Показване резултати 1 до 8 от общо 8

Тема: Битката за Шанхай - 1937 г.

  1. #1
    Сеннин Kujiro's Avatar
    Регистриран
    Jan 2007
    Местоположение
    Навсякъде.
    Възраст
    28
    Мнения
    46

    Битката за Шанхай - 1937 г.

    Битката за Шанхай 13 август–26 ноември 1937г.


    Китайски войници укрепени в Шанхай.

    Дата : 13 август – 26 ноември 1937 г.
    Резултат : Победа за Япония , героична загуба за Китай
    Воюващи : Република Китай , Националната революционна армия ; Императорската японска армия , Японската Империя
    Командващи :Китай - Чан Кай Ши ,Чен Чен ; Япония – Хейсуке Янагава ,Иване Матсуи , Хасегава Кийоши
    Сили : Китай – 600 000 войници в 75 дивизии и 9 бригади + 200 самолета; Япония – 300 000 войници в 8 дивизии и 6 бригади . 500 самолета , 300 танка, 130 кораба
    Жертви : Китай – повече от 200 000 ;Япония – около 70 000

    Битката за Шанхай е първата от 22 главни военни сражения между Китайската революционна армия, Република Китай и Императорската армия на Японската империя.Това е една от най-кървавите и големи битки през втората китайско –японска война .
    От 1931 г. Китай и Япония са в период на непрекъснати по-малки конфликти, наричани „ инциденти „, заради които Китай губи територия парче по парче .След инцидента на моста „ Марко Поло „ през август 1937 г. Генерал Чан Кай Ши решава да поведе Китай в открита война срещу Япония без формално да е обявена такава .Упоритата китайска съпротива при Шанхай имала за цел да забави бързото японско настъпление и даде така нужното време на правителството да премести жизненоважна индустриална база във вътрешността на страната докато също се търсели начини за спечелването на общественото мнение на западните сили на страната на Китай .По време на жестоката, тримесечна битка се водят боеве в централен Шанхай и по-малките селища около него ,както и по бреговете на р. Дзянсу ,където японците акостират с амфибии .Героизмът на китайските войници се състои в това че с техните малокалибрени оръжия успяват да защитават града срещу въздушната , военноморската и бронирана техника на Япония .В края на краищата Шанхай пада, Китай губи голяма част от опитните си сили и се проваля в опита си да привлече международно внимание .
    Японските сили ,били силно деморализирани заради защитниците и това им нанесло тежък шок, макар и да били запознати с вражеското преимущество в морален и културен план.Последвалите зверства от страна на японците вдъхновяват китайската националистическа съпротива да продължи да води една война,която щяла да се проточи 8 години .
    Битката може да се раздели на три основни части и в нея взели участие близо един милион войници .Първия етап продължава от 13 до 22 август , при него китайската армия се опитва да премахне японските нашественици в централната част на града; втория от 23 до 26 октомври при който японците акостират на брега на река Дзянсу и двете армии започват битка, подобна на тази при Сталинград – къща за къща, квартал за квартал; и последната продължила от 27 октомври до края на ноември когато китайците започват отстъплението си пред очите на атакуващите японци ,настъпващи в столицата Наникн.

    Обстановка

    Битката за Шанхай е първото голямо сражение през втората китайско-японска война ,започнала след инцидента на моста Марко Поло и въвлякла много други китайски центрове в северната и централната част на страната.

    Стратегически причини


    Пътна блокада, защитавана от 87 китайска дивизия.

    След избухването на войната, на 7 ми юли главните военни действия се водят в и около северен Китай под формата на операции , наречени битката за Пекин –Тяндзин. Всъщност нито Китай, нито Япония очакват схватката да се превърне в мащабна война. Япония очаква бързо прекратяване на огъня и още териториални придобивки, подобно на станалото през 1931 г по време на инцидента Мукден, на инцидента от 28 януари (1932), на защитата на Великата китайска стена и на други подобни, разразили се в средата на 1930 г. Чан Кай Ши разбира че инцидента на моста Марко Поло е изцяло подчертан опит на Япония да раздели северните провинции на Китай и да ги присъедини към марионетната си държава Манчукуо .Това слага последната точка на толерантността му спрямо японската агресия известна като „ вътрешно помирение (подсигуряване) ,преди външна съпротива „ .Той няма избор освен да води война с Япония .


    Пътна част, защитавана от 88 дивизия.

    Чан Кай Ши и неговите съветници вярват че следващия ход на японците ще бъде да се придвижат от северен Китай , по железопътните линии Пейпин-Ханку и Пейпин – Пуку и ще окупират централната част на страната, Вуахн и после на изток. Настъплението им от север на юг означавало че китайската армия трябва да защитава широка хоризонтална ос, с намерението да обгради нашествениците. Всъщност китайската армия абсолютно не може да се справи с подобни маневри, докато японската имала качествено преимущество и мобилността на артилерийските и бронираните и части била несравнима с тази на китайските сили.Тяхното присъствие в северен Китай било минимално, централното управление и гоминданът нямали право на политическа активност в провинция Хебей според спогодбата „Хе – Умезу „. В добавка ,по-добрите защитни укрепления били построени не в северната, а в източната част на страната по ниската делта на река Яндзъ. Най-важният факт е че японската армия е снабдявана лесно през Корея и Манчукуо и чак до северен Китай чрез железопътни и морски линии . Китайците се придвижвали трудно поради липса на моторни превозни средства, жп линии и добри пътища, по –голямата част от тях достигали до фронтовата линия просто пеша. Преходът от южен към северен Китай бил по-бавен отколкото транспорта на японците от техните острови до азиатската територия .Заради това било решено че войската не може да се придвижи на север, защото това би било непрактично .
    Освен това , японската армия започва настъпление на юг, превзема Вухан, после се обръща на изток , обграждайки региона Шанхай –Нанкин . Китайските войници били преследвани до брега по подобен начин, както се случило в бъдеще при Дюнкерк в Европа. Японския императорски флот има тотално превъзходство в китайски води и всички отстъпващи биха загинали след като няма как да отстъпят по море . Заради този сценарий Кай Ши решава да организира втори фронт при Шанхай, с намерението да увлече врага в централните и източни части на страната.Така неговите сили биха имали време да отстъпят и да се прегрупират в западните части, предавайки Шанхай , Нанкин и Вухан на Япония . Планът му бил да се водят боеве, които максимално да забавят вражеското настъпление, това е основата на стратегията „ пространство за време „ .

    Политически причини

    Общественото мнение и патриотизма били важни фактори в стратегията на Чан Кай Ши да обяви пълна война на Япония . До 1930 година централното управление губи значителна обществена подкрепа чрез стратегията си за борба с вътрешните комунистически въстания, оставяйки Япония да завземе Манджурия и Тайван ..За него би било невъзможно да се откаже сега и да обрече политическата си кариера .
    Той вярвал че на страната трябват поне няколко мирни години,през които да бъде изградена национална армия, способна да се противопостави на Япония. Кай Ши се страхувал от предварителна война ,която би сложила край на плановете му и затова допуснал японската стратегия с разпалването на инциденти и заграбването на територии от Китай . От друга страна, ако се обяви пълна съпротива на окупатора той рискувал да изгуби своите новосформирани дивизии, които не били готови да се бият и развиващата се индустриална база. Нещата се свеждали до това : ако Кай Ши обявял война, можел да загуби всичко и да попадне под заплаха на регионалните си съперници, но това безспорно щяло да го издигне в очите на сънародниците му .Отстъплението щяло да го постави в негативна светлина ,но пък да запази материалната и военна база на страната . Обявяването на война и битката за Шанхай били много рисковани за него .
    Също, Кай Ши не можел да си позволи да загуби Джедзян и Дзянсу защото и Нанкин (столицата на република Китай) и Шанхай се намират там .Освен това там се намирала и енергийната мощ на делтата на Яндзъ , основа на икономическия прогрес на т.нар. „Десетилетието Нанкин „ .Друга причина била че именно в тези райони политическата власт на Кай Ши била неоспорвана за разлика от северните региони , където се водела активна японска пропаганда или покрайнините където на власт били военните диктатори или други милитаристки групи от гоминдана .Това бил центъра на неговата икономическа и политическа администрация .
    Шанхай е космополитен град с инвестиции от страна на повечето западни сили като САЩ, Великобритания и Франция .По това време те са заети със ситуацията в Европа и антикомунистическата дейност на Япония спрямо Съветския съюз .Японско нападение над града щяло да включи Запада във войната на страната на Китай .Било очевидно че това ще подкопае западните инвестиции и те ще станат лесна плячка на китайската страна при добри условия за нея .Друг факт е че Япония няма шанс във война срещу САЩ – първата икономическа сила и Великобритания – най-силната колониална сила .Никакви действия от страна на Обществото на народите не биха имали успех в Азия , както показва опита от 1930 г. и както немският съветник на Чан Кай Ши, Генерал Александър фон Фалкенхаусен споделя ,че Китай трябва да се подготви за война с продължителност повече от две години без да очаква помощ от международните организации .

    Опит и подготовка


    Части от китайските умиротворителни сили в градската част на Шанхай

    След инцидента от 28 януари , известен като първия инцидент в Шанхай и договора за спиране на огъня , китайските власти губят правото да позиционират части в града, затова обучават полицейския гарнизон на някои военни тактики, неприсъщи за обикновени сили на реда .Защитата на града била предадена в ръцете на ген. Зан Зизонг , ветеран от инцидента през 1932 г. След като китайците нямат никаква броня и артилерия ген. Зизонг смятал че неговите войски трябва да се възползват от своята многочисленост и да отблъснат японците преди да са се придвижили по брега .
    През 1933 г. три военни зони са образувани – Нанкин, Нанкин – Ханзу и Нанкин Шанхай ,които да защитават делтата на Яндзъ .През 1934 г. с немска помощ започва строежа на т.нар. ‘’Китайската хинденбургска линия ‘’ ,която включвала много укрепления които трябвало да улеснят дълбоката защита .Други две такива линии – Уфу и Жангуин подсигурявали защитата на пътя към Нанкин, в случай че Шанхай падне в ръцете на врага .През пролетта на 1937 година, буквално месеци преди да започне втората китайско-японска война , двете линии били завършени . Все пак не бил обучен нужното количество персонал за да ги защитава качествено когато войната избухва .

    Японската позиция

    Още от избухването на войната на 7 юли Япония съсредоточава военните си операции главно в северен Китай, включващ провинциите Хебей,Шанси и Кахар. Инвазията допълнително разпалва антияпонските протести и бойкота на японски стоки, което се отразява пагубно на търговията между Китай и Япония. Този ефект се усеща силно в Шанхай, където са съсредоточени японските търговски интереси.

    Японският имперски флот настоява за увеличаване на подкрепленията, за да бъдат защитени японските заводи от евентуална конфронтация с китайците , но армията отказва да се реши на това до август същата година.
    Причина за това били опасенията на командващите армията че като се изпратят войници в южен и централен Китай ще се образува вакуум на север където се намира Манчукуо, граничеща със СССР. Япония вижда Съветският съюз като главна заплаха на китайска територия и не иска дя отвлича вниманието му от северната част на Китай .
    Армейското командване на японците не желае да се пренасочат сили към централен Китай за да не се зароди конфликт с други чужди сили в региона. Освен това те вярват че китайците са неспособни да защитят територията си, раздирани от граждански войни.
    Според японските очаквания Чан Кай Ши ще отстъпи с цел да обедини китайския народ и няма да хвърли малкото си войска срещу многочислените японци.
    На този етап атака над централен и южен Китай била ненужна.

    Освен всичко, Япония има интерес от кратка война, за да може да продължи плановете си срещу СССР . Флота настоява да стовари войници в централен Китай за да се справят с евентуални китайски вили изпратени към северната част на страната където се провеждат военните действия. След инцидента в Ояма на 9 август , е сигурно че в Шанхай ще има сблъсъци. На 10 август командващия на флота, Митсумаса Йонай изисква Шанхай да бъде нападнат, но среща съпротива отстрана на генералите Ишивара Канджи и Умезу Йошиджир, които предупреждават че фронта в Шанхай ще бъде отговорност само и единствено на японския императорски флот. След проведени преговори, армията приема предложението и започва да транспортира войска в региона на Шанхай същия ден.

    Японското командване на сухопътните сили е убедено че ще обезвреди китайската съпротива в централните региони на страната само за 3 дни и ще прекрати войната след 3 месеца максимално. Японците разполагат с гарнизони в града докато китайското присъствие било забранено стриктно според договора за прекратяване на огъня в Шанхай, и представлявало само полицейска част, известна като „Отряд за запазване на мира” (保安隊) . Освен това японците имат заводи и складове в Шанхай, които са подсилени и преустроени за военни цели . Щабът на японските морски пехотинци се намирал до завод за текстил, освен това в града били разположени над 80 бункера и укрепления. Трети японски флот патрулира по реките, минаващи през града и той е в обсега на оръдията му. Като цяло японската армия е добре подготвена да се изправи срещу превъзхождащите ги по численост, но зле екипирани и обучени китайски войници.

    Преди битката

    Инцидентът Ояма

    На 9 август Първи лейтенант Исао Ояма (大山勇夫) от японските морски пехотинци опитва незаконно да влезе на летище Хунчао в Шанхай но е разстрелян от китайската полицейска част, охраняваща близкото военно летище. Не е известно дали Ояма е действал своеволно или е изпълнявал заповеди. Несъмнено обаче инцидентът повишава напрежението в областта. На следващия ден японски генерален консул се извинява за действията на Ояма защото това било навлизане в суверенна китайска територия. Освен това обаче той отправя искане полицейската част да бъде изтеглена от града и да се прекратят всички укрепителни работи вътре в него. Също добавя че разстрела на офицер е оскърбление за японската императорска армия и е много възможно ситуацията да експлодира при най-малка провокация. Заради инцидента биват изпратени подкрепления в Шанхай от японска страна. За китайците, инцидентът Ояма представлявал поредната японска провокация и претекст за агресия, не по-различен от множеството инциденти през 1930 г. В отговор на японските военни маневри Чан Кайши започва да изпраща войници в Шанхай в директно нарушение на договора за прекратяване на огъня в Шанхай.

    Последни опити за преговори

    На 12 август представители на великите сили се събират за да намерят изход от ситуацията, но японските представители настояват за изтеглянето на китайските полицейски части от града. Майор Ю-Хун-Чун протестира че Япония вече е нарушила договора, чрез нападението си на 7 юли. Великите сили нямали желание да се повтори инцидентът от 28 януари, който прекъснал чуждестранните икономически отношения с Шанхай. От друга страна населението посрещнало топло, пристигналите китайски войници. В Нанкин японски и китайски представители се срещат за последен път за да направят опити за преговори. Японците изискват пълно изтегляне на китайските въоръжени сили и полиция от града. Китайските представители настояват че не може да става дума за пълно отстъпление след като двете страни са във война в северен Китай. Накрая майор Ю обявил че най-малкото което китайското правителство може да приеме е да не се открива огън по японците, ако те не започнат първи. Те от своя страна прехвърлят цялата отговорност на китайците, които разполагат армията си в Шанхай. Преговорите се оказват невъзможни и няма друга алтернатива освен войната да се разпространи и в централен Китай .

    Първа фаза ( Август 13 – 22 )

    Градски сблъсъци


    Районът Забей в пламъци.

    Около 9 часа на 13 август китайските полицейски части разменят лек огън с японските войници в районите Занбей, Вусон и Джиянван. В 3 часа следобед японската армия също прекосява моста Бази в Занбей и атакува различни центрове в града. Китайската 88-ма дивизия отвръща с минометен огън. Хаотичната стрелба в града продължава до 4 часа, когато японското главно командване заповядва на корабите от трети японски флот да открият огън по китайските позиции покрая река Яндзъ и Хуанпу. Късно вечерта същия ден Чан Кайши заповядва на ген. Зан Зизон да запончне офанзива на следващия ден. сутринта на 14 август китайската авиация започва бомбардировка над японски цели, докато сухопътната войска започва операции едва в 3 часа следобед. Китайското правителство обявява прокламацията за самозащита и война на съпротива срещу японската агресия. Битката за Шанхай официално започва.

    Планът на Зан Зизон бил да се изтласкат японските сили в река Хуанпу чрез превъзходството си по численост, и после да блокират кейовете между Яншупу и Хонпу, за да не могат нашествениците да бъдат снабдявани и да получават подкрепления. Китайската 88-ма дивизия според плана трябвало да нападне щаба на японците близо до Занбей докато 87-ма дивизия трябвало да атакува щаба на флота близо до укрепения текстилен завод Кун-тан. Според Зан задачата щяла да бъде изпълнена за една седмица. Операцията обаче започнала неуспешно защото войниците му били спрени пред Международното учреждение (мястото където се помещават чуждестранните концесионери в Шанхай) . Японците били укрепени зад здрави бетонни укрепления, които издържали на огън от 150 мм оръдия – единственото китайско тежко въоръжение. Най-удобния начин за настъпление бил да се придвижват под прикритието на картечен огън и после да отблъснат защитниците с гранати. Поради липсата обаче китайските сили бързо губят елемента на изненадата.


    Японска пехота и артилерия по улиците.

    На 16 август Зизон заповядва да се превземат улиците около японските укрепления вместо да се търси централно нападение. Всеки път когато някоя улица била разчистена неговите войници я блокирали с торби с пясък и палели огън, за да няма как японците да отстъпят. Тази тактика се оказва успешна и за един ден били разрушени голям брой укрепления. Японците обаче докарват танкове и отблъскват атаките по широките улици. Китайците изпитвали нужда от тежко въоръжение за да разрушат бункерите лесно и атаката била прекратена на 18август.

    Същия ден Чен Чен пристига на фронтовата линия за да обсъди ситуацията със Зизон. Двамата решават да изпратят новопристигналата 36-та дивизия в тила, като атакува доковете при Хуейшан на северния бряг на р. Хуанпу. В същото време 87-ма дивизия пробива линията на японската отбрана при Яншупу и двете дивизии превземат пристанището Хуейшан.На 22 август танковете от 36 дивизия достигат пристанищата, не успяват да задържат позицията задълго. Китайските войници не били обучени на танкови и пехотни операции и не можели да се движат така бързо. Когато достигнали центъра на града те станали лесни мишени на японските противотанкови оръдия и артилерия. Малкото войски, движещи се с танковете били унищожени от японските огнехвъргачки и интензивния картечен огън. Въпреки че китайците почти успели да отблъснат японското нападение при река Хуанпу техните загуби били тежки. Само през нощта на 22 август, 36-та дивизия изгубва повече от 90 офицера и хиляда войници.

    Същия ден японските 3-та,8-ма, и 11-та дивизии извършват амфибийно нападение под прикритието на корабните оръдия и напредват по суша до Чуаншаку, Шизилин и Баошан (градове на североизточния бряг, на по 50 км от търговската част на Шанхай). Японските десанти в северната част на Шанхай налагат китайската войска, разпределена в центъра на града да се насочи към бреговите региони. Това разтяга фронтовата линия от градската част на Шанхай по течението на Хуанпу до северните брегове. Китайската офанзива в центъра била спряна, а боевете при търговската част се превърнали в статични престрелки с тежки загуби и за двете страни. Китайските дивизии успяват да задържат Забей, Джиянуан и други позиции за три месеца, докато ситуацията другаде по фронта не наложила изоставянето им .

    Въздушни операции


    Изплашено бебе, спасено изпод руините на южната гара.

    На 14 август ескадрилите базирани в Тайван, Шикая и Кисаразу от Японските Императорски военновъздушни сили започват бомбардировки на цели в областта на Шанхай. Те стават причина за десетки хиляди цивилни жертви, тъй като бомбите избухват в гъстонаселени региони и транспортни центрове. Едва развиващите се Китайски Военновъздушни сили отговорили с 4-та летяща група, базирана в Хенан и под командването на капитан Гао Зиан сваля 6 японски самолета без да отчете загуби. През 1940 г. правителството обявява 14 август за ден на авиаторите за да вдигне морала на населението. Китайските самолети бомбардират различни цели в града и японски кораби. От 15 до 18 август китайските военновъздушни сили се бият в небесата срещу многократно надвишаващите го японски самолети. Двете японски ескадрили биват унищожени по това време. Все пак Китай води въздушната война с всеки самолет който притежава, някои от тях биват остарели или взети втора ръка от други страни. Китай не бил в състояние да произвежда свои самолети и винаги е имало недостиг на части и доставки за военновъздушните сили. Япония разполага със силна самолетостроителна индустрия и е достатъчно напреднала технически за да произвежда и изпраща самолети на фронта. Всички японски загуби можели да бъдат лесно възстановени, докато китайските сили нямали тази възможност. Сигурно било че те не могат да победят във въздушната война. В кампанията за Шанхай, китайците свалят 85 японски самолета и потапят 51 кораба. Те губят обаче 91 самолета, което съставлява малко по-малко от половината самолети на разположение в цял Китай.


    Японски войници на позиция.

