Страница 3 от общо 3 ПървиПърви 123
Показване резултати 51 до 74 от общо 74

Тема: Кървав орел

  1. #51
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Християнството на скандинавците и ирландците носи много от дохристиянския период. Специално лековитата кръв и вълшебната глава са мотиви и от келтската, и от германската митология.
    В Източна Европа и Средиземноморието също има такива мотиви в агиографията, с гръцки, а може би и с египетски произход. Във всеки случай от Исландия до Александрия християнският автор на сага, житие или хроника винаги е готов да разкаже за още някое чудо, станало с изтерзаното тяло на светец и/или владетел. Със съответните местни специфики и културни наслагвания. По свой особен начин, който днес може би твърде лесно приемаме за морбиден, тялото винаги присъства в християнския или поне християнизирания кръг на внимание.

  2. #52
    северняк sewast's Avatar
    Регистриран
    Dec 2010
    Местоположение
    София
    Възраст
    35
    Мнения
    348
    Това е интересно, което разказваш; наистина, средновековието е доста пластично, тактилно и нагледно (ако мога да се изразя така, де)... иначе, тази ми реплика за ирландците дойде от впечатлението, с което съм останал, че те имат от доста рано и доста дълбоко "вкоренена" християнска, вкл. манастирска, култура.


    Sword song and horn sound

  3. #53
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Имат. Което не пречи тя да е силно национална - тоест формирана под влиянието на местни традиции. Една от причините Рим да е враждебно настроен към местната изолирана Църква в келтските страни.

  4. #54
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    http://www.facebook.com/event.php?eid=225426710801681

    Исландските Еди и саги - код на скандинавската идентичност

    Час
    09 юни 2011 г. · 18:00 - 21:00

    Място
    София, ФНТС, ул. "Г. Раковски" 108, зала 105А
    Входът е до Subway в сградата на НАТФИЗ.

    Създадено от
    Списание "Палитра", Кръстьо Йорданов, KrasiMira ValkaNova

    Допълнителна информация
    Лекция на проф. Вера Ганчева (СУ) в рамките на VII пролетна лектория "Единство на времената", организирана от сдружение "Нова палитра" и интернет списание "Палитра".
    Вход свободен.

  5. #55
    северняк sewast's Avatar
    Регистриран
    Dec 2010
    Местоположение
    София
    Възраст
    35
    Мнения
    348
    Язък. Точно тогава съм на работа. Разкажи после какво е било.


    Sword song and horn sound

  6. #56
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Цитат sewast написа Виж мнение
    Разкажи после какво е било.
    За съжаление банално.
    Хаотично изложение с цели вметнати пасажи и без връщане към основната мисъл. Общоизвестни неща: заселване на Исландия, съдържание на Едите, типове саги. Неточности: например, че Бургундия е отстъпена на викинги от Карл Плешиви (имаше и други, но тази беше най-впечатляваща).
    Стил Бакалов-Гюзелев, така да се каже.
    Ценният момент бяха няколко забележки за християнското влияние в двете Еди, за евентуално драматично изпълняване на текстове от Старата Еда и за "синкретичната правда", тоест комбинацията от фактология и анахронизми в сагите по Стеблин-Каменский.

    Но нищо. Тъкмо с компанията имахме повод да поцъкаме с езици, да пообсъдим староисландските работи после в "Халбите", а и на мен ми се прищя пак да си прегледам "Културата на мълчащото мнозинство" на Гуревич, понеже книгата е наистина голяма.

  7. #57
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Вдигам толкова стара тема с нещо забавно, което скоро открих съвсем случайно.

    Купих си на старо книжката "Замъкът Сория Мория. Норвежки народни приказки" от Йорген Му и Петер Кристен Асбьорнсен (или Педер, както май е норвежкото произношение, колкото и смешно да звучи).

    Авторите са един вид норвежките братя Грим (те са и техни съвременници), тоест сборникът им приказки не е просто някакъв произволно съставен куп текстове за деца, а резултат от доста сериозен етнографски труд. Разбира се, българското изданийце е осакатено от ужасен превод и пълна липса на коментар, но в случая това не ме интересуваше. Ето и малко повече информация за сборника с приказки: цък за Уикипедия, втори път цък за английски превод на самото томче.

