не се случва повече да се провали основното призоваване (за 150 "жертви").
        Два пъти успях да си викна и демон-господар (за 750 при "щедра"-та разценка). Наистина могъщи типове - хем с много живот и много силни, хем могъщи магьосници. Има и малка загоздка, де, по-мощните им магии удрят по цялото бойно поле. И ако едните са с огнена повреда, т.е. дотатъчно е да ги организирам в отделна армия само с огнени създания, то другите удрят с огнена и след това със стандартна, така че просто трябва да я изключа.
        Единият път дойде някакъв огромен демон-лорд (съвсем черен - може и да е някакъв бъг с графиката)ы а вторият път някакъв демонски бог козел-слънце - също много мощен и неприятен тип. Те могат също да призовават всякакви изчадия, т.е. да си попълват армията.
        Бързо изчистих всички противници, освен един уарлок, с когото сега се боря.
        Картата е случайна, но се е получила доста интересно - две сравнително големи парчета суша (средна по размер карта), разделени от ширкоа река, която не може да се премине, освен през зимата или по четири укрепени моста. Засега си играем на партизанство - ту той реминава от моята страна за рейд, ту аз от неговата.
        Имах доста забавно сражение между моята изцяло демонска армия чвсички с неуязвими за огън) и негов пиромант, чиято армия включваше предимно огнени елементи - също толкова неуязвими за огън и правещи огнена повреда. Хубаво че имах броени единици (демонски хрътки), които освен огнена, правят и прорезна щета (хапят, казано простичко, макар че какво им захапват на огнените елементи не е много ясно: забавно е, че дори този тип единици понякога "губят око" или получават "рана в гърдите" ), та след много дълго безсмислено пилеене на огън, накрая победих.

        Comment


          #34
          Демонските лордове са най-неприятните единици в играта, но наистина без щедро жертвоприношение, по-вероятно е да загубиш половината си армия докато се защитаваш от тях, особено ако се случи да е слънчевия коч който удря по цялата вражеска армия. На мен от тези които видях, любимият ми е лордът на алчността, който преди всяка битка прави charm на всички врази, по-мощните единици resist-ват успешно почти винаги, но пушечното месо от рода на човешките копиеносци и стрелци нямат шанс. За двайсетина хода с един такъв успях да увелича главната си армия от 30тина единички до 200-300 без никакъв разход.

          Enchanter-ите от друга страна много ми харесват като идея, но засега не съм успявал да направя дори една игра в която да не бъда позорно набит след 30-40 хода от многократно превъзхождаща ме армия. Големите които се създават от мини са силно неизползваеми, единствената употреба е да счупиш мините, които са прекалено далеч от цитаделата ти и не могат да бъдат задържани. Дървените големи имат известен смисъл, но пак доста ограничен поради това че не се лекуват между битките. Теракотените войни са голяма грешка, защото хабят блатата, а от тях се вади единствената им използваема единица - глиненият голем. Общо взето единствения шанс за оцеляване е да направиш достатъчно Necrotod-и, които освен че не искат желязо, имат и charm, и да се биеш с всички неутрални създания, за да ги прибавяш към армията си.
          Иначе последните 2 типа големи са доста могъщи, но също не се лекуват между битките и като цяло не си заслужават ресурсите и загубата на мини.
          <<..........>>

          Comment


            #35
            Енчантъра и на мен много ми допада като идея, но реализацията не е добра. Нищо, добавят доста възможности за модване, така че ще могат да се оправят нещата. Впрочем, вероятно те ще си ги оправят, защото има оплаквания в тази посока.
            Между другото, говорят, че със следващия пач ще добавят нова клас - някакъв си кардинал или свещеник на Ел (Воланд се сети, че го имало в "Доминиънс", но аз съм я играл по-малко и не се сещам).

            Comment


              #36
              Воланд ми я прати, ще я погледна, че звучи интересно.

              Относно графиката, ето пример за 3D и същевременно семпъл визуален стил; според мен изглежда доста добре. Въпросът е графиците да са способни да създадат стил който е единен, т.е. отделните елементи да си пасват така че като погледнеш каквато и да е картинка от играта да не ги виждаш като отделни елементи, а като едно цяло. Много от стратегическите игри с проста 3D графика се провалят именно в това, проблемът не е принципен (просто 3D - лошо, просто 2D - добро).

              albireo написа
              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

              Comment


                #37
                Това е старата визия на Elemental:War of Magic (дано не си се подлагал да си я вземеш - аз доста я бях хвалил тук преди да излезе), съгласен съм, че е добра (макар че ми се струва, че продължението - "Fallen Enchantress" освен че ще е малко по-добре графично, ще е и вече добро като геймплей). Въпросът е, че 3Д в такъв тип игри е самоцелно и само ненужно усложнява ориентацията.Ще дам за пример Heroes of Might and Magic - първите три (дори четири) части спрямо последните две. Впрочем и Conquest of Elysium е добър пример.
                Ако в играта няма значение релефът (освен като тип), т.е. няма никаква реална причина да можеш да "въртиш" картата, а самата игра е чисто стратегическа, тогава 2Д картата винаги е за предпочитане. Естествено, тя може да се направи както добре, така и зле (същото важи и за всяка 3Д реализация), но важното е, че възможностите на 3Д-графиката са напълно ненужни и повече пречат, отколкото помагат.
                Обратното, игри, в които релефът има значение и прочее, 3Д-то е за предпочитане (добър пример е Close Combat-серията, в която липсата на 3Д значително затруднява играча да разбере къде има пряка видимост и къде - не).
                Така или иначе, тази дискусия е за друго място.

                Comment


                  #38
                  ОК определено ми харесва колко е семпъл геймплея; не ми харесва графиката не само защото е "проста", ами защото е нечетима - спрайтчетата са миниатюрни и трябва да се взирам отблизо за да ги различавам. Аз харесвам графика, където от пръв поглед е ясно кое какво е, ако ще и да е семпла.
                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    #39
                    Да, Елизиум не е много добър в това отношение. Самият подход към интерфейс (има какво да се желае, но не е зле като цяло) и карта е добър. Това което не ми допада е, че всичко е дребно - тук съм напълно съгласен. Вярно, дава някаква "ширина" на въображението (както едно време), но аз предпочитам едра и четлива 2Д графика при всички случаи (да речем, точно по тази причина чисто графично (за да дам пример) все още предпочитам Heroes of Might & Magic I и II (но повече 1), пред следващите в серията (включително ²²²,която все още е 2Д): ясно, просто, четимо и достатъчно голямо, за да можеш да го различиш и да му се изкефиш (част от проблемите с 3Д графиката са точно по този "параграф" и, за съжаление, въпросът опира до самия принцип).
                    В случая с "Елизиум" има решение и бързо го забелязах. Единият вариант е просто да увеличиш всичко (скролчето на мишката), но за предпочитане е да ползваш по-ниска резолюция. На моя ми компютър (1280х1024) всичко е много дребно, докато не използвам скролчето, за да увелича нещата (да приближа изгледа) и тогава е ок. Но на компютъра на дъщеря ми (1024х768 - не че не мога и аз да сваля резолюцията, но не си "играя" да го правя ръчно (играта "работи" с десктоп-резолюция, доколкото помня) всичко се вижда ясно и достатъчно добре без да се налага да се увеличава (ако се увеличи е по-добре, разбира се). Така че решение има.
                    Що се отнася до проблемите с ниската резолюция (едно време беше така), яснотата и все пак "красота" на графиката за мен добър компромис са петзвездната серия (първите части) и особено Fantasy General - много добре направена от чисто визуална гледна точка игра, която все още е много приятна за окото. Между другото, тя добре илюстрира проблема с принципа на графиката, за който говорех по-горе ако се сравни с едно далечно продължение - Fantasy Wars (същото студио после направи серията Majesty и сега ще издават една сравнително лека (като геймплей - като графика май е бая тежка) фентъзи иглица а ла Цивилизация V), което е пълно 3Д. Във FG планирането на действията и движението на единиците е песен в сравнение с FW (и то не заради лошо направен интерфейс или нещо подобно в последната, а заради 3Д графиката), докато във FG се налага често да се "върти" перспективата, за да се направи същото. Просто при плоска карта 3Д-то не само, че е ненужно, но и затруднява играенето. Вярно, може да бъде много по-реалистично (за "красиво" не бих казал - изцяло зависи от реализацията).
                    Като и да е, да се върнем на "Елизиум" - играта е много добра като геймплей - проста, но интересна и достатъчно бърза (особено в сравнение с "Доминиънс"). Но много зависи от случайността - началното положение и какви противници ще ти се паднат. Вчера четири пъти по ред се пусках с друид и чак на четвъртия успях да "изклася" по-далеч от четвъртата-петата година: все комбинация от лоша стартова позиция плюс неподходящи съседи. А друидът определено е сред "силните" персонажи. Е, от тези, които съм пробвал (все още ми остават 5-6, които даже не съм пускал).