    Странични развития

    На 15 август японските сили сформират Шанхайския експедиционен корпус, съставен от 3-та и 11-та дивизии под командването на ген. Матсуи Иване. На 19 август японския министър-председател Фумимаро Коное обявява че японо-китайския конфлик може да бъде разрешен само с война, без да се вземат в предвид никакви опити от външни страни за преговори. Коное добавя че първоначалния план за „задържането” на китайските власти в региона на Шанхай е прераснал във война която може да свърши само ако китайските власти се съгласят на съдействие – икономическо и политическо. На 23 август японските сили започват бомбардировки над Нанкин и други градове в централен Китай. Същия ден пристига и експедиционния корпус.

    При започването на битката Зан Зизон, в качеството си на командир на 5-та армия и на Нанкин-Шанхай зоната носи отговорност за съгласуването на китайските операции. Провала на централната китайска офанзива обезсърчава Чан Кай Ши и командването. Чан критикувал Зизон задето не успява да извърши качествена подготовка, особено заради недостига на оръжия способни да пробият японските бункери и предварителното изпращане на войници на вълни което води до големи загуби още от самото начало. Зизон бил критикуван и заради склонността си да дава пресконференции пред китайски и чуждестранни репортери. Кай Ши и командването в лицето на Чен Ченг и Гу Зутон поемат командването от Зизон. В по-късен момент самия Кай Ши щял да поеме командването на 3-та военна зона където се намира Шанхай. Провала на офанзивата доказала че макар и по-многобройни, китайските сили не могат да изпълнят задачите си без тежко въоръжение и артилерия. Освен всичко японския флот бил разположен в шанхайски води и обстрелвал прецизно китайските позиции.

    Втора фаза (23 Август – 24 Октомври)

    Най-кървавия и интензивен период на боеве се случва в периода от 23 август, когато японците започнали амфибийни десанти на вълни, до 26 октомври когато китайците отстъпват от градската част на Шанхай.

    Защитата при десантите ( 23 Август – 10 Септември )


    Японски десанти.

    На 23 август японския шанхайски експедиционен корпус, воден от Иване Матсуи акостира в Люхе, Вусон и Чуаншаку. Чан Кай Ши предполагал че ще последва атака през тези уязвими точки и заповядал на Чен Ченг да подсили района с 18-армия. Въпреки това неговите сили не се оказват пречка за японската огнева мощ. Японците почти винаги започвали десанта си с тежък въздушен или морски обстрел и бомбардировки по окопите и укрепленията на китайците. Въпреки това те веднага изпращали подкрепления, които да посрещнат нападателите на сушата веднага след бомбардировките.
    През следващите две седмици японските и китайски сили провеждат множество битки в градовете и селата около брега. Китайските войски отбиващи японските амфибийни нападения разчитат само на своите малокалибрени оръжия и не биват подкрепяни от китайските военновъздушни сили, както и от почти несъществуващия китайски военноморски флот. Загубите им в защита били изключително тежки. Цели взводове били оставяни само с по няколко мъже, след като влезели в битка. Освен това китайските брегови укрепления били построени набързо и не предлагали кой знае каква защита срещу вражеските атаки, някои от тях дори били построени в промеждутъци между сраженията. Песъчливата почва на брега не позволявала да се построят здрави укрепления и много окопи се разваляли след дъжд. Строежа на подобни окопи бил надпревара с времето и смъртта, тъй като поправянето им често ставало по време на японските бомбардировки. Проблемите с радиовръзката пречели да се доставят нужните материали на фронта. Китайските войници често трябвало да използват тухли и пръти от развалините. Въпреки това, тяхна цел била да се удържат бреговите населени места колкото се може по-дълго.Честа практика била японците да превземат някои градове и села с помощта на масирани морски и въздушни бомбардировки , като вечерта ги губели заради китайските контраатаки.
    Последните продължили успешно до края на Април, когато падането на Баошан – важен град на брега изглеждало неизбежно. Чан Кай-Ши заповядва на останалите войници от 98 дивизия да бранят града. Един батальон, под командването на Яо Зикин (姚子青) също бил разпределен там. Положението на Баошан било тежко, след като японците го обсаждат на 5 септември. Въпреки това, Яао заповядва на войниците си да се отбраняват до смърт. Японската артилерия сринала града , а самият Яао бил убит в битка. На 6 септември Баошан пада. Целият батальон, с изключение на един войник бил унищожен. Китайците продължили да търпят подобни загуби по време на цялата шанхайска кампания.

    Битки около Луодиан (11 – 30 Септември)

    На 11 септември , след падането на Баошан, китайската армия се придвижва в защитни позиции около Луодиан (羅店). Макари малък, градът бил транспортен център, свързващ централната част на Шанхай, Джиядин, Сонджан и други градове. Ето защо, успешна отбрана на Луодиан щяла да означава че Сучжоу и Шанхай ще бъдат в безопасност. Още на 29 август германският съветник Александър фон Фалкенхаусен казва на Чан Кай-Ши че Луодиан трябва да бъде удържан на всяка цена. За битката, китайците събират около 300 000 войници, докато японците – повече от 100 000 войници, подпомагани от кораби, танкове и самолети.
    Кръвопролитните боеве в околността спечелват наименованието на града – „кървава мелница”. Японската офанзива както обикновено започнала при изгрев слънце и се състояла във въздушни бомбардировки, след което били пускани наблюдателни балони за да се установи точното местонахождение на останалите китайски сили. Чак след това японската пехота щяла да настъпи, под прикритието на танкове и димни завеси. Японските самолети през това време тормозели китайските подкрепления.
    Китайските войски се отбранявали яростно макар и да били изправени пред превъзхождаща военна мощ. През нощта те минирали пътищата и се опитвали да обградят настъпващите японски войски. През деня пазели най-добре укрепените позиции със сравнително малко хора, за да намалят загубите си от тежките бомбардировки. След като оръдията утихнели, китайските сили настъпвали срещу нападащите японци.
    Въпреки значителното си числено превъзходство , защитата на Луодиан се оказала невъзможно начинание за китайските армии. Японците имали множество предимства – по-голяма огнева мощ, както и факта че китайските войски били в ниските части на града и трудно можели да се придвижат до височините, които били завзети от японската императорска армия. Заради това китайските загуби били прекалено големи. Процента загинали в армията на ген. Чен Чен надвишавал 50. До края на септември китайските линии биват изтънели и те предават града.

    Боевете за Дачан (1 – 26 октомври)

    На 1 октомври, според съвети на главнокомандващите си, японският министър-председател Фумимаро Коное решава да се изостри настъплението в Северен и Централен Китай, както и да бъде започната офанзива през октомври, с която да се застави китайското правителство да сложи край на войната. По това време японците разполагат с около 200 000 души в района на Шанхай. Те също превземат и град Люхан (劉行) , южно от Луодиан. Така фронтовата линия се придвижила на юг, по бреговете на река Юнзаобин (蘊藻濱). Целта на японците била да преминат реката и да превземат Дачан (大場), който се явявал комуникационното звено между войските в Шанхай и останалите китайски сили в другите градове.
    Ако Дачан паднел, китайските сили щяло да се наложи да се изтеглят от централен Шанхай и регионите около река Хуанпу за да избегнат да бъдат обградени. Отбраната на Дачан щяла да покаже доколко е способна китайската армия да продължи сраженията в зоната около Шанхай. За това Чан Кай-Ши мобилизирал каквито войски имал на разположение.
    Двете армии се срещнали в колебливи сражения по поречието на река Хуанпу.
    От 11 септември до 20 октомври японската армия успяла да напредне само 5 километра.. На 17 октомври армията от Гуанси на Ли Зонгрен и Баи Чонкси пристигнала и се присъединила към главната група на Чан Кай-Ши в битката за Шанхай. Китайците организират последна контраатака за да подсигурят позициите си около Дачан и да превземат отново бреговете на река Юнзаобин. Офанзивата била зле подготвена и китайците отново пострадали от превъзхождащата ги японска огнева мощ. Те използвали около 700 артилерийски оръдия и 150 бомбардировача за операцията в Дачан и в следствие на огъня, градът бил разрушен до основи. Боевете били толкова кръвопролитни че китайците губели с хиляди, а някои дивизии били унищожени само за няколко дни. Тези ожесточени боеве продължават до 25 октомври , когато Дачан най-накрая паднал. След това, китайските войски нямали друга възможност освен да се изтеглят от Шанхай, който бранили почти три месеца.

    Трета фаза (27 Октомври – 26 Ноември)

    Китайското отстъпление от централната част на Шанхай


    Китайски войски в нападение при Луодиан.

    Започвайки от 26 октомври, китайските сили започват да отстъпват от Шанхай. Заради падането на Дачан и други важни стратегически градове, Чан Кай-Ши заповядва отстъпление от Занбей, Джиангуан и други позиции, които неговите войници удържали за 75 дни. Въпреки това, той заповядва на 88-ма дивизия да остане и да защитава склада „Шан” на северния бряг на малката река Сучхоз. Чан не можел да си позволи пълно отстъпление защото по това време в Брюксел заседават страните от Договора на деветте нации, което поставяло възможност за чужда интервенция в японо-китайския конфликт.


    Японски войници достигат до северната гара.

    Боевете около река Сучхоз


    Японски войници в руините на града.

    Първоначалният план на Чан Кай-Ши бива да се нанесат максимално тежки щети на японците. Въпреки това обаче през тези три месеца на ожесточени боеве, китайските сили силно намаляват. В резултат една дивизия имала бойните възможности само на два взвода. По това време китайците имали нужда от 12 дивизии за да излязат срещу една единствена дивизия от японска страна. Затова и китайските офицери били скептично настроени относно операцията. Ли Зонгрен, Баи Чонкси, Чан Фа-куей и други настояват войските да се изтеглят по защитните линии Вуфу и Сичен за да защитават Нанкин, но Чан настоял да останат войници, които да се отбраняват на южния бряг. На 26 октомври Чан пристига на бойното поле за да повдигне морала на армията. Въпреки това ситуацията била тежка. На 30 октомври японците преминават река Сучхоз и заплашили да обградят китайките сили.

    Японски десанти при Джиншануей


    Японския обоз.

    Още на 12 октомври японските офицери изготвят планове за нападение при Джиншануей – град, намиращ се на северния бряг на река Ханзу, южно от шанхайския регион. Десантите на това място щели да улеснят северно настъпление към Шанхай в допълнение на десантите от северозападната част, около Баошан, случили се между август и септември. Чан Кай-Ши осъзнавал че японците най-вероятно ще се опитат да го обградят и нарежда на командващите си да подготвят планове за отбрана на Джиншануей. Падането на Дачан в края на октомври принуждава Чан да разпредели дивизиите, първоначално разположени по северния бряг на Ханзу. В резултат на това японската 10-та армия, съставена от войници, участвали в битката при Тайюан на северно-китайския боен театър да дебаркират в Джиншануей на 5 ноември.
    Джиншануей се намирал само на 40 километра от бреговете на река Суху, където много китайски войски отстъпили след падането на Дачан.


