Страница 4 от общо 4 ПървиПърви 1234
Показване резултати 76 до 99 от общо 99

Тема: Сръбската гледна точка за Войната - 1915

  1. #76
    ветеран Sula's Avatar
    Регистриран
    Feb 2009
    Възраст
    47
    Мнения
    758
    В случая модераторът е прав. А на мен историята на Милунка ми се вижда невероятна.
    Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

    Гюстав Льо Бон

  2. #77
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,758
    Цитат Warlord написа Виж мнение
    Между Ниш и София да не е имало хора? По най-главния и интензивен път на Балканите? Не знам как си го представяш тва.
    Това е конкретната ситуация към средата на 11 в. изрично описана в изворите - "празните полета на България", и "голяма част от България беше пуста, тъй като малко преди това беше завладяна". Става въпрос последиците от завладяването на района от Василий ІІ и в още по-голяма степен от потушаването на въстанието на Петър Делян. Между другото, не други а кръстоносците говорят за "Великата българска гора от Белград до Ниш", в която както изрично казват, почти нямало хора. Така 11 в. е съществувал бекграунда на това за което по-горе говори Торн, а именно наличие на население в района с неясно етническо съзнание, това е като цяло. Та през 11 в. имаме една обширна много рядко населена област, в която ромеите първо заселват печенеги, по-късно има данни за заселване на унгарци и на (!) сърби (!) - това е 12 в. и го правят ромеите. От юг и изток района граничи с територии с устойчиво българско население, което довежда българизация частична, но не пълна. Пак през 11-12 в. най-вероятно от тук е минала една мощна влашка вълна от юг на север, свидетелство за което са огромният брой влашки топоними като Сурдулица, Гургулят, Пасарел, Вакарел, че Банишора ако искате. По-късно има заселване на саси и отново значителен брой сърби докарани от турците. Така че биологическите предци на това население са доста разнообразни. Така че няма нищо чудно, че населението в района през 19 в. е говорило смесен българо-сръбски и имало неясно етническо съзнание. А за капак като се сложи фактът, че Сърбия се освобождава много по-рано от България, което действа много благоприятно за проникването на сръбското политическо и културно влияние.

    А сега един въпрос - аз поне програма на конференцията не видях. Та се зачудих, как може да коментирате, нещо, което реално не се знае какво е. Въобще не се и съмнявам в нивото (че е било на доста ниско шовинистическо), но пък е глупаво да се коментира конференция, на която даже и докладите не знаеш какви са.

  3. #78
    редовен General Lukov's Avatar
    Регистриран
    Aug 2015
    Мнения
    89
    Цитат Stan написа Виж мнение
    Пак през 11-12 в. най-вероятно от тук е минала една мощна влашка вълна от юг на север, свидетелство за което са огромният брой влашки топоними като Сурдулица, Гургулят, Пасарел, Вакарел, че Банишора ако искате.
    И по какъв критерий определи тези топоними като "влашки" не ми е ясно...

  4. #79
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    За Вакарел и и Пасарел ли питаш това?!

  5. #80
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    И още една съвременна сръбска статия, този път посветена на разстрел на сръбски свещеници:


    100 ГОДИНА ОД ВЕЛИКОГ РАТА

    Масакр српских свештеника

    Аутор: Бора Рајковићсубота, 26.03.2016. у 21:05

    Сан о Великој Бугарској пробуђен у Сан Стефану 1878. године никада није престао и он је важан узрок бугарских непочинстава у оба светска рата на територији источне и јужне Србије. Добро су знали да та идеја никада није прихваћена у овим областима, али су имали разрађен план шта треба чинити ако се дочепају тих крајева. Тако, чим су уз помоћ Немаца ушли на овај простор почетком новембра 1915. године, почели су насилну бугаризацију поробљеног становништва.

    Већ су до 11. новембра покупили све попове у околини Ниша и под изговором да их воде у заточеништво у Бугарској, потерали су прву групу према Белој Паланци. У предвечерје су стигли у ову варошицу, ту су се мало задржали и наставили пут према Пироту, али код Кременице, првог села изнад града, нису наставили друмом кроз село већ су скренули пољским путем према усеку и вододеринама места званог Јанкина падина, одакле почињу шуме.

    Груја Тричковић из Кременице који је у време тог догађаја имао деветнаест година, а био је у селу јер је због урођене инвалидности ослобођен приликом мобилизације. Казивао је потом да су сељаци већ били у првом сну када се зачула кратка митраљеска и пушчана паљба, а за њом повремени појединачни пуцњи.

    Село се узбунило, али нико није смео да напушта насеље због строге окупаторове наредбе. У близини се нашао стари Јонча Антић, који је видео да се приближава гомила људи, па се из страха прикрио, тако је остао једини сведок стравичног догађаја.

    Кад су друмом избили на брдо трап, Бугари су наредили да се скрене десно. Јонча је чуо како неко од наших каже (међу ухапшеницима су били попови из Беле Паланке и суседног села Клисуре):

    – Ако идемо за Пирот, онда право!

    – Овде попреко (прече)! – одговорио је Бугарин

    – Прече, прече за онај свет! – додао је неко од наших.

    Наставили су мало даље до Големог камена где су бујице направиле дубоку вододерину и ту су Бугари наредили одмор да би вечерали. И само што су попови поседали и мало се опустили, Бугари су отворили паљбу на њих из митраљеза и пушака, а после неколико појединачних пуцња, све се смирило. Јонча је дотрчао у село, позвао неколико домаћина да виде да ли се поново води рат (овде је била линија фронта приликом борби за Белу Паланку), шта ли је, али се нико није усудио да оде.

    Наведени историчари су записали имена, а забележена су и на плочи у нишком Саборном храму, оних несрећника који су се нашли у тој првој ликвидираној групи свештеника: Добросав Марковић, Лука Марјановић, Јован З. Поповић, браћа Јанко и Марко Јанковић, пароси нишки, Илија и Душан Поповић из Беле Паланке, Јордан М. Ненчић, Драгомир Јовановић, Алекса Јовановић, Ђорђе Јовановић и Милан Поповић, пиротски духовници, Сава Петковић, парох ћићевачки, Стојан Стаменковић, парох љубешки, Драгутин Пешић из Јагличја, Ђорђе Пешић из Смрдана, Светозар Илић из Хума, Милан Марковић из Малче, Богосав Станић, парох рогљански, Милутин Миленковић, парох бошњачки, Станко Костић из Јаловик-Извора, Киријак, јеромонах хиландарски, и официр Таса Ђорђевић из Неготина и поручник Крајиновић.

    Преживели су само свештеници Милоје Јончић и Тихомир Поповић и један официр чије име нисмо нашли. Историчар Стаменковић наводи да је егзекуцијом командовао официр Зарије Стојанов и да су се сутрадан Бугари вратили и покушали да помоћу бензина сакрију трагове злочина.

    Груја Тричковић нам је причао да су окупаторски војници често обилазили стратиште, те се Кременчани нису усуђивали да одмах обиђу то место. Ипак, после неколико дана су се они најхрабрији одважили и на разбојишту су видели пробушене порције, сломљене кашике, а у грмљу су налазили новац и друге драгоцености које су свештеници пре ликвидације побацали. Када су он и његов стриц отишли до Јанкине падине видели су да су у једној рупи у јарузи немарно набацане жртве и овлашно затрпане земљом.

    Мало су чачнули штапом и открили официра на чијем је грлу још стајао кајас са знаком пука. Он је био рањен, али је успео да се довуче до села где га је патрола стигла, одвукла до разбојишта и убила. После су сазнали да је један поп из Пирота успео да побегне, а његовог колегу из Сврљига је сакрила испод коша нека баба Миланка. Кад се мало примирило, он је кренуо према Сврљигу, покушао је да пређе Нишаву на месту званом брод, али га вода занесе и он се утопи.

    Бугари су строго запретили да се сељаци не врзмају око Големог камена, па се после неколико дана почео да шири смрад из те аљкаво затрпане јаме. То су осетили и пси, па су почели да обилазе то место и да развлаче кости покојника. Касније је снег донео мир, али с пролећа се непријатан мирис осећао по Јанкиној падини, те су сељаци окопавали кукурузе. Тек после пробоја Солунског фронта дошли су свештеници са владиком на челу да опоје гробницу њихових другова, а септембра 1921. године преостале кости су пренете у Ниш и свечано сахрањене.


    http://www.politika.rs/scc/clanak/35...B8%D0%BA%D0%B0

  6. #81
    бей Warlord's Avatar
    Регистриран
    May 2005
    Местоположение
    Шопландсити, Абсурдистан
    Възраст
    33
    Мнения
    1,890
    Много обичат да натякват за екзекутираните свещеници, но никога не уточняват с какво точно са се занимавали и защо са били екзекутирани.
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

  7. #82
    The Voice of Reason
    Регистриран
    Oct 2003
    Местоположение
    European Union
    Възраст
    37
    Мнения
    10,746
    Цитат Warlord написа Виж мнение
    Много обичат да натякват за екзекутираните свещеници, но никога не уточняват с какво точно са се занимавали и защо са били екзекутирани.
    Би ли споделил?

  8. #83
    бей Warlord's Avatar
    Регистриран
    May 2005
    Местоположение
    Шопландсити, Абсурдистан
    Възраст
    33
    Мнения
    1,890
    Ами доста от манастирите в района са ползвани като тайни квартири и щабове на сръбските четници, свещениците разбира се охотно са им помагали. Та покрай тези, които са били разкривани от нас и са избухвали престрелки са давали фира и свещеници, особено пък ако и чети на ВМРО са участвали, те съвсем не са подбирали, а и не е трябвало - окупатори неокупатори - трябвало е някак да поддържаме реда и да се борим с бунтовниците, които го подкопават.
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

  9. #84
    бей Warlord's Avatar
    Регистриран
    May 2005
    Местоположение
    Шопландсити, Абсурдистан
    Възраст
    33
    Мнения
    1,890
    А сега - време и за моята гледна точка, която по моя преценка е обективна използвал съм все пак и сръбски книги, а и съм се консултирал в сръбски форуми за техния състав и разположение на войските.

    Цялата статия публикувана в списание "Военна история" по случай 100 годишнината от събитията (стр. 48-68)


    Click image for larger version. 

