В.Левски-1846

[TypTyp]

Предлагам на Вашето внимание съкратен вариант на книгата ми, излязла от печат през 2000 г. под заглавие:

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА АПОСТОЛА
( ИЛИ КОГА ВСЪЩНОСТ Е РОДЕН ВАСИЛ ЛЕВСКИ )

ФАКТИ
КРИТИКА
ХИПОТЕЗИ

На твоят един син, Българийо…

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

"…времето е в нас и ние сме в [в]ремето;
то нас обръща и ние него обръщаме…"
В. Левски

Десетилетия наред в националното ни самосъзнание на българи битува общоприетото схващане, че най-великата личност от нашата история, Апостолът на България – Васил Левски, е роден през 1837 г. Още от ученическата скамейка на всеки от нас се натрапва лесно запомнящото се, почти символично подреждане на цифрите в първата и последната години от живота на Дякона: 1837-1873. Парадоксално, но въпреки многобройните явни противоречия свързани с него, този факт досега не е бил подлаган на съмнение и сериозна критика. А основания за това има достатъчно. Останали незабелязани и некоментирани, те превръщат една многократно повтаряна неистина в безспорна даденост. Така без съответното научно преосмисляне голите факти не могат да ни дадат ясна представа за протеклите исторически събития и осъществилите ги личности.
В стремежа към търсене на истината обаче неизбежно се пораждат нови хипотези, основани на задълбоченото, всестранно и обективно проучване на данните, с които борави историята. С такава цел е и настоящото изследване. То идва да обори твърдението, че В. Левски е роден през 1837 г. и аргументирано защитава становището, че всъщност 1846 г. е истинската му рождена година. В подкрепа на тази хипотеза представяме редица доказателства. Като основно пряко такова сме използвали позабравените думи на Апостола, изречени пред съда в София, според които той е на възраст 26 – 27 г. Изложили сме и някои от многото косвени доказателства потвърждаващи правдоподобността на нашето твърдение. Това са преди всичко противоречията и неточностите допуснати до този момент от биографите на Левски. На фона на така преосмислените факти се опитваме да наложим една нова представа за Апостола на България. Тя не само че не накърнява неговото величие, но напротив - подчертава с още по-голяма сила чистия патриотизъм и безграничната му всеотдайност към своя народ.
Това изследване, уважаеми читатели, не претендира за изчерпателност. То просто има скромната цел да повдигне един отдавна назрял според нас въпрос. И ако успеем да Ви убедим в правилността и непредубедеността на нашите изводи или да Ви накараме да се замислите поне за малко върху тях, то тогава усилията ни няма да са отишли напразно. Съзнаваме, че като всеки пръв опит така и нашият в случая ще се окаже труден и изпълнен с рискове процес, затова сме готови да посрещнем с благодарност всякакви отзиви и критични бележки, относно разглеждания тук проблем. А кой и защо неестествено “състари” Дякона и ни го представяше досега в една “нормална” зряла възраст – това е тема за бъдещи проучвания.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА

"Истината понякога е толкова
проста, че не вярват в нея."
Ф. Левалд

За живота, делото и трагичната гибел на Апостола на българската национална революция - Васил Левски - е писано и говорено много. Теоретично и научно за изяснени, макар и в различна степен, множество въпроси отнасящи се до жизнения път, идейното развитие и величавата саможертва на тази колосална и необятна личност от нашата възрожденска история. В това отношение е безспорен приносът както на българската, така и на чуждата историография. Стотици трудове, публикации, статии, доклади и пр. още прояви на научната мисъл са посветени на този своеобразен български Христос, на който народът ни така съдбовно се е обрекъл. И все пак, както изтъква видният наш историк проф. Александър Бурмов, истината е, че “…ние познаваме Левски сравнително добре само за периода от две години - от ІІ.1871 до героичната му смърт на бесилката в София през февруари 1873. …За по-ранните периоди от живота и дейността на Левски ние днес разполагаме с твърде малко документален материал.” Изречени преди повече от три десетилетия тези думи съвсем не са изгубили своя дълбок смисъл и актуално значение. Те продължават да звучат достоверно, защото въпреки извършената до този момент огромна изследователска работа, все се намира по нещо, което да убегне от вниманието на историците. Има много задълбочени проучвания по темата “Левски”, но постоянните нови научни открития напълно закономерно допълват и дообогатяват представата ни за всепризнатия гений на българското националноосвободително движение. Множество обаче от изяснените на пръв поглед факти и обстоятелства от биографията на Васил Левски съвсем не са чак толкова категорични и необорими, колкото изглеждат или поне не толкова, колкото на нас ни се иска те да бъдат. И до днес например, на различни нива продължават научните спорове относно предателството, гробът на Дякона и генеалогията на неговия род. Повечето от твърденията по тези, а и по други въпроси, се базират само на устни, често пъти противоречиви сведения и разкази на действителни или мними съмишленици и последователи на Апостола. Това е обяснимо като се има предвид оскъдния в доста отношения документален материал от онази епоха. С риск да прозвучи като укор спрямо някои автори ще отбележим, че на основата само на такива изолирани, несигурни, и двусмислени “факти” и “исторически свидетелства” не трябва, а и не могат да се правят общи и категорични изводи. Подобни погрешни наслоения в изследванията върху Левски има много. Те се дължат не само на посочените вече конкретни причини, но и на безвъзвратното ни отдалечаване във времето и пространството от протеклите някога събития, което прави всяко едно претендиращо за обективност историческо проучване още по трудно. Обаче, тъкмо липсата на достатъчно яснота по отношение на някои утвърдили се вече дадености и стремежът ни към обективност и истинност ни позволяват в настоящото изследване да подложим на съмнение и критичен анализ един общоприет, безспорен на пръв поглед факт от биографията на Васил Левски, а именно – рождената година на Дякона.

1846 – ДЕЙСТВИТЕЛНАТА РОЖДЕНА ГОДИНА НА АПОСТОЛА

"…съм на двадесет и шест – двадесет и седем години…"
В. Левски

Според застъпеното до този момент в съвременната историография становище Васил Иванов Кунчев - Левски, е роден на 6 (18 н. ст.) юли 1837 година. Съобразно редица съзнателно или не изопачени факти и обстоятелства от неговата биография се осмеляваме да твърдим обаче, че не посочената 1837 г., а 1846 е истинската година, през която е роден Апостолът на българската свобода. Доказателства в подкрепа на тази хипотеза съществуват (в противен случай не бихме си и помислили да провокираме нечие съзнание), но на тях или не е обръщано достатъчно внимание, или ако е сторено, то е било не дотам сериозно и критично. Източниците, в които се съдържат въпросните доказателства, могат условно да се разделят на две групи: такива, които съдържат информация оставена ни от самия Левски за него и конкретно за възрастта му, и такива, които съдържат сведения за това какво другите са казали или написали по този повод преживе или след смъртта му. От своя страна, според отношението им към интересуващият ни тук основен факт доказателствата могат да се подразделят на преки и косвени такива. Първите пряко и непосредствено спомагат за установяване на обстоятелствата, отнасящи се до възрастта на Апостола. Вторите ни дават указания в тази насока само косвено, т.е. само след като бъдат съпоставени с другите известни ни факти. Затова те ще бъдат разгледани по-нататък в тяхната обективна връзка и ще се подложат на задълбочен анализ от наша страна.
Като единствено засега пряко доказателство в подкрепа на гореизложената хипотеза могат да се посочат непосредствените обяснения на самия Апостол, дадени от него пред извънредната комисия в София още по време на първия му разпит, проведен на 4.І.1873 г. Така на обичайните, рутинни при всеки един разпит въпроси относно името, възрастта и занятието му, Левски отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест - двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование” .
Това изключително ценно свидетелство за възрастта на Апостола повдига най-малко два съществени въпроса: единият - относно характера и значението на източника, в който то се съдържа, а другият - относно достоверността на самата информация, която носи. Отговорът на първия от така поставените въпроси е сравнително по-лесен, независимо от проявената от турска страна канцеларска небрежност при оформянето на съответните документи. Макар че съдебно-следствените протоколи, в които са отразени споменатите думи на Левски, не са оригинални, а представляват преписи на оригиналните, те все пак са надлежно изготвени и заверени, което им придава характер на официален писмен документ. Като такъв те са важен писмен исторически извор и ценно пряко доказателство в подкрепа на твърдението, че Дяконът Левски е роден през 1846 г. Отговорът на втория от поставените по-горе въпроси обаче е по-комплексен и изисква просторно да се спрем на някои факти. Така например, в бележките към източника, от който е изведен цитирания текст, се дава следното тълкувание относно неговата достоверност: “Васил Левски е роден на 6.VІІ.1837 г., следователно по време на процеса е бил на 36 г. За грешка у преписвача не може да става дума, тъй като възрастта е отбелязана не с цифри, а с думи. Но че Левски е скрил точната си възраст, не трябва да ни учудва, понеже той изобщо няма за цел да казва истината пред турския съд”. Това обяснение, освен че е твърде лаконично, е на всичко отгоре и неправилно. Вярно, че то не поставя под съмнение автентичността на думите изречени от Дякона, но пък им придава съвсем друг смисъл и съдържание. В действителност Левски разкрива част от истината за комитетската организация, защото е принуден да го направи - тя вече и без това е известна на съда. Ето защо признава, но само онова, което е установено от разпитите на арестуваните негови сподвижници. Останалата неразкрита по-голяма част от истината той не изопачава, а просто премълчава. При това го прави по един неповторим начин, като поема цялата отговорност върху себе си и не издава нито едно име. Благодарение на тази тактика съдът се озовава в един омагьосан кръг, а революционната организация се запазва до голяма степен непокътната. На фона на всичко това евентуалното съзнателно укриване на възрастта бледнее и е направо безпредметно. Нещо повече - то противоречи на поетата от Апостола огромна тежест на личната отговорност и на проявената му по този начин готовност за саможертва. Само чрез подобна ясно изразена позиция, а не чрез изопачаване на фактите относно собствената му личност, Левски успява да спаси народното дело.
Малко по-различно тълкувание на думите на Дякона намираме у Никола Гайдаров, който пише следното: “Както е известно, Левски е роден на 6.VІІ.1837 г. и по време на процеса е бил на 36 години. Но изглежда, той съзнателно е намалил възрастта си. За грешка при записването в протокола не може да става дума, защото възрастта му е отбелязана с думи, а не с цифри. Очевидно неговата цел е била да съкрати времето на своята дейност, като по този начин укрие участието си в легията на Раковски…” Въпросният текст възпроизвежда, или по-точно направо копира споменатия вече източник. Променен е само словоредът. Важното в случая е най-вече това, че и Гайдаров не поставя под въпрос автентичността на думите на Апостола. И той обаче се изкушава да даде свое обяснение на тези думи, като влага в тях ново, противоречиво съдържание, и с това още повече се отдалечава от истината. Вече бяха посочени някои основания, които правят нелогично умишленото намаляване на възрастта от страна на Дякона. Подобни действия с нищо не биха му помогнали и за евентуалното укриване на участието му в Първата българска легия в Белград през 1962 г., при положение, че османските власти наистина са разполагали с доказателства за това. Точно обратното - те не разполагат с такива улики, при което Левски съвсем естествено им спестява тези подробности от своята биография, ограничавайки така действията на съда в рамките на вече известните му факти. За целта не е необходимо да прикрива възрастта си. Още повече, че името, произходът, възрастта, местоживеенето и пр. са индивидуализиращи всяка една личност факти, в достоверността на които съдът в София лесно би могъл да се убеди (ако се съмнява в тях), като просто разпита заловените съратници на Апостола, неговите близки или някои от съгражданите му, сред които той е бил достатъчно добре известен. Но на процеса, напротив, не ни се демонстрира и най-малкото съмнение в тази насока. Ето защо, вместо да се занимаваме с разплитането на различни противоречиви съждения, можем съвсем естествено да се позовем за пореден път на казаното от Дякона. Тогава и цялата истина относно възрастта му ще ни се разкрие в пълна светлина.
Ако след изложените до тук аргументи в подкрепа на лансираната от нас хипотеза приемем, че пред извънредния съд в София през януари 1873 година Левски е изрекъл истината за възрастта си, то ни остава само да отговорим на въпроса защо всъщност споменатата възраст е някак си на пръв поглед неопределена - между 26 и 27 години. Практически при изчисляването на възрастта са възможни два подхода. Единият е да се зачитат само навършените години, а месеците от последната, не навършена година, да не се броят. Ако е разсъждавал по този начин, Апостолът би трябвало да посочи, че е точно на 26 или 27 години, което явно се разминава с действително отразеното в протоколите. При втория възможен подход се прибягва до закръгляне като, ако месеците от не навършената година са по-малко от 6, то те не се броят, и се зачита само навършената година, а ако са повече от 6, се зачита следващата, макар и не навършена година. Очевидно и в този случай Левски би трябвало да посочи само една определена година. Но след като не го прави, следва да заключим, че в действителност има някаква основателна причина за това. А тя не може да бъде друга, освен една - единствена, именно че не е нито на 26, нито на 27 години, а на 26 - 27 години, т.е. по средата или на 26 г. и 6 мес. Ето как, по един перфектен начин Апостолът на свободата е фиксирал с абсолютна точност истинската си възраст за идните поколения. Той не само че не я укрива или намалява, но напротив, още с първите си думи пред съда я афишира с достойнство и пред обвинителите си, и пред народа си. Такова е единственото правилно тълкуване, което може да се даде на фактите. И най-елементарните математически изчисления оттук - нататък позволяват да се направи извода, че ако в началото на онзи зловещ януари на 1873 година титанът на нашето националноосвободително движение е бил на 26 години и половина, то той безспорно е роден не на 6(18) .VІІ.1837 г., а на 6(18) .VІІ.1846 г.
Потвърждение на това, че е безсмислено да укрива истинската си възраст ни дава самият Дякон още непосредствено след залавянето му. Така по време на предварителния разпит в Ловеч, макар и да не разкрива пред каймакамина своята самоличност, той индиректно споменава за възрастта си: “Попитаха първо В.Л[евски] отде е, а той отговори, че е родом от Търново, но баща му и майка му били избягали преди 25 години в Влашко и се заселили там.” Информацията извлечена от този текст, независимо от факта, че е съзнателно изопачена в по-голямата си част, идва да потвърди, че в хода на разглежданите събития Васил Левски е на възраст най-малко 25 години. Тази възраст, ако не се припокрива напълно със застъпената от нас, то поне се доближава максимално до нея и в никакъв случай не й противоречи. Що се отнася до изопачените факти, Левски умишлено прибягва до тях за да не навлече на близките си и най-вече на майка си излишни неприятности, за да не им бъде в тежест и за да им спести евентуалния тормоз от страна на турските власти. Отведен в Търново, където сред многото уличаващи го свидетелства са му показани и негови фотографии, той окончателно разбира, че е невъзможно повече да крие самоличността си и споделя със заловените си другари: “Изповядах правото. Пашата притежава такива силни документи за моята личност, щото всяко по-нататъшно отказване ставаше безполезно.” Категоричността, с която са изречени тези думи, за пореден път ни убеждава, че нито в Търново, още по-малко пък в София, Левски има някаква основателна причина да укрива фактите и обстоятелствата, които индивидуализират неговата самоличност. И не само от този момент нататък, но и през целия си кратък живот, той следва неотлъчно единствено правилната линия на поведение - тази на върховната саможертва в името на своето Отечество. Такова вътрешно кредо е диаметрално противоположно и несъвместимо с тактиката на прикриване на самоличността, каквато някои автори се опитват да припишат на Дякона. Едното просто изключва другото и след като първото Апостолът ни е доказал недвусмислено с епохалното си дело, то за второто и дума не може да става.
За да сме още по-убедителни в защитата на лансираната от нас хипотеза ще приведем в нейна подкрепа и някои от многото косвени доказателства, за които споменахме в началото на настоящето изследване. Така още първите биографи на Левски - Георги Яков Кирков и Захари Стоянов - налагат общопризнатото и до днес мнение, че Васил Левски е роден през 1837 година. “Васил Левски (впоследствие “дяконът”) - пише Г. Кирков - е роден в Карлово около Петровден в 1837 г. …” В стремежа си да бъде по-точен З. Стоянов пък ни дава една още по-неконкретизирана информация: “Васил Левски Дяконът се е родил в Карлово, Пловдивски окръг, два - три деня пред или после Петровден 1837 година…” Оттук не става ясно дали преди или след Петровден се е родил Левски и в кой точно ден е станало това. Въобще нито Г. Кирков, нито З. Стоянов ни посочват въз основа на какъв точно извор те обосновават своите твърдения. Нещо повече, самият З. Стоянов признава: “Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона.” В резултат и двете споменати биографии ни затрупват с неточности и ни заплитат във фрапиращи противоречия. Например, ръководейки се по собствената си датировка, З. Стоянов правилно отбелязва, че Левски увисва на бесилото на 35 - 36-годишна възраст, но на друго място в своето произведение той ни демонстрира абсолютна математическа неточност, заявявайки по повод замонашването на Дякона, че “…Това се случило на връх насами деня Св. Екатерина, 24.ХІ.1857г., когато Левски бил на 18 - 19 години…” След като очевидно Левски по онова време е на 20 години и 4 - 5 месеца, значи тук става въпрос или за проявена небрежност от страна на биографа или, което е по-вероятно, сме свидетели на поредното разминаване в информацията, почерпана от различни източници. Същото се отнася и за сведенията, които ни дава Г. Я. Кирков. Той например твърди, че “…Левски се е отличавал с особена развитост, жив и впечатлителен характер…” и, че е бил “…една бодра и твърде рано развита натура…” Това безспорно е така, защото се потвърждава и от други източници. Как обаче да си обясним факта, че един такъв буден младеж се е надявал до 1862 година, т.е. чак до 25-годишна възраст, вуйчо му да поеме грижата за по-нататъшното му образование? Като имаме предвид ранното физическо и духовно съзря¬ване на личността през онази възрожденска епоха (факт, който намира своето правно отражение и потвърждение дори в османските законодателни актове) ще ни бъде трудно да повярваме в подобно нещо. Единственият правилен и логичен отговор на така поставения по-горе въпрос е, че тук става дума за грешка в датировката, а оттам и във възрастта. Иначе не е възможно Дяконът, такъв буден, какъвто го познаваме и с такъв впечатляващ характер, с какъвто го описват съвременниците му, да се е “пробудил” толкова късно за времето си, когато личности на по 18 - 20 години са ставали вече учители, духовни водачи или революционни дейци, с две думи - народни будители. Примери за това много и не е за вярване, че именно Левски е едно от малкото изключения. В тази връзка ще припомним само, че на 18 години Христо Ботев например е учител в бесарабското село Задунаевка, а друг български възрожденски деец, Бачо Киро, се изявява на учителското поприще дори на много по-ранна възраст. Същото може да се каже и за един от близките съратници на Апостола - ломчанина Петър Берковски (1852 - 1892 г.). На 14 години той е вече ученик в Белградската Духовна семинария, а на 20 учителства в Хасково. В спомените си Стоян Заимов, който е учител заедно с Берковски в Хасково през 1872 - 1873 г. отбелязва, че в тамошното българско класно училище, което има две степени (основна и класна), се учат деца на възраст от 5 до 16 - 18 г. Този факт, а и изобщо състоянието на образователната ни система по онова време, ни дават сериозни основания да се съмняваме, че Левски, който през периода 1855 - 1858 г. пребивава с вуйчо си в Стара Загора и учи там, прекъсва обучението си във втори клас на старозагорското Светиниколско училище на възраст 21 години. Такива ни се представят фактите, ако ги съпоставим с 1837 г. като рождена година на Апостола. В много по-достоверни се превръщат те, ако вземем за изходна база годината 1846. Тогава същите събития ще се отнесат към 12-та година от живота на Левски. Звучи логично и правдоподобно на фона на казаното по-горе за българското възрожденско училище. В подкрепа на това трябва да изтъкнем и още един факт. Съратникът на Апостола, старозагорецът Кольо Ганчев, постъпва като ученик в споменатото Светиниколско училище почти на същата възраст, на която и Левски. К. Ганчев е с 3 години по-голям (съобразно нашата хипотеза) - роден е през 1843 г. - и съвсем естествено, когато идва в Стара Загора през 1855 г., Дяконът го заварва в същото училище. Според някои историци от годините прекарани в старозагорското класно училище датира и познанството на Левски с бъдещия дългогодишен (от 1869 до 1875 година) председател на Търновския революционен комитет Иван х. Димитров х. Пенчев. Той е роден в Стара Загора през 1845 г., а през 1863 г., само на 18 години, открива собствена бакърджийска кантора в Търново. Въобще сред сподвижниците на Васил Левски има много негови връстници. Такива са не само Кольо Ганчев (1843 - 1876 г.) и Иван х. Димитров (1845 - 1922 г.), но още и Сава Младенов (1845 - 1876 г.), Таньо Стоянов Куртев (17.ІV.1846 - 1876 г.), Георги Данчов - Зографина (27.VІІ.1846 - 1908 г.), Иван Тодоров Драсов (15.ІІІ.1848 - 1901 г.) и редица други.
Изложеното до тук красноречиво показва, че възприетата от нас датировка съвсем не е някаква произволна приумица. От позицията на тези нови схващания могат да се дадат логични обяснения на цяла верига от факти и обстоятелства, свързани с биографията на Апостола. Така съобразно нашата хипотеза през 1863 г. на 17, а не на 26 г., Левски се записва в училището на Йоаким Груев в Пловдив, за да завърши своето класно образование. И вече през следващата 1864 г. на 18, а не на 27 г., както се смята досега, той става напълно подготвен правоспособен учител в с. Войнягово. В подкрепа на това ни твърдение също има косвени доказателства. Например, когато Й. Груев споменава имената на по-известните си ученици, той казва, че сред тях има и “…няколко калугерчета, между които известния дякон Васил Левски.” Като използва умалителното “калугерчета” старият възрожденски деец едва ли има предвид един вече зрял 26 - 27 годишен мъж, какъвто е Левски по онова време според общоприетата досега версия. Трудно ни е да си представим, че именно той, възрожденският учител, който най-добре познава смисъла и значението на отделните части на речта в бълг. език, е употребил въпросното съществително случайно. Напротив, абсолютно правилно той си служи с него по отношение на един свой 17 - 18 годишен възпитаник. Ако Левски е роден през 1846 г., а за нас това безспорно е така, то тогава разликата във възрастта между него и духовния му наставник ще е от порядъка на 18 г. (Й. Груев е роден през 1828 г.). В такъв случай споменатият израз не би породил никакви съмнения.
Поредно важно доказателство, което макар и косвено, идва да потвърди изнесената хипотеза, е и едно писмо на Любен Каравелов до Райчо Попов - виден представител на българската емиграция в Румъния, един от учредителите и деен член на ТЦБК в Букурещ, подпомогнал щедро материално и финансово четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а по-късно и тази на Христо Ботев. Ето какво гласи самото писмо:

“Райчо,

Пашапортът вие треба да ми испроводите в Букурещ, и аз да го испрата за дето треба. Аз ти вече казах, че тоя пашапорт не е за Панайота; а за едно момче руссо, високо, на 26 годин, очи има руси, мустаки малки, разбра ли сега? Ако Райчо са бои да не отговаря, то не треба да ми испращате гореказанният пашапорт, защото аз намерих тука гръцки, за когото треба да са заплатат само малко пари, но никой нема да рискува в това дело. Требало би да има повече поверение един към други, защото друго-яче нищо не бива.

Твой Л. Каравелов

Букурещ 1872, Януар.1.

Както Райчо е гарантирал пред власите, така и аз гарантирам, че Райчо няма да отговаря за нищо, защото аз отблизо познавам оная работа, за която се иска тоя пашапорт. Пак повтарям, ако Райчо се бои то нека скъса тоя пашапорт, а аз ще да намера друг.”

Позволихме си да цитираме пълния текст на писмото, защото то поражда куп въпроси и е важно в няколко отношения. Първо, става дума за паспорт, чието нелегално изготвяне е свързано с редица опасности. Затова и в писмото се намеква за различни предпазни мерки и като крайна такава - унищожаването на самия паспорт. Второ, този паспорт е необходим за нуждите на революционната организация. Подобен извод се налага от само себе си, тъй като само революционната дейност може да бъде “оная работа”, която Каравелов така “отблизо” познава и която е свързана с толкова рискове и страхове. Трето, паспортът не е предназначен нито за Каравелов, нито за Панайот (по всяка вероятност П. Хитов), а за едно трето лице, на което трябва да бъде препратен. Четвърто, въпреки че името на това лице не е упоменато изрично, става ясно, че то е добре известно на Р. Попов. Това личи от двусмисления, но в същото време и подсещащ въпрос на Л. Каравелов: “разбра ли сега?”. Следователно Р. Попов познава въпросното лице или поне разполага с достатъчно данни за него, за да може да му изготви паспорт. В този смисъл описанието на тайнственото лице от писмото представлява по-скоро кратка насочваща информация, а не някакъв подробен словесен портрет. Пето, независимо от горния факт даденото описание е достатъчно красноречиво, за да може да се обобщи въз основа на него, че става дума именно за В. Левски. Той притежава същите индивидуализиращи белези и отговаря напълно на описанието, известна е ролята му на движеща сила за революционната организация, поради което името му се пази в тайна и не се споменава - за по-голяма сигурност, а освен всичко друго по това време (януари 1872 г.) се намира в България, “за дето треба”, най-вероятно да бъде изпратен и паспорта. Шесто, така логически подредени и разтълкувани фактите се намират в тясна връзка не само помежду си, но и с подготвяното Общо събрание на комитетските дейци, проведено в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г. Това не се споменава изрично, но последвалите събития оправдават подобна мисъл. Няма друга по-основателна причина в онази историческа обстановка, която да кара Каравелов така настоятелно да изисква направата на въпросния паспорт. С оглед на предстоящото Общо събрание той му е необходим, за да го изпрати на Дякона в България и да осигури безпрепятственото му явяване в румънската столица. Оттук и цялостния конспиративен характер на писмото. Седмо, най-важната част обаче от цитираното писмо е онази, която сочи възрастта на Апостола (според нашето тълкуване), а именно – “26 годин”. По отношение на достоверността на този факт не могат да бъдат повдигнати каквито и да било основателни съмнения, тъй като възрастта е упомената не по някакъв незначителен повод, а във връзка с изготвянето на документ за самоличност. Вярно, че той е неофициален, т.е. нелегален (или фалшив), но предназначението му е да изиграе ролята именно на официален такъв документ и то по-скоро за пред турските, отколкото за пред румънските власти. Това е видно и от факта, че самият Каравелов лично се ангажира да гарантира безопасността на извършителите. При евентуални усложнения той е готов да поеме цялата отговорност върху себе си, естествено разчитайки на своя авторитет и на широката си известност сред букурещкото общество. Следователно, всякакви аргументи против това доказателство, от рода например, че в случая става въпрос за фалшификат, че е допусната грешка, или пък, че се касае за друго лице, а не за Левски, ще приемем като несериозни и безпочвени. Посочената, макар и по косвен път, възраст на Дякона, е в пълно съответствие с действителната историческа картина, такава каквато беше представена от нас до тук, и логично може да се разглежда като поредното доказателство в подкрепа на твърдението, че Левски е роден през 1846 г. А съобразно споменатите по-напред принципи на изчисляване на възрастта, цитираната възраст на Апостола следва да възприемем като закръглена към следващата, макар и не навършена 26-та година от рождението му.
Друго косвено доказателство в защита на становището, че Васил Левски всъщност е по-млад, се съдържа в кореспонденцията на Апостола. Така в писмата си до Л. Каравелов и до Димитър Общи той си служи с обръщението “бай” (“байо”, “бае”). Последното означава “батко”, “бате”, “батьо”, т.е. по-възрастен човек, и се използва или самостоятелно, или пред името на този, за когото става дума. Известно е, че Каравелов е роден през 1834 г. (или 1835 г.). А за Д. Общи проф. Ив. Унджиев пише, че “…е роден около 1835 или 1836 г. Като по-възрастен Апостолът го именува в някои свои писма бай Димитър.” При такава фактическа ситуация, ако се ориентираме по досегашната хронология и приемем за рождена година на Левски 1837-ма, излиза, че възрастовата разлика между него и споменатите комитетски дейци е около 1 до 3 г., което от своя страна не дава сериозни основания за подобно обръщение, тъй като те са почти връстници. Ако обаче вземем 1846 г. за истинска рождена година на Дякона, то тогава въпросната разлика във възрастта ще е от порядъка на 10, че и повече години, при което посоченото обръщение се явява напълно закономерно и точно на място.
Съществува и едно куриозно свидетелство в подкрепа на нашите твърдения. Него откриваме в биографията на В. Левски от проф. Ив. Унджиев. Последният ни уверява, че когато през 1863 г. Левски се завръща в родното си Карлово “…едва наболата брада му придава мъжествен вид.” В този кратък цитат се съдържат поне две противоречия. Първо, разбираемо и правдоподобно е да се говори за едва набола брада при един 17-годишен младеж, какъвто е Дяконът по това време според изложената от нас версия. Подобно твърдение обаче по отношение на един 26-годишен вече зрял мъж (според общоприетото схващане) е меко казано, необмислено. Второ, още първият биограф на Левски ни убеждава в неговата “особена развитост” или по-точно в това, че е бил една “твърде рано развита натура”. Следователно, ако през 1863 г. Апостолът действително е бил 26-годишен, т.е. ако е роден през 1837 г., то без съмнение не е имало нужда да му се приписва каквато и да било брада, за да се подчертае неговата мъжественост, при това в зряла възраст. Подобни произволни интерпретации са в противоречие с научното мислене и с историческата истина.
В заключение ще се позовем и на една презумпция, която сами си позволяваме да наложим. Тя засега е оборима, но бъдещите изследвания по темата “Левски” могат и да я превърнат в неопровержима истина. За какво става дума? За да се наложи през всичките тези десетилетия 1837 г. като рождена година на В. Левски има най-малко две възможни причини: или някой, през онази възрожденска епоха е почерпил отнякъде устни сведения за възрастта на Апостола, и след това надлежно ги е отразил в писмен вид, или втората възможност е въпросните сведения да са били първоначално писмени, и като такива в последствие са предадени за поколенията. И в двата случая се предполага, че е съществувала и е била възприета конкретна писмена историческа информация под формата на определена, точно фиксирана година. Годините обаче могат да се отразяват писмено и като им се запишат само последните две цифри. Този похват се използва и до днес, а е бил използван и от самия Левски. Ако това става с познатите ни арабски цифрови означения не би съществувал никакъв проблем при разчитането. Но ако се използват например, цифровите еквиваленти от арабската писменост, тогава ще са необходими специални познания, защото въпросната рождена година на Дякона би могла да изглежда така: ٤٦ записана само с последните две цифри от годината. Всеки некомпетентен четец или преписвач погрешно би констатирал, че в случая става дума за двете цифри – “три” и “седем”, като тройката би възприел за случайно обърната. Последното обаче не е задължително, ако изписването не е чак толкова четливо, или просто е извършено небрежно. Тогава по всяка вероятност няма да възникне никакво съмнение за евентуално допусната грешка. От тук ще последва и неправилния извод, че съответната година е 37-ма (или [18]37-ма). В действителност зад тези означения се крият други 2 цифри – “четири” и “шест”, което навежда на мисълта, че така отразената година е 46-та (или [18]46-та). За по-голяма нагледност ето и останалите означения, като не претендираме за прецизност при възпроизвеждането им: 1 - ١, 2 - ٢, 3 - ٣, 4 - ٤, 5 - ٥, 6 - ٦, 7 - ٧, 8 - ٨, 9 - ٩, 10 - ١΄. Горните разсъждения са само едно предположение. Дали то ще се възприеме или не, е въпрос на бъдещи проучвания и доказване.

МНОЖЕСТВО ПРОТИВОРЕЧИЯ - ЕДНА ИСТИНА

"Противоречието води напред."
Хегел

След всичко казано до тук се налагат някои обобщения и изводи. Основната констатация е, че независимо от липсата на достатъчно красноречив изворов материал, ние имаме сериозни основания да се съмняваме в достоверността на възприеманата досега 1837 г. като рождена година на Апостола. От друга страна, съществуват множество аргументи, които ни позволяват да приемем за абсолютно меродавни думите на В. Левски отнасящи се до възрастта му. Според тях, когато през януари 1873 г. се изправя пред съда в София, той е само на 26 - 27 години, или по-точно на 26 г. и 6 мес., от което следва, че е роден през м. юли 1846 г. Изтъкнатите фактически противоречия в досегашните биографии на Апостола, както и обстойно представените доказателства в подкрепа на изложената хипотеза, дават възможност да се изгради на съвсем друга основа една нова, много по-правдоподобна, хронологична картина на събитията и фактите от живота на Дякона. Представена накратко, тя изглежда по следния начин:

6.VІІ.(ст.ст.) или 18.VІІ.(н.ст.) 1846 г. - Апостолът се ражда в Карлово.
1846 - 1855 г. - До 9-годишна възраст живее и учи в родния си град.
1855 - 1858 г. - От 9 до 12-годишна възраст живее и учи в Ст. Загора под опеката на вуйчо си йеромонах Василий.
1858 г. Завръща се в Карлово и приема монашески сан. Получава духовното име дякон Игнатий.
1859 г. На 13-годишна възраст е ръкоположен за йеродякон.
1861 г. На 15 г., вече пълнолетен според тогавашните османски закони, решава да се посвети на народното дело.
Есента на 1861 г.
или началото на
1862 г. 15 - 16-годишен напуска Карлово, открадвайки коня на вуйчо си, за да се озове в Белград, където се записва в Първата българска легия на Г. С. Раковски.
1863 г. Завръща се в България на 17 г. Арестуван е и попада в затвора в Пловдив, където прекарва около 3 месеца. След освобождаването си посещава класното училище на Й. Груев и така всъщност завършва образованието си вече 18-годишен. (1864 г.)
1864 г. На Великден отрязва сам косите си и се разкалугерява.
1864 -
нач. на 1867 г. От 18 до приблизително 21-годишна възраст учителства последователно в селата Войнягово, Еникьой и Конгас.
ІV. - VІІІ.1867 г. 21-годишен участва като знаменосец в четата на Панайот Хитов (Единствено с младостта на Левски в случая може да се обясни логично факта, че избирането му на отговорния пост – знаменосец на четата, става най-вече по препоръка и след изрично настояване от страна на Раковски пред П. Хитов).
1867 - 1868 г. Записва се във Втората българска легия в Белград.
1869 г. -
края на 1872 г. На възраст от 23 до 26 г. и половина развива активна революционна дейност из вътрешността на страната. В епохалното му дело намира проявление неговия неповторим творчески гений, благодарение на който в България е изградена уникалната по своята същност вътрешна революционна организация, а самият той се изявява като главен стратег на българското националноосвободително движение.
1872 г. Призори на 27. ХІІ. е заловен от турската полиция в Къкринското ханче близо до Ловеч.
4.І.1873 г. По време на първия му разпит пред съда в София В. Левски разкрива самоличността си и ни оставя, чрез протоколираните му думи, единственото пряко доказателство за възрастта си.
6.ІІ.(ст.ст.) 1873 г. Апостолът на българската свобода е обесен в София на възраст точно 26 г. и 7 мес.

Ето как всъщност не на 25, а на 15 – 16-годишна възраст Дяконът поема по трудния си, но безпримерно величав път. В това се изразява титаничното, гениалното и неповторимото в неговия образ. Такъв е в действителност истинският Апостол на свободата - достоен за преклонение не само заради своя възвишен патриотизъм и свята жертвоготовност, но и заради пламенността и непорочността на младостта си – едно истинско олицетворение на българската сила, воля и дух. Защото да посветиш себе си на Отечеството си още на такава възраст, да му служиш неуморно в името на едно по-добро бъдеще, да отдадеш целия си живот за свободата му, и накрая да умреш за това едва в разцвета на своята младост – това е величие, до което малцина могат да се докоснат.
Дълбок поклон пред такава личност ! ! ! !

ТурТур

[Parabellum]

Май, вече няма нужда да спорим.
Къде мога да намеря книгата?

[evergreen]

Книгата си заслужава.С прибавените снимки ,е по-лесно усвоима тази теза.
Надявам се скоро да излезе разширения и допълнен вариант.

Проблемат ще се дискутира все повече.А там е истината.
Дано един ден,официално се обяви реалната рождена дата на Апостола.Но борбата с упоритите историци,окупирали балгарската наука и поварящи заблудата,ще е трудна.

Успех на автора на тази добре аргументирана теза.България има нужда от истината!

[d`za]

Въпреки, че прочетеното наистина ме кара да се замисля по някои въпроси, не го приемам като истина. НЕ знам защо, може би интуиция, но не съм склонна да приема тези "факти". Това се по-скоро логически разсъждения, а тези неща не се подчиняват на логика или обективизъм. Нещата са такива, каквито са и сега изведнъж от чисти разсъждения се стига до такова генерално заключение. Съжалявам, но не го вярвам
Между другото, някой знае ли какво изобразява аватарът ми? Питам, защото има връзка с Левски

[rambler]

Съгласен съм с теб, не щеш ли, най-накрая всичко се свежда до някакви конспиративни теории, които колкото и логични да изглеждат, нямат нищо общо с реалността. Може би това се дължи на някакво странно св-во на човешкия мозък - като онази стара конспиративна теория как бог бил създал всичко , а за аватара - не знам :1087: дано другите са по-осведомени.

[evergreen]

Фактите имат много общо с реалността!

Надявам се, да си потвърдите тезите,че всичко това е "конспиративна теория и неподчинени на логика неща", с ФАКТИ!
Много е лесно да се каже "Не е вярно,защото това ми е интуицията..." Обосновете се,за да се получи диалог.Другото е наивност по детински.

[d`za]

Не мога да се обоснова, защото очевидно не съм толкова запозната, колкото вие. Не разполагам с нужните източници и направо ми е чудно някои как въобще успяват да се докопат до писма и така нататък...
А относно аватара - това е снимка на корицата на личния бележник на Левски
Имам снимки и на няколко от страниците, които ми се сториха доста занимателни

[Parabellum]

Я малко ред в залата!
Значи никой от нас не е чел книгата и вече всички отричаме.Нека първо да я прочетем и тогава да анализираме нещата.
Докато не прочета книгата аз вярвам на ТурТур. След като я прочета или ще оборя неговата теория или ще остана съгласен с него.
Ще спомена само един факт-преподавателят ми по Българско Възраждане в Университета проф.Иван Стоянов в лекцията си за Левски твърдеше , че рожденната му дата е била грешна.
Така че аз съм склонен да приема теорията на ТурТур.Само малко ме притеснява фактът, че Левски на 15-16 години е бил в Първата Българска Легия-носил е на рамо 5 килограмова капсулна пушка Августин и с нея е скачал лъвски скокове?Но като се замисля, че хората тогава са се развивали по-рано склонен съм да го допусна.

[d`za]

А възможно ли е да е станал дякон на 15 години?
Питам, защото не съм запозната, не защо го смятам като оборителен факт

[bukvite]

d`za написа

А възможно ли е да е станал дякон на 15 години?
Питам, защото не съм запозната, не защо го смятам като оборителен факт

Вуйчо му, игуменът е ходил два пъти до Божи гроб, втория път непосредствено след замонашването на Левски.
Обикновено се приема, че един път е достатъчен за да ти опрости греховете за цял живот.
За какво ли е ходил втория път?

А и прескачането на един окоп не е чак толкова впечатлително, друго е наистина ако го направиш на 16 години.

[gollum]

Две неща ме "притесняват" в изложената тук версия и те не са съврзани с въпросният скок или участието в легията - все пак тогава човек на 15-16 години си е бил на практика възрастен поне във физическо отношение.
Първото е по-скоро приемането на титлата - възможно ли е било на такава възраст? И второто, което ме смущава повече - все пак е бил твърде млад, как така е успял да се наложи над останалите и да изгради подобна организация - все пак тогава авторитетът се е свързвал перди всичко с вързрастта и житейския опит.
Но съм напълно съгласен с Парабелум - първо следва да се прочете книгата, пък после да се пише. Аз поне едва ли бих могъл да кажа напиша нещо смислено и след като я прочета - все пак за подобно нещо се изисква човек да се занимава достатъчно дълго и да работи с първични източници (а нямам времето и възможностите за това).

[TypTyp]

За жалост през 2000 г. книгата излезе в ограничен тираж - почти символичен, който се изчерпа бързо. А и аз я раздавах като своя визитка. Все пак у нас може да се намери в библиотеките: народната в София, във В. Търново, тази на ВТУ "К.& М.", в Ст. Загора. Дори и аз имам само един работен екземпляр от нея. Но работя върху новото й допълнено издание. Надявам се до края на годината да излезе, при положение, че си намеря спонсор.
Като професионален историк аз работя само с факти. Тях всеки може да намери в източниците, стига да се рови упорито. По темата "Левски" библиографията е огромна.
Що се отнася до проф. Ив. Стоянов - той и на мен ми е бил преподавател през 80-те години. Него лично пръв съм го запознал с хипотезата си преди още да излезе книгата, дори исках да защитя дисертация, но ...
15-16 годишната възраст на Левски не бива да ви притеснява. В една своя бележка под линия преводачът на "Отомански Закон за наказанията" прави следния коментар: "Според общите европейски начала пълнолетието в наказателните дела се счита от 16 г. Обаче отоманските законодатели, водими от по-раношното развитие на източните жители считат това пълнолетие от 15 г. Това се установява от едно окръжно от 8 Сафер 1291 /1874/г."
Още: един от най-изтъкнатите изследователи на Левски, Димитър Страшимиров, пише за неговия пръв братовчед по майчина линия и негов съименник - Васил Караиванов, следното: "Този /х. В. Караиванов/ е пръв братовчед и почти съвръстник на Левски..." За същия хаджи Васил Генчев Караиванов в "Енциклопедия на България" /т. 3, 1982г./ пише, че е роден през... 1847 г. Какво повече?!
13 годишната възраст на В. Левски хич не е пречка за приемането на монашески сан. "Дякон" е първата и най-низша йерархическа степен на свещенослужителите в Християнската църква. Като такъв Левски е само пръв помощник на вуйчо си.
Вярно е също и това, че младият Апостол е срещал острото противодействие от страна на по-старите поборници. Това се вижда от противоречията и разногласията, които е имал с П. Хитов, Л. Каравелов, Д. Общи и др. дейци, всичките по-старши от него. Но Левски се доказва с делата си и успява да се наложи, подпомаган от цяла плеяда свои съвръстници в България, които му се доверяват и стават негови съмишленици. Всяко второ име от който и да било революционен комитет в страната потвърждава това.

[Parabellum]

Защо не напарвиш сайт посветен на Апостола? Тук в "Бойна слава" имаме достатъчно място. Помисли си!

[TypTyp]

Очаквайте в най-скоро време нови, още по-категорични данни за рождената година на Апостола - 1846. Доста ще се изненадате.

[kapitan]

А... странно... защо половината, че и повече от половината статия, е написана отзан-напред? Или само на моя компютър излиза така? Думите се четат - но отзад-напред... нещо като Левски написано иксвеЛ...

П.П. Тази сутрин е наред всичко... Ама много странно беше! :lol:

[Parabellum]

kapitan написа

А... странно... защо половината, че и повече от половината статия, е написана отзан-напред? Или само на моя компютър излиза така? Думите се четат - но отзад-напред... нещо като Левски написано иксвеЛ...

Явно нещо ти се скапало ПС-то.При мен излиза чудесно.

[TypTyp]

В. ЛЕВСКИ – НОВИ ДАННИ ОТНОСНО ИСТИНАТА ЗА ВЪЗРАСТТА МУ И НЕГОВАТА ДЕЙСТВИТЕЛНА РОЖДЕНА ГОДИНА – 1846

V. LEVSKI – NEW FACTS ON THE TRUTH ABOUT HIS REAL AGE AND YEAR OF BIRTH – 1846

/ Доклад от 2 юни т. г. от научната конференция с международно участие – Стара Загора 2005 /


The article is about the greatest revolutionary, ideologist and organizer of the Bulgarian bourgeois-democratic revolution – Vassil Levski. In 1872 he was caught, sentenced to death and hung in Sofia on the 6/18 February, 1873, at the age of 36. It is accepted that Levski was born in 1837 but according to the author of this article he was 9 years younger and died at the age of 26-27. As a historian the author is convinced that the Apostle of the Bulgarian Freedom, Vassil Levski, wasn`t born in 1837 but in 1846 and he aims to prove the rightness of this hypothesis.


В историята на който и да е народ винаги се срещат събития и личности, които остават безсмъртни, независимо от безвъзвратното ни отдалечаване от тях във времето и пространството. Поради това за тях се говори и пише непрестанно. Колкото и действителна, толкова и легендарна за нас българите такава е личността на В. Левски – Дякона. Няколко поколения са се сменили от времето на неговата гибел, но Апостолът на българската свобода продължава да олицетворява собственото ни героично минало, напрегнато настояще и така жадуваното от всички ни светло бъдеще. Съвременник на всяка наша епоха, винаги същият и все пак недостатъчно разбран и разгадан, Левски си остава вечната еманация на времето в нас и на българина във времето. Ето защо ние и днес още го преоткриваме, но неминуемо ни убягва по нещо, което пречи да се докоснем до истинската му същност.
В тази връзка от близо вече десетина години се опитвам да наложа една нова представа за Апостола на българската свобода. Тя не само, че не накърнява неговото величие, напротив – подчертава го с още по-голяма сила, като освен това дава логично обяснение и на редица неразкрити моменти от неговата биография. Става дума за становището ми, първоначално изразено пред тесен кръг от колеги, че всъщност титанът на българското националноосвободително революционно движение – Васил Левски, е роден не през 1837 г., както се знаеше досега, а през 1846-а. Убеден в правотата на горното си твърдение през 1997 г. аз го изложих официално на ХІ-я национален семинар по училищно краезнание в гр. Хисар. То бе отразено в пресата и медиите, както на местно, така и на национално ниво, но не получи необходимата широка гласност. Поради тази причина през 2000 г. издадох в почти символичен тираж изследването си под заглавие: “Възкресението на Апостола (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, където отново издигнах хипотезата си и се опитах по-подробно да я защитя. Неотстъпчивите и ревностни към своите трудове историци обаче продължават да се придържат към “неоспоримите” факти и не искат да се съгласят с мен – нещо напълно разбираемо от гледна точка сериозността на проблема. А той е не толкова в това кога, т. е. през коя година се е родил Левски, колкото в допуснатата в случая псевдонаучност при установяване на истината. Въпросът е принципен и пренебрегването му би донесло само вреда на историческото познание и на историята въобще като наука. Естествено при подобна провокация от моя страна колегите-професионалисти, пазейки собствения си авторитет, трудно ще приемат едно ново тълкуване на изследваните вече извори, коренно противоречащо на отдавна защитените и утвърдени становища. Повечето от тях дори биха ме обвинили, че търся сензация и евтина слава. Въпреки всичко и днес продължавам да изказвам твърденията си следвайки единствено фактите и никой не може да ме упрекне, че ги подбирам едва ли не нарочно, просто за да докажа хипотезата си. Сторил съм възможно най-доброто, за да проверя, съпоставя и анализирам прецизно всички данни, с които си служа и съм убеден в правотата си. Що се отнася до целта на настоящето изложение, то тя е да направя заключенията си по засегнатата проблематика достояние на колкото се може по-широк кръг от хора и да ги накарам да повярват в тяхната истинност.
И така, основният исторически факт, върху който се гради хипотезата ми, това са непосредствените обяснения на Левски, дадени от него самия още по време на първия му разпит пред съда в София на 4. І. 1873 г. Тогава, на обичайните или рутинни за всеки един разпит въпроси относно името, възрастта и занятието му, той отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест – двадесет и седем години…”(1) Като пряко доказателство за истинската възраст на Апостола това изключително ценно свидетелство съм разгледал подробно в споменатото си по-горе самостоятелно изследване. В него се спирам обстойно на неколкократно изказваните досега съмнения относно достоверността на изречените от Дякона думи и аргументирано отхвърлям като неоснователни и неверни твърденията на някои автори, че Левски уж съзнателно е намалил възрастта си с цел да заблуди съда.(2) Твърде стандартно и лаконично въпросното тълкувание отдавна е абсолютизирано и неправилно се взима за “чиста монета”. Всъщност фактите не са чак толкова непоклатими или поне не толкова, колкото на някои им се иска да бъдат. Затова си позволявам за пореден път да ги подложа на съмнение като същевременно изложа и редица нови данни в подкрепа на моето становище.
Най-напред нека обърнем внимание на обяснението, което дава на цитираните думи на Апостола проф. Ив. Унджиев още в първото издание на своята биография на Левски. То е от особена важност, понеже след него всички следващи изследователи, възприемайки изкривената веднъж действителност за неопровержима истина, вече наготово се ползват от нея и на практика продължават изопачаването на историческа картина. По-конкретно, в бележките към своя труд, Унджиев пише следното: “Според протокола, …Апостолът съобщава на съда, че е 26 – 27, а не 37 годишен. В случая, по всяка вероятност, имаме работа с грешка, допусната или от протоколиста, или от чиновника, който е приготвил изпратения в Цариград препис. В турския език ръкописните цифри на числата 2 и 3 са извънредно сходни и могат лесно да се сбъркат…” (3) Съгласен съм с професора, че тук има грешка, но веднага повдигам въпроса чия е всъщност тя? Наистина, според използваното в някогашната Османска империя арабско писмо, цифровите еквиваленти на числата са се изписвали по следния начин: 1 – ١, 2 – ٢, 3 – ٣, 4 – ٤, 5 – ٥, 6 – ٦, 7 – ٧, 8 – ٨, 9 – ٩, 10 – ١ׂ. Оттук всеки непрофесионалист би могъл да сбърка “двойката” с “тройка” или ۲ с ۳. Разликата между тях е твърде малка, но съществена и ако за един некомпетентен четец или преписвач евентуална грешка е оправдана, то такава е недопустима за служител в държавната администрация на Османската империя, за когото подобно деяние съставлява сериозно нарушение на професионалните задължения. Казаното е валидно с още по-голяма сила като се вземат предвид твърденията на Ал. Бурмов и Н. Гайдаров, съобразно които: “За грешка у преписвача не може да става дума, тъй като възрастта е отбелязана не с цифри, а с думи…” (4) Следователно грешката е не на преписвача, според мен, а на самия Унджиев. Именно той в случая си служи с цифри, а не с думи. И колкото и да ми се иска да вярвам, че до подобно незачитане на фактите се е стигнало неволно, то дълбоко се съмнявам в това, тъй като то идеално обслужва версията за допусната грешка. Не може обаче невъзможността да се анализират обективно събитията да се компенсира с приписването на грешки на когото и да било. При установяване на истината историческата наука не си позволява да борави с предположения и лични предпочитания. Обратното за един учен е равносилно на професионално самоубийство. Моите уважения към проф. Унджиев, но в действителност той не е дипломиран историк и съзнателно или не продължава да ни води по неверен път.
Така в капиталния си труд за Левски професорът пише, че “…годината, когато се е родил Апостолът, е установена”(5) – т. е. 1837, но не уточнява кога и как точно е станало самото установяване. Авторът явно приема посочената година за сигурна разчитайки безрезервно на вече написаното от Захари Стоянов – “първият и най-стар биограф на Левски” и “втория биограф на Апостола, Стоян Заимов”.(6) Фактически З. Стоянов и Ст. Заимов не са първият и вторият, както смята Унджиев, биографи на Левски, а съответно вторият и третият, като се има предвид най-ранният опит в това отношение на друг един автор – Георги Яков Кирков (1848-1929). Именно той за първи път споменава, че “Васил Левски (впоследствие “дяконът”) е роден в Карлово около Петровден в 1837 г.…” (7) И ако трябва да се търси грешка, би следвало да се тръгне още от началото – от споменатия пръв биографичен очерк за Левски. Защото нито един от дотук цитираните автори не посочва какъвто и да е извор и не дава логично обяснение как и откъде се е взела въпросната 1837 година като рождена такава на Апостола. Т. е. изправени сме пред едно наслояване и преповтаряне на непотвърдена информация, превърнала се след време в “безспорен” исторически факт. Пъртината, както се казва, вече е прокарана и всеки следващ изследовател, заел се с живота и делото на Дякона, просто върви по-нататък по добре утъпкания път. Само че, ето какво изтъква проф. Ал. Бурмов по повод биографиите на Левски от З. Стоянов (1883/84 г.) и Ст. Заимов (1895 г.): “… и двете книги в най-добрия случай са само сносна белетристика – фактите са тъй преплетени с измислици и приумици, че се получава всичко друго, но не и научна, проверена биография. Любопитно е да се отбележи, че и двамата автори, ако и да са съвременници и може би са черпели от едни и същи източници своите материали, ни дават крайно неотговарящи едни на други сведения за живота и делото на Апостола.”(8) Объркването е тотално, което принуждава и самият З. Стоянов да признае, че: “Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона.” (9)
При такава липса на пряка изворова информация, поне що се отнася до рождената година на Левски, проф. Унджиев се опитва по-късно да внесе малко яснота, но само във връзка с конкретизацията на датата, на която Апостолът е роден – 6 юли, иначе годината си остава същата – 1837. “За да се определи тая дата, заслуга има роднинският съвет, в който сега влиза и Васил Караиванов, пръв братовчед на Левски, негов едноименник и другар от детинство…”(10) – пише Унджиев, като подробно обяснява по-нататък как именно се стига до “разрешаването” на тоя въпрос и приемането на 6 юли 1837 г. за рождена дата на Апостола. Тук обаче се натъкваме на следващото голямо противоречие. Защото ако е вярно, че В. Караиванов е едноименник на Левски и негов пръв братовчед (по майчина линия), то в никакъв случай не може да бъде вярно твърдението, че той му е и “другар от детинство”, при положение, че Левски наистина е роден през 1837 г. Тогава възрастовата разлика между двамата щеше да е цели 10 години, тъй като същият Васил Генчев Караиванов е роден през 1847 г.(11) За него разполагаме с още една много важна в случая податка от страна на Димитър Т. Страшимиров (1868-1939), който пише следното: “Този (х. В. Караиванов) е пръв братовчед и почти съвръстник на Левски в Карлово. Жив още.”(12) Греши ли най-големият познавач на Левски – Д. Страшимиров, в уточнението си, което прави или просто ни казва истината? За мен безспорно е второто. И продължавам да твърдя, че Дяконът е роден през 1846 г., в което впрочем вярвам, че е бил убеден и самият Страшимиров. Само при такова тълкуване на фактите можем да наречем известният братовчед на Апостола негов “почти съвръстник” и “другар от детинство”. Всичко останало е съзнателна тенденциозност да се опровергават неща, които очевидно се доказват от изворите.
Но да се върнем отново на изворите за да видим, че те съдържат и други данни, потвърждаващи изнесената хипотеза. В спомените си, например, за Стоян Велков Софийски старият хайдушки войвода П. Хитов дава подробно описание на същия, където между другото се казва, че е бил “…тамам около 21 или 22 годишен, ръст саварзан, як, очи сиви…”(13) и т. н. Въпросният Ст. Софийски участва заедно с Левски в четата на Хитов, която през 1867 г. минава в България, а изложените събития се отнасят към началото на същата година. Следователно той е роден или през, или около 1846 г. (най-рано през 1845 г.). И за този другар на Левски от четата в Балкана Д. Страшимиров прави уточнението, че е един от неговите “съвръстници и съратници”.(14) Съвръстници или почти съвръстници са въобще повечето от съмишлениците на Левски, което съвсем не е случайно. Сред тях, младото поколение на неговата възраст, идеите на Дякона намират най-широко разпространение, затова и списъкът с имената на такива революционни дейци може да бъде безкраен. По-накратко ето някои от тях: Георги Данчов – Зографина (27. 07. 1846 – 19. 02. 1908) – председател на революционния комитет в Чирпан, човекът, чиято година и дата на раждане според нас е най-близка до тази на Апостола; Марин поп Луканов (1845 – 1913) – виден представител на комитетската организация в Ловеч; Кольо Ганчев (1843/47 – 1876) – председател на революционния комитет в Ст. Загора; Иван х. Димитров (1845 – 1922) – председател на революционния комитет в Търново; Сава Кършовски (1847 – 1913) – председател на комитета в Елена; Михаил Греков (1847 – 1922) – оглавяващ Сливенския комитет през 1872 г.; Христо Цонев – Латинеца (ок. 1846 или 1847 – след Освобождението?) – притежателя на Къкринското ханче; Теньо Милошев (ок.1845 – неизв.) – доверено лице, придружаващо често Левски; войводата Таньо Стоянов Куртев (1846 – 1876) – един от най-верните съратници и телохранители на Дякона; Сава Младенов (1845 – 1876); Иван Т. Драсов (1848 – 1901) – член и секретар на Ловешкия комитет; Сребрьо П. Стойновски (1847/48 – ок. 1895?) – участник на 14-15 годишна възраст в Първата българска легия в Белград и естествено много още други, които просто е невъзможно да бъдат посочени тук, единствено поради недостиг на място.
Д. Страшимиров ни дава сведения и за една позабравена възрожденска личност, свързана по особен начин с Апостола – Анна (Анка) Иванова Бояджиева, известна още като монахиня Евгения. И тя, според автора, е “съвръстница и позната на Левски още от Карлово, а също и през легионерството на Левски в 1867 г. в Белград.”(15) Евгения или “Генчето”, както интимно се обръща към нея Дяконът, е всъщност неговото прекрасно сърдечно увлечение, за което до преди няколко години нищо не смееше да се пише. Любовта между двамата разцъфтява през 1867/68 г. в Белград по време на Втората легия на Раковски и когато Левски остава на легло, в резултат на претърпяна операция, Евгения е именно “сестрата”, която се грижи за него. За да приемем, че е “съвръстница” на Дякона тя трябва да е родена или през 1837, или през 1846 г. (съобразно нашата хипотеза). Първото предположение е изключено, защото никъде не се потвърждава в изворите, а и както ще проличи по-надолу, дори е абсурдно. Освен това за Анка Бояджиева историкът Евтим Танчев пише несигурно кога е родена – през 1848 или 1850 г.(16) По-категорична информация откриваме в енциклопедия “Българската възрожденска интелигенция”, където за рождена нейна година е посочена съответно 1850-та.(17) Коя от всичките въпросни податки в случая може да бъде вярна, става ясно едва след поредна справка с документите. Те ни казват, че Анка (Евгения) е била развито момиче и през 1867 г. пред нея се открива възможността да учи в богословското училище в Белград, но само ако приеме монашество и при положение, че е на не повече от 14-16 годишна възраст. Възрастта й обаче “е била по-голяма…”, та затова, според информацията идваща непосредствено от семейството й “…е станало нужда да издават кръщелно свидетелство с по-малко години за да отговаря на условията.”(18) Т. е. налице е едно фактическо намаляване на възрастта не с една, но с няколко години – най-малко с две, а защо не и повече. Съотнесено спрямо която и да е от споменатите по-горе като рождени на Евгения години (без 1837-а естествено) това не само, че не противоречи на твърдението ни, че В. Левски е роден през 1846 г., но напротив – потвърждава го за пореден път. Логично излиза, че щом Анка е родена някъде в периода 1846-1848-1850 г. само от такава позиция тя може безспорно да бъде възприета като “съвръстница” на Апостола – не и ако той е с десетина или повече години по-възрастен.
В помощ на историческата наука и в подкрепа на изложеното дотук може да послужи също и художествената литература, конкретно – класикът ни Ив. Вазов. Колкото и несериозно да изглежда търсенето на доказателства и аргументи с историческа стойност във Вазовото творчество, все пак трябва да признаем убедителността и огромната въздействаща сила на неговите думи. През живота си Вазов се среща лично с Дякона два пъти – през есента на 1870 г. в Троянския проход и две години по-късно, през 1872 г., у приятеля си Кошников в Сопот. Случките са подробно обрисувани във възпоменанието “Из кривините”, съвсем действителни са и нямат нищо общо с художествената измислица.(19) Това, че става въпрос за литературно произведение не ни дава никакво основание да се съмняваме в достоверността на изнесените от автора факти. Същото се отнася и за информацията поместена в прословутия разказ “Апостолът в премеждие”. В него народният поет описва Левски чрез думите на един от турските си персонажи по следния начин: “Ти гледа ли добре? Запомни ли хубаво? Около двайсет и пет годишен, рус, сивоок, мършав, среден ръст и с черно сако...”(20) В този разказ, както уточнява авторът в самото му начало, са отразени събития от юни 1871 г. и ако по онова време Левски според Вазов е бил на “около двайсет и пет” години, то тогава естествено се налага изводът, че е роден именно през 1846 г. (в “най-лошия” случай някъде около същата година).
Накрая ще си позволя да се върна отново към онази безценна документална съкровищница – “Извори”-те на Д. Страшимиров, по-точно изданието от 1929 г. Там, непосредствено още в предговора, който между другото е от името на самите членове на Народния комитет “Васил Левски”, се казва: “Първоначалният състав на Народния комитет “Васил Левски” беше следния: старият П. Попов, съгражданин на Апостола от Карлово, почти съвръстник и другар негов в революционното дело, избран с единодушие за председател…”(21) Споменатият Петър Попов – един от членовете на революционния комитет в Карлово преди Освобождението, секретар на Първия карловски градски съвет, адвокат в София и пръв председател на Народния комитет “Васил Левски”, е роден около 1850 г. и умира през 1926 г. В достоверността на този факт може да се убеди дори обикновеният посетител на “Къща-музей Васил Левски” – гр. Карлово само като погледне написаното там под неговата снимка. И след като за колегите му от “Комитета” той е “почти съвръстник” на Дякона, аз просто нямам повече какво да добавя в защита на хипотезата си. Все пак, ако някой продължава да се съмнява в логиката и истинността на изказаните от мен твърдения, трябва да е сигурен, че оттук нататък всеки опит да бъда опроверган ще става много по-труден, а защо не и невъзможен. Пред фактите и боговете мълчат, та затова ги оставят на историците.

1. “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, С. 1952 г., под редакцията на проф. Ал. Бурмов, стр. 186; Виж също и изданието от 1987 г.
2.Туртуриков, Г., “Възкресението на Апостола (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, ИК “АБ” ЕООД, Ст. Загора, 2000 г., стр. 8 – 11.
3.Унджиев, Ив., “Васил Левски. Биография”, С. 1945 г., стр. 1055, бел. № 16.
4.“Васил Левски и неговите сподвижници пред …”, С. 1952 г., стр. 435, бележка отнасяща се до стр. 186.; Виж също: Гайдаров, Н., “Извънредният съд”, сп. “Отечество”, бр. 14 / 22. VІІ. 1986 г., стр. 18, както и “Процесът срещу Васил Левски и революционната организация” от същия автор, С. 1987 г., стр. 164.
5.Унджиев, Ив., цит. произв., стр. 756, бел. № 1.
6. Пак там, стр. 756 и 757.
7.Яков Кирков, Г., “Василъ Левский (Диаконът). Черти от живота, деятельностьта и трагическата му кончина. По случай парастаса на 9-та му годишнина”, Средец, 1882 г., стр. 3.
8.Сп. “Отец Паисий”, 1936, кн. 1-2, стр. 33, “Последните дни на Васил Левски”.
9.Стоянов, З., “Васил Левски. Четите в България. Христо Ботйов.”, С. 1980 г., Изд. на БЗНС, стр. 23.
10. Унджиев, Ив., цит. произв., стр. 757.
11.“Енциклопедия България”, т. 3, С. 1982 г.
12.Страшимиров, Д., “Васил Левски. Живот, дела, извори”, т. І, С. 1929 г., стр. 711, бележката изнесена под линия.
13.Пак там, стр. 665.
14.Пак там, бележката под линия.
15.Пак там, стр. 703.
16.В. “24 часа”, бр. 69 / 10. 03. 2001 г., стр. 19.
17.“Българската възрожденска интелигенция”,Енциклопедия, ДИ “Д-р Петър Берон”, С. 1988 г., стр. 89.
18.Страшимиров, Д., цит. произв., стр. 703 и 704, както и бележките към тях под линия.
19.Неделчева, Цв., “Нравствена сила и величие на духа”, статия в юбилейния вестник по повод 165 годишнината от рождението на Васил Левски, изд. на Общобългарския комитет и фондация “Васил Левски”, 2002 г., стр. 13.
20.Вазов, Ив., “Апостолът в премеждие”, сп. “Изкуство”, кн. І., януари 1895 г.
21.Страшимиров, Д., цит. произв., стр. ХV – ХVІІ.

[Parabellum]

Имам въпрос.
Щом годината на раждане на Апостола е 1846, кога Българската историческа наука ще я признае?

[Mauser]

Може би когато признае, че поп Кръстю не е предател...

[танкиста от Харков]

:nworthy: Прочетох внимателно доводите на ТурТур. И хем ми изглеждат логични, хем нещо не ми пасват. Младичък ми се вижда Левски и това е. А пък какво точно е харесъл автора в тая 1846 г. и аз не знам. В тия времена напълно възможно е да има разлика от няколко години, която видимо да не личи. Това си е индивидуалност при всеки. Може да е добре хранен като дете, може и обратно. Може пък Левски да е бил младолик и да са му давали по-малко години. И за да е в тон с конспирацията, сам той да подържа тази теза пред турския съд. Напълно възможно е той да не споменава своите години, воден от мъсълта за запазване на организацията. Още повече, че документите, които са в турски ръце са от последните една-две години. А обяснимо е, че за по ранния период, той е мълчал. Както мълчи и за всичко, което го питат и за което няма признания от неговите съратници - бивши! А е имало какво да се спасява и да не се съобщава. И е останало много неизяснено и неизвесно. И за нас!
А 13 г. за да се стане дякон ми се струват малко. Дори с връзки, каквито той е имал. После разлика от 3-4 години не е чак толкова очевидна. Дори да не е вярна годината 1837, истината вероятно е някъде по средата. Така една работна хипотеза зе 1840-41 г е много по-вероятна и буди много по-малко съмнения. Аз поне така мисля.
А това, че монахиня Евгения е била по-голяма, или по-малка не доказва нищо за Левски. Вярно, че практиката за оженването на момчетата в патриархалното ни общество е била да им се търсят една-две години по-големи моми за женене. Има много случаи, при които, за да не бъдат взети като девширме, някой младежи са били оженвани много млади. Но тук няма такава опасност. И няма натиск от страна на семейството. Симпатии могат да възникнат и при голяма разлика в полза на мъжа. Даже е по вероятна от обратното.
Имам едно подозрение, че в руски архиви могат да се намерят автентични документи за руски разузнавателни мисии в страната и за контактите на руското разузнаване с Левски. Там има вероятност да е отбелязана възраста му. Може да има и документи в турските архиви. Нямам данни да са търсени от наши учени конкретно документи от този период. Дай-боже да излезе от там нещо!

[TypTyp]

Здравейте! Не съм ви забравил. Книгата ми вече излезе и е на книжния пазар у нас. Който желае може да я намери в "Хеликон" или "Пингвините" под заглавие: "Възкресението на Апостола (или кога всъщност е роден В. Левски)".

[Станимер чаркчи]

Бинго! Прадядото на жена ми приживе е твърдял, че е раждан в една година с Левски. Не се знае точната година на раждане, но според изчисленията на тъст ми няма как да е роден (дядото) през 1837, по-скоро в началото на 40-те...

[T.Jonchev]

Не бях видял тази тема преди, иначе щях да се сетя чия може да бъде.
Четох книгата ти още когато излезе първото издание и макар че ранната възраст, на която според теб Левски е посветен в дяконски сан, попритесни и мене, приеми поздравления! Спомняш си, предполагам, че Възраждането не е точно моята стихия (затова съм и пропуснал тази тема във форума), но методът на изследването ти е просто брилянтен и резултатът трябва да е правилният. На тази наука й трябва развитие, а не омагьосани кръгове, така че - дерзай!

[resavsky]

Няма никаква логика Левски да си признае самоличността пред турския съд / точнити имена,родно място,имена на родители и т.н./ и да тръгне да лъже за годините си.Просто е лишено от смисъл.Освен това турските власти с напълно елементарна справка могат да установят кога е роден Левски /най-вероятно са го и направили/.Дори чисто визуално трудно един мъж на 37 г. би скрил десетина години от вързраста си.Трябва да има впредвид,че по онова време хората са ставали революционери буквално от юношеска възраст - вижте биографията на Стамболов,Стоян Заимов и други.

[barabanchik]

"Левски отговаря: “Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест - двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование” . "
Но отговаря бегло(в смисъл на неточно)т.е.ориентировъчно.Което значи,че тези факти не са нито преки,нито сигурни.Да се напише цяла книга,за да се извадят няколко числа(например 1873-27=1846) е несериозно.Та Левски е обесен В САМОТО НАЧАЛО НА 1873г.(Левски застава пред съдиите на 5 януари ст.ст.),което,според мен означава,че 1846г е неточна(т.е.произволна).