    Оказване на първа помощ на обгазените от японците цивилни.

    Пътят към Нанкин


    Генерал Чан Кай-Ши на бойното поле.

    След успешните десанти при Джиншануей става ясно че китайските войски трябва да напуснат шанхайския фронт в опит да отбият блокадата и да се спасят. Чан Кай-Ши се надявал че конференцията на страните от Договора на деветте нации ще доведе до санкции спрямо Япония. Чак на 8 ноември главното командване обявява пълно изтегляне от шанхайския фронт . На всички китайски сили било заповядано да отстъпят към западни градове като Куншан и от там да сформират последни линии за да предотвратят падането на Нанкин. Китайската армия била напълно изтощена и изпитвала остра нужда от продоволствия и муниции. Куншан пада след два дни отбрана. На 13 ноември останалите китайски се отправили към защитната линия при Вуфу. Те се сражавали с последни сили и цялата фронтова линия щяла да се срине.
    В хаоса много китайски подразделения губят комуникациите с командването, и когато пристигат при укрепленията се оказало че официалните лица, не били в течение на пристигането им, и взели ключовете за укрепленията.
    Излезлите от кървавите битки в Шанхай войници очаквали да се укрепят, а били заобиколени от укрепления, които нямало как да използват. На 19 ноември защитната линия при Вуфу била пробита и китайските войски преминали към линията Сичен, която се наложило да предадат на 26 ноември след ожесточени боеве. Последната отбранителна линия между Шанхай и Нанкин била „Китайската Хинденбергска линия” за построяването на която китайското правителство изхарчило милиони. Тя била пробита за две седмици. Битката за Шанхай приключила. Въпреки това боевете не спирали и по-късно прераснали в битката за Нанкин.

    Последици

    Загубата на централната китайска армия

    Макар че битката за Шанхай била първата от 22 важни сражения между Япония и Китай, решението на Чан да изпрати най-добрите си войски там имало широк отзвук. При избухването на войната китайската армия наброявала 1.7 милиона души но всъщност реално способни да се бият били по-малко души. Това се дължало на слабото въоръжение и подготовка, както и от факта че много войници били полуобразовани селяни, които нямали понятие от модерно водене на война. Само около 300 000 души били по-добре обучени и организирани в 40 новосформирани дивизии. От тях, 80 000 биват тренирани от германци, които били съставна част от елитните дивизии на централната армия на Чан Кай-Ши. Въпреки това, дори и те не разполагали с комбинирана поддръжка. Решението му да жертва всички засегнати дивизии в битката за Шанхай довело до намаляване на 60 % от личния състав на елитните дивизии. Чан губи още 10 000 от 25 000 младши офицери, обучени в елитната Централна военна академия между 1929 и 1937 г. Централната армия никога не се възстановява от тези тежки загуби. По това време, 88 дивизия, може би най-добрата от всички елитни дивизии, която защитавала Нанкин намаляла до 7000 души. От тях , 3000 били новобранци за подкрепления. След унищожаването на собствената си военна сила, Чан Кай-Ши трябвало да разчита на генерали, които не били обучени в академията Уампоа, които командвали провинциалните армии и чиято лоялност била под въпрос. Заради това той изгубил и политическо влияние между владетелите на големите полунезависими провинции. Той бил глава на хлабава коалиция, вместо командващ на обединена военна сила. Загубата на ветерани затруднява много изпълнението на допълнителни рутинни операции. Мечтата на Чан Кай-Ши да изгради преди войната ефективна, модернизирана национална армия почти се проваля заради отстъпките, направени по време на битката за Шанхай.

    Международни отзиви и последици

    Основна причина китайските войски да се бият в Шанхай била надеждата че западните сили ще се намесят в конфликта. Те от своя страна биват ангажирани със ситуацията в Европа. Освен това западните държави не вярвали че тяхната помощ ще е ефективна, защото според тях Китай щял и без това да загуби. Затова Чан Кай- Ши решава да отдаде всичко за да накара западните сили да разберат че войната е мащабна, а не е просто серия от военни инциденти както преди. Според неговата политическа стратегия китайците трябвало да се бият до смърт за да спечелят международните симпатии и евентуално международната общност да осъди Япония и да подпомогне Китай.