    Приказките показват голямо сходство с ирландски легенди - най-вече заради многобройните вълшебни пътешествия по море и направо натрапчивите трикратни повторения. Освен това тук-там има и по някое сходство с познатата от Едите и от Скалдскапармал стара скандинавска митология - например заради появата на вълшебния чук, който вдига и усмирява бури. Всичко това не е много учудващо.

    Защо обаче изобщо поствам информация за тези приказки в темата за "кървавия орел"?
    В няколко от приказките наказанието за неуспех в изпитанието е от гърба на неуспелия герой да бъдат изрязани три дълбоки ленти кожа, раните да бъдат натрити със сол или кал (зависи от приказката) и нещастникът да бъде пуснат да ходи по живо и що-годе по здраво. Всеки следващ провал на нов участник в приказното изпитание има за резултат, че лентите са по-широки и по-дълбоки. Обикновено одраните неудачници са живи, но унизени и се подиграват на третия брат, когато и той реши да си опита късмета (например да разсмее принцесата).

    Ясно, че по-назад в темата стигнахме до извода, че най-вероятно "кървавият орел" е някакво литературно преувеличение с неясен произход. Във всеки случай в протестантска Норвегия поне до началото на XIX в. приказките запазват нещо от този кръвожаден мотив. Това ми стана интересно и ето на, споделям го тук

  8. #58
    северняк sewast's Avatar
    Регистриран
    Dec 2010
    Местоположение
    София
    Възраст
    35
    Мнения
    348
    Цитат gregorianus написа Виж мнение
    Вдигам толкова стара тема с нещо забавно, което скоро открих съвсем случайно.

    Купих си на старо книжката "Замъкът Сория Мория. Норвежки народни приказки" от Йорген Му и Петер Кристен Асбьорнсен (или Педер, както май е норвежкото произношение, колкото и смешно да звучи).

    Авторите са един вид норвежките братя Грим (те са и техни съвременници), тоест сборникът им приказки не е просто някакъв произволно съставен куп текстове за деца, а резултат от доста сериозен етнографски труд. Разбира се, българското изданийце е осакатено от ужасен превод и пълна липса на коментар, но в случая това не ме интересуваше. Ето и малко повече информация за сборника с приказки: цък за Уикипедия, втори път цък за английски превод на самото томче.

    Приказките показват голямо сходство с ирландски легенди - най-вече заради многобройните вълшебни пътешествия по море и направо натрапчивите трикратни повторения. Освен това тук-там има и по някое сходство с познатата от Едите и от Скалдскапармал стара скандинавска митология - например заради появата на вълшебния чук, който вдига и усмирява бури. Всичко това не е много учудващо.

    Защо обаче изобщо поствам информация за тези приказки в темата за "кървавия орел"?
    В няколко от приказките наказанието за неуспех в изпитанието е от гърба на неуспелия герой да бъдат изрязани три дълбоки ленти кожа, раните да бъдат натрити със сол или кал (зависи от приказката) и нещастникът да бъде пуснат да ходи по живо и що-годе по здраво. Всеки следващ провал на нов участник в приказното изпитание има за резултат, че лентите са по-широки и по-дълбоки. Обикновено одраните неудачници са живи, но унизени и се подиграват на третия брат, когато и той реши да си опита късмета (например да разсмее принцесата).

    Ясно, че по-назад в темата стигнахме до извода, че най-вероятно "кървавият орел" е някакво литературно преувеличение с неясен произход. Във всеки случай в протестантска Норвегия поне до началото на XIX в. приказките запазват нещо от този кръвожаден мотив. Това ми стана интересно и ето на, споделям го тук
    Бири? Ако имаш време?


    Sword song and horn sound

  9. #59
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Няма смисъл да пускам нова тема, тази тук не е точно история, а по-скоро литературен въпрос.

