Съобщение

Collapse
No announcement yet.

ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Христо Тамарин написа Виж мнение
    Тюркските езици изглежда имат някои общи черти с монголски и тунгусо-манджурски и поради това тези езици се обединяват в алтайската група. Вече Ви попитах: Оспорвате ли факта, че известният чувашки език е много по-близо до известния турски език, отколкото до известния монголски език? (Това е чисто лингвистичен въпрос, а не въпрос от историята.) Ако не го оспорвате, то защо оспорвате наличието на тюркската група езици, включваща и чувашкия? Такава група трябва да има и за нея е възприет лингвистичният термин "тюркски езици". Друг термин ли предлагате за тази група? Тюркско-чувашка? Чувашко-тюркска? Булгаро-тюркска? Я да си остане просто тюркска група, понеже за нейните две подразделения вече си имаме термини: първата подгрупа е "чувашка/булгарска/огурска", а втората е "баш-тюркска", "собствено-тюркска", или огузка.
    Г-н Тамарин, очевидно говорите неща, които не разбирате. Курт много точно казва, при думите от прабългарски произход, нямащи ирански корени се намира много по-голяма близост с тунгусо-манджурскиите и монголски езици, отколкото с тюркските. Какви са тези глупости за прачувашки и праалански езици. Това са си ваши фантасмагории. А след като се изкарвате корифей в лингвистиката предполагам знаете, че чувашкият език е много спорно доколко е тюркски. Може би не знаете, но чувашите и останалите тюркски народи не могат да се разберат взаимно, говорейки на родните си езици. Произходът на чувашкия език е крайно неясно, тъй като при чувашите има по-късни вълни на тюркизация, та поради това не е ясно тюркското от кога е.
    Що се отнася до преводите на т.нар. професор Добрев, те са крайно безсмислени, облицовани чаши, надгробни надписи "не ходи в града", смях.Всъщност самият Добрев само доказва несъстоятелността на тюркската теория, дори и на лингвистично ниво.
    А какво са писали немците това изобщо не е важно. Те просто преписват простотиите на официалната ни лингвистика. А между впрочем ето каква е нейната теза.
    Огурските езици са тюркски езици, говорени главно в степната зона на Източна Европа.
    Огурските езици включват:
    хунски език
    чувашки език
    прабългарски език
    хазарски език
    турскоаварски език
    Абсолютна идиотщина, да класифицираш езици, за които не се знае кой знае колко. Та не ми говорете, че лексикта нямала никакво значение. Ами то от за тия езици друго просто няма. За историята, лингвистиката има спомагателна роля.Не може да изолираш езика от неговия носител, както предлагате вие. Така се получават измишльотини в стил т.нар професор.При условие че археологически прабългарите са най-близо до аланите и сродните им сарматски племена, естествено при преводите е да се търси аланския език. И с неговата помощ се получават перфектни преводи, а не сбирщина думи без смисъл за облицовани чаши и подобни дивотии.

    Comment


      #32
      Чувашите най-вероятно са потомци на някоя от по-късните вълни степно население, например сабирите. В тяхното проучено езичество не се срещат характеристики, които сигурно да ги сближават с познатото ни от Долния Дунав. И при все това има различни податки, че както и българите, така и чувашите са изпитвали голямо влияние от Персия, спомням си, че пайгамбар беше някакво чувашко божество...
      Кабардино-балкарците не са за подценяване впрочем.

      Comment


        #33
        _magotin_ написа Виж мнение
        Няма народ на света, който да се самонарича "мелези". Друг народ може да му "пришие" такова наименование, но сами да са си го дали - малко вероятно.Това твърдение, че някой съзнателно на своя си език се самонареткъл "смесен" и "мелез" може да бъде породено само от богатото въображение на любители без необходимата културологична и етнологична подготовка. "Многото българи" в първобългарските надписи сигурно трябва да означава "многото мелези". Как ли не. Да не говорим, че структурата на българския етноним БОЛГ и АР се проявява отчетливо и в родовите имена като ЕРМИ АР, ЧАКАР АР и т.н.
        Е Т Н О Н И М Ъ Т Б Ъ Л Г А Р И
        Добре и широко известната етимология на етнонима Българи, основаваща се на изобщо и дори драстично-многопосочно обектно-неадекватното допускане за смесения произход и характер на прабългарите, е дотолкова остаряла и останала в миналото, че за нея въобще не бива и не може да се говори не само и единствено като културно-исторически основания, предпоставки или допускания, но така също и най-вече като собствено-иманентна лингвистична процедура върху или по-точно осъществяваща се чрез конкретни лексико-граматични езикови единици в тяхното историческо възникване и развитие чак до появата и образуването на съответната формално-семантична структура и на самия етноним.

        Безнадеждно-невъзвратимата архаичност на тази етимология се откроява, изпъква, подсилва и потвърждава особено отчетливо-ярко още и на фона на последните, изключително важни и съществени открития от най-ново време около и във връзка с българското народностно название, заключаващи се най-напред в това, че се оказва и установява по един най-категорически-безапелационен начин, че етнонимът Българи е засвидетелстван и документиран в древнокитайските летописи примерно още под ²²-V в., но успоредно-същевременно и в това, че и дунавските прабългари от ²Х-Х в., и волжските прабългари от Х-Х² в. наричат самите себе си или се самоназовават не Българи или по някакъв друг начин, а тъкмо, единствено и само Болгар.

        Етнонимите или още народностните названия също са собствени имена или само имена. Собствените имена по принцип са обект и предмет на изследване на лингвистичната научна дисциплина Ономастика, централно-важен дял на която е Ономастичната Етимология, в рамките и с помощта на която се определя и произходът на имената, в това число и на етнонимите, разделът за които съответно е Етнонимичната етимология.

        Провежданата или осъществявана в този раздел лингвистична процедура по определянето произхода на имената по принцип сама по себе си представлява и съответно се нарича Ономастична етимологизация, по-нататъшната конкретизация и реализация на която по посока на етнонимите пък се очертава и представя като Етнонимична етимологизация.

        Именно по силата на всичко това всякакви и всички без изключение мнения, разсъждения, съображения и др. за произхода, същността, структурата и функцията на етнонимите по принцип и на етнонима Българи в частност може и трябва да се формулират и предлагат, а след това и да се преценяват и оценяват единствено и само, дотолкова доколкото произтичат и същевременно са съобразени и се съгласуват с основополагащите принципи, закони, норми и правила на Ономастичната етимология и етимологизация, а специално и конкретно тези от тях, които се отнасят до произхода на етнонимите, допълнително и с основополагащите принципи, закони, норми и правила и на Етнонимичната етимология и етимологизация.

        В аспекта на всяка една ономастична практика поначало и с оглед по-специално на Етнонимичната етимологизация въпросните основополагащи принципи и правила се очертават, представляват по същество, а и се проявяват като конкретно-задължителни нормативни изисквания, предявявани към реда и начина на провеждане и осъществяване и на самата етнонимична етимологизация, основно-главните и съответно минимално-допустимите от които са следните:
        1. Изискване за заставане върху и достатъчно прозрачно-пълно експлициране на съответно-конкретната културноисторическа основа, в процеса на което да се разкрият и посочат в явен и последователно-непротиворечив вид всички основно-главни и необходимо-достатъчни локално-темпорални характеристики и параметри на племената или народите, носители на езика, в рамките и на основата на който език възниква и се развива и съответният етноним.

        2. Отчитане и съобразяване със Закона за опозитивната номинация, съгласно който даването или присвояването на дадено име по принцип и на всеки етноним в частност протича и се осъществява с оглед и по посока на конкретен белег или признак на съответния ономастичен обект, но във всички случаи и непременно в опозиция, като противопоставяне на друг и съседен обект, който не притежава или пък не се характеризира със същия този белег или признак.

        3. Изискване за дълбочинна пълнота, достатъчност и изчерпателност, по силата на което непременно-задължително и последователно-непротиворечиво да се разкрият и дефинитивно-изчерпателно опишат във фонетико-лексико-граматичен аспект, както апелативът, така също и етимонът на съответния етноним, без в никакъв случай и най-малко да се подминават или пропускат не само проявяващите се на съответното място и през съответния период фонетични закони, под действието на които се преминава от един техен звук към друг, но така също и съпътстващите лексико-граматикосемантични основания, преходи и преминавания на всеки конкретен етап от възникването и развитието поотделно-последователно и на етимона, и на апелатива чак до самия етноним.

        Поместваме тук само кратката анотация на нашата студия, в която определяме произхода на етнонима Българи, позволявайки си да се ласкаем от мисълта, че в нея тези основно-главни изисквания на Етнонимичната етимологизация са спазени и удовлетворени, ако не в пределно-максималната, то поне в необходимо-достатъчната степен, докато с цялата студия не толкова заинтригованият, колкото лингвистически достатъчно квалифицираният читател може да се запознае на адрес: http://bolgnames.com/text/Bolgar.html


        П Р О И З Х О Д НА И М Е Т О Б Ъ Л Г А Р И

        К У Л Т У Р Н О-И С Т О Р И Ч Е С К А О С Н О В А
        Още преди края на ²V хил. пр.н.е. прототюрките европеиди с монголоиден примес от областта на Саяно-Алтай се разделят на огуротюркски, р-езиков клон от една страна и огузотюркски, з-езиков клон от друга страна, в който се намират бъдещите огузи, къпчаки, карлуки и др.

        От вътрешна гледна точка огуротюрките в самото си начало са прото-българи, а впоследствие, след тяхното по-нататъшно деление на други племена - само българи (Bulgars).

        С течение на времето все още малкото на брой български племена се съсредоточават и консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на всички българи.

        Многократното деление и по-нататъшното разрастване на българския клон на тюрките има за резултат появата и разпространението из Азия и Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие на тридесетина на брой български племена, които още към средата на ² хил. пр.н.е. по земите на север от Китай се разделят, обособяват и обединяват в три сравнително различни и самостоятелни подгрупи:
        -авари, кит. ухуан, по-късно ефталити;
        -болгари (Bоlgars), кит. Poliuhan и др., включително и племето болк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабири, кит. сянби, като първична основа и водещо-ядрен компонент на тази подгрупа е племето оногури;
        -хазари, кит. хэсе.

        В Минусинската Котловина, на Алтай, на север и северозапад от Китай през времето до началото на Новата Ера най-близки съседи на българите са монголите, тунгузо-манджурите, угро-фините, прото-огузотюрките, огузите, къпчаките, китайците, тохарите, индоиранците, неголяма група от които още преди края на ²²² хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина се инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, скито-сарматите, после усуните, аланите, согдите и др., с всичките от които българите осъществяват различни по интензитет и равнище етнолингвистични и културни контакти и взаимодействия, в процеса на които се обменят елементи от езика, материалната и духовна култура, като в различна насока и степен се изменят и характерно-присъщите по начало на даден народ расово-антропологични основни черти и белези.

        Особено интензивно-тесни са етнолингвистичните и културни контакти и взаимодействия в Средна Азия през ²-²² в. с ирански племена и народи на група болгарски племена, основно-водещо ядро на които е племето оногури, в резултат на които контакти и взаимодействия при тези племена се стига до развитие и промени в тяхната антропология, представена главно от тураноида като сравнително нова и напълно специфична разновидност на европеида, език, материална и духовна култура на ниво и степен, налагащи да се приеме и обобщи в етногенетически аспект, че в действителност по произход и етническа принадлежност болгарите се явяват частично иранизирани тюрки.

        Е Т И М О Л О Г И Я
        Първично-изходен и основен фонетичен вариант на Името е не чувствително по-късният, собствено къпчако-татарският облик булгар, а засвидетелстваният в древнокитайските, туранобългарските, староарменските, волжскобългарските, древноруските, старобългарските и древноунгарските хроники, летописи и надписи; в топонимията на Централна Азия, Средна Азия, Кавказ, Волжска България и Централна Европа; като етноним или нарицателно име в езиците на много народи и племена от Тихия до Атлантическия Океан фонетичен облик болгар, състоящ се от основата болк- и собствено-специфичния прабългарски суфикс за мн.ч. -ар, засвидетелстван не само в гръкоезичните прабългарски надписи от началото на ²Х в., но като субстратно произхождащ и в съвременната татарска антропонимия.

        Името болгар възниква и се развива на основата на съществителното име *болк “планина” от езика на източноиранските скито-усуни, които през първата половина на ² хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина имат за най-близки съседи най-малко две прабългарски племена, едното от които те наричат *bolq-о naðaune “хора от планината”, т.е. “планинци” и в противовес на това, другото пък - *av-o naðaune “хора край реката”, т.е. “крайречани”.

        Непрекъснатото и достатъчно честото използуване на тези двусъставни наименования единствено в рамките на скито-усунския език има за краен резултат лексико-синтактичното им съкращаване и опростяване само до техните начални части съответно *bolq и *av, които същевременно приемат в себе си и семантичния признак “хора” и по такъв начин се превръщат в едносъставни етноними наименования на същите конкретни прабългарски племена.

        В условията на по-следващите интензивно-тесни усуно-прабългарски етнолингвистични и културни контакти и взаимодействия тези две народностни названия се разпространяват и преминават в езиците и на съседните племена и народи и на първо място в езиците на тези две прабългарски племена, които обаче тяхната първично-основна форма възприемат като форма за ед.ч. и за да постигнат в определени случаи конкретен семантико-функционален ефект, започват да прибавят към нея собствения суфикс за мн.ч. -ар, в резултат на което се образуват и известните народностни названия болгар и авар.

        Comment


          #34
          Друго мнение:
          Българи, от индоиранското бала, бал, белук - военна сила, войска, отряд и гар - в тохарски гара, кхара - хора, народ, в иранските езици кара - войска, в осетински е къори - войска, или балкхари, балгхари (българи) -народ от войни.
          Пуки и бугу нямат нищо общо с булодзите а са късни тюркски племена от танската епоха (беркути).

          Comment


            #35
            Не разбирам от лингвистика, затова ще ме извините за "нелингвистичния" вид на въпросите, но...
            Курт написа Виж мнение
            Друго мнение:
            Българи, от индоиранското бала, бал, белук - военна сила, войска, отряд и гар - в тохарски гара, кхара - хора, народ, в иранските езици кара - войска, в осетински е къори - войска, или балкхари, балгхари (българи) -народ от войни.
            Как се превръща "бала" плюс "кара" в "балгхари" и оттам по какъв начин става "българи"?
            Как съответства горното на приведения от професор Добрев закон:
            проф. Добрев написа Виж мнение
            2. Отчитане и съобразяване със Закона за опозитивната номинация, съгласно който даването или присвояването на дадено име по принцип и на всеки етноним в частност протича и се осъществява с оглед и по посока на конкретен белег или признак на съответния ономастичен обект, но във всички случаи и непременно в опозиция, като противопоставяне на друг и съседен обект, който не притежава или пък не се характеризира със същия този белег или признак.
            Има ли накакъв линк към този закон и към други такива закони?

            Благодаря.

            Comment


              #36
              Надписът не е точно прабългарски - Х век, но мисля е неизвестен и достатъчно интересен, а май не е за отделна тема:

              НОВ ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИК ОТ ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ http://old.shu-bg.net/Fakulteti/pres...Maistorski.pdf
              ------------------------------

              По-интересен с оглед на прабългарите може би е този с името Братон от Русокастро:

              "В крепостта Русокастро откриха първия надпис на кирилица в Бургаско" https://www.bulpress.net/news/article/21099
              Last edited by случайно прелитащ; 30-03-2009, 19:00.

              Comment


                #37
                случайно прелитащ написа Виж мнение
                Надписът не е точно прабългарски - Х век, но мисля е неизвестен и достатъчно интересен, а май не е за отделна тема:

                НОВ ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИК ОТ ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ http://old.shu-bg.net/Fakulteti/pres...Maistorski.pdf
                ------------------------------
                По-интересен с оглед на прабългарите може би е името Братон от Русокастро:

                "В крепостта Русокастро откриха първия надпис на кирилица в Бургаско" https://www.bulpress.net/news/article/21099
                От приложената статия оставам с впечатлението, че г-н Майсторски не прави разлика между тамги и руни, грешка, особено често допускана по нашите ширини и белег на трагична компетентност.

                Как се превръща "бала" плюс "кара" в "балгхари"
                Защо в балгхари, при условие, че изворът ти говори за БОЛКАР и БОЛГАР? А Кабардино-Балкария? И впрочем "законите" на проф.Добрев са просто емпирични наблюдения и опит за извеждане на обобщаващи тези. С увереност мога да те уверя, че в езика всичко е възможно. Особено в мултилингвистичните общества. Ние имаме една поговорка - "Като не излиза работата, докарай лингвист да ти нагласи нещата", т.е. може да се докаже какво ли не. Веднъж тук се спори за фамозния суфикс "ар", за който някой разправяше, че бил чисто тюркска работа. Респективно, наложи се да отворим читанките и нагледно да докажем, че съвсем няма такова нещо.

                Comment


                  #38
                  Кухулин написа Виж мнение
                  Не разбирам от лингвистика, затова ще ме извините за "нелингвистичния" вид на въпросите, но...

                  Как се превръща "бала" плюс "кара" в "балгхари" и оттам по какъв начин става "българи"?
                  Курт написа Виж мнение
                  Друго мнение:
                  Българи, от индоиранското бала, бал, белук - военна сила, войска, отряд и гар - в тохарски гара, кхара - хора, народ, в иранските езици кара - войска, в осетински е къори - войска, или балкхари, балгхари (българи) -народ от войни.
                  Пуки и бугу нямат нищо общо с булодзите а са късни тюркски племена от танската епоха (беркути).
                  Балхара /Балхари/ - войнственната страна, вонйствените хора. Май имаше някаква древна страна край Памир с това име?? "Кх"-то преминава в "г", и след още някое лингвистично преобразование... българи..


                  .
                  ..И кажи ми ти страннико,
                  чувал ли си звук,
                  по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

                  Comment


                    #39
                    _magotin_ написа Виж мнение
                    С увереност мога да те уверя, че в езика всичко е възможно.
                    В тази статия А.А. Зализняк твърди друго. Честно казано, не бях чувал за А.А Зализняк преди това, но Уикипедия успя да ме информира.
                    Просто ми се ще да видя едно лингвистически издържано твърдение (поне доколкото аз мога да преценя) и от "иранска" страна, тъй както виждам от "тюркска". С всичките му закони и преходи "бля>блю", дето могат да се проверят в нета

                    Comment


                      #40
                      Кухулин написа Виж мнение
                      В тази статия А.А. Зализняк твърди друго. Честно казано, не бях чувал за А.А Зализняк преди това, но Уикипедия успя да ме информира.
                      Просто ми се ще да видя едно лингвистически издържано твърдение (поне доколкото аз мога да преценя) и от "иранска" страна, тъй както виждам от "тюркска". С всичките му закони и преходи "бля>блю", дето могат да се проверят в нета
                      Тези твърдения ще ги намериш в руските изследвания по влиянието на иранските над славянските езици. Тук имаше един г-н който прочее разгроми тюркофилите отвъд всяка възможност за отговор. При това той е само фолклорист, дори не е иранист. У нас впрочем няма нито един иранист, както няма и истински тюрколог. Добрев е филолог, но от филология до тюркология има много много голяма разлика.
                      И освен това тюркофилските напъни никога няма да бъдат взети насериозно от науката, тъй като 10тината набедени тюркски думи сами по себе си доказват несъстоятелността на тази теза. За безспорните археологически данни за сарматски произход да не говорим.
                      А за десерт - прабългарските имена, особено владетелските, са ирански отвъд всяко съмнение, а някои са направо персийски.

                      Comment


                        #41
                        _magotin_ написа Виж мнение
                        Тези твърдения ще ги намериш в руските изследвания по влиянието на иранските над славянските езици. Тук имаше един г-н който прочее разгроми тюркофилите отвъд всяка възможност за отговор.
                        Възможно е да съм пропуснал нещо по форума. Ще потърся, благодаря ти

                        _magotin_ написа Виж мнение
                        И освен това тюркофилските напъни никога няма да бъдат взети насериозно от науката
                        В науката, до която аз имам достъп (ИФ на СУ), "тюркофилските напъни" са със статут, близък до аксиома.

                        P.S. Професорът беше обяснил пространно в един пост връзката между филология, тюркология и хабилитационни трудове, обаче писанието някъде зачезна и на негово място се появиха червени буквички. Не че нямаше защо
                        Last edited by Кухулин; 30-03-2009, 19:01.

                        Comment


                          #42
                          Кухулин написа Виж мнение
                          ... В науката, до която аз имам достъп (ИФ на СУ), "тюркофилските напъни" са със статут, близък до аксиома.
                          Това е отговорът на въпроса на багатур от темата България и Македония Може ли България да влияе по някакъв начин на процесите ... Не можем да помогнем на македонците да се освободят от дълго натрапваните им глупости, докато не първо не направим това тук.
                          Затова специалистите не трябва да смятат, че работата им е свършена с описването на фактите в малотиражно научно издание и проявите в някой форум.
                          Работата тепърва започва. Не че е кой знае какво като трудност и е неприятно, напротив - ще трябва да се пишат нови учебници

                          _magotin_ написа Виж мнение
                          От приложената статия оставам с впечатлението, че г-н Майсторски не прави разлика между тамги и руни, грешка, особено често допускана по нашите ширини и белег на трагична компетентност.
                          Пише "наподобяващ руна знак".
                          Last edited by случайно прелитащ; 30-03-2009, 21:32.

                          Comment


                            #43
                            Според мен търсенето на етнонима "българи" източно от Волга, без значение дали става въпрос за Минусинската долина, Северен Афганистан и т.н. е абсолютно безсмислено и обречено на пълен провал. Ако оставим на страна китайските извори, които както е добре известно са писани с йероглифи и при това всяко едно разчитане на чужди имена без съмнение е условно, то в другите извори това име просто го няма. Има множество извори от района - гръко-бактрийски, согдийски, тохарски, тюркски рунически надписи и т.н., които са с фонетична азбука (демек с букви), в тях се споменават имената на безброй племена и народи, но българи там просто няма. А това означава единствено, че там не е живял народ, който се самонаричал или е бил наричан от другите народи "българи". И още нещо, когато един народ се преселва от едно място на друго, в изходните територии винаги остава част от него и най-добрият пример е разпадането на Стара Велика България, в Средна Азия обаче такива остатъци от българи през средновековието няма регистрирани и това е една сигурна индикация, че там, никога не е живял народ с име "българи".
                            Народ с това за пръв път е регистриран в Европа, и по една "случайност" в земи, в които малко преди това са живеели сарматите - Северното Черноморие, Северен Кавказ и Панония. А какво значи самото име - едва ли някога ще научим и едва ли е толкова важно при положение, че безспорните прабългарски имена и думи пределно ясно показват какъв им е етническият произход и какъв език са говорили.

                            Comment


                              #44
                              Кухулин написа Виж мнение
                              Възможно е да съм пропуснал нещо по форума. Ще потърся, благодаря ти


                              В науката, до която аз имам достъп (ИФ на СУ), "тюркофилските напъни" са със статут, близък до аксиома.

                              P.S. Професорът беше обяснил пространно в един пост връзката между филология, тюркология и хабилитационни трудове, обаче писанието някъде зачезна и на негово място се появиха червени буквички. Не че нямаше защо
                              Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но в ИФ никога не е имало прабългаристика, а с пенсионирането на единствения сериозен средновековен археолог и средновековна археология нямат. Нивото е повече от ниско, а "аксиомите" понамирисват на формалдехид.
                              Но иначе в катедрата по археология винаги си е властвала сарматската теза, защото тя е единствено емпирично вярната...

                              Потърси някъде, имаше една стара тема за езика, там човекът просто ги помете, чак неудобно ми стана на моменти.

                              Професорът да обяснява каквото иска, като ми покажеш къде е цитиран в авторитетни западни или източни издания - цитиран по същество, а не като библиографска справка, ще го призная за тюрколог ¹1. Прочее ако се опита да напише теориите си за Минусинската котловина, ще го засипе вълна от критики. А може и да не го засипе, ако съдим по нулевата реакция спрямо прелюбопитната му книга за НСМ.

                              Темата беше за "Езикът на прабългарите".
                              Last edited by _magotin_; 30-03-2009, 21:23.

                              Comment


                                #45
                                _magotin_ написа Виж мнение
                                Темата беше за "Езикът на прабългарите".
                                Попрегледах я, обаче за индоиранска етимология на "българи" нищо не мернах. За сметка на това числителните от Именника ще ги сънувам тая нощ

                                Та... ако може някой да даде въпросната етимология в детайли, ще съм благодарен.

                                Comment

                                Working...
                                X