Name:	voennaistoria15cover.jpg 
Views:	51 
Size:	919.4 КБ 
ID:	30365

    Брой 15 - тук
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

  10. #85
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Сръбското честване на стогодишнината от битката на Каймакчалан, състояло се на 16 септември:


    Поприште славе и страдања

    На Кајмакчалану обележена стогодишњица велике победе српске војске у Првом светском рату

    Аутор: Никола Белићпетак, 16.09.2016. у 11:24

    Док планинским врхом Кајмакчалан одјекују тонови песме „Тамо далеко”, пред спомен-костурницом, у којој почивају српски војници, постројен је почасни строј Гарде ВС. Прилазе делегације, грађани, потомци, поштоваоци, полажу венце и минут тишине посвећују успомени на јунаке који су овде, пре стотину година, прокрчили пут ка ослобођењу отаџбине. На Капији слободе, како се у српском памћењу Кајмакчалан зове већ читав век, хиљаде њих положили су животе. Добијена битка за највиши врх планине Ниџе била је увод у каснији пробој Солунског фронта.

    На том светом месту, одакле пуца поглед на Грчку и Македонију, поново се вијориле српске заставе, узнете на челу колона које су се сатима, од раног јутра, успињале стрмим планинским стазама. Овим ходочасницима се, код недавно обновљене капеле посвећене Светом Илији, придружила и државна делегација коју је предводио председник Томислав Николић.

    „Овде је само планина висока и само су њихове сени велике. Сви остали живи захваљујући њима смо мали”, уписао је Николић у спомен-књигу, после служења парастоса пред капелом.

    Полагањем венца на спомен-костурници почаст војницима погинулим на Кајмакчалану одао је и председник Републике Српске Милорад Додик, а у књизи сећања у капели Светог Илије записао је:

    „Слобода је кључна реч српског народа. Слава свим српским јунацима који су дали животе за слободу Србије и Републике Српске.”

    У говору, који је одржао након церемоније одавања поште и полагања венаца, председник Николић је истакао:

    – Ево већ сто година за нас је Кајмакчалан симбол краја страдања и почетка коначне победе. Ова кота на планини Ниџе, некадашња државна граница Краљевине Србије, Врата Србије или Капија слободе, поприште славе и страдања, није успела да спречи српску војску да, посебно мотивисана, незадрживо крене у пробој и да учини оно што је непријатељ сматрао немогућим, да ослободи своју отаџбину. Од тада, данас и за сва времена на овој Капији слободе, усправни у јуначкој погибији, стоје на вечитој стражи српски војници које никада нисмо заборавили у својим молитвама. Пет хиљада наших предака и срце Арчибалда Рајса које је швајцарски лекар завештано речима: „Ја сам волео српску земљу и драга ми је помисао да ће моје срце почивати и нестати на најпоноснијем врху српских земаља, близу другова које сам гледао како умиру” – цитирао је Николић великог и искреног пријатеља српског народа.

    Председник је затим говорио о самом току битке која је, после 24 дана крвавих борби, окончана победом, као и о чврстини с којом је српска команда бранила и одбранила став да наша војска као посебна целина добије на Солунском фронту свој одсек операција, а не да њене јединице буду припојене другим армијама, на чему су месецима инсистирали савезници.

    Своје обраћање председник Николић је завршио речима:

    „Прошло је столеће. Србија се данас уздиже, напредује. Не напуштајући слободарске идеје које су у гену нашег бића, које су нас и на овом месту водиле до победе, изграђујемо добре односе са свим земљама и искрено смо посвећени очувању и изградњи мира свуда у свету. Победама се поносимо, жртве принете на олтар слободе не заборављамо, а садашњост и будућност видимо у пријатељству и сарадњи и са оним државама против којих смо војевали – никад не освајајући туђе, увек бранећи своје.

    Са искреном поруком да је слобода наша трајна тежња, овде, на њеној капији, стојимо захвални у име стотину генерација у Србији чије постојање су наши преци изборили својим животом. Стојимо дубоко поклоњени пред сенима див-јунака.”Антрфиле

    Време као савезник

    Венац су на спомен-костурницу положили су и представници Удружења поштовалаца традиције „Стазама славних предака”.

    – Наши чланови већ годинама преваљују путеве којима је прошла српска војска у Првом светском рату, а лане смо прошли и кроз Албанију, трасом повлачења српске војске – рекао нам је Милан Лапчевић који је предводио делегацију удружења.

    Иначе, временске прилике биле су савезници свих који су кренули ка Кајмакчалану – дан је био сунчан и топао, мада у ово доба године на врху планине Ниџе уме да буде веома хладно, уз јак ветар.

    После завршетка комеморативне свечаности, многи су искористили прилику да обиђу околину спомен-комплекса, где се и данас могу наћи делови гелера, муниције и војне опреме, а видљива су и удубљења, трагови ровова из којих је бугарска војска бранила ову стратешки пресудно важну коту.


    http://www.politika.rs/scc/clanak/36...B0%D1%9A%D0%B0

  11. #86
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Сръбска Дигитална библиотека "Велики рат":


    http://velikirat.nb.rs/


    Статия на "Политика", посветена на музейна експозиция в град Лесковац, представяща съдбата на сръбския юг по време на Голямата война и български насилия над сръбското население:


    СТО ГОДИНА ОД ВЕЛИКОГ РАТА

    „Љуљашка” за недужне грађане

    Извештај америчког новинара, ратне белешке бораца, извештаји, фотографије, наоружање, опрема и још много тога што упечатљиво сведочи о страдањима на југу Србије у Великом рату, први пут је изложено у две галерије Народног музеја у Лесковцу

    Аутор: Милан Момчиловићнедеља, 10.01.2016. у 09:05

    Лесковац – „На путу за Лесковац зауставили смо се у малом селу Велика Грабовница, где смо нашли први доказ о бугарском мучењу званом ’љуљашка’. На таваници су избушене две рупе, кроз које су провучени конопци и везани за греде на тавану. Повлачећи му конопац испод пазуха, обесили би голог Србина кога би зањихали тако да је он попут клатна одбачен од једног ударао у други зид, а Бугари су, да би одржали ритам, код сваког замаха ударали по њему дебелом мачетом. Видели смо на лицу места како изгледа ова справа за мучење... У Медвеђи су голе жене бесили о таваницу као код мучења по систему ’љуљашка’ и тукли их по голом трбуху”. Ово је део извештаја америчког новинара Вилијама Драјтона о српском страдању у Великом рату. Ово и бројна друга сведочанства изложена су у две галерије Народног музеја у Лесковцу под називом „Југ Србије у Великом рату 1915–1918”.

    Изложба коју су припремили историчари-кустоси Мира Ниношевић и Верољуб Трајковић, у сарадњи са музејима са југа Србије, хронолошки приказује период од повлачења српске војске и народа 1915/16, преко успостављања окупационе војно-цивилне власти, страдања и депортовања српског становништва у логоре, положаја Српске православне цркве и школства под окупацијом, до избијања Топличког устанка, његовог суровог угушења и, на крају, славног повратка у ослобођену отаџбину.

    У први план истакнути су појединци – ратници и јунаци, обични српски сељаци, занатлије и малобројна српска интелигенција, који су показали беспоштедну пожртвованост у одбрани Српства. Изложене су појединачне и групне фотографије одликованих заслужних ратника, обичних војника и драматичних призора из борби.

    Посетиоци први пут могу да виде фотографије које сведоче о путу наших ратника преко Албаније, Крфа, Солуна, Солунског фронта и ослобађању Србије, потом, о свакодневном животу цивила, жена, деце и стараца на окупираној територији, над којима су Бугари починили до тада незапамћена зверства. Најзад, изложена су документа о избеглицама које су наставиле живот у северној Африци.

    Цивилно становништво је претрпело велики терор, силовања, паљења, набијања на колац. Аутори изложбе кажу да злочинци нису трошили муницију, већ су убијали ножевима. Подаци су сурови: 1917. године, осам хиљада девојчица са југа Србије завршило је у турском харему, а шестсто је стрељано.

    Међу бројним документима читамо ратне белешке Тасе Стојановића из Лесковца:

    „Десетог ујутру пођемо за Приштину и у подне стигосмо. У Приштини смо чули да је и Скопље пало и Приштина је била пуна избеглица из Скопља поред којих нађох мог зета Владу Петровића, адвоката из Скопља, који је са женом Наталијом избегао из Скопља и хоћемо да идемо за Ниш, па можда у Лесковац код нас. Једанаестог октобра идемо возом за Качаник, где се водила највећа борба и ту дознадох да се налази наша Батаљонска комора првог пука, трећег позива, која је одступала од Шапца. Командир те коморе био је наредник Прока Петровић близнак из Лесковца, а као комесари били су наредник Дина Литрић из Лесковца и Васа Станковић Шумар из Масурице. Иста комора била је на служби при Брегалничкој дивизији, јер је изгубила свој правац ноћу одступајући испред непријатеља преко Овчег поља, па место да одступе преко Велеса право за Прилеп, они одступили испред Велеса правца који води за Скопље. А та грешка можда је била за моју срећу те да имам јединицу из мог пука, па са својом јединицом пребродим све несреће, тешкоће преко пусте Албаније. Кобилу са којом сам дошао у Приштину продао сам Кости Осман Беговићу, трговцу из Лесковца за 140 динара”.

    Упечатљиво сведочанство о бугарским зверствима представља и текст из књиге Мих. М. Шпанића „Окупација, буна и терор у Србији од 1915. до 1918” издате у Београду 1925. године: „Бугари су отворили школу у Прокупљу 1916. године, прво основну, а после и вишу основну – прагимназију. У почетку нико није хтео дати своје дете у школу. Свако је хтео да то избегне. Али је власт отпочела да прети интернирањем и другим ’наказанијама’. Грађанству је објављена ова ’обавеза’ писменим наредбама и преко добоша. Образовала је општинска власт школски одбор. Наставни план и програм био је исти, изузев наставе из српског језика, место кога се проучавао бугарски, као и бугарска историја. Деца нису показивала никакав успех... Учитељице су нарочито биле веома агилне да преко песме и декламације однарођавају. Свечаност школска о Ћирилу и Методију извођена је насред прокупачке пијаце, на којој су подигли трибину (сталну), као и у другим варошима, са које су деца певала и декламовала пред истераном бајонетима публиком, која је оборене главе кувала у дубини своје душе одвратност, мржњу и освету. У школи, као и на улици и у цркви свуда су Бугари говорили о нестанку Србије, о заробљавању краља Петра и о томе како више српске војске нема”.


    http://www.politika.rs/scc/clanak/34...B0%D0%BD%D0%B5

  12. #87
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Популярно написана статия за съглашенска бомбардировка на София на 29 септември 1916 г.:


    30. Septembar 2016. | 09:15

    SRPSKI GROM NAD SOFIJOM: Kako smo pre 100 godina bombardovali Bugarsku i uterali im strah u kosti (FOTO) (VIDEO)


    http://www.telegraf.rs/vesti/2379431...sti-foto-video

  13. #88
    редовен General Lukov's Avatar
    Регистриран
    Aug 2015
    Мнения
    89
    Интересно докъде може да стигнат сръбските фантасмагории, при това статията е качена в уважаван техен сайт/вестник, а не в някое маргинално шовинистично списанийце. Даже в коментарите отдолу един що годе трезво мислещ сърбин пише да не се излагат толкова как "бугарите се посрали от страх" гледайки вражески самолети над София изсипали "цели" 20кг. бомби общо за цялата операция.

  14. #89
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    И още една статия от поредицата на "Политика", разказваща как сръбска рота разбива български полк:


    100 ГОДИНА ОД ВЕЛИКОГ РАТА

    За покој туђе и спас своје душе

    На надгробном белегу Михаила Жунића у Чачку пише: „Победио четири царевине, турску, бугарску, аустријску и немачку, носилац Албанске споменице”

    Аутор: Гвозден Оташевићнедеља, 09.10.2016. у 19:00

    У бугарским рововима вода беше скоро до колена а с неба је пристизала стално нова суснежица, па је тешко разазнати да ли свиће или се смркава. Али, ни новембар 1915. на Власини, претећи и немилостив, није сломио сељаке са Овчара, предвођене резервним капетаном Радомиром Цвијовићем, учитељем из Дучаловића на врху планине. Баш су осоколили: њихова чета је на граници минуле ноћи и новог дана испунила задатак иако је, кад су га добили, изгледало да им једино чудо може помоћи. Разбила је бугарски пук. Ко од непријатеља није пао ничице, јесте у шаке.

    Цвијовић је у тој туробној помрчини послао патроле да извиде како стоји бугарски положај, али је већ први гласник, враћајући се после петнаестак минута, саопштио да у рововима нема војске. Капетан је одмах разумео да су Бугари, по страшном невремену, отишли из ровова доле у село да би се огрејали, ни тешке митраљезе нису понели. Сместа је распоредио своју чету у напуштене прокопе и кад је, у расвит, бугарски пук пристизао назад, сасечен је.

    Срби поређаше заробљенике и поднареднику Михаилу Жунићу из строја се обрати непријатељски колега по чину:

    – Господине старши, видиш оног нашег младог официра – вели бугарски поднаредник, прстом упирући у свог поручника.

    – Видим – узврати Михаило.

    – Он је из једне угледне софијске породице, родитељи су му професори, али је велики зликовац. Много ваших официра и војника лично је заклао.

    Жунићу у том трену није било важно да ли поднаредник на овај начин спасава своју кожу, а биће да је тако, већ се брзо окрете бугарском официру, с питањем:

    – Господине поручниче, да ли је тачно ово што прича поднаредник ваше војске?

    А поручник пркосно вели:

    – Јесте, ј…. ти мајку српску. И тебе бих заклао да сам те ухватио.

    Жунићу удари крв у главу, па није часио. Извадио је свој револвер, „ордонанс” су га звали, и свих шест метака испалио у поручника.

    Ратна стаза водила је Михаила даље, кроз сва српска бојна поља, после сваке битке добијао је по један орден, стекао чин наредника и у завичајни Чачак вратио се тек 1920, кад су ратне ране почеле да зацељују. Али, носио је ожиљак на души какав се никад не уклања: убио је заробљеног човека, и то га је гризло.

    По повратку, на својој гробној парцели у Чачку начинио је капелицу и сваке седмице, до упокојења, ту палио воштаницу, за покој душе бугарског поручника. И за спас своје.

    Тако је на чачанском гробљу, у руци српског подофицира изгорело на хиљаде воштаница у част мртвом непријатељу, јер је Жунић после оног догађаја на Власини, живео још чак 70 година, дочекавши пензију као полицијски наредник у Чачку. Са овог света отишао је 7. јула 1985, и оставио запис на белегу од сивог гранита, изнад своје вечне куће, где је палио свеће Бугарину: „Жунић Михаило, 20. 3. 1889 – 7. 7. 1985. борац Српске војске 1912 – 1920. Победио четири царевине, турску, бугарску, аустријску и немачку, носилац Албанске споменице”.

    Ову причу, саткану од суровости коју код војника изазову време и околности, и од високе људске части, нетремице су 84 године касније слушали припадници једне артиљеријске батерије из Чачка, на ратном положају. Тог априла 1999. на Пештерској висоравни, бејаху, као Војска Савезне Републике Југославије, спремни да бране отаџбину коју је напало 19 најјачих армија света. Казивач је био генерал Милорад Прелевић (1932–2007), вољан да подигне храброст нашим јединицама, и та повест начињена од најтананијих нити душе човекове, и лепо испричана, измамила је сузу сваком војнику.


    http://www.politika.rs/scc/clanak/36...pas-svoje-duse

  15. #90
    бей Warlord's Avatar
    Регистриран
    May 2005
    Местоположение
    Шопландсити, Абсурдистан
    Възраст
    33
    Мнения
    1,890
    То "Превземането" на Каймакчалан всъщност е тактическо отстъпление, с оглед ситуацията на останалите участъци от фронта, на по-задна отбранителна линия. Докато траят самите сблъсъци сърбите и сантиметър не успяват да ни помръднат оттам, въпреки по-доброто си снабдяване от Антантата и подръжката на френската артилерия.
    А тука са едни страхотии - "Великата победа", "увод към по-късния пробив на Солунския фронт". Векът на фантастиката още е жив
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