    Страната на фините или страната на Фин? ("Беоулф", ст. 580)

    В староанглийския епос "Беоулф", ст. 499-600, е разказан един от младежките подвизи на героя. Брека, син на Бенстан, владетел на брондингите (от о-в Бреньо, недалеч от дн. Гьотеборг) и гаутът Беоулф се състезават в плуване. Разказът е изложен от самия герой и от неговия антагонист - датския воин Унферт. Епизодът сам по себе си е интересен, но тук ще се спра само на един детайл. В ст. 579-581 Беоулф казва, че след няколко денонощия в морето, накрая е доплувал до Finna lаnd, което познатите ми преводи предават като "страната на фините" или дори "страната на лап(ландц)ите" (Howell Chickering, Jr., 1977).

    В ст. 1068-1169 датски разказвач обаче излага историята на "фризийското клане", в която датски отряд отмъщава на фризийския крал Фин за убийството на датския владетел Хнеф. В текста на няколко места са споменати Finnes land, Finnes ham ("страната на Фин" и "домът на Фин").

    Finna като форма е в родителен падеж, мъжки род и, в зависимост от склонението и контекста, може да бъде и в единствено, и в множествено число. Оттук и интересът ми. Къде всъщност изплува Беоулф? В страната "на фините" или в тази "на Фин"? Тоест - във "Финландия" (каквото и да е тя) или във Фризия? Ето няколко мисли по въпроса - за изясняване на контекста.

    Според поемата Брека се добира до дома си почти веднага след състезанието (тоест точката, в която е доплувал, не е много далеч от Бреньо, гледащ към Северно море). Най-северните фризийски предели в Ютланд на брега на Северно море са доста по-близо до о-в Бреньо от коя да е точка на финландския бряг, опираща на Балтийско. Отделно от това, поемата е записана в Англия, в кой да е момент между 650 и 1050 (най-вероятно текстът е съставен още преди 800 г., преди засилването на датските набези в Англия), тоест в район, много отдалечен от Балтийско море и финските брегове, но много близо до Фризия и Северно море. Героите плуват в garsecg, "океана", а не в sea, "морето" - а Северно море край Фризия, открито на север, е много повече океан от Балтийско, миещо финландския бряг, пък и самата Фризия (в по-широк смисъл като земите, обитавани от фризи) е много повече свързана с Дания - както географски и исторически, така и - като резултат - в легендите. Вярно е, че в норвежки източници от дванайсети век нататък Финландия е място на магьосници, вълшебна земя. Но дали трябва автоматично да отнесем това и към английска поема от по-ранен период? Именно така преценяват познатите ми преводачи на поемата досега - но не мога да се присъединя към мнението им, макар и да рискувам. Разбира се, англосаксите познават страната на фините поне по име, но няма техен текст (извън предполагаемото споменаване в "Беоулф", ст. 580), в който да наблягат по някакъв начин на значението на тази земя. Накрая, но не по значение - "Беоулф" е поема, композирана върху повторения и циклични завръщания към лайтмотиви. Спокойно може да се допусне, че поетът първо споменава "страната на Фин" (а не на предполагаемите фини), за да се върне по-късно към гибелта на крал Фин. Впрочем, на фризийския бряг завършва и неуспешният поход на Хигелак, чичо на Беоулф - а полускритите съпоставки между подвизите на героя и провалите на персонажите около него са често срещани в текста. Има епическа логика в това брегът, на който изплуват Беоулф и Брека, да е именно фризийски - брегът на "страната на Фин". Което именно решение остава и в моя превод.


    ---------
    Хубаво е да уточня, че:
    1. Finna land тук не е задължително да съвпада с днешната територия. Би могла да бъде и някакъв район от Скандинавския полуостров, обитаван от сами и лапи, сродни с фините (суомите). В Норвегия и Швеция има райони, наречени съответно Финмарк и Финведен. Шведски Финведен също не е лоша възможност за разположението на "Finna land" от поемата.
    2. Самата хипотеза за "страната на Фин", тоест за земя, населена с фризи (където и да е между устието на Рейн и Ангелн-Шлезвиг) не е нова, но е някак пренебрегната във всички познати ми преводи на "Беоулф".
    3. Ако изобщо допусна някаква историческа достоверност в тези поетически измислици за Брека, Фин, Хенгист и пр., вероятно ще трябва да приема, че англосаксонските кралства наистина са основавани едва във втората половина на шести век, а не в средата на пети, както се смята по традиция още от Англосаксонската хроника. Впрочем, днес това за шести век е популярна идея в Англия. От нямане какво да правят, историците са започнали да вярват на поезията повече отколкото на хрониките

