Неосмански Балкани

[DelaRea]

Според мен бъдещето на Византия сякаш е най-ясно. Тя с времето неизбежно ще се превърне в това, за което се е бил Алеский Апокавк. Той е искал Имерията да продължи своето развитие по пътя на италианските морски градове държави Венеция и Генуа (докато тезата на Кантакузин е била обратната, консервативно-селската част от аристокрацията, тази с големите поземлени имоти е искал да запази свооите богатства и са искали Империята да остане такава, каквато е - с голяма територия и дълги граници по суша).
Така или иначе времето е показало, че идеята на Апокавк е била по-вярната - Империята неизбежно се превръща в един голям Град и няколко по-малки, но важни (Солун, Одрин), владее островите и пътищата, разчитайки на своя флот за търговия и отбрана, като пренебрегва трудно опазваните обширни територии.
В известен смисъл, някаква доктрина "земя срещу мир" или "владеем морето, земята не ни интересува". Това развитие на Византия би им дало много предимства, както и място за маневриране спрямо претенциите на другите царства, с които започват да имат различни цели, но общи интереси и много общи допирни точки, те не се конфронтират една на друга, за едните остава земята, за другите - морето и островите. Напротив, това би довело до сблъсък на Византия с Генуа за Черно море и Крим, с Венеция за Адриатика и Йонийските острови, а и с двете за Егея. Това би довело и до естествен съюз с някоя балканска държава срещу италианските морски републики.
Във всеки случай - щеше да се стигне пак до битката при Лепанто през 1571 г., като от едната страна щяха да са католическата армада на испанци и италианци, а от другата - православната флотилия на гърци, арменци, може би и българи.

[DelaRea]

Дали обаче е възможно Византия да възстанови своите сили, и понеже няма нито османска инвазия, нито пък силна и могъща държава-централизирано царство на полуострова, ромеите да завоюват обратно целите Балканите и да повторят историята на Османската империя, такава каквато я познаваме, стигайки с войски до Виена.
Според мен това е абсолютно немислимо и невъзможно. Дори по времето на Михаил VIII Палеолог, империята едва се справя със селската война в България (да не говорим, че в последните битки Ивайло разбива и Априн и Мурин), но за нищо повече няма сили, а вероятно - и намерение. А след Михаил Палеолог - съвсем.
Да не говорим, че през XIV-XV век, дори да няма османска инвазия на Балканите, то турското присъствие в Анатолия си остава, натиск от там към Цариград така или иначе има, няма как това да бъде предотвратено.
Византия си пази здраво границата в Азия и не мисли за разширяване на север.
Най-голямото териториално разширение на Византия през вековете би било не повече от това, което е сегашното положение на границата на съвременна Гърция и европейската част на Турция, може би малко повече в Албания, както и може би по южното черноморско крайбрежие, като последното също не е съвсем сигурно - и черноморските пристанища, и родопските крепости, както и самите градове Одрин или Димотика, винаги могат да бъдат изтъргувани и заменени срещу добросъседство и приятелство със съседа, който да им гарантира устойчивост и стабилен мир по тази сухопътна граница.

[DelaRea]

От сръбските княжества, това на Лазар е най-впечатляващо, разбира се.
Но то е такова - силно, централизирано, военнезирано и изглежда стабилно, само защото натискът е от юг, и Поморавието остава далеч от опасността, най-далеч са от османската столица.
При тук разглежданата ситуация, положението е точно обратното - натискът е от север, от маджарите, и това автоматично превръща сръбското княжество във фронтова държава, служеща по-скоро за буферна зона, постоянна арена на сблъсъци. Едва ли сръбските князе Лазар или Стефан Лазаревич, биха имали възможност да се развиват толкова успешно, ако бяха под непрекъснатия маджарски натиск. Силите им щяха да стигнат да възпират донякъде напора, но не и да укрепват, камо ли да се разширяват на юг и изток.
Нещо повече - ако евентуално бъде поставена под двоен натиск - от север (маджарите) и от изток (българите), тази държава трудно би издържала. Ще оцелее, някак си, в планините, но нищо повече.
Сръбска хегемония на Балканите, подобна на тази на Стефан Душан ми се струва трудно осъществима, поне докато има маджарска опасност за тях.
Да, можем спокойно да наречем XIV век "сръбския век", но не мисля, че това може да се повтори, поне в следващите сто-двеста години.

[Amazon]

Най-голямото териториално разширение на Византия през вековете би било не повече от това, което е сегашното положение на границата на съвременна Гърция и европейската част на Турция, може би малко повече в Албания, както и може би по южното черноморско крайбрежие, като последното също не е съвсем сигурно - и черноморските простанища, и родопските крепости, както и самите Одрин или Димотика, винаги могат да бъдат изтъргувани и заменени срещу добросъседство и приятелство със съседа, който да им гарантира усточивост и стабилен мир по тази сухопътна граница.

Няма ли да успеят да си запазят Константинопол? Ако е така, границата би трябвало да е доста по на изток от сегашната.

[DelaRea]

Няма ли да успеят да си запазят Константинопол? Ако е така, границата би трябвало да е доста по на изток от сегашната.

Не се изказах правилно, може би - в Европа Византия би владеела територията на съвременна Гърция и тази на европейска Турция, като границата им с останалите държави би минавала по сегашните северни граници на Гърция и Турция (или дори малко по-на юг от тях) - по южните части на Странджа и Родопите, Пирин и по Беласица.
Константинопилис при всяко положение остава в границите на Византия - няма Град, няма Империя.

По любопитно е къде би минавала границата между Византия и остатъчните турски държавици в Анатолия?
В Азия при всяко положение ще доминират турските държави - бейлици и емирати, както и един султанат. От които може би османският бейлик най-вероятно ще е остане най-силен. Пак ще има проблем с татарите на Тамерлан, той пак ще ги размаже през 1402-ра при Анкара, пак ще има братоубийствена война между синовете на Баязид, и пак ще се стигне до стабилизиране на държавата при Мехмед. В средата на XV-ти век вероятно ще се стигне до пълно господство на Османлиите над останалите турски държавици в Анадола и султанатът да бъде именно техният. Едва тогава вече може да се очакват и някакви сериозни неприятности за империята, но да се надяваме, че тя си е взела поука от несполуките преди век.
Ето някаква илюстрация - за границите в Азия, имам предвид.



Всъщност не е така - на тези илюстрации (които показват положението в средата на XIII в.) Византия е твърде на изток, все още владее Бурса и други отдавна загубени територии. Век по-късно, границата би минавала по близко до крайбрежието на Егейско, Мраморно и на Черно море, може би дори да стига до самия бряг на места, например в Лампсак. Ето това тук е по-вярно: