Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сасаниди избиват римляни с отровен газ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Сасаниди избиват римляни с отровен газ

    Use of poison gas in ancient siege?

    At the annual meeting of the AIA in Philadelphia in January 2009, I presented arguments that, in mining operations conducted during the Sasanian Persian siege of the Roman fortress city of Dura-Europos, Syria, in AD256, the Persian attackers used posion gas against the Roman defenders. This generated considerable media interest. Below is the text of the press release issued by the University, and some of the images from the AIA presentation.

    As the press release emphasises, what the evidence from Dura shows is that the Sasanian Persians were as expert at siege warfare as the Romans, and shared with them a common range of tactics and techniques (apparently including smoke-generators to clear enemy siege-mines), which both had inherited from the Greeks, and now used against each other in their wars.

    Simon James
    UNIVERSITY OF LEICESTER ARCHAEOLOGIST UNCOVERS EVIDENCE OF ANCIENT CHEMICAL WARFARE

    CSI-style arguments suggest Persians routed Romans with poison gas

    A researcher from the University of Leicester has identified what looks to be the oldest archaeological evidence for chemical warfare--from Roman times.

    At the meeting of the Archaeological Institute of America, University of Leicester archaeologist Simon James presented CSI-style arguments that about twenty Roman soldiers found in a siege-mine at the city of Dura-Europos, Syria, met their deaths not as a result of sword or spear, but through asphyxiation.

    Dura-Europos on the Euphrates was conquered by the Romans who installed a large garrison. Around AD 256, the city was subjected to a ferocious siege by an army from the powerful new Sasanian Persian empire. The dramatic story is told entirely from archaeological remains; no ancient text describes it. Excavations during the 1920s-30s, renewed in recent years, have resulted in spectacular and gruesome discoveries.

    The Sasanians used the full range of ancient siege techniques to break into the city, including mining operations to breach the walls. Roman defenders responded with ‘counter-mines’ to thwart the attackers. In one of these narrow, low galleries, a pile of bodies, representing about twenty Roman soldiers still with their arms, was found in the 1930s. While also conducting new fieldwork at the site, James has recently reappraised this coldest of cold-case ‘crime scenes’, in an attempt to understand exactly how these Romans died, and came to be lying where they were found.

    A new composite plan of the Roman countermine, showing the stack of Roman bodies near its entrance, the area of intense burning marking the gallery's destruction by the Persians, and the skeleton of one of the attackers-probably the man who set fire to the tunnel, but lingered too long to ensure it was alight, and was himself overcome by fumes from the bitumen and sulphur he used to start the blaze. (Please credit as follows: Image copyright Simon James)

    Dr James, Reader in the School of Archaeology and Ancient History at the University of Leicester, said: “It is evident that, when mine and countermine met, the Romans lost the ensuing struggle. Careful analysis of the disposition of the corpses shows they had been stacked at the mouth of the countermine by the Persians, using their victims to create a wall of bodies and shields, keeping Roman counterattack at bay while they set fire to the countermine, collapsing it, allowing the Persians to resume sapping the walls. This explains why the bodies were where they were found. But how did they die? For the Persians to kill twenty men in a space less than 2m high or wide, and about 11m long, required superhuman combat powers—or something more insidious.”

    Finds from the Roman tunnel revealed that the Persians used bitumen and sulphur crystals to get it burning. These provided the vital clue. When ignited, such materials give off dense clouds of choking gases. “The Persians will have heard the Romans tunnelling,” says James, “and prepared a nasty surprise for them. I think the Sasanians placed braziers and bellows in their gallery, and when the Romans broke through, added the chemicals and pumped choking clouds into the Roman tunnel. The Roman assault party were unconscious in seconds, dead in minutes. Use of such smoke generators in siege-mines is actually mentioned in classical texts, and it is clear from the archaeological evidence at Dura that the Sasanian Persians were as knowledgeable in siege warfare as the Romans; they surely knew of this grim tactic.”

    Diagram showing the Sasanian Persian mine designed to collapse Dura's city wall and adjacent tower, the Roman countermine intended to stop them, and the probable location of the inferred Persian smoke-generator thought to have filled the Roman gallery with deadly fumes. The Persians may have used bellows, but a natural chimney effect may also have helped generate the poisonous cloud. (Please credit as follows: Image copyright Simon James)

    Ironically, this Persian mine failed to bring the walls down, but it is clear that the Sasanians somehow broke into the city. James recently excavated a ‘machine-gun belt’, a row of catapult bolts, ready to use by the wall of the Roman camp inside the city, representing the last stand of the garrison during the final street fighting. The defenders and inhabitants were slaughtered or deported to Persia, the city abandoned forever, leaving its gruesome secrets undisturbed until modern archaeological research began to reveal them.

    The results of the Persian mine, seen from insider the town. At the time the stone city walls had been encased in earth and mudbrick by the Roman defenders, to strengthen them against assaults like this. These countermeasures worked here: instead of falling over and letting the Persians in, when the Persians burned the pit-props beneath it, the wall sank into the ground, but stayed upright. This attack failed, but elsewhere the Sasanians breached the walls. (Please credit as follows: Image copyright Simon James)




    The body of one of the Sasanian attackers lay in the mine, still clad in his iron mail shirt, his helmet and sword near his feet. (Please credit as follows: Yale University Art Gallery, Dura-Europos Excavation Archive).



    See also:

    Archaeology and Ancient History at Leicester is home to a world-class, international team of scholars engaged in cutting-edge research and teaching.







    #2
    Благодаря на Маготин за подбуждане на интерес към този вълнуващ обект. към контрамината под кула ¹19 има няколко любопитни момента:традиционно се смяча, че персите са влачили утрепаното си другарче, при което ризницата сее забърнала около раменете. Но погледнато върху плана е видно, че е влаче в обратна посока-към римляните.
    интересно, е че броят на римските щитове е доста голям.
    За уважаемите форумчани, които не са запознати от дура произлизат много римски артефакти свързани с късната армия-няколко дървени щита, конски ризници, части от доспехи и шлемове.

    Comment


      #3
      До откритието на тунелите под Дура се е смятало, че главната римска ризница - лорика сегментата - е съставена от кожени пластини. Именно тук обаче са открити лорики, доказващи, че пластините поне в този период били от желязо, а не от кожа. В една от кулите е открита римска оръжейна и именно оттам произхождат единствените намерени цели конски брони от люспести ризници. Открит е и много известен графит, изобразяващ партски или сасанидски "казанджия" - тежковъоръжен клибанарий с пика.

      Освен това от Дура произлизат и повечето от известните доказателства за тежковъоръжената ранна сасанидска пехота, носеща плетени ризници и шлемове тип "кофа" /така им казват/.

      Градът е известен и с уникалните си стенописи и релефи, свързани с изповядваните в него религии. Тук са разкопани няколко добре запазени храма, вкл. един на Митра, който парадоксално е построен от римляните, след като превземат града от партите, което доказва, че т.нар. чист митраизъм си е римска практика и традиция.

      Иначе за мен ситуацията е описана достоверно от английските колеги, съмнително е, че ако ранен войн бива влачен от схватка мечът и шлемът биха се открили в краката му. По-вероятното е при разнасянето на газовете той да e паднал по гръб, докато се е отдалечавал заднешком, а при падането ризницата да се е отметнала нагоре. Алтернативно би могъл да бъде влачен за ръцете към изхода, но тогава остава въпросът защо ризницата се е отметнала именно по този начин. Ако е умрял наистина от отровния газ, възможно е също да е получил гърч, това е често срещано явление при подобна смърт. Съществува и възможност да е бил влачен и от римляните, но тогава отново остава проблема с шлема и меча. Освен това тунелите изглежда са на различни нива.



      Last edited by _magotin_; 31-01-2009, 02:54.

      Comment


        #4

        Конската броня от Дура-Европос.

        Comment


          #5
          долна инсинуация. А което е най-интересното, че въпрки всички газови 'приготовления' шахтата така ли иначе се е срутила на главите на спорещите.
          sigpic

          Comment


            #6
            Last roman написа Виж мнение
            долна инсинуация. А което е най-интересното, че въпрки всички газови 'приготовления' шахтата така ли иначе се е срутила на главите на спорещите.
            Eх, Романе, отричаш очевидната истина, че персите са биле по-напредничави от романете! И понеже шахтата се е "срутила", в нея има тълпа римляни и един персиец, при това римляните са струпани като да са се натръшкали бягайки към изхода...

            Comment


              #7
              ако сам паднеш, ризницата няма да се събере около раменете.
              Коя лорика имаш в предвид? Ако е сегментата-нейната реконструкция е дело на Робинсън, ако е скумата-още в началото на века има типологии на бронзови пластини от Англия и Германия
              куполовидния висок шлем пред скелета трудно би се опреличил на "кофа"
              освен това има намерени два кожени фрагменат от ламелярна ризница, спорон за кон или човек

              Comment


                #8
                Този военен приом е описан в 11-та и най-вече в 12-та глава на китайската "Изкуството на войната" от Сун Дзу - 6 в. BC - "Деветте варианта терен" и "Нападение с огън".
                Според мен не е умесно да се говори за "по-напередничавите сасаниди", тъй като такава военна тактика е била добре позната в древността и от двете страни и не е показател за това, че едните превъзхождат другите, само по това, че едните са я приложили в далечна Сирия, и то в крайно кофтия за Рим 3-ти век.
                Въпреки всичко, засега няма 100% индикации и доказателства за случилото се в Дура Европос.
                Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                Comment


                  #9
                  ако не се лъжа го изпозваха и гърците

                  Comment


                    #10
                    Спартанците, да, при пелопонеските войни. А по-късно и познатия нам "гречки огин", макар и по друг начин и леко извън темата:

                    Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                    МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                    Comment


                      #11
                      gladiator написа Виж мнение
                      ако не се лъжа го изпозваха и гърците
                      Да, почти аналогичен прийом имаме при обсадата на Амбракия по време на Втората Македонска война /189 г. пр. н. е./:
                      (6)Поэтому консул, видя, что, действуя силой в открытую, он не может добиться успеха, решил вести подкоп; выбранное место он заранее прикрыл осадными навесами, скрывавшими действия римских солдат. А те работали денно и нощно, роя ход под землей и вынося землю наверх, и некоторое время подкоп оставался незамеченным. (7) Горожане обнаружили его по внезапно поднявшейся куче и, испугавшись, что стены уже подкопаны и в город проделан ход, стали по свою сторону стен вести ров напротив того места, что было прикрыто навесами. (8) На той глубине, где должен был быть пол подземного хода, они прекратили работу и стали прислушиваться под стеною то там, то сям, стараясь расслышать, где же копают. (9) От того места, где они этот шум услышали, они повели ход напрямик к подкопу и без труда, мгновенно вышли к подрытой и снизу подпертой стойками городской стене. (10) Проложив дорогу в подземный ход, осажденные стали биться с римлянами, сперва теми самыми заступами и другими орудиями, которыми рыли землю, потом к ним быстро спустились вооруженные воины, так что там в глубине завязалось настоящее сражение, хотя с поверхности и невидимое. Бой был жарким, пока не догадались перегораживать подземный ход то в одном, то в другом месте волосяными матами и поспешно поставленными воротами16. (11) Тогда осаждаемые придумали новую хитрость, не требовавшую большого труда: взяв бочку, они высверлили в ее дне отверстие, достаточное для того, чтобы укрепить в нем небольшую трубку, изготовили железную трубку и железную же крышку для бочки, которую во многих местах просверлили, а затем, наполнив эту бочку птичьим пухом, поставили ее так, чтобы она открывалась в подземный ход. (12) Из дырок в крышке торчали длинные копья, называемые сариссами, которые не позволяли неприятелю к ней приблизиться. Потом высекли искру, подожгли пух и раздули огонь кузнечным мехом, приставленным к концу трубки. (13) Подземный ход был заполнен удушливым дымом и едкой вонючей гарью от горящего пуха, оставаться там не мог уже, пожалуй, никто.
                      Last edited by Thorn; 02-02-2009, 14:01.
                      sigpic

                      Comment

                      Working...
                      X