  10. #60
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Това нали е един вид неофициалната тема за културни-новини-свързани-със-стария-Север, та направо да започвам:

    На първо място, съвсем по темата:
    Сага за турския рейд
    Правилно сте прочели. Става дума за исландска домашна сага от седемнадесети век, разказваща за нападение на вероятно заблудени берберски корсари на османска служба. Така де, освен Пири Реис и Ерик Червенокосия, съществуват и други герои на мореплавателния абсурд.
    Отадвна знам за рейда (но мислех, че е бил в шестнадесети век). Знаех и че има късно писани домашни саги в Исландия. Но това тук надминава и най-разюзданите ми представи Всъщност бях чувал и за така наречената "Турска сага", но не вярвах, че съществува наистина. Е, съществува. Напълно достъпна за прочит на английски в линка по-горе. Получих линка от Warlord (по-старите кучета го знаят) и съм му адски благодарен.


    Второ - сигурно някои от вас знаят, че преди година-две Кристофър Толкин публикува бащините си алитеративни поеми по скандинавски митологични сюжети под заглавие "The Legend of Sigurd and Gudrun". И че тези поеми дори се превеждат за издаване у нас. Оригиналите са на модерен английски език, но в скалдически стих.
    Това, което може и още да не знаете, е, че само преди няколко дни на пазара се появи и друга алитеративна поема от стария професор Толкин, пак под редакцията на сина му: "The Fall of Arthur", отново на модерен английски език. Тук стихът пак е алитеративен, но не в скандинавски скалдически стил, а в староанглийски - което значи, че отделните стихове са малко по-дълги, сюжетът не е само загатнат, а наистина е разказан. Накратко, звучи като нещо средно между "Беоулф" и "Сър Гауейн и Зеления рицар". Ето тук има откъси от новоизлязлата книга. Впечатляваща е, наистина.


    И, най-сетне, една наистина разкошна новина: пак преди няколко дни страхотният артист и певец сър Кристофър Лий едновременно навърши 91 (словом: деветдесет и една!) години и издаде втората част на рокоперата си за Карл Велики. Vivat!
    Първата, "Charlemagne: by the Sword and the Cross", беше доста приличен симфоничен метъл и излезе преди две години.
    За втората, "Charlemagne: Omens of Death", която лично аз чаках с доста нетърпение, сър Кристофър казва, че е класически хеви-метъл. Ще се слуша, в това няма съмнение. Гласът на Кристофър Лий е цяло чудо, темата си я бива... какво повече?


    Luxuria Europae и бялата ярост на Севера наведнъж - това е повече от прекрасно

  11. #61
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Цитат gregorianus написа Виж мнение
    В няколко от приказките наказанието за неуспех в изпитанието е от гърба на неуспелия герой да бъдат изрязани три дълбоки ленти кожа, раните да бъдат натрити със сол или кал (зависи от приказката) и нещастникът да бъде пуснат да ходи по живо и що-годе по здраво. Всеки следващ провал на нов участник в приказното изпитание има за резултат, че лентите са по-широки и по-дълбоки. Обикновено одраните неудачници са живи, но унизени и се подиграват на третия брат, когато и той реши да си опита късмета (например да разсмее принцесата)=
    Докъде стигнах, сам да си коментирам постингите

    Просто ми хрумна, че понеже изпитанията в тези приказки най-често са поставяни от жена (примерно от принцеса, която юнаците се опитват да спечелят), повтарят се трикратно (двама се провалят, третият се справя с помощта на животно, магия или хитрост), а неуспехът се наказва с проливане на кръв (одиране на ленти кожа от гърба - не само като при т. нар. "кървав орел", но и като одирането на Марсий от Аполон), цялата повтаряща се схема ужасно би харесала на Робърт Грейвз. Разбира се, приказките са изгубили смисъла си разкази за някогашни жертвоприношения и/или двубои до смърт на млади, царствени мъже в чест на великата и страшна Тройна богиня, култът към която е започнал още в неолита, тоест в предполагаемия матриархат Провалените загиват, успелият печели жрицата на Богинята за жена и царува заедно с нея... една година (или три, или девет). После го убиват и историята пак се повтаря. Постепенно обаче разказът се превръща в мит, митът - в легенда, легендата - в приказка. Вече не убиват свещения цар, а в уречения срок вместо него жертват теле, козле или агне (или пленник, или елен - защото Цернун и Актеон са взаимозаменяеми; а някои дори биха поспекулирали със замяната на Исак с овне за жертва), жрицата губи древната си власт, на мястото на Богинята започват да почитат довчерашните й синове - демоните на гръмотевицата, небето и слънцето. А най-сетне идват и лошите християни, които окончателно развалят всичко Ако не друго, Грейвз е схванал структурата на приказките, така че схемата му може да се прирожи върху всякакъв европейски трдиционен текст. И сигурно никога не би се съгласил, че „орелът“ е само литературна измислица (ами че то това и аз не исках да го повярвам).

  12. #62
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Български превод и коментар на староанглийската епическа поема "Битката при Молдън" (цък). Достъпна в лявата част на монитора за теглене като уърдовски файл.

  13. #63
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Пак съм аз. Ето едно есе по любимите ми северни теми, може да се стори интересно на някого:

    "Артур и Беоулф - среща на Елба"

  14. #64
    Сухраб не беше ли син на Рустам?
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  15. #65
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Цитат Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
    Сухраб не беше ли син на Рустам?
    Аха. И срещата между двамата е фатална. "Кое сърце Рустам не ще намрази"

  16. #66
    Цитат gregorianus написа Виж мнение
    Пак съм аз. Ето едно есе по любимите ми северни теми, може да се стори интересно на някого:

    "Артур и Беоулф - среща на Елба"
    Есето е страхотно, великолепно е български автор (няма ги много - няма какво да се лъжем и да се бием в гърдите, че сме много начетени) да пише по този начин И - литературата е история, а историята - литература, малко или много, затова скепсисът към едното или другото винаги ще бъде неоправдан!

    ПП: А Аякс и Хектор все пак се срещат в битка около Скейските порти, мисля, а резултатът не беше особено добър за Хектор. Но не успявам да доловя в "Илиада" онази х-ристика на Аякс от по-късните антични автори - като тъпоумна мечка (Артур и Беоулф, хм, по-скоро издават преклонението на северните народи пред мечката като интелигентен звяр), излъгана от хитроумния Одисей.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  17. #67
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    А, радвам се, че ти е харесало. Темата си я бива, а един приятел ми вика, че двамата принадлежат към един и същ monde imaginal (а не imaginaire - това по Анри Корбен). В което има нещо вярно.
    Колкото до Беоулф като "мечка" - за него черно на бяло е написано, че притежава силата на трийсет мъже.

  18. #68
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,758
    Ето едни викинги, които като стъпили в Англия са изяли балтията.
    http://www.medievalists.net/2012/11/...urder-mystery/

  19. #69
    Soldier of God Henry Sinclair's Avatar
    Регистриран
    Nov 2005
    Местоположение
    Стара Загора
    Мнения
    610
    В последната серия на "Vikings" Рагнар Лодброк показа в детайли "кървавия орел" върху ярл Борг.
    Войната е лека за зрителите...

  20. #70
    северняк sewast's Avatar
    Регистриран
    Dec 2010
    Местоположение
    София
    Възраст
    35
    Мнения
    348
    Цитат Henry Sinclair написа Виж мнение
    В последната серия на "Vikings" Рагнар Лодброк показа в детайли "кървавия орел" върху ярл Борг.
    Хенри, погледнете постът, в който става дума за текста на Роберта Франк върху викингската жестокост и скалдическите стихове - кървавият орел е неразбиране + християнска демонизация на скалдически стих, което е късно, от 13 век нататък; неразбраният стих просто казва, че Ивар предава гърба на крал Ела за храна на орлите.


    Sword song and horn sound

  21. #71
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    Севасте, да се върна на старата ни тема

    В собствения ти подпис го има готаландският релеф от Стора Хамар. На него може би е изобразено човешко жертвоприношение, вижда се онзи предполагаемо свещен "валкнут", който донякъде напомня трискелето и трикетрата, а присъстват и поне два орела, единият от които се спуска точно към гърба на жертвания. Сцената не е много ясна, но не е трудно да я тълкуваме именно като човешко жертвоприношение в присъствието на свещени орли. Направо не знам като какво друго бихме могли да я разглеждаме
    Човешкото жертвоприношение, както изглежда, не е било принципно непознато на старите скандинавци, по това вероятно няма да има спор.

    Сега, за самия "кървав орел". Съгласихме се, че изрязването на кожата, мускулите и ребрата би довело до шок и смърт много бързо, така че всякакви ужасии относно последни мъчителни вдишвания и треперене на дробовете са си съвременна глупост. Същевременно стиховете в "Кнутсдрапа" на Сигват споменават цялата работа съвсем набързо, почти делнично. без да се набляга на евтини ефекти. Това само по себе си заслужава внимание.

    "Оркнинга сага", която заслужава най-голямо внимание като източник (защото сме решили, че текстът в "Норна-гест" и в песента за синовете на Рагнар е неразбираем, при все че може би не е, а Снори, неясно защо, го отхвърляме смело като автор на измислици), не внушава, че жертвата е жива по време на ритуалното убийство. В сагата самото убийство, по-точно самото разфасоване просто присъства и то с повечето детайли.

    Източниците в проза са по-подробни, а тези в стихове, типично за скандинавския стил - по-лаконични. Според "Оркнинга", ярл Ейнар кара да издраскат с меч орел на гърба на Халвдан, сетне разрязва целия гръб, изхвърля дробовете навън и посвещава трупа на божеството (Снори следва този разказ, но е по-неясен). "Кнутсдрапа" нарича "орел" може би самото убийство. И именно това ми се ще да разгледам.

    Съпоставени с готландския релеф, историята от "Оркнинга" и лаконичните поетически употреби не само не изглеждат невероятно, но и на практика по никакъв начин не се отнасят до християнството - нито негативно, нито позитивно. Особено като знаем, че Один се е превръщал в орел (например за да отнесе медовината на поезията със себе си), можем спокойно да продължим със спекулации. А и орел живее заедно с Один. Тоест - няма нищо чудно, ако (човешко) жертвоприношение в чест на Один включва под някаква форма изображение на орел. Отделно - в дадените случаи нямаме особена християнска враждебност или негативна реакция от авторите на текстовете, които просто разказват някакъв старинен детайл.

    Допускам, че не е изключено този рядък вид жертвоприношение на враг да се е случвал: върху кожата на гърба на врага първо се издрасква орел с меч, евентуално като един вид призоваване. Може би това всъщност е изтезанието. Ако въобще има смисъл от посипване със сол (каквото се споменава за одраните гърбове на глупаците в норвежките народни приказки), то трябва да е на този етап - солта не само е допълнително мъчение, но е и част от някои жертвоприношения на животни, само че чак в Гърция. При други пък е забранена, поне според Грейвз. После гърбът се разсича смъртоносно, жертвата бързо загива и от мъртвото тяло през раната се изваждат и разхвърлят ребрата и дробовете. Накрая така разпиляната мърша се оставя за храна на предполагаемо свещените мършоядни птици - орли и гарвани. Такова предположение не противоречи нито на изворите, нито на готландския релеф, нито дори на нашите размисли за невъзможното мъчение, чиито детайли наистина са си измислица.

    Накрая ще припомня "Фавнисмаул", "Слово за Фавнир" от Старата Еда. Там има един интересен детайл, който би могъл да се интерпретира като жертвоприношение, при това с лек шамански привкус.

    Сигурд ранява смъртоносно дракона Фавнир (който преди да бъде прокълнат е бил в човешка форма). Двамата си разменят дълга поредица въпроси и отговори, подобни на гатанки, включително за боговете - тоест може би умиращият или дори вече мъртъв Фавнир пророкува (не в смисъла на "прави предсказание", а просто разкрива информация за отвъдния свят). Ковачът Регин пие от кръвта на дракона, изважда сърцето му (sic!) и иска да то да му бъде изпечено. Сетне заспива, защото се е напил от драконовата кръв. Сигурд пече сърцето, опитва с пръст дали е готово и или се опарва, или просто облизва пръста си. Капка кръв или сос по пръста му позволява да започне да разбира езика на околните птици (неуточнено какви птици, но в превода си от 1866 Торп предполага, че са именно орли). Този мотив за капката кръв, сос или вълшебно питие го има в разказа за Талиесин от "Мабиногион" и в разказа за Фин МакКул и вълшебната сьомга. Птиците (може би орли), разбира се, пророкуват пред Сигурд (този път направо му предсказват бъдещето). Те говорят пред него една по една седем пъти, което може и да е сакрално число, а сетне още веднъж заедно, което подчертава думите им. Пророчеството и кръвта от жертвоприношение са много тясно свързани в класическата митология (например в "Одисея" мъртвите пророкуват, когато им се даде да пият козя или бича кръв). Птицегадателството, при това отново по орли - също. Орлите са свещени за Зевс и Юпитер, а в римската версия на митолигията гадаенето по много на брой орли е нещо обикновено (любопитно е как ли се събират много орли на едно място, за да се гадае по полета им). Ако си позволим малко хиперинтерпретация, не е изключено "Словото за Фавнир" и готландският релеф да ни дават възможност да схванем текста на "Оркнинга" в по-широк контекст, като част от разпиляна информация за доста жестоко, но не чак фантастично човешко жертвоприношение, свързано дори с гадателство и/или орнитомантия. Разбира се, това е изстрел в тъмното, но допускам, че ако това е така, то "драконът" е просто условно название на жертвата, чрез чиято гибел се призовават свещените мършоядни птици на бога на мъртвите, който е и бог-прорицател.
    Вече отделно може да се предположи, че "кръвта" и "сърцето" (или дробовете) са условно наименование на халюциногенна напитка или храна за самия свещенодействащ, ако държим на шаманска интерпретация. Да не забравяме, че Один се "храни" само с вино - което е рядкост в Скандинавия, има цвета на кръвта и опива. А мършата и кръвта редовно са наричани "храна" и "питие", по-общо "пиршество" за мършоядите, тоест за гарваните и орлите, свързвани с Один като повелител на смъртта.

    Разбира се, това е само поредица спекулации, но не съвсем лишена от основания.

    ---------

    За да не съм бил съвсем голословен и да не съм повдигал напразно стара тема, ето и един превод на "Думите на гарвана", една доста интересна стихотворна възхвала на Харалд Хъбавокоси. Тук гарван и валкюрия разговарят за това колко много мърша оставя добрият крал по бойните полета:

    "Думите на гарвана или Песен за Харалд"

  22. #72
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    34
    Мнения
    753
    ---------

    Извинявам се за двойния постинг. Понеже това ни е един вид "скандинавската" тема, пускам и две други известия:

    - "Нова книга от Толкин: частична адаптация на Калевала, 2015";

    - "Скандинавската игра хнефатафл и легендата за фризийското клане".

  23. #73
    редовен Blackwolf's Avatar
    Регистриран
    Mar 2013
    Мнения
    246
    Според мен няма начин човекът да е оставал жив дори до средата на това нещо. Прочее, допускам че е имало нещо подобно, но не е било като живописно описаната процедура, а доста по-просто. Или пък християнските автори просто злословят...

  24. #74
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    11,474
    Цитат Henry Sinclair написа Виж мнение
    В последната серия на "Vikings" Рагнар Лодброк показа в детайли "кървавия орел" върху ярл Борг.
    Да отбележим за пълнота и 4х18


Страница 3 от общо 3 ПървиПърви 123

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •