Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тактическото превъзходство на западните рицари през 12-13 век.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Сигурно е важен - едва ли може да има по-мощен удар. Въпросът е, че в една атака е приложим веднъж, след това нещата опират до останалите оръжия. За да се приложи отново, трябва групата да е доста организирана и да има късмет, да успее да се завърне под прикритието на своята пехота, за да може да се реорганизира, да сменят копия, където се налага коне и прочее.
    От друга страна, има ли в таранният удар нещо специфично, което да не е било приложимо за тежката конница на византийци, българи и ориенталци? Аз поне не виждам такова. Торн споменава за декстриерите, но аз не съм убеден - останалите също имат тежка конница. Вече разговаряхме за нивото на защита и стигнахме до мнението (май засега общо), че няма кой знае каква принципна разлика. Може би най-добре екипираните "западняци" са били малко по-добре защитени, но разликата не ще да е била сериозна. Торн споменава за "дребните и ниски коне", но това най-малкото се нуждае от някакво допълнително обсъждане и информация, защото пак си струва да се върнем към тежката конница на "източните" - няма как да имат такава без коне, които да вършат работа. А че това са били специално отбрани коне, това е ясно - на Запад е същото. Конете за яздене (т.е. тези, които се ползват по време на война за марш, както и за спомагателните сили и "средната" конница) едва ли са били много по-различни, а разликата между тях и бойните е била голяма през цялото време, а тежката конница е основен боен род на Запад (не през цялото време и за всички, разбира се - има и предимно пеши армии през ранното средновековие) от няколко столетия - същото важи и за Изтока. Най-тежките коне, разбира се, са се ползвали за работа, но това е отделен въпрос. Т.е. и на двете места е имало специално отглеждани и селектирани породи бойни коне, за използване от тежка конница на бойното поле. Качеството им е било определящо за възможностите на тежкия конник. Разликата е, че "на Изток" доста широко ползват и по-леки типове конница, нещо, като цяло слабо познато на Запад по това време. Може би и поради особеностите на конете (тук имам някакви смътни спомени за "арабските породи", като много удобни - по-дребни, пъргави и издръжливи, т.е. идеални за лека конница).

    Що се отнася до богатството - съгласен съм с Амазон, че това вероятно има нещо общо, вероятно в един ред със споменатото от мен "политическо раздробление и отслабване" на териториите, в които идват нашествениците. Кръстоносците очевидно имат и известно логистично превъзходство, което им позволява да оперират доста далеч от базите си със значителни контингенти, да ги снабдяват и да прехвърлят помощи. Превъзходство във флота, макар и не директно тяхно, но свързано с богатството. От друга страна, придобиването на земии богатства е част от мотивацията им. Така че нещата не са много ясни.

    ПП Торн, къде я има тази книга на Усама ибн Манкиз?

    Comment


      #17
      Книгата я има на много места, например тук - http://royallib.com/book/ibn_munkiz_...azidaniya.html

      Много е интересна, без майтап, личността на автора е още по-интересна. Роден в една сирийска крепост през 1095, цял живот воювал с кръстоносците и доживял до превземането на Йерусалим от Саладин.

      Тук има интересна дискусия




      Но в момента вече нямам време, събирам багажи. Ще продължим другата седмица.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #18
        Благодаря, Торн, ще се чете.
        Темата с разговора е интересна, но общо взето от нея става ясно, че не е известно много за това как реално се е провеждал таранният удар.

        Comment


          #19
          В книгата има интересен случай на "небоевые потеры" (как е приетият термин на български?). Някакъв франкски рицар бил прочут боец, сам обърнал в бягство четирима мюсюлмански конници и т. н. Накрая го изял лъв. Свалил го от коня, замъкнал го в храстите и го хапнал. Сирия, 12 век. Поне на мен ми дойде леко неочаквано.


          thorn

          Средновековните църкви в България

          Comment


            #20
            Същото като на руски - "небойни загуби"

            Thorn написа Виж мнение
            Накрая го изял лъв. Свалил го от коня, замъкнал го в храстите и го хапнал. Сирия, 12 век. Поне на мен ми дойде леко неочаквано.
            Вярвам и на него му е дошло неочаквано. 12 век не е ли имало лъвове и в България?
            А за да го хапне лъва, явно е бил без бронята и шлема си. Противно на представите, захапката на лъва не е особено силна. Няма да смачка шлем.
            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

            Comment


              #21
              Било е в тила. Определено не е бил с доспехи. Камо ли със шлем. Не вярвам някой доброволно да носи шлем на главата в небойна обстановка, дори и сега.

              Между другото всякакви генерали и т. н. на паради в 20-те и 30-те години носят каски. Било е модно. Но техните са били специални парадни и олекотени. Нищо общо с бойните. Ментета.


              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                #22
                Ама, че сте... сухари "Съпътстващи загуби" би бил най-правилният превод в контекста на тези религиозни войни в Утремер. Вкарайте малко редакция при преводите, де...

                Тръне, колко време е изминало до нападението на лъва, след като нещастникът е подгонил четиримата?

                В случай, че е бил с ризницата (малко вероятно), лъвът след като му е счупил вратът при захапката (направо го е сдавил) е подкарал човечецът откъм слабините. След това си е завирал окървавената муцуна в халчестата ризница - посока торса. При всички положения е имал стимул да се справи и е пирувал. Шлемът ни най-малкото не го е вълнувал (това пък е още по-малко вероятно - рицарят да е бил със шлем след схватката).


                EDIT: изпреварил си ме, Трънчо

                Comment


                  #23
                  Не пише кога. После. Буквално - веднъж, като преминавал през някаква долина (пишеше и името, но не го помня) лъв го свалил от седлото и го завлякъл в храстите. Нещо като пример за волята на аллаха.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #24
                    След като го изял, лъвът се облизал, оригнал и казал - Аллах акбар!

                    Comment


                      #25
                      Что же касается Бадрхава, то он уехал после этого из Апамеи по какому-то делу, направляясь в Антиохию. По дороге на него напал лев в долине ар-Рудж 177, сбросил Бадрхава с седла, унес в чащу и там съел его, да не помилует его Аллах!


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment

                      Working...
                      X