Германската икономика 33-39

[mellisa]

,

[dibo]

http://www.historylearningsite.co.uk/nazis_and_the_german_economy.htm

[Avatarx]

По повод на 60 години от 9ти май, победителките се сещат, че един два документални филма може и да повишат аудиторията и образоват зрителите им. Та сега на запад сме заляни от всякакви такива информации, повечето с доста пропаганден и откровенно необективен харакер.
Мерси

Ами тук при победените минаха доста документални филмчета вече. И игрални също. Доколко са обективни е нещо субективно. Но действително имаше изключително интересни документални кадри. Между другото се продават и едни дискове (двд) с кадри от ВСВ(например в амазон), та ако някой случайно ги е гледал да каже дали си струва да се купят.
За съжаление за икономиката изобщо познанията ми са ограничени, така че на основния ти въпрос не мога да отговоря.Знам само, че доста капитали са се стекли 'отвън' така да се каже. Англия, САщ и пр.

[Imperial]

Въпросът е доста сложен и ми е интересен отдавна, имам много статии по въпроса, но не мога да ги пускам тук Отдавна искам да напиша изложение по въпроса, но няма време.

С една дума няма нищо вярно в "икономическия гений на Хитлер".

Хм, мелиса, ще ти пратя едно ЛС с идея по въпроса.

[rambler]

Въпросът е доста сложен и ми е интересен отдавна, имам много статии по въпроса, но не мога да ги пускам тук

Защо , и на мен би ми било интересно да ги прочета, тъй като засега спадам към мнозинството, което мисли, че Хитлер / или по-точно неговата прозорлива икономическа политика/ са измъкнали Германия от тресавището след Ваймарската република.

[Imperial]

заради copyrights и нестандартен формат.

ще видим какво може да се направи...

[HELLCAT]

В икономическо отношение Хитлер е бил лаик. В дъното на "икономическото чудо" стоят идеите на друг човек - на Ялмар Шахт - като директор на Райхсбанк и по - късно като райхсминистър на икономиката. Данъчните бонове и "мефо" полиците; трудовата повинност и аутобаните са рецепти на германските икономисти от 20 - те години, но по - различни причини - най-вече - финансови - не са реализирани от кабинетите на Ваймарската република. Апропо - трудовата повинност е рецепция от българската "Трудова повинност" на А. Стамболийски.

[Док Холидей]

Единственото, с което мога да помогна е инфо за Шахт. Той е голяма лисица. Ако някой има желание да каже - ще си го получи след седмица.

[Любенов]

Единственото, с което мога да помогна е инфо за Шахт. Той е голяма лисица. Ако някой има желание да каже - ще си го получи след седмица.

Благодаря предварително !

[Lasombra]

Май забравяте за пословичната трудолюбивост на немския народ, който му се е наложило да измъква Германия и след това, което остава след намесата на Хитлер (планът Маршал е насочен основно към превръщането на Германия в защитна стена или плацдарм срещу СССР, и няма социални цели). Освен това, нищо чудно Хитлер да е нищо повече от пионка на монополите.

[mellisa]

,

[dibo]

Не е трогателно - скучно е :vsad:

[Shelenberg]

Ето нещо интересно по въпроса от книгата "Речник на Третия райх"

Каквито и да са били международните фактори, основата за видимия просперитет на Германия след 1933 г. е несъмнено военната икономика Wehrwirstchaft. Преди идването на Хитлер на власт вече е започнало някакво превъоръжаване, но нарасналите военни нужди и окончателното открито насочване към превъоръжаване дават силен тласък на германската икономика.

През този период на преден план изпъква личността на Ялмар Шахт. Като отплата за постигнатото от него обединяване на индустриалците около каузата на Хитлер, той за втори път е назначен през март 1933 г. за президент на Райхсбанката, а през август 1934 г. - за министър на икономиката. Шахт проявява изобретателност в мобилизирането на ресурсите на Райхсбанката и в намирането на заобиколни начини за финансирането на превъоръжаването. Малко повече след като Хитлер е обявил мобилизация на една армия от 36 дивизии, през март 1935 г. Шахт е назначен за генерален пълномощник за военната икономика. Така посоката на развитие на германската икономика бива ясно очертана и с въвеждането на Четиригодишния план през септември 1936 г. Германия прави още една стъпка към пълното военизиране на икономиката си.

Икономическия живот в Третия райх е организиран под ръководството на Райхпалата на икономиката в национални групи, най-важната сред които е индустриалната. Германските индустриални концерни все повече осъзнават необходимостта от пряка връзка с влиятелни правителствени отдели и за тази цел директорските постове са дадени на висши членове на нацистката партия. Докато Шахт продължава да е министър на икономиката (до 1937 г.) и президент на Райхцбанката (до 1939 г.), индустрията повече или по-малко е в състояние да устоява на настъплението на партийните директори, но с назначаването на Функ на мястото на Шахт и избухването на войната повечето директори вече са от СС и Гестапо. След края на 30-те години, с изискванията на Четиригодишния план, стремежът към самозадоволяване (аутарки) и темповете на превъоръжаване, индустрията става все по-доходна, но все по-зависима от държавата.

В същото време, в края на 30-те години и през първите години на войната в структурата на германската индустрия се наблюдават важни промени. След 1933 г. влиянието на картелите укрепва невероятно много и процесът на концентрация на промишлеността просължава с бързи темпове. Със законите от октомври 1937 г. се разтурват всички корпорации с капитал под 40 000 щатски долара и се забранява учредяването на компании с по-малко от 200 000 щатски долара. От около 9500 акционерни корпорации през 1932 г. техния брой спада на 5400 през 1941 г.

От друга страна, големите фирми се стимулират и Министреството на икономиката получава правото да създава нови картели и да принуждава компании да се присъединят към тях. Стремежът към икономическо самозадоволяване представлява основна водеща линия в Четиригодишния план, чието изпълнение окуражава Круп да финансира проекта за производство на синтетичен каучук (Буна), кара ИГ "Фарбен" да основе компанията "Брабаг" за производство на бензин от лигнитни въглища и изисква осъществяването на научна и развойна дейност в областта на синтетичните влакна.

Онези от големите индустриални групировки като ИГ "Фарбен", които сътрудничат изцяло, жънат богата реколта. Между 1938 г. и 1943 г. работната сила на този огромен картел нараства с 50%, а печалбата му със 150%. Не всички индустрии така успешно реагират на държавните нужди. По-консервативната стоманодобивна индустрия отначало се колебае, но по-късно е принудена от държавата да финансира (фактически) своя собствен конкурент - огромния национален комплекс "Херман Гьоринг".

През този период на Третия райх най-важните промени в германския капитализъм са: увеличаване на неразпределената печалба; подчиняване на акционерите на интересите на директорите; намаляване на значението на банковия капитал; контрол на разпределението чрез монополна индустрия; и доминиращо място на индустриалната сцена за химическата индустрия и някои металургични индустрии.

Последните мирни години и първите години на ВСВ се оказват безкрайно доходен период за германската индустрия: през трите години преди 1942 г. промишлената експанзия е 50% годишно. Към 1941 г. голяма част от тази експанзия се постига с помощта на робския труд на чужденци. Заводът ИГ "Фарбен" в Аушвиц е само най-известният пример за масово прилагане на принуждението при набирането на работна ръка: през 1944 г. Круп използва 70 000 чужденци като работна ръка от над петдесет лагера в областта Есен, а и по-малки концерни от германската индустрия са се облагодетелствали от евтиния труд на чужденците.

Сред големите индустриалци бавно започва да възниква резервираност към режима и към все по-гибелния ход на войната, но само за един от тях, за директора на "Круп" Евалд Льозер се знае, че е бил активен участник в заговора от юли 1944 г.

През 1942 г. Алберт Шпеер е назначен на поста министър по въоръженията и военното производство. Само за година той става фактически диктаторът на германската индустрия. Чудесата в промишлеността, които постига, са осъществени чрез комитети на производителите, а предишните държавни и армейски агенции-купувачи са заменени с около 6000 нещатни администратори. Към 1944 г. дните на Хитлеровия Райх са очевидно преброени. Съюзническите бомбардировки се насочват по-избирателно към индустриални обекти, съветската армия настъпва в Източна Прусия и планът "Моргентау" изглежда дава знак за намеренията на западните съюзници по отношение на германската индустрия.

Сега краят идва бързо. Големите концерни, дори "Круп", започват да настояват за компенсация на щетите от войната и бързо изплащане на дълговете от Райха. Инвестициите в нови заводи са съкратени. Най-сетне германската индустрия е видяла предвестника на близкото зло. Но вече е твърде късно. В последните дни на войната, като част от заявената политика за сравняване със земята, но повече поради отмъстителен нихилизъм, Адолф Хитлер нарежда тотално разрушаване на инфраструктурата на германската индустрия. Едва сега държавата открито се противопоставя. В съюз с някои гаулайтери и германски индустриалци като Роланд от "Круп", Алберт Шпеер категорично отказва да се подчини. В последния момент германската индустриална база е повече или по-малко незасегната, за да изчака новите чудеса на следвоенното Wirtschaftswunder (не е преведено но май означава "икономическо чудо").