Муткуров, Сава Атанасов Роден: 04.12.1852 в Търново. Образование: Завършва класно училище в Търново, учи във Военномедицинското училище Мектеба Султание в Цариград (1868) и завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса (1872). Военна служба:
1872 - Руска армия;
1876 - Доброволец в Сръбско-турската война - Руско-българската бригада;
1877-1878 - Командир на рота в 54-и пехотен Мински полк. По други данни е помощник-командир на рота в 53-ти пехотен Волински полк;
12.1878 - Командирован в 20-та Пловдивска дружина на Българската Земска Войска (1-ва Пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция) - командир на 1-ва рота;
1881 - Служи в Главния щаб на милицията и жандармерията на Източна Румелия - началник на канцеларията и директор на администрацията на милицията и жандармерията;
1883 - Командир на 11-а Айтоска дружина на Източнорумелийската милиция;
1885 - Участник в Съединението. Член на временното правителство на Южна България. Командир на Айтоската дружина. Началник на Търново-Сейменския отряд. Началник на Царибродската позиция (13.11.1885). Началник на дясната колона при превземането на Пирот (14-15.11.1885). Командир на 2-ра дивизия (12.1885). След войната е командир на 5-а пехотна бригада и Пловдивския гарнизон;
1886 - Участник в контрапреврата. Главнокомандващ (11.08.1886);
26.08.1886 - 02.08.1887 - Регент;
22.08.1887 - 04.02.1891- Военен министър;
На 04.02.1891 произведен в чин генерал-майор. Същия ден подава оставка като министър по здравословни причини, назначен е за Инспектор на пехотата и заминава на лечение в Италия. Офицерски звания:
1872 - Подпоручик (Руска армия);
1876 - Поручик (Руска армия);
12.08.1881 - Капитан (Източнорумелийска милиция);
30.10.1883 - Майор (Източнорумелийска милиция);
09.1886 - Подполковник;
06.1887 - Полковник;
04.02.1891- Генерал-майор. Умира: 03.03.1891 в Неапол, Италия. Погребан в църквата "Св. Спас", София. Награди:
Орден "За храброст" 1-ва степен и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва степен без мечове и 2-ра степен с мечове;
Руски орден "Св. Станислав" 4-та степен;
Руски орден "Св. Ана" 4-та степен;
Орден "За заслуга" - сребърен.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Николаев, Данаил Цонев Роден: 18.12.1852 в Болград, Бесарабия. Образование: Болградската българска гимназия (1871); Одеско юнкерско пехотно училище (1873-1875). Военна служба:
15.09.1871-1873 - Волноопределяща рота на 54-и Мински полк;
1875 - 54-ти Мински полк;
1876 - Доброволец в Сръбско-турската война (3-та рота на 2-ри батальон на 2-ра бригада на сръбската армия);
1877-1878 - Командир на 4-а рота в 5-а дружина на Българското опълчение. При Шейново е ранен в крака. След войната - 6-а пехотна старозагорска дружина.
1880 - 1-ва пловдивска дружина;
1880 - Командир на 2-а пловдивска дружина;
1883 - Командир на Източнорумелийските войски в Пловдив;
1885 - Участник в Съединението. Член на Временното правителство и
главнокомандващ всички южнобългарски войски (06.09-09.09), началник на Източния корпус, началник на Западния корпус през войната, след войната - командир на Софийската пехотна бригада;
16.08.1886 - 28.06.1887 - Военен министър;
28.06.1887 - 18.06.1893 - Военен съветник на княз Фердинанд. Командир на 5-а пехотна пловдивска бригада;
08.02.1891 - 18.06.1893 - Инспектор на пехотата;
18.06.1893 - 05.03.1897 - в запаса. Председател на ВМОК (1895-1897);
05.03.1897 - 22.05.1907 - Генерал-адютант на княз Фердинанд;
22.05.1907 - 16.03.1911 - Военен министър;
21.03.1911 - в запаса;
1912-1913 - началник на Ямболския укрепен пункт; Военни звания:
15.09.1871 - Редник (руска армия)
1871 - Унтерофицер (руска армия)
20.07.1875 - портупей-юнкер (руска армия)
1875 - прапоршчик (руска армия)
08.07.1876 - подпоручик (руска армия)
10.09.1877 - поручик (руска армия)
01.03.1880 - щабскапитан (руска армия и източнорумелийска милиция)
15.11.1883 - майор (източнорумелийска милиция)
11.09.1885 - подполковник
17.11(12?).1885 - полковник
14.02.1891 - генерал-майор
15.11.1900 - генерал-лейтенант
18.05.1909 - генерал от пехотата ("инфантерията") Умира: 29.08.1942 в Банкя, София. Награди:
Орден "За храброст" 2-ра и 3-та степен, 2ри клас;
Велик кръст на ордена "Св. Александър" с брилянти и 1-ва степен на същия орден;
Златен орден и медал "За заслуги";
Орден "Св. Св. Кирил и Методий";
руски орден "Георгиевски кръст за храброст" 4-та степен;
руски орден "Св. Ана" 3-та степн с мечове и бант;
сръбски орден "Бял орел" 1-ва степен и медал "За храброст";
черногорски орден "Данило" 1-ва степен;
"Румънска звезда" с меч;
турски орден "Османие" 1-ва степен;
турски орден "Меджидие" 1-ва степен с брилянти;
персийски орден "Лъв и слънце" 1 ва степен.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Петров, Рачо (Р. П. Стоянов) Роден: 19.02.1861 в Шумен. Образование: Завършва четирикласно училище в Шумен. Учител 1876-1878. Завършва Първи випуск на Военното училище в София - (1878-1879) и Николаевската военна академия в Санкт-Петербург (1880-1883). Военна служба:
1878 - Служи в "команда на волноопределяющите се" в Пловдив;
12.07.1878-10.5.1879 - Военно училище в София;
1879 - 19-а Шуменска дружина;
1880 - 11-а Орханийска дружина;
10.1880-04.1883 - Николаевска военна академия в Санкт-Петербутг;
05.1883-09.1883 - практически занятия в Одеския военен окръг;
09.1883 - Командир на рота в 5-а Тетевенска дружина;
1884 - 11-а Орханийска дружина;
24.03.1885 - причислен към Генералния щаб, бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада;
09.09.1885-29.04.1887 - Временен началник на Главната квартира с Щаба на армията, след демобилизацията - титулярен началник на Щаба на войската (Генералния щаб);
28.01.1887-01.07.1887 - Началник на Военното училище;
02.1887 - началник на Източния отряд в Русе, ръководи Военнополевия съд, осъдил на смърт разбунтувалите се офицери;
29.06.1887-20.08.1887 - Военен министър;
23.10.1887-15.04.1894 - Началник на Щаба на армията и почетен флигел адютант на княз Фердинанд;
1888-1891 - Основател и главен редактор на "Военен журнал";
05.06.1891-02.11.1891 - Началник на Военното училище;
15.04.1894-17.11.1896 - Военен министър;
17.11.1896-1912 - В запас. Народен представител в 11-то (1901) и 12-то(1903-1908) ОНС. Министър на вътрешните работи (27.11.1900-09.01.1901). Министър председател, Министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и вероизповеданията (09.01.1901-19.02.1901). Министър председател и Министър на външните работи и вероизповеданията (05.05.1903-22.10.1906);
1912-1913 - Комендант на Тъново-Сейменския укрепен пункт, после причислен към Главната квартира;
12.06.1913-20.08.1913 - Командир на 3-та армия;
12.1915-1918 - Генерал-губернатор на Македонската военно-инспекционна област;
1916 - причислен към Щаба на Действащата армия;
12.05.1917 - В запаса по собствено желание;
1920 - Осъден на 75 години затвор;
1924 - Амнистиран. Офицерски звания:
30.08.1878 - Прапоршчик;
10.05.1879 - Подпоручик;
24.03.1882 - Поручик;
24.03.1885 - Капитан;
01.01.1886 - Майор;
02.08.1888 - Подполковник;
02.08.1891 - Полковник;
17.11.1896 - Генерал-майор;
02.08.1913 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата. Умира: 22.01.1942 в гара Белово-Пазарджишко. Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен;
Орден "Св. Александър" 3-та степен с мечове по средата, 2-ра степен с мечове отгоре, 1-ва степен без мечове;
Златен орден "За заслуга";
Турски орден "Меджидие" 1-ва степен;
Турски орден "Османие" 1-ва степен;
Руски орден "Св. Анна" 1-ва степен;
Германски орден "Короната" 1-ва степен;
Сръбски орден "Таково" 1-ва степенл Автор:
"Записки по военна топография. Лекции, четени в старшия курс на Военното училище" - 1888 Други биографични данни:
1908-1909 - Председател на Съюза на запасните офицери.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Бояджиев, Климент Евтимов
Източник: Изгубената България Роден: 15.04.1861 в Охрид, Македония. Образование: Ученик на Георги Пърличев в Охрид. През 1878 емигрира в София. Завършва пети клас на Софийската гимназия. Завършва Военното училище в София (Четвърти випуск - 1883). Завършва Военна академия в Торино, Италия с отличие (1891-1893). Военна служба:
1882-1883 - Военно училище;
1883-1885 - 4-а Самоковска дружина, после командир на рота в 1-и Софийски полк;
1885 - през войната е адютант в щаба на Западния корпус;
1886-1891 - 1-пехотен полк и в щаба на 1-а бригада - адютант;
1891-1893 - военна академия в Торино, Италия;
1895-1897 - старши адютант на 5-а пехотна дивизия, после на 3-а пехотна дивизия. Командир на дружина в 24-и пехотен полк;
02.1897 - причислен към Генералния щаб;
1899 - Началник-щаб на 4-а пехотна дивизия;
1900 - Командир на 8-пехотен полк;
1904 - Началник-щаб на 6-а пехотна дивизия;
1905 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
1907 - Началник-щаб на 2-а военно-инспекционна област;
1908 - Командир на 2-а бригада от 9-а пехотна дивизия;
1910 - Командир на 4-а пехотна дивизия;
1913 - Командва маневрен група в състава на 5-а армия;
22.08.1913-01.09.1913 - Министър на войната;
15.09.1914 - Началник на 3-а военно-инспекционна област;
15.04.1915-07.09.1915 - Началник на Щаба на войската;
11.09.1915-25.09.1916 - Командир на 1-а армия;
25.09.1916 - В запаса;
1918-1923 - Емигрант в Германия;
1923 - Осъден на 5 години затвор (амнистиран 1924). Офицерски звания:
30.08.1883 - Подпоручик;
24.03.1886 - Поручик;
01.01.1888 - Капитан;
01.01.1894 - Майор;
01.01.1899 - Подполковник;
01.01.1903 - Полковник;
04.09.1910 - Генерал-майор;
02.08.1915 - Генерал-лейтенант. Умира: 15.07.1933 в София. Награди:
Орден "За храброст" 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 2-ра степен с мечове;
Орден "За военна заслуга" 4-та степен;
Орден "За заслуга" на военна лента;
Руски орден "Св. Станислав" 2-ра степен със звезда. Автор:
Релефна карта на България - 1902.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Бакърджиев, Никола Петков Роден: 26.09.1881 в Търново. Образование: Завършва гимназия в Търново. Завъшва Военното училище в София (22-ри випуск - 1901) като първенец на випуска. Завършва Военна академия в Торино, Италия с отличие (1904-1907). Завършва международно право и дилпомация, както и финансови науки в Свободния универститет в София (1923?). Военна служба:
1897-01.01.1901 - Военно училище;
1901 - 5-ти артилерийски полк в Шумен;
1903-1907 - Военна академия в Торино;
1907 - Старши адютант на 1-а бригада от 7-а пехотна дивизия;
01.01.1908 - Помощник-началник на секция "Военни съобщения" в Щаба на армията;
01.09.1908 - преподавател във Военното училище;
1909 - стаж в 2-и конен полк, после командир на батарея в 5-и артилерийски полк;
20.01.1910 - Помощник-началник на секция "Военни съобщения" в Щаба на армията;
1911 - Началник на "Строева секция" при организационно-строевото отделение в Щаба на армията;
1912-1913 - Помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
23.03.1913 - Временен началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
1913 - Включен в делегацията за определяне на сръбско-българската граница;
1914 - Началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
24.03.1916 - Командир на дружина в 1-и пехотен полк;
1916 - Началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
12.1917 - Изпълняващ длъжността началник на Оперативното отделение при Щаба на действащата армия;
04.1918 - Командирован в Германия на Западния фронт;
25.11.1919 - Преподавател във Военната академия и временен началник на Военноисторическата секция при Щаба на армията;
1920 - Командир на 3-и пехотен полк, Командир на 7-и пехотен полк, Командир на 9-пехотен полк;
01.04.1921 - Командир на 7-а пехотна дивизия;
11.08.1922 - Председател на Военноисторическата комисия към Щаба на армията;
04.07.1923-26.05.1926 - Началник на Втора военна област в Пловдив - началник на Пловдивския гарнизон;
1925 - Командир на 2-и пехотен полк;
26.05.1926-11.01.1929 - Началник на Щаба на армията;
11.01.1929-31.01.1931 - Министър на войната;
31.01.1931-16.05.1934 - Началник на Щаба на армията;
16.05.1934 - В запаса;
Сътрудник на Военноисторическата комисия при Генералния щаб;
1943 - Поканен за министър на войната, но отказва. Офицерски звания:
01.01.1901 - подпоручик;
01.01.1904 - поручик;
15.10.1908 - капитан;
05.08.1913 - майор;
16.05.1917 - подполковник;
01.11.1919 - полковник;
06.06.1926 - генерал-майор;
15.05.1930 - генерал-лейтенант;
16.05.1934 - генерал от пехотата. Умира: 21.03.1954 в София. Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас, 4-та степен 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 5-та степен с мечове, 2-ра степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 5-та степен на военна лента и 1-ва степен на обикновена лента;
Германски орден "Железен кръст" 1-ва и 2-ра степен;
Турски орден "Железен полумесец". Автор:
"Военното колоездачество", "Големите румънски маневри в Добруджа през 1911", "Нашето генералщабно ведомство трябва да съществува" -статии във "Военен журнал" (1912-1914);
"Още по организацията на пехотния взвод" и "Принципите на военното изкуство" - статии в "Народна отбрана" (1921-1922).
"Първото ми назначаване за началник на Шаба на войската през 1926г." и "Основи на теорията за подготовката на войната" - статии във "Военноисторически сборник" (1994-1995)
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Димитриев, Радко Димитров Роден: 24.09.1859 в с. Градец, Сливенско. Образование: Априловската гимназия в Габрово (1875). Школа за военни преводачи (1877). Военно училище (1-ва випуск - 1879). Николаевска генералщабна академия в Санкт-Петербург (1880-1884). Военна служба:
1877-1878 - преводач в Уланския полк на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия в руската армия;
1878 - "Команда на волноопределяющите се" в Пловдив;
1878-1879 - Военно училище в София;
1879 - Взводен командир в школата за подготовка на подофицери към 4-та пеша дружина и после неин началник;
01.1880 - Адютант във Военното министерство;
10.1880-1884 - Николаевска генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия;
1884 - 1-а Пловдивска дружина;
1885 - Началник на персонала и личен адютант на командващия Източнорумелийската милиция;
11.09.1885 - Началник-щаб на Южнобългарската войска;
11.1885 - Помощник-началник щаб на Западния корпус, командва авангарда на лявата колона при Пирот (14-15.11);
22.11.1885 - Причислен към Генералния щаб;
31.12.1885 - Началник на Домакинското отделение на Военното министерство;
24.04.1886 - Включен в Комисията описващв Сръбско-българската война;
09.08.1886 - Участник в преврата, назначен същия ден за Началник-щаб на армията. След неуспеха на преврата бяга в Румъния, оттам в Русия. Член на Комитета на офицерите емигранти;
05.09.1886 - Изключен от редовете на българската армия;
1887 - Участва в бунта в Силистра;
1887-1898 - Служи в Руската армия - преподавател, ротен и дружинен командир във Военното училище в Тифлис (Тбилиси) и ротен командир в 15-и гренадирски пехотен полк (Тифлис);
1898 - Завръща се в България;
12.10.1898 - Старши адютант в щаба на 5-а пехотна дивизия;
01.01.1899 - Зачислен в Генералния щаб;
04.05.1899 - Изпълняващ длъжността Началник на административното отделение при Административния отдел.
01.01.1900 - Началник на Оперативното отделение;
30.11.1902 - Помощник-началник на Щаба на армията;
01.01.1904 - Изпълняващ длъжността Началник на Щаба на армията;
01.01.1905 -28.03.1907 - Началник на Щаба на армията;
28.03.1907-17.09.1912 - Началник на 3-а Военно-инспекционна област;
17.09.1912 - Командир на 3-а Армия;
20.06.1913 - Помощник на Главнокомандващия българската армия;
18.08.1913 - Началник на 3-а военно-инспекционна област;
1913 - 25.07.1914 (стар стил) - Пълномощен министър в Санкт-Петербург;
01.08.1914 - Подава оставка и постъпва в Руската армия;
26.07.1914 (стар стил) - Командир на 8-и армейски корпус (Одеса);
03.09.1914-20.05.1915 - Командир на 3-а руска армия;
03.06.1915 - Командир на 2-и сибирски корпус;
11.10.1915 - Командир на 7-и сибирски корпус;
09.1915 - обявен за дезертьор в България;
20.03.1916-20.07.1917 - Командир на 12-а руска армия;
20.07.1917 - В запас - зачислен в резерв на щаба на Петроградския военен окръг. Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.07.1881 - Поручик;
18.10.1884 - Капитан;
? - Майор (Руска армия);
18.05.1893 - Подполковник (руска армия);
18.05.1900 - Полковник;
18.05.1905 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
09.1914(?) - Генерал от инфантерията (руска армия);
05.1917 - Генерал-аншеф (чин, въведен в Русия през 05.1917, по-нисък от генерал-фелдмаршал). Умира: Убит в град Пятигорск на 18.10.1918. "Материалы Особой комиссии по расследованию злодеяний большевиков, состоящей при главнокомандующем Вооруженными силами на Юге России": Съгласно "Дело №1. Акт расследования по делу об аресте и убийстве заложников в Пятигорске в октябре 1918 года" от тези "Материали", излиза, че ген. Димитриев е арестуван заедно със сина си (поручик) на 11 септември 1918 г. в Есентуки и наистина е убит на 18 октомври същата година, но не от есери, а от болшевики. Освен това не е екзекутиран чрез разстрел, а е посечен или по-скоро е клан неумело посредством няколко последователни удара със шашка от неопитен екзекутор. Това се случва в болничното, така наречено "холерно", гробище на Пятигорск, в подножието на хълма Машук. Останките му са разпознати под № 72 при ексхумацията на трупните останки в обща гробищна яма на 28 февруари и 1 март 1919 г. Благодарности на потребителя Обикновен лаик за информацията Награди:
Орден "За храброст" 2-ра и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове, 3-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Руски орден "Свети Георги" 3-та и 4-та(?) степен. Автор: "Боевете и операциите около Шипка във войната 1877-1878" - 1902;
"Трета армия в Балканската война 1912г." - 1922;
"Ловджийските команди у нас", "Организацията на армията ни във връзка с политическото и финансово-икономическото положение", "По проекто-устава за полската служба. Възражения на статията на кап. Русев" - статии във "Военен журнал" (1899-1902). Други биографични данни:
1875 - Пощенски чиновник в Котел и секретар на местния революционен комитет
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Маринов, Иван Кръстев Роден: 06.01.1896 в София. Образование: Завършва 1-ва мъжка гимназия в София. Завършва Военното училище (1915). Специализира във Франция (1924-1925) и Италия (1932-1933). Завършва Военната академия в София (1927-1930). Военна служба:
1912-1913 - Доброволец в 1-и конен полк;
1913-1915 - Военно училище в София;
1916 - Командир на взвод в 15-и пехотен полк;
1917-1918 - Летец-пилот в 2-ро аеропланно отделение(?);
(?)21-и пограничен участък, после в жандармерията;
1918(?)-1927 - Летец-пилот в летище Божурище (Смесен орляк?);
1927 - Член на Военния съюз;
1927-1930 - Военна академия в София;
1930 - Смесения орляк;
1931 - Служи в Генералния щаб;
1931 - Началник на Балонната група;
1931-1933 - Командир на Смесения орляк;
1934 - Началник на Военно-техническата служба;
1934-1935 - Инспектор на класовете във Военното училище;
1935-1936 - Началник на Разузнавателния отдел на Генералния щаб;
1936-1939 - Военен аташе във Франция (от 1938 в Лондон?);
08.1939-10.1939 - Началник-щаб на 3-а армия;
1939-1940 - Началник на снабдителния отдел в Дирекция на гражданската мобилизация
01.11.1940-12.06.1942 - Командир на 6-а пехотна дивизия;
18.06.1942-03.09.1944 - Командир на 15-а пехотна дивизия;
02.09.1944-09.09.1944 - Военен министър;
09.09.1944-12.06.1945 - Главнокомандващ българската армия;
12.06.1945-28.02.1946 - Главен инспектор на войската и началник на бойната подготовка;
28.02.1946 - В запаса;
1946-1947 - Пълномощен министър във Франция;
1947-1950 - Пълномощен минстър към Министерство на външните работи;
1950-1953 - Преподавател по История на военното изкуство във Военната академия;
01.10.1953 - В запаса;
1963-1979 - Председател на Военноисторическото научно дружество. Офицерски звания:
12.03.1916 - Подпоручик;
14.10.1917 - Поручик;
30.01.1923 - Капитан;
31.10.1930 - Майор;
26.08.1934 - Подполковник;
03.10.1938 - Полковник;
06.05.1943 - Генерал-майор;
18.11.1944 - Генерал-лейтенант. Умира: 18.08.1979 в София. Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 1-ви клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Орден "Народна република България" 1-ва степен;
Съветски орден "Суворов" 1-ва степен. Автор:
"Отстъплението на 4-а армия от Брегалница 1913" - 1930;
"Характеристика на нашата индустрия в мирно време с оглед на нуждите ни във време на война. Проектоплан за мобилизация на нашата индустрия" - 1931;
"Общоевропейската война. ИЗточният (руският) военен театър (1914-1918)" - 1934;
"Тактика на въздушната война" - 1935;
"История на Втората световна война и Великата отечествена война на СССР. Отечествената война на България. Лекции, четени във Военната академия" - 1951;
"Място и количество на самостоятелната конница на полесражението", "Изкуството на командване на полка", "За началник-щаба на пехотния полк", "Правителство и командване", "Щурмуване на земните войски от въздуха", "Щурмуване на пехотата от въздуха", "Опитът от миналата война не е достатъчен за сегашната и бъдещата подготовка на въздушните войски", "Много страшни ли са бойните коли?", "Военният годишник на Обществото на народите", "Моторизиране на пехотата в Съединените щати" - статии в "Народна отбрана" (1929-1935);
"Италианската армия според австрийската преценка" - статия в "Отечество" (1931);
"Подготовка и мобилизация на индустрията", "Тактика на въздушната война по една тактическа задача" - статии във "Военен журнал" (1931-1935);
"Командване, организация и състав на нашата дивизионна артилерия във връзка с действията в 1915г." - статия в "Артилерийски преглед" (1932);
"Планът "Запад" за военните действия през първия период на Отечествената война", "Военното оранизиране и провеждане на Войнишкото въстание през 1918г.", "По плана "Запад" за първия период на Отечествената война 1944-1945г." - статии в "Известия на Военноисторическото научно дружество" (1966-1972);
"Пет дни в правителството на К. Муравиев", "Българската армия и нашата социалистическа революция" - статии в "Исторически преглед" (1968-1969);
"Нито капка бензин за германците" - статия във Военноисторически сборник (1967).
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Цончев, Иван Стефанов Роден: 19.08.1859 в Дряново. Образование: Класно училище в Дряново (2-ри клас?). Завършва Военното училище в София с 1-ви випуск през 1879. Военна служба:
02.08.1877-07.11.1878 - Доброволец в 8-а опълченска дружина (12-а габровска дружина);
07.11.1878-10.05.1879 - Военно училище;
10.05.1879-15.10.1880 - Служи в 7-а Лом-Паланкска дружина;
15.10.1880 - Домакин на 11-а Орханийска дружина;
29.01.1882 - Началник на учебната унтерофицерска команда в дружината;
28.02.1882 - Командир на 1-а рота в 11-а дружина;
1883 - Стаж в 45-и пехотен Азовски полк в Русия;
18.11.1884 - Командир на 8-а рота, 2-а дружина, 7-и Преславски полк;
14.09.1885 - Командир на 2-а дружина от 7-и Преславски полк. С нея участва през войната при боевете на Сливница. Тежко ранен на 07.11;
11.03.1886-30.10.1886 - Началник на Шуменското полково военно окръжие;
01.11.1886 - Командир на 1-а дружина на 7-и Преславски полк;
13.03.1887 - Командир на 2-а дружина от 7-и Преславски полк;
03.03.1889 - Временен командир на 2-и Искърски полк;
24.01.1890 - Командир на 6-и Търновски полк;
1897 - Командирован на Военни маневри в Италия като наблюдател;
27.01.1898 - Комендант на гр. Видин;
01.01.1899 - Командир на 2-а бригада на 6-а Бдинска дивизия;
01.02.1901 - В запаса.
1901-1902 - Подпредседател на ВМОК;
1902 - Организатор на Горноджумайското въстание. Тежко ранен;
1903 - Участник в Илинденско-Преображенското въстание - Главен ръководител на 4-и въстанически окръг "Пирин планина" (Серски революционен окръг);
1905 - След серия въроръжени инциденти с ВМОРО, разпуска ВМОК. Военни звания:
02.08.1877 - Редник;
09.01.1878 - Ефрейтор;
15.07.1878 - Младши унтерофицер;
10.05.1879 - Прапоршчик (11.1879 приравнен на подпоручик);
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
14.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
02.08.1895 - Полковник;
01.02.1901 - Генерал-майор. Умира: 16.12.1910 в София. Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен;
Орден "Св. Александър" 5-та, 4-та и 3-та степен;
Сребърен медал за Сръбско-българската война;
Руски медал за Освободителната война;
Сръбски орден "Таково" 3-та и 2-ра степен;
Орден "Италианска корона" 2-ра степен.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Михов, Никола Михайлов Роден: 29.11.1891 в Търново. Образование: Военно училище в София - 31-и випуск, артилерист (1911) Военна служба:
1912-1913 - Командир на 2-а батарея от 5-и артилерийски полк;
04.1915 - Помощник-инспектор по артилерийско дело във Военното училище;
1915-1917 - Командир на батарея в 15-и артилерийски полк;
07.1917 - Командир на 1-во Конно-артилерийско отделение;
1922-1929 - Служи последователно като инструктор по артилерия във Военното училище, после в 4-и артилерийски полк, като адютант в Артилерийския отдел при Министерството на войната, командир на група в Софийския укрепен пункт;
1929-1932 - Служи в Артилерийската инспекция като началник на секция;
1932-1933 - Началник на отдел инженерна инспекция;
1933 - Командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк;
1935 - Началник на учебно-строевия отдел при артилерийската инспекция;
1935-1936 - Редактор на списание "Артилерийски преглед";
1936 - Помощник-командир и после Командир на 3-а пехотна дивизия;
17.02.1937-19.04.1941 - Началник на Военното училище;
04.1941 - Командир на 5-а армия;
08.1941 - Командир на 1-а армия;
11.04.1942-14.09.1943- Министър на войната;
09.09.1943-09.09.1944 - Регент;
01.02.1945 - Осъден на смърт и разстрелян;
26.08.1996 - Реабилитиран. Офицерски звания:
22.09.1911 - Подпоручик;
01.11.1913 - Поручик;
30.05.1917 - Капитан;
15.03.1923 - Майор;
01.04.1927 - Подполковник;
06.05.1933 - Полковник;
03.10.1938 - Генерал-майор;
01.01.1942 - Генерал-лейтенант. Умира: Разстрелян на 01.02.1945 в София. Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-и и 2-и клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен и 4-та степен;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Германски орден "Железен кръст" (?). Автор: "Атаката на Източния сектор на Одринската крепост и атаката на Тутраканската крепост. Изводи по теорията за атака на предварително укрепен позиция" (Ръкопис)
"Дневник 19.09.1943-07.09.1944" (2004)
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Савов, Михаил Попов
Източник на снимката: Изгубената България Роден: 14.11.1857 в Стара Загора. Образование: Учи в Хасково, Пловдив и гимназията в Габров. Учил също така в Галатасарайския императорски лицей в Цариград (1876). Завършва Военното училище в София с 1-ия випуск (1879). Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1882-1885). Военна служба:
1878-1879 - Военно училище;
1879-1881 - 12-та дружина на Източнорумелийската милиция (после началник на отделение в щаба?);
1881-1885 - Командиирован първоначално във Франция за обучение, оттам през 1882 в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия;
04.1885 - Адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия;
1885 - През войната е началник на лявото крило на Сливнишката позиция;
1885 - Началник-щаб и командир на 5-а бригада;
1886 - Член на делимитационната комисия по определяне на турско-българската граница в Родопите;
1886-1887 - "Товарищ на военния министър";
02.1888 - почетен флигел-адютант на княз Фердинанд;
04.02.1891-15.04.1894 - Военен министър;
15.04.1894 - В запаса;
14.03.1897-18.03.1903 - Началник на Военното училище;
18.03.1903-22.05.1907 - Военен министър;
1908 - В запаса;
1910 - Разследван за злоупотреба със средства за оръжейни доставки;
22.09.1912-20.06.1913 - Помощник-главнокомандващ;
29.06.1913 - Командващ съединените 4-а и 5-а армии;
14.07.1913 - Командва 4-а, 5-а и 2-а армии;
16.09.1913 - Като председател на българската делегация сключва мир между България и Турция в Цариград;
1913 - Уволнен и отново в запаса;
02.1914 - Един от основателите на Военната лига;
03.1914 - Съден и изгонен от страната като един от виновниците за катастрофата през 1913;
1915-1918 - Пребивава във Франция и Австрия;
1918 - Връща се в България (по други данни 30.07.1917-30.11.1917 е командир на 3-та армия?!);
05.08.1920 - зачислен в Опълчението;
1920-1923 - Пълномощен министър във Франция;
1922-1923 - Пълномощен министър в Белгия. Офицерски звания:
10.05.1879 - прапорчик;
11.1879 - подпоручик;
09.07.1881 - поручик;
09.09.1885 - капитан;
17.04.1887 - майор;
02.08.1891 - подполковник;
01.01.1899 - полковник;
01.01.1904 - генерал-майор;
30.10.1908 - генерал-лейтенант. Умира: 21.07.1928 в Сен-Валие дъо Тией, Франция. Погребан на 19.08.1928 в София. Награди:
Орден "За храброст" 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове по средата, 3-та степен с мечове отгоре и 2-ра степен с брилянти без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен. Автор:
"Заповеди по Военното училище (1897-1903)" (1903);
"Обяснителна реч пред 14-то народно събрание" (1910);
"Реч произнесена на 13.03.1914 пред Държавния съд" (1914).
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Тодоров, Георги Стоянов
Източник: Изгубената България Роден: 10.08.1858 в Болград, Бесарабия. Образование: Завършва гимназията в Болград. Завършва Първият випуск на Военното училище (1879). ОФицерската пехотна школа в Ораниенбаум, Русия (1883). Следва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, но не завършва последния курс, защото се завръща в България поради Съединението (1883-1885). Военна служба:
1877-1878 - Доброволец в Българското опълчение. Достига чин подофицер;
1878-1879 - Военното училище в София;
1879-1882 - 1-ва пеша дружина;
1883 - 10-та дружина;
1883-1885 - Русия;
09.1885 - Командир на Ловчанската запасна дружина;
11.1885 - Командир на Летящ отряд към Северния отряд;
08.1886 - Участник в преврата;
09.1886 - За кратко уволнен от армията;
1886-1891 - Инспектор на класовете във Военното училище и началник-щаб на 6-а пехотна дивизия;
1891 - Началник на Севлиевското военно окръжие;
1897 - Командир на 20-и пехотен полк;
1905 - Командир на 1-а бригада от 6-а пехотна дивизия;
01.01.1910 - Началник на 7-а пехотна дивизия;
1913 - Инспектор на 2-а военноинспекционна област;
15.09.1915-02.1917(12.1916?) - Командир на 2-а армия;
30.11.1917-12.08.1918 - Командир на 3-а армия;
07.1918-08.09.1918 - Помощник-главнокомандващ;
08.09.1918-28.09.1918 - Главнокомандващ;
28.09.1918-1919 - Генерал-адютант на цар Борис III. Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
13.08.1887 - Майор;
01.01.1892 - Подполковник;
01.01.1897 - Полковник;
01.01.1910 - Генерал-майор;
02.08.1915 - Генерал-лейтенант;
17.08.1917 - Генерал от пехотата. Умира: 16.11.1934 Награди:
Орден "За храброст" 2-ра, 3-та и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове по средата, 4-та степен и 5-та степн без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен с военно отличие и брилянти, 3-та степен на военна лента;
Орден "За заслуга" на обикновена лента.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Вазов, Георги Минчов Роден: 05.01.1860 в Сопот. Образование: Учи в класно училище в Сопот, после в Априловската гимназия в Габрово (от 1874, изключен 02.1876 за участие в бунт в гимназията). Завършва с отличие юнкерското пехотно училище в Одеса (1880). Подготвителен курс на Инженерното военно училище в Санкт Петербург (1882). Учи в Николаевската военноинженерна академия в Санкт-Петербург (1883-1885), прекъсва заради Съединението. През 1887-1888 довършва следването си в тази академия и завършва с отличие. Военна служба:
1877-1878 - Писар при Гражданското управление в Свищов;
01.09.1878-09.08.1880 - Юнкерското пехотно училище в Одеса;
01.1880 (?)-01.1881 - Суббаталер (младши интендант) в 1-а дружина в София;
01.1881-1882 - 1-а Пловдивска дружина на Източнорумелийска милиция;
17.04.1882-02.11.1882 - Трети адютант на Алеко Богориди;
02.11.1882 - Подоготвителен курс на Инженерното военно училище в Санкт-Петербург;
1883-1885 - Николаевска военноинженерна академия в Санкт-Петербург;
11.1885 - Участва във войната в боевете при Цариброд и Пирот;
1886 - Преподавател по Военна фортификация във Военното училище в София;
08.1886 - Един от ръководителите на преврата срещу княз Александър I;
09.1886 - Емигрира в Цариград, оттам в Одеса;
1887-23.05.1888 - Николаевска военноинженерна академия в Санкт-Петербург;
1888-1897 - Служи в руската армия в Средна Азия в Закаспийския военен окръг (1888-1890 - в Асхабад, 1890-1892 - в Мерв, 1892 - 1897 - в Кушкино);
29.01.1898 - Приет отново на служба в българската армия като "офицер за особени поръчки" към Военноинженерната инспекция;
1899 - Завеждащ инженерните работи във Военноинженерната инспекция;
01.03.1900 - Командир на 2-а пионерна дружина;
01.01.1904 - Временен началник на Инженерните войски;
1905 - Началник на Инженерните войски;
12.01.1908 - Инспектор на Инженерните войски;
17.05.1908 - Уволнен от армията за внос на недоброкачествени взривни вещества;
26.12.1908 - Осъден на 10 дни домашен затвор, след като е оправдан по повечето от обвиненията;
17.09.1912 - Началник на военните съобщения и етапите към Тиловото управление;
09.11.1912 - Военен губернатор на Лозенград и генерал-губернатор на Източна Тракия;
09.01.1913 - Началник на Източния сектор на обсадата на Одрин;
13.03.1913 - Началник на Одринския гарнизон;
16.03.1913 - Губернатор на Тракия;
02.06.1913 - Участник в българо-румънската комисия за Силистра;
28.06.1913-22.08.1913 - Министър на войната;
24.08.1913 - В запаса. Други биографични данни:
19.02.1887 - получава руско гражданство;
1902 - Инициатор за създаване на Българския колоездачен съюз;
1910 - Организатор на първата автобусна линия в България - София-Самоков-Чамкория;
1911 - Ръководи павирането на улиците на Бургас;
1914 - Член на "Славянското дружество";
Председател на Централното бюро на Народната партия;
1915-1920 - Общински съветник в София;
1920-1924 - На лечение в чужбина;
03.1923 - Съден за участието му като министър в правителството на Ст. Данев през 1913;
16.06.1924 - Амнистиран. Военни звания:
20.08.1878 - "Охотник" (Волноопределяющ; Доброволец в руската армия);
01.09.1878 - юнкер (руска армия);
08.01.1880 - подпоручик;
15.09.1883 - поручик;
30.08.1885 - капитан;
06.12.1896 - подполковник (руска армия);
01.01.1901 - полковник;
01.01.1906 - генерал-майор;
05.08.1913 - генерал-лейтенант. Умира: 13.08.1934 в София. Награди:
Орден "За храброст" 3-та и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 2-ра степен с мечове отгоре, 5-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 3-та степен;
Руски орден "Св. Станислав" 3-та степен;
Руски орден "Свети Владимир" 4-та степен;
Руски орден "Света Ана" 1-ва степен. Автор:
"За военната гимнастика в училищата и в обществото" (1884);
"Нашата армия и нейния бюджет" (1902);
"Укрепване на северната граница на България" (?);
"Българската флотилия" (?);
"Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им" (1909);
"Спомени от Балканските войни. История на едно 55-дневно министерстване" (1926);
"В пустините на Средна Азия. Службата ми в Русия. Спомени" (1938, 1993)
"Нужно ли е самоокопването при настъпателния бой?" - статия във Военен журнал (1907);
"Разяснение на изнесените технически въпроси при разглеждането на процеса против запасния генерал Г. Вазов" - статия във "Военна техническа мисъл" (1910);
"Запасите и стрелбата", "Стрелковото и окопното дело във войната", "Турско-гръцкият пакт и турското приятелство" и "Гръцката офанзива срещу славянството" - статии във вестник "Мир" (1915-1934).
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Ватев, Анастас Вeтьов Роден: 22.10.1881 в Ловеч. Образование: Военно училище в София (1903). Военна академия в Торино, Италия (1908-1912). Военна служба:
1908 - 4-ти артилерийски полк;
1912-1913 - Командир на батарея в 4-и гаубичен полк. Ранен при Чаталджа;
1915-1918 - Началник-щаб на 1-а бригада на 7-а дивизия. Началник-щаб на 2-а бригада на 7-а дивизия. Командир на дружина в 13-и пехотен полк. Началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия;
1919-1923 - Помощник-командир на 8-и пехотен полк. Помощник-командир на 1-и пехотен полк;
1923-1927 - Началник-щаб на 6-а пехотна дивизия. Началник на Врачанското военно окръжие;
1928-1932 - Командир на 8-а пехотна дивизия;
1932-1934 - Началник на 2-а Военно инспекционна област. Председател на Централното управление на Военния съюз;
09.05.1934-19.05.1934 - Министър на войната;
19.05.1934 - Уволнен и екстерниран от България;
1936 - Завръща се в България. Офицерски звания:
01.01.1903 - Подпоручик;
01.01.1906 - Поручик;
01.01.1910 - Капитан;
01.03.1916 - Майор;
27.02.1918 - Подполковник;
30.01.1923 - Полковник;
31.101.1930 - Генерал-майор. Умира: 21.04.1967 в София. Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен без мечове и 5-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степн. Автор:
"Записки по военна география. Кралство Гърция", "Записки по военна география. Кралство Югославия" (Ръкописи).
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Вълков, Иван Вълков Роден: 19.01.1875 в Казанлък. Образование: Училище в Казанлък. Военното училище в София (1896). Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, Русия (1900-1904). Геодезично отделение на Николаевската военна генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия (1904-1907). Прикомандирован към Николаевската главна обсерватория в Пулково, Русия за практически занятия по астрономия и геодезия (1907-1909). Военна служба:
1896-1906 - Служи в Арсенала, Щаба на артилерията, 6-и артилерийски полк (1900);
1911 - Преподавател във Военното училище;
1912-1913 - Щаб на 2-ра армия, Началник-щаб на Източния сектор на обсадата на Одрин;
1913-1915 - Преподавател във Военното училище;
1915-1916 - Началник на оперативното отделение при щаба на 2-а армия;
1916 - Командир на 44-и пехотен полк;
1917-1918 - Началник-щаб на 7-а пехотна дивизия. Началник-щаб на 10-а пехотна дивизия;
1919-1923 - Директор на Картографския институт;
1919 - Професор във Военната академия, преподавател по кадастър и комасация в СУ;
10.06.1923-11.01.1929 - Министър на войната;
1929-1934 - Пълномощен министър в Италия;
19.05.1934 - В запаса;
17.06.1946 - Арестуван;
1954 - Осъден на смърт, впоследствие на доживотен затвор. Офицерски звания:
01.01.1896 - Подпоручик;
01.01.1900 - Поручик;
01.01.1905 - Капитан;
18.05.1911 - Майор;
18.05.1915 - Подполковник;
15.08.1917 - Полковник;
12.08.1923 - Генерал-майор;
26.03.1925 - Генерал-лейтенант;
15.05.1928 - Генерал от пехотата. Умира: 20.04.1962 в Старозагорския затвор. Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен и 4-та степен с мечове по средата, 1-ва степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва и 2-ра степен;
Руски орден "Св. Станислав" 3-та степен;
Германски орден "Железен кръст" 1-ва(?) и 2-ра степен;
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 3-та степен;
Австро-унгарски орден "Кръст за военни заслуги" 3-та степен;
Турски орден "Железен полумесец". Автор:
"Военна топография. Курс за военното училище" (1911);
"Военно-топографски бележки" (1911);
"Източният сектор при блокадата и атаката на Одринската крепост 1912-1913" (1913);
"Слънчево затъмнение на 8/21 август 1914" (1914);
"Военна топография. Ръководство за съкратения курс на Военното училище и ШЗО" (1917);
"Военна топография" (1921).
"Военно-топографски бележки", "Фотография за военни цели", "Генералу Рибарову по повод неговите "критични бележки"" - статии във Военен журнал (1911-1914);
"Победата при Одрин и ролята на артилерията" - статия в "Артилерийски преглед" (1930). Друго:
1920-1928 - Председател на Военния съюз;
1923 - Участва в преврата на 9 юни;
Редактор на "Годишник на Географския институт при Министерство на войната" - 1922-1928;
Редактор на сп. "Българска военна мисъл" (1943);
1944-1946 - в нелегалност.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Даскалов, Теодоси Петров Роден: 02.09.1888 в с. Горно Сливово, Севлиевско. Образование: Военното училище в София (1907). Военната академия в София (1925-1928). Военна служба:
1912-1913 - Командир на батарея в 5-и артилерийски полк;
1915-1918 - Командир на 4-а батарея в 5-и артилерийски полк. Командир на артилерийско отделение в 5-и артилерийски полк;
1919-1920 - Служи в 3-а армейска артилерийска работилница и 4-и допълващ полк;
12.1920-11.1924 - В запаса;
1924 - Служи в Шуменския укрепен пункт;
1925 - 4-и пехотен полк;
1927-1928 - Главен редактор на военните издания;
1928 - Началник на отделение в Щаба на войската;
1929 - Началник-щаб на 4-а пехотна дивизия;
1929 - Командир на 5-и артилерийски полк;
1930 - Преподавател във Военното училище;
1931 - Инспектор на класовете във Военното училище;
1932-1934 - Военен аташе в Рим;
1934 - Началник-щаб на 3-а Военно-инспекционна област;
1935 - Командир на 5-а пехотна дивизия;
01.11.1936 - Началник на Плевенския гарнизон;
24.01.1938 - 11.04.1942 - Министър на войната;
11.04.1942 - В запаса; Офицерски звания:
15.08.1907 - Подпоручик;
04.09.1910 - Поручик;
01.11.1913 - Капитан;
01.11.1918 - Майор;
03.10.1928 - Подполковник;
30.01.1930 - Полковник;
06.05.1936 - Генерал-майор;
06.05.1939 - Генерал-лейтенант;
11.04.1942 - Генерал от пехотата. Умира: Разстрелян 01.02.1945 в София. Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен без мечове и 5-та степн с мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен. Автор:
"Тактика на артилерията. Записки в преподавателския курс 1931-1932" (Ръкопис);
"Артилерията в боя" (1938);
"Подготовката на държавата за война" (1943);
"Театърът на войната през 1915" (ръкопис).
"Унищожаване интервала, указване целите, пренасяне огъня, коригиране стрелбата с артилерия", "Артилерия: материална част, организация и употреба", "Описание и употреблеие на универсалната линийка", "Поделение на дивизионната артилерия на група", "Количество, материална част и организация на артилерията на една съвременна армия", "Италианският закон за повишаване на офицерите", "За бойната подготовка на частите", "Посредническията апарат за двустранните упражнения", "Схема на работа в щаба на дивизията" - статии във "Военен журнал" (1920-1938);
"Пехотното оръдие", "Посрещане на удара и произвеждане на контраатаките", "Приливане на артилерията в дивизията по задачи", "Една нова данна при оценката на господа офицерите", "Италия на Мусолини", "По закона за авансиране на офицерите", "Как да се ръководят тактическите задачи с офицерите" - статии в "Народна отбрана" (1931-1937);
"Един способ за обучаване на артилеристите по наблюдаване пръскванията и коригиране на стрелбата", "Употреба и дейност на италианската артилерия в боя" - статии в "Артилерийски преглед (1929-1936);
"Използуване на бърза дивизия в два конкретни случая" - статия в "Кавалерийска мисъл" (1936);
"Организация на отбраната" - статия в "Съвременна пехота" (1937). Други данни:
Племенник на Бачо Киро;
Главен редактор на "Военен журнал" (1928-1929);
Член на Военния съюз;
Главен редактор на "Български войн", "Подофицерски журнал" и редактор на "Народна отбрана" (1929-1930);
01.02.1945 - Осъден на смърт и разстрелян.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Жеков, Никола Тодоров Източник: Изгубената България Роден: 25.12.1864 в Сливен. Образование: Военното училище в София (1887). Военна академия в Торино, Италия (1894-1898). Военна служба:
10.1885 - Юнкер-доброволец в резервния полк;
08.1886 - като юнкер участва в преврата, за което е разжалван и изпратен в 12-и пехотен полк като редник. Впоследствие амнистиран;
27.04.1887 - Завършва Военното училище в София;
1887-1894 - Служи в 5-и артилерийски полк, после в 2-и артилерийски полк;
1894-1898 - Военна академия в Торино;
1898-1901 - Служи в 3-и артилерийски полк и като офицер за особени поръчки в Щаба на войската;
1901 - Преподавател по педагогика и Инпсектор на класовете във Военното училище;
1903-1910 - Началник на Школата за запасни офицери (Школа за запасни подпоручици);
1910-1912 - Командир на 1-и пехотен полк;
18.02.1912-19.09.1912 - Командир на Военното училище;
1912-1913 - Началник-щаб на 2-а армия;
1913 - Началник-щаб на окупационните войскив Западна Тракия;
1913-1914 - Член на комисия за проучване на възможността за военнна конвенция между България и Турция;
1914-1915 - Помощник-началник на Щаба на войската;
1915 - Началник на 8-а пехотна дивизия;
06.08.1915-21.09.1915 - Министър на войната;
24.09.1915-04.10.1918- Главнокомандващ Действащата армия;
04.10.1918 - Уволнен в запаса. Офицерски звания:
27.04.1887 - Подпоручик;
18.05.1890 - Поручик;
02.08.1894 - Капитан;
01.01.1901 - Майор;
01.01.1905 - Подполковник;
18.05.1909 - Полковник;
02.08.1915 - Генерал-майор;
06.10.1916 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата. Умира: 01.11.1949 във Фюсен-Алгой, Германия. Награди:
Орден "За храборст" 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове и Велик кръст на същия орден без мечове;
Орден "За военна заслуга" 4-та степен на обикновенна лента и 5-та степен на обикновенна лента;
Германски орден "Железен кръст" 1-ва и 2-ра степен;
Германски орден "Червен орел" 2-ра степен и Голям кръст на "Червения орел" с мечове по средата;
Германски орден "Сакс Ернес" с голяма корона и мечове по средата и лавров венец;
Германски орден "Вюртембергска корона" с мечове;
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 2-ра степен;
Австро-унгарски орден "Леополд" 1-ви клас;
Турски орден "Железен полумесец";
Турски орден "Османие" 1-ва степен и същия орден с брилянти. Автор:
"Отговор по углавно дело I 1/1921 на Държавния съд" (1921);
"Политическия живот на България и войнството. Мисли върху причините за сегашното ни положение" (1924);
"Конната дивизия в 1912 и 1916" (1927);
"Българското войнство 1878-1928" (1928);
"Войната като обществено явление и неизбежно зло" (1930);
"Войната е била и ще бъде, въпреки нейните ужаси и разорения" (1931);
"Проблемът на Главното командване" (1936);
"Впечателения от обиколката по бойните полета на Западния форнт през 1940г." (1940);
"Масонството и еврейството" (1940);
"Германия и България. Статии и речи. Том 1" (1943);
"Влиянието на политическите и партийнополитическите борби върху развитието на армията до Балканскта война" (ръкопис).
"Върху статията "По ланшните отрядни учения"", "Упътвания за ръководителите на тактически занятия с офицерите", "Записки по елементарна тактика на пехотата", "Рецензия на книгата на капитан Лефтеров", "Рецензия на книгата на Ал. Ганчев и Д. Азманов. Тактически задачи ч.1", "Балканската война 1912-1913г. Действията на 2-ра армия срещу съюзниците в 1913г.", "Краят на войната на Македонския фронт", "Рецензия на книгата на ген. Кантарджиев "Варна-Балчик-Добрич-Тулча-Гарван" - статии във "Военен журнал" (1904-1926);
"Генерал Христо Бурмов. Спомени", "Военната наука в миналото", "Войната в Полша", "Тутракан", "Впечатления от обиколката по бойните полета на Западния фронт", "Началото на войната в Добруджа. Спомени", "Цялостната война", "Помена за ген. Николаев", "Значението на сегашната световна война за силите от Тристранния пакт" - статии в "Българска военна мисъл" (1937-1943);
"Борис Дрангов. Мили и тъжни спомени" - "Дрангов лист" (1924);
"Отношението към миналото - начин на писане история на нашите войни" - статия във "Военно-исторически сборник" (1927);
"Българската войска през последните петдесет години 1878-1929" в "Епопея на българския войн" Том 2 (1929);
"Одрин. Спомени" - статия в "Артилерийски преглед" (1931);
"Осветление по войната 1915-1918г." - статии в "Мир" (1931);
"Спомени от славното бойно минало на Бдинци", "Спомен за генерал фон Сект", "Денят на храбростта" - статии в "Народна отбрана" (1935-1937);
"Генерал Иван Колев" - статия в "Кавалерийска мисъл" (1936). Други биографични данни:
08.09.1918 - Във Виена на лечение;
04.10.1918 - Екстерниран;
21.10.1921 - Завръща се в България;
1921 - Осъден на 10 години затвор;
10.07.1924 - Освободен от затвора;
Председател на Съюза за въздушно-химическа отбрана на България;
1928 - Член на БЗНС;
1931 - Чете лекции във Военната академия;
Почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена "За храброст";
1937-1942 - Редактор на списание "Българска военна мисъл";
07.1940 - По покана на Германското върховно командване прави обиколка на бойните полета на Западния фронт;
1940-1944 - Почетен председател на Съюза на българските национални легиони;
03.1942 - Награден от Хитлер с 500 000 райхсмарки за неговите заслуги през Първата световна война, дарява парите за създаване на фонд за обучение на български офицери;
09.1944 - Напуска България;
01.02.1945 - Осъден задочно на смърт;
07.11.1992 - Костите му са пренесени във Военния мавзолей костница в София.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Златев, Петко Иванов Роден: 21.10.1881(3?) в Елена. Образование: Военното училище в София (1903). Николаевската генералщабна академияв САнкт Петербург, Русия (1911-1912, прекъсва заради войната). Военната академия в София (?). Военна служба:
1911 - 1-ви конен полк;
1912-1913 - Служи в Щаба на 1-а конна бригада и като командир на ескадрон в 1-и конен полк;
1915-1918 - Началник-щаб на 1-а конна бригада. Началник-щаб на 5-а конна бригада. Командир на дружина в 52-и пехотен полк. Офицер за поръчки в щаба на 1-а конна дивизия;
1918-1928 - Помощник-командир на 7-и конен полк. Началник секция за личен състав в Кавалерийската инспекция. Командир на 1-и конен полк. Командир на 6-и конен полк. Командир на 9-и конен полк. Преподавател във Военната академия;
1928 - Инспектор на конницата;
19.05.1934-21.04.1935 - Министър на войната;
22.04.1935 - В запаса. Офицерски звания:
01.01.1903 - Подпоручик;
01.01.1906 - Поручик;
01.01.1910 - Ротмистър;
27.02.1917 - Майор;
20.08.1919 - Подполковник;
06.05.1924 - Полковник;
31.10.1930 - Генерал-майор;
26.08.1934 - Генерал-лейтенант. Умира: 24.07.1948 в София. Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 5-та степен без мечове и 5-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен. Автор: "Реч на министър-председателя генерал Златев, държана на 24 февруари 1935". Други данни:
Член на ръководството на Военния съюз (от май 1934 в Централното управление);
22.01.1935-21.04.1935 - Министър-председател;
Редактор на "Нашата конница" (1940).
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Иванов, Никола Иванов Роден: 18.02.1861 в Калофер. Образование: Петкласно училище в Калофер (1875). Галатасарайския императорски лицей в Цариград (1875-1877). Първи випуск на Военното училище (1879). Николаевската военна академия в Санкт-Петербург, Русия (1882-1885). Военна служба:
1878 - Команда на волноопределяющите се в Пловдив;
1878-1879 - Военно училище в София;
1879 - Младши офицер (ковчежник) в 2-ра пловдивска дружина;
01.1882-1885 - Николаевска военна академия в Санкт-Петербург;
1885 - Командир на 2-ра рота в 1-ва пловдивска дружина;
09.1885 - Участник в Съединението. Началник-щаб на Търново-сейменския отряд (09.09). Служи като офицер за поръчки в Щаба на Централната колона при боевете при Пирот. Началник-щаб на 2-ра дивизия (12.1885);
1886 - Флигел-адютант на Княз Батенберг;
1887 - Началник на Строево-инспекторското отделение във Военното министерство;
1888 - Началник на отделение в Генералния щаб;
07.1888 - Командир на 10-и пехотен полк;
1889 - Началник-щаб на 4-а бригада;
01.1890 - Командир на 4-и конен полк;
02.1891-1894 - Помощник-началник на Генералния щаб;
1894 - Участва в Царските маневри в Румъния;
10.05.1894-29.11.1896 - Началник на Генералния щаб;
17.11.1896-29.11.1896 - Временно управляващ Военното министерство;
29.11.1896-18.01.1899 - Военен министър;
1899-1900 - Началник на 4-та пехотна дивизия;
1902-1906 - Началник на 2-ра пехотна дивизия;
01.01.1907 - Началник на 2-ра Военно инспекционна област;
02.08.1912 - Командващ 2-ра армия. Ръководи обсадата на Одрин;
18.07.1913 - Офицер за поръчки при Главната квартира;
07.08.1913 - В Запаса;
1915 - Получва назначение в щаба на Действащата армия, но се обявява против война с Русия и напуска армията. Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.02.1881 - Поручик (Източнорумелийска милиция);
09.09.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
12.08.1895 - Полковник;
15.11.1900 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата. Умира: 10.09.1940 в София. Отказва в завещанието си погребение с военни почести. Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва и 2-ра степен с брилянти;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен;
Руски орден "Св. Ана" 2-ра степен и 1-ва степен с брилянти;
Австро-унгарски орден "Франц-Йосиф" 2-ра степен;
Турски орден "Меджидие" 2-ра степен;
Турски орден "Османие" 1-ва степен;
Орден "Италианска корона" 1-ва степен;
Френски орден "Почетен легион";
Орден "Румънска корона" 1-ва степен;
Сръбски орден "Таково" 1-ва степен;
Сръбски орден "Св. Сава" 1-ва степен. Автор:
"Такстически задачи с решенията и с примери на 8 плана" (1891);
"Записки по стратегия. Лекции, четени в Щаб-офицерския курс през 1893г." (1894);
"Народната партия и Балканските войни 1912-1913" (1919);
"Балканската война 1912-1913г. Ч. 1 Действията на 2-ра армия. Обсадата и атаката на Одринската крепост.Ч.2 Действията на 2-ра армия срещу съюзниците през 1913г. " (1924, 1925);
"Спомени 1861-1918" (Ръкопис);
"Избрани произведения" (1989).
"По унтер-офицерския въпрос", "По проектоустава за строевата служба в пехотата, издаден 1899г." - статии във "Военен журнал" (1888-1900);
"За отстъплението на 2-ра армия" - статия в "Народ и армия" (1913-1914);
"Спомени за службата ми в конницата през 1890г." - статия в "Нашата конница" (1929);
"Артилерията при атаката на Одринската маневрена крепост на 12 и 13 март 1913г." - статия в "Артилерийски преглед" (1930);
"Маньовърът при Кукуш. Според гръцкия генерал А. Мазаракия Ениян", "По операциите около Одринската крепост" - статии във "Военноисторически сборник" (1934-1936);
"Бойният празник" - статия в "Народна отбрана" (1937);
"Главното командване през първия период на Българската война в 1912г." - статия в "Българска военна мисъл" (1942). Други данни:
1877-1878 - Печатар в цинкографията на генерал-губернатора в Свищов и София;
1888-1889 - Помощник-главен редактор на сп. "Военен журнал";
1891-1894 - Участва в уреждането на Добруджанската граница с Румъния;
Почетен гражданин на Свиленград;
1894-1896 - Почетен флигел-адютант;
Председател на Софиийското дружество на запасните офицери.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Кисьов, Александър Николов
Източник: Изгубената България Роден: 10.07 (06?).1879 в Елена. Образование: Военното училище в София (1899). Военното училище Сен Сир и Висшето военно училище (академията на ГЩ) в Париж, Франция (1903-1906). Военна служба:
1899-1903 - Лейб-гвардейския конен ескадрон;
1903-1906 - Военна академия във Франция;
1906-1907 - служи в Щаба на армията, в 4-и артилерийски полк;
1907-1908 - служи в Свитата на Н.В. Царя, като военен наставник на княз Борис;
1908-1910 - Служи в 1-ви гвардейски полк;
1910-1911 - Военен аташе в Белград;
1912-1913 - Военен аташе в Букурещ;
1913 - Началник на оперативното отделение в Щаба на съединените 4-а и 5-а армии;
1913 - Член на комисия, за границата със Сърбия;
1913 - Служи в Лейб-гвардейския полк;
1914-1915 - Инспектор на класовете във Военното училище;
1915 - Началник-щаб на Бургаския укрепен пункт;
1916 - Началник-щаб на Конната дивизия. Ранен на 03.09.1916;
12.1916-1918 - Командир на Лейб-гвардейския конен полк;
1918-1922 - Началник на Кавалерийската школа. Началник на Оперативното отделение в Щаба на армията. Командир на 1-а пехотна бригада. Началник на 5-а пехотна дивизия;
1922-1928 - Инспектор на конницата;
1929-1931 - Началник на жандармерията;
31.01.1931-09.05.1934 - Министър на войната;
10.05.1934 - В запаса. Офицерски звания:
01.01.1899 - Подпоручик;
01.01.1903 - Поручик;
31.12.1906 - Капитан;
02.08.1912 - Майор;
12.08.1915 - Подполковник;
14.10.1917 - Полковник;
26.03.1925 - Генерал-майор;
15.05.1930 - Генерал-лейтенант;
09.05.1931 - Генерал от конницата. Умира: 26.12.1964 в София. Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен, 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 2-ра степен без мечове, 5-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен. Автор: "Генерал Колев и действията на 1-а конна дивизия в Добруджа през 1916г." (1928).
"Бележки върху французката военна доктрина и употреблението на конницата в боя", "Бележки върху "Дейността на 5-а каларашка бригада в Добруджа през 1915"", "Конницата ненужна ли е?" - статии в "Нашата конница" (1922-1928);
"Надей се българино. Надейте се Бдинци", "Храброст и смелост" - статии в "Народна отбрана" (1928-1937);
"За генерал Иван Колев" - статия в "Кавалерийска мисъл" (1936). Други биографични данни:
Почетен председател на Българския червен кръст - 1934.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Ковачев, Стилиян Георгиев Роден: 26.02.1860 в Ямбол. Образование: Училище в Ямбол, после в Сливен. Учи в Педагогическите курсове в Пловдив (1878). Завършва първият випуск на Военното училище (1879). Следва в Николаевската военноинжинерна академия в Санкт Петербург (1882-1883, поради заболяване се завръща в България). Военна служба:
1878 - Команда на волноопределяющите се;
1878-1879 - Военното училище в София;
1879-1882 - Командир на взвод в 2-а рота на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция;
1882-1883 - Военна академия в Санкт-Петербург;
1883 - Командир на 3-та рота в 10-та Хасковска дружина на Източнорумелийската милиция;
11.1885 - Командир на 3-та Хасковска дружина. Сражава се при Сливница и Пирот;
1886-1894 - Началник на Канцеларията на Военното министерство;
1894-1905 - Командир на 9-и пехотен полк. Командир на 12-и пехотен полк. Командир на 5-а пехотна бригада от 2-ра пехотна дивизия;
1905-1909 - Командир на 4-а пехотна дивизия;
1909-1912 - Командир на 2-а пехотна дивизия;
09.1912 - Командир на Родопския отряд;
15.12.1912 - Командващ на 4-а армия;
01.06.1913-28.06.1913 - Министър на войната (едновременно с това командва 4-а армия);
15.08.1913 - Уволнен в запаса;
1915 - Началник на 2-ра дивизионна област;
1916 - Началник на Главното тилово управление на Действащата армия;
1918(?) - В запаса. Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.07.1881 - Поручик;
07.03.1884 - Капитан;
13.08.1887 - Майор;
01.01.1892 - Подполковник;
01.01.1896 - Полковник;
16.05.1905 - Генерал-майор;
15.08.1917 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата. Умира: 11.07.1939 в София. Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Велик кръст на ордена "Св. Александър" 2-ра степен с мечове отгоре, 1-ва степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Руски орден "Св. Ана" 2-ра степен;
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 2-ра степен;
Черногорски орден "Данило" 2-ра степен;
Румънски орден "Златна звезда" 2-ра степен. Автор:
"Записки по военна стилистика, четени във Военното училище и общия щаб-офицерски курс" (1894);
"Учебник по ръчно оръжие. Курс за дивизионните учебни команди" (1894);
"Учебник по полска фортификация. Курс за дивизионните учебни команди" (1894);
"Паметна пионерска книжка" (1921);
"Крепостна фортификация" (1922);
"Военни съобщения. Част 1-3" (1921-1927);
"Строително изкуство. Част 1-3" (1921-1927);
"Записки на генерал от пехотата Стилиян Ковачев 1878-1918" (1992);
"Действията на 4-а армия в Междусъюзническата война 1913г." (Ръкопис).
"По формироването на емерителната каса по военното ведомство", "По проектоположението на управлението на полковото военно окръжие", "Мнение на един началник на дивизия по новото наставление за стрелбата", "Няколко думи по повод статията "Яздовото дело в нашата конница"" - статии във "Военен журнал" (1894-1909);
"Няколко думи за реорганизацията на нашата конница", "По въпроса за стрелковате подготовка на нашата пехота" - статии във "Военни известия" (1911-1912).
"Из непубликувани спомени на генерал Стилиян Ковачев" - статия в Известия на ВИНД (Военно-историческо начуно дружество) т. 57, 1995. Други биографични данни:
1876 - Член на революционния комитет в Ямбол и участник в четата на Георги Дражев;
края на 1913 - Критикува по страниците на периодичния печат дейността на Главното командване по време на войната ;
1918 - Отказва да възглави отбраната на София срещу разбунтувалите се войници (Войнишекото въстание).
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Последна редакция от dibo : 21-03-2009 в 21:47.
Причина: Уточнения
Луков, Христо Колев Роден: 06.01.1888 във Варна. Образование: Военното училище в София (1907). Военна служба:
1907 - Командир на батарея във 2-ри артилерийски полк;
1912-1913 - Адютант в 2-и артилерийски полк;
1915-1918 - Командир на батарея в 1-и гаубичен полк. Командир на гаубично планинско отделение в 27-и артилерийски полк;
1919-1924 - Командир на 2-и артилерийски полк. Командир на 4-и артилерийски полк;
1924-1928 - Началник на Aртилерийската стрелкова школа;
1928-1934 - Началник на Учебното отделение в Артилерийската инспекция;
1934-1935 - Командир на 2-а пехотна дивизия. Командир на 3-а пехотна дивизия;
23.11.1935-24.01.1938 - Министър на войната;
25.01.1938 - В запаса. Офицерски звания:
15.08.1907 - Подпочучик;
04.09.1910 - Поручик;
01.11.1913 - Капитан;
01.01.1918 - Майор;
30.01.1923 - Подполковник;
26.03.1928 - Полковник;
06.05.1935 - Генерал-майор;
25.01.1938 - Генерал-лейтенант. Умира: Убит на 13.02.1943 от бойна група на съпротивата. Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 4-та степен с мечове и 3-та степн без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен. Автор:
"Тактически задачи с решенията" (1910);
"Военна игра" (1911);
"Артилерийският огън. Размишления" (1924);
"Учебник за телефониста" (1925);
"Моторизацията на армията" (1928);
"Стрелба с планшета в чуждите армии и у нас" (ръкопис);
"Изследвания върху артилерийския преграден огън", "Мисли и бележки по изменение "Наставлението за стрелба в полската артилерия"", "Движение на пехотата подо огъня на съвременното огнестрелно оръжие", "Коригиране артилерийската стрелба с помощта на аеропланно наблюдение", "Артилерийски спорове" и "Артилерийски спорове подновени" - статии във "Военен журнал" (1920-1934);
"Команди за стрелба", "Дивизионната артилерия в нападателния бой", "Петдесет години от черешовата артилерия", "Бележки по нашите правилници", "Каква требва да бъде нашата дивизионна артилерия", "Стрелба по карта", "Пример за действие на дивизионната артилерия в нападателния бой (решение на тактическа задача)", "Значение и роля на артилерията в една бъдеща война", "Балканско воюване" - статии в "Артилерийски преглед" (1928-1934);
"Всякой знае!", "Изменение височината на пръсканията по запалката и по равника" - статии в "Народна отбрана" (1921);
"Балканско воюване" - статия в "Българска военна мисъл" (1934). Други биографични данни:
1928-1934 - Редактор на списание "Артилерийски преглед". Изнася лекции в Артилерийската школа и във Военната академия;
1934 - Член на Военния съюз;
03.03.1936 - Разтуря като Министър на войната със заповед Военния съюз;
1939-1943 - Председател на Съюза на българските национални легиони.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Найденов, Калин Георгиев Роден: 18.02.(12.08?; 25.08.1863?)1865 в село Широка лъка, Смолянско. Образование: Уилище в Широка лъка и Пловдив. Учител (1879-1881). Военното училище в София с отличие (1885). Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия (1888-1891). Военна служба:
1885 - Военно училище в София;
11.1885 - Командир на 6-а полубатарея в 1-и артилерийски полк. Ранен при Сливница;
1886 - Адютант в 1-и артилерийски полк;
1887-1888 - 3-и артилерийски полк;
1888-1891 - Военна академия в Торино;
1892-1893 - Командирован в Германия, Франция и Англия за запознаване с фабрикацията на артилерийските материали и доставка на оръжие;
1894 - Командир на батарея в 4-и артилерийски полк и преподавател във Военното училище;
1895-1899 - Началник на Софийския артилерийски арсенал;
1899-1901 - Командир на отделение в 4-и артилерийски полк;
09.10.1901-1908 - Началник на Техническото отделение в Артилерийската инспекция;
1908-1912 - Командир на 2-и артилерийски полк;
1912 - Помощник на началника на артилерията при щаба на Действащата армия;
1913-1915 - Инспектор на артилерията;
21.09.1915-21.06.1918 - Министър на войната;
25.06.1918-20.10.1918 - Генерал за особени поръчки при Министерството на войната;
20.10.1918 - В запаса. Офицерски звания:
30.08.1885 - Подпоручик;
06.05.1887 - Поручик;
18.05.1890 - Капитан;
02.08.1895 - Майор;
02.05.1902 - Подполковник;
19.09.1906 - Полковник;
14.02.1914 - Генерал-майор;
30.05.1917 - Генерал-лейтенант. Умира: Загива при атентата в църквата "Св. Неделя" на 16.04.1925. Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен с мечове по средата и 5-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен с военно отличие 5-ти клас на обикновена лента;
Орден "За заслуга" на военна лента;
Германски орден "Червен орел" 1-ва степен;
Германси орден "Железен кръст" 2-ра степен;
Австро-унгарски орден "Желязна корона" 1-ва степен;
Турски орден "Железен полумесец" 1-ва степен;
Турски орден "Меджидие" 1-ва степен;
Френски орден "Почетен легион" 5-та степен;
Сръбски орден "Таково" 4-та степен;
Персийски орден "Лъв и слънце" 3-та степен. Автор: "Кратък очерк за съвременното състояние на полската артилерия в армиите на главните европесйки държави" (1888) ;
"Правила за престрелка и стрелба в артилерията" (1889);
"Ръководство по артилерията - Части 1-2" (1889-1891); "Ръчно оръжие. Състав" (1898);
"Наставление за стрелба с артилерията" (1902);
"Новото наставление на стрлбата в полската и планинската артилерия" (1909);
"Снабдяването на армията във време на война" (1925).
"Върху взривните вещества", "Сегашното положение на въпроса за взривните вещества", "Магазинните пушки и полската артилерия", "Нашите артилерийски технически учреждения", "Едно мнение по изменението на престрелката в нашата полска артилерия", "Никелната стомана", "Бъдещата полска артилерия", "Отместване на оръдието", "По стрелбата в полската артиелрия", "Новите усъвършенствания във въоръжението и тяхното влияние върху обучението и бойните строеве", "Оценка на могъществото на огъня", "От изложението в Дюселдорф", "По наставлението за стрелбата в полската и планинска СС (скорострелна) артилерия", "Съставът на батареите при СС оръдия", "Има ли нужда от корпусна артилерия", "Намерване закрита стреляща батарея", "По стрелбата на артилерията", "Някои въпроси по тактиката на СС артилерия", "Японската артилерия под Порт Артур" - статии във "Военен журнал" (1890-1911);
"Японците заемат от нас", "Артилерийски бележки", "По тактически задачи", "По стрелбата на турската полска и планинска СС артилерия", "По турските артилерийски устави", "Контраатака и повратно нападение", "По превода на турските устави", "Пехотният бой на близки разстояния", "Близкият пехотен бой", "Как и кога да се извърши контраатаката", "Резерв", "Решителна атака", "Артилерията в боя", "Подчинението на полските артилерийски полкове", "Състав и организация на тежката полска артилерия", "Височините на шрапнелните пръскания" - статии във "Военни известия" (1908-1912);
"Междусъюзническата война 1913г. Из спомените ми" - статия във "Военноисторически сборник" (1928). Други биографични данни:
10.1921 - Осъден на 15г. затвор като виновник за Третата национална катастрофа;
16.06.1924 - Амнистиран.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Никифоров, Никифор Петров Роден: 12.04.1858 в Ловеч. Образование: Търговско училище в Германия и Австрия. Първият випуск на Военното училище (1879). Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия (1883 - 1884). Военна служба:
1878-1879 - Военното училище в София;
1879 - 11-та пеша дружина;
1879-1883 - 13-а пехотна дружина;
1883 - 1-ва дружина;
1883 - Практическа служба в Одеса в руската армия;
1884 - Офицерска стрелкова школа в Оренбург, Русия;
1884 - Ротен командир в 1-и пехотен полк;
09.1885 - Командир на дружина в 1-и пехотен полк;
11.1885 - Командир на 6-и пехотен полк и участва с него във войната;
1886 - Командир на 10-и пехотен полк. Обявява се против преврата;
11.1887 - Командир на 9-и пехотен полк;
188? - Командир на 4-а бригада;
1890-1894 - Инспектор на пехотата;
1895 - Командир на 4-а пехотна дивизия;
1895-1904 - Началник на административния отдел и на Канцеларията на Военното министерство;
1904-1909 - Дипломатически агент в Германия;
1906-1908 - Дипломатически агент в Сакскобурготското херцогство;
1909-1910 - Пълномощен министър в Германия и в Сакскобурготското херцогство;
16.03.1911-01.06.1913 - Министър на войната;
04.08.1913 - В запаса; Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорччик;
11.1879 - Подпоручик;
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
02.08.1895 - Полковник;
15.11.1909 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант. Умира: 12.08.1935 в София. Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 2-ра, 3-та и 4-та степен;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен с военно отличие;
Орден "За заслуга";
Германски орден "На короната" 1-ва степен;
Румънски орден "Корона" 1-ва степен;
Сръбски орден "Таково" 1-ва степен;
Австро-унгарски орден "Франц-Йосиф" 1-ва степен;
Пруски орден "Червен орел" 2-ра степен;
Персийски орден "Лъв и слънце" 1-ва степен. Автор: "Първият випуск на военното училище" (1929). Други биографични данни:
1915(?)-1924(?) - В емиграция;
1923 - Подведен под отговорност;
1924 - Амнистиран.
__________________
We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Последователен
