Хипотетична война между Турция и България през 2024 г. (военна игра)

[Сун Дзъ]

Прочетох малко за тези системи ПКР "Редут". Май вече нямаме такива на въоръжение или греша? Както и да е, реалната им ефективност ще е доста ниска и това ще го отчета. Т.е. относително модерна корвета или фрегата има много възможности да се прикрие от подобна заплаха. Разбира се, за десантните кораби това ще е по-трудно.

Това е така наистина. Тази система беше остаряла още преди 25 години, защото:
- е с реактивен течногоривен двигател и изисква подръжка като на самолет
- от момента на пуска до достигане на целта, "мишената" трябва да се "осветява" от специална РЛС
- към всяка пускова има огромен брой персонал и много специални машини и станции
- развръщането на комплекса на позиция изисква много време
- след залп и демаскирането на позицията реално има малък шанс да я смени, да оцелее заедно с всичките си подържащи системи и да се развърне бързо на друго място за нова стрелба
Но има и плюсове:
- огромен радиус на действие
- изключително мощна бойна част
- възможност да се стреля по балистична траектория за поразяване и на брегови обекти

относително модерна корвета или фрегата има много възможности да се прикрие от подобна заплаха. Разбира се, за десантните кораби това ще е по-трудно.

Ако има някакво значение за калкулатора ти при отбиване на атака от ПКР-ти корабът/корабите от ескадрата/конвоя винаги маневрират за да застанат с възможно най-малка площ срещу идващата ракета и съобразно конструкцията си да използват максимално ефективно зенитните си средства.
Това може да стане що годе организирано ако до този момент са се движили в някаква формация. Но след отбиване на атаката, ако последва втора от друго направление ситуацията вече е друга. Зенитните средства почти сигурно ще са възпрепятсвани от това, че десантни кораби ще застанат между прикриващите и ракетите. (разместете десет кибритени кутйки на масата по какъвто и да е начин симулирайки горенаписаното и ще се убедите сами)
Затова ако е възможно при изчисляване на първата атака, примерно коефицентът на корабното съединение е 1, то при втора, трета... коефицентът да е 0,8 после 0,6 и т.н.

[Kont]

Предложение за щурмова авияция -30 декабря 2011 года ВВС США объявили, что в результате проведенного конкурса выбрали легкий многоцелевой самолет A-29 Super Tucano производства бразильской компании EMBRAER для использования в качестве самолета летной подготовки, разведки и авиационной поддержки войск. Самолеты будут эксплуатироваться совместно с компанией Sierra Nevada Corporation. Контракт стоимостью 355 млн долл США предусматривает поставку 20 самолетов. Самолеты будут использоваться в Афганистане и других неспокойных странах мира. В настоящее время более 150 штурмовиков «Супер Тукано», состоящие на вооружении ВВС ряда стран мира, налетали 130 тысяч часов, в том числе 18 тысяч часов в боевых полетах, где не понесли ни одной потери. Та при цена под 10 млн въоръжено и с кевларена броня за бъдещ алтернативен български щурмовик бива а ?!

[gollum]

Сун Дзъ, съвременните бойни кораби срещу такива заплахи разчитат и на разнообразни системи за генериране на смущения (т.е. редуцират ефективността на радара) и на разнообразни примамки със същата цел. Естествено, срещу ракетите, които не се отклонят се използват специалните противоракетни системи (ракети и скорострелни оръдия). Така както аз виждам нещата (още не съм се захванал с този модел), ракетната атака ще има определена вероятност за "захващане" на целта (хвърляне на зар), а целта ще има след това няколко възможности (според системите си) за отклоняване на ракетата и след това една или няколко възможности за унищожаването й преди тя да удари целта (ако не е отклонена). Това ще са вероятностни събития, т.е. програмата ще "хвърля зар", за да определи изхода от тях (същата система ползвам за въздушните сражения).
Не знам реалните възможности на бойните кораби, затова за електронните смущения няма да давам "боекомплект", но за примамките и за зенитните средства ще има такъв, т.е. възможностите за "отбиване" на следващи нападения ще намаляват. Естествено, маневрирането пък намалява ефективността на формацията (организация в моя случай), така че има някакъв ефект върху цялата ситуация, особено ако има съчетание от брегова атака, въздушна атака и морска / подводна атака (мисля да сложа максимално количество цели, които могат да се следят и обработват, т.е. всяка система да може да бъде "претоварена" с много едновременни или близки по време атаки).

Kont-е, дали тези самолети имат някакъв реален шанс не срещу партизани или наркокартели, а срещу съвременна армия, екипирана с адекватни ПВО-средства? Съмнявам се. Въобще и не говоря срещу вражески изтребители: такъв шанс въобще нямат. Така че ако българският отбор реши - ок (те и "Пилатусите" за това могат да ги ползват), но да имат предвид, че ПВО-то няма да е благосклонно към тях, а вражеските изтребители ще ги изловят без особени проблеми.
Кевларната броня едва ли би им вършила работа срещу нещо по-сериозно от лично стрелково оръжие или лека картечница. Срещу шрапнелите на ракета или 20-30 мм зенитно оръдие - едва ли.

Аз имам няколко въпроса за хората, които са по-добре запознати със съвременната авиация.

1) съвсем приблизително какво е времето за подготовка на боен самолет за нов боен полет (т.е. проверка на системи, попълване на боекомплект и резервоари и каквото друго се прави). Трябва ми за да мога горе-долу да преценя оперативно колко самолетополета ще се падат на ход. Трябва ми да имам някаква приблизителна представа за минималното необходимо време и "нормалното" или "стандартно".

2) на какъв обсег "виждат" "АУАКС" самолетите? Съответно за въздушни цели (самолети/ракети), и такива на повърхността (водни и сухопътни)?

3) някой наемали се да намери или има ли идея горе-долу какви и къде са военните летища в частта на Турция близо до нашата граница? Т.е. европейската част и максимум 200-400 км от азиатската?

4) някой има ли някаква приблизителна идея къде са разположени нашите радарни инсталации за наблюдение на въздушното пространство?

За последните два въпроса ако не намерим точен отговор ще задам нещо приблизително - достатъчно за игровите цели.

[Kont]

Ето тук можеш да видиш основните турски авио бази : там има хипер линк към картата, където се намират. Имат 2-3 бази под ударите, на които попадаме , става въпрос от основните.http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%...86%D0%B8%D0%B8
Както си пише по долу имат още 34 летища с изкуствени полоси, предполагам в нашето направление тъй като до не много отдавна бяхме противници , има около 4. ПРЕДПОЛАГАМ!
Колкото до техните АУАКСИ, докато издирвах данните за турските ВС, беше записано че контролират 400 км в радиус. Иначе нямам представа! Дано да съм бил полезен!
Лек ден!

[1951]

1) съвсем приблизително какво е времето за подготовка на боен самолет за нов боен полет (т.е. проверка на системи, попълване на боекомплект и резервоари и каквото друго се прави). Трябва ми за да мога горе-долу да преценя оперативно колко самолетополета ще се падат на ход. Трябва ми да имам някаква приблизителна представа за минималното необходимо време и "нормалното" или "стандартно".

30 до 60 минути.

2) на какъв обсег "виждат" "АУАКС" самолетите? Съответно за въздушни цели (самолети/ракети), и такива на повърхността (водни и сухопътни)?

http://www.airforce-technology.com/projects/737aewc/

3) някой наемали се да намери или има ли идея горе-долу какви и къде са военните летища в частта на Турция близо до нашата граница? Т.е. европейската част и максимум 200-400 км от азиатската?

http://www.scramble.nl/mil/4/thk/orbat.htm

[Пилот]

За самолетите и готовността им за полети е изключително сложно да се намерят точни данни. Все пак предполагам, че нещо от типа на 80% готовност за самолетите и 2 полета на ден са нещо сравнително реалистично, евентуално може да се стигне и до 3-4 полета, но ако е на малка дистанция.

АУАКС колко вижда зависи от много фактори, сред които РЕБ от противника, релеф и т.н. В общи линии може да го кажеш, че е 400-500км, но с доста големи условности на разстояние - все пак има радиохоризонт, Стара Планина/Пирин/Рила, някакво противодействие и т.н. Освен това смятам, че е реалистично да имат нонстоп АУАКС във въздуха само ако имат поне 3-4 такива самолета. Не мисля, че сегашните турски могат да следят наземни цели, може би само корабни и то не толкова добре.

Нашите радари са в 90% от случаите мобилни, в случай на война няма да са си на местата като изключим може би тези по летищата.

[bsb]

........
4) някой има ли някаква приблизителна идея къде са разположени нашите радарни инсталации за наблюдение на въздушното пространство?
.....

........
Нашите радари са в 90% от случаите мобилни, в случай на война няма да са си на местата като изключим може би тези по летищата.

Принципно радиолокационното покритие се гради от нива или слоеве. Обзорните РЛС са основно три типа, като две от тях са мобилни с известни условности, третата мисля, че не е. П-37 (сантиметрова), П-18 (метрова) и още една с по-голяма дължина на вълната, май П-14 (по-скоро Оборона-14). Ако правилно си спомням, времето за развръщане на немодернизираната версия на П-37 по норматив бе 6 часа. Даже в тази книга - http://bna.blog.bg/history/2010/10/0...iski-15.616410 - пише, че е 8 часа. Освен това тя трябва да се разполага на подготвена позиция, колкото и минимална да е подготовката - един хълм с височина 10 метра или нещо подобно. След модернизирането би трябвало вече да е намален броят на машините, съответно и по-бързо да се събира и разгръща. Но не бих я нарекъл "подвижна", защото при тези времена не може един ден да бъде тук, а утре - там, понеже поне по 10-12 часа в денонощието (за старата версия) ще трябва да не работи.
П-18 е доста по-компактна и определено може да е подвижна. Бързо се разгръща и прибира, макар че не съм го виждал, а и е изцяло самостоятелна (два камиона + генератор на ремарке). Докато П-37 разчита на влекачи.
За Оборона-14 нищо не знам, освен че с тази огромна антена вероятно още по-бавно се разгръща.
Това са основните обзорни станции, които се ползват, доколкото знам. Останалите са на тактическо ниво, т.е. в момента поне мисля, че не вършат работа за създаване на обща картина на въздушното пространство.
Т.е. основната станция, П-37, е мобилна с изключително големи условности. Затова за мен поне тя е пътник в първите часове на войната.
А пък докато си припомнях нещата, намерих една стара тема по въпроса: http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=34681 Само че май междувременно намалиха още поделенията.

Между другото, точно в това направление ми се струва, че би могло да се действа у нас. Да има възможност да се обединят всички РЛС в единна мрежа, като предаването на данните да става автоматично, така че постоянно да се получава актуална картина. В момента май това е направено, но само за "големите" обзорни РЛС. Разните на по-ниско ниво, като П-15/П-19 (не съм ги виждал) може би работят самостоятелно.

Що се отнася до турските AWACS, по спомени от Wikipedia, в момента е един, като поръчката е именно за 3 или 4.
От друга страна, при малко невнимание могат да влязат в обсега на нашите С-200, стига те да са на подходящи позиции и да си ги пазим за подобни цели.

[gollum]

Благодаря на всички за информацията. Когато възникнат нови въпроси, ще пиша пак.

[gollum]

Още едно питане, вече директно по играта.
Турският отбор ще се води от Kont (той извяи такова желание) има ли желаещ за лидер на българския отбор? Питам предварително, защото ще ми бъде по-удобно ако бъдат изредени изрично различнитге оръжейни системи, котио ще бъдат закупени. ако ги знам предварително ще ми е по-лесно да ги опиша и включа в калкулаторите. ма проблем в последния момент да включа две-три нови неща, но 20-30 ще забавят доста нещата (всяко нещо трбва да се "опише" и да се изпробва, за да има някакъв поне приблизителен баланс не се целя в "реализъм" - по-скоро в горе-долу последователни и смислени резултати (според доста ограничените ми разбирания)).
Та, има ли желаещи за поста лидер на българския отбор? Останалите позиции ще ги запълним после.

[Пилот]

Аз тези дни съм сравнително свободен и мога да бъда, макар че имам да те разпитам по-подробно колко ще са ни разкършени действията. Също така колко голям ще бъде отбора и как ще се комуникира в него?

[gollum]

1. СТРУКТУРА НА ОТБОРИТЕ

Всеки отбор ще е съставен от един главнокомандващ (ГК) и няколко подчинени, които ще наричаме оперативни командири (ОК).

В началото на играта ГК има две задължения:

- задава всички параметри на военното строителство;

- създава общ военен план, по който смята да действа. Този военен план по идея трябва ад задава диспозициите на всички съединения и части и накратко да описва целите и пътищата за достигането им.

По време на играта ГК трябва да:

- задава моментни цели пред всеки от ОК. В началото на всеки ход (един ход е едно денонощие, като всеки ход е разделен на три осемчасови фази) задава дневна цел за всеки от совите ОК (може да е "продължаване на действието по непостигната вчерашна цел", може да задава и конкретни цели за всяка от фазите на денонощието.

- да разпределя резервите и да подчинява или преподчинява наличните сили между ОК, т.е. да определя всеки от тях с какви средства ще разполага и какъв ще е оперативния му район на действие.

- да задава "прикрепяне" или "подчиненост" на стратегическите си средства (полкове ПВО, тежка артилерия и прочее).

ГК не управлява директно никакви вонени единици, той командва или управлява само ОК.

Сред ОК във всеки отбор задължително ще има:

- един командир на ВВС, който ще управлява всички военно-въздушни единици (разделени на полкове и ескадрили);

- един командир на ВМС, който ще управлява всички военно-морски съдове (плюс морската авиация), като команди могат да се дават както на отделни съдове, така и на оперативни групи, съставени за дадена цел;

- някакво количество сухопътни командири. Точното количество ще се определи от ГК, но минимумът за българският отбор е двама, а за турският - трима (максимум петима; за предпочитане - четирима).
Всеки сухопътен командир ще получава под свое командване определено количество бригади и артилерийски групи / крепостни групи, както и конкретен оперативен район на действие (отбелязан изрично на картата).

Въздушните десанти и морските десанти могат да се поемат както от специално назначен ОК, така и от съответният ОК на направлението, преценката е на ГК.

Т.е. българският отбор ще е съставен минимум от петима, максимум от 6-7 души. Турският отбор ще е съставен минимум от шест, максимум от 8-9 души. За всеки отбор ще се определи поне по един резервен играч.

2. ВЪТРЕШНА КОМУНИКАЦИЯ НА ОТБОРА

Комуникацията е пределно опростена: всичко минава през водещия играта. Т.е. ГК сам съставя общия план за кампанията (преди началото на играта) и го предава на Посредника (П), който от своя страна го препраща на всички ОК (в отбора). В началото на всяко денонощие ГК получава отчетите и разузнавателните донесения за предходния ход и съставя дневните си заповеди, след което ги праща на П, който ги препраща на ОК.
Всички ОК след като получат дневните си заповеди съставят своите за съответната фаза на денонощието и ги препращат на П.
В края на всяка фаза П пише рапорти от подчинените единици и ги изпраща на ОК, те на свой ред пишат отчет за ГК и го предават чрез П.
Единствената обратна информация, която ГК получава са отчетите на ОК в края на всяка фаза и общата сводка в началото на всеки ход. Въз основа на тях той трябва да взима решения и да управлява.

Ако някой ОК не е в състояние да даде заповеди за дадена фаза, има два варианта за действие: П поема тази функция (временно) или ГК определя нов ОК (от своя резерв). За тази цел П ще определи поне по един заместник за всеки отбор.

3. СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЕ

Свободата на действие на ГК е достатъчно тясна: той може да дава произволни заповеди, както и да изисква доклади от совите ОК, но не може да командва директно никакви военни единици - само опосредствано чрез ОК. Заповедите могат да бъдат както съвсем кратки: само посочване на основна задача, като се оставя пътя за достигането й изцяло по преценка на ОК, така и достатъчно конкретни, включително с описание на боен план (т.е. конкретни условия за конкретни действия).
ОК командват директно военни подразделения. Тъй-като продължителността на всяка фаза е достатъчно голяма, те не управляват директно (да речем) всеки боен полет, патрул и прочее, а задават цели и приоритети пред подчинените си тактически / полеви командири. Предполага се, че последните са достатъчно компетентни и действат по своя преценка.
Какво на практика означава това? Да речем, ОК на ВВС в началото на всяка фаза ще получава отчет за това къде са разположени подчинените му полкове и ескадрили и с какво количество бойни полети разполагат (същото, разбира се, и за останалите средства: ПВО и прочее). След това той разпределя наличните бойни полети по целите: т.е. патрул над определен район, прочистване на друг, нанасяне на конкретни наземни удари или "действия в интерес" на определен ОК и прочее. За всеки полет се определя "режим" (в зависимост от типа самолет, но грубо казано за бойните самолети "режимът" определя с какви бойни средства ще разполагат). "Полетите" могат да се разпределят и по условни действия (т.е. в рамките на конкретен условен план в стил "ако вражеска група с еди-какъв си състав пресече еди-какъв си рубеж, тогава се действа така и така). За всяка от задачите може да се задава групиране с тактическо значение (т.е. основна група, прикриваща група, "примамка"). Т.е. по същество всеки ОК ще задава конкретна "мисия" за подчинените си групи.
За ОК ВВС и ОК ВМС е възможно да дават мисии на отделни самолети или кораби, макар че за предпочитане е да правят това за цели групи (създавани за конкретна цел или пък въз основа на организационната структура). ОК на сухопътните сили управляват "директно" бригадите, като всяка бригада може да образува до две "ударни" оперативни групи, тилова група и артилерийска група. По-малките единици обикновено съставят само една бойна група (плюс евентуално командно-тилова група). На всяка от тях се задава конкретна "мисия" (т.е. цел, която следва да се достигне), като може изрично да се определя "режим" - специфично за придвижване или заемане на позиция. За артилерийските групи изрично се задава режим на действие от няколко възможности (предварително зададено артилерийско нападение на конкретен противник (позиция); заградителен огън по даден рубеж; както и действия в интерес на определено съединение, като в този случай може да се определя конкретен режим на действие (контрабатареен огън, удар по бойните подразделения, по тиловете, по командно-комуникационните подразделения) - в зависимост от режима на подчиненост конкретната артилерийска група може да "обслужва" няколко съединения без конкретен приоритет (който се обади пръв) или пък изрично само в интерес на дадено съединение (прикрепена)).

4. ЦЕЛИ НА ОТБОРИТЕ В ИГРАТА

Както отбелязах и по-рано, целите са пределно ясно зададени и дефинирани. "Успешността" на всеки от двата отбора се измерва в "победни точки", а останалите събития, които имат значение за крайният резултат - в "политически точки".

ЦЕЛИ НА ТУРСКИЯТ ОТБОР
Както отбелязахме в рамката на играта, Турция не си поставя за цел окупация на България, а само отказ на последната от определени външно-политически активности, които са нежелателни за турското правителство. За да се постигне това не е задължително да се окупира цялата страна или завладее столицата.


Турският отбор получава победни точки за следните събития и цели:

- окупация на София: 12 000
- обсада на София: 2 000
- окупация на Пловдив: 2 000
- окупация на Варна: 3 000
- окупация на Бургас: 3 000
- окупация на Ямбол: 400
- окупация на Хасково: 400
- окупация на Сливен: 300
- окупация на Стара Загора: 1 000
- окупация на Добрич: 500
- окупация на Русе: 500
- окупация на Шумен: 500
- окупация на Търново: 500
- окупация на Плевен: 500
- контролиране на приграничната зона (под "пригранична зона" се разбира българо-турската граница, дълбочина на зоната 30-50 км; под контрол владеене на трите пътя през нея и да не присъства в района група български сили с численост над 200 души, при обща численост не повече от 1 000 души): 5 000. Всеки ден след петият ден от началото на кампанията броят точки намалява с 250 до 12 ден, след който тази цел дава 2 000 точки.
- преодоляване на приграничната зона (под това се разбира проникване на турска оперативна група минимум 5 000 души с поне 200 бойни машини на дълбочина поне 80-100 км от границата, без значение в кое направление, но по иде към вътрешността на страната): 2 000 точки ако бъде осъществено до 8-мия ден от началото на кампанията. Всеки следващ ден количеството намалява с 200 точки.
- контрол на небето (т.е. изваждане от строя на българските въздушни бази / радарни инсталации и неутрализация на 80% то българските ВВС): 1 000 точки.
- контрол над пристанищата (контрол едновременно над пристанищата на Бургас и Варна): 1 000 точки.
- проникване в Северна България (присъствие на оперативна група с численост минимум 2 000 души и 200 бойни машини над Стара планина): 2 000 точки ако е осъществено преди 15 ден на кампанията. С всеки ден пада с 200 точки.
- успешен десант по българското крайбрежие (т.е. минимум 2 000 души и 200 бойни машини, да овладеят плацдарм): 1 000 точки ако е осъществен преди 10-тия ден от кампанията. С всеки следващ ден намалява с 50 докато падне на 500. При повече от един десант наградата се увеличава с 250 точки за всеки следващ успешен десант със същите числени параметри без значение кога се случва.
- успешен въздушен десант в зоната над 100 км от границата (численост поне 500 души, овладяване на плацдарм): 500 точки. Всеки следващ въздушен десант, който отговаря на същите числени параметри добавя 100 точки без значение кога се случва.
- за всеки 50 извадени от строя български военнослужещи турският отбор печели 1 победна точка.
- за всяка неутрализирана (повредена или унищожена) единица бойна техника турският отбор печели 1 победна точка.
- за всеки неутрализиран кораб турският отбор печели 5 победни точки.
- за всеки свален самолет турският отбор печели 2 победни точки.


Политически точки:
- за всяко артилерийско нападение на град турският отбор получава -100 политически точки;
- за всяка въздушна бомбардировка на град турският отбор получава -250 политически точки;
- ако бъде извършено нападение над АЕЦ турският отбор получава -5000 политически точки;
- за всеки ранен или загинал цивилен турският отбор получава -1 политическа точка.

Турският отбор отчита победа ако постигне 12 000 победни точки (това събитие автоматично спира войната), а българският отбор все още няма повече от 6 000 победни точки. Ако политическите точки достигнат -2000 всеки ход има 1/10 вероятност войната да бъде прекратена с външна намеса. За всеки допълнителни -1000 точки вероятността за това събитие нараства с 1/10. При -6000 точки войната се прекратява. В случай че войната бъде прекратена след външна намеса резултатът се отчита по съотношение на победните точки между двата отбора, като такова събитие носи на турският отбор "наказание" от -1 000 победни точки.

ЦЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯТ ОТБОР

Българският отбор се стреми да прекрати войната без да загуби много, т.е. да има изгодни позиции за преговори при възможно най-малко разрушена инфраструктура на страната. Българският отбор получава победни точки основно за нанесени поражения на турски сили и за притежание на определени обекти към определена ход на играта.

Победни точки се получават за:

- всеки 10 извадени от строя (ранени или убити) турски военнослужещи носят 1 победна точка за българският отбор;
- всеки унищожен танк носи 2 победни точки.
- всяка унищожена бронирана машина на пехотата или бронетранспортьор носи 1 победна точка.
- всяка унищожена артилерийска система (оръдие, ПВО, ПТ) носи 2 победни точки.
- всеки свален вертолет носи 5 победни точки.
- всеки свален самолет носи 10 победни точки.
- свален самолет-танкер носи 25 победни точки.
- свален транспортен самолет носи 20 победни точки.
- свален самолет АУАКС носи 125 победни точки.
- потопена корвета или фрегата носи 250 победни точки.
- потопен транспортен кораб носи 50 точки.
- потопен десантен кораб носи 500 точки.
- потопен десантен катер носи 10 точки.
- унищожена подводница носи 150 победни точки.
- унищожена единица небронирана сухопътна техника носи 1 победна точка.
- ако до петият ден от началото на кампанията все още турскитя отбор не контролира нито един от трите пътя през граничната зона: 500 победни точки. Плюс 250 точкиза всеки следващ ден.
- ако до десетият ден в граничната зона все още има поне 2 000 български военнослужещи: 200 победни точки, плюс 25 за всеки следващ ден.
- в края на играта за всеки град, за който турския отбор печели точки, българския отбор получава 10% от точковата стойност.
- ако в края на играта все още няма турски сили с численост повече от 500 души за най-големия отряд или 2000 общо за всички, над граничната зона: 5 000 точки.

Политически точки:

- за всеки град, за който е решено да бъде отбраняван, т.е. да се водят сражения в него, българския отбор получава отрицателни точки. За всеки 10 000 души население 50 точки.
- за нанасяне на удари по турски град 100.
- за всеки 1 човек цивилни турски загуби 1 точка.

При изчисляване на условията за външно прекратяване на войната политическите точки се събират (отрицателни за турският отбор и положителни за българския и дават общ резултат, с други думи, българските политически точки увеличават лимита, след който има вероятност войната да бъде прекратена отвън).
При приключване на 20-тия ход на играта тя се прекратява и победата се определя на базата на съотношение между победните точки на двата отбора. Такава победа обаче е нерешителна за турския отбор и "нормална" за българския.

[Sailor_Malan]

Аз уви имам нещо спешно за довършване до края на седмицата, така че съм съгласен да произвеждаме Пилота в генерал-полковник и да го назначаваме за Началник на отбраната. Ако мога да помагам с нещо при плановете за военно строителство - насреща съм. Също така ако ме изберете искам да се кандидатирам за началник на отбраната в Странджа

[gollum]

Хора, спокойно, играта няма да започне в близките 3-4 седмици, така че време има. Просто ще се радвам да имам някаква яснота за това какво ще се поръчва, за да имам време да издиря информация и да го опиша. Тази информация ще е добре да я имам примерно до края на първата седмица на март.

[bsb]

Не прочетох подробно правилата, но виждам, че внимателно са описани наказанията за атака по градове. Да де, ама ако искам да наруша способността на противника да се снабдява и/или прегрупира, една от първите цели са железопътните гари. Които в общия случай са в градове.
Или идеята е да си решаваме кое е по-важно за нас?

И да се върна към споменатата по-рано в темата степен на готовност. Според мен няма смисъл да се вкарва в модела, защото го усложнява, без реално да прибавя кой знае какво. Е, някакъв малко по-голям реализъм, но от друга страна, нали се опитваме да разгледаме най-лошия случай, worst-case scenario. По същата логика би трябвало да вкараме и метеорологично време - нещо, което може да има доста по-голямо влияние.

[gollum]

Да де, ама ако искам да наруша способността на противника да се снабдява и/или прегрупира, една от първите цели са железопътните гари. Които в общия случай са в градове.
Или идеята е да си решаваме кое е по-важно за нас?

Идеята е да се решава кое е съществено, разбира се . Да речем, българският командващ иска да превърне някой град в крепост. Ок, няма проблем, но има "наказание" за това (под формата на повече свобода за опонента да напада градове). Обратното, искаш да удряш по градовете в преследване на инфраструктурата. Няма проблем, но има вероятност да настроиш много негативно медиите срещу себе си. Особено ако се случи да има допълнителни разрушения. Въпрос на избор кое е съществено и как ще го постигнеш, един вид, определяне на правилата за използване на различните въоръжения (грубо казано).
В нашия конкретен случай ЖП-превозът няма да играе чак такава роля, защото (поне така си мисля, де) сраженията ще се развиват първоначално в сравнително малка по площ област и всичко ще е общо взето струпано там; второ - самата кампания ще е кратка. Няма да проследявам всяка доставка или нещо подобно, а по-скоро обща преценка за състоянието на "снабденост" на единиците. Прехвърлянето на подразделения (предполагам) ще става основно по пътища на собствен ход.
Наказанията за атака на град не са много големи (а всяка атака пропагандата ще я представя ясно как), стига да няма много жертви сред цивилното население. При удари само по възлите мога да намаля "наказанията", ще видя.

"Готовността" присъства дотолкова, доколкото имам два параметъра: "боеготовност" и "организация", които имат влияние върху бойната ефективност на всяка наземна "единица" (ВМС/ВВС приемам, че всички самолети, вертолети и кораби са "готови"). Първата е функция на снабдяването (както казах, това е общ, а не числов фактор, т.е. преценявам го "на око"), втората описва вътрешната свързаност, качеството на комуникацията и на командните елементи. Удобството на този род представяне е простотата: процентен модификатор върху бойната ефективност. В някаква степен това отразява и всякакъв род повреди, инциденти и прочее неща, съпровождащи всякаква дейност, в която участват хора и сложни машини.

С метеорологичното време е малко по-сложно. В момента ще има "голбално" такова (т.е. обща прогноза в началото на всеки ход с малко, но глобално значение). За да бъде реалистично, трябва да има локално време, обаче това е твърде сложно за такъв голям район (да не говорим, че за да бъде що-годе реалистично, трябва да е свързано, т.е. ще трябва кой знае колко време да си играя да направя програмка за това, а ползата ще е малка). Мога да го сложа като случаен фактор, но има ли значение в такъв случай? Един случаен фактор отгоре... хъм.