Бургундското военно изкуство е един от интересните и важни аспекти, които без съмнение не трябва да се пропускат при изучаването на милитаризма през Средните векове. Без съмнение много от по-късните достижения на германци, испанци са заети от армията на това херцогство и особено при най-блестящият му и трагичен представител – Шарл Смели.
Филип Смели / 1364-1404 г./ е първият владетел на Бургундия, син на френският крал Жан Добрия, пленен от англичаните при Поатие, през 1356 г.За проявена храброст в боя, 14-годишният Филип получил титлата бургувдски херцог.При него добрите отношения с Франция се запазили, даже когато на престола се възкачил неговият брат ШарлV.
При Жан Бестрашния / 1494-1419 г./ постепенно Франция и Бургундия започват скрита вражда, прерастнала в явна конфронтация.Херцогът имал апетити към френският престол, а по-късно бил предателски убит в присъствието на дофина Шарл на 10 септември 1419 г. на моста в Монтеро.
Филип Добрият / 1419-1467 г / сключил военно споразумение с англичаните, превръщайки се в голяма опастност за Франция. Той пленил и продал на островитяните прочутата Жана д`Арк. Основал ордена на златното руно.
Шарл Смели / 1467-1477 г./ е най-известният представител на херцозите от династията Валоа. Превърнал Бургундия в огромна територия, отворен към всички нововъведения във военното дело, поставил началото на съвременното бойно изкуство. Човек с огромни амбиции, но без капка късмет, загинал в сражението при Ненси през 1477 г.Неговата дъщеря Маргарита се омъжила за император Максимилиан І.
Бургундската армия до реформите на Шарл през 1471 г. се състояла от конница и пехота, които се набирали на различен принцип. Все още се срещала старата форма на доброволно носене на военна служба, понякога на събиране на опълчение, но все повече се налагало заплащането срещу военна служба.
Конницата включвала в редовете си богатите херцози, графове и барони. Освен тях към нея се числели:
-банерети-богати знатни войни, воюващи под собствено знаме
-башелие-представители на по-бедната аристокрация, имащи за знаме дълго платнище с раздвоен край Ако имали под свое командване над 25 тежковъоръжени конници се провъзгласявали за банерети, а краищата на флага им тържествено се отрязвали.
-екюе,щитоносци,-представители на най-бедната аристокрация или на буржоазията, можещи за своя сметка да се въоръжат да имат кон, дори и да водят хора със себе си.
Пехотата се набирала главно от градовете на Фландрия, Холандия, Зееландия. С течение на времето тези контингенти се оказали ненадеждни, поради което се преминало към набирането на наемници.
ЧИСЛЕНОСТ
Имаме данни за армията на Жан Бестрашни от 1417 г. В нея 38% от бойците били от Фландрия и Артуа, 29 % от Бургундия, а останалите наемници и съюзници.
Първоначално бургундските контингенти имали относително не голяма численост. Така на военната проверка през 1364 г. се явили един банерет, 134 башелие, 105 оръженосци, 19 конни стрелци,един тръбач и един ковач, общо 259 души. От тях само 108 имали пълен доспех, останалите нямали защита за краката. През 1384 г. когато херцог Филип обикалял из Фландрия екскортът му се състоял от 9 банерети, 76 башелие, 216 екюе, 2 конни стрелеца и 46 генуезки арбалетчици. Армията на херцог Жан по принцип не превишавала 10000 души, а на Шарл Смели достигала до около 15000 бойци.
ОРГАНИЗАЦИЯ
С течение на времето, наемниците започнали да присъстват все по-осезателно всред редовете на бургундската армия. Херцогът Шарл правил всичко възможно да привлече под знамената си колкото се може повече от тези професионални войни. Искреното му възхищение спечелили италианските кондотиери и той през 1471 г. молил венецианският дож да уговори знаменитият Бартоломео Колеони да постъпи на служба при него. Венецианците обаче не пуснали 70-ет годишният прославен кондотиер, защото смятали че от това ще се възползва Милано и ще ги нападне. В периода 1472-3 г. трима други италиански пълководци постъпили на служба при Бургундецът. Те имали по 500 пехотинци и 500 конни арбалетчици, като контракта им бил за три години. Един от тях – Николо де Монфорт изменил херцога в сражението при Ненси.