                    Comment


                      #40
                      Вчера пробвах отново High Cultist-a, предните няколко пъти с него никак не ми се получи, но изглеждаше много забавен, та реших да му дам още един шанс
                      Общо взето в началото е най-трудно, жертвоприношенията се трупат бавно, 2-3 пъти призованите гадини не се подчиниха и ми отслабиха и без друго мижавата армийка, в крайна сметка успях да овладея близките селца и да понатрупам 15-20 единички, колкото да мога да се справям с малко по-силни противници, но в този момент в територията ми влязаха две некромансърски армии с по над 50 единици всяка... оказа се че цитаделите ни са на не повече от петнайсетина полета една от друга, та се наложи да бягам бързо, за щастие гадината беше прекалено зает да ми превзема владенията та не ми обърна много внимание. След като привърши ми бяха останали само 2 селца и цитаделата, която като по чудо не успя да открие. Реших че играта така или иначе е свършила, но ми беше интересно докъде ще оживея, та подминах некромансерската територия и продължих натам... само за да се набия директно на 170 бургмайстерски твари В този момент бях напълно убеден че тая игра няма да я бъде, но все пак превзех едно от бреговите селца наблизо, изоставих всичката си човешка армия, която така или иначе не беше много, в него и се цопнах в морето на сигурно (всичките им призовани единици със все култиста имат amphibian умение) Успях да призова още малко армия и тръгнах на север по бреговата линия, превзех по пътя 2-3 неутрални крайбрежни селца и тръгнах да обикалям картата откъм водата, оказа се че крайбрежните селца са доста далече от почти всичко и почти всички от тях са неутрални, та и не привлякох и никой от враговете към мен. Хубавото на култистите е че крайбрежните им селца автоматично се пълнят с хибридни войници, които са доста силни и бродещите животинки нямат шанс срещу тях.

                      След като превзех 4-5 нови селца, почнах да получвам достатъчно жертвопрношения, за да пробвам да повикам The Old Ones, първите 4-5 пъти ми даде star spawn-ове, които са доста могъщи магьосници с масови бъфове и възможността да пращат Horror-и да тормозят противника. Следващите големи призовавания ми дадоха Basalt Queen и Basalt King, и двамата имат умението срещу 150 жертви да повикат цяла армия от дълбините, обикновено около 20тина нови единици, понякога дори нов крал или кралица. В крайна сметка се завъртях по бреговата линия, превзимайки селца, докато си стигнах обратно в цитаделата, междувренно дохода ми се беше качил значително, а армията беше нараснала до около 150 (в цитаделата бях накупил 40-50 арбалетджии поради липса на стрелци в призоваваните твари) та реших да навестя моя приятел некромансера, покрай чиято цитадела бях минал, докато бягах от него. Армията в цитаделата беше към 200 единици, което съчетано с бонуса към защитата щеше да се окаже проблем, затова започнах да превзимам всичко наоколо, принуждавайки го да пуска патрули, които да превзимат обратно нещата и така малко по малко унищажавайки патрулите, армията му падна до към стотина и тогава го прегазих. Базалтовите крале се оказаха, изключително полезни в унищожаването на огромни количества армии с масовите си магии, всички имат Watery doom, която по мое мнение е най-отвратителната магия в играта, каства stun на цялата им армия ако не резистнат, след това прави и по 1-999 щета отново на цялата армия.

                      Некромансера направи опит да си върне цитаделата с останалите си армии, но след кратко надлъгване го елиминирах от играта, сега остава само да измисля как да се справя с burgmaister-a, чиято армия вече е над 1000 и с демонолога, с който се разминах по едно време и вече имаше демонски лордове
                      <<..........>>

                      Comment


                        #41
                        Забавно, аз пък вчера се пуснах на случайно и се паднах с джуджетата, а основният ми противник изненадващо се оказаха точно култистите, с които ти си играл
                        И даже играта протече в началните етапи доста сходно. Първо, когато реших да поразузная наоколо, се оказа, че имам за съседи трол, няколко древни гори (цели 5 на брой), варварин и warlock. Още в началото армията ми се размина на косъм с трола, но след това се наби във варварските пълчища и останах без герой. Точно като Деймост реших да не се отказвам, а да видя какво ще стане. Сума ти ходове простоях така, без герой и завоевания, докато най-сетне събрах ресурс за една скромна армийка. Междувременно warlock-а даде фира в някакво неизвестно сражение (така и не разбрах къде му е била цитаделата), тролския крал го срещнах в бой и загубих още един герой, но поне го махнах, след това срещнах тролската вещица и варварите на малки групички. До този момент нямах представа какъв е последният играч (култистът) и пратих две неголеми армии да превзимат обекти по картата. В един далечен югозападен край попаднах на група мини и селища, в които имаше гарнизони и 2 малки армии на култистите. Разбих ги и превзех района, без да намеря главната му крепост. Реших, че победата е моя и продължих да претърсвам картата (към момента имах общо 30+ джуджета в две армии и две столици). Двайсетина хода беше спокойно и изведнъж главният култист цъфна с армията си от 88 създания, главно призовани + малко стрелци с арбалети. Реших, че тоя път беше дотук и се оттеглих към цитаделата си, оставяки всичко на произвола, само и само да съхраня и обединя армията си
                        Главната армия на противника отмина цитаделата ми и се увлече в грабежи и териториални завоевания. А аз - в моя си ъгъл на картата, а събраното злато употребих за строежа на още две столици - в центъра на картата, като там се събра и цялата армия. Докато култиста се награби и тръгне обратно към центъра на картата, се оказа, че вече имаме равни армии. Нападнах го, събирайки абсолютно всяко джудже и резултатът ме изненада - при равни армии, култиста загина, губейки всичко, а аз загубих двадесет джуджета, но нито един от петте си командира. По-нататък не съм продължавал, но не вярвам да има повече обрати
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #42
                          Гледам барона е най-традиционен, обаче като няма магически единици как се оправя с останалите като се поразвият? Изглежда ми сякаш повечето други раси имат много мощни магически единици по-нататък.
                          albireo написа
                          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                          Comment


                            #43
                            Вероятно идеята с барона е да унищожи съседите си преди да са се развили. Освен това кавалерията, която пристига с наборите всяка година е доста силна, а копиеносците - много. Има и 3 вида стрелци, а и с тази негова голяма армия би трябвало да е лесно да се разправя с противниците си преди да се развият.
                            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                            Проект 22.06.1941 г.
                            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                            Comment


                              #44
                              Баронът много бързо трупа голяма армия, доста често получава специални оферти за голямо количество единици на ниска цена, примерно 10 копиеносеца за 70 злато, вместо стандартното 5 за 50.
                              Също така High Lord-овете се появяват значително по-често от лидерите на другите раси, а и специалното им умение е да вдигат милиция в селца и градове. Да не говорим, че всяка година получаваш огромно количество силна безплатна армия, Knight-овете имат 2 броня и доста силна атака.

                              Последната игра с барон прегазих един култист още със скаутската си армия в първите трийсетиха хода, а натам отиваха още две, които просто направиха завой и се разправиха с близката вещица. И тук идва най-голямата слабост на барона, въпросната вещица беше успяла да призове едно единствено Creeping Death, което за жалост e имунно на физически атаки и собственоръчно успя да избие армия от над 50 войника. И в този момент осъзнах че нямам нито едно същество в арсенала, което да може да го убие, наложи се да маневрирам с три армии из територията и, превземайки постепенно цитаделата и остналите и сгради, докато накрая не изгуби служебно. И това се получи само защото AI-то е глупаво, ако беше оставил таз гад в цитаделата си, щеше да си се развива на спокойствие докато призове нещо от наистина гадните магически същества и после просто щеше да ме отвее, баронските армии имат най-ниската защита от магии от всички.
                              <<..........>>

                              Comment


                                #45
                                Аз се пробвах с енчантъра и общо взето, ако има късмет и успее да натрупа тези поне 1-2 некротода в началото - има шанс. Но е бавен и му трябва късмет. Дори и с тях пак си му трябва късмет. Т.е. пари, да няма прекалено силни и експанзивни съседи и място, откъдето да призовава некротоди. Видях най-сетне откъде се призовават/оживяват статуи. Това става само в храм и то еднократно. Статуите са сравнително силни, малко на брой и не си заслужава парите.
                                Друго интересно, което се случи, че в една от игрите (аз пускам всеки път опонентите да са случайни) ми се падна неизвестен досега противник - goblin king. И отгоре на всичкото го видях - беше си гоблин, с изцяло гоблинска армия. Странно ...
                                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                                Проект 22.06.1941 г.
                                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                                Comment

                                Working...
                                X