Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сръбската гледна точка за Войната - 1915

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    Моето впечатление е, че публикациите в масовите сръбски медии общо взето възпроизвеждат и духа, и конкретните сюжети на сръбската патриотична пропаганда от Първата световна война и междувоенния период. Особено по отношение на българите и Македония. Сякаш няма осезаема тенденция на критическо преосмисляне на събитията и собственото им пропагандно моделиране в паметта на хората. Допускам, че това застиване в първата половина на 20 век има съвременни основания. Първата световна война е всъщност и последната, в която сръбската армия е била несъмнено победоносна, поне на нивото на масовото съзнание. Втората световна война се тълкува доста по-противоречиво, а след 1991 г. великосръбският проект губи последователно войните за Словения, Хърватия, Босна и Косово, като в края на процеса изгубена се оказва и Черна гора. В този травматизиращ контекст връщането към героизиращата и митологизираща пропагандна традиция, посветена на Първата световна война, вероятно има автотерапевтично предназначение.

    Comment


      #92
      Статия на сръбския "Телеграф" за български насилия в Моравската военноинспекционна област:


      22. Oktobar 2016. | 15:56

      KAKO SU BUGARSKI KRVOLOCI UBIJALI SRBE: Stravični zločini o kojima se ne priča (FOTO)


      Zbog događaja koji su pratili raspad bivše Jugoslavije tokom devedesetih, kao i zbog zverstava na teritoriji tzv. Nezavisne Države Hrvatske, premda imamo na umu zločine koje su bugarski nacionalisti počinili nad Srbima tokom Prvog i Drugog svetskog rata, ti zločini su uglavnom zaboravljeni i gurnuti u stranu.

      Comment


        #93
        Наречи го "сърбин" и не го обиждай повече.
        Невероятно малоумие е да се подгрява стара пропагандна манджа с давност 100 години - как после да ги уважавам тези малоумници, че и партньори да им бъдем?!

        Comment


          #94
          Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г. / Ангел Джонев; Рец. Веселин Янчев, Пламен Павлов, Александър Гребенаров. – Кюстендил: Фабер, 2016 . – 92 с. 7 с ил., факс.; 20 см ISBN 978-619-00-0444-8, Сист. No: 16469

          Божица Младенович[1]

