Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Каталаните

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Каталаните

    Видях, че няма тема за каталаните и реших да пусна една такава, защото като гледам тук повечето се интересувате от историята на Средиземноморието и Балканите в частност. Каталаните се появяват малко изненадващо по нашите земи през 1306 година, когато бившият рицар-тамплиер и настоящ пират и кондотиер Роже дьо Флор довежда първата голяма "компания" (армия от професионални бойци- рицари и сержанти) от наемници-франки на служба при византийския василевс Андроник II Палеолог. Техният брой е наистина внушителен, особено на фона на армиите на балканските сили през този период (Те в началото са около 6 500 бойци, което е два пъти повече от войската на Андроник Млади в битката при Филокрини срещу Орхан паша през 1329 г.). По-голямата част от тях са алмугавари- името им идва от арабски- това са потомци на поколения християнски гранични бойци от лимеса между Арагон и арабите. Те са професионални пехотни войски- предшественик на славната испанска бронирана пехота от началото на Ренесанса. Когато се изправят срещу анадолските турци, се оказва, че точно такъв тип войска е много пригоден за война срещу тях и в няколко сражения те смазват силите на почти всички погранични емирства- Ментеше, Караси, Сарухан, Осман, Айдън и Караман. Впоследствие, когато византийският съимператор Михаил заповядва да убият предводителя им Роже дьо Флор, каталаните се обръщат срещу тях и дори взимат на служба при тях цяла орда турци- около 1500 бойци с жените им и децата им. Ромеите не могат да се справят с тях и търпят срамни поражения в преките схватки, след което се затварят зад стените на крепостите си. Каталанската войска се настанява на Галиполи и разграбва бреговете на Мраморно море и вътрешността на Егейска Тракия. Това вече е истинско хазяйничене, подобно на франкската инвазия век по-рано, няма кой да се противопостави на нашествениците, макар и да е потърсена помощта на други западняци- генуезците (те са стари съперници с каталаните още от Запада). Алмогаварите разбиват всички, макар че често са по-малобройни и не успяват да превземат по-голям и важен град от Галиполи. И това е достатъчно, за да може, подобно на лешояди, да налетят и техните събратя от Арагон - първо пристига дон Беренге д'Ентенса с отряд от 1000 човека, а след него и самият инфант на Майорка, който баща му изпраща, за да стане крал на наемниците и да си завоюва някоя държавичка в Леванта.




    Roger de Flor
    :
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    #2
    Имаше една книга на Раймон дьо Мунтаниер, който е участвал в събитията. доста е интересна

    Comment


      #3
      gladiator написа
      Имаше една книга на Раймон дьо Мунтаниер, който е участвал в събитията. доста е интересна
      "Хроника" (пълното название е много дълго) на Рамон Мунтанер; откъси от нея, които се отнасят до каталанската "компания" на Роже дьо Флор, са преведени и на български в една малка, но много хубаво оформена и направена книжчица. За съжаление Рамон, който е бил "капитан" на част от наемниците, си тръгва заедно с инфанта Феран де Майорка и пропуска много от събитията, случили се с войската и най-вече- превземането на Атинското дукатство през 1311 г. За мене е много неясен пътят на каталаните натам; чел съм, че те просто опустошавали една област напълно и се прехвърляли на друга :horse: :7_2_103v: Дали не са имали някакъв по-дълбок замисъл? Като се има предвид, че рицарите още при Роже дьо Флор искат да си завладеят някое кралство в Мала Азия за себе си...
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #4
        Guy de Monferan написа
        "Хроника" (пълното название е много дълго) на Рамон Мунтанер; откъси от нея, които се отнасят до каталанската "компания" на Роже дьо Флор, са преведени и на български в една малка, но много хубаво оформена и направена книжчица. За съжаление Рамон, който е бил "капитан" на част от наемниците, си тръгва заедно с инфанта Феран де Майорка и пропуска много от събитията, случили се с войската и най-вече- превземането на Атинското дукатство през 1311 г. За мене е много неясен пътят на каталаните натам; чел съм, че те просто опустошавали една област напълно и се прехвърляли на друга. Дали не са имали някакъв по-дълбок замисъл? Като се има предвид, че рицарите още при Роже дьо Флор искат да си завладеят някое кралство в Мала Азия за себе си...
        Чудесна тема! Освен от Мунтанер, историята на "Каталанската компания" на Балканите се допълва и от византийските хронисти Никифор Григора и Георги Пахимер (откъси от тях има в ГИБИ, т.X-XI). Освен като наемници на византийците, каталаните са били използвани като кондотиери и от французите в Атика и Тесалия, както и от сърбите (1000 каталани участват на страната на сръбския крал Стефан Дечански в битката при Велбъжд с/у българския цар Михаил Шишман на 28 юли 1330 г.). Подобно на сценария с византийците, каталанските наемници скоро се обърнали с/у повикалия ги на помощ атински дук Готие дьо Бриен, на когото помогнали да овладее редица замъци в Тесалия. На 15 март 1311 г. в битката край езерото Копаида в Беотия, каталаните разбили французите. След като избили поголовно повечето френски рицари и обезглавявили атинския дук, те покорили Атина и Тива, създавайки там най-сетне своя държава в Латинския Ориент, която просъществувала до 1388 г. като своеобразна военна република под номиналния суверенитет на краля на Сицилия и Арагон.
        За каталаните на Балканите в периода 1311-1388 г. подробна информация ще откриете тук: http://digicoll.library.wisc.edu/cgi...4.0018&isize=M

        p.s. Относно връзките и отношенията м/у "Каталанската компания" и българите, Ив.Дуйчев има една много добра статия на италиански език в един от томовете на "Medioevo Bizantino-Slavo" (ако не се лъжа т.III; имам я някъде из архивите - навремето си бях дал труда да я преведа).


        Поздрави!

        Цветната картинка, която си постнал като илюстрация е фрагмент от една фреска, която отразява похода на кръстоносците на крал Хайме Арагонски през 1229 г. за превземането на Майорка и може би не е особено адекватна в случая. Виж, печатът е особено интересен! Има ли повечве информация около него? Някъде из нета преди време бях открил и хералдиката на Роже.
        Last edited by Caballero de Santiago; 21-11-2006, 14:48. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

        Comment


          #5
          Роже де Флор е бил женен за дъщерята на Иван Асен ²²², "who was one of the beautiful an learned damsel of the world (според Мунтанер) and was about sixteen", като по този начин се е сродил с византийския император, който й е бил чичо. Така че сме имали "тамплиер, пират и кондотиер" за български зет - архетипен сюжет за Красавицата и Звяра. За съжаление е оставил младата си жена рано вдовица (на какъв ли език са си общували? :sm186: ).

          Хрониката на Мунтанер (англ).

          Comment


            #6
            Цветната картинка, която си постнал като илюстрация е фрагмент от една фреска, която отразява похода на кръстоносците на крал Хайме Арагонски през 1229 г. за превземането на Майорка и може би не е особено адекватна в случая. Виж, печатът е особено интересен! Има ли повечве информация около него? Някъде из нета преди време бях открил и хералдиката на Роже.
            Ми над тази фреска в един каталунски сайт пишеше "Роже де Флор" и аз затова я постнах, мислех, че поне един от двамата рицари е той. А печатът не е ли този на "свободната каталанска войска в Романия" от 1306/7? На илюстрацията все пак са изобразени каталани, така че няма да я махна :imprulz:
            Радвам се, че научих нещо ново, а именно, че и след установяването си в Атика и Беотия, каталаните са останали "размирен елемент" и са "изнасяли" наемници за близките държави. Някои да знае и за други битки, в които да са вземали участие освен тази при Велбъжд; например срещу османските или айдънските турци?
            :starwars:
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              #7
              Guy de Monferan написа
              Ми над тази фреска в един каталунски сайт пишеше "Роже де Флор" и аз затова я постнах, мислех, че поне един от двамата рицари е той. А печатът не е ли този на "свободната каталанска войска в Романия" от 1306/7? На илюстрацията все пак са изобразени каталани, така че няма да я махна
              Относно фреската: както споменах тя отразява превземането на Майорка от арагонските кръстоносци през 1229 г., а на фрагмента е изобразен Хуго (Юг) IV, граф на Empuries.

              Има една подробност обаче, която не бях забелязвал: фреската се датира към 1285-1290г. (т.е. една година преди падането на Акра, събитие в което е участвал и Роже със своя тамплиерски кораб). Следователно би могло да се приеме, че най-общо визията на каталонската армия към 1303 г. може да е била пoдобна на изображенията от тази фреска!
              Колкото до печата, съмнява ме той да датира ок.1306/7 (за съжаление на тази резолюция нищо не може да се разчете от надписа!), тъй като на изображението на едната му страна очевидно присъства Св.Георги, поразяващ дракон (от другата ми се струва че различавам арагонския герб?), а доколкото ми е известно каталаните приемат за свой патрон и покровител Св.Георги (Сан Жорди), едва след като се настаняват в Атика и създават там своето каталонско дукство, тъй като именно там откриват и си присвояват мощите ("главата", т.е. черепът) на този светец, който от този момент на сетне става техен патрон. Така че по-вероятно ми се струва този печат да принадлежи на някой каталански предводител от периода 1311-1388 г. (но все пак разчитането на надписът би бил решаващ!)

              Поздрави!

              Хана написа
              Роже де Флор е бил женен за дъщерята на Иван Асен ²²², "who was one of the beautiful an learned damsel of the world (според Мунтанер) and was about sixteen", като по този начин се е сродил с византийския император, който й е бил чичо. Така че сме имали "тамплиер, пират и кондотиер" за български зет - архетипен сюжет за Красавицата и Звяра. За съжаление е оставил младата си жена рано вдовица (на какъв ли език са си общували?
              Всъщност зетовете са двама: освен бракът м/у Роже де Флор и Мария Асенина, е известно, че по-късно към 1308 г., сестра й Теодора Асенина е била дадена за жена на един от предводителите на алмогаварите - дон Феран д'Аунес. Но е редно все пак да споменем, че майката на двете "български" принцеси, кото прекарали живота си в Константинопол е византийка - императорската племенница Ирина Палеологина, а баща им - бившият български цар Йоан III Асен, "императорът на Загора", който бил напуснал България още през 1280 г., намирайки политическо убежище във византийската столица.
              Твърде вероятно е "българските" принцеси дори да не са говорели български език, така че общуването освен на "френски" :love01: , най вероятно се е осъществявало на гръцки!...
              Last edited by Caballero de Santiago; 22-11-2006, 01:01. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

              Comment


                #8
                Този път сериозно за езиците! Много интересна тема за размисъл и реконструкция върху един такъв уж маргинален детайл от историята!
                Според мен е твърде вероятно "българскaтa" принцесa, рожбa на смесен българо-гръцки брак и израстналa в Константинопол, дори да не e говорелa български език, така че общуването освен на "френски" :love01: , най вероятно се е осъществявало на гръцки!...Още повече че, не е невероятно и Роже да е говорел гръцки (той също e рожба на смесен брак - м/у германец и апулийка /майка му била поданичка на Сицилийското кралство от Бриндизи, където гръцкият е бил един от използваните езици/; Роже живее там до 8-та си годишнина, а и в последствие по тамплиерските кораби, кръстосващи пристанищата на Леванта, сред моряците, говорещи на "лингва франка" вероятно е можел да чува и гръцка реч) и ако не друго, то вероятно поне е знаел как с няколко гръцки думи да очарова младата си съпруга или да накара бузите й да пламнат!...

                Comment


                  #9


                  Открих какъв е текста на надписа:

                  "Sigillum felicis exercitus Francorum in Romaniam parti comorantis"

                  Някой има ли идея как трябва да се преведе "parti comorantis"? Иначе, останалото е ясно.

                  Comment


                    #10
                    Освен това, както пише Мунтанер, Мария е била много образована за времето си, което е и логично - тя най-вероятно е расла в императорския двор. А латинският език е бил част от византийското образование, дори женското - Ана Комнина цитира антични латински автори. Роже също е знаел средноиталиански, след като е живял в Бриндизи, съответно и латински. Едно е сигурно: българската принцеса най-вероятно български не е знаела. Така че няма какво да ги мислим младите, все са намерили някакъв общ език, пък ако не, са прибегнали до средствата на невербалната комуникация.
                    Между другото, Бизантинер беше пускал тема за брат й, Андроник Асен.

                    П.П. Едва сега разбирам откъде идва изразът "лингва франка"

                    Comment


                      #11
                      През 1307-1308 г. "Каталанската компания" се появява на Атон и напада светогорския манастир "Св Атанасий" - позорен епизод, пропуснат от Мунтанер! Вероятно знаете тази история?

                      Comment


                        #12
                        Caballero de Santiago написа
                        През 1307-1308 г. "Каталанската компания" се появява на Атон и напада светогорския манастир "Св Атанасий" - позорен епизод, пропуснат от Мунтанер! Вероятно знаете тази история?
                        Не особено добре! Ще сме ти благодарни, ако я споделиш с нас!
                        A strong toun Rodez hit is,
                        The Castell is strong and fair I wis...


                        блог за средновековна балканска история

                        Comment


                          #13
                          Помислих си, че става дума за това, но явно греша - не съвпада годината, явно са някакви малко по-ранни кръстоносци, интересно какви.

                          Comment


                            #14
                            Хана написа
                            Помислих си, че става дума за това, но явно греша - не съвпада годината, явно са някакви малко по-ранни кръстоносци, интересно какви.
                            Е, не, това няма нищо общо! 26-те зографски мъченици загиват, тъй като отказват да приемат Лионската уния между католицизма и православието! Това влиза в рамките на санкциите, предприети от официалната византийска власт. Дали са ги убили точно латинци не знам...може да са били и някакви други наемници на Михаил Палеолог, а може и гърци да са били, радостни, че могат да поизбият малко "вулгарес".
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              #15
                              Мунтанер споменава за установяването на каталански лагер при входа на полуостров Касандрия (един от трите полуострова на Халкидики), от където алмогаварите извършвали набези към Солун и "цялата страна", без обаче да навлиза в повече подробности!...
                              Византийските историци Пахимер и Григора и най-вече житието на сръбския хилендарски игумен Данило разкриват, че по време на тези набези "фрузи, турци, моговари и каталани" се опитали да завладеят Атон и обсадили за близо три години (1307-1309 г.) някои светогорски манастири, сред които и "Св. Атанасий". Монасите отправили апел за намесата и помощта на самия арагонски крал Жауме II, който в крайна сметка наложил волята си за прекратяването на мародерствата из светогорските обители и дори поставил монасите от "Св. Атанасий" под собствената си закрила. В преговорите се намесва дори личността на небезизвестния каталонски лекар и писател Арнау де Виланова!

                              Comment

                              Working...
                              X