Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ацтекски "меч" маккуитл

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ацтекски "меч" маккуитл

    Маккуитл е вид оръжие на ацтекските воини и други индиански цивилизации,населяващи Централно Мексико. Думата “Маккуитл” произлиза от езика на индианците нахуатл, “maitl” (ръчен) и “cuahuitl” (дърво/стик). Повечето изследователи характеризират това оръжие като меч, правейки културно сравнение, точно както са го асоциирали конкистадорите, когато са го видели за първи път. Но названието е неправилно, тъй като маккуитл няма еквивалент сред европейските оръжия. Последният автентичен маккуитл е унищожен при пожар в Мадрид през 1884г. – познанията за това оръжие са основно от илюстрации и записки на испанските конкистадори, датиращи от времето на техните завоевания в дн. Мексико от 16-ти век. Доколкото е известно, най-ранните сведения за употребата на подобен вид оръжие е от маите, а ацтеките го взаимстват впоследствие. “Мечът” е изработен от дърво и е способен да нанася сериозни разкъсвания, чрез редовете от обсидианови остриета, прикрепени по краищата му. Съществуват поне две разновидности на оръжието – известния маккуитл, дълъг около 70-80 см и широк около 8 см, имащ най-малко 6-8 остриета по всяка страна и по-малката версия на оръжието – с дължина около 50 см и най-малко 4 остриета по всяка страна. Оръжието е снабдено с дръжка, във вариант за употреба както с една, така и с две ръце. Браздата по цялата дължина на меча позволява вмъкването на остри парчета обсидиан, или в по-редки случаи, остриета от кремък. Тези парчета се прикрепят към браздата посредством лепило от смола. В някои случаи, обсидиановите парчета са разположени с известни разстояния между тях, а в други, редовете обсидианови остриета са плътно едни до други, така че образуват непрекъснат режещ ръб, по подобие на европейските мечове. Обсидианът е вулканичен стъклен камък, намиращ широка употреба сред ацтеките и други пред-Колумбови мезоамерикански цивилизации, за направа на инструменти и оръжия, поради липсата на металургия. Открити са ножове, ножчета за бръснене, стъргалки, върхове на стрели, изработени от обсидиан. Съвременните ножове трудно достигат остротата на обсидиановото острие. Но съществен недостатък е фактът, че обсидианът е много крехък. В резултат на това, той не може да запази остротата си за дълго, тъй като е лесно чуплив.
    Писмени източници преувеличават потенциала на маккуитл, съществуват твърдения, че “мечът” може да обезглави човек, а според конкистадора Бернал Диас дел Кастильо – дори и кон. Франсиско Ернандес уверява, че маккуитл може да се ползва пълноценно само в една битка, тъй като остриетата му се похабяват/счупват и трябва да бъдат подменени. Вероятно бойците са носели допълнителни остриета, за смяна на повредените преди следващото сражение. Оръжието има следните основни елементи: дървена основа, остриета,смола за прикрепяне на остриетата към дървото, връв за прикрепяне към китката, предотвратяваща избиването на маккуитла от ръката на воина, изработена от здрави растителни влакна, например влакно от лико. Спорен е въпросът от каква дървесина е изработено тялото на маккуитл – бор, върба, или най-вероятно дъб, поради неговата здравина.
    Стабилността на оръжието, поради специфичния дизайн и тежестта на дървения материал, е по-скоро лоша и не предполага особено добра маневреност при изпълнение на различни движения. Друг недостатък е отнемането на повече време, за замахване и нанасяне на удар, отколкото при европейския меч. Тъй като е предназначен за нанасяне на предимно разсичащи удари, за удобното му размахване е необходимо повече пространство и при по-голяма гъстота на сражението , ефективността му намалява. Маккуитл е способен да разкъса тъканта и мускулните влакна и да причини фрактура на костта, без да я ампутира напълно, като при удар, в тялото на жертвата проникват изпочупени микрочастици обсидиан, които инфектират раната. При удар в костта, ако остриетата не са здраво прикрепени към браздата, би могло да бъдат напълно избити от нея, но в противен случай, ако са здраво прикрепени, атаката с маккуитла може да продължи, дори и остриетата да са вече пречупени от удара. При ударите дървеният материал не претърпява особени щети. Воините ползват кръгъл щит, тъй като маккуитл не е конструиран за защита, а само за нападение. Ниската маневреност и тежестта на оръжието, предполагат то да се използва с две ръце, което увеличава разсичащата му мощ и подобрява стабилността. Масивната, плоска дървена част позволява нанасянето на силни зашеметяващи удари, във връзка с местната традиция за залавяне на пленници в сраженията.






    Съпоставка на оръжията на ацтеки и конкистадори, частта за маккуитл започва при 3:20, демонстрирана е разсичащата му мощ и трошливостта на обсидиана:

    http://www.youtube.com/watch?v=LBa1G12KyTM

    Отсичане на конска глава, от балистичен гел:

    http://www.youtube.com/watch?v=9QZWZknIc-4
    Last edited by haha; 15-07-2010, 01:31.

    #2
    Интересен меч.Доста познат.
    Не съм съгласен,че Хаха написа как войниците са си носели допълнителни остриета за битка.Това е според мен глупаво,защото как един войник в мелето ще ги сложи,при което е нужно лепило?Голям недостатък е,че е крехък!
    Колко е тежал не знам.
    Общо взето като научих,че е могло да се използва в една битка с едни и същи остриета направо го намразих.

    Comment


      #3
      Интересна статия, според мен трябва да я сложиш и в българската Уикипедия. Преведе ли я отнякъде или я състави по много източници? Бернал Диас го имам тук, наистина споменава за обезглавяване на кон

      Между другото, комиксът "Великите географски открития" в старото списание "Дъга" имаше и няколко епизода за завоюването на Мексико и там се намираха доста ясни рисунки на това оръжие. Явно художникът добре се е информирал преди да започне да рисува.

      Хубаво е, че има експериментални възстановки на маккуитл и боравене с него. Напиши нещо за тежестта на оръжието, ако искаш? Доколкото знам, обикновено едноръчен меч с осемдесетина сантиметра дължина на острието тежи около килограм и двеста-триста грама. Но не съм специалист по старинни оръжия, само съм чувал информацията от по-запознато лице.
      Щом тежестта на оръжието изисква ползване с две ръце, а едновременно е носен и щит, това вероятно прави употребата по-трудна отколкото тази на обикновен меч.

      Предполагам, че индианците са оценили режещите качества на ножа и са се опитали да създадат дълъг нож или меч от обсидиан или кремък, но като не са успели (а не са имали уменията да правят медни, бронзови и железни мечове - естествено, със злато и сребро няма да се получи), са останали при този компромисен вариант. Би било интересно, ако се открие нещо подобно и в Стария свят. Неолитен "маккуитл" от Предна Азия, да речем
      Така или иначе, и мечът, и маккуитл очевидно не са предназначени за лов или да бъдат инструменти. И в двата случая става дума за оръжие, предназначено конкретно срещу хора. Оръжие за убийство, за война. Дори боздуганът, струва ми се, произхожда от обикновената тояга. Докато мечът и маккуитл са продукт на култура, която е достатъчно развита, за да познава войната...

      Щом остриетата са толкова трошливи, вероятно по време на поход бойците наистина са носели запасни - и, разбира се, надали са правели подмяната по време на бой, а при лагеруване. Колко време отнема на смолата да засъхне?
      Last edited by gregorianus; 11-07-2010, 01:48.
      Луд на шарено се радва - цивилен блог

      Comment


        #4
        Имам предвид,че при една по-дълга битка,ако се счупят остриетата в самото меле какво ще стане.
        Не съм много запознат по колко време са се водили битките?Така,че не се знае.
        Но предполагам,че не е имало много дълги войни там.Просто са излезнали да се бият и който победи взима града например.Не е имало бойни лагери.Както първите "войни" на гърците-войни за няколко часа.
        Но стига с догадките.Ще потърся в нета нещо за това.
        Ще потърся и колко е тежал.

        Comment


          #5
          Господа, прочетете Бернал Диас дел Кастильо-един от хората на кортес-тяа той там нещата си ги пише, пише и за конската глава и други работи...

          Comment


            #6
            Ще трябва да се види.

            Comment


              #7
              Какво толко му гледате, тояга като тояга. Какво е можел да направи срещу андалуските мечове?

              Comment


                #8
                Тояга като тояга,ама с остриета,които могат да те обезглавят и да си кажеш .Шегувам се.Да не кажете,че съм зъл.

                Comment


                  #9
                  Доктрината определя естеството на въоръжението което една армия ще използва! Сраженията водени от ацтеките имат за цел набавяне на пленници-не толкова убиство-затова и оръжията им са за зашеметяване или нанасяне на рани които да обездвижят противника и след това да бъде пленен.Този "меч" е по-близък родственик на боздугана отколкото с режещите си събратя-боздугана също може да наняся разкъсващо-прорезни рани ! А за това че,може да обезглави кон-нашите далечни претшественици са го правели и с най-обикновен кремък-но това не прави парчето кремък меч или сабя

                  Comment


                    #10
                    Kramer написа Виж мнение
                    Какво толко му гледате, тояга като тояга. Какво е можел да направи срещу андалуските мечове?
                    Разбира се, трудно каменно сечиво би могло да бъде противопоставено на стомана. Но маккуитл би могъл да е ефективен срещу конкистадорите.
                    Пълното снаряжение на конкистадора включва шлем ( бива закрит, традиционен за Европа, целящ защита срещу вражески пики, или открит – олекотен, по-популярен в Новия свят, тъй като противникът на конкистадорите не е разполагал с конница с пики), стоманен нагръдник, броня за ръцете и краката, метална пола и метално жабо, предпазващо шията. Оборудването включва дори метални ръкавици и ботуши. Части на тялото, които предполагат активно движение, като рамене и лакти, са защитени чрез припокриващи се метални плочки, така че тялото на конкистадора има малко уязвими точки. Пълното снаряжение тежи около 30 кг, които са добре разпределени по тялото и не предизвика голяма умора при по-продължително носене. Бронирани от глава до пети, конкистадорите са практически неуязвими за оръжията на ацтеките. В Европа за преодоляването на рицарската броня се ползват оръжия като арбалета и аркебузата, с които индианците не разполагат.



                    Но повечето конкистадори не са носели пълно снаряжение, поради различни причини – най-вече заради скъпата му себестойност. Осигуряването на оборудване зависи до голяма степен от самите конкистадори. Друг недостатък на стоманените брони е, че водят до прегряване в горещия климат на Мексико, а високата влажност ускорява процеса на корозия. Някои от конкистадорите са носели и типичните за ацтеките ленени ризници. Олекотеният вариант на защитно облекло предполага по-голяма уязвимост от индианските оръжия, въпреки че осигурява по-голяма маневреност.

                    Comment


                      #11
                      Тласкалтеки - подкрепили конкистадорите в сраженията срещу ацтеките. Също въоръжени с маккуитл:

                      Comment


                        #12
                        Еееее,тъкмо да питам какви са тези дрешки,дет ацтеките са ги носели в бой

                        Comment


                          #13
                          Как да направим маккуитл:

                          1. http://youtu.be/oqtxDz5tW6k
                          2. http://youtu.be/aOHHUPW-x6s
                          3. http://youtu.be/LVuoEsKvu0Y

                          Comment

                          Working...
                          X