От времето на Стогодишната война, англичаните станали традиционен наемен контингент в Западна Европа. Бургундия и Англия поддържали традиционно добри отношения През 1472 г. крал Едуард ІV изпратил на Шарл Смели 11 тежковъоръжени конника, 27 конни и 16 пеши стрелци, а също и отряд от 200-300 пеши стрелци. Две години по-късно кралят изпратил още 13 тежковъоръжени конника и 1000 стрелци, отличили се при Ненси. През 1476 г. в личната гвардия на херцога имало 780 английски стрелци.
Сред редовете на чуждестранните наемници масово се срещали германци и колкото и да е странно и швейцарци. Така например ва армията на Филип Добрият сражаващ се при Монтлери с дофинът Луи имало 600 швейцарци.
Оказало се, че армията набирана по традиционният начин не е ефективна. Така през 1467 г. за похода на Лиеж, тя се събирала два месеца. След бойните действия, Шарл поискал списъци от командирите на бойците, които биха искали да служат свръх срока на наемане. Те били разположени в Лиеж и Маастрихт, като веднага им се изплатили заплати за 15 дни напред. В април 1471 г. херцогът обявил за набор на 1250 пикинери. На 20 май бил издаден нов указ за попълване на армията с 1200 арбалетчици1 1250 аркебузери и 1250 пикинери. Те трябвало да се явят напълно екипирани до 15 юни. Особено важни документи, показващи до колко подробно е вникнал във военният живот херцогът, се явяват неговите три декрета от 1471, 1472 и 1473 г.именно те модернизирали бургундската армия и я превърнали в пример на подражание за войските от 16 век. В тях се говори не само за въоръжението и тактиката, но и за облеклото, отличителните знаци, заплатите, дисциплината, отношението към мирните жители и много други аспекти на военният живот.
Абевилски декрет от 31 юли 1471 г.
В този декрет се определя големината на бургундското “копие”. То трябвало да се състои от тежковъоръжен конник, конен слуга и още един конник, три конни стрелеца, един арбалетчик, един стрелец с аркебуз и пикинер. В армията трябвало да има 1250 “копия”, разделени на 12 отряда по 100 “копия”. Групата от 10 “копия”се разделяла на две неравни групи от по 6 и 4 “копия” съответно. Четворката се подчинявала на командирът на шесторката, а той от своя страна на командирът на ротата. П ри всяка рота трябвало да има хирург, писар, тръбач и лице отговарящо за разквартируването на хората.
Командирът на “копието” трябвало да има пълен комплект доспехи, три коня. На доспехите задължително трябвал да се носи кръстът на Св. Андрей от червен бархет. Конникът при тежковъоръженият трябвало да има леко копие, меч и кинжал. Трябвало да носи бяло-син жак с червеният андреевски кръст. Тримата конни стрелци трябвало да имат лък с 30 стрели, дълъг меч и кинжал.
Декретът строго регламентирал и заплатите на бойците. Така ротният командир получавал 100 франка, командирът на 10 “копия” по 24 франка, тежковъоръженият конник по 15 франка, конният стрелец по 5 франка, арбалетчик и аркебузер по 4 франка и пикинер по 2 франка.
Декрет от Боген ен Вермандуа от 13 ноември 1472 г.
В този декрет се говори за съкращаване на армията. Така тежковъоръжените били доведени до 1200 бойци, конните стрелци до 300, конните арбалетчици до 600, пикинерите до 200, пешите стрелци до 1000, аркебузерите до 600. Заплатите оставали старите, като само пикинерите получили увеличение и вече вземали 4 франка .
Намираме регламентация и на въоръжението на три групи пехотинци.
Аркебузерите трябвало да имат плетена ризница с дълги ръкави, нашийник-бевор. На главата шлем салад и нагръдна броня. Освен аркебуза, меч и кинжал
Стрелеца носел акетон или жак, върху тях бригантина. На главата шлем салад. Трябвало освен лък и стрели да се носи кинжал и оловен чук за забиване на коловете пред строя.
Пикинерът носел жак с дълги ръкави. Той можел да има метални пластинки в подплатата. Върху него трябвало да има нагръдна броня. Носел се и малък юмручен щит-беклер.
Декрет от Сан Максимин де Треве от октомври 1476 г.
В този документ виждаме промяната на ротата по италиански модел. Тя не се състояла вече от 10 “копия”, а от четири ескадрона от по “копия”. Командирите на роти трябвало да носят на шлемовете си специални флагчета, за да могат техните хора лесно да ги откриват на бойното поле.
Тежковъоръженият конник трябвало да има пълен доспех състоящ се от шлем салад с бевор или шлем барбута; броня с предпазни части за крайниците. Масивното копие било основното настъпателно оръжие. Мечът трябвало да е лек, неогъващ се и дълъг. Към него кинжал, боздуган или боен чук, които висели на седлото от ляво. Конят трябвало да има доспехи в които да може да се пречупи копие.
Вторият конник, мечоносец или кутилие, трябвало да има лека ризница, върху нея бригантина, защита за крайниците. Шлем салад и бевор. Копието трябвало да е леко, меч и кинжал. Конят му бил на цена не по-малко от 30 екю.
За конният слуга, паж не знаем нищо за въоръжението, но е отбелязано, че конят трябва да има цена поне от 20 екю.
Конният стрелец с лък носел шлем салад но без забрало, бевор, лека ризница. Върху нея можел да се облече жак от три пласта напоено с восък планто и с подплата от 10 пласта друго платно. Лък с колчан, в който имало 30 стрели, меч и кинжал. Обръщало се внимание ботушите да са без осър нос, за да може бързо да се слиза от седлото.
Конният арбалетчик трябвало да има арбалет с заряден механизъм, лека ризница или нагръдна броня, салад, кон с цена не по-малко от 10 екю.
ТАКТИКА
По английски маниер, при Филип Добрият бургундските стрелци започнали да използват колове.
Още при Жан бургундската тактика започнала с успех да използва тактиката на спешени тежки конници комбинирани със стрелци. Използвал се и специален конен отряд, от по-леко екипирани бойци, който нанасял удар във фланг или тил на противника.
В сражението при Оте, тежковъоръжените конници се спешили, като по краищата си имали стрелци и арбалетчици, които засипали със стрели изненаданите фламандци. В разгара на битката, в тила им се появил ударен бургундски отряд от 400-500 рицари и 1000 пехотинци.
При Сен-Реми дю Плен (11 мая 1412 г.), 1200 тежки конника слезли от конете и се построили зад ров като имали на фланговете си 500 стрелци. Зад бойният ред на коне имало още 2400 леко въоръжени кавалеристи.
При Рюпелмонде (6 июня 1452 г.) херцог Филип подмамил фламандците, изкарвайки ги от укрепленията им на открито поле като изпратил напред малка част от войската си. Те атакували и започнали преднамерено да отстъпват. Фламандците налетели на останалите войски, скритите до този момент. Особено се отличили стрелците на херцога, засипващи със дъжд от стрели пехотата на фламандците.
ВЪОРЪЖЕНИЕ
Първоначално при създаването на Бургундското херцогство, масовият шлем бил базинетът. Той в началото се носел под Големият шлем, наподобяващ ведро, но след 1370 г. бил носен като самостоятелен шлем поради удобната му форма и по-малкото му тегло-до 2,5 кг. След средата на века се появила защита за лицето забрало, закрепено чрез панта над лицето. То можелио да се вдига и сваля по желание на война. Около 1370 г. забралото за по-голяма здравина започнало да закрепва с две панти над слепоочията. Самото забрало получило характерна издължена форма наподобяваща кучешка муцуна хунскул. Тази “муцуна“, снабдена с отвори за очите и за вентилация спомагала лесното дишане на боецът и спирала далеч пред лицето стрелите и мушкащите оръжия. В Германия се ползвал с голяма популярност видът клапвисиер, докато италианци и французи предпочитали забрало с двустранно окачване. След 1400 г. качулката от ризница, айвентайл била заменени от закрепени една към друга метални ленти вентайл осигуряващи по-добра защита срещу върховете на копията, така се появил големият базинет останал доминиращ тип шлем до около средата на XV в.
Може би най-масовият шлем носен в бургундската армия бил саладът. Той се появил се около 1430 г. Той имал изтеглена нагоре форма, с прорез за очите и една “опашка“ защитаваща тила, като лицето под носа оставало открито. Ранните салади имали висока камбановидна форма на купола, докато след средата на XV в. се появили по-приземисти и тесни. Имало три основни групи салад : такива с прорез за очите; с подвижно забрало; с открито лице. Последните били много популярни сред стрелците с лък и арбалетчиците. Към моделите със забрало се добавяла метална пластина бевор, за защита на долната половина от лицето и шията. Шлемовете салад били много използвани при готическият доспех в Германия, където добили ниска, силно изтеглена назад форма. Тя идеално покривала врата и горната част от раменете, които били много уязвими когато конникът се наведял напред за атака.
По-рядко от тежковъоръжената конница, но и от пехотинците се носел барбута. Той се развил от базинета в Италия, използван през втората пол. на XIV-XVв. Наподобява коринския шлем от античността. Има Т- образен прорез пред лицето, понякога разширяван за да го открие цялото, неподвижни набузници и тилна част изтеглена в “опашка“. Ранните модели, до около 1410 г. имали отворено лице и се разпространили главно на Полуострова, изработвани главно в Милано и Венеция. По-късно се разпространили и на континента, главно от работещите за експорт работилници на фамилията Мисаглия в Милано. Барбута се носел с блестяща повърхност или облечен със скъп цветен плат.
Постепенно с новите модни и оръжейни тенденции започнал да се налага и нов тип шлем-армет. Той се появил се като наследник на големият базинет около 1450 г.. Армета бил съставен от купол, от който върху тила се спуска тясна пластина, към нея подвижно се захващат набузниците. Те се закопчявали върху брадичката. Очите се закриват от забрало закрепено чрез панти към купола, който над челото е подсилен с допълнителна пластина. Зад тила понякога закрепяли кръгъл диск рондел, които пазел задната част на шлема от сечащи удари. За него се закрепяли пера за украса. Армета бил популярен в Англия, Франция и Италия, а германците предпочитали салад.
Тъй като металните доспехи били скъпи, масово се използвали меки доспехи от плат, натъпкани с различни видове подплата и прошити за да не се размества тя. През 14 век това били акетон и гамбезон, а в 15 в. масово започнал да се използва жак. Той често можел да има метални или костни пластинки, между отделните му пластове. Жакът можел да се носи и в допълнение с метален доспех-ризница, бригантина, защитни части за ръцете и краката. Често върху меките доспехи се закрепяла метална верига от рамото до дланта. Тя трябвало да спира сечащите удари, при тези, които не можели да си позволят доспехи за ръцете. Бургунските жакове имали буфани на раменете, които копирали гражданската мода, а и спирали ефективно сечащите удари върху това важно място.
В края на 14 век масово се използвал т.н. преходен доспех, който в началото на следващото столетие бил сменен от целометалният доспех, наричан бял, поради блестящата си повърхност. С неговото използване започнали да отпадат от употреба хералдичните дрехи, носени над доспехите по-рано-сюрко.
Масово била използвана и бригантината. Това бил доспех съставен от множество малки пластини, разположени като рибени люспи и прикрепени към плат или кожа чрез нитове, като оставали от вътрешната страна. Техните главички виждащи се от външната страна често бивали позлатявани или посребрявани. Често платът бил скъп и оцветен в ярки цветове.
През 14-15 век пехотата използвала големи щитове наречени павеза. Щитът се изработвал от леко дърво с височина 100-150 см. и ширина 40-70 см.. Повърхността му се покривала с пергамент или кожа и се украсявала най-често с гербът на града от където бил и собственикът на защитното средство. Отзад имал система от ремъци, с които да е носи на гръб по време на поход, а в долната си част метален шип, чрез които се забивал в земята. Павезите били много предпочитани от арбалетчиците, които се криели зад тях докато презаредят арбалета си, т. е. времето когато били най-уязвими.
Имало и големи павези достигащи до 200 см. височина и имащи специални подпори от задната си страна. Те се използвали като стационарни щитове по време на обсадни действия, като зад тях се криели стрелци с лък, арбалет и огнестрелни оръжия, стрелящи по крепостта.
Масово се използвали и малки юмручни щитове – беклер, направени от метал или дърво и метал. Те не пречели на боеца поради малките си размери. С тях се парирвали противниковите удари с меч.
Бургундските херцози хвърляли огромни суми за закупуването на доспехи и оръжие. През 1386 г. Филип Смели закупил 4000 щита, като заповядал да нанесат на тях червено-белият му герб. През 1435 г. Филип Добри закупил в Антверпен 48 ризници, а в 1449 г. 146 бригантини и 649 шлема. През 1446 г. той закупил и 500 арбалета със стоманен дъги на лъка, голяма рядкост за времето си.
През 15 в. все повече започнали да се налагат ръчните огнестрелни оръжия. Въпреки, че стреляли на близка дистанция, бавно се презареждали, те извоювали мястото си по бойните полета. През 1411 г. херцогът Жан имал 4000 от тях, а Шарл Смели въоръжил 1/3 от пехотата си с аркебузи.
Артилерията била на почит в бургундските армии. В описа на арсенала на Филип Смели от 1396 г. се споменават две оръдия стрелящи със стрели. Той поръчал през 1368 г. на двама братя леяри – Жак и Роланд Майорка да отлеят дузина крупнокалибрени оръдия. В битката при Грандсон през 1476 г. швейцарците завладели от Шарл Смели 200 оръдия от всякакъв калибър. Наличието на голям оръдеен парк наложило през 1315 г. да се създаде длъжността началник на артилерията.
Филип Смели / 1364-1404 г./ е първият владетел на Бургундия, син на френският крал Жан Добрия, пленен от англичаните при Поатие, през 1356 г.За проявена храброст в боя, 14-годишният Филип получил титлата бургувдски херцог.При него добрите отношения с Франция се запазили, даже когато на престола се възкачил неговият брат ШарлV.
При Жан Бестрашния / 1494-1419 г./ постепенно Франция и Бургундия започват скрита вражда, прерастнала в явна конфронтация.Херцогът имал апетити към френският престол, а по-късно бил предателски убит в присъствието на дофина Шарл на 10 септември 1419 г. на моста в Монтеро.
Филип Добрият / 1419-1467 г / сключил военно споразумение с англичаните, превръщайки се в голяма опастност за Франция. Той пленил и продал на островитяните прочутата Жана д`Арк. Основал ордена на златното руно.
Шарл Смели / 1467-1477 г./ е най-известният представител на херцозите от династията Валоа. Превърнал Бургундия в огромна територия, отворен към всички нововъведения във военното дело, поставил началото на съвременното бойно изкуство. Човек с огромни амбиции, но без капка късмет, загинал в сражението при Ненси през 1477 г.Неговата дъщеря Маргарита се омъжила за император Максимилиан І.
Бургундската армия до реформите на Шарл през 1471 г. се състояла от конница и пехота, които се набирали на различен принцип. Все още се срещала старата форма на доброволно носене на военна служба, понякога на събиране на опълчение, но все повече се налагало заплащането срещу военна служба.
Конницата включвала в редовете си богатите херцози, графове и барони. Освен тях към нея се числели:
-банерети-богати знатни войни, воюващи под собствено знаме
-башелие-представители на по-бедната аристокрация, имащи за знаме дълго платнище с раздвоен край Ако имали под свое командване над 25 тежковъоръжени конници се провъзгласявали за банерети, а краищата на флага им тържествено се отрязвали.
-екюе,щитоносци,-представители на най-бедната аристокрация или на буржоазията, можещи за своя сметка да се въоръжат да имат кон, дори и да водят хора със себе си.
Пехотата се набирала главно от градовете на Фландрия, Холандия, Зееландия. С течение на времето тези контингенти се оказали ненадеждни, поради което се преминало към набирането на наемници.
ЧИСЛЕНОСТ
Имаме данни за армията на Жан Бестрашни от 1417 г. В нея 38% от бойците били от Фландрия и Артуа, 29 % от Бургундия, а останалите наемници и съюзници.
Първоначално бургундските контингенти имали относително не голяма численост. Така на военната проверка през 1364 г. се явили един банерет, 134 башелие, 105 оръженосци, 19 конни стрелци,един тръбач и един ковач, общо 259 души. От тях само 108 имали пълен доспех, останалите нямали защита за краката. През 1384 г. когато херцог Филип обикалял из Фландрия екскортът му се състоял от 9 банерети, 76 башелие, 216 екюе, 2 конни стрелеца и 46 генуезки арбалетчици. Армията на херцог Жан по принцип не превишавала 10000 души, а на Шарл Смели достигала до около 15000 бойци.
ОРГАНИЗАЦИЯ
С течение на времето, наемниците започнали да присъстват все по-осезателно всред редовете на бургундската армия. Херцогът Шарл правил всичко възможно да привлече под знамената си колкото се може повече от тези професионални войни. Искреното му възхищение спечелили италианските кондотиери и той през 1471 г. молил венецианският дож да уговори знаменитият Бартоломео Колеони да постъпи на служба при него. Венецианците обаче не пуснали 70-ет годишният прославен кондотиер, защото смятали че от това ще се възползва Милано и ще ги нападне. В периода 1472-3 г. трима други италиански пълководци постъпили на служба при Бургундецът. Те имали по 500 пехотинци и 500 конни арбалетчици, като контракта им бил за три години. Един от тях – Николо де Монфорт изменил херцога в сражението при Ненси.
От времето на Стогодишната война, англичаните станали традиционен наемен контингент в Западна Европа. Бургундия и Англия поддържали традиционно добри отношения През 1472 г. крал Едуард ІV изпратил на Шарл Смели 11 тежковъоръжени конника, 27 конни и 16 пеши стрелци, а също и отряд от 200-300 пеши стрелци. Две години по-късно кралят изпратил още 13 тежковъоръжени конника и 1000 стрелци, отличили се при Ненси. През 1476 г. в личната гвардия на херцога имало 780 английски стрелци.
Сред редовете на чуждестранните наемници масово се срещали германци и колкото и да е странно и швейцарци. Така например ва армията на Филип Добрият сражаващ се при Монтлери с дофинът Луи имало 600 швейцарци.
Оказало се, че армията набирана по традиционният начин не е ефективна. Така през 1467 г. за похода на Лиеж, тя се събирала два месеца. След бойните действия, Шарл поискал списъци от командирите на бойците, които биха искали да служат свръх срока на наемане. Те били разположени в Лиеж и Маастрихт, като веднага им се изплатили заплати за 15 дни напред. В април 1471 г. херцогът обявил за набор на 1250 пикинери. На 20 май бил издаден нов указ за попълване на армията с 1200 арбалетчици1 1250 аркебузери и 1250 пикинери. Те трябвало да се явят напълно екипирани до 15 юни. Особено важни документи, показващи до колко подробно е вникнал във военният живот херцогът, се явяват неговите три декрета от 1471, 1472 и 1473 г.именно те модернизирали бургундската армия и я превърнали в пример на подражание за войските от 16 век. В тях се говори не само за въоръжението и тактиката, но и за облеклото, отличителните знаци, заплатите, дисциплината, отношението към мирните жители и много други аспекти на военният живот.
Абевилски декрет от 31 юли 1471 г.
В този декрет се определя големината на бургундското “копие”. То трябвало да се състои от тежковъоръжен конник, конен слуга и още един конник, три конни стрелеца, един арбалетчик, един стрелец с аркебуз и пикинер. В армията трябвало да има 1250 “копия”, разделени на 12 отряда по 100 “копия”. Групата от 10 “копия”се разделяла на две неравни групи от по 6 и 4 “копия” съответно. Четворката се подчинявала на командирът на шесторката, а той от своя страна на командирът на ротата. П ри всяка рота трябвало да има хирург, писар, тръбач и лице отговарящо за разквартируването на хората.
Командирът на “копието” трябвало да има пълен комплект доспехи, три коня. На доспехите задължително трябвал да се носи кръстът на Св. Андрей от червен бархет. Конникът при тежковъоръженият трябвало да има леко копие, меч и кинжал. Трябвало да носи бяло-син жак с червеният андреевски кръст. Тримата конни стрелци трябвало да имат лък с 30 стрели, дълъг меч и кинжал.
Декретът строго регламентирал и заплатите на бойците. Така ротният командир получавал 100 франка, командирът на 10 “копия” по 24 франка, тежковъоръженият конник по 15 франка, конният стрелец по 5 франка, арбалетчик и аркебузер по 4 франка и пикинер по 2 франка.
Декрет от Боген ен Вермандуа от 13 ноември 1472 г.
В този декрет се говори за съкращаване на армията. Така тежковъоръжените били доведени до 1200 бойци, конните стрелци до 300, конните арбалетчици до 600, пикинерите до 200, пешите стрелци до 1000, аркебузерите до 600. Заплатите оставали старите, като само пикинерите получили увеличение и вече вземали 4 франка .
Намираме регламентация и на въоръжението на три групи пехотинци.
Аркебузерите трябвало да имат плетена ризница с дълги ръкави, нашийник-бевор. На главата шлем салад и нагръдна броня. Освен аркебуза, меч и кинжал
Стрелеца носел акетон или жак, върху тях бригантина. На главата шлем салад. Трябвало освен лък и стрели да се носи кинжал и оловен чук за забиване на коловете пред строя.
Пикинерът носел жак с дълги ръкави. Той можел да има метални пластинки в подплатата. Върху него трябвало да има нагръдна броня. Носел се и малък юмручен щит-беклер.
Декрет от Сан Максимин де Треве от октомври 1476 г.
В този документ виждаме промяната на ротата по италиански модел. Тя не се състояла вече от 10 “копия”, а от четири ескадрона от по “копия”. Командирите на роти трябвало да носят на шлемовете си специални флагчета, за да могат техните хора лесно да ги откриват на бойното поле.
Тежковъоръженият конник трябвало да има пълен доспех състоящ се от шлем салад с бевор или шлем барбута; броня с предпазни части за крайниците. Масивното копие било основното настъпателно оръжие. Мечът трябвало да е лек, неогъващ се и дълъг. Към него кинжал, боздуган или боен чук, които висели на седлото от ляво. Конят трябвало да има доспехи в които да може да се пречупи копие.
Вторият конник, мечоносец или кутилие, трябвало да има лека ризница, върху нея бригантина, защита за крайниците. Шлем салад и бевор. Копието трябвало да е леко, меч и кинжал. Конят му бил на цена не по-малко от 30 екю.
За конният слуга, паж не знаем нищо за въоръжението, но е отбелязано, че конят трябва да има цена поне от 20 екю.
Конният стрелец с лък носел шлем салад но без забрало, бевор, лека ризница. Върху нея можел да се облече жак от три пласта напоено с восък планто и с подплата от 10 пласта друго платно. Лък с колчан, в който имало 30 стрели, меч и кинжал. Обръщало се внимание ботушите да са без осър нос, за да може бързо да се слиза от седлото.
Конният арбалетчик трябвало да има арбалет с заряден механизъм, лека ризница или нагръдна броня, салад, кон с цена не по-малко от 10 екю.
ТАКТИКА
По английски маниер, при Филип Добрият бургундските стрелци започнали да използват колове.
Още при Жан бургундската тактика започнала с успех да използва тактиката на спешени тежки конници комбинирани със стрелци. Използвал се и специален конен отряд, от по-леко екипирани бойци, който нанасял удар във фланг или тил на противника.
В сражението при Оте, тежковъоръжените конници се спешили, като по краищата си имали стрелци и арбалетчици, които засипали със стрели изненаданите фламандци. В разгара на битката, в тила им се появил ударен бургундски отряд от 400-500 рицари и 1000 пехотинци.
При Сен-Реми дю Плен (11 мая 1412 г.), 1200 тежки конника слезли от конете и се построили зад ров като имали на фланговете си 500 стрелци. Зад бойният ред на коне имало още 2400 леко въоръжени кавалеристи.
При Рюпелмонде (6 июня 1452 г.) херцог Филип подмамил фламандците, изкарвайки ги от укрепленията им на открито поле като изпратил напред малка част от войската си. Те атакували и започнали преднамерено да отстъпват. Фламандците налетели на останалите войски, скритите до този момент. Особено се отличили стрелците на херцога, засипващи със дъжд от стрели пехотата на фламандците.
ВЪОРЪЖЕНИЕ
Първоначално при създаването на Бургундското херцогство, масовият шлем бил базинетът. Той в началото се носел под Големият шлем, наподобяващ ведро, но след 1370 г. бил носен като самостоятелен шлем поради удобната му форма и по-малкото му тегло-до 2,5 кг. След средата на века се появила защита за лицето забрало, закрепено чрез панта над лицето. То можелио да се вдига и сваля по желание на война. Около 1370 г. забралото за по-голяма здравина започнало да закрепва с две панти над слепоочията. Самото забрало получило характерна издължена форма наподобяваща кучешка муцуна хунскул. Тази “муцуна“, снабдена с отвори за очите и за вентилация спомагала лесното дишане на боецът и спирала далеч пред лицето стрелите и мушкащите оръжия. В Германия се ползвал с голяма популярност видът клапвисиер, докато италианци и французи предпочитали забрало с двустранно окачване. След 1400 г. качулката от ризница, айвентайл била заменени от закрепени една към друга метални ленти вентайл осигуряващи по-добра защита срещу върховете на копията, така се появил големият базинет останал доминиращ тип шлем до около средата на XV в.
Може би най-масовият шлем носен в бургундската армия бил саладът. Той се появил се около 1430 г. Той имал изтеглена нагоре форма, с прорез за очите и една “опашка“ защитаваща тила, като лицето под носа оставало открито. Ранните салади имали висока камбановидна форма на купола, докато след средата на XV в. се появили по-приземисти и тесни. Имало три основни групи салад : такива с прорез за очите; с подвижно забрало; с открито лице. Последните били много популярни сред стрелците с лък и арбалетчиците. Към моделите със забрало се добавяла метална пластина бевор, за защита на долната половина от лицето и шията. Шлемовете салад били много използвани при готическият доспех в Германия, където добили ниска, силно изтеглена назад форма. Тя идеално покривала врата и горната част от раменете, които били много уязвими когато конникът се наведял напред за атака.
По-рядко от тежковъоръжената конница, но и от пехотинците се носел барбута. Той се развил от базинета в Италия, използван през втората пол. на XIV-XVв. Наподобява коринския шлем от античността. Има Т- образен прорез пред лицето, понякога разширяван за да го открие цялото, неподвижни набузници и тилна част изтеглена в “опашка“. Ранните модели, до около 1410 г. имали отворено лице и се разпространили главно на Полуострова, изработвани главно в Милано и Венеция. По-късно се разпространили и на континента, главно от работещите за експорт работилници на фамилията Мисаглия в Милано. Барбута се носел с блестяща повърхност или облечен със скъп цветен плат.
Постепенно с новите модни и оръжейни тенденции започнал да се налага и нов тип шлем-армет. Той се появил се като наследник на големият базинет около 1450 г.. Армета бил съставен от купол, от който върху тила се спуска тясна пластина, към нея подвижно се захващат набузниците. Те се закопчявали върху брадичката. Очите се закриват от забрало закрепено чрез панти към купола, който над челото е подсилен с допълнителна пластина. Зад тила понякога закрепяли кръгъл диск рондел, които пазел задната част на шлема от сечащи удари. За него се закрепяли пера за украса. Армета бил популярен в Англия, Франция и Италия, а германците предпочитали салад.
Тъй като металните доспехи били скъпи, масово се използвали меки доспехи от плат, натъпкани с различни видове подплата и прошити за да не се размества тя. През 14 век това били акетон и гамбезон, а в 15 в. масово започнал да се използва жак. Той често можел да има метални или костни пластинки, между отделните му пластове. Жакът можел да се носи и в допълнение с метален доспех-ризница, бригантина, защитни части за ръцете и краката. Често върху меките доспехи се закрепяла метална верига от рамото до дланта. Тя трябвало да спира сечащите удари, при тези, които не можели да си позволят доспехи за ръцете. Бургунските жакове имали буфани на раменете, които копирали гражданската мода, а и спирали ефективно сечащите удари върху това важно място.
В края на 14 век масово се използвал т.н. преходен доспех, който в началото на следващото столетие бил сменен от целометалният доспех, наричан бял, поради блестящата си повърхност. С неговото използване започнали да отпадат от употреба хералдичните дрехи, носени над доспехите по-рано-сюрко.
Масово била използвана и бригантината. Това бил доспех съставен от множество малки пластини, разположени като рибени люспи и прикрепени към плат или кожа чрез нитове, като оставали от вътрешната страна. Техните главички виждащи се от външната страна често бивали позлатявани или посребрявани. Често платът бил скъп и оцветен в ярки цветове.
През 14-15 век пехотата използвала големи щитове наречени павеза. Щитът се изработвал от леко дърво с височина 100-150 см. и ширина 40-70 см.. Повърхността му се покривала с пергамент или кожа и се украсявала най-често с гербът на града от където бил и собственикът на защитното средство. Отзад имал система от ремъци, с които да е носи на гръб по време на поход, а в долната си част метален шип, чрез които се забивал в земята. Павезите били много предпочитани от арбалетчиците, които се криели зад тях докато презаредят арбалета си, т. е. времето когато били най-уязвими.
Имало и големи павези достигащи до 200 см. височина и имащи специални подпори от задната си страна. Те се използвали като стационарни щитове по време на обсадни действия, като зад тях се криели стрелци с лък, арбалет и огнестрелни оръжия, стрелящи по крепостта.
Масово се използвали и малки юмручни щитове – беклер, направени от метал или дърво и метал. Те не пречели на боеца поради малките си размери. С тях се парирвали противниковите удари с меч.
Бургундските херцози хвърляли огромни суми за закупуването на доспехи и оръжие. През 1386 г. Филип Смели закупил 4000 щита, като заповядал да нанесат на тях червено-белият му герб. През 1435 г. Филип Добри закупил в Антверпен 48 ризници, а в 1449 г. 146 бригантини и 649 шлема. През 1446 г. той закупил и 500 арбалета със стоманен дъги на лъка, голяма рядкост за времето си.
През 15 в. все повече започнали да се налагат ръчните огнестрелни оръжия. Въпреки, че стреляли на близка дистанция, бавно се презареждали, те извоювали мястото си по бойните полета. През 1411 г. херцогът Жан имал 4000 от тях, а Шарл Смели въоръжил 1/3 от пехотата си с аркебузи.
Артилерията била на почит в бургундските армии. В описа на арсенала на Филип Смели от 1396 г. се споменават две оръдия стрелящи със стрели. Той поръчал през 1368 г. на двама братя леяри – Жак и Роланд Майорка да отлеят дузина крупнокалибрени оръдия. В битката при Грандсон през 1476 г. швейцарците завладели от Шарл Смели 200 оръдия от всякакъв калибър. Наличието на голям оръдеен парк наложило през 1315 г. да се създаде длъжността началник на артилерията.
Attached Files
Comment