Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Tракийската ромфея

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Tракийската ромфея

    Тракия и околният свят. Научна конференция-Шумен, 2004 г.
    МИФ 9, 2005 г. 285-294 с.

    За тракийската ромфея

    Станимир Димитров


    Предмет на настоящата статия е едно странно оръжие откривано по нашите земи, безспорно свързвано от изследователите с траките. Към момента са ни познати десет находки, за повечето от които не е известна твърде малко информация. Случайността на откриването им и изваждането от археологическия контекст пречат за правилното датиране и интерпретиране на материалите.
    Ще си поэволим в следващите няколко реда да дадем кратко описание на оръжията и другите материали откривани с тях, като се надяваме те да спомогнат разбирането на идеята ни:
    с. Сатовча, Гоцеделчевско. В гроб от каменни плочи. Оръжието-силно корозирало. Запазена дължина:83 см.; дължина на дръжката:78 см. Открито заедно с бронозов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч(?), глинени съдове. Датировка: ІV в. пр. Хр.
    с. Дебрен, Благоевградско. В гроб. Оръжието е определено от откривателите като тънка желязна сабя . Месосъхранение-неизвестно. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: ІV в. пр. Хр.
    гр. Разлог, Благоевградско. В каменен гроб. Оръжието силно разрушено, открито върху дясната ръка и рамо на погребания. Запазена дължина: 110 см.; ширина на листа: 2,20 см.. Открито е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
    с. Плетена, Благоевградско. Зидан каменен гроб. Оръжието е повредено-липсва голяма чяст от острието. Запазена дължина: 115 см.; дължина на дръжката: 38 см.. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на ІV в. пр. Хр.-първата половина на ІІІ в. пр. Хр.( Фиг5 ).
    с. Руен, Пловдивско. В каменен гроб. Дължина:137 см., като горният край е отчупен; дължина на дръжката:53 см-в задния край с кръгъл отвор. В широката част на острието-кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка-ІІІ-ІІ в. пр. Хр..( Фиг. 6 )
    с. Червен, Пловдивско. Запазена дължина: 145 см.; дължина на дръжката: 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката-по един кръгъл отвор. Ширина на острието: 2,50 см. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр..( Фиг. 4 ).
    Асенова крепост, Пловдивско. силно повредено-върхът е отчупен, а дръжката-сцепена на две. Запазена дължина:128 см.; дължина на дръжката:52 см., като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр..
    с. Цар Калоян, Пловдивско. Зидан гроб. Оръжието е определено от разкопвача като желязно копие, остро само от едната страна, дълго 1,17 м., изковано от цяла желязна пръчка така, че по-широката му част е дълга 0,63 м., а останалата част-по-дебелата, съставя дръжката, която види се е била натъквана на върлина . Дръжката на оръжието има два отвора, а долната по-широка част на острието е снабдена с два отвора, в които има две железни халки. Открито е в гроба заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна, железен връх на копие. Датировка: ІІІ-І в. пр. Хр. (Фиг. 2).
    с. Брястовица, Пловдивско. Открито в зидан гроб. Било е счупено на три части. Ширина около 3 см.Датирано в IV в. пр. Хр
    с. Забърдо, Смолянско. Открито е в пещера. Дължина: 147 см.; дължина на дръжката:58 см.; острието е извито. Два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Оръжието е подобно на това от с. Цар Калоян. Вероятна датировка:ІІІ-І в. пр. Хр.
    Въз основа на горните данни може да се обобщи следното заключение: налице е едно оръжие със средна дължина на запазените екземпляри:145 см. То е изработено от една пръчка желязо, като тялото му може да се раздели на две ясно разграничени части:
    1.острие с издължена триъгълна форма-право, а в два от случаите със закривена вътрешна страна, на която е разположен режещият ръб. Външната страна е по дебела и няма режещ ръб. Средна дължина: 86 см.; ширина при основата: 3,50-2,20 см. В долната си част към режещия ръб, острието е снабдено с кръгъл отвор, а в два от случаите в отворите има железни халки.
