Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Развитие на тактиката на РККА през ВСВ на ниво стрелкови корпус и дивизия.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Развитие на тактиката на РККА през ВСВ на ниво стрелкови корпус и дивизия.

    Какви са факторите, спомогнали за промяната на тактическите прийоми в отбрана и нападение в Съветската армия в периода на ВСВ на ниво стрелкови корпус и дивизия? Очевидно, от една страна това е овладяването на новите образци оръжия и бойна техника, а от друга придаване на стрелковия батальон повече тактическа самостоятелност и превръщането му в основно общовойсково подразделение. Влияела ли се е съветската тактика от германското тактическо построение?

    Все интересни въпроси, вероятно фрагментарно дискутирани нейде из подфорумите.
    Comment is free, but facts are sacred.

    #2
    Ето, например взаимодейстнието между различните родове войски, характерно за общовойсковия бой няма как да не усложни тактическите построения в отлика от ПСВ. Както и въвеждането на подвижните групи. Това няма начин да не е повлияло върху бойните редове при настъпление.
    Comment is free, but facts are sacred.

    Comment


      #3
      Въпросите, които си поставил, са много интересни, но отговорите им надали са прости или лесни
      Дори не съм сигурен доколко са разгледани някъде. Общата съветска стратегия на най-висше ниво (Генерален щаб, Сталин и т.н.) е ясно как се променя, но на това ниво ... хъм Е, да видим как ще се развие дискусията.

      Колкото до бойните групи - руснаците много използват батальони за "разузнаване с бой" във втората половина на войната. Обаче това май е малко встрани от темата. Не знам доколко в действителност се дава свобода на дивизионно ниво. По-скоро на армейско ниво отделните командващи имат една идея повече самостоятелност в сравнение с началото на войната. И разбира се подвижните съединения, т.е. танковите дивизии имат повече самостоятелност заради трудностите да се поддържа командна връзка с тях по време на настъпление.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #4
        messire Woland написа Виж мнение
        Колкото до бойните групи - руснаците много използват батальони за "разузнаване с бой" във втората половина на войната. Обаче това май е малко встрани от темата.
        Именно, това е развитието. През втората половина на 1944 г. При Битката за Виена например, Съветите използват тези авангардни батальони за разузнаване като особен ешелон в състава на главните съединения със задачи да завземат първите позиции от главната полоса на противниковата отбрана. Главните сили са били длъжни да развиват техния успех.
        Comment is free, but facts are sacred.

        Comment


          #5
          На някои места съм чел, че през втория период на ВОВ при настъпление в РККА има тенденция на увеличаване на дълбочината на бойния ред на войските в звеното полк-дивизия-корпус. Други считат, че няма такова нещо. Дълбочината на бойния ред зависи от включването на подвижните групи и резервите.
          Comment is free, but facts are sacred.

          Comment


            #6
            Всъщност по отношение на организацията, корпусното ниво на управление търпи голяма промяна по време на войната - началото корпусното ниво присъства във всички армии: то е междинно и се предполага, че армейският щаб ще предава заповедите на корпусния, а той надолу и т.н. Обаче в реалността тази система се разпада веднага след началото на войната - командната структура не е гъвкава, заповедите потъват в общия хаос, а всеки командир се опитва да управлява всички съединения, части и подразделения директно, без да се обръща към междинните щабове.
            Така че след началото корпусите изчезват (с малки изключения), а дивизиите се командват директно от армейските щабове. Обаче в известен смисъл (както сме го обсъждали и с Голъм) - ако сравним с Вермахта, то съветските армии изпълняват сходна на германските корпуси роля. Така че отсъствието на корпусното ниво има някакво обяснение.
            С течение на войната и развитието на съветската армия нещата разбира се се променят. Ролята на Сталин също не е за подценяване в този процес - в началото на войната той (и неговите хора, като Мехлис, Кулик или Ворошилов например) се бъркат навсякъде и във всяка операция - със съответния негативен ефект. Обаче след катастрофалните поражения от 1941ва и най-вече тези от 1942ра ролята на "военните специалисти" - като Рокосовски, Жуков или Василевски - нараства значително. Оттам - и самостоятелността на военните на всички нива. Така че вероятно тезата е доказуема, но ще трябва доста ровене
            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
            Проект 22.06.1941 г.
            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

            Comment


              #7
              За кои корпуси става дума? Понеже в РККА има стрелкови, танкови, механизирани, артилерийски, пътно-строителни... може би изпускам някои. Иначе, след Битката за Москва 1941 г. следва нова реорганизация и стрелковите (и не само те) отново се създават.

              Въпросът е как тези реорганизации влияят върху тактическите построения.
              Comment is free, but facts are sacred.

              Comment


                #8
                Дали има някакво уставно правило за дълбочината на действие на стрелковите дивизии в настъпление или това зависи от конкретната тактическа ситуация? При битката за Москва 1941 г. стрелковите дивизии действат в различна дълбочина. Дали това зависи от недоокомплектоването на войските и неумението на командирите или от характера на отбраната на противника?

                Предполагам, че отговорът не е еднозначен.

                А интересен е и въпросът за промяната в ширината на полосите на настъпление.
                Comment is free, but facts are sacred.

                Comment


                  #9
                  Panzerjaeger написа Виж мнение
                  За кои корпуси става дума? Понеже в РККА има стрелкови, танкови, механизирани, артилерийски, пътно-строителни... може би изпускам някои. Иначе, след Битката за Москва 1941 г. следва нова реорганизация и стрелковите (и не само те) отново се създават.

                  Въпросът е как тези реорганизации влияят върху тактическите построения.
                  Механизираните корпуси са първите, които биват разформировани. След първите две седмици боеве така или инак основната част от тези, които са по границата (по-голямата част от тях) са на практика вече небоеспособни. Някои формално остават за известно време, но това, което те съдържат е практически с големината на дивизия. Просто корпусите са твърде неудобна по отношение на комуникация и управление структура. Освен това те и не се управляват като корпуси - в много от случаите (като например 4ти от състава на Югозападния фронт или 1ви от Северния фронт) те се ползват на части - дивизиите се разделят и всеки армейски командир получава полкове или батальони от тях - със съответния резултат. С пехотните корпуси е в известен смисъл подобна ситуацията - корпусното командване е подминато и дивизиите най-често се използват с преки заповеди от армейско и нагоре командно ниво. Така се случват нещата в областта на Западния фронт например. За да започне да се използва както трябва корпусното командно ниво трябва време ... вероятно може да се погледне количеството корпуси в състава на РККА и да се направи сравнение, но трябва време. Имах една книжка, с която това може да се направи, но трябва време. Бях ги гледал преди време и споменът ми (може и да е погрешен) е че корпусите като ниво изчезват в началото на войната и се появяват отново след средата й по-масово.
                  Най-типичен е случаят с танковите. След горчивия опит от началото и разпускането на механизираните корпуси, започват да използват бригади - заради значително по-лесното им управление. След което през 1942ра през лятото се опитват с армия, мисля, че беше 5та, но в състава й няма дивизии, затова пък има корпусно ниво: има 2 корпуса (всеки с по 3 танкови и една моторизирана бригада), плюс 7ми танков корпус, добавен за началото на операцията (също три танкови и една моторизирана бригади), както и една отделна танкова бригада. Случаят е по време на Воронежко-Ворошиловградската отбранителна операция (по съветското название) или по време на основното немско настъпление ("Fall Blau") от юли 1942ра. Опитът от използването на танковата армия обаче е негативен - въпреки правилно нацеления удар във фланга на немската настъпваща групировка, армията е разгромена в изключително кратки срокове - практически армията губи контрола над съединенията и частите си за два дни боеве.
                  Един от проблемите при маневрената война е точно управлението на частите, които са постоянно в движение, често - в сложна ситуация и т.н. Немците се занимават на теория с тези въпроси още много преди войната, а на практика показват нещо, което е много близко до съвършенството, е, поне в сравнение с армиите на другите държави. В СССР минават по по-трудният път - този на пробите и грешките, докато правят своята система, която започва да работи ефективно чак през 43та година.
                  Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                  Проект 22.06.1941 г.
                  "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                  Comment


