Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Каталаните

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts





    При прехвърлянето на изследванията по кръстоносна история вероятно рано или късно на всеки по-задълбочен читател ще му дойде на ум въпроса: "Защо историята на "Каталанската компания в Романия" се разглежда като част от историята на кръстоносните походи? Това е направено напр. в третия том на най-пълното досега обобщително съчинение - капиталнияt труд под редакцията на американския учен Кенет Сетън, озаглавен простичко A History of the Crusades. Но не е ли също толкова капитално грешно да разглеждаме историята на Каталанската компания като свързана по какъвто и да било начин с кръстоносните походи? Та нали е широко известно, че каталаните не са crucesignati, техният поход не е одобрен от папството? Нещо повече: през голяма част от съществуването на тяхната държавица в Средна Гърция те са...отлъчени от католическата църква и една от главните причини за това е твърде основателна - колаборацията на каталаните с "неверниците" турци, против които именно са насочени кръстоносните походи (или много голяма част от тях) още от самата си поява! Що за исторически парадокс е това?

    За това включване на "заклетите врагове на християнството" (както са наричани в папските послания) в кръстоносната история би могло да има само два аргумента: първоначалната цел, с която са повикани последните на Изток, а именно - борбата срещу турците в Мала Азия и принадлежността на техните балкански владения ок. Тива, Атина и Неопатра към кръга на т.нар. "франкски", а понякога и "кръстоносни" държави в "Леванта". Ако започнем от последния аргумент то ми се струва неизбежно да забележим погрешната му презумпция: да, каталаните наистина са "франки", но тяхната държавица не само, че не е завоювана от "кръстоносен поход", а е отнета от законните й "франкски" владетели от рода Бриен - факт, който се превръща в повода за отлъчването им от църквата! Освен това в по-голямата част от съществуването й тази държавица е враг на останалите си франкски съседи и се бори срещу тях с помощта на...турците. Преминавайки към първия аргумент ще видим и че след знаменитите си победи, които уж достигат до "Железните врата" в Киликия (но по-вероятно не се доближават дори до Анталия) каталаните твърде бързо са прехвърлени на Балканите, за да се сражават срещу християни - българите на Теодор Светослав, т.е. дори и службата им не е била изключително "кръстоносна", а става въпрос за съвсем обикновени наемници, подобни на "варяжката дружина" (която всъщност е заменена от каталанска такава между 1350 и 1370 г.). Още в Анатолия каталаните сключват съюз с турските племена, а един от легендарните за тях ранни газии (отличили се в свещената война срещу християните, т.нар. газа или добре познатият ни днес джихад) Халил Едже, служи като военачалник в Компанията и дори, според Рамон Мунтанер, я спасява в един кризисен момент, когато изтощените от сраженията с византийци, алани и генуезци наемници са намаляли до 206 конници и 1256 пехотинци (а преминалите през Галиполи турци на Халил са 800 конника и 2000 пехотинци - макар че едва ли трябва да се доверяваме на точночстта на тези цифри, предадени от Мунтанер, все пак трябва да отбележим, че турската помощ за каталаните е била твърде значителна). "Приключенията" на турската част, която се сражава в редовете на Компанията, са дори по-впечатляващи от тези на алмугаварите - заедно със своите приятели и съюзници те плячкосват Балканите чак до Морея, взимайки участие в завладяването на Атинското дукство, а после стават толкова самоуверени, че поискват да се върнат обратно в родните си земи, без съмнение претоварени с плячка. Направо учудваща е лоялността, която арагонците проявяват към своите турски приятели, с които няма никаква конфронтация; те са пуснати да си отидат заедно с награбеното от тях. По-късно една част от турските бойци, която преминава като хала през Тесалия и Македония постъпва на служба чак при сърбите, а другата, по-голямата, със сила си пробива път до Галиполи и, след като открива, че протокът е преграден, започва небивало опустошение на Тракия. Едва с върховно концентриране на силите и с помощта на генуезците (които си послужват с измама, обещавайки да прекарат турците в Анатолия ако оставят оръжието си) Византия успява да се справи с явно отличните бойци на Халил Едже...По-късно каталаните продължават да си кореспондират с малоазийските бейлици независимо, че са разделени от тях с цяло море и че последните са "най-страшни и отвратителни" врагове на "християнския род". Именно бившите наемници довеждат за пръв път турските газии в дн. Континентална Гърция, изправяйки ги срещу наистина "кръстоносните" държави в района като напр. княжество Ахая и сражавайки се редом с тях срещу своите уж единоверци и родственици. Каталаните не се свенят да взимат дори и собствените си християнски поданици в робство и да ги продават на турците.

    Срещу каталаните се планират кръстоносни походи в протежение на целия 14-ти век - дори и през 1376 г., когато магистърът на ордена на хоспиталиерите Робер дьо Жюлиак (иначе орденът, който има твърде добри връзки с арагонския кралски двор, обикновено си затваря очите пред деянията на Каталанската компания в Гърция) иска да се отправи ad partes ducatum Athenorum. Самото папство твърде рядко вдига интердикта, наложен над наемниците и техните потомци, а омразата, демонстрирана срещу тях от страна на Анжуйците и Френското кралство - две от най-важните "кръстоносни надежди" по това време е напълно недвусмислена. Е, не е ли "скандално" тогава включването на историята на Каталанското дукство в третия том на A History of the Crusades?

    Но има и трети възможен аргумент за възникването на "скандала" (това определение, разбира се, е по-скоро шеговито, тъй като става въпрос за отдавна забравени и/или твърде слабо известни неща, познати само на ограничен кръг специалисти) който пропуснахме. Главният редактор на поредицата - споменатият Кенет Сетън е разработвал пространно историята на Каталанската компания още много преди да се заеме с въпросния многотомник. Така че, в крайна сметка, е било нормално да включи своя разработка по тема, която познава толкова добре.
    Attached Files
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      Francis Drake написа Виж мнение
      Извинявай Ги, би ли посочил къде минава общата границата между Сърбия и Влашко през 1330 г. ?
      Нещо се присетих за въпроса като видях тази карта: http://upload.wikimedia.org/wikipedi...ef_English.png
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        Здравейте. Някой ако разполага със следната статия, ще му бъда адски благодарен, ако я сподели с мен.

        Б. Ферjанчич - Михаjло ²Х Палеолог (1277-1320) - В: Зборник Филозофског факултета у Београду, Х²² / 1, 1974

        Предполагам, че в нея ще има информация и за каталаните.

        Comment


          Пускам едно любопитно изображение на испански рицар и пехотинец от скулптурна група в Памплона (бившата столица на Наварското кралство) от ок. 1325 г., т.е. интересуващият ни период. Оградил съм ги в червено
          Attached Files
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            Caballero de Santiago написа Виж мнение
            Колкото до печата, съмнява ме той да датира ок.1306/7 (за съжаление на тази резолюция нищо не може да се разчете от надписа!), тъй като на изображението на едната му страна очевидно присъства Св.Георги, поразяващ дракон (от другата ми се струва че различавам арагонския герб?), а доколкото ми е известно каталаните приемат за свой патрон и покровител Св.Георги (Сан Жорди), едва след като се настаняват в Атика и създават там своето каталонско дукство, тъй като именно там откриват и си присвояват мощите ("главата", т.е. черепът) на този светец, който от този момент на сетне става техен патрон. Така че по-вероятно ми се струва този печат да принадлежи на някой каталански предводител от периода 1311-1388 г. (но все пак разчитането на надписът би бил решаващ!)
            Хм, като гледам, изключителната популярност на Сан Жорди (Св. Георги) в Арагон датира поне от век преди каталаните: http://en.wikipedia.org/wiki/Order_o...rdi_d%27Alfama : The Kingdom of Aragon was placed under his patronage, така че мен ме съмнява и печата, и бойният вик на алмогаварите "Сан Жорди" да датират чак от времената на Атинското дукство...за което, изобщо, се знае твърде малко
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
              Пускам едно любопитно изображение на испански рицар и пехотинец от скулптурна група в Памплона (бившата столица на Наварското кралство) от ок. 1325 г., т.е. интересуващият ни период. Оградил съм ги в червено
              Наистина е много любопитно. Това се нарича тимпан и представлява декоративна стенна повърхност в случая с рeлефни и склуптурни фигурални композиции. Този тимпан се намира в катедралата "Santa Maria La Real" в Памплона, Испания. Първоначално този тимпан е правен около 1350-1360 година, но храмът се е срутил около 1389-1390г. и няколко години след това се започва отново строителството на храма. Щом храма се е срутил, би трябвало този тимпан да е правен отново. Името на катедралата показва, че тя е строена в чест на Света Богородица. Съвсем логично е, че щом храма е на името на Богородица, то в храма трябва да са изобразени сцени от живота и смъртта на Богородица. В случая на този тимпан са изобразени сцени повлияни (или описани) в апокрифните евангелия. Вижда се сцена с апостолите, сцена от успението (смъртта на Богородица) - това е сцената за която Ги казва, че на на нея е изобразен и испански рицар и пехотинец и сцена с коронацията на Богородица. В тема Музика съм пуснал един клип, в който се вижда по-подробно този храм. В този храм са погребани краля на Навара Карлос III и съпругата му Леонор Трастамара (Елеонор Кастилска). И Карлос III и съпругата му поотделно са потомци на българския цар Иван Владислав. http://www.arteguias.com/catedral/pamplona.htm
              Last edited by Walker; 26-03-2015, 01:46.

              Comment


                Произходът на алмогаварите
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  Walker написа Виж мнение
                  Щом храма се е срутил, би трябвало този тимпан да е правен отново.
                  А може би не? А може да е направен по копие от предишния? Или пък предишния да е реставриран? Гледам, че храмът е почнал да се строи в 1317 г., което естествено човек от текста в твоя пост не го разбира, защо ли?

                  Изображението го имаше в една книжка за каталаните с тази датировка (1325 г.) - дори да не е вярна, в горния текст също липсва, така, по-подробна аргументация за убеждаване. Тъй или иначе, 14-ти в., максимално близо, Уокър, пийни едно "Джони" и намери по-релевантни и хубави изображения
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    Walker написа Виж мнение
                    Наистина е много любопитно. Това се нарича тимпан и представлява декоративна стенна повърхност в случая с рeлефни и склуптурни фигурални композиции. Този тимпан се намира в катедралата "Santa Maria La Real" в Памплона, Испания. Първоначално този тимпан е правен около 1350-1360 година, но храмът се е срутил около 1389-1390г. и няколко години след това се започва отново строителството на храма. Щом храма се е срутил, би трябвало този тимпан да е правен отново. Името на катедралата показва, че тя е строена в чест на Света Богородица. Съвсем логично е, че щом храма е на името на Богородица, то в храма трябва да са изобразени сцени от живота и смъртта на Богородица. В случая на този тимпан са изобразени сцени повлияни (или описани) в апокрифните евангелия. Вижда се сцена с апостолите, сцена от успението (смъртта на Богородица) - това е сцената за която Ги казва, че на на нея е изобразен и испански рицар и пехотинец и сцена с коронацията на Богородица. В тема Музика съм пуснал един клип, в който се вижда по-подробно този храм. В този храм са погребани краля на Навара Карлос III и съпругата му Леонор Трастамара (Елеонор Кастилска). И Карлос III и съпругата му поотделно са потомци на българския цар Иван Владислав. http://www.arteguias.com/catedral/pamplona.htm
                    Ще направя някои уточнения. Вероятно още през 589 година е имало храм на мястото, където е сегашната катедрала, но не е сигурно че катедралата е била построена точно на същото място, а със сигурност може са се каже, че на същото място е имало храм в началото на X век. Споменава се, че през 924 г. храмът е бил разрушен. После през XI век вероятно е строен отново и може би отново е разрушен, защото между 1100г. и 1127 г. отново се строи храм на това място, като през 1127г. е завършен. Същият храм през 1390г. (в някои статии пише 1389) се е срутил и през 1394г. храмът се строи наново. Трябва да се уточни, че се споменава за срутване на катедралата, а към катедралата още навремето е имало пристройки. Споменава се, че през 1317г. е решено да се построи нова пристройка към катедралата и постепенно започва да се изгражда нова пристройка(преди това вероятно също е имало някакви пристройки към катедралата). Нови пристройки са параклиси, клуатър (покрита обходна галерия, на английски cloister, на латински claustrum), трапезария,кухня, спални помещения, канцелария, библиотека. Някои от пристройките са строени през различно време. Тимпанът за който стана въпрос се намира над вратата свързваща клуатъра със помещения, които са били използвани за спални помещения. Тоест имаме цял катедрален комплекс и освен катедрала има и пристройки към нея. Споменава се, че катедралата се е срутила през 1390г., но най-вероятно се има предвид, че се е срутила само катедралата, а новите пристройки строени през XIV век може би са останали непокътнати и тъй като тимпанът, за който говорим се намира в новите пристройки, тогава той най-вероятно е оцелял. В повечето статии, които съм чел за този катедрален комплекс пише, че този тимпан е правен около 1350-1360г. и най-вероятно това което виждаме сега е правено около 1350-1360г. В статиите, които съм чел по въпроса, пише че сцената, за която Ги казва че на нея е изобразен и испански рицар и пехотинец, представлява сцена с успението на Богородица, а според тези статии в дясната част на същата сцена са изобразени и еврейски свещеник заедно със войници.http://eprints.ucm.es/20026/1/EIKON_...a_JMSG_DEF.pdf
                    En clase hemos abordado ya la explicación de esta portada monumental, obra de análisis obligatorio según el programa de selectividad. Lo qu...

                    Siglos VIII-I a.C. Asentamiento vascón de nombre Iruña o Bengoda. Más información74 a.C. El general romano Pompeyo funda la ciudad de Pompaelo. Más informaciónSiglos I-IV. Arquitecturas religiosas paganas.467. Toma del enclave por los visigodos.Siglo V. Primitivas construcciones cristianas.589. Documentos originarios del cristianismo en Pamplona − Liliolo, obispo de la diócesis.715. Primera incursión musulmana en la ciudad.924. Abd-al-Rahman III destruye la basílica cristiana.1004-1035. Sancho el Mayor levanta un nuevo templo.1086. Inicio de la vida en comunidad de los canónigos – construcción de la canónica.1100-1137. Construcción de la Catedral y el claustro románicos. Más información1276. Saqueo de la Catedral y destrucción del claustro – Guerra de la Navarrería. Más información1280-1335. Edificación del claustro gótico y estancias catedralicias. Más información1391. Derrumbe de la Catedral románica. Más información1394-1501. Construcción de la actual Catedral gótica. Más información1782-1804. Fachada neoclásica y casa del campanero, diseño de Ventura Rodríguez. Más información1860. Secularización del cabildo catedralicio.1946. Traslado del coro desde la nave central al presbiterio.1960. Inauguración y apertura del Museo Diocesano.1992-1994. Restauración de la Catedral y descubrimiento de restos arqueológicos de distintas épocas. Más información Toda la información disponible en:Fernández-Ladreda, C. (Dir. ª), El arte gótico en Navarra, Gobierno de Navarra, 2015. Más informaciónVV.AA, La Catedral de Pamplona, tomos I-II, Caja de Ahorros de Navarra, 1994. Más información


                    В първия линк на 36 страница на фигура 15 се вижда по-ясно изображение на това, за което говорим.
                    Като отворите pdf файла от четвъртия линк, на страници 29-31 има по-ясно изображение на сцената от тимпана, за който говорим, а на страници 59-61 има по-ясно изображение на дясната част от сцената, за която писахме вече.
                    Last edited by Walker; 04-04-2015, 11:08.

                    Comment


                      Walker написа Виж мнение
                      В статиите, които съм чел по въпроса, пише че сцената, за която Ги казва че на нея е изобразен и испански рицар и пехотинец, представлява сцена с успението на Богородица, а според тези статии в дясната част на същата сцена са изобразени и еврейски свещеник заедно със войници.
                      O, sancta simplicitas! (наистина не го е казал каталан, а Ян Хус, но по времето на изгарянето му, все още е имало потомци на Каталанската компания в Гърция ) Дали да коментирам изобщо...?

                      Скулпторът, разбира се, е трябвало да изобрази "римски" войници в сцената, но тъй като или не е знаел или не е искал да го направи, е изобразил такива от неговата съвременност - брутално често срещано явление!

                      Интересно е, че интернет по-скоро НЕ спомага за вдигането на общо-образователния уровен, а май че обратното Което ме кара да съм пълен скептик относно бъдещето на човешката раса. "Тъпокрация" или как-му-беше-името на тоя филм ще излезе пророчески
                      Last edited by Guy de Mont Ferrand; 03-04-2015, 12:49.
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        Walker написа Виж мнение
                        Ще направя някои уточнения. Вероятно още през 589 година е имало храм на мястото, където е сегашната катедрала, но не е сигурно че катедралата е била построена точно на същото място, а със сигурност може са се каже, че на същото място е имало храм в началото на X век. Споменава се, че през 924 г. храмът е бил разрушен. После през XI век вероятно е строен отново и може би отново е разрушен, защото между 1100г. и 1127 г. отново се строи храм на това място, като през 1127г. е завършен. Същият храм през 1390г. (в някои статии пише 1389) се е срутил и през 1394г. храмът се строи наново. Трябва да се уточни, че се споменава за срутване на катедралата, а към катедралата още навремето е имало пристройки. Споменава се, че през 1317г. е решено да се построи нова пристройка към катедралата и постепенно започва да се изгражда нова пристройка(преди това вероятно също е имало някакви пристройки към катедралата). Нови пристройки са параклиси, клуатър (покрита обходна галерия, на английски cloister, на латински claustrum), трапезария,кухня, спални помещения, канцелария, библиотека. Някои от пристройките са строени през различно време. Тимпанът за който стана въпрос се намира над вратата свързваща клуатъра със помещения, които са били използвани за спални помещения. Тоест имаме цял катедрален комплекс и освен катедрала има и пристройки към нея. Споменава се, че катедралата се е срутила през 1390г., но най-вероятно се има предвид, че се е срутила само катедралата, а новите пристройки строени през XIV век може би са останали непокътнати и тъй като тимпанът, за който говорим се намира в новите пристройки, тогава той най-вероятно е оцелял. В повечето статии, които съм чел за този катедрален комплекс пише, че този тимпан е правен около 1350-1360г. и най-вероятно това което виждаме сега е правено около 1350-1360г. В статиите, които съм чел по въпроса, пише че сцената, за която Ги казва че на нея е изобразен и испански рицар и пехотинец, представлява сцена с успението на Богородица, а според тези статии в дясната част на същата сцена са изобразени и еврейски свещеник заедно със войници.http://eprints.ucm.es/20026/1/EIKON_...a_JMSG_DEF.pdf
                        En clase hemos abordado ya la explicación de esta portada monumental, obra de análisis obligatorio según el programa de selectividad. Lo qu...

                        Siglos VIII-I a.C. Asentamiento vascón de nombre Iruña o Bengoda. Más información74 a.C. El general romano Pompeyo funda la ciudad de Pompaelo. Más informaciónSiglos I-IV. Arquitecturas religiosas paganas.467. Toma del enclave por los visigodos.Siglo V. Primitivas construcciones cristianas.589. Documentos originarios del cristianismo en Pamplona − Liliolo, obispo de la diócesis.715. Primera incursión musulmana en la ciudad.924. Abd-al-Rahman III destruye la basílica cristiana.1004-1035. Sancho el Mayor levanta un nuevo templo.1086. Inicio de la vida en comunidad de los canónigos – construcción de la canónica.1100-1137. Construcción de la Catedral y el claustro románicos. Más información1276. Saqueo de la Catedral y destrucción del claustro – Guerra de la Navarrería. Más información1280-1335. Edificación del claustro gótico y estancias catedralicias. Más información1391. Derrumbe de la Catedral románica. Más información1394-1501. Construcción de la actual Catedral gótica. Más información1782-1804. Fachada neoclásica y casa del campanero, diseño de Ventura Rodríguez. Más información1860. Secularización del cabildo catedralicio.1946. Traslado del coro desde la nave central al presbiterio.1960. Inauguración y apertura del Museo Diocesano.1992-1994. Restauración de la Catedral y descubrimiento de restos arqueológicos de distintas épocas. Más información Toda la información disponible en:Fernández-Ladreda, C. (Dir. ª), El arte gótico en Navarra, Gobierno de Navarra, 2015. Más informaciónVV.AA, La Catedral de Pamplona, tomos I-II, Caja de Ahorros de Navarra, 1994. Más información


                        В първия линк на 36 страница на фигура 15 се вижда по-ясно изображение на това, за което говорим.
                        Като отворите pdf файла от четвъртия линк, на страници 29-31 има по-ясно изображение на сцената от тимпана, за който говорим, а на страници 59-61 има по-ясно изображение на дясната част от сцената, за която писахме вече.
                        Честит имен ден на всички именици. Разгледайте изображенията от линковете, които съм дал и прочетете статиите. Статиите са на испански и ако някой не знае испански, може да потърси преводач или ако ме помоли може и аз да преведа някаква конкретна част от статиите, но нямам време да преведа всичко. По препоръка на Ги съм дал линкове с по-ясни изображения. Това което е писал Ги в последния си пост е известно на доста хора. Не виждам противоречие между написаното в последния пост на Ги и написаното в моя пост от 1 април 2015г.. Единствената разлика с последния пост на Ги, е че аз съм оптимист за бъдещето на човечеството (или както Ги е казал "бъдещето на човешката раса"). Освен това аз смятам, че информацията от интернет помага за образованието на хората.
                        Last edited by Walker; 04-04-2015, 11:41.

                        Comment


                          Бе...чудех се...дали българското "простонародно" име "Перо" няма нещо общо с каталаните? Защото "Петър" на катала/каталунски е именно "Перо" Някой да има по-точна представа за географското му разпространение (аз го свързвам със западните покрайнини, но може и да греша)?
                          A strong toun Rodez hit is,
                          The Castell is strong and fair I wis...


                          блог за средновековна балканска история

                          Comment


                            Възходът на алмогаварите
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              Малка забележка. През 1492 никакво кралство Испания няма още. Има брак на кастилската кралица с арагонския крал, но това даже и лична уния не може да се нарече. След смъртта на Изабел, правата на Фернан въобще не са били безспорни всеобщо признавани, имало е вероятност съюзът с Арагон да се разпадне, а напротив - Кастилия и Португалия да имат общ крал. Но браковете и смъртите така са се завъртели, че в крайна сметка Карл се е оказал владетел именно на Кастилия и Арагон. Присъединяването на Португалия е трябвало да почака чак до 1580. Може би ще кажеш, че то не е било истинско присъединяване, но по това време и кралство Арагон е било присъединено точно по същия начин и единствената разлика, заради която днес Лисабон е не е в Испания, а Барселона е, е това, че каталонското въстание е било потушено, а португалското - не.

                              Освен това няма смисъл да възвеличаваш толкова тази лека пехота. Изкарваш ги почти вундервафе. При това още от 11 век! Били са ефективни срещу немощните балкански държавици и в специфичните условия на войната в Сицилия, но примерно в първата половина на 13 век арагонската армия е размазана като маче от дирек от френската тежка конница и никакви алмогавари не са се проявили особено. По-интересно щеше да е ако имаше нещо и за войните на Луи Свети срещу Арагон. Аз за там не знам почти нищо, а тогава е била пълната възможност да се прославят. Французите май не са се впечатлили.

                              П. П. Как е Арагон през стогодишната война? Кастилия е важен съюзник на французите, но арагонците какво са правили?


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment


                                Thorn написа Виж мнение

                                Освен това няма смисъл да възвеличаваш толкова тази лека пехота. Изкарваш ги почти вундервафе.
                                Може пък да съм се повлиял от Мунтанер, той много ги хвали

                                По-интересно щеше да е ако имаше нещо и за войните на Луи Свети срещу Арагон. Аз за там не знам почти нищо, а тогава е била пълната възможност да се прославят. Французите май не са се впечатлили.
                                Ъъ... текстът е част от статия, която предстои да излезе... но и сам можеш да видиш за битката при Лос Панисарс - що се отнася до французите и алмогаварите

                                ПП: Клането е било наистина жестоко (almogawar)
                                A strong toun Rodez hit is,
                                The Castell is strong and fair I wis...


                                блог за средновековна балканска история

                                Comment

                                Working...
                                X