    2.дръжка с трапецовидно сечение. Средна дължина:59 см. В долния си край дръжката има оформена ръкохватка с два отвора, а при някои от екземплярите се срещат идатини, които я ограничават от двата края.( Фиг. 1 )
    Какво е описаното по-горе оръжие? Борис Дякович го нарича желязно копие . По-късно Петър Детев го описва като меч-копие , а проф. Георги Михайлов отбелязва приликата му с оръжието, държано от някои даки от релефите от Адамклиси. ( Фиг. 3 )
    Сравнявайки находката от с. Плетена с два пасажа от Плутарх и Тит Ливий, Димка Стоянова-Серафимова предполага, че това е описваната от тях ромфея /румпия. Характеризирайки това оръжие като меч, към мнението на Стоянова-Серафимова се присъединяват Христо Буюклиев и Камен Колев,а Кирил Жуглев се връща към терминологията на П. Детев и го нарича копие-меч . Като цяло в гореспоменатите автори се оформя представата за оръжие, използвано за мушкане и сеч от пеши и конни войни.Производството му се локализира в Родопите, като е използвано изключително от траки.Най общо датировката му се отнася към IV-I в. пр. Хр.
    За по-детайлна защита на тезата ни, която ще изложим по-долу, ще си позволим да цитираме споменатите пасажи от Тит Ливий и Плутарх. Първият описвайки бойните действия между консула Сулпиций и Филип V през 202 г. пр. Хр., между другото казва:
    Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата .
    Плутах пък описва битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. така:
    Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове (τυνεοι-б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи .
    Както отбелязва Г. Михайлов, щитовете споменати от Плутарх са наречени τυρεοι , като названито им произлиза от думата врата , предизвиквайки представата за голям правоъгълен или овален щит, подобен на латинския scutum . По този начин за ромфеята е оставала свободна само дясната ръка. Споменатото от Плутарх поклащане на дясното рамо би се получило само, ако оръжието е закрепено към гърба на притежателя си с ремък или пък е било поставяно в своеобразна ножница, също носена на гърба.Ако разгледаме детаилно пасажът от същия автор, ще открием два отчетливо разделени момента: свидетеля на битката( пълководеца Назика ) е видял траките с това оръжие издигнато над рамо пред римския строй, а в следващият миг те вече са атакували и се врязали в легионите. В такъв случай възникват два въпроса: Първо: как в стремителната атака на неприятелските редици бойците биха могли с една ръка, държейки дръжката на това дълго близо 150 см. оръжие, прикрепено за гърба да го изтеглят готово за бой, а в другата да носят тежък щит? Второ: за какво е използвано оръжието-за сечене или за мушкане и как се ползвало в мелето на битката?
    Описаната от Плутарх тракийска войскова част не е сбирщина от хора, а ако се съди по еднаквостта на облеклото и въоръжението явно става въпрос за добре екипирана войскова единица, организирана и подчинена на един замисъл. Големите щитове предполагат сгъстен строй, подобен на македонската фаланга или римския легион, където такова дълго оръжие, използвано за сечене би било неизползваемо поради липса на пространство. Характерни за гърци, македонци и римляни са късите мечове (дължина 50-60 см.), като за римляните Тит Ливий и Флавий Вегеций Ренат казват, че воиниците били обучавани да мушкат, а не да секат.
    Само две от описаните по-горе находки имат криви остриета, което предполага удобство при сечене, докато при останалите остриетата са прави. Едва ли с такова дълго (135-150 см.) оръжие, със сравнително тясно острие, би било удобно да се нанесе сечащ удар върху един добре брониран противник, като например римляните с шлемове и железни ризници, прикриващи се зад стена от щитове . Като се има предвид формата на оръжието, много по-удобно би било с него да се мушка, като се държи с две ръце, но тогава възниква въпросът как се носи големия щит. Дори и да се носи от физически силен боец, то ако се държи накрая за ръкохватката, би се нарушил баланса му. В такъв случей пробивната му мощ ще е нищожна и тънкият връх ще се счупи. Това предложение влиза в противоречие с данните на Тит Ливий, където дългите румпии се преплитали в ниските клони на дърветата (т.е.предполага се, че с тях се е эамахвало), а също и с изображенията по релефите от Адамклиси, където служещите си с това оръжие го държат с две ръце. Явно има съществено разминаване между запазените данни и предположенията на съвременните изследвачи. То се подсилва и от следната забележка на античния лексикограф Хизихий: Ромфея-тракийско оръжие за защита- махайра, меч или дълго копие .
    Ако погледнем съпровождащия инвентар, на някой от оръжията за които имаме данни, се вижда, че той съвсем не е беден. Още по-интересен е и фактът, че там присъстват допълнителни нападателни оръжия: в един от случаите копие; а в друг къс меч, което показва, че притежателя на т. нар. ромфея не е разчитал само на нея. Странно е за редови войни наличието на стабилно защитно въоръжение: в три от гробните комплекси присъстват бронзови шлемове(Сатовча, Дебрен, Плетена ), като единия от тях е комбиниран с бронзова броня(Сатовча),а втория с бронзови наколенници, шест торкви и вероятно кожена или платнена броня, подсилена със споменатите от разкопвача бронзови апликации(Плетена). В още един гроб освен оръжието има и бронзови торкви също шест на брой. По принцип в Тракия защитните доспехи са били претежание на състоятелни лица. Заедно със скъпите доспехи се откриват конски кости, или амуниция, което недвусмислено сочи че притежателите им са конници. Категорично може да се твърди ,че такива липсват при описваните находки, което означава само едно-воините използващи тези оръжия са били пешаци. Интересно е, че в нито един от случаите не са открити следи от щит. Това може да се обясни с наличието на оръжие, толкова дълго, защото е трябвало да се държи с две ръце и най-вероятно е използвано за мушкане, а по-рядко и за сеч. В подкрепа на това наше твърдение ще споменем стенописът от откритата през 1982 г. гробница до с. Свещари, Исперихско (до този момент не използван като паралел от занимаващите се с въпроса изследователи) (Фиг.7 ).
    Композицията на стенописа включва конник, следван от двама пешаци и четири жени срещу тях. Първият от пешаците носи на рамото си оръжие, описвано като копие, на главата си има калпак или шлем, а на кръста му се забелязва меч. Странно е, че той държи т. нар. копие за самия му край, а копие така не се носи. Въпреки, че стенописът не е завършен, ясно се забелязва щирокото острие и извития му горен край, т. е. въпросното оръжие изобразено на стенописа от Свещари напълно съвпада с някой от описаните от нас по-горе археологически находки.
    Всичко това ни дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удър, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване(направено е от една пръчка желязо),както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пешаци. (Фиг.8 )
    Те най-вероятно са отговаряли за охраната на своя господар, както е показано и на стенописа от Свещари. Поради липсата на щит тези войни са били снабдени с шлемове и доспехи, защитаващи останалите части на тялото, както и с нападателни оръжия за близък бой. С дългите си оръжия те са държели на разстояние противникът, като особено са били ефиктивни срещу конници, при които защитата от долу нагоре винаги е представлявала проблем. Със сигурност може да се каже, че това оръжие не е меч, но не е и описваната от Тит Ливий и Плутарх ромфея/румпия.
    Като се има предвид датировката на находките, с които се открива това оръжие, то може най-общо да се отнесе към периода ІV-І в. пр. Хр., като подобните оръжия от релефите в Адамклиси, могат да се приемат за негова по-късна реминисценция и поради тази причина считаме за уместно тяхното разглеждане на друго място. В заключение ще цитираме проф. Г. Михайлов, който според нас е дал най-точното определение за разглежданото по горе оръжие: Може би у различните племена или по-скоро през различните епохи името е било давано на различни оръжия от този вид .
    Само нови, добре проучени находки, открити в ненарушена археологическа среда и разгледани заедно със сведенията у античните автори, както и със запазените произведения на изкуството биха спомогнали да се даде точен отговор на въпроса: Какво представлява тракийската ромфея?
    Attached Files

    #2
    Много добра статия :tup: Ама на мен лично ми се струва странна работата.Режещия ръб обратен за извивката на острието предразполага към по силен сечащ удар от обикновено право острие но пък голям щит... навсякъде се споменава за траките че са били яки ама чак пък толкова освен това дръжката на ромфеите е доста дълга (е от 83см оръжие едва ли 78 е дръжка :lol: ) и се предполага че се е държала с 2 ръце.
    А искам да те попитам Гладиаторе наколеннците и шлемовете гръцки ли са а и ромфеите също?
    ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

    Comment


      #3
      шлемовете, без този железният от Плетена, които е грубо копие на т. нар. тракийски тип, заедно с наколенниците са гръцки. Тези от Асеновград имат гръцки печати. Не виждам какъв ти е проблема защитното въоръжение да не е тракийско. Какво значи траките били много яки?
      Last edited by gladiator; 15-12-2005, 18:56.

      Comment


        #4
        Яки говеда знчи римски източници твърдят че са доста по силни и издръжливи от самите римляни ;планинците дрехи почти не носят и каляват телата си с сутринната роса :rock: а и Китов каза че скелетите на тракийски благородници са доста големи като се има в предвид че средния ръст тогава е бил доста по малък от колкото сега примерно са си били яки момци :nod:
        ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

        Comment


          #5
          При оръжие с режеща повърхност навътре се увеличава дълбочината на нанесата рана.
          :church: Regnum Serenissima Poloniae :sm229:

          Comment


            #6
            A правен ли е химичен и металографски анализ на подобни остриета?
            Пази ме,Боже,от приятели,от враговете сам ще се пазя!
            http://ivan-rendakov.blogspot.com/

            Comment


              #7
              гаден пухчо написа
              A правен ли е химичен и металографски анализ на подобни остриета?
              До колкото съм събрал информацията-не

              Comment


                #8
                Страхотно интересна тема си избрал. И добре си я подплатил с археологични данни. Аз се интересувам доста от оръжия и за ромфаята съм чел още отпреди 5-6 години. Имам една моя си теория за произхода й. Тя се среща остновно след появата на македонската фаланга и може би е оръжие подходящо за проправяне на проход в строя от фалангисти, нещо като щвейцарците и ландсне... /ако правилно го пиша/ въоръжени с огромни двуръки мечове. Представи си я как сече върховете на сарисите. Удобна е за тактиката на траките бърз силен удар. Тя е страшно оръжие, може да се нанасят много силни посичашти удари. Относно описанието на шитовете, те може би са били снабдени с ремък и са висяли през рамото и врата на воина с щита той се е пазил до зближаването с врага, след това е хващал ромфаята с две ръци и я е размахвал нанасяйки силни сечащи удари. Неудобно е било това, че тя е можела да се вреже в скутома и после трудно да я освободиш /страшно оръжие но срещу римляните е била малко неподходяща/, но срещи по леки части или фалангисти с каквито са се били траките и даките преди римляните е перфектна.

                Comment


                  #9
                  ne viarvam da se4e sarisite= ostrieto e tvurde tunko, a tova za dvuru4nite me4ove mai ne e mnogo viarna teza. i az sum ia sre6tal no tezi hora slujat za ohrana na znamenata i oficerite, a ne za probiv

                  Comment


                    #10
                    Пускам цитат от книгата на Таранторин "История на бойното фехтоване" : " Для более эффективной борьбы с пехотой или спешенной конницей против-
                    ника, построившейся в фалангу, швейцарцы еще в XIV веке придумали дву-
                    ручный меч, размеры которого иногда достигали 2 метров. Способы действия
                    этим оружием очень точно определил в своей книге П. фон Винклер:
                    "Двуручные мечи употреблялись только небольшим числом очень опытных
                    воинов (трабантов или драбантов - В. И.), рост и сила которых должны
                    превышать средний уровень и которые не имели другого назначения, как
                    быть "Jouer d'epee a deus mains". Эти воины, находясь во главе отряда,
                    ломают древки пик и прокладывают дорогу, опрокидывая передовые ряды неп-
                    риятельского войска, вслед за ними по расчищенной дороге идут другие пе-
                    шие воины. Кроме того Jouer d'epee сопровождали в стычке знатных лиц,
                    главнокомандующих, начальников; они прокладывали им дорогу, а в случае
                    падения последних, охраняли их страшными размахами шпаги, пока те не по-
                    дымались при помощи пажей" (42).
                    Автор совершенно прав. В строю владелец меча мог занимать место але-
                    бардиста, но такое оружие было очень дорого и производство его было ог-
                    раничено. Кроме того, вес и размеры меча позволяли владеть им далеко не
                    каждому. Швейцарцы обучали работе таким оружием специально подобранных
                    воинов. Они очень ценились и высоко оплачивались. Обычно они становились
                    в ряд на достаточном растяни друг от друга впереди наступающей баталии и
                    перерубали древки выставленных пик, а, если повезет, то и врубались в
                    фалангу, внося сумятицу и беспорядок, что способствовало победе следо-
                    вавшей за ними баталии. Чтобы обезопасить фалангу от меченосцев, францу-
                    зы, итальянцы, бургундцы, а затем немецкие ландскнехты были вынуждены
                    подготовить своих воинов, владеющих такими мечам. Это привело к тому,
                    что перед началом основной битвы часто происходили индивидуальные пое-
                    динки на двуручных мечах."
                    Съгласно автора и според мен двуръките мечове са използвани именно за пробив. Онтосно дебелината на острието, какъв е проблема щом може да разсича хора да не може да сече 2 см. дървен прът.

