Така е, но някакво официално значение (в смисъла, в който го обсъждахте в последните постове) може да имат само хората получили такива паспорти, а не само кандидатствали за тях.
-
не мога да намеря цитата но е от македоското външно... никак няма да се
ако е грешен. може и да имали предвид всички чакащи или всички дадени бг паспорти или и двете. или да са сложили една "0" в повече.
етоПреди два дни "Нова Македония" писа, че почти 200 000 македонци имат български лични карти, за да могат да пътуват в страните-членки на ЕСВсяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Мда, голъм за това казах, че е спорно, защото макар и да са издадени 10 000 паспорта, то това не отразява напълно картината именно поради факторите, които споменах.Shenandoah написа Виж мнение
За декларацията, вярно ли е че обявавят и родителите си за българи? Такива декларациики имат юридическа тежест все пак.. и могат да се използват политически.Кръвта из нашите гърди
не е съвсем изляна!
Народе, цял стани! Иди!
Че Македония въстана.Comment
-
A Macedonian identity crisis
For the former Yugoslav republic, security, EU membership and development hangs on being allowed to call itself Macedonia
Comments (68)
Heather McRobie guardian.co.uk, Tuesday 7 April 2009 18.00 BST Article history
Without getting into a gruesome competition of Balkan suffering, the tiny country of Macedonia – technically the Former Yugoslav Republic of Macedonia – has hardly had it easy. It's still suffering the usual and seemingly interminable problems of "transitioning" post-Communist countries, abysmal corruption levels and continued tension with neighboring Bulgaria over language and border disagreements. It might have avoided the worst of the Balkan tragedy of the 1990s, but as a European country it's hardly in the clear: as recently as 2008, violence during the parliamentary elections saw one person shot dead and several others injured.
And on top of all these problems, Macedonia is still a country in quotation marks, denied the right to call itself the name most of its citizens identify with. Eighteen years since independence, Macedonia is still "transitioning" into its own name. It has already backed down from using the ancient symbol of the Vergina Sun on its flag after Greece imposed a crushing trade embargo on the nascent country back in 1995. But Macedonia will not give up its name so easily, and, in December 2008, took the Former Yugoslav Republic of Macedonia dispute to The Hague.
The second round of presidential elections on Sunday seem to have passed quietly, after fears before the first round that violence would erupt. But while the elections are crucial to any EU bid, they're not enough on their own. As long as Greece challenges Macedonia on its name, its access to Nato and the EU is essentially blocked. Aside from the identity crisis caused by the continuing name debate, which can surely only exacerbate ethnic tensions in the country, Greece's refusal to accept Macedonia's name is blocking the country's best chance to prosper, and harming its neighbours in the process. Although the country has had EU candidate-state status since 2005, influential European figures, including Bernard Kouchner, have clearly stated that until the name issue is resolved, there can be no further progress on the country's membership. The delay is alienating Macedonians from the EU in the interim, further isolating the country.
No one could deny that there's an unpleasant tinge of nationalism to both sides of the debate: Macedonia's name and identity within Tito's Yugoslavia was undoubtedly used to counter allegiances to Bulgaria and stoke up Yugoslavian nationalism, and some of the breast-beating in Macedonian quarters seeks to draw on the idea that modern Macedonians are the inheritors of an ancient civilisation with natural superiority to countries around it. Naming the main highway and national arena after Alexander the Great look like petty attempts to antagonise Greece. But agreeing to call the country what it wants doesn't mean endorsing chauvinistic national myths. Yes, the country called Macedonia today may well have been a modern invention. But, for practical purposes, so what? What country's national identity wasn't to some extent invented and appropriated in the 19th century? As the historian Eric Hobsbawm has shown, few surviving identities are truly "ancient". Whether Macedonians are descendants of Alexander the Great or not may be academically fascinating, but it interests me a lot less than whether or not modern Macedonians have adequate schools and hospitals. And allowing the country to call itself what it chooses is one the key ingredients to its stability and development.
It's understandable that Greece may fear letting the Former Yugoslav Republic of Macedonia call itself Macedonia will lead to an expansionism that threatens Greece's national sovereignty, as the name also refers to a province clearly within Greece's borders. But no expert on the region seriously considers Former Yugoslav Republic of Macedonia expansionism to be a risk of changing the name: just looking at the two countries' size, GDPs and regional allies, is enough to rule out the possibility. Greece's politicians need to realise that, on this issue, they look like Goliath, not David, to everybody else. Some point to Macedonia's strong pro-Americanism to show that the Balkan country is hardly the underdog, but it would be churlish, even for all those of us who despised the Bush administration, to deny Macedonia its name on these grounds: perhaps, after all, Macedonia sought to strengthen ties with the US in recent years because Greece had so completely blocked its access to Europe.
Aside from anything else, a flourishing Macedonia would probably help Greece: poor neighbours never make you prosperous, and discontented ones are more likely to bring conflict and instability to your borders. It won't cure all of Macedonia's current problems, but it will give it access to new solutions, and a swift win might defuse burgeoning ultra-nationalism, which presumably festers when there is a perceived "historic injustice".
Even if the Former Yugoslav Republic of Macedonia has no historical claim to the title of Macedonia, would Greece rather win a war of words against a tiny country, or live next to a stable nation with whom it can trade, exchange ideas, and co-operate?
www.guardian.co.ukComment
-
Интервюто на Иван Кръстев е удоволствие:
... някак си всеки конструктивизъм е ограничен от определени неща - ако македонците решат да развият японска идентичност, това няма да им бъде толкова лесно. Следователно има някакъв контекст, в който едно или друго въобразяване на нацията е възможно.
Време беше в тази дискусия да се посочи, че конструирането на национална идентичност все пак не е съвсем произволен процес и че ако се отиде отвъд определени степени на произвол в него, практическият резултат може да бъде перманентна идентичностна криза... Достойно за адмирации е и формулирането на един досега пропускан в публичния дебат в България проблем, който започва да става все по-значим:
Националистите не виждат смисъл да спорят с либерали, либералите презират аргументите на националистите. Гетоизацията на интелектуалния живот е естественият резултат от този процес на взаимна криминализация.Last edited by Shenandoah; 09-04-2009, 21:57.Comment
-
Там е работата, че Кръстев като че не може да отдели чисто научния спор от политическия. Изобщо, ИМХО - политическото позициониране на научни тези ги прави не-научни, доколкото призмата на заявената гледна точка предполага определен тип изкривяване на картинката. За съжаление.Националистите не виждат смисъл да спорят с либерали, либералите презират аргументите на националистите. Гетоизацията на интелектуалния живот е естественият резултат от този процес на взаимна криминализация.
От друга страна етикетирането на научната аргументация като "либерална"/"националистическа" от страна на Иван Кръстев малко абсолютизира нещата. И ако заемането на националистическа позиция е лесно разпознаваемо, то дефинирането на либерална такава е малко сложна работа - в крайна сметка често погрешно за либерална се определя позицията на научния наблюдател в нейния "нормален" вид - поравно отдалечена от идеологизация от всякакъв тип.
Разбира се, в чисто практически аспект нещата са изцяло доминирани от политическите тези.Comment
-
Последствията на македонския закон против карането на автомобили с български регистрационни номера от македонски граждани:
Им одзеле камион поради бугарските таблички
Коментари (10)
11.04.2009 16:37
Дали по автомобилите на удар се камионите со странски таблички?
Дали по автомобилите, сега на удар се камионите кои во зем¼ава се возат со странски таблички, на¼често бугарски.
Семе¼ството Манчево од Струмица ¼а обвинува Царината дека неправедно им бил одземен камионот со бугарски таблички во ноември лани.
Не успеале да ги убедат цариниците дека пред тоа четири месеци то¼ бил на сервис, а тие не биле информирани за новиот закон, според ко¼ товарните возила со странски таблички на секои пет дена требало да излезат од државата.
Сите пет члена на семе¼ството Манчеви имаат бугарски пасоши.
„Нема што да им биде мака ако мислат дека заради бугарските пасоши е проблемот што камионите возат во Македони¼а. Ние не сме фатени со стока да се движиме низ Македони¼а за да ни биде одземен камионот“, рече Зорица Манчева, сопственик на камион со бугарски таблички.
Судбината на Манчеви ¼а делат поголем бро¼ граƒани кои со бугарски пасоши купиле камиони од Бугари¼а.
„Околу 450 случаи има во Македони¼а, кога бев во Царинската управа ни кажаа не си само ти, како тебе има 4.000 случаи и не знаат кога е се реши“, додаде Манчева.
Од Царината велат дека одземаœето на возилата било согласно законските прописи. Тие сега е останеле под царински надзор, се додека не завршела постапката.
И по една година откако привремено им беа одземени автомобилите со бугарски таблички, се уште не им се вратени на сопствениците.
www.a1.com.mkComment
-
Водещата новина в днешния брой на вестник "Нова Македония":
МАНУ бара да се направи етногенеза на Македонците
Првична иници¼атива за мултидисциплинарно научно истражуваœе на етногенезата на македонскиот народ поднесе до Владата лингвистичкото одделение на МАНУ, со кое раководи академикот Катица улафкова.
До кра¼от на годинава МАНУ е ги прецизира сите елементи што е ги опфати истражуваœето, кое, според очекуваœата, наредната година треба да влезе меƒу стратегиските проекти на оваа на¼висока институци¼а од областа на науките и уметностите.
- Истражуваœето треба да опфати стручœаци од сите научни дисциплини, кои директно или индиректно се поврзани со етногенезата на македонскиот народ. При тоа мислам на антрополози, етнолози, етнографи, фолклористи, историчари, балканолози, генетичари, лингвисти, стручœаци за топоними¼а и други - вели академикот улавкова.
Истражуваœето, кое во моментов на засилуваœе на процесите на самоидентификаци¼а во поширокиов регион се наметнува како стратегиски интерес, би дало одговори на прашаœата што се активираа со процесот на т.н. антиквизаци¼а на актуелниот општествени амбиент.
Имаме ли врски со античкомакедонскиот супстрат? Од каде е нашето потекло? Кога се доселени Словените во регионов? Каков генетички потенци¼ал наследиле тие? Каква била овдешната топоними¼а пред нивното доселуваœе? Што сè учествувало во формираœето на македонскиот идентитет?
- Обезбедуваœето одговори на сите овие прашаœа е стратегиски интерес за Македони¼а и чинам дека е вистинско време тоа и да се стори. Нико¼ не сака да го девалвира сво¼от статус за нечи¼а идеологи¼а. Затоа политиката треба тоа да и го препушти на науката - вели академик улавкова.
Сите држави во регионов, вели таа, имаат или барем велат дека имаат направено такво истражуваœе на етногенезата на своите народи.
- Нивната категоричност дури и во случаи кога зад тоа убедуваœе не стои научно докажана теза ¼а истакна нашата несигурност што е многу незгодна позици¼а во вакво време на сеопшто регионално превреднуваœе на сопствените корени и идентитети - вели улавкова.
Според очекуваœата, проектот за истражуваœе на етногенезата на македонскиот народ, во 2010 година би бил носечки на Центарот за стратегиски истражуваœа на МАНУ.
Иници¼ативата доаƒа во време кога прашаœето за идентитетот, среде преговорите за името со Грците, станува врвно актуелно. Лобираœето на Грци¼а придонесе придавката „македонски“ да биде избришана од сите графи на документаци¼ата во ЕУ и да биде заменета за изразот „треба да се дефинира“. Регионот е зовриен од пресметката околу античките корени, а идентитетот е на¼често споменуваниот и уште почесто оспоруваниот квалитет во личната карта на овдешните народи.
„Нова Македони¼а“ неодамна ги пренесе резултатите на шва¼царскиот институт за генетички истражуваœа „Игенеа“, ко¼ проучува¼и го генетичкото наследство на регионов утврди дека современиот Македонец има дури 30 отсто античкомакедонски генетички потенци¼ал, за разлика од современиот Грк, ко¼ има 15 отсто такво генетичко наследство.
www.novamakedonija.com.mkComment
-
Ъъъъъъъъъъъъъъъ.......що ще рече туй? Че кретените от БЮРМ ще търсят расов, кръвен доказ за произхода на населението? Ама, че дивотия! Нацията е историческа категория, това тяхното мирише на расизъм в най-уродливия му вид! Искам да видя наяве що е туй "чист македонец, българин, сърбин и т.н." тук на Балканите сме омешани като шопска салата. Нямам нищо против да се симат ако щат и за марсианци, само да не ни пипат миналото!Comment
-
Е ще мине доста време докато всички осъзнаят, че национализма не е генетично обоснован.багатур написа Виж мнение
Кръвта из нашите гърди
не е съвсем изляна!
Народе, цял стани! Иди!
Че Македония въстана.Comment
-
Дали? Пример за различие. В Македония се твърди следното:случайно прелитащ написа
70% од младите луƒе во Македони¼а никогаш не биле во зем¼а-членка на ЕУ. Оваа ситуаци¼а создава катастрофална поделба меƒу генерациите, биде¼и генерациите на нивните родители почувствуваа како е да се патува низ Европа без никакви ограничуваœа. Овие млади луƒе лесно можат да станат плен на популистичките, демагошки и кесонофобични идеи.
www.vmro-dpmne.org.mk
В България:
Наистина, една година след влизането в ЕС декларираното желание за необратима емиграция е спаднало, но пък това за дългосрочна временна се покачва – практически не попаднахме на младежи, които да не са били поне за няколко месеца в чужбина или да не планират да поработят навън.
www.kultura.bgComment
-
не е съвсем по темата... но съпоставката е натрапчива:http://focus-news.net/?id=n1166898„Файненшъл таймс”: Румъния предложи гражданство на един милион молдовциВсяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Мотивите за радикализацията според думите на един млад и пишещ македонец, доскоро определял се като критично настроен към национализма - Алекс Букарски:
Направи¼а од мое мошне резервирано држеœе кон Александар Велики, да го гледам употреблив само за туристички рамки, да станам жесток застапник за негово славеœе.
Можеби тоа е добра работа на нивната одвратна пропаганда.
е биде мое големо разочаруваœе ако не направиме голем величествен споменик на плоштадот “Македони¼а“.
Како трауматизирано дете на транзиционите 90тите сосема ретки беа моментите на национална гордост, на чувство дека можам да живеам во сво¼а држава, дека сум слободен, дека можам со сво¼от ум и раце да придонесам за доброто на мо¼от народ.
Сега, на¼после, кога ги пребродивме на¼големите идентитетски кризи и внатрешно-политички прашаœа посакувам да се изгради споменик на Александар Велики пред кого гордо е покажам со прст кон сво¼от славен осво¼увач и предок и ко¼ засега, покра¼ Милчо Манчевски, браата Стефановски, Пандев и други е прв синоним за Македонец секогаш кога сме во контакт со луƒето од другите народи.
bukarski.blog.com.mk, "За¼ди, за¼ди ¼асно сонце пред медиумската дистопи¼а. Во одбрана на честа на кралскиот народ Хунза"Comment
-
Червената къща. Обществено-политически програми. Дебати
23 април (четвъртък) 2009, 19.00 ч.
Червена зала
Каква ни е Македония?
дебат
Публикуваното неотдавна изследване „Македония на кръстопът” на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски (ИК „Изток-Запад“), предизвика оживен дебат в публичното пространство и постави с нова острота въпроса „Как да говорим за Македония днес?” В този дебат тъсим отговор на този въпрос и се опитваме да разберем защо и днес е толкова трудно спокойно и академично да се говори за Македония.
С участието на Виктор Канзуров (журналист от Република Македония), Таня Мангалакова (журналистка, кореспондент на “Осерваторио суи Балкани” за България и координатор във Фондация “Балкански политически клуб”, автор на книгата “Нашенци в Косово и Албания”), Чавдар Маринов (хоноруван асистент в НБУ, автор на критична статия върху книгата "Македония на кръстопът") и Димитър Бечев (изследовател в Центъра за европейски изследвания, Оксфорд, автор на The Historical Dictionary of the Republic of Macedonia. Historical Dictionaries of Europe (Lanham MA: Rowman and Littlefield, April 2009) и на Mediterranean Frontiers: Borders, Conflict and Memory in a Transnational World (London: I.B. Tauris, 2009).
Модератор: проф. Георги Каприев (Философски Факултет, Софийски университет "Св. Климент Охридски")
С подкрепата на Фондация „Америка за България”
Вход: 2/1 лв.Comment
Comment