Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Турските зверства в България

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Турските зверства в България

    Случайно,както винаги попаднах на един сайт,който ме накара да се замисля отново за Турското робство.Разгледайте го и си кажете мнението.
    Зверства е имало,не трябва да го отричаме.Робът си е бил роб, а Господарят-Господар.

    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    #2
    Турските зверства в България

    Ето какво пише МакГахан.Мисля,че като за начало е достатъчно за да започне дискусията:

    След един час ние се доближихме до селото и нашето внимание беше привлечено от няколко кучета, които се трупаха на един хълм, издигнат над селото. Ние се отбихме от пътя и като минахме през останките на две или три каменни огради и няколко градини, взехме да се приближаваме до кучетата, които, като ни забелязаха, сърдито залаяха и побягнаха в съседното поле! Изпървом аз не забелязах нищо необикновено, но конят ми изведнаж хвана да се стъписва. Аз погледнах надолу и видях човешки череп, полускрит в тревата. Той беше съвсем сух и як, като да се е търкалял тук три-четири години — така ревностно бяха извършили кучетата делото си. През няколко крачки аз видях други череп и при него една часто т скелет, така също бели и изсъхнали. Колкото се искачвахме нагоре, толкова по-често и по-често виждахме отделни кости, скелети и черепи, но не до там оглозгани, така щото полуизсъхналото, полуизмитото месо стърчеше по тях. Най-сетне ние достигнахме до един малък мегдан, дето земята беше почти равна, само по средата му имаше пукнатина, отдето се захващаше дълбока долина. Като дойдохме до нея ние неочаквано се спряхме, като испуснахме ужасен вик. Под самите крака на конете имаше натрупан куп черепи, кости, полуизгнили скелети, парчета месо, сурми косми и откъсаци от дрехи. Всичко това, обиколено от раскошна трева, изпущаше страшно зловоние и тука свободно закусваха кучетата, когато нашето непросено появяване ги обърна в бягство. Сред тоя куп аз можах да отлича един скелет още облечен в риза, с басма и обут с шарени чорапи, с каквито се обуват българските моми. Ние погледнахме на всяка страна: навред са вардаляха човешки кости.

    Отдолу под нас на растояние 100 ярда се намираше Батак. Отдалеч той приличаше на развалините на Херкуланума или Помпей. Нито един покрив, нито една стена не бяха останали цели; всичко представляваше една грамада развалини, над които се носеше един глух шум, приличен на воплите на ирландските плакалници. По-сетне разбрахме какви са били тия чудновати звукове. Преди да слезем в селото, ние още веднаж погледнахме на куповете човешки кости, които се търкаляха по земята, и забелязахме, че останките на дрехите, които висяха по тях, принадлежаха към женските премени. И така, всичко това бяха трупове на жени и моми. Без да слизам от седлото, аз преброих до сто черепа, които почти всичките лежаха отделно от скелетите, следователно, тия злочести жени са били обезглавени. След малко ние влязохме в селото. Върху развалините на първия дом, който се падна на пътя ни, ние видяхме една бедна жена, която като държеше на коленете си едно детенце, огласяваше въздуха с нещо, което не бе ни плачевна мелодична песен, нито горчив вопъл. До нея седеше едно друго дете и безмълвно, с очудване, гледаше към нас. Жената не обърна никакво внимание на нашето присъствие; ние се наведохме, за да разберем какво говореше тя, и нашия преводач ни обясни, че тя повтаряше хиляди пъти едни и същи думи: „къщата ми: моята клета къща! моята мила къща! мъж ми! моя беден мъж! моя драг мъж!“ При следващия дом ни чакаше същата сцена: две жени, едната стара, другата млада, като си клатеха главите и кършеха ръцете, монотонно произнасяха: „Аз имах къща, а сега нямам; аз имах пет деца, а сега остана едно!“ Тая жена се избавила от общото клане и едвам що беше се върнала на своето пепелище, като се ползуваше от нашето идване, или от посещението на Беринга. Те биха могли отдавна да се върнат, но не смеели да се решат да направят това без покровителството на чужденеца. Техният погребален вопъл сме слушали ние отдалеко. Колкото отивахме по-далеч, толкова повече ние виждахме тия злочести, които повтаряха все същите думи. Но посред това отчаяние се виждаха малко сълзи; то беше сухо, кораво, безутешно. Извора на сълзите отколе беше вече пресъхнал и скръбта, мрачната скръб беше длъжна да си намери други изход. Малко по малко тия злочести жени и деца направиха подире ни едно погребално шествие от 400—500 души, като ни придружаваха със своя тъжно-печален вопъл, като който, дай, Боже, никога в живота си вече да не чуя. Но преди да продължа моя разказ, трябва да кажа няколко думи за Батак, така щото читателят да може по-добре да проумее всичко, що е станало тук. В това село е имало 900 къщи и от 8 до 9,000 жители, макар и да не е възможно да се определи точно количеството на народонаселението, по причина на съвършеното нямане в Турция на списъци или някоя-си достоверна статистика. Даже не е възможно да се придържаш към обикновенното правило да четеш на всяка къща по 5 души, защото българите, както руските селяни, държат се о стария, патриархален обичай, според който всички оженени синове със семействата си живеят в родителския дом до смъртьта на дяда си. И така, понякога под един покрив живеят по 20—30 души, зарад това по-вярно е в България да се смята средно число от 8 до 10 жители във всяка къща. Едиб Ефенди в своя доклад говори, че в Батак е имало всичко 1400 жители. По-безсрамна лъжа от тая никога не е казвал даже някой турчин. Скайлер си набавил разписанието на данъците за текущата година, в което се показва, че в Батак има 1420 души, способни за военна служба и задължени да плащат бедел за освобождение от военната служба. В някоя европейска държава тая цифра би означавала общото число на населението до 15,000, но тука не може да се определи повече от 8 до 10,000, както в действителност и удостоверяват жителите на Батак и Пещера.
    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    Comment


      #3
      Vzte tova,namerete go v NBKM"Kiril i Metodi"-Sofia,pro4etete go i ...si go kserokopitraite!
      www.mementomori.bgfree.com .

      Comment


        #4
        Spored Korana

        Бях написала един много дълъг и изчерпателен пост ,но връзката ми
        се скапа(или вината не е във връзката ми)и се изгуби .Сега направо умирам от яд и понеже не ми се пише всичко отначало ще дам накратко:
        1.Робията на всякъде е придружена с невиждана и ненужна
        жестокост от страна на "господарите".
        2.Винавна за това е най-вече психологичната нагласа на всеки
        човек по онова време.
        3.От едната страна всеки знае че може да се измъкне
        безнаказано и може да прави всичко за собственото си удоволствие,
        а от другата страна робът знае че не може да изисква правосъдие
        ,а отмъщението означава смърт за него.
        4.По тези причини са се допускали жестокостите описнаи в много
        научни и художествени трудове .
        За сега това ,че омалях.
        Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш...

        Comment


          #5
          Геметовци,Никола Петковци...

          Разбира се,че е имало турски зверства.Те са си били част,от политиката на полудиваците,които са изибивали дедите ни 482 години.

          най-тъжното,е че сега някви "демократи" се мъчат да отричат турските зверства,и дори имат наглостта говорят за "турско присъствие"

          Comment


            #6
            Ако някой се интересува от просвета може би знае какви бяха дискусиите около последния учебник по история.Там се говореше "турско присъствие" да се промени с ПОЛИТИЧЕСКО И ИКОНОМИЧЕСКО СЪЖИТЕЛСТВО НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ!!!Това ако го погледнем от веселата страна е ама понеже това не е нито забавен и саркастичен виц нито нищо то и аз не знам какво е точно ама тоя дебил ,който дори му е минала тази скверна мисъл през не знам къде се зараждат дори подобни мисли ,няма да е в мозъка за всеки случай,ако го пипна за гърлото ще му кача повече бой от колкото на Баязид или Абдул Азис взети заедно.Не знаех че човек може да падне толкова ниско...то ядосването ми е най-малкото...работата е там че ми се повръща ама наистина ми се повръща и за да не съм единствения ще ви достава удоволствието да го прочетете пак ПОЛИТИЧЕСКО И ИКОНОМИЧЕСКО СЪЖИТЕЛСТВО НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ...мале колко народ трябва да се разстреля в тая държава не е истина...
            ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

            Comment


              #7
              Светът е пълен с гъзоблизци!! :x :x :x
              ..И кажи ми ти страннико,
              чувал ли си звук,
              по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

              Comment


                #8
                Да ви задам едно въпросче

                КОЙ И ЗАЩО НАПИСА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТЕРМИНА "ОСМАНСКО ПРИСЪСТВИЕ НА БАЛКАНИТЕ"?
                Отговорете първо на този въпрос и тогава ще ви стане ясно дали е имало присъствие или робство тук.
                Давам ви една седмица за анализи и размисъл.
                То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                Comment


                  #9
                  Мисля, че този въпрос вече го обсъждахме нееднократно. И предполагам за всички вече е ясно поне това, че изборът на конкретно понятие е изцяло политически въпрос и съответно отговаря на политическата конюнктура на съответният момент. Или има някой, който все още се съмнява в това?
                  В този смисъл, да спорим по политизирани понятия няма симсъл, освен ако го правим в политически контекст. Което пък ще е пълна загуба на време.
                  При цялото ми уважение, Парабелум, "османско робство" е също толкова политизиран термин, макар че е най-старият използван за това историческо явление. Като начало османската държавна организация не включва робския институт, та да говорим за "робство" (може да го употребяваме емоционално, разбира се, както се е зародил самият термин. Но емоциите е по-добре да се оставят настрана, коагто се обсъжда историческа материя).

                  Comment


                    #10
                    Аз пък май едно време в гимназията учех за османско владичество или нещо подобно...
                    XV mile the sea brode is
                    From Turkey to the Ile of Rodez...

                    Comment


                      #11
                      Е, по мое време учехме все още за "турско робство" (като по-запознатите адскали ни "светваха", че всъщност е "османско", а не "турско"). Чак после - когато кандидатствах в университета то се трансформира във "владичество". А "присъствието" е май много по-скорошно.

                      Comment


                        #12
                        "Присъствието" не беше ли рожба на седесарското правителство,и по-специално на Васил Методиев-тогавашния министър на образованието.Поправете ме ако греша

                        Comment


                          #13
                          Ами може и така да е - май някъде по това време се появи тая "теорийка".

                          Comment


                            #14
                            Струва ми се, че "владичество" е най-коректният термин от всяка глдна точка, най-вече изчистен от емоции. А пък, най-малкото, поне формално погледнато, в никакъв случай "неправоверните" не са били роби в строгия смисъл на тази дума.
                            "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                            Comment


                              #15
                              Наистина 'владичество' най-припка на този период от историята ни.За присъствие и съжителство няма какво да говора да не се отдам да чуства.Робство пък не отговаря на речниковото значение на думата.Пък и робите(съпоставка с Рим) са били нужни на господарите и не са били трепани като мухи за разлика от времето когато сме "съжителствали" с турците.И турците не са османци колкото и българите не са българи :lol:
                              ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

                              Comment

                              Working...
                              X