  16. #91
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Моето впечатление е, че публикациите в масовите сръбски медии общо взето възпроизвеждат и духа, и конкретните сюжети на сръбската патриотична пропаганда от Първата световна война и междувоенния период. Особено по отношение на българите и Македония. Сякаш няма осезаема тенденция на критическо преосмисляне на събитията и собственото им пропагандно моделиране в паметта на хората. Допускам, че това застиване в първата половина на 20 век има съвременни основания. Първата световна война е всъщност и последната, в която сръбската армия е била несъмнено победоносна, поне на нивото на масовото съзнание. Втората световна война се тълкува доста по-противоречиво, а след 1991 г. великосръбският проект губи последователно войните за Словения, Хърватия, Босна и Косово, като в края на процеса изгубена се оказва и Черна гора. В този травматизиращ контекст връщането към героизиращата и митологизираща пропагандна традиция, посветена на Първата световна война, вероятно има автотерапевтично предназначение.

  17. #92
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Статия на сръбския "Телеграф" за български насилия в Моравската военноинспекционна област:


    22. Oktobar 2016. | 15:56

    KAKO SU BUGARSKI KRVOLOCI UBIJALI SRBE: Stravični zločini o kojima se ne priča (FOTO)


    http://www.telegraf.rs/zanimljivosti...-ne-prica-foto

  18. #93
    Наречи го "сърбин" и не го обиждай повече.
    Невероятно малоумие е да се подгрява стара пропагандна манджа с давност 100 години - как после да ги уважавам тези малоумници, че и партньори да им бъдем?!

  19. #94
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г. / Ангел Джонев; Рец. Веселин Янчев, Пламен Павлов, Александър Гребенаров. – Кюстендил: Фабер, 2016 . – 92 с. 7 с ил., факс.; 20 см ISBN 978-619-00-0444-8, Сист. No: 16469

    Божица Младенович[1]

