Всички сме чели за Хейстингс, битката в която Уйлям Завоевателя завоюва тронът на Англия и островът скъсва окончателно със саксонската си история и се превръща в един от основните европейски играчи. Тази битка повсеместно е приемана за една от решаващите в историята и е разглеждана от всякакви възможни страни. Но малко внимание се обръща на събитията, предхождащи самата битка, събития, които до голяма степен се оказват решаващи за това, тя да бъде такава каквато я познаваме, и които помагат доста на Завоевателя да завоюва каквото има за завоюване. Говоря за последната в историята викингска инвазия на Харалд Хардрада, легендарния викингски герой. Но да подхвана отначало.
Крал Едуарт Изповедника (? - the Confessor) умира на 5 януари 1066г. и почти веднага Уитана, Великия Съвет, избира Харолд Годуинсон (Harold Godwinson, Earl of Wessex) за новия крал. Неговото избиране е леко рисковано така да се каже, защото той почти няма кралска кръв и двама от бароните му, Edwin Earl of Mercia и Morcar Earl of Northumbria, които са братя, не го обичат много много. С малко такт и една женитба (Харолд се жени за сесстра им) нещата се пооправят, но новия крал малко може да им се доверява. Освен това за трона претендират двама доста могъщи външни крале - Уйлям Нормандски и Харалд Хардрада, крал на Норвегия и Дания.
Претенциите на последния се базират на споразумението между Магнус, крал на Норвегия и Хардикануте, крал на Дания и Англия, според което след смъртта на последния в 1042г. Магнус заявява троновете на Дания и Англия за себе си. На бърза ръка той завладява Дания и ако не беше умрял в 1047, то като нищо да се е опитал да отнеме и аглийския трон от Едуарт Изповедника. За неговия наследник Харалд Хардрада се носят легенди. Той е бил най-великия войн на своето време, рискувал е всяка опасност и е предбродил всяко бойно поле на тогавашна Европа. СЛужил е и доста време в гвардията на византийския василевс, от която му служба дори и в нашата история има следа. В 1066г. той се чувства достатъчно силен да възстанови претенциите за трона на Англия, нищо че основанията са му меко казано съмнителни. Но тогава, както и сега, това не е имало голямо значение
Перипетиите на Харолд Годуинсон в Нормандия и историите около клетвата му да предаде трона на Уйлям в случай на наследство са добре известни и няма да ги повтарям тук. Само ще кажа, че по омешаните династични линии всъщност едно момче, Едгар син на Едуарт Ателинг, е законния наследник, но във всеки случай Уитана не е искал да даде короната на момче точно в този момент. Обаче в крайна сметка Харолд фактически си е узурпатор.
Първият, който се надига в бунт, е самият брат на Харолд, Тостиг. След една кратка и обречена на неуспех авантюра той е разбит и избягва първо при шотландския крал, а оттам после и при Харалд Хардрада.
На Харолд не му са му нужни глупостите на брат му, да му покажат че го чакат тежки времена. Той осъзнава уязвимостта на южния бряг и съответно придвижва кораби и войски натам. Било му е ясно също, че и Харалд се готви за атака, но сигурно е смятал, че опасността откъм Нормандия е по-голяма или по-скорошна. Той придвижва елитните си части, the house-carls, които са от датски произход и са нещо като кралски телохранители. Въоръжени с щитове и дълги двуръки брадви, те са може би най-добрата пехота в Европа. Те се придвижват на малки понита, покривайки дълги разстояния за кратко време, но неизменно се бият спешени. The house-carls са ядрото на армията на Харолд, но те са малко на брой, някаде към 3000 души. За масовост той разчита на нещо като милиция, набирана от различните райони, които като се съберат сигурно са наброявали някаде към 12 000, имайки предвид, че се набират хора само от района където горе-долу се провеждат бойните действия, не от цялото кралство. За качеството на тия доброволци е трудно да се каже нещо, те сигурно са въоръжени кой с каквото намери, но несъмнено при добро командване са давали добър отчет за себе си, не са били некадърници (както да кажем селяните в Medieval-а) Освен това историята се развива в ранното средновековие и тогава всички армии горе долу са били такива. КАто цяло английската армия е без кавалерия и без стрелци с лъкове.
Харолд трябва да е набрал милицията от южните райони веднага след историята с брат му и я задържа под оръжие през цялото лято, но към септември парите и провизиите се свръшват, а и селяните искат да си ходят по къщите, затова около 8 септ. Харолд ги разпуска и изпраща флотата си обратно към Лондон. Неприятно решение, защото Уйлям по това време е вече готов и само чака благоприятен вятър.
Но първите лагерни огньове на вражеска армия са забелязани на север, не на юг както Харолд очаква. Харалд Хардрада и предателя Тостиг, възползвайки се от северния вятър, който задържа Уйлям в Нормандия, преминават през Северно море, навлизат в Йоркшир, качват се по течението на Ouse и дебаркират при Riccall. Те са начело на поне 200 викингски "драконови" кораби, което ще рече някаде към 10 000 души викингска войска да грабят и палят северната част от кралството. Дори с уйлям само чакащ попътен вятър, Харолд не може да си позволи да не обърне внимание на тази опасност.
Northumbria и Mercia образуват всъщност цялата северна част на Англия и техните барони, Моркар и Едуин, командват значителни сили. Те разумно стационират малката си флота при Tadcaster, което може би кара викингите да дебаркират при Riccall, защото ако продължат след сливането на реките Ouse и Wharfe английската флота може да им отреже пътя обратно към морето. Оставяйки някаде към 1/3 от хората си при корабите, Харалд Хардрада напредва към Йорк, намиращ се някаде на 20тина км на север. Терена там е изключително нисък и равен и сигурно тогава доста мочурлив и блатист.
Бароните не са могли да знаят дали Харолд ще им дойде на помощ и предвид заплахата от Нормандия това изглежда малко вероятно, затова те решават да не стоят зад слабите защити на Йорк и напредват към битка. Двете армии се срещат на 20 септември при Фулфорд, сега предградие на Йорк, а тогава мокро поле. Битката трае почти цял ден и е чисто надколване (кой ще изколи повече
). Първоначално англичаните печелят предимство на техния ляв фланг, но Хардрада е изпечен командир и в момента, когато английския център и десен фланг са здраво вкопчени в битката, той извива левия си фланг и не след дълго навива целия английски фронт и ги натиква в един канал/канавка (ditch), избивайки много и удавяйки още повече. Армията на бароните е разбита на парчета, а над бойното поле, осеяно с мътви мъже които Англия не може да си позволи да губи, се развява победоностно знамето на победителя, известното Landwaster.
Фулфорд често е определяно като малка работа без значение. Това обаче не е баш така. Ако Харолд беше успял да комуникира със своите барони и беше казал да стоят в защита докато той дойде, голямата му северна армия не би била унищожена и с комбинираните си сили той най-вероятно би изтикал Уйлям обратно в морето. Нито Едуин, нито Моркар участват при Хейстингс просто защото нямат достатъчно време да съберат нови хора и да пристигнат навреме.
Поради някаква причина, може би защото Тостиг иска да запази града, викингите не нападат Йорк, ами отстъпват към корабите си и започват преговори за предаването му и предоставянето на заложници. Уговореното място за преговорите, Стамфорд Бридж, не е ясно защо е избрано. Там се събират четири стари римски пътя и наблизо е имало кралски дворец, но иначе е доста настрани както от Йорк, така и от корабите. Както и да е, викингската армия пристига там на 24 септември или ден по-рано. На слеващия ден те изживяват неприятна изненада. Докато се размотават из поляните, те изведнъж забелязват на 2-3 километра на запад слънчевите отблясъци от много шлемове и след по-внимателно вглеждане в разчистващия се прахоляк знамената на Уесекс и the Fighting Man (личния байрак на Харолд). Харолд Английски идва! (их, ама съм драматичен беее 8) ) Кралят, във всеки случай, е взел драматично и трудно решение, но без да се мотае и с характерна за него скорост (той има на сметката си няколко доста тежки кампании, най-известната е срещу Griffith ap Llywelin в Уелс) зарязва южния бряг и тръгва да посрещне заплахата от север.
За времето от 4 дена Харолд и армията му изминават 180 мили (не ми се смята
), подобаващо разстояние, и може да сме доста сигурни, че вечерта на 24 хората му са били доста гроги когато пристигат в Йорк. Тук кралят може би е имал намерение да даде малко почивка, но разбирайки че врагът е само на 20тина километра и в тотално незнание за присъствието му, той дава заповед за настъпление на следващия ден. Можем да си представим мрънкането на войниците и това наистина говори за дисциплината и величието на Харолд, че успява да накара тази набързо събрана армия да води бой с една от най-страшните армии на Европа, водена от легендарен герой, и да го спечели на всичкото отгоре.
Викингската армия е тотално изненадана. Двамата командири, Харалд Хардрада и Тостиг, сигурно са мислели, че кралят е далече на юг и във всеки случай никъде наблизо. Все пак Хардрада като нормална процедура е имал постове на западния бряг на рекичката Derwent, но голямата част от армията отмарят на източния бряг и много са съблекли ризниците си поради готиното време . На миля на запад от Стамфорд Бридж земята се издига в лек хълм и армията на англичаните би била скрита от постовите докато не прехвърли баира, което предоставя доста малко време на викингите да се подготвят за предстоящата битка. На постовите е заповядано да се отбраняват до дупка на западния бряг, за да дадат малко време на армията да се организира, а към корабите е изпратен вестоносец да доведе подкрепления. Положението на постовите не е било завидно с реката в техния гръб и саксонците отпреде. Тогава реката е била със стръмни брегове и само добър плувец с лека екипировка е можело да я премине другаде освен по малкия дървен мост. Въпреки че сигурно са били уморени англичаните не го показват по време на атаката и самата им численост е твърде много за малкото мъже, пазещи реката. Те са пометени и който не е заклан от саксонците се е удавил в реката.
Обаче един истински викинг задържа моста сам. Застанал на западния край той предизвиква саксонците да дойдат и да се пробват срещу него и когато те идват, доста не се връщат след запознанство с бойната му брадва, която изпраща не един труп надолу по реката. За известно време този самотен воин одържа настъпа на англичаните, но краят идва неочаквано и доста безславно. Малко нагоре по течението един от кралските телохранители открива лодка и след умело маневриране се оказва под моста точно където е застанал викинга. През една пролука между дъските той пробожда с копието си една особено важна и незащитена част от тялото на викинга. Скоро цялата английска армия е отвъд моста.
За самата битка се знаят малко детайли. Знае се, че викингите образуват стена от щитове в защита, формация, използвана и от саксонците малко по-късно с леки модификации при Хейстингс. Хардрада формира вероятно хората си в кух триъгълник, върха на който предоставя малък фронт. Англичаните след като преминават реката имат една единствена цел - да пробият стената от щитовете. За съотношението може да се каже, че англичаните са малко повече в началото, преди да дойдат викингските подкрепления от корабите. Битката е дуел между кралските телохранители, the house-carls, и викингите, всеки борейки се за славата на най-силната пехота. И едните и другите знаят, че сблъсъка ще е жесток и клането голямо.
Саксонската армия не би могла да пристигне при моста по-рано от 11 часа и сигурно е било след 12 преди първата атака срещу щитовете. Сведенията обаче, които твърдят, че битката е продължила до тъмно сигурно са прави, защото викингите се отбраняват отчаяно. Само малко по малко могат саксонските брадви и копия да си пробиват път и докато мъже падат ранени и убити, други заемат местата им. Всеки лек пробив веднага е затворен. Когато обаче денят вече си отива, легендарният норвежки крал е повален от английско копие или стрела. Тостиг, братът на Харолд, се опитва да задържи викингската армия, но това са били времена, когато смъртта на краля е всявала страх в сърцата на воини, дотогава отстояващи твърдо на най-смъртоносните атаки. Стената от щитове започва да се разпада и мъжете от корабите откриват, че са дошли само за да умрат. Скоро и Тостиг и Каменното Око Орре (Eyestein Orre, викингски крал, васал на Харалд, под-командващ) са убити и вече няма кой да обедини останалите викинги около Landwaster-а.
За кратко и за последен път в историята това гордо знаме се развява победоносно над бойно поле в Англия и после тази страховита емблема е стъпкана под нозете на саксонците, преследващи викингите към техните кораби. След победата Харолд се оказва благосклонен. Пуска синовете на викингксите командири без откуп, само в размяна на клетва, че няма да нападат повече Англия. Когато те отплават надолу по Ouse в само 24 кораба с тях си отива и една ера. Никога повече няма една армия от Скандинавия да всява ужас по света.
Харолд погребва брат си Тостиг в Йорк, където той е желаел да бъде положен. Костите на Харалд Хардрада сигурно още лежат някаде под бойното поле, защото Харолд удържа обещанието си, че всичко което Хардрада ще получи са 2 метра английска земя (а сега - колко са 7 фута? )
Това е решаваща победа, но спечелена на голяма цена. The house-carls и милицията понасят жестоки загуби. И въпреки че Харолд празнува в Йорк, той сигурно е знаел, че трябва да намери начин да попълни редиците си, защото го чака още едно изпитание, още една битка. Битка, която е толкова наравно, че ако ги нямаше Фулфорд и Стамфорд Бридж, най-вероятно да беше завършила друго яче, с друг победител.
Крал Едуарт Изповедника (? - the Confessor) умира на 5 януари 1066г. и почти веднага Уитана, Великия Съвет, избира Харолд Годуинсон (Harold Godwinson, Earl of Wessex) за новия крал. Неговото избиране е леко рисковано така да се каже, защото той почти няма кралска кръв и двама от бароните му, Edwin Earl of Mercia и Morcar Earl of Northumbria, които са братя, не го обичат много много. С малко такт и една женитба (Харолд се жени за сесстра им) нещата се пооправят, но новия крал малко може да им се доверява. Освен това за трона претендират двама доста могъщи външни крале - Уйлям Нормандски и Харалд Хардрада, крал на Норвегия и Дания.
Претенциите на последния се базират на споразумението между Магнус, крал на Норвегия и Хардикануте, крал на Дания и Англия, според което след смъртта на последния в 1042г. Магнус заявява троновете на Дания и Англия за себе си. На бърза ръка той завладява Дания и ако не беше умрял в 1047, то като нищо да се е опитал да отнеме и аглийския трон от Едуарт Изповедника. За неговия наследник Харалд Хардрада се носят легенди. Той е бил най-великия войн на своето време, рискувал е всяка опасност и е предбродил всяко бойно поле на тогавашна Европа. СЛужил е и доста време в гвардията на византийския василевс, от която му служба дори и в нашата история има следа. В 1066г. той се чувства достатъчно силен да възстанови претенциите за трона на Англия, нищо че основанията са му меко казано съмнителни. Но тогава, както и сега, това не е имало голямо значение
Перипетиите на Харолд Годуинсон в Нормандия и историите около клетвата му да предаде трона на Уйлям в случай на наследство са добре известни и няма да ги повтарям тук. Само ще кажа, че по омешаните династични линии всъщност едно момче, Едгар син на Едуарт Ателинг, е законния наследник, но във всеки случай Уитана не е искал да даде короната на момче точно в този момент. Обаче в крайна сметка Харолд фактически си е узурпатор.
Първият, който се надига в бунт, е самият брат на Харолд, Тостиг. След една кратка и обречена на неуспех авантюра той е разбит и избягва първо при шотландския крал, а оттам после и при Харалд Хардрада.
На Харолд не му са му нужни глупостите на брат му, да му покажат че го чакат тежки времена. Той осъзнава уязвимостта на южния бряг и съответно придвижва кораби и войски натам. Било му е ясно също, че и Харалд се готви за атака, но сигурно е смятал, че опасността откъм Нормандия е по-голяма или по-скорошна. Той придвижва елитните си части, the house-carls, които са от датски произход и са нещо като кралски телохранители. Въоръжени с щитове и дълги двуръки брадви, те са може би най-добрата пехота в Европа. Те се придвижват на малки понита, покривайки дълги разстояния за кратко време, но неизменно се бият спешени. The house-carls са ядрото на армията на Харолд, но те са малко на брой, някаде към 3000 души. За масовост той разчита на нещо като милиция, набирана от различните райони, които като се съберат сигурно са наброявали някаде към 12 000, имайки предвид, че се набират хора само от района където горе-долу се провеждат бойните действия, не от цялото кралство. За качеството на тия доброволци е трудно да се каже нещо, те сигурно са въоръжени кой с каквото намери, но несъмнено при добро командване са давали добър отчет за себе си, не са били некадърници (както да кажем селяните в Medieval-а) Освен това историята се развива в ранното средновековие и тогава всички армии горе долу са били такива. КАто цяло английската армия е без кавалерия и без стрелци с лъкове.
Харолд трябва да е набрал милицията от южните райони веднага след историята с брат му и я задържа под оръжие през цялото лято, но към септември парите и провизиите се свръшват, а и селяните искат да си ходят по къщите, затова около 8 септ. Харолд ги разпуска и изпраща флотата си обратно към Лондон. Неприятно решение, защото Уйлям по това време е вече готов и само чака благоприятен вятър.
Но първите лагерни огньове на вражеска армия са забелязани на север, не на юг както Харолд очаква. Харалд Хардрада и предателя Тостиг, възползвайки се от северния вятър, който задържа Уйлям в Нормандия, преминават през Северно море, навлизат в Йоркшир, качват се по течението на Ouse и дебаркират при Riccall. Те са начело на поне 200 викингски "драконови" кораби, което ще рече някаде към 10 000 души викингска войска да грабят и палят северната част от кралството. Дори с уйлям само чакащ попътен вятър, Харолд не може да си позволи да не обърне внимание на тази опасност.
Northumbria и Mercia образуват всъщност цялата северна част на Англия и техните барони, Моркар и Едуин, командват значителни сили. Те разумно стационират малката си флота при Tadcaster, което може би кара викингите да дебаркират при Riccall, защото ако продължат след сливането на реките Ouse и Wharfe английската флота може да им отреже пътя обратно към морето. Оставяйки някаде към 1/3 от хората си при корабите, Харалд Хардрада напредва към Йорк, намиращ се някаде на 20тина км на север. Терена там е изключително нисък и равен и сигурно тогава доста мочурлив и блатист.
Бароните не са могли да знаят дали Харолд ще им дойде на помощ и предвид заплахата от Нормандия това изглежда малко вероятно, затова те решават да не стоят зад слабите защити на Йорк и напредват към битка. Двете армии се срещат на 20 септември при Фулфорд, сега предградие на Йорк, а тогава мокро поле. Битката трае почти цял ден и е чисто надколване (кой ще изколи повече
). Първоначално англичаните печелят предимство на техния ляв фланг, но Хардрада е изпечен командир и в момента, когато английския център и десен фланг са здраво вкопчени в битката, той извива левия си фланг и не след дълго навива целия английски фронт и ги натиква в един канал/канавка (ditch), избивайки много и удавяйки още повече. Армията на бароните е разбита на парчета, а над бойното поле, осеяно с мътви мъже които Англия не може да си позволи да губи, се развява победоностно знамето на победителя, известното Landwaster.Фулфорд често е определяно като малка работа без значение. Това обаче не е баш така. Ако Харолд беше успял да комуникира със своите барони и беше казал да стоят в защита докато той дойде, голямата му северна армия не би била унищожена и с комбинираните си сили той най-вероятно би изтикал Уйлям обратно в морето. Нито Едуин, нито Моркар участват при Хейстингс просто защото нямат достатъчно време да съберат нови хора и да пристигнат навреме.
Поради някаква причина, може би защото Тостиг иска да запази града, викингите не нападат Йорк, ами отстъпват към корабите си и започват преговори за предаването му и предоставянето на заложници. Уговореното място за преговорите, Стамфорд Бридж, не е ясно защо е избрано. Там се събират четири стари римски пътя и наблизо е имало кралски дворец, но иначе е доста настрани както от Йорк, така и от корабите. Както и да е, викингската армия пристига там на 24 септември или ден по-рано. На слеващия ден те изживяват неприятна изненада. Докато се размотават из поляните, те изведнъж забелязват на 2-3 километра на запад слънчевите отблясъци от много шлемове и след по-внимателно вглеждане в разчистващия се прахоляк знамената на Уесекс и the Fighting Man (личния байрак на Харолд). Харолд Английски идва! (их, ама съм драматичен беее 8) ) Кралят, във всеки случай, е взел драматично и трудно решение, но без да се мотае и с характерна за него скорост (той има на сметката си няколко доста тежки кампании, най-известната е срещу Griffith ap Llywelin в Уелс) зарязва южния бряг и тръгва да посрещне заплахата от север.
За времето от 4 дена Харолд и армията му изминават 180 мили (не ми се смята
), подобаващо разстояние, и може да сме доста сигурни, че вечерта на 24 хората му са били доста гроги когато пристигат в Йорк. Тук кралят може би е имал намерение да даде малко почивка, но разбирайки че врагът е само на 20тина километра и в тотално незнание за присъствието му, той дава заповед за настъпление на следващия ден. Можем да си представим мрънкането на войниците и това наистина говори за дисциплината и величието на Харолд, че успява да накара тази набързо събрана армия да води бой с една от най-страшните армии на Европа, водена от легендарен герой, и да го спечели на всичкото отгоре.Викингската армия е тотално изненадана. Двамата командири, Харалд Хардрада и Тостиг, сигурно са мислели, че кралят е далече на юг и във всеки случай никъде наблизо. Все пак Хардрада като нормална процедура е имал постове на западния бряг на рекичката Derwent, но голямата част от армията отмарят на източния бряг и много са съблекли ризниците си поради готиното време
. На миля на запад от Стамфорд Бридж земята се издига в лек хълм и армията на англичаните би била скрита от постовите докато не прехвърли баира, което предоставя доста малко време на викингите да се подготвят за предстоящата битка. На постовите е заповядано да се отбраняват до дупка на западния бряг, за да дадат малко време на армията да се организира, а към корабите е изпратен вестоносец да доведе подкрепления. Положението на постовите не е било завидно с реката в техния гръб и саксонците отпреде. Тогава реката е била със стръмни брегове и само добър плувец с лека екипировка е можело да я премине другаде освен по малкия дървен мост. Въпреки че сигурно са били уморени англичаните не го показват по време на атаката и самата им численост е твърде много за малкото мъже, пазещи реката. Те са пометени и който не е заклан от саксонците се е удавил в реката.Обаче един истински викинг задържа моста сам. Застанал на западния край той предизвиква саксонците да дойдат и да се пробват срещу него и когато те идват, доста не се връщат след запознанство с бойната му брадва, която изпраща не един труп надолу по реката. За известно време този самотен воин одържа настъпа на англичаните, но краят идва неочаквано и доста безславно. Малко нагоре по течението един от кралските телохранители открива лодка и след умело маневриране се оказва под моста точно където е застанал викинга. През една пролука между дъските той пробожда с копието си една особено важна и незащитена част от тялото на викинга. Скоро цялата английска армия е отвъд моста.
За самата битка се знаят малко детайли. Знае се, че викингите образуват стена от щитове в защита, формация, използвана и от саксонците малко по-късно с леки модификации при Хейстингс. Хардрада формира вероятно хората си в кух триъгълник, върха на който предоставя малък фронт. Англичаните след като преминават реката имат една единствена цел - да пробият стената от щитовете. За съотношението може да се каже, че англичаните са малко повече в началото, преди да дойдат викингските подкрепления от корабите. Битката е дуел между кралските телохранители, the house-carls, и викингите, всеки борейки се за славата на най-силната пехота. И едните и другите знаят, че сблъсъка ще е жесток и клането голямо.
Саксонската армия не би могла да пристигне при моста по-рано от 11 часа и сигурно е било след 12 преди първата атака срещу щитовете. Сведенията обаче, които твърдят, че битката е продължила до тъмно сигурно са прави, защото викингите се отбраняват отчаяно. Само малко по малко могат саксонските брадви и копия да си пробиват път и докато мъже падат ранени и убити, други заемат местата им. Всеки лек пробив веднага е затворен. Когато обаче денят вече си отива, легендарният норвежки крал е повален от английско копие или стрела. Тостиг, братът на Харолд, се опитва да задържи викингската армия, но това са били времена, когато смъртта на краля е всявала страх в сърцата на воини, дотогава отстояващи твърдо на най-смъртоносните атаки. Стената от щитове започва да се разпада и мъжете от корабите откриват, че са дошли само за да умрат. Скоро и Тостиг и Каменното Око Орре (Eyestein Orre, викингски крал, васал на Харалд, под-командващ) са убити и вече няма кой да обедини останалите викинги около Landwaster-а.
За кратко и за последен път в историята това гордо знаме се развява победоносно над бойно поле в Англия и после тази страховита емблема е стъпкана под нозете на саксонците, преследващи викингите към техните кораби. След победата Харолд се оказва благосклонен. Пуска синовете на викингксите командири без откуп, само в размяна на клетва, че няма да нападат повече Англия. Когато те отплават надолу по Ouse в само 24 кораба с тях си отива и една ера. Никога повече няма една армия от Скандинавия да всява ужас по света.
Харолд погребва брат си Тостиг в Йорк, където той е желаел да бъде положен. Костите на Харалд Хардрада сигурно още лежат някаде под бойното поле, защото Харолд удържа обещанието си, че всичко което Хардрада ще получи са 2 метра английска земя (а сега - колко са 7 фута?
)Това е решаваща победа, но спечелена на голяма цена. The house-carls и милицията понасят жестоки загуби. И въпреки че Харолд празнува в Йорк, той сигурно е знаел, че трябва да намери начин да попълни редиците си, защото го чака още едно изпитание, още една битка. Битка, която е толкова наравно, че ако ги нямаше Фулфорд и Стамфорд Бридж, най-вероятно да беше завършила друго яче, с друг победител.
Comment