Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Етимология на имената на български селища с гръцки колонии

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Етимология на имената на български селища с гръцки колонии

    Искам да засегна въпроса с имената на някои български селища във вътрешността на страната с античните гръцките колонии.Според мене името на село Косово Шуменско е свързано с гръцката колонизация и по-конкретно от гъцкия остров Кос ,разбирасе не пряко.Основанията ми за това са ,както езикови така и исторически.Диалекната форма на името на селото е названието -Кусвец.Известно е ,че говора на областта, към която принадлежи населението му се отличава със засилена редукция-потъмняване на неударените гласни така според нас неодарената гласна О пълно възстановената хипотетична форма-косовец е станала У и приела облика Кусвец.Другото явление е свързано с контракцията-свиване на еднотипни гласни и съгласни за по -лесно произнасяне.Тока е отпаднала втората гласна О.Прави впечатление наставката вец ,която подсказва първичния произход-на жителя на Търново казват търновец.Това е славянската наставка .Турското и съотвествие е джа развилосе в ча.С тази наставка е и другата диалектна форма -Косовча,както и едно от названията на съседното село Марковча.Имаме и други основания,които ще приложа ако опита за етимология е предизвикал интереса ви.

    #2
    А защо да не може да е от птицата Кос, или от Косово поле и т.н.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #3
      етимология на имената на българските селища с гръцки колоний

      Ще отговоря само на първия въпрос,тъи като по същество втория не е риторическо опровержение ,ь само го насочва към друг нюанс.Името на селото не може да произлиза от названието на птицата кос ,тъикато стават необясними диалектните му названия -кусвец и косовча -издаващи признак за предходната принадлежност .Освен това става открит въпроса за смисъла на названието на остров Кос,чийто жители са едни от първите старогръцки колонизатори .
      Несчитам риторичния въпрос ,а защо да не е от Косово поле за опит за опровержение поради няколко причини .Под Косово поле се разбира областа Косово,някога бивша Югославия.Предположението ,че визираното Косово произхожда от косово бивша Югославия е възможно само ако жителите на Шуменското Косово са заселници бегълци след историческото поражение на сърбите от турците при косово поле.Ако бегълците са се засели в Шуменско то са донесли и гръцкия дух останал още жив топоним,хидроним и легендата за пъдпадъка и яребицата.Като имаме предвид прословутия сръбски фанатизам ,изклчваме такова запазване на гръцкия дух.Остава другато възможност,свързана с теорията за едновремения етнически протоберанс-поевяването едновременно на на различни географски места на едни и същи или различни етноси.Това считам за по вероятно.

      Comment


        #4
        благовест написа
        1. Според мене името на село Косово Шуменско е свързано с гръцката колонизация и по-конкретно от гъцкия остров Кос ,разбирасе не пряко.
        2. Диалекната форма на името на селото е названието -Кусвец.Известно е ,че говора на областта, към която принадлежи населението му се отличава със засилена редукция-потъмняване на неударените гласни така според нас неодарената гласна О пълно възстановената хипотетична форма-косовец е станала У и приела облика Кусвец.
        3. Другото явление е свързано с контракцията-свиване на еднотипни гласни и съгласни за по -лесно произнасяне.Тока е отпаднала втората гласна О.
        4. Прави впечатление наставката вец ,която подсказва първичния произход-на жителя на Търново казват търновец.
        1. Според мен вероятността името на Косово, Шуменско да има нещо общо с о-в Кос е нищожна. По-вероятно наистина е да бъде от птицата кос или от Косово поле (макар че и последното ми се струва не дотам вероятно).
        2. От изложението ти излиза, че ударението в диалектната форма Кусвец е на последната сричка. Не че не може да се случи, но не е особено типично. Това така ли е наистина?
        3. Къде видя тук контракция? При все, че си дал донякъде вярна, макар и непълна, дефиниция на това явление (изключвам съгласните, те нямат нищо общо с контракциите), това, което си описал, е съвсем друго. Касае се за СИНКОПА.
        4. Наставка -вец няма. В тази форма има два суфикса - единият е -ов (гласната е синкопирала), а другият е -ец.
        И внимавай малко повече с правописа, все пак говорим по езикови въпроси.

        Comment


          #5
          етимология на имената на българските селища с гръцки колоний

          Допуснатите грешки са от това ,че диктувах, не писах лично.Първо ще взема отношение по терминологичната забележка.Признавам, че терминологията ми не е съвсем прецизна.Все пак ,ако разгърнем речника на "Чуждите думи в българския език" издание 1978 година ще видим ,че употребената от мен дума и вашата са синоними, колкото и парадоксално да изглежда това."Контрахирам"_ свивам, стягам."Синкоп"_ съкращаване.

          Comment


            #6
            В речниците на чуждите думи може да пише много неща, но тук трябва да боравим с точна езиковедска терминология. В случая нещата изглеждат така:
            Контракция (лат. contractio - "свиване") означава сливане на два съседни гласни звука с еднакъв или различен тембър, като резултатната гласна може да бъде еднаква по тембър с една от изходните или да се различава от тях.
            Синкопа (стгр. συγκοπή - буквално "отсичане") означава просто изпадане на гласен звук в средисловие (в средата на думата). Това е един от трите подвида на елизията.

            Comment


              #7
              Етимологията на българските селища в гръцки колонии

              Проявихте се като перфекционист,но избрания от вас термин няма предимство пре моя избор.Вие не илюстрирате в примера -косовец/кусвец /удачността на вашия термин и неудачността на моя.Зада запазим добрия тон ще премина по-нататък към същността на спора-произлизали името на селото от името на птицата кос ,според мене не .Ще го докажа като анализирам приведените от вас като факти -наличието на две представки:
              "ов" и "ец" .Ако отсраним наставката ец,която считаме за последно нослагване ,ще получим формата "косов".Тя за нас е необяснима като лексема,производна от птицата кос.Освен това е и безсмислена ,защото образувание с наставка "ов" обикновено са относителни прилагателни като елхов и боров,производни на елха и бор.Какво относително прилагателно е прилаготелното косов???
              Друго оброзование с наставка "ов" е притежателна съществително име ,което е рефлексия на окончанието за стария родителен притежателен за съществителните имена от мъжки род единствено число .Разсъжденията се отнасят най-вече за съществителните собствени притежателни бащини и фамилни имена-Иванов,Петров-получени съответно от Иван и Петър.Ето защо изключваме тази възможност за бащино фамилно от името кос и в крайна
              сметка не приемам за толкова вероятна хипотезата името на селището да произхожда от името на птицата кос

              Comment


                #8
                Ама моля Ви се, защо решихте, че можем да излезем от рамките на добрия тон? Горните две мнения, които написах, целяха единствено да избистрят зададения въпрос и да изчистят фактологията и терминологията, защото ако не употребяваме точна терминология, рискуваме да не бъдем разбрани. Що се отнася до лексемата "Кусвец", постарах се да Ви обясня защо е синкопа, а не контракция (има само изпадане на една гласна, а не сливане на две), но щом Вие сте си харесали думата контракция, аз нищо не мога да направя, нека бъде контракция. Също Ви попитах и нещо много важно, но Вие още не сте ми отговорили - наистина ли ударението в "Кусвец" пада на последната сричка?
                Правилно посочихте, че със суфикс -ов се образуват прилагателни със значение "отношение към дадено понятие или група" или "притежание", но не виждам с какво се различава прилагателното "косов" от "елхов" да речем. Съвсем нормално е, ако например някога във въпросната местност е имало изобилие от косове, селото да бъде кръстено Косово (всъщност то далеч не е единственото в България с това име). На първо място, за да разсъждаваме върху етимологията, трябва да имаме някои базисни познания, които, изглежда, в момента не притежаваме, като например откога е известно селището (откога се среща в изворите), с какво име се среща (дали дали е същото, или е различно, и ако е различно, какво е то), а ако името, с което се среща в изворите, е вариант на основното, как изглежда той и т.н. Нека на първо време да получим тези сведения и да разсъждаваме върху тях.
                Нека сега да споделя моите резерви относно хипотезата за о-в Кос. На първо място, ако името "Косово" навсякъде в България не произхожда от птицата кос (Вие твърдите, че такъв произход е невъзможен), то тогава всички села с име Косово (или по-голямата част от тях) имат връзка с остров Кос. Това не Ви ли се струва леко невероятно? Второ (но не на последно място), не трябва да пренебрегваме старогръцката падежна система. Името на остров Кос (стгр. Κως с извито ударение), което Вие виждате, е в номинатив, и, както виждаме, сигматичен номинатив, т.е. в останалите падежи сигмата я няма (основата е Κω-). В старобългарски най-вероятно няма да изглежда точно така (КѠСЪ), а може би е било измислено нещо по-близко до гръцката основа, а не до номинатива (разбира се, възможно е и обратното с оглед на спецификите при склонението на това име, но, да си призная, не знам среща ли се изобщо името на остров Кос в старобългарските паметници и ако да, как точно; ако Вие имате някаква информация по този въпрос, споделете я). Така че, за да разсъждаваме по такива въпроси, трябва да сме запознати с голям обем лингвистична, историческа и т.н. фактология, за да отчитаме степента на вероятност за правотата на дадена теза.
                Всъщност Вие казахте, че разполагате и с други данни. Добре е да ги напишете. Всички те или някои от тях може да се окажат от голямо значение.

                Comment


                  #9
                  благовест написа
                  Проявихте се като перфекционист,но избрания от вас термин няма предимство пре моя избор.Вие не илюстрирате в примера -косовец/кусвец /удачността на вашия термин и неудачността на моя.Зада запазим добрия тон ще премина по-нататък към същността на спора-произлизали името на селото от името на птицата кос ,според мене не .Ще го докажа като анализирам приведените от вас като факти -наличието на две представки:
                  "ов" и "ец" .Ако отсраним наставката ец,която считаме за последно нослагване ,ще получим формата "косов".Тя за нас е необяснима като лексема,производна от птицата кос.Освен това е и безсмислена ,защото образувание с наставка "ов" обикновено са относителни прилагателни като елхов и боров,производни на елха и бор.Какво относително прилагателно е прилаготелното косов???
                  Тук не трябваше ли да говорите за Гърци?
                  Така Косово , косовци , са хора обитаващи и произлизащи от едно местенце във бивша югославия , името идва от KOSEVAC което означава косачи. Ако изобщо сте минавали щяхте да знаете че се пише със Е , и всъщност във сръбския език не всичко се чете както се пише. Добри музиканти са Косовци но Босненци са още по-добри :rock:
                  Във гръцко има думата Кос . KOSEOS ( тряскам го със английския грамер защото форума не вярвам да понесе гръцо писание, аз също) Та тая дума означава - връх от гол камък , съкратено чукар.
                  Ха сега ми обяснете що бъркате двете раси? :tongue5:
                  "Благословен е този, който нямайки какво да ни каже, се въздържа да ни уверява в това."
                  Дж. ЕЛИОТ

                  Comment


                    #10
                    Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

                    Преди да продължа беседата, искам да Ви благодаря за проявяване научен интерес към бащиното ми село. В този смисъл съм удовлетворен,защото такава беще целта на формулираната тема във форума.Вече спокойно бих пристъпил към деловата страна на нещата .Ще подредя отговорите според важността им.
                    Ударението на диалектната форма на Косовец/косвец/ е наистина на последната сричка /суфиксно ударение както го наричате Вие,за разлика от коренното в книжовната форма.Това явление се наблюдава и в други думи от говора на населението: рът-ръто,Стъбило-вероятно от книжовната дума стубел.Последното е название на каменна чешма с корита ,с много студена и бистра вода-близо до друга по-голяма от назованата чешма с име Еленка, за която ще стане дума по нататък във връзка с други проблеми.
                    Вие сте прав,че изглежда твърде наивно имената на няколко селища Косово да са произлезли от името на старогръцкия остров Кос.Но също тоолкова наивно ще бъде да се приеме и другата хипотеза-всички подобни имена да произлезли от името на птицата кос.За въпросното село ще кажа,че населението нарича въпросната птица косер.В женски род формата е косерка,а в среден род косерче.Явно е, че трябва да прибегнем до компаративистиката/сравнителния анализ или да се сравнят обясненията на произхода на названието на останалите селища с името Косово,както и подсказващия топонимичен материал към всяко село
                    Всичко остава само говорене ако го няма необходимото писмено засвидетелсване на думата .Колкото в повечето случаи го има ,толкова по-верни ще бъдат изводите.Ако засвидетелстването е различни по време източници,но формата на думата е еднаква във всички случаи,това ще говори за консервираност.Ако в различните по време източници,формата на думата е различна,това ще представи хода на развитието на явлението и в по- обобщен план на езика.
                    За съжаление с такава обширна езикова фактология не разполагаме.От имената бългорските селища си спомняме само формата косива.Другото название на селото беше гръцко ,което не си спомням.
                    В топонимията на Троянско Н.П.Ковачев/С.1969г/стр.157 дава две близки лексеми косовското/косювското,склон селото Зла река/и Косовото/косууту, овощна градина село Ломец следните тълкувания за първото ,че произхожда от рода Косевци ,а второто няма обяснение ,защото лично име Косо няма.
                    Струва ми се ,че към насочването към старогръцкото обяснение ни води С.И.Ожигов в словарь русского языка/м 1874/стр274 четем коса-ы,вин.косу,и косу,мн.косы.кос ж.идущая от берега узкая полоса земли,отмел.

                    Comment


                      #11
                      Именно с най-важното не разполагаме - съобщения за селището в изворите, за названието му и за неговото развитие. Трябва да се проверят съответните източници. Всъщност ако ние сме първите, разглеждащи този въпрос, то той няма да е по силите ни, защото това е въпрос за дисертация. Вие казвате, че е наивно да смятаме, че произходът на името Косово на повечето места е от названието на птицата кос, но трябва да отчетем и факта, че косът е бил част от бита на населението (те са го виждали и са знаели за него), докато за остров Кос едва ли може да се каже същото. Да видим все пак какво се вижда от оскъдните данни, с които разполагаме. Във всички варианти, които Вие прилагате, звуковият комплекс "кос-" (все още се боя да го нарека корен) е устойчив. За съжаление, без да разполагаме с данни за историческото развитие на името, трябва да спрем дотук. Това за косера, което казвате, е хубаво, но трябва да се провери етимологията на думата "Кос" в етимологичния речник на българския език, до който за съжаление в момента нямам достъп. Ако Вие имате, можете да го направите. Добре е да се види и гръцкото име на селището, което казахте, че не помните. Всъщност произходът на корена може да е и тракийски (в тракийските езикови остатъци се срещат лични и селищни имена, съдържащи морфема Κοσ-/Κωσ- и други нейни варианти (все пак не можем сигурно да я идентифицираме като корен, защото значението на по-голямата част от тракийските имена (респ. и на морфемите, от които са изградени) е неизвестно на науката). С тракийската хипотеза обаче също трябва да бъдем крайно предпазливи, защото не знаем колко стари са селището и названието му, а не знаем и обстоятелствата, при които е получено името. Добре е да имаме представа и от тракийските фонетични закони (обаче не бихме могли, защото те не са достатъчно известни). Все пак, сравнена с хипотезата за остров Кос, вероятността за тракийски произход изглежда по-голяма.
                      Руският пример, който давате накрая, няма общо с нашия проблем. Това е "коса", дума от женски род, може би сродна с прилагателното "кос, коса, косо" (но не и с остров Кос).
                      Всъщност още в началото трябваше да кажете, че имате лична причина за изследването на този проблем.

                      Comment


                        #12
                        Добре де, кога се е случило това предполагаемо преселване на жители на о-в Кос и кога е основано селото? Ясно е, че за някакво село, което няма военно значение, не може да има исторически сведения. Има ли поне археологически разкопки, които да дадат приблизителна възраст на селището? Защото ако има над 200 години между двете събития, това силно отслабва всякакви хипотези за връзка между тях. И освен това защо гърците ще драпат на 80 километра от морето навътре в сушата, за да основат село? Или не са дошли от морето, а лека-полека са се придвижвали от юг? Ако не са дошли от морето, има ли други селища на север от Балкана и навътре в сушата, основани от гърци? И въобще какво трябва да означава "свързано с гръцката колонизация ..... , разбира се непряко"?

                        Comment


                          #13
                          Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

                          И все пак руската дума заслужава внимание поради две причини.Едната е,
                          значението на "коса" косвено насочва към остров,а другата е,че в диалекта на селото има запазена дума като в руския език сель,а и българската,и руската дума назовават едно и също понятие - порой.Ожегов в своя ренитълкува:сели,ей,ед. сель "бурные грязнокаменные потоки,возникающиев в горах во время сильных дождей или таяния снегов."
                          Ето и пример от говора селото "Бягайте,че ще ви завлече селя /Бягъйти,чи
                          щи ви зъвличе сильо/."Коса" пък Ожегов тълкува така: "Идущая от берега узкая полоса".Семантичната връзка между двата примера е водата.Ето ви и
                          топоним от селото,пак свързан с водата,а и с отхвърляната от вас "гръцка връзка - Мъжково.Населението го обяснява с преданието.В местността съвсем близко сега до селото и вляво от шосето за Марково,от някакво гърло бликнала буйна вода,която заплашвала не само да залее селото,но и
                          да го потопи.Събрали се мъжете,хвърляли камъни в гърлото и го запушили.
                          Оттогава местността се нарича Мъжково.Да ви прилича на друг мит и той
                          ида не е старогръки?!

                          Comment


                            #14
                            Не знам дали вече сте го писали, но доколкото знам Kossyfes е вид птица на гръцки, откъдето идва и кос. А името на сръбското Косово също мисля, че идва от гръцки.

                            Comment


                              #15
                              Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

                              Откритто от Вас ,Хусарю,/ако е вярно/не опровергава моята хипотеза,а й придава друг отенък,защото гръцкото звучене на диалектното название на името Кусвец на гръцки означава,че и названието остров Кос се извежда от птицата кос..Ако названието на на селото,е възникнало независимо от названието на остров Кос,означаваче по време на назоваването селото е било населявано от гърци.лагодаря Ве,че опровергавайки ме,Вие ме потвър-потвърждавате в основното - за гръцката следаБез посредничеството на остров Кос обаче това не би могло да стане,защото в
                              спомена на населението няма нито легенда,нито предание за въпросната птица. Има обаме легенда за други птици,която представлява метаморфоза на хора в пити,която с Ваше позволение ще разкажа.Спазарила се една селянка с бея да му ожъни нивата за 3.5 крини жито.Свършила си работата и си ги поискала.Беят обаче й ги намалил на три.Разгневена,измамената го подгонила със сърпа.Скоро обаче дошли хората на подтисника.Като ги видяля,селянката се помолила на господа да я превърне в птица и да отлети.Бог я чул и чудото станало -тя се превърнала яребица,а бея - в пъдпъдък.И досега двете птици се гонят в простор с виковетете "Пъдпъдък - Вяу,вяу".В тях косовчани дочуват вика на селянката "Юч бочук" /Три и половина/ и отговора на бея"Вярмерим"/Не давам/Да ви прилича тази легенда на мита за Терею,Филомела и Прокна и случайно този мит да не е старогръцки?!Няма и помен птицата кос.Следа от вода има в топоним и природно явление и тази следа е гръцка.Досами селото,в посока към село Марков,между шосето ичерния път се намира местността Мъжково.Някога от дълбокото гърло в местността сега го няма/избликнало огромно количество вода,която заплашвала не само да залеле селото,но и да го потопи.Събрали се всички мъже и започнали да хвърлят камънив гърлото,докато го запълнят и спрат водата.Така спасили селото и оттогава до сега местността се нарича Мъжково.Примерът с природното явление е значим и със съвпадането фонетичното звучене и с лексикалното значение на диалектната косовска дума сель с книжовната руска дума сель. ДВ споменатия вече речник Ожегов тълкува "сели,ей,ед. сель "бурные грязнокаменные поки,возникающие в горах во время сильных дождей или таяния снегов".В местния диалект означава порой "
                              "Бягъйти,чи ще ви зъвлече силь /Бягайте,че ще ви завлече селя/."Многоводието" насочва към руската дума4коса". Тя се тълкува като "Идущая от берега узкая полоса",което ние превеждаме буквално "Идваща от брега тясна ивица"/тесен пояс/.Особено внимание заслужава прилагателното "узкий4 /Основната му форма/ " - "небольшой в ширине,в поперечнике". Поперечник пък - "размер в ширине4,диаметр"..Всичко това насочва към представата неголям гръцки остров със същото име,който не би могъл да бъде друг поради съвпадението на имената освеностров Кос.Има и друга по-пряка гръцка следа,отново свързана с вода - това е чешмата Еленка,която се намира на склона на едно дере,разделящо две махали в селото.Легендата разказва ,че някога наоколо е било гора.Излязло едно семейство да сисъбере дърва.С тях било и момиченцето им Еленка..Оставили го те изапочнали да събират дървата,но доста се забавили.Детето се уплашило и тръгнало да ги търси,но се загубило.Върнали се родителите и също тръгнали да търсят рожбата си,но не могли да го намерят.В негова памет построили чешмата и я нарекли Еленка..Старогръцката връзка намираме в две произведения на живелия през четвърти век преди новата ера старогръцки историк Ксенофонт - Анабазис" и "Гръцка история " /на гръцки,в българска транскрипция Еленика/.В "АОнабазис" се разсазва за похода на гръцки отрят от 10000души на странана на Кир Млади.Те се оттеглат през Черно море и после по суша,но се згубват.Мотиви от историята и от лбегендата /загубването и името се повтарят/.Името Косовев се среща и в римската философска литература,но това ще бъде обяснено по-нататък,при условие,че съм събудил нечий интерес..

                              Comment

                              Working...
                              X