Сигурно е важен - едва ли може да има по-мощен удар. Въпросът е, че в една атака е приложим веднъж, след това нещата опират до останалите оръжия. За да се приложи отново, трябва групата да е доста организирана и да има късмет, да успее да се завърне под прикритието на своята пехота, за да може да се реорганизира, да сменят копия, където се налага коне и прочее.
От друга страна, има ли в таранният удар нещо специфично, което да не е било приложимо за тежката конница на византийци, българи и ориенталци? Аз поне не виждам такова. Торн споменава за декстриерите, но аз не съм убеден - останалите също имат тежка конница. Вече разговаряхме за нивото на защита и стигнахме до мнението (май засега общо), че няма кой знае каква принципна разлика. Може би най-добре екипираните "западняци" са били малко по-добре защитени, но разликата не ще да е била сериозна. Торн споменава за "дребните и ниски коне", но това най-малкото се нуждае от някакво допълнително обсъждане и информация, защото пак си струва да се върнем към тежката конница на "източните" - няма как да имат такава без коне, които да вършат работа. А че това са били специално отбрани коне, това е ясно - на Запад е същото. Конете за яздене (т.е. тези, които се ползват по време на война за марш, както и за спомагателните сили и "средната" конница) едва ли са били много по-различни, а разликата между тях и бойните е била голяма през цялото време, а тежката конница е основен боен род на Запад (не през цялото време и за всички, разбира се - има и предимно пеши армии през ранното средновековие) от няколко столетия - същото важи и за Изтока. Най-тежките коне, разбира се, са се ползвали за работа, но това е отделен въпрос. Т.е. и на двете места е имало специално отглеждани и селектирани породи бойни коне, за използване от тежка конница на бойното поле. Качеството им е било определящо за възможностите на тежкия конник. Разликата е, че "на Изток" доста широко ползват и по-леки типове конница, нещо, като цяло слабо познато на Запад по това време. Може би и поради особеностите на конете (тук имам някакви смътни спомени за "арабските породи", като много удобни - по-дребни, пъргави и издръжливи, т.е. идеални за лека конница).
Що се отнася до богатството - съгласен съм с Амазон, че това вероятно има нещо общо, вероятно в един ред със споменатото от мен "политическо раздробление и отслабване" на териториите, в които идват нашествениците. Кръстоносците очевидно имат и известно логистично превъзходство, което им позволява да оперират доста далеч от базите си със значителни контингенти, да ги снабдяват и да прехвърлят помощи. Превъзходство във флота, макар и не директно тяхно, но свързано с богатството. От друга страна, придобиването на земии богатства е част от мотивацията им. Така че нещата не са много ясни.
ПП Торн, къде я има тази книга на Усама ибн Манкиз?
От друга страна, има ли в таранният удар нещо специфично, което да не е било приложимо за тежката конница на византийци, българи и ориенталци? Аз поне не виждам такова. Торн споменава за декстриерите, но аз не съм убеден - останалите също имат тежка конница. Вече разговаряхме за нивото на защита и стигнахме до мнението (май засега общо), че няма кой знае каква принципна разлика. Може би най-добре екипираните "западняци" са били малко по-добре защитени, но разликата не ще да е била сериозна. Торн споменава за "дребните и ниски коне", но това най-малкото се нуждае от някакво допълнително обсъждане и информация, защото пак си струва да се върнем към тежката конница на "източните" - няма как да имат такава без коне, които да вършат работа. А че това са били специално отбрани коне, това е ясно - на Запад е същото. Конете за яздене (т.е. тези, които се ползват по време на война за марш, както и за спомагателните сили и "средната" конница) едва ли са били много по-различни, а разликата между тях и бойните е била голяма през цялото време, а тежката конница е основен боен род на Запад (не през цялото време и за всички, разбира се - има и предимно пеши армии през ранното средновековие) от няколко столетия - същото важи и за Изтока. Най-тежките коне, разбира се, са се ползвали за работа, но това е отделен въпрос. Т.е. и на двете места е имало специално отглеждани и селектирани породи бойни коне, за използване от тежка конница на бойното поле. Качеството им е било определящо за възможностите на тежкия конник. Разликата е, че "на Изток" доста широко ползват и по-леки типове конница, нещо, като цяло слабо познато на Запад по това време. Може би и поради особеностите на конете (тук имам някакви смътни спомени за "арабските породи", като много удобни - по-дребни, пъргави и издръжливи, т.е. идеални за лека конница).
Що се отнася до богатството - съгласен съм с Амазон, че това вероятно има нещо общо, вероятно в един ред със споменатото от мен "политическо раздробление и отслабване" на териториите, в които идват нашествениците. Кръстоносците очевидно имат и известно логистично превъзходство, което им позволява да оперират доста далеч от базите си със значителни контингенти, да ги снабдяват и да прехвърлят помощи. Превъзходство във флота, макар и не директно тяхно, но свързано с богатството. От друга страна, придобиването на земии богатства е част от мотивацията им. Така че нещата не са много ясни.
ПП Торн, къде я има тази книга на Усама ибн Манкиз?
Comment