Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Дрезден, 1945

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Дрезден, 1945

    Кърт Вонегът, американец, писател, "Кланица 5"

    Тази сутрин военнопленници от много страни се събраха на еди-кое си място в Дрезден. Бе издадена заповед, оттук да започне разкопаването на труповете. И то започна. Били копаеше заедно с един маори, който бе хванат в плен при Тобрук. Той бе шоколаденокафяв. На челото и бузите му бяха татуирани водовъртежи. Били и пленникът маори започнаха да копаят инертния необещаващ чакъл на Луната. Почвата бе ронлива, затова непрекъснато се образуваха малки лавини.
    Копаеха се едновременно много други. Никой не знаеше какво ще се открие. В повечето от дупките нямаше нищо - само паваж или камъни, толкова големи, че не можеха да ги помръднат. Нямаха никакви машини. Дори коне, мулета и волове на можеха да прекосят лунния пейзаж.
    Били, пленникът маори и другите, които им помагаха в изкопаването на тяхната дупка, стигнаха до скелет от греди, преплели се над камъните, така че образуваха нещо като купол. Там долу имаше тъмнина и празно пространство.
    Един немски войник влезе в фенерче в тъмнината. Той се забави дълго. Когато най-после се върна, каза на един свой началник, който стоеше по ръба на дупката, че там долу има десетки трупове. Те седяха по скамейки. По тях нямаше белези.
    Така е то.

    Началникът каза да разширят отвора и да пуснат стълба в дупката, за да
    могат да изнесат телата. Така бе открита първата мина за трупове в Дрезден.
    Заработиха стотици мини за трупове. Отначало труповете не миришеха.
    Бяха като восъчни фигури от музеите. Но после телата загниха и се втечниха и завоня на рози и иперит.
    Така е то.

    Пленникът маори, с когото Били бе работил, умря от повръщане, след
    като му бе заповядано да слезе и работи сред тази воня. Той се разкъса от непрекъснато повръщане.
    Така е то.

    Затова изнамериха нова техника. Повече не изваждаха телата. Войници с огнехвъргачки ги изгаряха там, където си бяха. Войниците заставаха на входа на скривалището и просто впръскваха огън в тях.
    Някъде там хванаха бедния стар гимназиален учител Едгар Дърби с един чайник, който бе взел от катакомбите. Арестуваха го за мародерство. Осъдиха го и го разстреляха.
    Така е то.

    А маршалът от военновъздушните сили Сондби казваше между другото:
    "Никой не може да отрече, че бомбардировката над Дрезден бе голяма трагедия. Това бе едно от онези ужасни неща, които понякога се случват по време на война, и които са резултат на нещастно стечение на обстоятелствата. Онези, които дадоха съгласието си за бомбардировката, не бяха нито зли, нито жестоки, макар че те може би бяха твърде далеч от суровата действителност на войната, за да разберат напълно ужасната разрушителна сила на една бомбардировка през пролетта на 1945 година.
    Намерението бе да се ускори краят на войната.
    Така е то.

    #2
    Ох и аз я имам, много съм и навит, той тоя е невероятен тип. Чел съм му "Господ да ви богослови мистър Роузуотър".

    ***Абе хора имам един въпрос.
    Преди години четох една руска книга за основополагането на ЧК и после на КГБ. Беше итоирчески роман, адски увлекателен. Не мога обаче да се сетя за заглавието. Беше една черна корица с червени букви и ако не се лъжа имаше нарисуван револвер на корицата. Някой да се сеща?
    Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

    Злобата крепи човека, а мързела го грози!
    (собствен патент)

    Comment


      #3
      .
      Last edited by ; 20-03-2006, 23:04.

      Comment


        #4
        Книгата как се казва "Дрезден 1945" или "Кланица 5" и книгата нова ли е или не. Направо ми грабна окото.
        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

        Comment


          #5
          Книгата се казва "Кланица 5", авторът е Кърт Вонегът, който наистина е бил в Германия през 45.
          Той, в позицията си на свидетел отблизо и на ляв интелектуалец, макар и американец, има право и е логично да осъжда случилото се.
          CONTRA
          От една страна имаме: най-голeмите разрушения и жертви от бомбардировки (поправете ме ако греша) през ВСВ, случили се почти в края на войната, при вече почти изяснен завършек, град, известен повече с културните си забележителности, отколкото с някакви големи военни заводи, разрушения изцяло в града, и то предимно в центъра, жертви почти изцяло сред мирното население, нямало е някакви големи военни части в самия град и в центъра му..
          PRO
          От друга страна: на фона на избитите от немците в невоенни действия (концлагери например) жертвите в Дрезден са капка в морето, бомбардировките са целяли и психологическо въздействие върху германското командване (вижте какво ще направим, ако си вдигнете главата) и върху германския народ.
          Last edited by Хана; 11-11-2005, 17:57.

          Comment


            #6
            Съгласен, само за жертвите - бомбардировките над Токио със запалителни бомби са по-разрушителни, че и жертвите май са повече. Поне са повече от тия от атомните бомбардировки.
            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
            Проект 22.06.1941 г.
            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

            Comment


              #7
              Вижте това - http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=3395 и http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=2777 и ми кажете книгите едни и същи ли са, защото едната е 158 стр. а другата 189 стр. и годината на издаването е различна.
              Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

              Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

              Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

              Comment


                #8
                Тая бомбардировка е чиста проба военно престъпление, както и тия над София. При Дрезден е и престъпление срещу световната култура.
                Други военни престъпления на противната страна не могат да я извинят с нищо.

                Comment


                  #9
                  KG125 написа
                  Тая бомбардировка е чиста проба военно престъпление, както и тия над София. При Дрезден е и престъпление срещу световната култура.
                  Не е така, военно престъпление е само ако загубиш войната. Така е само военна операция. А за тези над София си е имало и причина свързана с лешоядите.
                  Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                  Comment


                    #10
                    Когато съдили Дьониц за потопените кораби цивилни, Честър Нимиц заявил в Нюрнберг, че и той имал такива заповеди .

                    Comment


                      #11
                      KG125 написа
                      Когато съдили Дьониц за потопените кораби цивилни, Честър Нимиц заявил в Нюрнберг, че и той имал такива заповеди .
                      Всъщност Локууд заявява, че щом ще съдят Дьониц, то трябва да съдят и него, защото и той е потопявал кораби с цивилни и т.н., правел е същите неща, които са правели и немските подводничари, само дето, както правилно отбеляза Ханс, са срещу нация, загубила войната и затова са в категорията "военни операции", а не в графата "престъпления срещу човечеството"
                      Last edited by messire Woland; 11-11-2005, 20:04.
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        #12
                        Някой ще ми отговорили на последния въпрос за онези две книги дали са едни и същи.
                        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                        Comment


                          #13
                          Shelenberg написа
                          Някой ще ми отговорили на последния въпрос за онези две книги дали са едни и същи.
                          Една и съща е.

                          Comment


                            #14
                            Мерси :nworthy:
                            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                            Comment


                              #15
                              Да припомня, че темата беше за литературното и есеистично пресъздаване на случилото се в Дрезден, и ако забелязвате, сме в раздела "Литература, кино и култура". Може би има подобна чисто фактологична тема във ВСВ.

                              Comment

                              Working...
                              X