Чавдар ми прати тази си статия и реших, че е добре да ви запозная с нея.
Регистрация на ОМО Илинден -ПИРИН? Разбира се, че трябва!
Чавдар Маринов
Докато в София отекват поредните показни разстрели и след като от месеци съдебната ни система е обект на тежки критики от страна на европейските институции, в които скоро ще сме пълноправен член, с какво се занимават нашите полицаи и съдии? Проверяват под лупа членската маса на едно сдружение, което има амбиции да стане политическа партия. Оставям настрана обвиненията в бруталност спрямо полицията тя в България не би била новина, но тъкмо затова е и лесно да се оплакваш от произвол, дори когато него го няма съвсем. В случая обаче нещата намирисват точно на произвол. ОМО Илинден -ПИРИН, успяла да събере необходимата бройка от 5000 учредители (впрочем колко точно души учредиха бате-Бойковата партия?), е предмет на толкова безпрецедентно щателна проверка, че ако собствеността на хилядите мафиоти в страната ни беше подложена на подобна, днес само биха ни тупали по рамото от Брюксел и Страсбург. Същевременно кръчмарски патриотари медийни историци, чалга-певци, националноотговорни интелектуалци и аналитици, бивш кмет на София, оплетен в далавери, сегашен кмет и бивш футболист се надпреварват да обясняват от медия на медия, че в България нямало македонци и че Елс де Хрун миришела...
На този истеричен фон, изпъкват следните сериозни доводи за проверката в ход: били записани в тази партия много роми, на които дори се платило, а и не знаели за какво става дума. Нима в България цигани не могат да членуват в политическа партия? Виж това е новина! Не разбрах и кое законодателно положение забранява членство в партия, ако за него ти е платено? А нима учредителите на ГЕРБ знаят какъв точно е политико-идеологическият профил на тяхната партия и за какво точно става дума? Дори на тези три въпроса да има задоволителен отговор, остава впечатлението за необичайна взискателност от страна на полиция и съдии, граничеща с обичайния съдебен волунтаризъм спрямо македонските националисти в България.
Малко предистория.
Първо, нека прецизирам, че става дума за ОМО Илинден -ПИРИН, а не за ОМО Илинден , както можем да видим в повечето медии. Това са различни организации, с различни лидери и програми. Докато радикалната ОМО Илинден на Йордан Костадинов никога не е била регистрирана, ОМО Илинден -ПИРИН на Иван Сингартийски беше: през февруари 1999 г. По-внимателна в своите искания, партията на Сингартийски успя не само да се легализира, но и да участва в местните избори през 1999 г., на които спечели всичко на всичко две кметски места (в Мусомища и Ново Ляски) и излъчи няколко общински съветници в Хаджидимово, Гоце Делчев и Разлог. Скромният успех не трая дълго, тъй като година след регистрирането си, през февруари 2000 г., ОМО Илинден -ПИРИН беше поставена извън закона от Конституционния съд. Очевидно самата й регистрация беше конюнктурна: през февруари 1999, Костов чакаше в София Любчо Георгиевски за решаването на езиковия спор . Постигнатата формулировка беше твърде неизгодна за Скопие и легализирането на партията трябваше да оправи падналия имидж на българомана Георгиевски. След като обаче изтече санитарният срок от година, българските съдии, пак като по команда, отмениха регистрацията.
Освен тази политическа поръчка, ред други обстоятелства хвърлят светлина върху чудната съдебна система, с която разполагаме. Регистрацията на ОМО Илинден -ПИРИН беше отхвърлена заради сепаратизъм, но ако четете устава и програмата на партията, това обвинение е, меко казано, изсмукано от пръстите (виж http://www.omoilindenpirin.org/about..._program.html). Във внимателно съчинените, явно от професионални юристи, документи, партията дори се обявява открито против сепаратизма на ОМО Илинден и декларира уважение към суверенитета и териториалната цялост на страната. Уставът й дори не говори за етнически македонци и малцинство! Питате се на какво се основава, в такъв случай, забраната? Ами на... спомените на някой си, който твърдял, че лидерът Сингартийски бил направил преди време и при неясни обстоятелства устна декларация в сепаратистки стил. Общото ниво и юридическият резон на Конституционния съд могат в случая да се илюстрират с едно неотдавнашно изказване на бившия му член и наскорошен кандидат-президент Георги Марков: бихме им шут на ОМО Илинден !
Някой ще попита, може би, защо, след като няма достатъчно доказателства за сепаратизъм, партията на Сингартийски не е забранена като етническа ? Да, но тук съдиите попадат в капана на собствения си национализъм: нали няма македонски етнос в България, та затова и не може да се забрани македонска етническа партия... Нещата изглеждат още по-комични и абсурдни, ако се върнем назад в годините и разгледаме аргументите за отхвърляне на регистрацията на другата ОМО, онази на Костадинов. Съдиите редовно се държат по-скоро като етнолози и историци, които разполагат с правилната интерпретация на сложни и неотговорени еднозначно от няколко хуманитарни науки въпроси от типа на това какво е етнос , нация , малцинство . Тези от Благоевград, например, през 1998 г. твърдят, че няма исторически, религиозни, езикови или етнически (така!) основания за твърдението, че в България има македонско малцинство. Цялата тази юридическа бутафория просто крещеше Заповядай, Страсбург, осъди България! И Европейският съд го направи вече два пъти: през 2001 и 2005 г. Пита се, още ли искаме?
Става дума не за друго, а за върховенството на закона в нашата страна. Батакът с различните ОМО е просто една от страните на лошите ни съдийство и полиция, от които всички иначе се оплакваме. Нека поясня: никой не може да накара България да признава етнически малцинства в смисъл да дава колективни права на определени групи хора. Въпросът около колективните права и дефиницията на термина малцинство е вече достатъчно сложен и без консенсус в правната теория, във философията на мултикултурализма и пр. Но в случая става дума за възмутителни нарушения на правото на сдружаване, залегнало и в Европейската конвенция за правата на човека, и в нашето законодателство.
Темата за съществуването на етнически македонци в България определено не е и не трябва да бъде юридически въпрос. Но нека да кажа и нещо по-сочно , като за любителите на полемики. Понятието македонец със сигурност е имало много смисли от 19 век насам и македонски българин е само един от тях, а от 30-те години на 20-ти век не непременно доминантният. Публицистите от Република Македония със сигурност грешат, представяйки си огромно потиснато малцинство в България. Но и официалните преброявания в последната показват наличието на, макар и сравнително малко, хора с македонска национална идентичност (виж http://www.nsi.bg/Census/Census.htm). Тези хора не са нереални или объркани , поне не повече от шефа на Историческия музей в София. Нито са по-платени от него или по-некомпетентни по темата за историята на Македония. Просто идентичността не е нещо вечно и непроменливо в историята и българите, като всяка друга нация, като македонците, са доказателство за това.
Чавдар Маринов е доктор по история и цивилизации на Ecole des hautes études en sciences sociales в Париж, Франция
Регистрация на ОМО Илинден -ПИРИН? Разбира се, че трябва!
Чавдар Маринов
Докато в София отекват поредните показни разстрели и след като от месеци съдебната ни система е обект на тежки критики от страна на европейските институции, в които скоро ще сме пълноправен член, с какво се занимават нашите полицаи и съдии? Проверяват под лупа членската маса на едно сдружение, което има амбиции да стане политическа партия. Оставям настрана обвиненията в бруталност спрямо полицията тя в България не би била новина, но тъкмо затова е и лесно да се оплакваш от произвол, дори когато него го няма съвсем. В случая обаче нещата намирисват точно на произвол. ОМО Илинден -ПИРИН, успяла да събере необходимата бройка от 5000 учредители (впрочем колко точно души учредиха бате-Бойковата партия?), е предмет на толкова безпрецедентно щателна проверка, че ако собствеността на хилядите мафиоти в страната ни беше подложена на подобна, днес само биха ни тупали по рамото от Брюксел и Страсбург. Същевременно кръчмарски патриотари медийни историци, чалга-певци, националноотговорни интелектуалци и аналитици, бивш кмет на София, оплетен в далавери, сегашен кмет и бивш футболист се надпреварват да обясняват от медия на медия, че в България нямало македонци и че Елс де Хрун миришела...
На този истеричен фон, изпъкват следните сериозни доводи за проверката в ход: били записани в тази партия много роми, на които дори се платило, а и не знаели за какво става дума. Нима в България цигани не могат да членуват в политическа партия? Виж това е новина! Не разбрах и кое законодателно положение забранява членство в партия, ако за него ти е платено? А нима учредителите на ГЕРБ знаят какъв точно е политико-идеологическият профил на тяхната партия и за какво точно става дума? Дори на тези три въпроса да има задоволителен отговор, остава впечатлението за необичайна взискателност от страна на полиция и съдии, граничеща с обичайния съдебен волунтаризъм спрямо македонските националисти в България.
Малко предистория.
Първо, нека прецизирам, че става дума за ОМО Илинден -ПИРИН, а не за ОМО Илинден , както можем да видим в повечето медии. Това са различни организации, с различни лидери и програми. Докато радикалната ОМО Илинден на Йордан Костадинов никога не е била регистрирана, ОМО Илинден -ПИРИН на Иван Сингартийски беше: през февруари 1999 г. По-внимателна в своите искания, партията на Сингартийски успя не само да се легализира, но и да участва в местните избори през 1999 г., на които спечели всичко на всичко две кметски места (в Мусомища и Ново Ляски) и излъчи няколко общински съветници в Хаджидимово, Гоце Делчев и Разлог. Скромният успех не трая дълго, тъй като година след регистрирането си, през февруари 2000 г., ОМО Илинден -ПИРИН беше поставена извън закона от Конституционния съд. Очевидно самата й регистрация беше конюнктурна: през февруари 1999, Костов чакаше в София Любчо Георгиевски за решаването на езиковия спор . Постигнатата формулировка беше твърде неизгодна за Скопие и легализирането на партията трябваше да оправи падналия имидж на българомана Георгиевски. След като обаче изтече санитарният срок от година, българските съдии, пак като по команда, отмениха регистрацията.
Освен тази политическа поръчка, ред други обстоятелства хвърлят светлина върху чудната съдебна система, с която разполагаме. Регистрацията на ОМО Илинден -ПИРИН беше отхвърлена заради сепаратизъм, но ако четете устава и програмата на партията, това обвинение е, меко казано, изсмукано от пръстите (виж http://www.omoilindenpirin.org/about..._program.html). Във внимателно съчинените, явно от професионални юристи, документи, партията дори се обявява открито против сепаратизма на ОМО Илинден и декларира уважение към суверенитета и териториалната цялост на страната. Уставът й дори не говори за етнически македонци и малцинство! Питате се на какво се основава, в такъв случай, забраната? Ами на... спомените на някой си, който твърдял, че лидерът Сингартийски бил направил преди време и при неясни обстоятелства устна декларация в сепаратистки стил. Общото ниво и юридическият резон на Конституционния съд могат в случая да се илюстрират с едно неотдавнашно изказване на бившия му член и наскорошен кандидат-президент Георги Марков: бихме им шут на ОМО Илинден !
Някой ще попита, може би, защо, след като няма достатъчно доказателства за сепаратизъм, партията на Сингартийски не е забранена като етническа ? Да, но тук съдиите попадат в капана на собствения си национализъм: нали няма македонски етнос в България, та затова и не може да се забрани македонска етническа партия... Нещата изглеждат още по-комични и абсурдни, ако се върнем назад в годините и разгледаме аргументите за отхвърляне на регистрацията на другата ОМО, онази на Костадинов. Съдиите редовно се държат по-скоро като етнолози и историци, които разполагат с правилната интерпретация на сложни и неотговорени еднозначно от няколко хуманитарни науки въпроси от типа на това какво е етнос , нация , малцинство . Тези от Благоевград, например, през 1998 г. твърдят, че няма исторически, религиозни, езикови или етнически (така!) основания за твърдението, че в България има македонско малцинство. Цялата тази юридическа бутафория просто крещеше Заповядай, Страсбург, осъди България! И Европейският съд го направи вече два пъти: през 2001 и 2005 г. Пита се, още ли искаме?
Става дума не за друго, а за върховенството на закона в нашата страна. Батакът с различните ОМО е просто една от страните на лошите ни съдийство и полиция, от които всички иначе се оплакваме. Нека поясня: никой не може да накара България да признава етнически малцинства в смисъл да дава колективни права на определени групи хора. Въпросът около колективните права и дефиницията на термина малцинство е вече достатъчно сложен и без консенсус в правната теория, във философията на мултикултурализма и пр. Но в случая става дума за възмутителни нарушения на правото на сдружаване, залегнало и в Европейската конвенция за правата на човека, и в нашето законодателство.
Темата за съществуването на етнически македонци в България определено не е и не трябва да бъде юридически въпрос. Но нека да кажа и нещо по-сочно , като за любителите на полемики. Понятието македонец със сигурност е имало много смисли от 19 век насам и македонски българин е само един от тях, а от 30-те години на 20-ти век не непременно доминантният. Публицистите от Република Македония със сигурност грешат, представяйки си огромно потиснато малцинство в България. Но и официалните преброявания в последната показват наличието на, макар и сравнително малко, хора с македонска национална идентичност (виж http://www.nsi.bg/Census/Census.htm). Тези хора не са нереални или объркани , поне не повече от шефа на Историческия музей в София. Нито са по-платени от него или по-некомпетентни по темата за историята на Македония. Просто идентичността не е нещо вечно и непроменливо в историята и българите, като всяка друга нация, като македонците, са доказателство за това.
Чавдар Маринов е доктор по история и цивилизации на Ecole des hautes études en sciences sociales в Париж, Франция
. 
. Най-важното никога не съм чувал да говори за тях (македонците) като за "те", "чужденци", притежатели на някаква "другост" различна от нашата си българска същност. Каквато разлика на интимно и предразсъдъчно ниво, кажи речи всички правят. В съзнанието си делят ние -те, българи-небългари, българи-македонци и айде юруш да им се подиграваме и презираме, че не са българи.(А точно такъв тип отношение се среща масово и имаше неколкократни опити да обземе и форума. Радвам се, че засега всички неща от подобен род са били бяха успешно пресичани). Фактически точно такъв тип отношение, признава и легитимира македонците като отделна нация, като "други".
То не един ОМО ами 20 ОМО-вци могат да основат
Comment