    През тази годинa на бял свят излезе книжката „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.”. Автор е Ангел Джонев, доктор по история, главен асистент, работещ в Регионалния исторически музей в Кюстендил. Трудът се състои от увод, четири глави и приложения. Главите са „Пролог” (с. 11-14), „Кулминация” (с. 15-31), „Развръзка” ( с. 32-40) и „Епилог” (с. 41-44). Приложенията (с. 45-92) се състоят от документи – архивно градиво (с. 45-62), двадесет и една черно-бели фотографии от подпаления Босилеград (с. 64-84), седем цветни фотографии, на които се представени паметниците на убитите по време на набега (с. 85-91), и карта, която показва движението на хората на Печанац в България (с. 92).
    Във въведението авторът хронологически проследява по-ранните „нападения“ на редовните части на сръбската армия в района на Босилеград: по време на Сръбско-българската война през 1886 г. и в края на юни 1913 г. Третото „нападение“ се случва в хода на Голямата война през май 1917 г. и е осъществено от паравоенната четническа формация на войводата Коста Печанац. В три глави и общо 30 страници Ангел Джонев представя резултатите от нападението на централния отряд на българска територия. Той детайлно реконструира движението на сръбския партизански отряд и действията му срещу българското население, използвайки исторически извори от български и в по-малка степен от сръбски произход. Авторът настоява, че става дума за мародерство – военно престъпление, което се свързва с грабеж и убийства на мирното население във вражеската територия.
    Не знам дали някой от българските историци е написал рецензия или е оценил стойността на труда на Ангел Джонев. Българските регионални медии поздравяват излизането на тази публикация, най-вече защото за събитието се мълчи почти цял век. Според медиите авторът е ползвал съществуващите сръбски и български историческите извори и публикации.
    Това, което веднага ми направи впечатление, е избирателната употреба на литературата. От съществуващите сръбски монографии Джонев използва само една. Що се отнася до историческите извори, в бележките присъства само един публикуван исторически извор – дневникът на Коста Милаванович Печанац.
    В сръбската историография темата е засегната фрагментарно в контекста на изследванията, посветени на Топличкото въстание. Първи я засяга Йован Дерок, (Топлички устанак и оружани отпор у окупираној отаџбини 1916-1918. Београд, 1940), след това и Миливое Перович (Топлички устанак 1917. Београд, 1971). В двете си монографии академик Андрей Митрович споменава за набега на Печанац в България. В първата монография (Србија у Првом светском рату. Београд, 1984) той пише, че Печанац, може би поради това, че преценява, че на Солунския фронт започва съюзническа офанзива, избира от хората си „няколко стотин пехотинци и може би стотина конници“ и тръгва на юг. По изгрев слънце на 13 май 1917 г. формированието напада ж.п. гарата в Ристовац, нанася „чувствителни загуби“ на немския и българския гарнизон и разрушава железния мост на Южна Морава. Акцията спира за няколко дни съобщенията по тази стратегически важна линия. След това Печанац избира 130 от най-добрите бойци и, използвайки тактиката на най-дръзката изненада, се отправя на изток. След дълъг марш без да бъде забелязан, той напада българската територия. Под лозунга „като ни боли нас, нека и тях да ги заболи“ на 15 май около 14 часа отрядът му напада Босилеград и го запалва („сто изгорени къщи“ и „много засегнати“). После се връща в Сърбия, а пожарища и трупове бележат пътя му. Академик Митрович подчертава: „Един техен военен документ свидетелства какъв отпечатък оставя това върху българите: „Абсолютно нищо не ни гарантира, че след няколко дни пак няма да ни се случи нещо подобно“. Андрей Митрович използва документи от виенските архиви и специално обръща внимание на един от тези документи. В този австро-унгарски източник се говори за голямата несигурност, която се усеща в Босилеград на 3 юни, независимо че се намира само на 40 км. от Кюстендил, седалището на българската Главна квартира. Един от членовете на българската комисия, която пристига в Босилеград, споделя пред австро-унгарски полковник мнението си, че сърбите правят това от отчаяние, защото българските власти като правило насилствено им отнемат парите, дрехите, вещите, добитъка и т.н. (Андрей Митрович. Србија у Првом светском рату. Београд, 1984, с. 449-450.)
    Три години по-късно същият автор написва монографията Устаничке борбе у Србији 1916-1918. Въз основа на междувременно открити нови извори и критична оценка на изворите и съществуващата литература е дадена цялостна картина на съпротивителното движение в Сърбия по време на Голямата война, което повлиява на избухването на Топличкото въстание. Монографията води до прелом в начина на изследване на въстанието и се превръща в най-високото постижение на научната историография за това събитие. За нападението на отряда на Коста Печанац в България Митрович пише като за продължение на въстаническите борби след потушаването на въстанието. А именно, Коста Печанац обявява новото въстание на 1 май 1917 г. (нов стил ), което започва с нападението над Ристовац и завършва с нахлуването в България. Според автора четническият войвода набързо обявява въстанието по две причини. Първо, лекомислено стига до извода, че съюзниците ще пробият от юг и второ, още по-важно, набързо събраната селска войска, ръководена от недисциплинирани комити трябва да осъществи тежък марш, който да постигне изключителни цели. Печанац си вярва, че противникът може лесно да бъде заблуден и няма да знае, откъде идва нападението и кой го предвожда, но изобщо не си прави сметки за последиците. За момент той успява да предизвика хаос в територията на българската държава, но в дългосрочна перспектива помага на окупатора да се активизира и да се организира много по-добре. Набегът не отклонява противниковите сили по-далеч от бунтовническите области, а напротив – докарва ги там в още по-голямо количество... Печанац предизвиква серия от български контрамерки, а след това се отказва да им се противопоставя, волно или неволно смятайки, че така те ще бъдат прекратени. (А. Митровић Устаничке борбе у Србији 1916-1918. Београд, 1987, с. 379-393.)
    В биографията на Коста Милованович Печанац (Момчило Павловић, Божица Младеновић. Биографија Косте Миловановића Пећанца 1878-1944. Београд, 2003; второто издание на монографията е от 2006 г.) също така се споменава нападението в България през май 1917 г. Въз основа на бележките в дневника на войводата Коста Печанац са реконструирани походът на четниците в България и подновеното „въстание“, което се свежда до двете схватки на четниците: при Ристовац и Босилеград. Резултатът е краткотрайно нахлуване на българска територия и подпалване на Босилеград. (Момчило Павловић, Божица Младеновић. Биографија Косте Миловановића Пећанца 1878-1944. Београд 2006, с. 112-115.)
    Когато литературата и изворите се използват селективно, без значение дали това се прави от незнание или нарочно, остава впечатлението, че те не се познават. Така се постигат избирателни резултати и същевременно от методологична гледна точка това е погрешно, некоректно и не е по правилата на историческата наука.
    Изследователите на миналото знаят колко тежък и изнурителен е „пътят“, по който се стига до балансирани и обективни интерпретации на историческите събития. Ето защо имат пълното право да настояват за запазване достойнството на историческата наука. „Историкът не е нито съдия, нито патолог“ – казваше често академик Андрей Митрович. Неговата мисия е откриването на съдържанието, формата и участниците в събитията и процесите. В действителност историческата наука трябва да предложи онова, което е доста еднозначно, но трудно за постигане – истината. Нека да оставим на бъдещите поколения в Сърбия и България да преценят каква е реалната стойност на книгата на историка Ангел Джонев.

    Превод от сръбски език: Д. Григоров

    [1] Божица Младенович е професор в Департамента по история на Философския факултет на Университета в Ниш.


    http://www.anamnesis.info/node/1114

  20. #95
    редовен General Lukov's Avatar
    Регистриран
    Aug 2015
    Мнения
    89
    Цитат картаген написа Виж мнение
    Наречи го "сърбин" и не го обиждай повече.
    Невероятно малоумие е да се подгрява стара пропагандна манджа с давност 100 години - как после да ги уважавам тези малоумници, че и партньори да им бъдем?!
    То да беше само статията...образи всякакви можеш да намериш от всеки народ, които преувеличават неща в тяхна
    угода и неглижират други обстоятелства, които са неудобни.
    По-лошо е коментарите отдолу. Има 1-2 по-трезви мнения на сърби от над 100. И то при положение че скоро не сме водили война срещу тях, човек си мисли че само срещу хървати, босненци и албанци отношението им е крайно негативно заради скорошните конфликти, но ето че в коментарите се вижда една неприкрита омраза срещу българите, макар че те в момента държат български земи, а не ние сръбски. И после да ми говори някой за сътрудничество с тия отрепки против ислямизацията и прочие. Че то ако турците ни нападнат сърбите ще са първите, които ще ни нападнат в гръб. През 80те УДБАшките служби здраво са действали на антибългарска основа и са засилили пропагандата в Пиринския край, очаквайки тамошните "македонци" да възстанат против "българското робство", използвайки ситуацията че тогава сме имали проблем с мюсюлманското население и вниманието ни е било насочено в друга посока.
    Добър пример е 1885г., когато почти цялата българска армия е на турската граница очаквайки агресия от югоизточна посока, сърбите знаейки това бързат да ни ударят в гръб за да попречат на "несправедливото" според тях Съединение и прекрояване на границите на Балканите. Коварно племе са били винаги от векове, а тая мантра за българите дето ги удряли в гръб е мега лъжлива, защото 1913 и 1915 са следствие на тяхните вероломни атаки от 1885г. със споменатото вече абсурдно оправдание и 1912-13, когато завземат български земи в Македония в нарушение на подписан договор.
    И до днес се чудя на какво се дължи ширещата се сърбомания в България при ясните исторически факти, които се учат още в училище.

  21. #96
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Вчера, 26 февруари 2017 г., на официална церемония с участието на премиера на Република Сърбия Александър Вучич, преди броени дни кандидатирал се за президент на Република Сърбия, и Милорад Додик, президент на Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, тържествено е отбелязана "100-годишнината от Топличкото въстание против българско-австроунгарския окупатор през Първата световна война":


    Obeležen vek od početka Topličkog ustanka / VIDEO

    IZVOR: B92, TANJUG NEDELJA, 26.02.2017. | 13:46 -> 18:43


    http://www.b92.net/info/vesti/index....nav_id=1234441
    Последна редакция от Shenandoah; 27-02-2017 в 21:24

  22. #97
    редовен Shenandoah's Avatar
    Регистриран
    Jan 2008
    Мнения
    244
    Театрална възстановка на българските насилия от февруарското отбелязване на юбилея в Прокупле:


    Click image for larger version. 

Name:	800x600_Toplicki-ustanak.jpg 
Views:	13 
Size:	103.7 КБ 
ID:	31351
    (пълен размер)

    https://www.juznevesti.com/Drushtvo/...stanka.sr.html


    Честване на годишнината от Топличкото въстание и в Свърлиг, 13 март 2017 г.:


    18:38, 12. 3. 2017. | DRUŠTVO SVRLJIG

    I Svrljižani obeležavaju vek od stradanja u Topličkom ustanku

    Autor:Aleksandar KostićIzvor:Južne vesti


    https://www.juznevesti.com/Drushtvo/...stanku.sr.html

  23. #98
    редовен General Lukov's Avatar
    Регистриран
    Aug 2015
    Мнения
    89
    Ако забелязвате на това честване или по-скоро театрална постановка присъства президентът на "Република Сръбска" (част от Босна) Милорад Додик. Въпросното лице интересно какво общо има със събитие в друга държава (пък макар и да е сърбин), но айде това ще го оставим настрана, може би иска да бъде - (На всяко гърне меродия). За справка от официалните държавни лица, присъства само премиерът Александър Вучич, докато президентът Томислав Николич го няма. Впрочем въпросното лице ако се разрови човек из архивите ще открие, че е участвал и в Македония в събития/чествания с антибългарски характер ("избити сърби от българския окупатор" в Македония) и др. подобни.
    При пръв преглед на биографията на въпросния човек ще намерите и още по-фрапиращи негови позиции, при това изразени като държавно лице (не като обикновен гражданин) - Отрича клането в Сребреница през 1995г. извършено по нареждане на генерал Ратко Младич, отрича и други кланета извършена от сърби по време на юговойните, замесен в банкови афери, а също така е санкциониран и от една държавна институция в САЩ:
    US Treasury Sanctions for Actively Obstructing the Dayton Accords
    On January 1st 2017, the U.S. Department of the Treasury’s Office of Foreign Assets Control (OFAC) imposed sanctions on Milorad Dodik pursuant to Executive Order 13304 and due to his role in defying the Constitutional Court of Bosnia and Herzegovina.
    “By obstructing the Dayton Accords, Milorad Dodik poses a significant threat to the sovereignty and territorial integrity of Bosnia and Herzegovina,” said John E. Smith, Acting OFAC Director. “Today’s action underscores the U.S. commitment to the Dayton Accords and supports international efforts for the country’s continued European integration.”
    Any property of Mr. Milorad Dodik within the U.S. jurisdiction is to be blocked and U.S. persons, individuals or companies, are prohibited in to engage in business transactions with him.
    И накрая като за венец на изявите му, наскоро попаднах на едно предаване по сръбска телевизия, където беше гост на известния журналист и военен кореспондент Мирослав Лазански, където отново си позволи обидни квалификации по отношение на България и българите. Не знам досега външно министерство дали е имало някаква реакция на тези му изяви, но една уважаваща себе си страна, би го обявила за персона нон грата.

  24. #99
    ветеран
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    2,839
    Интересно, че не е присъствал президента им Николич, а "прозападният" премиер Вучич.

Страница 4 от общо 4 ПървиПърви 1234

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Маркери за тази тема

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •