Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Икономически новини

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    albireo написа
    SRH написа
    Вярата, че пазарът е универсален механизъм за регулация е силно разклатена.
    Меко казано силно разклатена. Това се знае отдавна, от много отдавна. Подобна теза отдавна служи само за политически цели. Това е лозунг.
    Иначе отдаван никой не му обръща внимание и всички стават и лягат със знанието, че има и други лостове за регулация, които се използват ежемесечно и са съвсем нормални.
    Съгласен съм с Албирео. Огромен брой хора не разбират, че лозунгът "свободен пазар" трябва да се разбира като "по-свободен пазар", а не буквално. И съответно да не подскачат при всяка държавна намеса, защото такава съществува и винаги е съществувала. Нека продължим нататък.
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      #62
      Внушителен списък с топ-икономисти е, може да се каже, против Плана в сегашната му форма:

      To the Speaker of the House of Representatives and the President pro tempore of the Senate:

      As economists, we want to express to Congress our great concern for the plan proposed by Treasury Secretary Paulson to deal with the financial crisis. We are well aware of the difficulty of the current financial situation and we agree with the need for bold action to ensure that the financial system continues to function. We see three fatal pitfalls in the currently proposed plan:

      1) Its fairness. The plan is a subsidy to investors at taxpayers’ expense. Investors who took risks to earn profits must also bear the losses. Not every business failure carries systemic risk. The government can ensure a well-functioning financial industry, able to make new loans to creditworthy borrowers, without bailing out particular investors and institutions whose choices proved unwise.

      2) Its ambiguity. Neither the mission of the new agency nor its oversight are clear. If taxpayers are to buy illiquid and opaque assets from troubled sellers, the terms, occasions, and methods of such purchases must be crystal clear ahead of time and carefully monitored afterwards.

      3) Its long-term effects. If the plan is enacted, its effects will be with us for a generation. For all their recent troubles, Americas dynamic and innovative private capital markets have brought the nation unparalleled prosperity. Fundamentally weakening those markets in order to calm short-run disruptions is desperately short-sighted.

      For these reasons we ask Congress not to rush, to hold appropriate hearings, and to carefully consider the right course of action, and to wisely determine the future of the financial industry and the U.S. economy for years to come.

      А колкото до реалния сектор, кредитирането му не спада или расте във всеки сегмент. Проблеми има на някои пазари за краткосрочно финансиране, които сса огромни, но засега не засягат реалния сектор. Ta, все повече хора се питат дали не трябва малко повече да се помисли преди да се направи нещо, което ще има последствия за десетилетия. Особено след като виждат съществени несъвършенства в предложеното досега.
      По моя преценка съм обективен.

      Comment


        #63
        Washington Mutual е изгърмяла вчера. Причината - липса на ликвидност. Досега най-големият фалит на американска банка.

        http://money.ibox.bg/news/id_1571750962
        Quae fuerant vitia, mores sunt.

        Comment


          #64
          Двустайни в Детройт от по $1500 !

          Феноменално, нереално - с тези думи брокер в Детройт описва случващото се с имотния пазар тези дни. Агенции за недвижими имоти рекламират апартаменти с две спални в някога гордия център на американското автомобилостроене за $1,500 (под 2000 лева).

          Имоти от провалени ипотеки постоянно излизат на пазара. В сърцето на Америка пазарът на жилища се влошава с всеки изминал ден. Притеснени семейства си събират багажа и напускат домовете си, защото не могат да издържат на плащанията по ипотеката - съобщава „Гардиън".

          Около 6.41% от жилищните кредити в САЩ изостават от сроковете за плащане. Това е най-високата цифра от 1979 г., посочва асоциацията на ипотечните банкери.

          Миналата година 2 милиона граждани на САЩ са загубили домовете си заради неизпълнени ипотеки. През 2008 г. статистиката ще е далеч по-стряскаща. Само през месец август са попълнени документите за освобождаване от временните собственици за 303,879 имота.

          Проверка на Money.bg установи, че ултра - евтините жилища се предлагат в покрайнините на Детройт, в несигурни квартали. От средата на 1950те години до днес населението на града е спаднало наполовина. Безработицата достига 15%. Средната цена на жилище в САЩ е около $205 000.

          Корпорацията за подкрепа на жителите на Америка (NACA), която помага на населението да преговаря с кредиторите, настоява за мораториум върху изземването на жилища заради просрочени ипотеки в САЩ.

          Вашингтон възнамерява да награди с $700 млрд. Уолстрийт и хищниците кредитори за тяхната алчност и безотговорно отпускане на кредити, довело до ипотечната криза, изтъква изпълнителният директор на организацията. „Не можем да позволим това да се случи, без да осигурим помощ за милионите домакинства, изправени пред риск да бъдат изгонени от домовете им".

          Кризата засяга най-сериозно два региона: икономически по-изостаналите щати като Мисисипи, Мичиган и Охайо, а също и по-благоденстващи райони като Флорида, Невада и Калифорния, където особено агресивният жилищен бум доведе до катастрофален колапс, защото повечето хора трябва да изплащат ипотеки на по-висока стойност от жилищата, в които живеят.
          Най-висок процент на провалени ипотеки има в Сан Франциско, където градската управа трябва да се бори вече и с вандализъм, тъй като всеки месец запустяват стотици домове. На места в Калифорния повече от половината от жилищата, които се продават, са собственост на банки.

          Може да звучи абсурдно, но на някои места в Калифорния властите се опасяват от избухване на малария, тъй като в застоялата вода на басейните пред запуснатите домове масово се размножават комари. В Сан Диего службите за борба с вредителите получават все повече сигнали за гнезда на оси в изоставените къщи.

          (Money.bg)

          Comment


            #65
            В Интернет се развива още един вид `социални мрежи` - кредитни. Поради кризата той се разраства и вече е обект на обсъждания - доколко може да стане алтернатива на банковото кредитиране. Източник - Нетинфо
            "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

            Comment


              #66
              Тия дни, общо взето, са исторически. След отхвърлянето на плана на Полсън, което се сочи вече по-скоро като политически акт - цък, Дау Джонс преживя най-голямото си понижение за един ден в историята - 777 пункта, през това време, един неадекватен човек не спира на хленчи, увеличавайки паниката - цък, без да му е ясно, че не му е останал авторитет и за 5 ст. Не че въпросният план е някаква панацея, както беше и сериозно критикуван напоследък, но все пак би успокоил поне временно ситуацията. Обаче "вотът на недоверие" засяга не само личността на въпросния човек, но цялата му администрация. А и Полсън и компания не виждам с какво са заслужили нещо друго, поне от всичките им действия от началото на кризата досега.
              Quae fuerant vitia, mores sunt.

              Comment


                #67
                Разхождайки се из нета попаднах на нещо забавно. Вярно, наивно на моменти, но все пак забавно, по темата:
                на руски: http://www.relfe.com/plus_5_russian.htm
                на английски: http://www.relfe.com/plus_5_.html
                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                Проект 22.06.1941 г.
                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                Comment


                  #68
                  Е, разбира се - винаги и навсякъде когато се споменат "пари" и "кредит" изкача линк, в който се обяснява "наивно" и "забавно" ролята на търговските банки в паричното предлагане. Малко неразбиране какво е "пари"( "businessmen were given the impossible task of repaying $118 for every $100 they borrowed - but the extra $18 had never been created at all."), каква им е ролята, малко художествено представяне на историята в леко конспиративна атмосфера и искрено учудване, че светът работи така и никой не го осъзнава... Понякога се вмъкват и евреите като организатори на цялата измама, зависи колко "сериозен" е текстът. С други думи, подходящи за този форум, подобни "разкрития" са еквиваленти на Резун .

                  По темата - толкова неща се изписват, че човек и по цял ден да чете няма да успее да прочете всичко. Понеже и тук някои споменаха, че "вярата в свободния пазар е разклатена", моля, дайте някое мнение отвъд лозунгите, което да е в тази посока. Аз не успявам да намеря
                  Явно не знам правилните места, все попадам на нещо от този сорт .
                  По моя преценка съм обективен.

                  Comment


                    #69
                    lzl, рискуваме да попаднем в описаните от Албирео общи дрънканици Иначе виж това писание и прецени защо не е адекватно към момента.

                    Да продължа локума с още две свързани с горното новини:

                    "Знам, че някои американци са разтревожени от този нормативен акт, особено от ролята на правителството и от стойността на плана. Като твърд поддръжник на свободното предприемачество, аз смятам, че правителството трябва да се намесва само когато е нужно. В тази ситуация е ясно, че са необходими действия", заяви Буш след вота.


                    А тук бият самара, да се сеща магарето:
                    Whyte said EU leaders are also nervous about Ireland's move to grant a comprehensive bank guarantee on all deposits and debts of Irish-owned banks. The European Union, Britain and other EU states battling their own banking crises complained that Ireland was promoting unfair competition.


                    Накрая едно мнение на Campbell R. Harvey, Professor of Finance, The Fuqua School of Business, Duke University

                    Last edited by SRH; 04-10-2008, 14:03.

                    Comment


                      #70
                      Аз имах предвид за причините довели до сегашното състояние - свободният пазар и дерегулацията(каквото и да имат предвид) ни докараха до тук.
                      А сега, от тук нататък, почти всички предлагат различни подобрения/алтернативи на Плана. Никой не е смел да каже, че държавната помощ ще е ОК (или поне по-добре от ненамеса), защото никой няма идея какво ще стане. Показателно за това е как избират конкретните числа - 700бн, 300бн в линка, който ти даде - по звучене .
                      Впрочем, малко критика на прилагането на "шведския" модел - тук и тук. И в тоя ред на мисли, показателно за "държавата" в случая е прибавянето на субсидии за... алтернативна енергия при прегласуването.

                      И отделни поводиза радост, които остават малко назад в шумотевицата:
                      European carmakers on Friday became the latest industry grouping to ask for support when they said they would approach the European Commission about a ˆ40bn loan to develop environmentally friendly products.

                      The approach imitates a move in the US. Congress has approved a $25bn (ˆ18bn), low-cost programme, mainly aimed at the big three Detroit manufacturers, to develop green vehicles and engines.
                      ...
                      Carlos Ghosn, chief executive of Renault, said before the Acea agreement he hoped Europe would follow the US. “Other governments should take inspiration from this. Why only in the US? The European Commission should perhaps do the same.”
                      Порсто по учебник .
                      По моя преценка съм обективен.

                      Comment


                        #71
                        lzl написа Виж мнение
                        Аз имах предвид за причините довели до сегашното състояние - свободният пазар и дерегулацията(каквото и да имат предвид) ни докараха до тук.
                        Ето една статия, ама без края, че е много политиканстващ, която дава някакви идеи. Авторите се занимават с икономически анализи в CNRS. Впрочем Dumenil има доста интересни наблюдения, макар че не мога да се кълна в него

                        Незащитима финансова траектория
                        Август 2008, Монд Дипломатик

                        Жерар Дюменил
                        Доминик Леви

                        Докато покупателната способност на американците е в застой, равнището на спестяванията им клони към нула (0,4%), а стойността на недвижимите им имоти и на акциите им на борсата осезаемо е намаляла от началото на годината насам, задлъжнялостта на домакинствата достига рекордни стойности. Това означава, че потреблението на кредит вече няма да може да подпомага авариралата икономика. Същевременно, именно с помощта на лесните кредити икономиката на САЩ бе успяла да надмогне предходните рецесии...

                        Съобщението, публикувано на 14 юни т.г. след срещата на министрите на финансите на Г-8, впечатлява с успокоителния си тон: Финансовата иновация допринесе значително за растежа и развитието в световен мащаб, но с оглед на рисковете за финансовата стабилност от основно значение е да бъдат увеличени прозрачността и съзнанието за рисковете. Ключовите думи са премерени: „развитие” и „финансова иновация”, от една страна, „прозрачност от друга. Други думи изобщо липсват като „нестабилност” или „регламентиране”... А и не се казва нищо за факторите, залегнали в основата на кризата: нарастващите диспропорции в икономиката на САЩ.

                        Същевременно измежду основните механизми, довели до днешната криза, фигурира не само липсата на регламентиране на финансовите механизми, но и един феномен, който можем да наречем „неолиберална траектория” на икономиката в САЩ. Тази посока бе поета в началото на 80-те години след три десетилетия кейнсианство. Тук се проявяват пет основни тенденции. На първо място забавяне на инвестициите в производството. Това означава всички „физически” елементи, необходими за производството: сгради, офиси, машини... Това намаляване бе съпроводено с много силен относителен ръст на потреблението. В миналото не е наблюдавано нищо подобно. Именно този свръхрастеж е в основата на нарастващия дефицит на външната търговия. И накрая, като отзвук на тези тенденции, трябва да споменем паралелното увеличаване на вътрешния дълг (основно на домакинствата и финансите) и на финансирането на външния дефицит на останалата част на света. Твърде причудлива траектория, теглена напред от потреблението в ущърб на производствените иновации, и подхранвана от вноса; а самото търсене е подкрепяно от кредитите, отпускани от американски финансови институции, като се знае, че нищо не би било възможно без останалата част на света! Това положение можеше да предизвика безпокойства, но става точно обратното: неолибералната пропаганда разпространяваше ласкателния образ на САЩ като „двигател” на световния растеж.

                        Постоянно инжектиране на кредити

                        Нарастващите диспропорции и финансовата криза се родиха не във Франция и дори не в Обединеното кралство, а именно в САЩ, и нищо нямаше да е възможно, ако те нямаха своята доминираща позиция над останалата част от света. Неолиберализмът обаче търпи и критики. Защото печалбите на предприятията, голяма част от които по-рано се запазваше за инвестиции, се изплащат на кредиторите във формата на лихви и на акционерите под формата на дивиденти. Това означава, че предприятията запазват все по-малко средства за инвестиции. Освен това търговските граници са широко отворени, по-специално към периферни държави, където цените на работна ръка са ниски (Китай, Мексико, Виетнам...). По този начин голяма част от търсенето се насочва към вноса, до такава степен, че в САЩ може да се говори за „детериторизация” на производството.

                        Така необходимостта от поддържане на търсенето, насочено към производството на американска територия, налага масово инжектиране на кредити. Те нарастват с всяка изминала година, докато търсенето бяга все повече в останалата част от света, а производството не получава подкрепа от инвестиции. Следователно, подобна конфигурация изисква много повече кредити, отколкото биха били необходими в една не толкова отворена икономика, насочена към собствения си растеж. Това е основният елемент и оттук става връщането към изходната точка: финансовата криза, подготвяна от това нарастване на кредитите. Една невъзможна треактория, която обаче да се осъществява чрез непрастанно подновяваното стимулиране с цената на нарастващо задлъжняване. Така се стига до плаващите пясъци на кризата с високорисковите ипотечни кредити (subprime).

                        Към това се добавя централната роля на долара, използван в световен мащаб като резервна валута и като валута, спрямо която редица други валути индексират своите обменни курсове. Останалата част от света бодро допринася за това върховенство на американската валута: върху планетата се излива огромен поток от зелени банкноти, равняващ се на търговския дефицит на САЩ. Чужденците влагат доларите, които са получили като заплащане на стоките, изнасяни от тях към САЩ. Те купуват акции, частни и публични облигации, съкровищни бонове и др. Впрочем те нямат особен избор. Откакто доларът вече не е конвиретируем в злато, няма никакъв друг начин той да бъде усвояван. Наистина, всеобщото желание за освобождаване от зелените банкноти може да доведе до спад в техния собствен курс и като ответна реакция да наложи повишаване на лихвения процент в САЩ. От началото на 2000 година дългосрочните лихвени проценти остават ниски.

                        Така икономиката на САЩ се плъзга по тази треактория, в хода на която вътрешните и външни диспропорции непрекъснато нарастват. Притежателите на капитали и спадащите към най-горния ред в пирамидата на заплатите (двете категории се припокриват) преуспяват и се отдалечават от останалата част от населението. Но делът на промишленото производство намалява и страната все повече зависи от щедростта на чужденците. Причудливо разминаване между обогатяването на едно малцинство и нарастващите диспропорции в една икономика. Странен паралел между нарастването на потреблението на най-облагодетелстваните и влошаването на проблемите в икономиката.

                        С какво може да се обясни продължаването по този път през всичките години? След рецесиите от 1982 г. и 1990 г. активността всъщност бе поддържана от чудодейния устрем на новите, т.нар. информационни технологии. Първоначално бавно, но особено неотклонно, вълтвото вълнение се ускори през втората половина на 90-те години: четири години борсов бум, по време на който цените на технологичните ценни книжа достигна безпрецедентни висоти: 2 януари 1996 г. Nasdaq – 1053, 10 март 2000 г. – 5132. Чуждестранните капитали прииждаха, за да се възползват от тази благодат. След бума обаче последва огрлушителния спад след 2000 г.: 9 октомври 2002 г. Nasdaq – 1114.

                        След края на информационния бум през 2001 г. настъпи рецесията, съпроводена от борсова криза, и именно във връзка с тях се разкриха порочните последици от тези дългосрочни тенденции. На сцената излезе Федералния резерв и извърши обичайната си работа: стимулиране на кредита. Нефинансовите предприятия обаче не се отзоваха на призива. Ако изобщо взимат заеми, то не е за да инвестират на територията на САЩ, а за да се отдадат на битките около сливанията и придобиванията, или за да изкупят собствените си акции. Тогава Алан Грийнспан положи големи усилия. Той зрелищно понижи процента за рефинансиране на банки от неговата институция.

                        Финансовият сектор или един дял от този сектор се устреми в празнината, отворена от намаляването на лихвените проценти. Домакинствата се оказаха участници в тази подкрепа на търсенето. Защото съществуващото разрастване на ипотечните кредити служи за финансиране както на потреблението (като например разходите за образование на децата или за скъпите медицински услуги в страна без достатъчна социална защита), така и на самия сектор на недвижими имоти. След 2000 г. потреблението, стигнало до много високи равнища, спира да расте по-бързо от производството. Тогава щафетата се поема от строителството, което е в пълен разцвет поради повишаването на цените на недвижимите имоти. Икономиката излиза от рецесията.

                        Има редица последствия от този изход: на сцената излиза един безскрупулен финансов сектор, подтикващ потенциално неплатежоспособни домакинства към задлъжняване; ускорява се нарастването на външнотърговския дефицит и съответния ръст на финансирането на този дефицит от останалата част на света; намаляват лихвените проценти, което насърчава най-дръзките финансови стратегии на финансовите дружества.

                        Конюнктурата при излизането от кризата през 2001 г. може да се тълкува като сближаване между интересите на възприетата от Федералния резерв политика и на голям дял от частния финансов сектор. Тук има общо три ключови елемента: много смела политика на стимулиране, наложена поради невъзможната треактория; ефективен отговор в краткосрочен план, който обаче също не може да бъде продължен и който довежда шока с високорисковите ипотечни кредити; луд финансов кипеж, който продължава тази треактория отвъд разумните граници и умножава последиците от кризата с ипотечните кредити. Следователно връзката между кризата и тенденциите в макроикономиката действително е реципрочна. Задлъжняването на неплатежоспособните домакинства позволи на САЩ да продължат по една опасна треактория, но с цената на нарстване на дълга както като стойност, така и като дял от националния доход.

                        Comment


                          #72
                          И още нещо, което е по-скоро загадка. Това са данните за август на Бюрото за икономически анализи. Можете да видите и по-подробна таблица, без трето тримесечие на 2008 г. Всъщност точно за това тримесечие питам какви са очакванията ви?

                          Ето нещо от Ройтерс:

                          But corporate results aside, grim economic data -- topped by a government report showing the economy slashed 159,000 jobs in September in the biggest monthly decline in 5 1/2 years -- confirms that the serious trouble on Wall Street has spread to Main Street.


                          Безработицата е все още на ниво 6.1%, обаче от март 2003 г. не е имало такова съкращение. Най-засегнати са работниците, заети в производството. За сметка на това държавните служители нарастват с 9000.

                          Comment


                            #73
                            Едно мнение в някаква връзка с горните данни.

                            Бил Гейтс твърди, че няма опасност от рецесия

                            И още едно:

                            Финансовата криза "плъзи" към реалната икономика
                            Last edited by SRH; 07-10-2008, 09:36.

                            Comment


                              #74
                              Ъм, тоя мосю Dumenil (впрочем, не успях да намеря списъка с нобелови лауреати, които работят за този институ? ), доколкото се запознах с неговото творчество, се занимава основно лозунгуване. А към конкретното мнение ми се струва, че е видна липсата на причинно-следствени връзки между доста от изреченията, които са важни за тезите, които гради. Ако искаш можем да продължим дискусията по неговото мнение, но не знам дали му вярваш .

                              Не разбрах кое те учудва от данните за БВП? Иначе, последната вълна на влошаване във финансовия сектор започна на 15 септ и няма как да има голямо отражение върху 3Q. Още повече, както по-нагоре дадох линк, спад на кредитирането на реалния сектор няма (към Август). А по принцип - обсъждания за конкретни числа на подобни места от (предполагам) любители са... Най-доброто, което може да се направи, е да се цитира проучване сред анализатори

                              Защо дерегулацията не е вещица -
                              тук и, политически мотивирано, но с точни ппопадения, тук,

                              И един разговор с Уорън Бъфет, който показва как тея, които викат "повече, повече" не разбират къде бъркат
                              QUICK: If you imagine where things will go with Fannie and Freddie, and you think about the regulators, where were the regulators for what was happening, and can something like this be prevented from happening again?

                              Mr. BUFFETT: Well, it's really an incredible case study in regulation
                              because something called OFHEO was set up in 1992 by Congress, and the sole job of OFHEO was to watch over Fannie and Freddie, someone to watch over them. And they were there to evaluate the soundness and the accounting and all of that. Two companies were all they had to regulate. OFHEO has over 200 employees now. They have a budget now that's $65 million a year, and all they have to do is look at two companies. I mean, you know, I look at more than two companies.

                              QUICK: Mm-hmm.

                              Mr. BUFFETT: And they sat there, made reports to the Congress, you can get them on the Internet, every year. And, in fact, they reported to Sarbanes and Oxley every year. And they went--wrote 100 page reports, and they said, 'We've looked at these people and their standards are fine and their directors are fine and everything was fine.' And then all of a sudden you had two of the greatest accounting misstatements in history. You had all kinds of management malfeasance, and it all came out. And, of course, the classic thing was that after it all came out, OFHEO wrote a 350--340 page report examining what went wrong, and they blamed the management, they blamed the directors, they blamed the audit committee. They didn't have a word in there about themselves, and they're the ones that 200 people were going to work every day with just two companies to think about. It just shows the problems of regulation.

                              QUICK: That sounds like an argument against regulation, though. Is that what you're saying?

                              Mr. BUFFETT: It's an argument explaining--it's an argument that managing complex financial institutions where the management wants to deceive you can be very, very difficult.
                              Да напомня, че досегашната форма на Фреди и Фени спомогна о(значително) за конкретната ситуация. По-конкретно над тях е имало политически натиск да направят по-достъпен subprime сегмента. Много икономисти са предупреждавали преди време( а и наскоро, но преди агенциите да влязат в новините и после национализирани) че това е лошо. Буш (неговите икономисти) е предложил реформа, демократите в Конгреса са я отхвърлили.
                              По моя преценка съм обективен.

                              Comment


                                #75
                                Всъщност чрез данните на ВЕА можем да разберем прав ли е Дюменил в първото си твърдение "равнището на спестяванията им клони към нула (0,4%)." Ето повече инфо, пък в ония таблици на Table 10 пише също.. Това може да ни покаже доколко домакинствата са в състояние да преодолеят кризата (която се очертава да не е само финансова - дето викат верно от Wall street to Main street ). Изобщо на какво се разчита - на кредити? Ами кредитите нямат покритие както се вижда и могат да се базират само на оптимистични очаквания.

                                А какви са очакванията? Има очаквания за влошаване - нормално, Буш успокоява, че трябва време за плана. Обаче самият план (ако въобще сработи) и само реформата на финансовата система не са достатъчни. Независимо колко са регулирани или нерегулирани, финансовите пазари в крайна сметка са свързани с реалния сектор. В твоя линк сочат Китай като крив за ситуацията. Да, допринесе, както и Мексико и други, но не може и да е иначе, когато работилницата ти е изнесена. И впрочем китайците също ще го отнесат.

                                Преди време Владимир Иноземцев твърдеше, че сме навлезли в постиндустриално общество. Пишеше, че лицензите и патентите (подковани от НРД, което ще рече инвестиция в наука) ще бъдат софтуера на света. Верно, хардуера ще е Китай, но сам по себе си няма да е достатъчен. Изглежда не е прав. Да, тоя също пише лозунги

                                Comment

                                Working...
                                X