    На 12 септември той отново повдига въпроса пред Обществото на народите след като битката за Шанхай вече била започнала. Отново обаче те не били в състояние да предложат друго освен „морална подкрепа” както досега. САЩ не участват в организацията а Великобритания и Франция се колебаели да провокират Япония. Единствено САЩ можел да се намеси, с оглед на факта че тогава страната не била обвързана със събитията в Европа. На 5 октомври президентът Рузвелт изнася реч, в която призовава американския народ да подпомага нациите, които се защитават от чуждата агресия. Тази реч имала голям отзвук сред китайското общество.
    Тъй като изглеждало че Америка има желание да се конфронтира с Япония, британският представител предложил да се затвори делото в Обществото на народите и да се свика среща на държавите от договора на деветте сили.
    Тъй като този договор бил подписан в резултат на Морската конференция във Вашингтон през 1922 г., свикването на конференцията автоматично въвлича САЩ в усилията да се възпре японската агресия.
    Американската ангажираност донесла много надежди на китайския народ.
    На 3 ноември конференцията отново заседава, тъкмо по това време китайските войници правели последни отчаяни опити да задържат врага и се надявали че западните сили ще спасят Китай от разгром. Япония отказала участие в конференцията два пъти и нямала представител на място.
    Тъй като САЩ официално се придържали към линията на изолационизъм никакви по-важни решения не биват взети на този ден. На 24 ноември конференцията бива закрита без да вземе никакви решения, ограничаващи или спиращи японската агресия в Китай. В своя доклад Кай-Ши записал че по време на цялата шанхайска операция военната стратегия била изместена от политическата. Националната трагедия се състояла в това че политическата стратегия, включваща надеждите за чужда намеса, принудила войската да прави неоправдани жертви в Шанхай, което довело до унищожението и.
    Той записва още че заради факта че Китай е слаб се е наложило да бъде показан на света бойния капацитет на китайската армия на цената на огромни жертви. В края на битката, макар че стотици хиляди китайски войници загиват само за да бъде показано че Китай бил готово на жертви за една евентуална западна интервенция, която така и не се сбъднала.

    Последици

    В дългосрочен план битката за Шанхай оставила достатъчно време на китайското правителство да премести жизненоважния си индустриален капацитет на запад към Вухан и Сиан, после в Чонкин – военновременната столица. Всичко това ставало под интензивните японски бомбардировки.
    Много заводи биват разрушени до основи и изгубили всякаква производителност. От 1200 завода и работилници, само около 10 % напуснали Шанхай. Въпреки това те се превърнали в ядрото на китайската военна промишленост, особено в дните когато цялото китайско крайбрежие било блокирано и пътят от Бирма – затворен. Освен това Чан Кай-Ши успял да насочи японските атаки в посока изток-запад, като по този начин предотвратил японско настъпление в централната част на страната. В резултат, битката за Вухан се забавила с повече от година – време през което китайското правителство си отдъхва, войската завзема отново някои позиции и повече материали и машини биват транспортирани до Чонкин. Китасйката стратегия „пространство за време” се оказала все пак успешна.
    Битката за Шанхай представлява военна загуба, но връхна точка в китайския национализъм. Започването на истинска война означавало че Китай нямало да стои докато Япония завладявала парче по парче неговите земи. Също станало ясно че Китай нямал намерение да се предаде, дори и изправен пред пълна разруха. Решенията на Чан Кай-Ши обаче лишават Нанкин от защита дори за 2 седмици.
    По време на битката обаче за първи път провинциалните армии съдействали напълно с централното командване. Преди няколко години Чан и Ли Зонгрен били смъртни врагове в гражданската война, борейки се за надмощие в страната. Национализмът успял да ги обедини срещу общия враг и те успели да направят така че Шанхай да не падне за три дни, нито Китай за три месеца, както по-рано обявяват японците. Това повдига морала на китайската армия, която през това време изпитвала тежки поражения. Освен това, може би заради ожесточената съпротива в Шанхай, по-късно японските войници извършват клането в Нанкин. Макар на огромна цена, Китай показал на света че има намерение да води война до последния човек.
    http://neotokyo.nauka.bg <---Back again !!!

  2. #2
    новак
    Регистриран
    Jun 2009
    Мнения
    34
    Темата е интересна. Някои историци казват, че ВСВ е започнала през 1937г. след инцидента при моста "Марко Поло". Жертвите на Китай са 38 милиона. Ако имаш още информация за войната между Япония и Китай, пускай я.

  3. #3
    Сеннин Kujiro's Avatar
    Регистриран
    Jan 2007
    Местоположение
    Навсякъде.
    Възраст
    28
    Мнения
    46
    Имам разбира се .
    http://neotokyo.nauka.bg <---Back again !!!

  4. #4
    Платен агент на злото Dinain's Avatar
    Регистриран
    Jan 2006
    Мнения
    14,111
    Поздравления за чудесната статия!
    Винаги е интересно да се прочете нещо за по-малко известните конфликти като този (въпреки огромните жертви).

    Един въпрос - китайските танкове собствено производство ли са и има ли някакво немско участие в производството им?
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

  5. #5
    Сеннин Kujiro's Avatar
    Регистриран
    Jan 2007
    Местоположение
    Навсякъде.
    Възраст
    28
    Мнения
    46
    На 90 % съм сигурен че са купени стари френски или немски такива.
    http://neotokyo.nauka.bg <---Back again !!!

  6. #6
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,005
    Полски и френски FT-17.


    Двайсетина 7-тонни Викерса и, ахтунг - 10 Panzerkampfwagen 1 но те са били в Нанкин. Руска техника идва след началото на Втората японо-китайска война. Но специално в пехотата е пълно с германски съветници.

  7. #7
    Сеннин Kujiro's Avatar
    Регистриран
    Jan 2007
    Местоположение
    Навсякъде.
    Възраст
    28
    Мнения
    46
    Посредством операция Z или греша ?
    http://neotokyo.nauka.bg <---Back again !!!

  8. #8
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,005
    "Китайско-съветския пакт за ненападение", като цяло, сключен на 21 август 1937. Като чуеш вече "за ненападение" да си знаеш, че нещо като най-малко половин световна война се подготвя Z е по-скоро в авиационната област - над 200 самолета, инструктори и пилоти.

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •