Съобщение

Collapse
No announcement yet.

България и Македония

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    gollum написа Виж мнение
    Боя се, че постът стана твърде дълъг и нечетивен (което автоматично го причислява в категорияте на неубедителните), затова спирам дотук, надявайки се това разяснение да е достатъчно.
    За съжаление в момента нямам време за съсредоточено четене и сериозно коментиране и се надявам да бъда извинен за липсата на бърз отговор. Дължината на мнението, естествено, не би могла да е проблем. Ето нещо забавно от Форум Кайгана като компенсация за отсъствието ми:

    Filmakedon

    El muchacho que está enamorado de Macedonia

    Регистриран: Jun 2008
    Возраст: 17
    Мислеœа: 299

    Бугарскиот ИДОЛ штетен за нашиот ¼азик!

    Откако почна да се емитува Бугарскиот Идол на А1 гледам дека луƒево почнаа да користат некои бугарсаки фрази посто¼ано (ами добре, стига, ми харесваш, здраве¼те итн итн). На почетокот се е зезаœе, но со тек на времето станува навика и е се користат неконтролирано. Тоа не е нормално биде¼и се губат зборови од сопствениот ¼азик за сметка на туƒиот, бугарскиот!

    forum.kajgana.com

    Comment


      #47
      gollum написа Виж мнение
      Вероятно поне в някаква степен случаят с Македония е такъв, макар че си признавам, че нямам идея в каква степен те вече имат собствена наложила се традиционна историческа митология (би трябвало да имат, с оглед на възрастта на държавата).
      Твърде отвлечено и вън от конкретния контекст. Струва ми се, че на това и може би на непознаването на македонския случай се дължи недоразбирането ни. В македонската ситуация собствената национална историография не съществува що-годе автономно. Случаят е по-особен и не би могъл да се приеме за типичен, тъй като почти всички части от македонската историческа митология са оспорвани от съседни по-стари традиции, които се ползват с повече световна симпатия. Македонската историография например не е убедила мнозинството медиевисти, че царството на Самуил не е българско. И едва ли ще го постигне някога. Да не говорим пък за антична Македония на Александър Велики. А достъпът до външната информация, която не потвърждава собствения исторически мит, става все по-лесен и масов, също и травматичните изживявания при осъзнаването на изолираността на националната митология от световната наука...

      Comment


        #48
        Македонската историография например не е убедила мнозинството медиевисти, че царството на Самуил не е българско.
        То не е нито българско, нито македонско, в съвременния смисъл на тези епитети.

        По какво е по-различен конфликтът на национална основа на Балканите, от този на Албиона например?
        Стократно по-голям брой на избитите?

        Comment


          #49
          Shenandoah, признавам си (то вече го направих), че не познавам конкретиката на случая с Македония що се отнася до това какво се учи в рамките на образователната им система, какво пише в техните учебници и исторически книги и какво се пропагандира като информация за колективното минало в общественото пространство. Поради тези липси, изхождам от по-общите ми занимания (напълно любителски като интерес и способности) с национализма, та е възможно в лицето на Македонския случай да имаме някакво изключение, любопитен феномен. Ако е така, то ще е интересно да се научи повече за разликите. Но засега, признавам си, не съм видял нещо, което да ме убеди, че случаят е точно такъв, а не е достатъчно подобен на всички други случаи на обособяване на национална група от друга такава, в които пак се дели общо минало и събития, има сходства или дори съвпадение на езика и културата в някаква степен.
          Но за да не продължавам да пиша по-общо, ще коментирам информацията, която се съдържа в поста Ви. Признавам си, че за мен тя не е новост: очевидно е, че след като Македония стартира значително по-късно, то нейната национална митология ще е принудена да се бори за "място под слънцето", защото националните митологии на съседните държави вече са изкристализирали и в един или друг смисъл са могли по нормалните научни канали да окажат влияние и извън границите на всяка от държавите. Но това едва ли е толкова уникална ситуация: както вече писах, тя е характерна за всеки такъв случай - включително и за споменатия от Детрез "фламандски случай" (ако някога се отдели държава Фламандия, то тя по същия начин ще трябва да се бори за да си присвои късове от общата история на миналото с Белгия). Ясно е, че това ще създава известни проблеми, но, според мен, те ще са най-вече за македонци, които живеят трайно извън границите на Македония и то по-специално за такива, занимаващи се с история (т.е. които следват или специализират в чужбина). При това, ако те са в досег (или пребивават) в някоя от съседните им страни, където естествено, националната митология на всяка от тях е най-силна и съществува в качеството на норма (това не е съвсем така, доколкото мога да разбера, за по-далечни държави, които нямат пряко отношение към националната история (и митология) на която и да е от балканските държави).
          Не мисля, че ако съберем македонците, подложени на този натиск в една група и я сравним с цялото население на македония, това сравнение би ни позволило да сметнем, че това влияние може да измени съществено идентичността на цялата им нация. А тук трябва да прибавя и нещо друго: съмнявам се, че това информационно налягане, оказвано върху въпросните македонци (групата, сблъскваща се с външна информация всекидневно и, вероятно, на професионално ниво) ще означава за тях отказ от националната им митология и приемане на външната позиция като своя (т.е. замяна). По-скоро ще породи естествената реакция на отрицание и засилване на вярата в собствената национална митология. А дори и това да доведе до "падане" на част от по-абсурдните митове, то това в никакъв случай не означава разрушаване на идентичността - примери от нашата действителност за това има достатъчно.
          Все още се придържам към мнението си, че за силата и интегритета на идентичността, основно значение има всекидневната ситуация и доверието, а то за основната маса македонци се равнява на информацията и масовите образи, генерирани в страната им. Всеки идентификационен механизъм има достатъчно силни филтриращи механизми, които са в състояние напълно да се противопоставят на външни влияние - понякога дори и в случаи, когато се пребивава в такава среда. Достатъчно е да приведа многобройни примери от сферата на религията (една друга вяра, която има сходно значение и място - или по-скоро е имала (макар и все още да има на много места по света): научната истина и информация не успява ни най-малко да унищожи тази вяра, въпреки многобройните конфликти на всекидневно ниво.
          Да обобщя: дали външната информация ще е в състояние да разруши или накърни даден слой от идентификационния механизъм зависи изцяло от конкретните условия: среда, съотношение между различните информационни канали, преобладаващия информационен фон, както и степента на завършеност на самия механизъм (възрастта и досегашното развитие на човека, за който става въпрос или пък характерните средни стойности за групата). А не от "обективната истинност" на информацията, постъпваща по различните конфликтуващи канали ("обективна" според наблюдателя). Ако този аспект има значение, то е единствено според това доколко обекта на изследването се доверява на конкретния канал. Това разбира се, също е динамична характеристика и може да се променя с промяна в околната информационна среда: човек, пребиваващ продължително време в чужда - особено в агресивна среда, - ще е принуден да намери някакво разрешение между конфликтите. То може да е компромисно: под формата на външно примирение (изработване на маска за публична употреба), може да доведе до постепенна промяна на мисленето и самоопределението (точно по този път в националната държава постепенно различните самосъзнания се сливат в едно), може и да доведе до нарастване на съпротивата и все по-силно отхвърляне и неприемане на чуждото - до фанатизиране. Възможно е, разбира се, и някакъв тип по-интелигентна реакция ("интелигентна" в този смисъл, че конфликта се разрешава не на емоционално, а на рационално ниво), при която човекът приема, че националната му митология е измислена, но това не води до промяна в самосъзнанието му, защото той разчита на личната си история, а не на колективната. Горе-долу такава е личната позиция на Детрез, ако правилно съм разбрал текста, публикуван от Хана. Нещо в смисъл (в контекста на въпроса): "Аз знам, че нацията ни се е създала преди няколко десетилетия и националната ни история е измислена, но това не ме прави по-малко македонец - т.е. човек, говорещ македонски и израснал в Македония. Нито пък това че съм македонец е определящо в живота ми.". Разбира се, такъв род реакция ще е най-рядка, много повече ще са реакциите от останалите типове, като при сравнително кратко пребиваване в чужда среда и особено - при чисто информационно пътешествие, - ще преобладава, според мен, фанатизираната реакция.

          Коце, като цяло съм напълно съгласен с теб: наистина често се наблюдава едно прекаляване с "тъмното" и "балканското". Но то си има своите оправдания (с което не искам да кажа, че го приемам за вярно) в това, че в рамките на съвременната европейска история (последните няколко десетилетия) сравнително малко са случаите на явен националистически взрив (определени "закъснявания" в развитието на национализма и "озападняването" играят определена роля в исторически план, а съживяването на тази тема след разпадането в края на 80-те допринася също не малко). И макар те да не се ограничават само до Балканите, все пак малко или много тук се проявяват (или представят) най-ярко. Което създава едно естествено настроение, което се експонира и върху миналото под формата на стереотип.
          Без в никакъв случай да заставам в позицията на адвокат на Детрез (то би било смешно, а и си признавам, че преди да прочета това интервю, въобще не бях чувал за този човек), ще си позволя все пак да подчертая нещо: вероятно при четенето на интервюто се създава донякъде погрешното впечатление, че Детрез смята Балканите едва ли не за някакъв изключителен пример за "лош" национализъм (в описания по-горе смисъл). Струва ми се, че това е погрешно: по-скоро той ги споменава най-вече защото професионално се занимава с историята на Балканите и поради това е запознат, вътре в проблема, в известен смисъл и за него е нормално да дава примери най-вече от областта на информационния си интерес. По същия начин той поставя редом едни до други Балканите и Белгия - едното е от сферата на професионалния му интерес, а другото - на всекидневния живот. Предполагам, че ако човек умишлено му зададе въпрос за това, той ще се съгласи, че в исторически план всички национализми малко или повече си приличат и едва ли може да се смята, че Балканите са "най-лошото място" в този смисъл.
          Тук ми се иска да допълня още нещо, с което ще приключа поста: става въпрос за една напълно естествена (за член на дадена група) реакция на автоматично отхвърляне: когато човек почувства груповата си идентичност засегната от нечие мнение, той някак автоматично се опитва първо да накърни на свой ред авторитета на изказалия мнението, като по този начин го неутрализира и "спаси" собствената си групова идентичност. Нещо като автоматичен механизъм за защита. Мисля си, че често с подобни текстове се случва точно това: реагираме автоматично и емоционално, вместо да направим това рационално. Това е съвсем естествено за всяка всекидневна ситуация, но ми се иска тук, във форума, където се занимаваме с история (ако ще и под формата на хоби: поне за повечето от нас), да се придържаме към вторична и по-рационална реакция, която преценява не въз основа на авторитета на говорещия (и не се съсредоточава върху него), а въз основа на това, което е казал.
          Last edited by gollum; 19-03-2009, 11:24.

          Comment


            #50
            gollum написа Виж мнение
            Shenandoah, признавам си (то вече го направих), че не познавам конкретиката на случая с Македония...
            Ето част от тази конкретика. Оспореността на македонския мит не е проблем изключително на емиграцията, статия от днешния "Утрински весник":


            Станишев во Брисел го побугари Гоце Делчев

            Брисел - Бугарскиот премиер Серге¼ Станишев, ко¼ никако да се справи со корупци¼ата во зем¼ата и да одговори на бараœата од Европската уни¼а, вчера покажа и зошто, додека имаше средба со претставниците на неговата парти¼а во ЕП, соци¼алистите. Место да лобира за поправаœе на имиŸот на зем¼ата, то¼ губеше време на пропаганда, деле¼и ¼а сво¼ата книга „Биде¼и ние сме соци¼алисти“, на чи¼а насловна страница покра¼ Карл Маркс, Герхард Шредер, Франсоа Митеран, £ицак Рабин и други светски знача¼ни луƒе, ги смести и Гоце Делчев и Никола Вапцаров како бугарски личности.

            За Делчев напишал дека е бугарски револуционер од Македонско-охридска револуционерна организаци¼а, а Вапцаров го опишува како бугарски поет ко¼ бил стрелан како член на антифашистичкото движеœе. Иако ваквите бугарски ставови се познати одамна и пласирани многупати, ова е првпат тие да се внесуваат во ЕУ и да се промовираат на ваков начин.

            Станува се' по¼асно дека Софи¼а ¼а префрла битката за историската вистина околу Македони¼а во Брисел, место да ¼а води на релаци¼а со Скоп¼е, што станува апсурдно.

            www.utrinski.com.mk

            Comment


              #51
              Shenandoah написа
              Оспореността на македонския мит не е проблем изключително на емиграцията, статия от днешния "Утрински весник"
              Първо, благодаря за информацията, Shenandoah. След това и кратък коментар. Никой и не твърди, че е проблем само на емиграцията - напротив, ясно е, че в някаква степен това е проблем, който се тиражира в публичното пространство (основно защото е удобен за усилване на вярата и крайността на емоциите, т.е. за споменатото от мен в предходния ми пост "фанатизиране"). Въпросът е, че това е колкото проблем за Македония, толкова и за България (Гърция, с една дума - съседите, с които се споделя общо минало): във всяка държава се реагира болезнено, когато част от нейната митология в другата държава се интерпретира различно (става част от нейната митология). Въпросът е, че точката на пресичане (конфликтната точка) се получава не благодарение на това, котео се случва в академичните среди, а на това, котео се случва в публичното пространство - при това повече или по-малко официално. А това е повече или по-малко периферно за населението: скандал, който пламва и угасва, без да окаже сериозно влияние, а само моментна емоция. Това не е така за държавата, разбира се, т.е. за политиката: тя е субект на националната митология и винаги ще реагира в подобни ситуации (реакцията е двустранна).

              Comment


                #52
                България и Македония

                gollum написа Виж мнение
                Първо, благодаря за информацията, Shenandoah. След това и кратък коментар. Никой и не твърди, че е проблем само на емиграцията - напротив, ясно е, че в някаква степен това е проблем, който се тиражира в публичното пространство (основно защото е удобен за усилване на вярата и крайността на емоциите, т.е. за споменатото от мен в предходния ми пост "фанатизиране"). Въпросът е, че това е колкото проблем за Македония, толкова и за България (Гърция, с една дума - съседите, с които се споделя общо минало): във всяка държава се реагира болезнено, когато част от нейната митология в другата държава се интерпретира различно (става част от нейната митология). Въпросът е, че точката на пресичане (конфликтната точка) се получава не благодарение на това, котео се случва в академичните среди, а на това, котео се случва в публичното пространство - при това повече или по-малко официално. А това е повече или по-малко периферно за населението: скандал, който пламва и угасва, без да окаже сериозно влияние, а само моментна емоция. Това не е така за държавата, разбира се, т.е. за политиката: тя е субект на националната митология и винаги ще реагира в подобни ситуации (реакцията е двустранна).
                Ще ме извиниш, но дискусия за конкретен проблем не се води само с отвлечени разсъждения.

                Comment


                  #53
                  Напълно Ви извинявам . Отговорих, защото коментирахте един мой пост, пак с отвлечени съждения и се опитах да обясня какво намирам за убедително в тях, та съм ги написал. И те са малко или повече по темата, защото и интервюто с Детрез, и още повече самата тема, са по-общо зададени, така че предполагат едно донякъде ориентирано към философия (или културология) писане. Въпросният "конкретен проблем" е в най-добрият случай някакъв частен пример в тази тема. Впрочем, аз все още не съм забелязал този частен проблем да е някак формулиран в темата.

                  ПП Както и да е, предлагам да изчакаме малко, защото най-вероятно всички тези постове ще изчезнат с оглед ан сериозния проблем с базата данни на форума - най-вероятно ще трябва да се върне по-стар бекъп и постовете от определен момент натам ще изчезнат.

                  Comment


                    #54
                    gollum написа Виж мнение
                    Това не е така за държавата, разбира се, т.е. за политиката: тя е субект на националната митология и винаги ще реагира в подобни ситуации (реакцията е двустранна).
                    Между другото, въпросната статия от "Утрински весник" е пример за съчиняване на несъществуващ проблем. Тя може да се интерпретира и като пореден случай на обичайното митологично изобразяване на България като враг, което пък е един от централните елементи на македонската идентичност. Книгата на Станишев не е посветена на македонската тема и представянето й не е част от българска стратегия за изнасяне на историческите спорове с Македония в европейските институции. Това тълкуване е изцяло въобразено от "Утрински весник". Затова предпочитам да разсъждавам, оставайки във връзка с конкретиката.

                    Comment


                      #55
                      Shenandoah написа
                      Между другото, въпросната статия от "Утрински весник" е пример за съчиняване на несъществуващ проблем. Тя може да се интерпретира и като пореден случай на обичайното митологично изобразяване на България като враг, което пък е един от централните елементи на македонската идентичност.
                      Да, т.е. показва нещо, което напълно се вписва във вече описания общ модел - проблемът съществува (общото минало, което се разделя) и той поражда множество конфликтни точки. От друга страна, самото съществуване на проблема позволява всякакви случки да се използват като повод в рамките на определена пропагандна кампания.
                      Не виждам къде точно е "проблема" в този случай (и все още не съм се убедил в "неубедителността" на мнението си).

                      ПП Що се отнася до "книгата на Станишев" (твърде силно е названието "книга" в този случай - по-скоро брошура) - по една случайност съм я разлиствал, та имам идея за какво става въпрос (макар и да не съм гледал самото представяне).

                      ПП2 Аз ще спра засега това чатоподобно разменяне на мнения: няма особен смисъл. Мен лично ме интересува по-скоро общата рамка на проблема (национализъм), а не някакви конкретни събития, докато при Вас, доколкото разбирам, е по-скоро обратното (поне в този случай).

                      Comment


                        #56
                        gollum написа Виж мнение
                        И макар те да не се ограничават само до Балканите, все пак малко или много тук се проявяват (или представят) най-ярко. Което създава едно естествено настроение, което се експонира и върху миналото под формата на стереотип.
                        " 'Savage Europe' - The term accurately describes the wild and lawless countries between the Adriatic and the Black Sea" (`Дива Европа`- този термин акуратно описва дивите и беззаконни страни между Адриатическо и Черно море) - de Windt, 1906 г.! (цит. по Tim Youngs, Travel Writing in the Nineteenth Century).

                        Според цитирания източник това е хронологически последното от редица определения на Балканите като `тъмни` в западни, основно британски, пътеписи. Митът за `тъмните` Балкани като `алтернатива` на културна Европа е роден именно в пътеписите до Х²Х век вкл. Освен личните впечатления и предразсъдъци на пътешествениците, принос за него има и отоманската империалистическа идея (свързвана у европейците с представите за Азия - оттам - Балканите "не са" Европа), а също и една `тъмност` в смисъл на национална неопределеност и етническа нехомогенност, както и свободно преливане на езикови диалекти от един регион към следващия, славяно-говорящи мюсюлмани и прочие невъобразими за подредената европейска мисъл явления.

                        Няма как това да не е било `тъмна` (в смисъл на непонятна) материя за европееца, разсъждаващ по това време върху `английска раса`, `френска раса`, триадата общи `история, език и религия` като корени на `духа на нацията` и въобще - съчиняващ едно `първично` понятие за нация, което едва в съвременните условия на глобализация бива разпознато като социален конструкт.

                        Днес обаче някои негативни ефекти на глобализацията отново извикват към живот т.нар. `празнуване на различното`, вкл. - на `националните` различия. Тази нова вълна се наслагва върху вълната от закъсняло `национално строителство` на Балканите - закъсняло както хронологично - под шапката на Отоманската империя, спрямо европейското от Х²Х век, така и поради налагането на интернационализма по време на социализма. Затова смятам, че въпреки ускоряването на информационната обмяна нито безпристрастното определяне на обективните исторически факти, нито, тъй да се каже, деконструирането на всички митове, могат да бъдат нещо повече от спомагателни процеси в решаването на проблема. Според мен трябва да се търси някаква нова опорна точка за общо-балкански консенсус. Да се търси тук, а не да се `преписва` от някоя западна рецепта. Мисля дори, че днес можем да избираме дали да носим и да мислим все още като униформи `националните костюмчета` (нямам предвид фолклорните носии!) с дизайн от ХVIII-XIX в., шити на някоя консенсусна евро-азиатска маса - в Ньой например.
                        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                        Comment


                          #57
                          gollum написа Виж мнение
                          Да, т.е. показва нещо, което напълно се вписва във вече описания общ модел - проблемът съществува (общото минало, което се разделя) и той поражда множество конфликтни точки.
                          Не точно. Един от проблемите на македонската идентичност е отрицанието (в различна степен, дори напълно) на идеята за общо минало. Пример е пак статията от "Утрински весник", която твърди побългаряване на Делчев от страна на нашия министър-председател, сякаш защитаваната "своя" историческа фигура не е имала никакъв допир с българското.
                          Според мен достигането до обобщения изисква и анализ на конкретиката, иначе връзката между тях изтънява...
                          Съгласен съм, че разговорът започва да се излива извън възможностите ни да го поддържаме. Поради което - наздраве за всички в балканската историческа кръчма:

                          Comment


                            #58
                            Част от последното мнение във форума kajgana, за който благодаря на Shenandoah:

                            Нико¼ не се зарази со српскиот кога имаше Survivor, а сега не можам да поминам во школски ходник без да слушнам имитаци¼а на бугарскиот ¼азик...

                            Може би това показва накъде текат процесите, за които се загатна по-горе, но в доста по-мрачни краски: че опитите за доказване на историческата несъстоятелност на дадена национална идентичност щели да доведат до по-голямото капсулиране и озлобление на нейните носители и т.н.: неща, с които не съм съгласен.

                            Впрочем, резултатите зависят и от средствата - забавлението е по-добро от лекцията.

                            Comment


                              #59
                              случайно прелитащ, не че е кой знае колко важно (отделни мнения във форум нямат кой знае каква представителност), но цитираното мнение е свидетелство по-скоро точно за реакцията, с която не си съгласен. А това е и естествена реакция, котя може да се наблюдава от всекиго в множество всекидневни ситуации, които никак не са свързани с национализма (и Македония / България) - опитай се пред човек, убедено вярващ в нещо, да доказваш обратното: независимо от аргументите, които използващ, много малко вероятно е да го сполучиш. Толкова по-трудно е това, колкото по-висок е емоционалният градус на ситуацията (и силата на вярата). А дори да предположим, че някак успееш (такива неща също се случват, макар че, според мен, по-голямо значение има не толкова силата на аргументите, колкото авторитета на изказващия ги (за слушащия)), то този човек едва ли ще прелива от топли чувства към теб, заради това, че "си му отворил очите": по-скоро ще изпитва известни негативни емоции, което винаги се свързва с разрушаването на митове.
                              От друга страна, доколко навлизането на един или друг български израз във всекидневния жаргон ще доведе до разрушаването на македонската идентичност? Аз малко се съмнявам в това. ще повече, че процесите, които движат нещата към раздалечаване, се дължат ан живота в отделни държави, на интензивността на връзките и информационния обмен и прочее други фактори. Обратната тенденция е възможна само при значително и продължително нарастване на интензивността ан контактите и при изчезване на националната държава (остлабване на националната идентичност).

                              Pnp5q, първо - благодаря за разяснението. Ако разровиш темата, ще откриеш, че преди доста време с Nick "бистрехме" тези теми на едно достатъчно общо ниво. Както и да е, мисълта ми е, че не се опитвам да пирема наготово някакви "модни западни тероии", а по-скоро - макар и на моето скромно ниво, - да разбера самите процеси и да си изясня нещата за себе си. Именно затова се опитвам да гледам доколкото е възможно обективно и отстранявайки се от собствения си емоционален фон. Та вероятно затова не гледам и на този конкретен проблем "като българин", а се опитвам да го погледна отстрани. В това отношение подобни външни (макар и не изцяло) погледи, като присъстващия в интервюто на Детрез, представляват някаква ценност. А не оценките на един или друг възглед като моден, не-моден или прочие други неща.

                              Comment


                                #60
                                gollum написа Виж мнение
                                случайно прелитащ, не че е кой знае колко важно (отделни мнения във форум нямат кой знае каква представителност), но цитираното мнение е свидетелство по-скоро точно за реакцията, с която не си съгласен. А това е и естествена реакция, котя може да се наблюдава от всекиго в множество всекидневни ситуации, които никак не са свързани с национализма (и Македония / България) - опитай се пред човек, убедено вярващ в нещо, да доказваш обратното: независимо от аргументите, които използващ, много малко вероятно е да го сполучиш. Толкова по-трудно е това, колкото по-висок е емоционалният градус на ситуацията (и силата на вярата). А дори да предположим, че някак успееш (такива неща също се случват, макар че, според мен, по-голямо значение има не толкова силата на аргументите, колкото авторитета на изказващия ги (за слушащия)), то този човек едва ли ще прелива от топли чувства към теб, заради това, че "си му отворил очите": по-скоро ще изпитва известни негативни емоции, което винаги се свързва с разрушаването на митове.
                                От друга страна, доколко навлизането на един или друг български израз във всекидневния жаргон ще доведе до разрушаването на македонската идентичност? Аз малко се съмнявам в това. ще повече, че процесите, които движат нещата към раздалечаване, се дължат ан живота в отделни държави, на интензивността на връзките и информационния обмен и прочее други фактори. Обратната тенденция е възможна само при значително и продължително нарастване на интензивността ан контактите и при изчезване на националната държава (остлабване на националната идентичност).
                                Нямам възможност да правя пространни коментари, но ми се ще да вмъкна още нещо. В Македония изглежда има както протести и негативни реакции срещу общото музикално шоу, така и мнения като следните:


                                nadica од skopje на 16.03.2009 во 21:59 напиша:

                                Sekoja cest sto ni ovozmozivte da bideme del od souto Idol, i kako gledac sum zadovolna i redovno go gledam. No imam edna zabeleska, imeno, nepotreben e simultaniot prevod na istoto i dokolku sakate da go zadrzite dosegasniot interes za shouto ne go pravete toa vo idnina.Lugeto sakaat da gi slusaat komentarite na zirito i na ucesnicite a ne , izvinete ama mene taka mi zvuci, "ocajniot" prevod. Ako odi vo zivo vo toj slucaj komentarot ne vazi. pozdrav


                                zoran од Anglija на 17.03.2009 во 01:13 напиша:

                                Music Idol e super show i sekoj den go cekam da go gledam.Uzivam i se zabavuvam i se raduvam sto A1 go ovozmozuva toa.A uste poveke me kefi sto e bugarsko i sto bi trebalo da ki skine predrasudite megu dvete drzavi.Od bolni nacionalisti i sovinisti i jugonostalgicari mi e preku glava.Samo navistina daj napravete nesto vo vrska so prevodot.Ima luge i koi razbiraat bugarski i koi sakaat da gi slusnat vistinskite zborovi a ne nekoi ocajni obidi za preveduvanje.Ili smenete ja preveduvackata,iskreno zalam ama ne vredi ni pet pari.Nekoj sto ucel vo Bugarija ke preveduva poubavo.Fala za komentarot i samo taka prodolzete.


                                Ivan од Skopje на 17.03.2009 во 03:58 напиша:

                                Прво да кажам дека шоуто е супер.. И второ, молба до А1 да ¼а тргнете коментаторката што демек нешто преведува... Денес баш кога збореа за то¼ што ¼а тепал слепата учесничка, коментаторката збореше на кои броеви да вртиме и тоа еден по еден бро¼ ги кажуваше... И ништо не се слуша од неа што жирито збори... Или нека преведува од збор до збор ако е за тоа ставена таму или нека не збори ништо. Поздрав


                                Весна од Скоп¼е на 17.03.2009 во 08:58 напиша:

                                Се согласувам со сите претходно дадени коментари. На¼првин, честитки за А1 телевизи¼а што на своите гледачи им овозможи екстра забава со Бугарите кои очигледно знаат како да си ¼а работат работата. Сепак, сериозна забелешка, се надевам е ¼а имате предвид: биде¼и долго време работам како професионален преведувач, симултаниот превод на вчерашното шоу во живо е го оценам како катастрофа! Ве молам, пуштете го шоуто во живо да оди без превод. Преведувачката поим немаше, се губеше на цели реченици, додека гостите зборуваа меƒу себе и си дофрлуваа искричави духовити забелешки, таа повторуваше на кои броеви да се гласа, а со тоа уништи добри, би рекла 40% од доживуваœето. Ве молам, ви се обраам како професионален преведувач и ваш голем почитувач: тргнете ¼а, аман, преведувачката и оставете ги гледачите да уживаат; доколку вее сте „запнале“ за симултан превод (речиси невозможен при настани во живо, знам од искуство), на¼дете неко¼ со екстра квалитет. Мислам, навистина! Голем поздрав


                                Rocky од Skopje на 17.03.2009 во 14:31 напиша:

                                Bravo za A1 i "hrabrata" postapka da emituva edno prekrasno show na TV vo Makedonija. Prepukuvanje ke ima sekogas no tie se rezervirani za iskompleksirani malogragani od Balkanskiot poluostrov. Navistina simultanniot prevod e nepotreben. Tocno vakvi emisii so ubava muzika i prijatni emocii nedostasuvaat. Pozdravi i samo taka.


                                www.a1.com.mk

                                Comment

                                Working...
                                X