                    Да добавя и още нещо за ромфаята, археологичните находки са стояли в земята и са корозирали. В действителност може би са били по масивни.
                    Last edited by Julian; 16-01-2006, 18:01. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                    Comment


                      #11
                      Чил съм го. Тараторин е много слаб, има на X legio една рецензия на Нефедкин за него прочетия. Доста е поучителна.
                      Значи в статията са използвани 10 ромфеи, наскоро излезе още една публикация в Археология. Вярно, че са корозирали, но ширината се хвнаща лесно. Трудно, ако не и невъзможно е да отсечеш със сечащ удар копие. то е дълго и вибрира, така че силата на удара не е голяма.

                      Comment


                        #12
                        Идеята за използването на ромфеята като оръжие за пробив срещу македонската фаланга, изказана от колегата, ми се струва несъстоятелна поради няколко причини.
                        -самата фаланга е създадена като настъпателно оръжие. Тя се предвижва напред, така че дори и да успее тракиецът да отклони пика или две, то другите неминуемо ще го набучат. Самото оръжие е тънко за да има такава голяма сила, за да отсече дългото острие на пиката. При удар тя ще вибрира, може да се отклони, но няма да се прекърши. Полибий пише, че на римски легионер при среща с фалангити му се падали по три-пет копия. Така, че колко пъти трябва да замахва нашият човек за да ги отсече?
                        -щитът описан с термина tureoy е същото каквото е римският skutum-т. е. прекалено голям и тежък за да виси на ремък през врата на биещият се тракиец.

                        Comment


                          #13
                          Странно аз пък съм чел, че ромфеите са с по-дебели остриета и всявали ужас сред враговете, включително и римляните, но тези снимки показват точно обратното - явно острието на ромфеята е било тънко като на рапирата.
                          Ами в такъв случай траките излиза, че са били съвсем безпомощни срещу фалангите на македонците. Като се има в предвид и че леката им пелта също трудно би ги предпазила от дългите копия. А все пак тогава единствената загуба в кариерата на Александър Македонски е срещу Трибалите, които така и не успява да покори.
                          Дали тогава уравновесяващия фактор не са били тракийските колесници, в които вероятно са били разполагани и стрелци?
                          Гладиатор според теб какъв е шансът на колесниците при сблъсък с фаланги?
                          (\_/)
                          (°_°)
                          (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                          Comment


                            #14
                            Фалангата само трябва да си наведе копията и колесниците са дотам.
                            Траките нямат колесници. това което се открива при разкопки са някакви парадни, богато украсени коли, но не са бойни средства.
                            Колесниците явно си остават в героичната епоха, а и нашият терен не предполага масираното им използване.
                            Когаато Александър навлиза в проходите, траките спускали коли похълмовете мъчейки се да пометат македонците.

                            Comment


                              #15
                              Дали светлина върху това, как се е използвала ромфеята няма да хвърли малко инфо за начина на ползване на едно китайско оръжие (не му знам името ) което предсавлява "катана" закрепена на 1.5 метров прът (мяркал съм го по филми само )
                              Аз не можах да намеря нищо :shrug:

                              знам че няма никаква база за сравнение между двете но се чудех как се справят китайците с подобна кръстоска м/у меч и копие

                              Comment

                              Working...
                              X