Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хоспиталиери

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    The “Greek” project of the Order of St. John
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #62
      Тогаз те се приближили до прекрасния замък и видели, че е ограден с... яки бойни стени. И разположили се били пред стените мнозина могъщи лордове и се чували шумни песни и музика. И морето се блъскало о едната страна на замъка, и имало там много кораби и от тях долитали викове на моряци...



      Родос е почти непрестанно потопен в слънчева светлина за разлика от турския бряг отсреща, който се мръщи под дебела облачна завеса. Масивните градски стени, издигнати от светла и лесна за обработване варовикова скала, на места достигащи широчина от трийсет фута9, съществуват и днес. Родос бил непревземаем по море. От едната страна на пристанището се издигал дълъг укрепен вълнолом, върху който се намирала редица вятърни мелници, предлагащи удобна позиция за стрелци. От другата страна се издавал по-къс вал, завършващ в 180-футовата кула на Найак10. В нея се намирал огромният механизъм, опъващ гигантска верига над входа на пристанището при наближаване на врагове.
      Пристанището било препълнено с кораби – собствените галери на хоспиталиерите, закръглени гръцки търговски когове, европейски караки с оръдия по бордовете и грациозни арабски съдове с латински платна11. Родос бил място за среща на Изтока и Запада и оттам преминавало безкрайно разнообразие от стоки: шафран, восък, пипер, хайвер, пшеница, маслини, сапун, вълнени платове, ленени и копринени тъкани, килими, керамика, масла, вино, кожи, захар и роби. Флорентински, венециански и френски търговци и банкери имали представителства в града и освен при непосредствена военна заплаха турските търговци били толкова свободни да търгуват, колкото и християнските.
      Родос успешно е съхранил средновековната си атмосфера в рамките на извисяващите се стени на стария град. Уличният план почи не се е изменил; не е трудно да си представим пристигането на компанията на Малори и евентуалния й маршрут докато сами вървим между масивните, но елегантни каменни здания. На пристанището вероятно ги е посрещнал английският туркопилиер12 сър Томас Ленселвек. Оставяйки на прислугата да разтовари корабите, пътешествениците трябва да са минали през мощно укрепената пристанищна порта, покрай Адмиралтейството и болницата, а след това да са влезли в църквата на св. Богородица под цитаделата, за да благодарят на Бога за щастливото си пристигане. До храма се намира английският приют, започването на чието строителство сър Робърт трябва да е виждал при последното си посещение. В 1435 приютът още не е достроен, но даренията, които сър Робърт донася, трябва да са ускорили завършването му. Емблемите на фасадата показват, че това е домът на английските рицари. На почетно място е изсечена английският кралски герб. До него се намира гербът на семейство Малори от Нюболд Ревъл (хермелинов фон, пресечен с шеврон, издигаща се в центъра лента). Двата щита отдолу носят гербовете на двама по-късни приори за Англия: сър Джон Уестън (1476-1489) и сър Джон Кендъл (1489-1501). Подредбата на гербовете сочи, че сър Робърт е смятан за основен подбудител на издигането на сградата, както и че е направил значителни разходи при строежа. Не е изключено Томас, който тъкмо е влязъл във владение на наследството си и може би се е сдобил с нелоша плячка от военната си служба във Франция, също да е дарил някаква сума.
      Повечето домове на останалите „езици“ често гледат към стръмния виещ се път, известен и до днес като „Улица на рицарите“. Тя води от църквата на св. Богородица под итаделата към двореца на Великия магистър и към големия храм на св. Йоан, духовния център на Ордена. Днес улицата е по-оголена отколкото е била навремето: останали са само каменните подпори, носещи някогашните балкони на къщите и отдавна я няма гората от многоцветни знамена, обозначаващи присъствието на различни рицари от съответните „езици“. Но самите домове все още се издигат и човек може да хвърли поглед към дворовете им през засводените входове. Отляво има по-малко сгради и лабиринт от тесни алеи. Високите къщи с плоски фасади някога също са били обитавани от намиращи се на острова хоспиталиери. Целият район попада в т. нар. Колахион, т. е. в стените на укрепения още от римляните пояс. Той оформя втори същински град в града, предлагащ двойно по-голяма сигурност. В моменти като този, когато населението нараства, мнозина рицари са настанявани в тези прохладни, жълтеникави здания с мраморни подове, потънали в сянка заради близостта на съседните къщи, с градини по покривите, откъдето се открива гледка към шумната търговска част на града отвъд Колахион и към морето. Над някои от входовете все още личат всечените гербове на средновековните им собственици и кръстът на Ордена на св. Йоан.

      Всички новодошли са задължавани да слушат месата в голямата църква на св. Йоан в Колахион, високо над останалата част от града и в непосредствена близост до двореца на Великия магистър. Храмът е истинска съкровищница на безценни реликви. Една от тях има особено значение и за Артуровия цикъл: шип от Трънения венец, почтително съхраняван в мощехранителница от кристал и сребро. Твърдяло се, че шипът цъфтял всеки път на Велики петък в продължение на три часа. Преданието твърдяло, че тоягата на Йосиф Ариматейски, която той донесъл със себе си от Светите земи в Гластънбъри, била направена от същото чудотворно дърво като Трънения венец и когато Йосиф я забил на върха на Гластънбъри Хил, тя хванала корен и също цъфтяла на Велики петък.

      Във вечерната прохлада рицарите често яздят извън града, за да вечерят в частната градина на английския „език“, намираща се на хълм западно от града, разположена около изсечен в скалистия склон малък параклис, смътно осветен от свещи, тежко ухаещ на тамян и украсен с многоцветни стенописи, запазени и до днес. По-ранен посетител описва градината, изпълнена: „с високи красиви дървета, най-вече кедри и кестени, гъст лавър и тук-там портокалови дръвчета, между които се намират прелестни извори“ и „с разточително изобилие от плодове“. По земята разстилали богати килими, а от храстите и клоните на дърветата провесвали разноцветни копринени тъкани вместо балдахин. В сянката им разполагали ниски масички, украсени с цветни гирлянди. Били поднасяни силно подправени дивечови меса – от глиган, козе и всякакъв вид диви птици, прокарвани с местни вина, ароматизирани със смола16. На Родос имало добри възможности за лов – с бързи арабски коне и обучени хрътки, често внасяни чак от Афганистан. Родоските соколи, особено от районите Лахания, Аполакия и Катавия, били много търсени. Великите магистри понякога пращали такива ловни птици като подаръци на европейските владетели.

      След настаняването си компанията на сър Робърт вероятно обикаля острова, ловува с хрътки и соколи и поема смени на стража в многобройните укрепления покрай брега. Някои от тях като Линдос и Катавия са истински замъци, а други са просто самостоятелни кули. Разположени са така, че непрекъсната линия сигнални клади известявала за приближаващ враг. Ландшафтът е в помощ на защитниците – укрепленията са издигани на стръмни склонове, които правят нападенията почти невъзможни. Най-впечатляващ е удачно нареченият Монолитос: висока петстотин фута скала с плосък връх, издигаща се почти от морското равнище. Дългата виеща се пътека нагоре би изтощила евентуални нападатели. По-голямата част от крепостта е рухнала, но малкият й варосан параклис е все още действащ и човек може да посети засводените помещения под него. Наблизо има удобни за настаняване останки от крепостна стена, откъдето се открива гледка към тъмното винобагрено море и към съседните острови, блестящи под лъчите на залязващото слънце.
      Малори, който демонстрира добри познания относно морското дело в книгата си, може би се е възползвал от възможността да се присъедини към някой хоспиталиерски екипаж от флотилията, осигуряваща властта на родоските рицари в Додеканезите19. Всеки пълноправен рицар от Ордена е задължен да поеме поне шестмесечна служба на галеритее, които съчетават закрилата на християнски съдове с агресивни нападения срещу ислямски кораби. Бързите им, добре съоръжени галери се придвижват с платна и маневрират с помощта на гребци – отчасти роби-мюсюлмани и отчасти родоски гърци. Обичайната тактика е галерите да действат по две: едната се укрива зад скалист нос, а втората подгонва турския или арабски търговец към засадата.
      В непосредствена близост до Родос се намира остров Сими, по-нататък е Лемнос, а помежду им са Каламос и Кос. Крайната точка на всяка обиколка е новата хоспиталиерска цитадела „Св. Петър Освободителя“, по-известна като Бодрум. Днес тя все още се извисява над бреговете на континентална Турция, гредайки през тесния пролив към близначката си, голямата рицарска крепост Андимахион на Кос. Замъкът, издигнат върху почти отделена от брега височина срещу острова, е отнет от турците в 1404, за да компенсира загубата на Смирна през 1402. Хоспиталиерската твърдина на материка е основно убежище за християните, бягащи нататък от турски и монголски преследвания.
      Четвърт век по-рано сър Робърт Малори е помогнал да се съберат средства за Бодрум, когато тогавашният Велик магистър Филибер дьо Найак посещава Лондон по време на общоевропейската си обиколка за събиране на средства. След като в 1409 г. папата20 издава була, според която всеки, подпомогнал издигането на нов замък, било с дарения, било с труд на самия строеж, получава пълна индулгенция за опрощаването на всички свои грехове, благочестиви християни усърдно подкрепят кръстоносната кауза. Гербовете на най-щедрите дарители са изсечени в стените. Югоизточната или т. нар. Английска кула над северния вход на Бодрум, която тъкмо е завършена към 1435, пътешествениците от Англия могат да видят двайсет и шест родни емблеми: на Едуард ²V и на четиримата му синове, принц Хал, Томас, дук на Кларънс, Джон, дук на Бедфорд, Хъмфри, дук на Йорк, Ричард, граф на Уоруик, Стрейндж от Нокън, Грей, Зуш, Де ла Пол, Невил, Пърси, Холънд, Бърли, ФицАлън, Монтъгю, Стафърд, де Виър и Кортни.
      Last edited by Henry Sinclair; 12-09-2011, 21:26.
      Войната е лека за зрителите...

      Comment


        #63


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          #64
          Това обсадата от 1480 г. ли е?
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            #65
            Да.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              #66
              Илюстрацията между другото е доста пунктуална, твърде вероятно е да е дело на свързан с ордена художник, който при това е бил на Родос. Вижда се и кулата на фра Филибер дьо Наяк (готически шедьовър), която рухва при земетресение в средата на 19 век.

              При все прехвалената битка за Малта ми се струва, че най-легендарните сражения с турците са били именно там. Можем да видим атаките на армията на Месих Паша по суша (отляво на картинката) и по море (срещу вала и кулата в края му в долния десен край), а на хълма горе вдясно вероятно е "орловото гнездо" Филеремос. А като изглед градчето не ви ли напомня на Париж или Авиньон ?
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #67
                Между другото един от най-яките доклади на Конгреса по византология (за мен де) беше за ромейските фортификации по Додеканезите. Ставаше въпрос за презентация със зашеметяващи снимки на различни "орлови гнезда" по островите. Въпросните крепости с редки изключения бяха дублирани от хоспиталиерски структури, които изглеждаха .
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  #68

                  като това сигурно. Много са яки. ) С тези крепсоти пръснати из архипелага, йоанитите са изградили на практика мини-империя в центъра на Леванта.
                  Войната е лека за зрителите...

                  Comment


                    #69
                    Vlad Dracul написа Виж мнение

                    като това сигурно. Много са яки. ) С тези крепсоти пръснати из архипелага, йоанитите са изградили на практика мини-империя в центъра на Леванта.
                    Да, но имаше дори и по-впечатляващи снимки. Отлична defense-strategy, с пълноценно използване и на природните дадености разбира се.
                    Last edited by Guy de Mont Ferrand; 27-12-2011, 23:26.
                    A strong toun Rodez hit is,
                    The Castell is strong and fair I wis...


                    блог за средновековна балканска история

                    Comment


                      #70
                      The Knight of St. John

                      by John Greenleaf Whittier


                      Ere down yon blue Carpathian hills
                      The sun shall sink again,
                      Farewell to life and all its ills,
                      Farewell to cell and chain!

                      These prison shades are dark and cold,
                      But, darker far than they,
                      The shadow of a sorrow old
                      Is on my heart alway.

                      For since the day when Warkworth wood
                      Closed o'er my steed, and I,
                      An alien from my name and blood,
                      A weed cast out to die,--

                      When, looking back in sunset light,
                      I saw her turret gleam,
                      And from its casement, far and white,
                      Her sign of farewell stream,

                      Like one who, from some desert shore,
                      Doth home's green isles descry,
                      And, vainly longing, gazes o'er
                      The waste of wave and sky;

                      So from the desert of my fate
                      I gaze across the past;
                      Forever on life's dial-plate
                      The shade is backward cast!

                      I've wandered wide from shore to shore,
                      I've knelt at many a shrine;
                      And bowed me to the rocky floor
                      Where Bethlehem's tapers shine;

                      And by the Holy Sepulchre
                      I've pledged my knightly sword
                      To Christ, His blessed Church, and her,
                      The Mother of our Lord.

                      Oh, vain the vow, and vain the strife!
                      How vain do all things seem!
                      My soul is in the past, and life
                      To-day is but a dream.

                      In vain the penance strange and long,
                      And hard for flesh to bear;
                      The prayer, the fasting, and the thong,
                      And sackcloth shirt of hair.

                      The eyes of memory will not sleep,
                      Its ears are open still;
                      And vigils with the past they keep
                      Against my feeble will.

                      And still the loves and joys of old
                      Do evermore uprise;
                      I see the flow of locks of gold,
                      The shine of loving eyes!

                      Ah me! upon another's breast
                      Those golden locks recline;
                      I see upon another rest
                      The glance that once was mine.

                      "O faithless priest! O perjured knight!"
                      I hear the Master cry;
                      "Shut out the vision from thy sight,
                      Let Earth and Nature die.

                      "The Church of God is now thy spouse,
                      And thou the bridegroom art;
                      Then let the burden of thy vows
                      Crush down thy human heart!"

                      In vain! This heart its grief must know,
                      Till life itself hath ceased,
                      And falls beneath the self-same blow
                      The lover and the priest!

                      O pitying Mother! souls of light,
                      And saints and martyrs old!
                      Pray for a weak and sinful knight,
                      A suffering man uphold.

                      Then let the Paynim work his will,
                      And death unbind my chain,
                      Ere down yon blue Carpathian hill
                      The sun shall fall again.
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        #71
                        Тамплиерското наследство и ордена на Св. Йоан
                        A strong toun Rodez hit is,
                        The Castell is strong and fair I wis...


                        блог за средновековна балканска история

                        Comment


                          #73

                          Хоспиталиер от Родос
                          Войната е лека за зрителите...

                          Comment


                            #74
                            Това е доста известно ренесансово изображение на молещ се рицар от ордена, принадлежащо на четката на Пинтурикио ("Малкия художник", 1454-1513). Именно по това време, според мен, монасите-воини йоанити от Родос са на върха на славата си.
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              #75
                              Ги, прочетох за крепостта Симена, в района на остров Кекова ( област Анталия, Югоизточна Турция), че е била преден авантпост на Родоските рицари, както и за още еднo по-малко укрепение на няколко километра от Фетие. Може би става въпрос за византийски крепости, преминали временно под контрола на Ордена? Знаеш ли нещо за тези две места и дали в действителност са били хоспиталиерски?




                              крепостта Симена
                              Last edited by Henry Sinclair; 28-12-2011, 16:48.
                              Войната е лека за зрителите...

                              Comment

                              Working...
                              X