          През тази годинa на бял свят излезе книжката „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.”. Автор е Ангел Джонев, доктор по история, главен асистент, работещ в Регионалния исторически музей в Кюстендил. Трудът се състои от увод, четири глави и приложения. Главите са „Пролог” (с. 11-14), „Кулминация” (с. 15-31), „Развръзка” ( с. 32-40) и „Епилог” (с. 41-44). Приложенията (с. 45-92) се състоят от документи – архивно градиво (с. 45-62), двадесет и една черно-бели фотографии от подпаления Босилеград (с. 64-84), седем цветни фотографии, на които се представени паметниците на убитите по време на набега (с. 85-91), и карта, която показва движението на хората на Печанац в България (с. 92).
          Във въведението авторът хронологически проследява по-ранните „нападения“ на редовните части на сръбската армия в района на Босилеград: по време на Сръбско-българската война през 1886 г. и в края на юни 1913 г. Третото „нападение“ се случва в хода на Голямата война през май 1917 г. и е осъществено от паравоенната четническа формация на войводата Коста Печанац. В три глави и общо 30 страници Ангел Джонев представя резултатите от нападението на централния отряд на българска територия. Той детайлно реконструира движението на сръбския партизански отряд и действията му срещу българското население, използвайки исторически извори от български и в по-малка степен от сръбски произход. Авторът настоява, че става дума за мародерство – военно престъпление, което се свързва с грабеж и убийства на мирното население във вражеската територия.
          Не знам дали някой от българските историци е написал рецензия или е оценил стойността на труда на Ангел Джонев. Българските регионални медии поздравяват излизането на тази публикация, най-вече защото за събитието се мълчи почти цял век. Според медиите авторът е ползвал съществуващите сръбски и български историческите извори и публикации.
          Това, което веднага ми направи впечатление, е избирателната употреба на литературата. От съществуващите сръбски монографии Джонев използва само една. Що се отнася до историческите извори, в бележките присъства само един публикуван исторически извор – дневникът на Коста Милаванович Печанац.
          В сръбската историография темата е засегната фрагментарно в контекста на изследванията, посветени на Топличкото въстание. Първи я засяга Йован Дерок, (Топлички устанак и оружани отпор у окупирано¼ отаŸбини 1916-1918. Београд, 1940), след това и Миливое Перович (Топлички устанак 1917. Београд, 1971). В двете си монографии академик Андрей Митрович споменава за набега на Печанац в България. В първата монография (Срби¼а у Првом светском рату. Београд, 1984) той пише, че Печанац, може би поради това, че преценява, че на Солунския фронт започва съюзническа офанзива, избира от хората си „няколко стотин пехотинци и може би стотина конници“ и тръгва на юг. По изгрев слънце на 13 май 1917 г. формированието напада ж.п. гарата в Ристовац, нанася „чувствителни загуби“ на немския и българския гарнизон и разрушава железния мост на Южна Морава. Акцията спира за няколко дни съобщенията по тази стратегически важна линия. След това Печанац избира 130 от най-добрите бойци и, използвайки тактиката на най-дръзката изненада, се отправя на изток. След дълъг марш без да бъде забелязан, той напада българската територия. Под лозунга „като ни боли нас, нека и тях да ги заболи“ на 15 май около 14 часа отрядът му напада Босилеград и го запалва („сто изгорени къщи“ и „много засегнати“). После се връща в Сърбия, а пожарища и трупове бележат пътя му. Академик Митрович подчертава: „Един техен военен документ свидетелства какъв отпечатък оставя това върху българите: „Абсолютно нищо не ни гарантира, че след няколко дни пак няма да ни се случи нещо подобно“. Андрей Митрович използва документи от виенските архиви и специално обръща внимание на един от тези документи. В този австро-унгарски източник се говори за голямата несигурност, която се усеща в Босилеград на 3 юни, независимо че се намира само на 40 км. от Кюстендил, седалището на българската Главна квартира. Един от членовете на българската комисия, която пристига в Босилеград, споделя пред австро-унгарски полковник мнението си, че сърбите правят това от отчаяние, защото българските власти като правило насилствено им отнемат парите, дрехите, вещите, добитъка и т.н. (Андрей Митрович. Срби¼а у Првом светском рату. Београд, 1984, с. 449-450.)
          Три години по-късно същият автор написва монографията Устаничке борбе у Срби¼и 1916-1918. Въз основа на междувременно открити нови извори и критична оценка на изворите и съществуващата литература е дадена цялостна картина на съпротивителното движение в Сърбия по време на Голямата война, което повлиява на избухването на Топличкото въстание. Монографията води до прелом в начина на изследване на въстанието и се превръща в най-високото постижение на научната историография за това събитие. За нападението на отряда на Коста Печанац в България Митрович пише като за продължение на въстаническите борби след потушаването на въстанието. А именно, Коста Печанац обявява новото въстание на 1 май 1917 г. (нов стил ), което започва с нападението над Ристовац и завършва с нахлуването в България. Според автора четническият войвода набързо обявява въстанието по две причини. Първо, лекомислено стига до извода, че съюзниците ще пробият от юг и второ, още по-важно, набързо събраната селска войска, ръководена от недисциплинирани комити трябва да осъществи тежък марш, който да постигне изключителни цели. Печанац си вярва, че противникът може лесно да бъде заблуден и няма да знае, откъде идва нападението и кой го предвожда, но изобщо не си прави сметки за последиците. За момент той успява да предизвика хаос в територията на българската държава, но в дългосрочна перспектива помага на окупатора да се активизира и да се организира много по-добре. Набегът не отклонява противниковите сили по-далеч от бунтовническите области, а напротив – докарва ги там в още по-голямо количество... Печанац предизвиква серия от български контрамерки, а след това се отказва да им се противопоставя, волно или неволно смятайки, че така те ще бъдат прекратени. (А. Митровиž Устаничке борбе у Срби¼и 1916-1918. Београд, 1987, с. 379-393.)
          В биографията на Коста Милованович Печанац (Момчило Павловиž, Божица Младеновиž. Биографи¼а Косте Миловановиžа Пеžанца 1878-1944. Београд, 2003; второто издание на монографията е от 2006 г.) също така се споменава нападението в България през май 1917 г. Въз основа на бележките в дневника на войводата Коста Печанац са реконструирани походът на четниците в България и подновеното „въстание“, което се свежда до двете схватки на четниците: при Ристовац и Босилеград. Резултатът е краткотрайно нахлуване на българска територия и подпалване на Босилеград. (Момчило Павловиž, Божица Младеновиž. Биографи¼а Косте Миловановиžа Пеžанца 1878-1944. Београд 2006, с. 112-115.)
          Когато литературата и изворите се използват селективно, без значение дали това се прави от незнание или нарочно, остава впечатлението, че те не се познават. Така се постигат избирателни резултати и същевременно от методологична гледна точка това е погрешно, некоректно и не е по правилата на историческата наука.
          Изследователите на миналото знаят колко тежък и изнурителен е „пътят“, по който се стига до балансирани и обективни интерпретации на историческите събития. Ето защо имат пълното право да настояват за запазване достойнството на историческата наука. „Историкът не е нито съдия, нито патолог“ – казваше често академик Андрей Митрович. Неговата мисия е откриването на съдържанието, формата и участниците в събитията и процесите. В действителност историческата наука трябва да предложи онова, което е доста еднозначно, но трудно за постигане – истината. Нека да оставим на бъдещите поколения в Сърбия и България да преценят каква е реалната стойност на книгата на историка Ангел Джонев.

          Превод от сръбски език: Д. Григоров

          [1] Божица Младенович е професор в Департамента по история на Философския факултет на Университета в Ниш.


          Comment


            #95
            картаген написа Виж мнение
            Наречи го "сърбин" и не го обиждай повече.
            Невероятно малоумие е да се подгрява стара пропагандна манджа с давност 100 години - как после да ги уважавам тези малоумници, че и партньори да им бъдем?!
            То да беше само статията...образи всякакви можеш да намериш от всеки народ, които преувеличават неща в тяхна
            угода и неглижират други обстоятелства, които са неудобни.
            По-лошо е коментарите отдолу. Има 1-2 по-трезви мнения на сърби от над 100. И то при положение че скоро не сме водили война срещу тях, човек си мисли че само срещу хървати, босненци и албанци отношението им е крайно негативно заради скорошните конфликти, но ето че в коментарите се вижда една неприкрита омраза срещу българите, макар че те в момента държат български земи, а не ние сръбски. И после да ми говори някой за сътрудничество с тия отрепки против ислямизацията и прочие. Че то ако турците ни нападнат сърбите ще са първите, които ще ни нападнат в гръб. През 80те УДБАшките служби здраво са действали на антибългарска основа и са засилили пропагандата в Пиринския край, очаквайки тамошните "македонци" да възстанат против "българското робство", използвайки ситуацията че тогава сме имали проблем с мюсюлманското население и вниманието ни е било насочено в друга посока.
            Добър пример е 1885г., когато почти цялата българска армия е на турската граница очаквайки агресия от югоизточна посока, сърбите знаейки това бързат да ни ударят в гръб за да попречат на "несправедливото" според тях Съединение и прекрояване на границите на Балканите. Коварно племе са били винаги от векове, а тая мантра за българите дето ги удряли в гръб е мега лъжлива, защото 1913 и 1915 са следствие на тяхните вероломни атаки от 1885г. със споменатото вече абсурдно оправдание и 1912-13, когато завземат български земи в Македония в нарушение на подписан договор.
            И до днес се чудя на какво се дължи ширещата се сърбомания в България при ясните исторически факти, които се учат още в училище.

            Comment


              #96
              Вчера, 26 февруари 2017 г., на официална церемония с участието на премиера на Република Сърбия Александър Вучич, преди броени дни кандидатирал се за президент на Република Сърбия, и Милорад Додик, президент на Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, тържествено е отбелязана "100-годишнината от Топличкото въстание против българско-австроунгарския окупатор през Първата световна война":


              Obeležen vek od početka Topličkog ustanka / VIDEO

              IZVOR: B92, TANJUG NEDELJA, 26.02.2017. | 13:46 -> 18:43


              Last edited by Shenandoah; 27-02-2017, 21:24.

              Comment


                #97
                Театрална възстановка на българските насилия от февруарското отбелязване на юбилея в Прокупле:


                Click image for larger version

Name:	800x600_Toplicki-ustanak.jpg
Views:	1
Size:	103.7 КБ
ID:	554032
                (пълен размер)

                Nasilna regrutacija, pokušaj da se ukine srpski jezik, spaljivanje knjiga i ubistva sveštenika, uporedo sa neljudskim ugnjetavanjem okupatora, bila je kap koja je prelila čašu da žitelji Topličkog i Jablaničkog okruga podignu ustanak u Prvom svetskom ratu, jedini u tada porobljenoj Evropi.



                Честване на годишнината от Топличкото въстание и в Свърлиг, 13 март 2017 г.:


                18:38, 12. 3. 2017. | DRUŠTVO SVRLJIG

                I Svrljižani obeležavaju vek od stradanja u Topličkom ustanku

                Autor:Aleksandar KostićIzvor:Južne vesti


                Pomenom stradalima od 11 sati kod spomen-kosturnice u selu Grbavče gde je u odmazdi bugarske vojske zbog ustanka ubijeno 63 meštana, a zatim i svečanom akademijom od 13 sati u Kulturnom centru, u ponedeljak će u Svrljigu biti obeležen vek stradanja svrljiških ustanika.

                Comment


                  #98
                  Ако забелязвате на това честване или по-скоро театрална постановка присъства президентът на "Република Сръбска" (част от Босна) Милорад Додик. Въпросното лице интересно какво общо има със събитие в друга държава (пък макар и да е сърбин), но айде това ще го оставим настрана, може би иска да бъде - (На всяко гърне меродия). За справка от официалните държавни лица, присъства само премиерът Александър Вучич, докато президентът Томислав Николич го няма. Впрочем въпросното лице ако се разрови човек из архивите ще открие, че е участвал и в Македония в събития/чествания с антибългарски характер ("избити сърби от българския окупатор" в Македония) и др. подобни.
                  При пръв преглед на биографията на въпросния човек ще намерите и още по-фрапиращи негови позиции, при това изразени като държавно лице (не като обикновен гражданин) - Отрича клането в Сребреница през 1995г. извършено по нареждане на генерал Ратко Младич, отрича и други кланета извършена от сърби по време на юговойните, замесен в банкови афери, а също така е санкциониран и от една държавна институция в САЩ:
                  US Treasury Sanctions for Actively Obstructing the Dayton Accords
                  On January 1st 2017, the U.S. Department of the Treasury’s Office of Foreign Assets Control (OFAC) imposed sanctions on Milorad Dodik pursuant to Executive Order 13304 and due to his role in defying the Constitutional Court of Bosnia and Herzegovina.
                  “By obstructing the Dayton Accords, Milorad Dodik poses a significant threat to the sovereignty and territorial integrity of Bosnia and Herzegovina,” said John E. Smith, Acting OFAC Director. “Today’s action underscores the U.S. commitment to the Dayton Accords and supports international efforts for the country’s continued European integration.”
                  Any property of Mr. Milorad Dodik within the U.S. jurisdiction is to be blocked and U.S. persons, individuals or companies, are prohibited in to engage in business transactions with him.
                  И накрая като за венец на изявите му, наскоро попаднах на едно предаване по сръбска телевизия, където беше гост на известния журналист и военен кореспондент Мирослав Лазански, където отново си позволи обидни квалификации по отношение на България и българите. Не знам досега външно министерство дали е имало някаква реакция на тези му изяви, но една уважаваща себе си страна, би го обявила за персона нон грата.

                  Comment


                    #99
                    Интересно, че не е присъствал президента им Николич, а "прозападният" премиер Вучич.

                    Comment


                      Предаването "Вяра и общество" за канонизирането на "Сурдулишките мъченици" в Сърбия:


                      Сръбската църква се занимава с антибългарска дейност и поругава паметта ни

                      "Вяра и общество с Горан Благоев" - 24.06.2017

                      В последния ни брой за този сезон Ви предлагаме: Името му е „Божия благодат” – разказ за Рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Канонизация...

                      Comment


                        Россия на Сербском фронте Первой мировой войны. Помощь армии и флота России Королевству Сербия в 1914-1918 гг http://mirknig.su/knigi/military_his...4-1918-gg.html
                        Армия без государства. От сербского к югославянскому добровольческому корпусу в России во время Первой мировой войны
                        Название: Армия без государства. От сербского к югославянскому добровольческому корпусу в России во время Первой мировой войны Автор: Вишняков Я., Тимофеев А., Милорадович Г. Издательство:

                        Comment


                          Извешта¼ меусавезничке комиси¼е, одреене да констату¼е све повреде хашке конференци¼е, и меународног права, учиœене од Бугара у заузето¼ Срби¼и од 1915-1918. године

                          [Доклад на междусъюзническата комисия, натоварена да констатира всички нарушения на Хагските конференции и международното право, извършени от българите в окупираната Сърбия през 1915-1918 години]

                          Дигитална библиотека Велики рат има за циљ да дигитализује и учини јавно доступним публикације из фондова Народне библиотеке Србије и других установа настале током Првог светског рата, а везане за српски народ. Настала је захваљујући учешћу у међународном пројекту Europeana Collections 1914-1918.



                          Album des crimes Bulgares : annexes aux documents relatifs aux violations des conventions de la Haye et duDroit international en general, commises de 1915-1918 par les Bulgares en Serbie occupee

                          [Албум на българските престъпления: приложение към документите, касаещи нарушенията на Хагските конвенции и международното право като цяло, извършени от българите в окупираната Сърбия от 1915 до 1918]

                          Дигитална библиотека Велики рат има за циљ да дигитализује и учини јавно доступним публикације из фондова Народне библиотеке Србије и других установа настале током Првог светског рата, а везане за српски народ. Настала је захваљујући учешћу у међународном пројекту Europeana Collections 1914-1918.

                          Comment

                          Working...
                          X