Съобщение

Collapse
No announcement yet.

1942 - десантът при Диеп

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    ---

    Гоги, напълно съм съгласен с теб - това е и реалното значение на операцията (извън политическата необходимост, която я диктува).

    Рамщайн, хич не съм съгласен с написаното от теб, веднага ще поянсня и защо:

    Не можеш да използваш като пример за техническата възможност на мащабен десант в средата на 1942 г., десантни операции, случили се през 1943 г., когато не само са натрупани много повече сили (приблизително двойно повече сухопътни сили, големи ВВС сили), но са и произведени и приведени в готовност до 4-5 пъти повече десантни средства и оброудване, при това, в този процес са отчетени уроците от тази първа мащабна десантна операция (имам предвид тази, която обсъждаме).
    Второ, операцията в Северна Африка се провежда на страничен фронт, на който не само че Германия не разполага с почти никакви сили, но и няма какавто и да е възможност да маневрира с тях или пък да ги усили ефективно. Към това следва да се прибави и фактът, че Съюзниците (в пълна противоположност на силите на Оста) имат почти пълна оперативна свобода на този театър, което означава, че могат свободно да маневрират със силите и ресурсите си. И трето, но не последно по значение - тази десантна операция се провежда на територии, принадлежащи на републиката на Виши, като не само се очаква поради това да няма никаква съпротива от страна на наземните сили (които при това са сравнително малки), но и самата операция е подкрепена със сериозни дипломатически инициативи именно в тази насока, които частично се оправдават.
    Що се отнася до десантните операции на Тихоокенаският флот на САЩ, то те се отнасят предимно към 1943 г., но като цяло се извършват срещу много по-зле въоръжен враг, разполагащ с неимоверно по-малки сили и на театър, който не само е изолиран, но и не позволява маневриране на сухопътните сили на отбраняващата се страна в стратегически мащаб. В прочем, тези десантни операции се провеждат и при пълното превъзходство на съюзницеската флота в региона, нещо което трудно би могло да се постигне без големи загуби на Европейският театър.

    Ако се върнем на обсъжданата хипотетична десантна операция от 1942 г., то нейният шанс за успех дори в инициаращата фаза не би бил по-голям от 5-10% от шанса за успех на десантната операция в Северна Африка. Това се дължи не само на неимоверно по-слабите сили, които биха могли по това време да бъдат задействани в нея, но и на особеностите на предполагаемият театър на действие, които са коренно различни и много по-неблагоприятни от тези в Северна Африка и още по-наблагоприятни от тези, при които се осъществява упоменатата операция "Факел".

    Що се отнася до доводите за "разтягане на фронта на Германия" - те биха имали смисъл само при положение, че Германия не разполага с достатъчно войскови съединения във Франция и Северна Германия. При това, ефектът от разтягането би започнал да се усеща единствено при траен конфликт, т.е., ако съюзниците не само осъществят операция, но тя е успешна и им позволи да прехвърлят достатъчно съединения във Франция (тук под "достатъчно" следва да се разбират минимум 15-20 пехотни дивизи и поне 8-10 мобилни дивизии (от които поне 5 танкови), които да се задействат в първият месец на операцията). Дори и в този случай, те биха могли да разчитат едниствено да сковат немските съединения на запад и евентуално да отклонят част от ресурсите към себе си (но само част).
    Като се има предвид обаче опитът от Дипеската операция, подобно ранно и неподготвено откриване на Втори фронт почти сигурно би довело единствено до загуба на включените в него съединения, без да причини каквото и да е отклоняване на сили от ИЗточния фронт. Още по-катастрофални биха били последиците при парвилни действия на немсакта страна (т.е., ако тя позволи на съюзниците да прехвърлят поне 15-20 съединения, след което нанесе концентриран удар върху плацдарма - почти сигурният резултат би била загубата на 80-90% от тези сили, което автоматично ще означава, че откриването на Вторият фронт ще трябва дасе отложи поне с още година спрямо ТР).
    Рамщйн, вероятно в сметките си пропускаш следните три основни фактора: способността на немското командване напълно свободно да маневрира със силите и ресурсите си в рамките на целият потенциален театър; фактът, че то разполага с готови и на място достатъчно сили за отбиване и на атака о 20-30 съединения; с това, че съюзниците през 1942 г. се намират в общо взето лошо състояние и възможностите и силите им на Верпоейският театър едва достигат за покриване на текущите нужди без да говорим за Вторият фронт в Европа.
    Последното особено се отнася до Великобритания, която през тази година с труд удържа немско-италианските офанзиви в Северна Африка, която е ключова за империята. Вярно е, че към 1943 г. тя успява да съсредоточи там достатъчно сили и средства, но все още сериозен проблем представлява организацията им (тук влиза в действие споменатият от мен фактор - през тази година се изпробват нови доктрини и организационни схеми, които се оказват много удачни и напомнят на немските - особено в бронетанковите сили - но те въздействат само върху подготвяните на територията на британските острови съединения и то защото те не са въведени и сковани в битка).

    Явно основният проблем, който към момента се очертава в дискусията е доколко е било възможно отварянето на Втори фронт в Европа през 1942 г. Според мен (въз основа на изложеното дотук) това е било невъзможно - в най-добрият случай съюзниците биха могли просто да изразходват събраните дотук сили и средства, без да постигнат нищо съществено (най-вече, без тази офанзива да има каквото и да е отражение върху събитията на Източния фронт). Което автоматично би означавало, че шансовете им да сторят същото през следващата година съществено намаляват. Така че решението на Чърчил ще да е напълно стратегическо оправдано.

    Бихме могли да си представим един хипотетичен вариант, при който САЩ хвърлят основните си усилия към Европа, но дори и в този случай те не биха могли да струпат бързо достатъчно средства - не и преди края на лятото, когато шансовете за успешни действия се редуцират съществено. Докато това решение би имало много пагубен ефект върху Тихоокеанският театър, особено като се имат предвид плановете и реалните действия на япноските въръжени сили за 1942 г. Разбира се, решението да се предотави приоритет на Тихоокенският театър отговаря и на интересите на САЩ, което е също сред главните стратегически фактори, довели до това правилно, според мен, решение.

    Като се има предвид организационната структура на британските съединения, то 10 000 души е общо взето нормално за усилена бригада (това означава минимум 2 пехотни полка или между 5 и 8 пехотни батальона (а това са около 6 000 души пехота), плюс поне 2-3 батальона тежко въоръжение (още поне 1000-2000 души), плюс няколко танкови роти (още поне 600-700 души), плюс един-два инженерни батальона (още омежду 600-800 души) плюс някаква артилерия, плюс персонала на десантните съдове, плюс съответните поддържащи подразделения - общо взето се събират десетина хиляди (да не забравяме, че по това време все още стандартните пехотни дивизии на англичаните (и британската общонст) са квадратни - от две бригади, всяка с по два пехотни полка и съответното могъщо количество поддържащи подразделения (т.е., поне 16-18000 души)).
    Да не говорим, че с подобни сили не може да се разчита на нещо повече от унищожаване на герамнският гарнизон в града и организиране на някакъв рейд в района, който няма как да продължи повече от 2-3 дни, след което тези сили ще бъдат обкръжени и унищожени.

    Comment


      #17
      "Бойна слава" във в-к Компютри!

      без намесата на кокретни числа няма да мине , развитието на теоретична битка би трябвало да има някви стоиности които да се сравняват .

      конкретно за десант в Европа през 1942г. имам предвид както отбелязах и по горе пълномащабен десант( не само Британия) които да включва САЩ , Британия( всичко което включва) , обособени части от избягалите от покорените Европеиски страни .
      За такъв да се изпозва максимално наличната техника , наи-вече сухопътната техника , като на другите театри да не се предоставя големи количества ( примерно многото техниката предоставена на британците в Египет , несигурните маршрути за ленд-лиз да се избягват).

      наличието на специализирана инжинерна техника винаги е предимство( не винаги тя се използва достатъчно правилно) , но не може да се каже , че малката операция в Диеп е послужила за натрупване на достатъчна разузнавателна информация( наи-малкото пък за някъкъв опит) за това какви отбранителни съоръжения ще строят немците , и от нея да се вадят изводи каква да е техниката.

      сравнението , че и САЩ могат да поискат помощ от СССР с/у Япония в конкретния период не е много умесно , СССР имат договор за ненападение с Япония ( макар , както бяхме отбелязъли това може да се заобиколи) , САЩ са в воина и с Германия и Япония , на континенталната част на САЩ не се водят битки( и няма вероятност за такива ) безброи пъти споменавани неща .Така , че за някъкви големи приоретети за Тихоокеансакта кампания трудно може да се говори.
      САЩ напълно могат да държат нещата в свои ръце с Флот и съпровождаща Авиация.

      Comment


        #18
        Рамщайн, изненадваш ме:
        RAMMSTEIN написа
        сравнението , че и САЩ могат да поискат помощ от СССР с/у Япония в конкретния период не е много умесно , СССР имат договор за ненападение с Япония ( макар , както бяхме отбелязъли това може да се заобиколи) , САЩ са в воина и с Германия и Япония , на континенталната част на САЩ не се водят битки( и няма вероятност за такива ) безброи пъти споменавани неща .Така , че за някъкви големи приоретети за Тихоокеансакта кампания трудно може да се говори.
        САЩ напълно могат да държат нещата в свои ръце с Флот и съпровождаща Авиация.
        В крайна сметка, САЩ въобще влизат във войната именно заради Япония и своите интереси в Тихия океан. Това от само себе си подразбира, че този театър за тях е основен, още повече, че от Европа за тях няма абсолютно никаква непосредствена заплаха, за разлика от войната им с Япония, която лесно би могла да се превърне в катастрофа. И именно 1942 г. е решаващата година от войната на този театър, където силите на САЩ са много далеч от това да бъдат достатъчни - особено по отношение на сухопътните сили, но и когато става въпрос за ВВС и ВМС.
        С Великобритания нещата не стоят така, но пък основните й проблеми са два - Египет (където естествено се пращат основните сили, защото загубата му почти автоматично изважда Британя от войната (във всеки случай, изважда колониите, без които тя е твърде слаба)) и отбраната на Осторвите. Естествено, тези две задачи имат несъмнен приоритет пред Вторият фронт.
        Нещо повече, необходимостта от бързо откриване на Втория фронт се диктува от неуспехите на съветската армия и въобще - от влизането на СССР във войната. Но не може да се каже, че перди войната, а и по време на самата война интересите на Съюзниците (ако ги разглеждаме заедно) и СССР съвпадат, освен по отоншене на войната срещу Германия. И ако за СССР въпросът с Вторият фронт изглежда жизненоважен (и широко се използва от съветската пропаганда), то за съюзническата стратегия той съвсем не е толкова наложителен - още повече, че те така или иначе действат по схемата "континентална блокада", която е сигурен и значително по-безопасен път за спечелване на войната.
        Т.е., да го кажа по друг начин - независимо от конкретните условия, Великобритания и САЩ нямат непосредствена нужда от откриване на Втория фронт, още повече, че 1942 г. е най-горещата за тях година на войната, когато мактсимална част от силите им са въвлечени другаде.

        Ако се върнем на конкретиката - през тази година (1942) Вермахтът държи достатъчно големи сили в Западна Европа. В момента нямам точен разчет, а и тази тема лежи малко извън конкретните ми интереси, но става въпрос минимум за десетина първолинейни съединения и поне 50-60 по-слабо екипирани. В най-добрият случай в самата Британия по това време има около 20-30 дивизии в различна степен на готовност (повечето са далеч от пълна боеспособност, както отбелязах, в този период тече усилена реорганизация) и още няколко сащиански съединения. Дори и само сравняването на силите не говори въобще в полза на съюзниците, без да се взима предвид качествената страна на нещата.
        Към това следва да се добави, че въздушните сили на съюзниците са малки, произведени са много малко десантни средства, а специализирани - почти никакви. Мога да се поровя за конкретни данни, въпреки че сега не ми се занимава - пред време се бях интересувал, но сега не помня точните числа.
        Дори и да приемем, че САЩ ще насочи основната част от средствата си към Европа (което не му е нито в интересите, нито пък е разумно от стратегическа гледна точка), трябва да имаш предвид следното нещо - сухопътната армия на САЩ към момента на влизането им във войната е мизерна - не повече от 20-30 сухопътни дивизии общо, плюс две-три мобилни. ЗА да се произведе необходимата техника и въръжение, за да се подготвят и обучат призивниците е необходимо време, а САЩ влизат във войната в самия край на 1941 г. Дори и при максимално усилия не биха могли да имат 30-40 готови за действие в Европа съединения преди края на лятото на 1942 г., а все още ще им остава да ги прехвърлят във Великобритания. Което автоматично означава, че най-рано сериозен десант може да се направи в края на есента на 1942 г., когато шансовете за успех, а още повече за развитие на успеха са никакви.
        Не забравяй, че преди войната нито в САЩ, нито във Великобритания има каквато и да е редовна военна служба или наборна армия, което означава, че няма подготвени кадри, нито има натрупано съответното количество въоръжение и инфраструктура. При това, двете държави разчитат основно на флота за опазване на интересите си, което означава, че там са се съсредоточавали основното количество военни разходи във междувоенния период.

        И накрая за операцията в Диеп - тя послужва за натрупване на опит не толкова за справяне с немските укрепления, колкото в организирането на десантна опарция, която по характера си е една от най-сложните въобще операции. Всеки подобен опит дава много ценна информация. Още повече, че Съюзниците, за разлика от СССР, са много по-чуствителни към човешките загуби, а пък и ресурсите им (специално на Великобритания) не позволяват подобни разходи.

        Comment


          #19
          Като се има предвид организационната структура на британските съединения, то 10 000 души е общо взето нормално за усилена бригада (това означава минимум 2 пехотни полка или между 5 и 8 пехотни батальона (а това са около 6 000 души пехота), плюс поне 2-3 батальона тежко въоръжение (още поне 1000-2000 души), плюс няколко танкови роти (още поне 600-700 души), плюс един-два инженерни батальона (още омежду 600-800 души) плюс някаква артилерия, плюс персонала на десантните съдове, плюс съответните поддържащи подразделения - общо взето се събират десетина хиляди (да не забравяме, че по това време все още стандартните пехотни дивизии на англичаните (и британската общонст) са квадратни - от две бригади, всяка с по два пехотни полка и съответното могъщо количество поддържащи подразделения (т.е., поне 16-18000 души)).
          вика Gollum


          Не се обиждай, ама тия изчисления по важат ако армията е била Аржентинска... Изобщо темата какво значи бригада и най-вече полк в на Негово Величество краля на Великобриатния силите е тема не за форум, не за сайт а за световен конгрес по философия. Канадците не правят изключение.
          Не го разбирай като дребнотемие, по оперативните анализи съм те признал, с изключение на това, че обикновено повтаряш това, което германците са се оправдавали след войната и че според Клаузевиц военната наука се състои от стратегия и тактика и, че за операции нищо не говори .
          Естествено, че 42 година е лоша година за десанти във Франция, най-малкото, че все още има "Франция" на Виши, т.е. не трябва да се забравят и политическите фактори. и не е ясно кво ще измислят Сталин И Хитлер по между си, и кво има да става в Тихия океан.
          Не знам колко дивизии са имали германците на Запад, но англичаните твърдо са вярвали, че са достатъчно не за отбрана, а ми за нападение!
          Чано пише в дневниците си, че германците и през 43 са се хвалили с това...
          42 е и гребенът на войната по море, не само в пасифика, но и в Атлантика. PQ 17 може да не кой знае кво, но е показателно и най-важното плашещо. Тогава едва ли са били възможни други преценки освен страх от неизвестни сили в подводници на германците.
          И съюзниците се съсредоточават в моретата и в Африка, за да решават поетапно задачите си. И правилно. Чърчил е в Москва през август и пише, че е останал с впечатлението, че Сталин приема аргументите за удар в гърба на Ромел. А после може би си е мислил за Балканите, ама хайде да не ни е яд...Това пак става за тема "Англоамерикански десант край Солун през 43!"
          Така, че и стратегията като наука потвърждава "надявам се неоперирания от десантни операции" анализ

          Comment


            #20
            естествено , че САЩ влизат в воината именно в отговор на Японската агресия едва ли някои си представя друго , но пълномащабната десантна операция в С.Африка показва , че имат и други `приоритети` .
            За операцията в Диеп `опитът` натрупан в нея едва ли е бил от много голяма полза , опарацията е извършена с малко и неподходяща техника на много малък участък ( така , че за една голяма операция с кординация м/у основните видове воиски не била имала никаква стоиност като изграждане на стратегия).

            по скоро в чисто военен аспект , без да се взимат външни приоритети , да се определи да ли е възможен десант като се сравняват конкретната наличност , производствени мощности и др.(много други) фактори , то се подразбира , че др. воени театри ще бъдат ощетени в някъква степен ( но едва ли много да изменят развитието си ).

            Comment


              #21
              Ми ще се пробвам тогава да направя пълно резюме на тоя епизод според моите знания и книжлетата, които имам, пък да видим какво ще излезе
              Тъй, да започнем от най-общата стратегическа картина в началото на 42г. За решението, взето на Вашингтонската конференция между Чърчил и Рузвелт две седмици след Пърл Харбър, в което се определя като основен и приоритетен враг Германия знаем всички. Според идеите на Обединения щаб целта е била възможно най-скоро да се вкарат в бой американските съединения и то според предложението на британците - в една операция в северна Африка. Плановете за това всъщност започват още през фервуари 41г (по което време те са чисто хипотетични разбира се). В първите 3 месеца от 42г. обаче ситуацията в Далечния изток сериозно се влошава, което принуждава и американците, и британците да пренасочат натам ресурси (5 див. предназначени за Египет са скоростно прехвърлени към Азия след падането на Сингапур) И което е най-значимо, тези подкрепления се нуждаят от морска логистика, без която всякакви операции срещу Германия са невъзможни. Американците сами признават, че след отклоняването на морския тонаж за театъра в Пасифика им е невъзможно за момента да предприемат паралелна операция в Европа. Това пренасочване, комбинирано с невероятно повишените загуби на търговски тонаж от подводната война(март 350 хил.т., май 450 хил.т., а през август дори над 800хил.т.), съвсем стяга кранчето на съюзническите ресурси. Дотам, че дори се появяват сериозни грижи за способността за продължаване на войната, камо ли за конта-офанзива на континента. Хроничната липса на корабен тонаж всъщност още отначало отрязва всякакви идеи за десант 42г.
              Въпреки всичко (и поради критичната ситуация в СССРи натиска оттам за втори фронт) плановете за десант продължават, като април 42г Маршал и британския щаб се споразумяват за опреация ROUNDUP - струпване на нужните ресурси и отваряне на втори фронт пролетта на 43г. Това, че самия Маршал налага датата за 43г е още един показател доколко е бил възможен десанта 42г. - той е известен с огромното си желание да слезе във Франция колкото се може по-рано и независимо от загубите. По време обаче на същата конференция Маршал пробутва идеята за "ограничен десант" с цел оформянето на малък плацдарм преди началото на зимата за голямата операция следващата пролет. Но въпреки желанието му за действие той е принуден да признае, че минималната нужда от морски транспорт и военни части няма начин да бъде покрита преди октомври, когато сезонът вече не е супер благоприятен Като цяло ми се струва, че идеята за Диеп води началото си точно от тази дискусия и е плод на двойното притискане от една страна от амитата, от друга от Сталин, които карат англичаните да се съгласят против волята си. В крайна сметка на 14 април се решава, че подобен "подготвителен десант" ще бъде пробван само като изключителна критична мярка при положение, че нещата в СССР съвсем се влошат.
              След това следва едно интермецо с Рузвелт и Молотов, в което първия обещава повече или по-малко втори фронт още 42г. и когато този нещо не се материализира руснаците са разбираемо сърдити и тн. Това сигурно също е разбутало огъня малко.
              Нещо обаче ми се струва, че заорах в много странични фактори (то се отплесвам все повече в посока Торч и генерална стратегическа обстановка и планиране за отваряне на втори фронт, повечето от стратегическите предпоставки нямат чак такова значение за малък рейд като Диеп). За самата ситуация това лято около Ламанша може да се каже, че немците имат пълното преимущество. На запад те имат 45 див. и почти половината си самолети (септеври 1467 запад, 754 средиземноморие, 2417 изток - само самолети първа линия) Англичаните имат от 20 до 30 див. (видях някъде точното число, но не го запомних и ся не мога да го намеря пак), но което е по-важно наличния морски тонаж (логистика + специализирани десантни съдове) стига само за 1 (!!!) дивизия.
              Това за възможността за пълнокръвен десант 42г.
              За самия рейд в него участват 5000 канадци, 1000 англичани и 237 морски съда. Идеята е била първо да се завземат оръдейните позиции, командващи пристанището, и после дасе овладее чрез директна атака и самия град. Основните грешки, както вече някъде отбелязах, са пълната липса на подготвителна въздушна бомбандировка (за да се запази изненадата уж) и липсата на по-големи кораби, които биха могли да осигурят директна поддръжка. За ползите от рейда е достатъчно да погледнем, че никога повече англичаните не атакуват без силна въздушна и морска подкрепа Също така наистина от тогава се пръква и идеята за специализираната екипирова - танкове и десантни лодки - изиграла голяма част в по-късните десанти. Но основното е в организацията (отново ) След Диеп англичаните преорганизират десантните си части, комбинират по възможност за постоянно десантчиците с морския персонал и дават началото на морските десантни групи (те слизат заедно с десанта на брега и се грижат за морската организация и насочването)
              XV mile the sea brode is
              From Turkey to the Ile of Rodez...

              Comment


                #22
                Първо няколко думи по набелязаните организационни въпросителни . Данитц, съвсем си прав, че няма типова организация, така че приведеното от мен е по-скоро усреднена схема. Аз се порових и общо взето намерих някои материали за организацията на канадските пехотни дивизии. Общо взето, стандартната канадска пехотна дивизия има следната структура:

                * маневрен елемент:
                Между 3 и 4 пехотни бригади, всяка от които се състои стандартно от 2 линейни и един лекопехотен полка.
                Т.е., в рамките на маневрения си елемент типовата канадска дивизия има 6 линейни пехотни полка и 3 лекопехотни полка.
                Разбира се, ако приемем директно съответствие в понятието "полк" то това би означавало, че канадската дивизия се равнява средно на три германски или съветски дивизии. Но в действителност названието "полк" е донякъде историческа реликва и въпросните полкове всъщност представляват усилени батальони (с численост между 600 и 1500 души), което означава, че средно една подобна пехотна бригада би имала в състава си около 2-3000 души (в някой случаи до 4000).

                * поддръжка
                - един разузнавателен полк;
                - един картечен полк;
                - 3 полеви артилерийски полка;
                - 1 противотанков полк;
                - 1 зенитен полк;

                С оглед на всичко това може да се заключи, че пълнокръвната канадска пехотна дивизия би имала численост и сила близки до тези на двудивизионен немски пехотен корпус. Естествено, раелните канадски дивизии далеч не са толкова попълнени и имат много малко съвременно въоръжение.

                -----------------------------------------------

                По отношение на общата стратегическа дискусия ще добавя, че според съвместните планове на Великобиртания и САЩ за екстрено събиране на сили (споменати и от сър Грей), се предвижда най-рано до април 1943 г. да бъдат събрани 48 дивизии и около 5000 самолета, които да могат да бъдат използвани за откриване на Втори фронт през 1943 г. Доколкото в периода на пролетта на 1942 г. съществуват реални опасения, че Германия може да разгроми СССР в рамките на 1942 г., се предвижда екстренна операция по отваряне на Втори фронт, като при максимална концентрация на силите е възможно до началото на есента да бъдат съсредоточени между 18 и 23 дивизии, които да бъдат използвани за мащабна операция през есента. Основният проблем обаче са десантните съдове, които както отбеляза и сър Грей, не дават възможност за използването на голяма част от тези сили в първият период на операцията. Общо взето, в тази ситуация се намират две възможни решения:

                1. Голямата десантна операция да бъде предшествана от няколко малки, които да осигурят овладяването на две-три големи пристанища, в които след това да бъдат разтоварвани силите.

                2. Вместо опит за откриване на Втори фронт (преценява се, че нито има достатъчно сили, нито достатъчно десантни средства за да бъде осществена успешно подобна операция в рамките на 1942 г.) да се порведат множество рейдови операции срещу германските гарнизони във Франция, съметани с усилване на стратегическите бомбардировъчни рейдове срещу самата Германия.

                В рамките на първото решение се стига до заключението, че немските сили са твърде големи (Вермахтът разполага с 45 дивизии на Запад и над 1500 самолета) и поради това е възможно есенната операция да се проведе с цел заемане на плацдарм, който да бъде използван рпез пролетта на 1943 г. за натрупаване на сили и средства, с които да се развие континентално настъпление през лятото на същата година.

                Т.е., можем да заключим, че при каквото и да е разпределение на силите Съюзниците не могат да постигнат достатъчна концентрация за ефективно откриване на Втори фронт в рамките на 1942 г. (сравнението от 23 към 45 дивизии еповече от нелагопрятно, към това се добавя и липсата на въздушно превъзходство, както и какъвто и ад е опит от големи десантни операции). Това означава, че упоменатата "голяма" операция остава като стратегическа възможност за есента на 1942 г. при положение, че нещата твърде много се влошат на Източния фронт. Вместо това се взима решение за провеждането на споменатите рейдови операции по крайбрежието, които преследват няколко цели едновременно:

                1. Да се държи германското командване в напрежение;

                2. Да се събира информация за немската екепировка, ново въоръжение и тефнически достижения;

                3. Да се изпитат новата десантна екипировка в реални условия, както и да се изпитат доктрината, организацията и координацията между родовете въръжени сили в рамките на подобна десантна операция;

                4. Да се провери теорията за превземането на укрепено вражеско пристанища с фронтална атака, като част от концепцията заоткриване на Втори фронт в рамките на есента на 1942 г./пролетта на 1943 г.;

                В рамките на идеята за "рейдови операции" преди Диепската са осъществени три:

                * операция "Арчър" на остров Ваагсо,в която вземат участие командоски подразделения - проведена е на 27 декември 1941 г.;

                * Операция "Битинг" в Бруневал, чиято основна цел е залавянето на немска радарна установка (Вюрцбург) и технически данни за него, проведена на 27/28 февруари 1942 г.
                (за тази операция сър Грей има едно блестящо описание );

                * Операция "Чериът" на 28 март 1942 г. при Сент Назар;

                И трите операции се осъществват само от командоски подразделения с участието на сили на ВВС и ВМС, и са комбинации от парашутен и морси десант. Съответно, като размери са съвсем малки и имат съвсем конкретни цели.

                -----------------------------------------------

                Порових се и успях да посъбера малко материали по самата Диепска операция, която все пак е темата да дискутираме тук. Ето и едно сравнително кратко изложение :

                Диепската рейдова десантна операция

                Стратегическа прелюдия

                Както вече беше споменато в предишната част от изложението, 1942 г. се планират първите стъпки на континента, като сащианското и британско командване достигат до съгласие, че е невъзможна мащабна операция по откриване на т. нар. "Втори фронт". В замяна на това се предвижда провеждането на по-малки рейдови десантни операции, като те преследват конкретни военни цели, най-вече по събиране на информация, отработване на десантните операции като доктрина и организация. В рамките на тази идея се провеждат три ограничени командоски нападения, но основната идея е да се изпробват силите в мащабни общовойскови удари, в които да се проверят възможностите за заемане на голямо пристанище чрез директна атака. Тази информация е жизнено важна при санкционирането на планираната за 1942 г. мащабна операция в случай, че СССР излезе от войната (тя трябва да се проведе през есента със сили между 18 и 23 дивизии, като ще бъде предшествана от няколко фронтални десантни нападения, които да подсигурят пристанища, в които да се разтоварят главните сили, защото по това време десантните средства са много малко).
                В този смисъл, операцията при Диеп е единствената осъществена от замисляната серия.

                Планирането на операцията започва през май 1942 г., като й е дадено кодовото название "Rutter" и се предвижда да бъде осъществена в началото на юли същата година. Конкретните военни цели, които преследва операцията са следните:

                * стратегическа цел:
                - да се провери доколко въобще е осъществимо подобно мероприятие с наличните сили и средства;
                - да се провери какъв ще бъде отговорът на германското командване на подобна операция, както и какви ще са конкретните мерки и скоростта на реакция на немското командване;

                * оперативна цел:
                - да се събере информация за германската екипировка, размера на силите, отделени за опазване на подобен обект, както и да се получи разузнавателна информация от разпит на военнопленници;
                - да се проверят на практика разработените организационни и координационни принципи, както и да се провери десантната екипировка в реални условия (в операцията е включен танкодесантен съд, който все още е експериментален);

                * тактическа цел:
                - да се овладее пристанището и града чрез директна атака, да се задържи за няколко часа, след което силите да бъдат организирано евакуирани (тази част е най-сложната, защото е ограничена от времето на настъпване на прилива);

                Едновременно с това, върху планирането и придвижването на операцията оказват определено влияние и политически фактори, като те могат да бъдат групирани в три отделни категории:

                * Действие в рамките на отношенията между Великобритания и САЩ, с което последните да бъдат "успокоени", че вече се прави нещо спрямо континента (общо взето САЩ натискат много силно за провеждането на континентални операции още през 1942 г.);

                * Действия в рамките на отоншенията със СССР, в този случай операцията е част от подготовката на по-късна операция по откриване на Втори фронт (планирана за пролетта/лятото на 1943 г.) и действие в рамките на плана за периферни военни операции през 1942 г.

                * Акция в рамките на отношенията с Канада. Към този момент канадската общественост е недоволна от фактът, че нейните военни съединения се намират вече близо две години във Великобритания без да са участвали в нито една операция - т.е., бездействайки. Това е основна тревога и на канадското военно командване. В резултат на това е решено в рамките на рейдовите операции да бъдат задействани предимно канадски военни части.


                Оперативно планиране

                Според първоначалното планиране се предвижда да бъдат осъществени две предварителни флангови атаки, чрез парашутен десант, чиято цел е неутрализацията на немските тежки артилерийски батареи, разположени от двете страни на Диеп (на запад от Диеп при Varengeville и Quiberville и на изток при Berneval), след което да бъде осъществена главната атака през бреговата ивица към града, след което фланговите сили овладяват страничните възвишения, а главната сила - града и пристанището.
                Самата операция се предвижда да бъде подкрепена от самостоятелна операция на Кралските и Канадските ВВС, която включва както предшестващ нощен удар по бреговите укрепления и градските позиции, така и въздушно прикритие по време на десанта, съчетано с наземна поддръжка на десантните части.

                В хода на разработката на операцията, обаче, се отказват от операцията на ВВС, като основните причини за това са политически - командването се опасява от разрушенията, които би могъл да предизвика рейдът върху града (със съюзническо население) и негативният политически ефект от това. Към това се присъединява и чисто военни основания, сопред които предварителната нощна въздушна подготовка ще провали напълно изненадата като тактически и оперативен елемент.

                Самата операция започва вечерта на 5 юли, когато войската е натоварена на корабите. Но на 6 юли времето се влошава и операцията е отменена, така че до 7 юли войските са върнати обратно на британския бряг.
                След това операцията се приема за провалена, което особено радва Монтгомери, който поначало е против провеждането й.

                Въпреки това, Луис Маунтбатън (който няколко месеца по рано заема поста началник на щаба за съвместни операции) решава на своя глава да санкционира нова операция, повтаряща "Rutter". Използвайки само своя щаб и в този смисъл полунеофициално, той подготвя нова операция под кодовото название "Jubilee". Поради самоналожените ограничения в планирането са допусната множество грешки, най-вече от коорадинационен характер, основната от тях е липсата на каквото и да е взаимодействие с разузнаването, а оттам и липсата на агентурна информация и почти пълната липса на разузнавателна тактическа информация.
                Новата операция разчита на почти същите сили, но има и съществени разлики. Планът е следния:

                * фланговите парашутно-десантни операции се заменятс морско десантни, в които трябва да вземат участие два батальона командоси (3-то и 4-то подразделение на КВМФ). Съответно, пердвижда се 4-то подразделение да неутрализира немските артилерийски позиции в района на Varangeville и Quiberville, докато 3-то подразделение свърши същата задача в района на Berneval.
                В състава на отрядите са включени и 50 сащиански рейнджъри, както и 15 французи.

                В рамките на поддържащите флангови операции са задействани и South Saskatchewan Regiment и Cameron Highlander's Regiment (от 2-ра канадска пехотна дивизия), които трябва да осъществят поддържаща флангова атака при Pourville (малко градче на 4 км западно от Диеп), чиято цел е заемане на господстващите от запад хълмове (където има немски позиции, от които се държи под обстрел бреговата ивица пред града).

                От другата страна на Диеп Royal Regiment of Canada, заедно с 3 Black Watch взвода и артилерийско подразделение (от 2-ра канадска пехотна дивизия) правят спомагателна атака при Puys, където са разположени господстващи над бреговата ивица немски картечни гнезда и минометно-артилерийски позиции.

                Основната атака неспосредствено срещу града трябва да бъде осъществена от Essex Scottish Regiment и Royal Hamilton Light Infantry Regiment (от 2-ра канадска пехотна дивизия), подкрепени в центъра от 14-ти бронетанков калгарийски полк (с 29 танка "Чърчил"), като на него се разчита за осъществяването на огневата артилерийска подкрепа на пехотинците, съответно, според плановете танковият полк трябва да достигне брега едновременно с пехотата и да десантира в центъра на строя й.

                В резерв на операцията остават Fusiliers Mont-Royal Regiment (2-ра канадска пехота, общо около 1/10 от задействаните в операцията сили).

                По въздух операцията се прикрива и подкрепя от ескадрили "Хърикейн" (за наземна поддръжка) и "Спитфайър" (за въздушно прикритие), като те започват да действат непосредствено преди основната част от десанта със задача поставяне на димна завеса (съвместно със силите на флота) и обстрел на бреговите укрепеления (отново съвместно със силите на КВМС).
                Общо в операцията участват 237 кораба, в чисбото на които и 4 ескадрени миноносеца, командването се осъществява от HMS Calpe, където са разположили щаба си Major-General Roberts (командващ наземните сили) и Captain John Hugues-Hallet (командващ морските сили).


                Силите на всяка от страните

                Общо в десанта участват 6033 души, като от тях 4963-ма са канадци, 1005 - британци, 50 сащианци и 15 французи.

                Защитата на крайбрежието се осъществява от части на 302-ра пехотна дивизия, като 570-ти пехотен полк еразположен непосредствено в града, където има разположени и замаскирани оръдейни позиции, като негово задължение е прикритието на крайбрежната ивица (от картечно-минометни позиции, разположени в скалите и по пещерите), както и прикритието на оръдейните позиции и радарна станция при Pourville и оръдейната батарея при Varangeville (близо до река Scie). 570-ти пехотен полк основно прикрива артилерийските позиции при Berneval и позициите при Puys.
                Самата дивизия се брои второсортна, но е напълно попълнена с личен състави въръжение, както и подсилена от гарнизонни части (картечници, миномети, артилерия).
                Крайбрежието се прикрива и от сили на Луфтвафе.

                В този смисъл, , съюзническите сили нямат числен превес над гарнизона (имат единствено качествен превес за сметка на командоските подразделения), а също така нямат никакъв превес в огневите средтва или авиацията, а трябва да атакуват координирано укрепени позиции.


                Ход на бойните действия

                Операцията започва на 18 август вечерта, когато войската е натоварена на корабите и те потеглят от множество пристанища. Флотилията достига бреговете на Франция много рано сутринта на 19 август (около 04:40). Ще опиша бойните действия от запад на изток:

                Атаката при Varengeville
                Проведена е от силите на 4-ти командоски отряд, които под прикритието на тъмнината (около 04:40) достигат брега и слизат от десантните кораби незабелязани, след което осъществяват безпроблемно задачата си, обезвреждайки гарнизона и въоръжението на оръдейната батарея (6 х 150 мм). След това съгласно предвраителния план те се оттеглят в 07:30 часа.

                Атаката при Pourville
                Войниците от South Saskatchewan Regiment и Cameron Highlander's Regiment достигат брега в 04:52 като постигат пълна изненада - всички успяват да се разтоварят преди противникът да открие огън. Но поради дезорганизация в хода на прехода на Канала основната част от силите десантират не от източната, а от западната страна на река Scie, поради което нямат възможност директно да атакуват целите си (хълмовете господстващи над западното крайбрежие край Диеп). Налага се с ускорен мар ш да се придвижат и да прекосят река Scie по единстевния мост в района. Но за това време немските подразделения са вдигнати по тревога и заемат позиции край моста, където напълно блокират опитите за пресичане на реката с интензивен картечен и оръдеен огън (от ПТО и полковата си артилерия).
                Останалата част от десанта, която слиза от "правиланата" страна на реката се оказва твърде малобройна за да осъществи задачите си и бързо е притисната към брега.
                Когато започва изтеглянето частите понасят основните си загуби (съсредоточени най-вече в по-малката част, която десантира от западната страна на реката). Общо 341 души успяват да се евакуират, 141 са бити, а останалите са пленени.

                Атаката на Диеп
                Междувременно на централният участък се развива главната атака - 4 миноносеца обстреват брега, докато 5 ескадрили "Хърикейни" на кралските ВВС осъществяват наземна поддръжка, като бомбардират бреговите защитни съоръжения и поставят димна завеса. Между 05:20 и 05:23 подразделения от Essex Scottish Regiment и Royal Hamilton Light Infantry осъществяват десанта, перодолявайки крайбрежната дига и загражденията от бодлива тел.
                Основен проблем се оказва характерът на местността - стръмен каменист бряг, висока крайбрежна дига и открито, напълно простреляно пространство до крайбрежния път (който е първата главна цел, от която се предполага да се овладее града).
                Поради лошата съгласуваност, танковете от 14-ти бронетанков полк закъсняват и пехотните подразделения остават без огнева поддръжка. Много от баржите са повредени и унищожени при подхода, останалите - след това, което прави проблемтично изтеглянето. Двете части понасят тежки загуби от огъня в хода на десанта, като част от силите успяват да преодолеят плажа и да достигнат полуразрушената сграда на крайбрежно казино, откъдето малка част войници проникват в града, но там са задържани и по-късно унищожени.
                Танковете пристигат с около 30 минути след пехотта. При приближаването си към мястото за разтоварване те откриват, че то е напълно непригодно за целта. Въпреки това разтоварването започва като от 29-те "Чърчила", 2 потъват в дълбоката вода27 започват предвижване към брега, 15 прекосавят дигата, като от тях 6 успяват да достигнат близо до крайбрежния път, но поради липсата на инженери, които да разчистят противотанковите препятствия, разположени на това място, те остават там след което се връщат на плажа, за да прикриват с огъня си отстъплението. Всички загиват или са пленени.

                Атаката при Puys
                Атаката е дезорганизирана още на етапа на подход към брега, като баржите се разбъркват и войската не пристига в първоначално предполагаемата конфигурация, като първата баржа достига брега 20 минути по-късно от предвиденото в плана време.
                Към този момент вече напълно се е развиделило, което лишава десанта от прикритието на мрака, а поставената по план димна завеса също се е разсеяла.
                Атаката е осъществена от силите в състав: Royal Regiment of Canada, заедно с 3 Black Watch взвода и артилерийско подразделение. Към момента на достигане на брега, гарнизонът вече е предупреден (от неуспеха наподхода към Berneval) и открива интензивен картечен и минометен огън, към който малко по-късно се присъединяват и оръдията. Десантниците са притиснати към бреговата линия и не успяват въпреки опитите си да преодолеят бреговата дига (над която също има открито и напълно простреляно пространство). Нещо повече, поради интензивния огън до тях не успяват да подходят повторно десантните баржи и да ги евакуират (доста от баржите са унищожани или повредени още при самия десант). От 556 души 200 са убити, а останалите взети в плен.

                Атаката при Berneval
                Още при подхода си към брега, флотилията от 23 десантни баржи, на които е качено 3-то командоско подразделение попада на немски въоръжен конвой. В резултат на срещата се завързва престрелка, при която охраната на десанта успява да прогони конвойните немски съдове, но последните предупреждават бреговия гарнизон.
                В резултат на дезорганизацията при престрелката десантните баржи се разпръскват и само 7 от тях достигат брега, където са посрещнати от много силен огън от бреговите позиции. Само една от баржите успява незабелязано да свали десанта си малко по-далеч от предвиденото място, като останалите са повредени или унищожени. Брегът достигат 18 командоси, които осъществяват ускорен марш, в резултат на който излизат в тила на основната артилерийска позиция. Поради това, че силите им са напълно недостатъчни за да я завлземат с щурм те се ограничават със снайперски огън. Огънят им се оказва доста интензивен и за около час и половина не позволява на батареята да води прицелен огън по корабите.

                Използването на резервите
                Командването на операцията се намира на борда на HMS Calpe. Те имат много малко информация и слаба представа за хода на операцията и общо взето се провалят в усилието си да координират ефективно действията на десанта. Следвайки неясно радиосъобщение от Essex Scottish Regiment, което те интерпертират като сигнал, че въпросната част вече е влязла в града, те нареждат на резервите да се присъединят към десанта и да спомогнат за ризвитие на "постигнатия успех". Към 07:00 войниците от Fusiliers Mont-Royal Regiment са заели 26-те си баржи и поемат към брега и към централния участък на десанта. Заедно с тях към брега са пратени и остатъка от 3-ти командоски отряд, да щурмуват позициите на така нареченият "Бял плаж", близо до основният участък на атаката (16-те събрани от първоначалната атака баржи с около 400 души на борда).
                Немският гарнизон и артилерийските позиции са невредими, а и вече е съвсем светло, така че те попадат под нерекъснат обстрел още при подхода си към брега, поради което те понасят чувствителни загуби още преди да са успели да започнат дебаркирането.
                От 600-те души от Fusiliers Mont-Royal Regiment оцеляват само 125 души, а командосите губят една баржа и командира на отряда, попадайки на масиран картечно-минометен огън - останалите баржи, повредени и пълни с убити и ранени успяват да се изтеглят.

                Развръзката
                Към 09:00 командването започва да осъзнава, че операцията се проваля, а с постъпването на повече данни от дабаркиралите отряди се очертава много неприятна картина - всички възвишения и огневи позиции около града все още се намират в ръцете на немците, което им позволява не само да задържат с огъня си притиснатите към брега десантници, но и поставя под въпрос евакуацията им. Съответно, с напредване на времето картината става все по-неприятна и между 10:50 и 11:00 е дадена заповед за общо отстъпление, а оцелелите десантни съдове се връщат към брега. Евакуацията частично се прикрива от силите на ВВС и корабите на флота (които поставят димна завеса). Въпреки това евакуацията е доста неуспешна, защото се извършва под непрестанен огън и докато боя продължава (частите са сковани и трудно могат да остъпят, а съвсем не могат да се откъснат от вражеския огън). В резултат на това към 12:20 е прекратена евакуационната фаза, защото се установява, че артилерийският огън и въздушните атаки са толкова силни, че нито една баржа не може да сеприближи до бреговата ивица. Последен опит е направен от HMS Calpe в 12:48 (опитват се да използват лодки за евакуацията), но той също е общо взето неуспешен. Към 13:00 флотата се отправя обратно към английския бряг.
                Към този момент на брега са останали общо 3367 души, от които 2752 са канадци. Всички те са убити или пленени.

                Изводи

                Общо взето, операцията е напълно неуспешна, което показва и невъзможността с тогавашните сили и средства да се овладее укрепен град-пристанище с директна атака. За неуспеха на операцията допринася и слабата координация, неправилното разпределение на средствата и силите (въпреки че в състава на командосите има сапьорни взводове, те не са използвани заедно с танковете, където биха били много полезни), както и липсата на масирана подкрепа от авиацията и флота (които биха могли да бомбардират и унищожат голяма част от укрепленията още преди да започне самия десант).
                В тактически план несупехът на операцията е продиктуван от несупехите на фланговите удари да постигнат целта си (с ичключение на 4-то командоско подразделение). Вероятно при по-добра организация и комбиниране с въздушен десант, техните действия биха били значително по-успешни.
                Общо в хода на опарцията са загубени 56% от участвалите сили, а в хода на въздушните боеве кралските и канадските ВВС губят над 100 самолета, а Луфтвафе около 40 и няколко.

                Резултатите от операцията водят до отказ от провеждане на нови мащабни рейдови операции и съсредоточаване върху главни десантни операции, за които обаче все още няма нито достатъчно сили, нито (което е по-важно) достатъчно десантни средства.
                Провеждането на операцията обаче позволява да се извлекат много ценни уроци за характерът на орагнизацията на взаимодесйтвието между флота и десантните сили, както и за структурата и необходимата подготовка за самите сили. Впрочем, всичко това са неща вече споменати от сър Грей.

                Comment


                  #23
                  gollum ти ме изпревари аз тъкмо в събота щях да слагам статия за военните действия около Диеп но явно ще се задоволя като добавя нещо, но това ще стане в събота 12 юни.
                  Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                  Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                  Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                  Comment


                    #24
                    Ок, макар че ако искаш можеш и ти да направиш едно изложение - така ще има база за сравнение.

                    Comment


                      #25
                      ще ви приканя като пишете да споменете в края източниците си
                      albireo написа
                      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                      Comment


                        #26
                        Най-сетне

                        Извинявай, пропуснал съм. Източниците ми са два и двата са от Нет-а :



                        Comment


                          #27
                          Ами айде и аз да напиша нещичко за Диеп макар че ще е по скромно от това на gollum

                          От 5000 хил. канадски и британски войници (аз нямам данни за 50-те американци и 15-те франсета), 2700 били убити,ранени или пленени като само 4000 от нападателите успели да акостират на брега, някои историци дори казват, че ситуацията била по-лоша от 1-ия ден при р.Сом през 1916 г. Един немски критик написал: "Тяхната безрасъдна офанзива се подиграва с всички правила на военните стратегия,дело и логика."
                          От начало атаката трябвало да отслаби натиска в/у СССР. През септември 1941 г. след нахлуването на Германия в Русия Лорд Бийвърбрук - министър на самолетното и летищно производство увещавал Чърчил или да открият втори фронт на п-ов Шербърг или да предприемат щурм за да покажат на Сталин добронамереното отношение на Англия кум Русия. След месец Чърчил назначил лорд Монтбатън, енергичен, но некадърен морски офицер и братовчед на краля, за съветник по съвместните действия.
                          Задачата на Монтбатън била: да изтощава врага с нападенията си и да подготви нахлуването в Европа. Тези атаки щели да убедят и скептичните американци за решителност на Англия да участва в битките. Обаче изглеждало нямало значение, че 41 годишния Монтбатън бил напълно некомпетентен за тази работа. "Изглежда, нито на Бийвърбрук, нито на Чърчил осъзнавали че Монтбатън би могъл да нанесе огромна вреда на поста за който той бил крайно необучен" - написал историкът Браян Вила.

                          Отбраната на Диеп:
                          Само на 70 мили от Нюхевън, градът бил в тясно дефиле м/у високи варовики скали.Входът към пристанището бил в крайната източна част на крайморския булевард; останалата част гледала към каменист бряг, който разделял широкия кей от морето. За да го защитават немците укрепили двуетажното казино, на западния край на кея, изградили гнезда за каратечниците си пред къщите и построили бункери от двата края. Заедно с оръдията, разположени в пещерите на двата носа тези позиции осигурявали възможност за обстрелването на целия бряг. Допълнителната защита се осигурявала от кордон полеви батареи, две мили навътре, и две въоръжени батареи, по скалите от двете страни на пристанището.
                          Позиционирана била и немска пехотна дивизия, южно от града. В него били разположени два батальона с 1500 войници пехотинци, докато останалите пехотни батальони охранявали батареите на скалите. Зад града се намирали велосипедните резерви, а елитната немска бригада от армията (СС) на Адолф Хитлер била съвсем наблизо. Навътре в Амиен били разположени ветераните от 10-а танкова дивизия , завърнали се от източния фронт.
                          Макар че нямало изглед за успех, Монтбатън се тревожел повече от пасивността. Той винаги можел да обвини за неуспеха си правителството или войските. Но ако лятото преминело без нито една операция, щели да обвинят само него.
                          Щабът на Монтбатън се опитал да замаскира намерението си, нападайки няколко южни пристанища. Но тази акция увеличила опасността при управлението на корабите в свободния от мини канал. Освен това морето било пренаселено с кораби.
                          Изборът на 2-ра канадска дивизия за изпълнението на основната задача също бил несполучлив. Съставена от доброволци, тя била в Англия до декември 1940 г., без да участва в акции. Тази дълга скука довела до нисък боен дух и лоша дисциплина. Поради това 70 офицера и 3200 души от различни рангове били изправени пред военен съд по различни обвинения.
                          На 31 юли съвместните действия издали заповед за щурм под кодовото название "Джубили", въпреки че тя не била разрешена от комитета на началник-щабовете. Крайният план бил следния: 3-ти и 4-ти десантни отряда щели да се приземят сутринта на бреговете близо до Берневал и Веренгвиле, на три мили от двете страни на Диеп, и щели да нанесат удар срещу двете батареи, разположени на скалите. Същевременно пехотни батальони щели да атакуват по фланговете от бреговете Пуйс и Порвил, намиращи се съответно на една миля източно и две мили западно от града. По късно останалата военна сила от три пехотни батальона, танков полк и морската военна част щели да атакуват града фронтално. Разгръщайки танковете до летището в Аркес, четери мили южно от града, пехотата щяла да се отегли.
                          Атаката при Варенгвиле 4-ти отряд постигнал най-значителния успех този ден.Половината отряд командван от майор Дерек Милс-Робърт, акостирал навреме на брега под Поан д'Аий, за да изкачи тясното дере да приближи града и да осигури прикритие за нападащата военна част, командвана от полк. Лорд Ловат. Той трябвало да обезвреди намиращата се там батарея. След пленяването на батареята с цената на 12 убити и 4 ранени, 4-ти отряд се върнал на брега и отплавал.
                          Най-голяма катастрофа този ден била фронталната атака с/у Диеп. Тя започнала добре, тъй като двата канадски батальона пристигнали навреме и изненадали немците с въздушния си щурм. Но подкреплението по въздух и вода било недостатъчно и немците се окопитили. Когато първият десантен самолет изхвърлил бойците от борда си, защитниците открили огън с картечници, минохвъргачки и артилерия. Покосени от огъня, оживелите избягали зад ниската морска дига, отделяща каменистия бряг от кея.Фатално се оказало и закуснението на 27 танка на Чърчил от Калгарския пехотен полк и 2-ра дивизия. Неспособни да преминат през морския чакъл, те станали лесна мишена за огъня и не можели да се измъкнат на брега.Единадесетте танка, преодолели морската дига, били разбити на кея от скрити оръдия, разположени на двата изхода от брега. Ген. "Хъм" Робъртс изпратил стрелковия полк "Монреал", но за съжеление акостирали на погрешно място и били попаднали в капан заедно с останалите войски там.
                          На запад при Пуйс атаката на Канадския пехотен полк и "Черните стражи" също завършил катастрофално. Акостираийки 15 мин. по-кусно и 8 мин. след като немците вече били вдигнали бойна тревога, те били напълно разбити на брега от картечния огън на само 60 защитници. Стрелбата била толкова силна, че десантните кораби се върнали обратно с войниците на борда. От 600 души слезли на брега само 6 се спасили.
                          Атаката при Первил била успешна. Понеже немците ги усетили много късно, войниците от Саскачеванския полк акостирали относително необезпокоявани, но попаднали под жесток обстрел, като пресичали река Ски. След като я пресекли, те продължили напред, но след 2000 ярда жестока съпротива ги отблъснала назад. Събирайки се с Камеронски батальон те се били, докато им свършили амунициите. Саскачевският полк загубил 517 души, Камеронският батальон - 346 души.
                          Само 7 кораба успели да стигнат да брега близо до Бернавал, а и немците били в бойна готовност и бойците даже не доближили до батареята. Само един от тях оцелял. Останалите били убити,ранени или пленени. Други бойни кораби на чийто борд се намирали майор Питър Янг и 18 души акостирали безпрепяствено на брега близо до Белвил. Те въвлекли в битката защитаващите батареите и извадили оръдията от строя за два часа. Само липсата на амуниции ги накарала да спрат огъня и да се върнат при десантните кораби. Жертви нямало.

                          Крайната цена на операция "Джубили" била ужасяваща: 1027 души били убити, а 2340 пленени. От които 800 убити и 1900 пленени от страна на канадците.Флотата загубила един разрушител и 13 големи десантни кораба и 466 души. Въздушните сили загубили 105 самолета от тях 88 били изтребители, а още 100 били повредени
                          Немските загуби са 600 души и 46 самолета.
                          ИЗВОД:
                          Монтбатън приписал катастрофата на лошия късмет, но ако се вгледаме по обстойно ще разберем че рейдът в Диеп не бил нищо друго освен неофициално нападение, заобиколило официалния ред от необходими команди, преди да бъде предприето. Атаката в Диеп била проведена, без да се вземат предвид необходимите ресурси и средства за нея, без да бъде извършено достатъчно разузнаване на немската отбрана преди това, и на края тази атаката не била подкрепена от британското командване, често държано в неведение или просто пренебрегнато. Но най лошото било че хората, планирали атаката, нарочно предпочели да не уведомяват официалните разузнавателни организации за нападението, защото били обезпокоени да не им попречат на изпълнението й, ако плановете не отговаряли на разузнавателните изисквания. В резултат се получила една катастрофална разузнавателна грешка.

                          Използвана литература: книгата "Най-големите гафове в света на военното дело и на разузнаването" автори:воения историк - Сол Дейвид и офицер от военното разузнаване - полк. Джон Хюз-Уилсън
                          Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                          Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                          Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                          Comment


                            #28
                            По темата е казано много, но все пак...

                            По плана на съюзниците е следвало френският бряг да бъде дебаркиран на осем различни участъци на плажа: два основни десанта в града Диеп и по три флангови десанта западно и източно от града като подръжка главното направление.

                            Comment is free, but facts are sacred.

                            Comment


                              #29
                              От разни следвоенни германски източници научавам, че замисълът на Съюзническата операция не е изпълнен според плановете. Мен ме интересува десантът на централния сектор, в града.

                              Първо – Слаба подръжка на десанта от страна на Royal Air Force, които се опасявали, че с действията си може да предизвикат „приятелски огън”. Второ: двата канадски полка се натъкват на немската зенитна артилерия, която поради слабата подръжка на ВВС се насочва не към вражеската авиация, (която реално липсвала), а взела под прицел десантчиците. Трето: по план танковете е трябвало да дебаркират на три вълни, но още първата вълна закъснява фатално. Това отслабва натиска на канадската пехота, която без поддръжката на артилерията е притисната и дава много жертви сред личния състав.

                              Снимките от полесражението наистина са смазващи.




                              Мъката в очите на този пленен канадски командир на десантна лодка:

                              Comment is free, but facts are sacred.

                              Comment

                              Working...
                              X