Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Мобилизацията на РККА

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Мобилизацията на РККА

    Интересува ме дали мобилизацията на РККА през ВСВ се е извършвала на териториален принцип.

    #2
    Какво разбираш под "териториален принцип на мобилизация"? Че страната е разделена на военни окръзи (територии), които се занимават с отчета, мобилизациятаи организацията на военнозадължените/военнослужещите? Или нещо различно? Защото ако е първото, то отговорът е положителен. Ако обаче имаш предвид дали е имало териториални части (т.е., "милиционен принцип"), то отговорът е по-сложен, защото зависи от конкретният момент. Макар че към началото на самата война май не са останали кажи-речи териториални съединения, ако правилно си спомням.

    Конкретно по темата можеш да прегледаш този документ:

    избери петия отгоре надолу - "Наставление по мобилизационной работе войсковых частей, управлений и учреждений Красной армии (1940 г.)"

    Както ще видиш от него, към този период в СССР мобилизацията се извършва от военните окръзи (съответните служби в тях).

    Comment


      #3
      gollum написа
      Какво разбираш под "териториален принцип на мобилизация"? Че страната е разделена на военни окръзи (територии), които се занимават с отчета, мобилизациятаи организацията на военнозадължените/военнослужещите? Или нещо различно? Защото ако е първото, то отговорът е положителен. Ако обаче имаш предвид дали е имало териториални части (т.е., "милиционен принцип"), то отговорът е по-сложен, защото зависи от конкретният момент. Макар че към началото на самата война май не са останали кажи-речи териториални съединения, ако правилно си спомням.

      Конкретно по темата можеш да прегледаш този документ:

      избери петия отгоре надолу - "Наставление по мобилизационной работе войсковых частей, управлений и учреждений Красной армии (1940 г.)"

      Както ще видиш от него, към този период в СССР мобилизацията се извършва от военните окръзи (съответните служби в тях).
      Сега ми се спи и много не мога да осмисля това което си написал.
      Интересува ме примерно дали съветските дивизии на територията на Украинска ССР да речем, са се попълнили до щатовете си при обявяването на мобилизацията през 1941 именно от мъже от Украйна.
      И още нещо -знаеш ли ,дали мъжете от прибалтийските републики и Молдова, анексирани от СССР през 1939-1940 са подлежали на мобилизация през 1941?

      Comment


        #4
        Повечето от съединенията в приграничните военни окръзи (Украйна спада към такъв) започват да се попълват по военновременен щат далеч преди началото на войната. Всъщност това е заложено в посочения от мен документ. За това с какви контингенти са попълвани - не съм сигурен (а и не съм убеден дали лесно ще се намери конкретно указание, където да се споменава за това как са се разпределяли след постъпване на военна служба кадрите (преди 1939 г. съществуват териториални дивизии и за тях е сигурно). Но като се има предвид административната структура изглежда напълно логично и вероятно наборния и особено резервистки контигент да се разпределя пердимно сред съединенията, които са дислоцирани в рамките на военния окръг. Естествено, с кадровия състав това вероятно не е било точно така. Та можеш с голяма доза увереност да смяташ, че да речем в дивизиите в Украйна е имало най-много украйнци.
        Естествено, тук възниква и друг момент - в приграничните окръзи се дислоцират съединения, които не са организирани и не принадлежат към съответния военен окръг. Вероятно в тях процентът неукраници е бил доста по-висок.

        За Молдова и Прибалтийските държави (общо СССР присъединява след 1939 г. около 20 000 000 души) - не см на 100% уверен, но трябва да са подлежали на мобилизация и вероятно някаква част са били мобилизирани.

        Comment


          #5
          Тази тема е още един пример за неясно зададен въпрос, който иска прост отговор на сложен проблем. Затова и няма отговори

          А конкретно за 1941ва - в РККА вече практически няма териториални части, те са ликвидирани и заменени през втората половина на 30-те години. Но предвид това, че в същия период има и голяма подмяна на въоръжение, така че преминалите обучение в периода до 1936-1937ма години на практика не го познават.
          Конкретно за Прибалтика и окупираните от СССР части на Полша: в мемоарите на участници в първия период на войната по тия места пише, че в редовните части на РККА са били мобилизирани жители на съответните области. Което значи, че е имало и някакво връщане към териториалната служба, най-веорятно временно, но така или инак - това е било към юни 1941ва.
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            #6
            То проблемът доянкъде е, че кажи-речи всички мобилизационни масови армии са организирани на териториален принцип. Т.е., държавата е разделена на корпусни окръзи, те на дивизионни и т.н. И мобилизацията и отчета се водят на този принцип, призивът в армията е на този принцип и т.н. Единствената разлика е какво се случва с призования/мобилизирания след като постъпи на служба. Могат да се изведат две системи в чист вид:

            1. по-скоро териториална (макар че въобще организацията е териториална) - има стремеж военните съединения да обединяват войници от един и същи регион (град, близки градове), като се разчита на землячеството като допълнителна спойка.

            2. общо организирани - веднъж призовани в армията войниците образно казано се вливат в "обща сметка", от която се разпределят където има нужда от попълване, без оглед на военният окръг, в който са пирзовани/мобилизирани.

            На практика винаги действа някаква смеска от двете, защото винаги е по-удобно, особено по време на война, коагто транпортният потенциал не достига, военнослужещите да се местят възможно най-малко, т.е., да се организират и обучават близо до мястото, от което са мобилизирани. В РККА със сигурност се е спазвал в не малка степен териториалният принцип - т.е., мобилизираните от едан област да служат заедно. Във всеки случай, подобно нещо съм срещал в спомените. Естествено, зависи от ситуацията и военната специалност.

            Comment


              #7
              Мерси за отговорите.

              gollum написа
              като се разчита на землячеството като допълнителна спойка.
              Това е така ,но има и отрицателни страни.Например след ПСВ няколко български села остават без мъжко население по простата причина, че частите са попаднали на тежък участък от фронта и са претърпели големи загуби.

              Comment


                #8
                Поначало всяко решение има положителни и отрицателин страни. Впрочем, България е лош пример в това отношение, защото е краен пример, изключение, а не правило. Никоя държава пез тази война не достига толкова висока степен на мобилизация, а това последното е опасно само по себе си (и дава совя негативен резултат).

                Comment


                  #9
                  gollum написа
                  Поначало всяко решение има положителни и отрицателин страни. Впрочем, България е лош пример в това отношение, защото е краен пример, изключение, а не правило. Никоя държава пез тази война не достига толкова висока степен на мобилизация, а това последното е опасно само по себе си (и дава совя негативен резултат).
                  Абе не си съвсем прав. Приятелските батальони на Китченер са организирани на "землячески" принцип, а Сома довежда точно до описаният пробелм на "обезмъжаване" на цели квартали и населени места.
                  Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                  Comment


                    #10
                    Ок, не съм прав, че е само България. Но така или иначе през ПСВ всички държави ползват предимно този принцип. До голяма степен той е в сила и през следващата голяма война. Но съм прав, че има положителни и отрицателни страни, които бяха споменати.

                    Comment


                      #11
                      Какви са положителните страни на този териториален принцип? Според мен приятелството/познанството от цивилния живот повече пречи на фронта, отколкото помага. Т.е. намесват се емоции, който в една "разбъркана" част могат да се избегнат. Освен това споменатия проблем с "обезмъжаването".

                      ПП Мисля че това е и една от причините в повечето армии да има забрана роднини да служат на едно място/в една част.
                      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                      "But I know none, and therefore am no beast."

                      (Richard III - William Shakespeare)

                      Comment


                        #12
                        Положителните страни вече ги изтъкнах, те са най-малко три:

                        - подобни военни единици са много по-сплотени;
                        Този ефект е вън от всякакво съмнение и е достатъчно често изтъкван (да речем, немската пехота и през ПСВ и през ВСВ е организирана на този принцип в голямата си част и съм срещал достатъчно много мнения за присъствието на този ефект - той е сходен въобще с колегиалността и взаимопомощта, както и с доверието между земляци). Наистина, с промяната на социалните взаимоотношения (или с развитието им) сега този ефект би бил много по-слаб или вероятно отстътващ за съвременна развита държава

                        - често са и по-пригодени за определени специфични задачи;
                        Често прилагана практика, която при това има много добър ефект, е определени специализирани типове съединения да се организират на териториален принцип - добър пример в това отношение са алпийските съединения в кажи-речи всички армии поне до края на ВСВ. В тях се набират хора от определени планински региони и естествено, това означава, че се организират на териториален принцип и в тях попадат хор ато едни и същи места и със сходни психофизични характеристики.

                        - този принцип позволява да се пести от транспортния и организационен потенциал при извършване на мобилизация и въобще при организация на мобилизационните ресурси.
                        Тази точка вече я разясних - да се организират всички мобилизирани (преминаващи военна служба) първо в един общ списък, след това да се разглеждат, рамесват и преразпределят изисква по-голямо количество организационна работа, много повече комуникационен потенциал да се изразходва за това. След това самото физимеско пеместване на мобилизираните създава много по-голямо напрежение за транспортната система на страната, т..е, хаби повече транспортен потенциал, които в период на мобилизация е ключов резерв.

                        Отрицателните са поне две:

                        - вече упоменатата възможност за обезмъжаване на определени региони. Тя е реална, но от друга страна трябва да се има предвид, че вероятността едно съединение да получи толкова големи загуби във война е малка (в известен смисъл с изключение на ПСВ). Същевременно, подобни загуби се понасят от почти цялата армия пак в същата тази ПСВ. От трета страна, мъжете от един и същи регион се разпределят според възрастта им, което означава, че в кадровите съединения попадат мъжете от този регион между 18 и 25-28 годишна възраст. В резервните съединения попадат тези в следващата възрастова категория (25-28-35), в милиционите съединения попадат тези от следващата възрастова категория. Т.е., малко вероятно е всички тези категории да пострадат едновременно, защото тези съеднинеия изпълняват различни задачи с разлчна интензивност и на различни места.
                        Същевременно, в същата тази ПСВ (обсъждаме я, защото тя е и с най-високото ниво на загуби на единични съединеия) редовните съединения понасят дотолкова големи загуби, че това означава обезмъжаване за цялото младо мъжко поколение, чието частно следствие е обезмъжаването на определени региони. В случая принципът да се набират и използват в редовните съденинеия младите мъже от цялото поколение се оказва по-ужасен, защото тези редовни съеднинеия изнасят войната, т..е страдат от най-големи загуби.

                        - Споменатите от Динаин емоции от цивилния свят. Те обаче може да са отрицателен знак спрямо дисциплината на армията (т.е., тази част ще е по-сплотена и малко по-устойчива н формалните изисквания на военната дисциплина). Същевременно, обаче, това са и положителни страни, защото те ще подпомогнат за побързото създаване на сплотеността и колегиалността, които са основата на вътрешната сплотеност на една бойна единица. Подобни бойни единици имат по-висока устойчивост на психическите влияние на войната.

                        На практика никъде не присъства изцяло нито единия, нито другия принцип. По-скоро има свесвания между двата.

                        Comment


                          #13
                          А може ли да се каже, войниците от 3-ти Украински фронт, които влизат в България, преобладаващо от коя част на СССР са били? И дали има данни за тяхната етнически и религиозна принадлежност или в съветската армия такава информация не е била от значение?

                          Comment


                            #14
                            "Етническата", ако под това разбираш откъде са (регион или от коя народност са), трябва да го има като информация. Въпросът е дали е събрана от някого и публикувана (аз не съм се интересувал от тези въпроси и не знам), но след като я има за един от украинските фронтове, логично е, че ще я има и за други. За "религиозната" обаче се съмнявам - не вярвам да е събирана такава информация в СССР по това време за военните.

                            Comment

                            Working...
                            X