                    #10
                    Panzerjaeger написа Виж мнение
                    Дали има някакво уставно правило за дълбочината на действие на стрелковите дивизии в настъпление или това зависи от конкретната тактическа ситуация? При битката за Москва 1941 г. стрелковите дивизии действат в различна дълбочина. Дали това зависи от недоокомплектоването на войските и неумението на командирите или от характера на отбраната на противника?

                    Предполагам, че отговорът не е еднозначен.

                    А интересен е и въпросът за промяната в ширината на полосите на настъпление.
                    Вероятно има нещо в устава (но след началото на войната следват един куп промени, инструкции и т.н. и би било сложно да се види точно какви са правилата точно тогава), но на практика, ако говорим за 1941ва - това е продиктувано по-скоро от практическите възможности. Освен това зимата поставя своя тежък отпечатък върху логистиката, така че ... по-скоро е както предполагаш - от куп практически фактори, а не от теоретични постановки
                    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                    Проект 22.06.1941 г.
                    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                    Comment


                      #11
                      messire Woland написа Виж мнение
                      За да започне да се използва както трябва корпусното командно ниво трябва време ... вероятно може да се погледне количеството корпуси в състава на РККА и да се направи сравнение, но трябва време. Имах една книжка, с която това може да се направи, но трябва време. Бях ги гледал преди време и споменът ми (може и да е погрешен) е че корпусите като ниво изчезват в началото на войната и се появяват отново след средата й по-масово.
                      За това имам някакви данни:

                      К началу Великой Отечественной войны, в РККА, было 108 корпусов, в том числе:
                      • стрелковых — 62;
                      • механизированных — 29;
                      • кавалерийских — 4;
                      • воздушно-десантных — 5;
                      • авиационных — 5;
                      • ПВО — 3

                      И след реорганизацията до края на войната:

                      В конце войны, в составе Вооруженных Сил, было 286 корпусов, в том числе:
                      • стрелковых и кавалерийских — 182;
                      • танковых — 25;
                      • механизированных −13;
                      • артиллерийских и ПВО — 25;
                      • авиационных — 41;

                      Това е според Б. А. Введенский, Великая Отечественная. Комкоры.

                      Построенията в дълбочина и ширина на корпусите и дивизиите зависят от поведението на противника. Пробите и грешките при контакта с него. Поведението на противника може да разстрои съществено тактическите ти постройки.

                      За какво става дума? Ами, ето например при настъпателния бой в началото на ВОВ. Ширната на полосата на настъпление корпусите и дивизиите е била по-широка. Защо? Ами поради това, че противникът е нямал дълбока ешелонирана отбрана, а съветският ред е бил едноешелонен. По-късно 1944-1945 г. противникът вече изгражда дълбокоешелонирана позиционна отбрана, като за нейния пробив са нужни концентрирани и стремителни действия в по-тясна полоса и в няколко ешелона.
                      Last edited by Panzerjaeger; 17-09-2014, 11:25.
                      Comment is free, but facts are sacred.

                      Comment


                        #12
                        Ще дам един пример от януари, 1943та. В цялата СА (действаща армия, резерви, във вътрешните военни окръзи и т.н.) има общо:
                        пехотни (стрелкови) корпуси: 34
                        кавалерийски корпуси: 10
                        механизирани корпуси: 8
                        танкови корпуси: 20
                        авиационни корпуси: 12

                        Към онзи момент артилерийски корпуси няма. Или всичко корпуси: 84. Тоест - по-малко отколкото към началото на войната и под 1/3 от това, което имат към края на войната.
                        А сега по отношение на мобилните войски. Извън частите, които са в механизираните и танковите корпуси (общо 28 корпуса към 1.1.1943та г.) има огромно количество по-малки отделни части. Ето и техния списък:
                        отделни танкови дивизии: 2
                        отделни танкови бригади: 118
                        отделни механизирани бригади: 6
                        отделни мотопехотни бригади: 6
                        отделни танкови полкове: 77
                        отделни танкови батальони: 71

                        Същественото тук е разпиляването на огромно количество танкове сред действащата армия - за подкрепа на пехотата в нейните действия. Някъде тук бяхме обсъждали с Голъм и още някой вероятно, че за съветската пехота е много важно да има танкове за подкрепа в действията си. Количеството на отделните танкови части е огромно. Дори и само броят на отделните бригади, които са в резерв или прикачени към различни фронтове и армии е огромно: 130. Това показва стил - т.е. не се разчита на дълбоки операции, защото за тях трябва малко по-различна организация, а на удари в местен мащаб, по-скоро за изтласкване и взимане на територия, отколкото за обграждане и унищожение.

                        Източник: сборник "Боевой состав Советской Армии на 1 января 1943 г."
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #13
                          Започвам с поздравления за създаването на темата (т.е. за това, че се прави нова тема в този раздел ). След това ще си позволя някои коментари/въпроси/уточнения към създателя на темата:

                          1. Ако говорим за тактика на ниво дивизия, то защо се обсъжда / споменава тактиката на ниво батальон? И двете в една тема ще е сложно да се разгледат - много е обширно.

                          2. Защо се обсъжда корпусното ниво? Не съм пурист, но на ниво корпус вече трудно може да се говори за "тактика" на използване, поне според мен. Т.е. стрелковият корпус тактически използва стрелковите си дивизии (и подразделенията и частите за усилване). Вярно, че според съветските устави корпусите също са тактически единици, но някак по-скоро вече са преход от едното към другото ниво. Може би искаш да разгледаме и обсъдим дивизия спрямо корпус?

                          Иначе темата може да бъде много интересна и може би е прекалено обширна (за една тема). Не е ли по-добре тези въпроси някак да се разделят и обсъждат отделно? Нещата на ниско тактическо ниво (до там, докъдето имаме чисто бойни въпроси - т.е. батальон по същество) се развиват по един начин и се диктуват от едни съображения, като основното са новите въоръжения / условия (и по-точно постепенно навлизане на корекциите от опита от предишните войни (най-вече ПСВ), за мен, главният фактор е взаимодействието с противника, т.е. "учене" от него и въз основа на собствените грешки, а основният възпиращ елемент е не толкова материалния (т.е. количество / качество на екипировка и въоръжение - той има своята дума, но не е основна), а кадровия (човешкия), т.е. липсата на обучен и технически грамотен персонал и най-вече на качествени офицери и командири на ниско и средно ниво (рота/батальон).
                          На по-високо ниво нещата са по-сложни и се влияят много повече от собствените недостатъци / чуждите предимства (и недостатъци). Т.е. това е границата на тактическото и изцяло оперативното ниво (дивизия / армия). Т.е. промяната в оперативните похвати на Вермахта води до съответната реакция / промяна в тези на РККА, според мен. Поне за периода до 43-та това е основен фактор.

                          Panzerjaeger написа
                          а от друга придаване на стрелковия батальон повече тактическа самостоятелност и превръщането му в основно общовойсково подразделение
                          Ммм, можеш ли да развиеш идеята си по този въпрос? Моето впечатление е, че батальонът е основна тактическа единица и преди това в РККА. "Самостоятелността" му е повече въпрос на конкретна командно-йрерахична ситуация (контекст) и качество на командването на самия батальон, отколкото на някакви други фактори, т.е. ще зависи изцяло от конкретните обстоятелства, а не от някакви принципни промени. С напредването на войната се появяват повече грамотни и умели командири на това ключово тактическо ниво и това води до подобряване на общата издръжливост и успешност на съветската пехота в тактически план. Но това е въпрос на натрупване на опит и също подлежи на определени "постъпателни" движения и промени (според загубите и постъпването на "свежи" и не особено подготвени командири).

                          ---

                          СТРЕЛКОВИТЕ КОРПУСИ

                          Въпросът за стрелковите корпуси е интересен. Доколкото аз съм запознат (а то не е достатъчно), преди началото на войната те са повече или по-малко реални корпуси, т.е. оперативен инструмент за управление на стрелкови дивизии / бригади и средства за усилване. Т.е. каквото са и в останалите армии. Всичко това обаче се разпада с началото на "Барбароса" и почти всички начални кадрови корпуси са или разформировани или преформировани в управления на армии в хода на лятото и есента на 1941 г. От този момент поне до пролетта/лятото на 1942 г. РККА почти не използва корпусно ниво. Причините, мисля, сме ги обсъждали не веднъж: недостиг на висши офицери и щабен персонал (значително задълбочен от загубите), твърде "тежка" е сложна за управление структура, която се оказва не по "зъбите" на наличния персонал. Затова се "ликвидира" фактически корпусното ниво и в повечето случаи армиите управляват директно стрелковите дивизии. Доколкото се запазва (това донякъде важи и за възстановяването) корпусното ниво в пехотата, то е по-скоро като "ерзац-армии", а не толкова като корпуси. А в началото се случва и обратното - нещо като "ерзац-дивизии" (корпус, който контролира 3-4 стрелкови бригади и реално има (количествено) възможностите на стрелкова дивизия).
                          Това е общ процес за РККА във всички родове войски. Минава поне около година, година и нещо, докато реално започва да се връща управлението на по-високо ниво и нуждата от допълнително междинно ниво (между основната оперативна единица за управление и най-високата тактическа , т.е. армия и дивизия).
                          Съвсем грубо в числя нещата стоят така, доколкото ми е известно:
                          В началото на войната (юни 41 г.) РККА има 62 стрелкови корпуса (СК)
                          от тях само четири оцеляват и си остават до края на войната (причините са прости - това са все корпуси, разположени далеч от събитията). От останалите 58, 19 са преформировани в управления на армии (т.е. 31%), 35 са разформировани (от тях 5 са разгромени преди това, т.е. 56%), а 4 са напълно унищожени. Не знам какво точно става с персонала на всеки от разформированите корпуси, но най-вероятно отива за формиране на щабове на нови армии, но не изцяло, както в случая с 19 от корпусите. Т.е. от началните 62 корпуса само 4 (6%) оцеляват през първата година война. Нито един от СК, намирали се в зоната на бойни действия, не оцелява или не е оставен в този му вид. Да уточня, 53 от тях срещат съдбата си в периода юни-септември 41 г.
                          Под "корпуси" тук разбирам корпусните управления плюс прилежащите им подразделения (командни, свързочни и прочее, не тези за усилване), разбира се.

                          Отново започват да се формират корпуси през 1942 г., като реално (именно като корпуси) това се развива през 1943 г. в някакъв що-годе масов порядък. И това са все нови стрелкови корпуси, т.е. нямаме никакъв континуитет между тези от преди 1941 г. и тези след това (с изключение на четирите корпуса, които остават в страни от бойните действия през по-голямата част от войната - един в Иран и три в Далечния изток).

                          Формиране на нови стрелкови корпуси след катастрофата 41-ва:

                          През първата половина на 42-ра попаднах само на два - 1-ви и 4-ти СК (формирани през април, като първия е разформирован само пет месеца по-късно) + 9 гвардейски СК (там е малко по-мътно, може и някои да са преименувани, не съм гледал) - общо 11. Втората половина на 42-ра година малко се ускорява: 13 СК и 4 гвардейски СК: общо 17, като от тях един е разформирован и един е преформиран в управление на армия. През първата половина на 1943 г. значително се ускоряват нещата: 19 нови СК и 14 ГСК. общо 33 СК. Втората половина на 1943: 84 СК и 1 ГК - общо 85 копуса. За 1944 г. формират 12 СК и 3 ГК, с което процесът приключва: общо 15 корпуса.
                          Тенденцията е ясна: чак през втората половина на 42-ра реално започват да чувстват нужда от междинното корпусно ниво в пехотата и да го използват, като общо са формирани и остават 25 СК (около 40% от предвоенните). Истинското масово въвеждане отново на корпусното ниво в пехотата става през 43-та - формирани са общо 116 корпуса (187%), като ренесанса е втората половина - 85 (137%). През 44-та процеса е довършен, но темповете са ниски - явно е, че нуждата е "посрещната" и задоволена. Не всички от формираните корпуси реално са използвани във военни действия (т.е. управленията им са задействани на неактивни участъци или са използвани за други задачи).

                          Що се отнася до останалите корпуси, там нещата стоят различно. Да речем, при механизираните войски в един момент корпусите на практика са дивизии. Чак към края на войната се превръщат собствено в корпуси. За да уточня - за мен разликата се свежда до нивото на действие и състава (принципите за организиране). Дивизията в онзи момент е общо взето най-висшето ниво на организация, за което е характерен постоянен състав (и то не във всички армии, но това е отделен въпрос - за Вермахта и РККА това е в сила), а това определя характера на задачите, които могат да й се възлагат. Корпусът, от друга страна, е вече по-скоро "обединение", т.е. командна структура с поддържащи подразделения (свързочни и прочее), която може да се организира различно според различните задачи. Т.е. нейният състав не е постоянен и лесно (сравнително) може да се променя с оглед на използването. Всичко зависи от това какви дивизии и подсилващи (корпусни) части ще му се придадат. Това може да се променя от операция до операция.
                          Съответно, използването на корпуса зависи изцяло от възложената му задача, а тя е следствие на множество променливи от оперативен и стратегически порядък. Това не е в сила за дивизията.

                          -----

                          Та, може би ще е интересно да се разгледат нещата по две отделни направления: батальон (основно чисто бойно ниво - основна тактическа единица) и бригада/дивизия (най-високо тактическо). Струва ми се, че ще се окаже, че на всяко от тях различни фактори оказват влияние. Корпусите и армиите са за друга, отделна тема, където оперативните въпроси, а не тактическите, ще са основни (тактиката на корпуса или армията е тактиката на неговите дивизии (а тя се определя от тактиката на батальоните)).

                          ПП Съжалявам, че се получи малко разхвърляно.
                          Last edited by gollum; 17-09-2014, 14:21.

                          Comment


                            #14
                            Panzerjaeger написа
                            Ето, например взаимодейстнието между различните родове войски, характерно за общовойсковия бой няма как да не усложни тактическите построения в отлика от ПСВ. Както и въвеждането на подвижните групи. Това няма начин да не е повлияло върху бойните редове при настъпление.
                            Тук може би нещата пак трябва да се разделят / уточнят. Да речем, взаимодействието на различните видове въоръжение става на различни нива, съответно "усложняването" се случва на различни нива и няма как да бъде "вкарано" в някакъв общ тактически въпрос - ще се загуби смисъла. Да речем, на батальонно ниво нещата стоят по един начин - и това засяга структурата на батальона (и тактиката му), на полково/дивизионно - по друг. Повечето от тези промени като цяло се случват преди началото на войната, т.е. през 30-те години (втората половина). Общо взето, става въпрос за "догонване" на опита от ПСВ. Като някакъв нов фактор вероятно следва да се отчете появата и активното включване на минометите - това значително променя пехотната тактика на ниско ниво (рота/батальон), променя и организацията на дивизионната артилерия. Това се случва вече в хода на войната, т.е. от 1941 г. насетне.
                            от друга страна, войната налага своя отпечатък и върху дивизионните огневи средства - намаляват спрямо предвижданията и организацията от преди началото й, а организацията им се опростява. Между другото, тук има съществена разлика с немските дивизии, т.е. нямаме някакво директно "влияние" (макар че местните фактори вероятно надделяват).

                            Ако под "въвеждане на подвижните групи" имаш предвид авангардните подразделения/части/съединения, то този похват, доколкото помня, е донякъде по-късен, т.е. поне от 43-та насетне (се прилага активно). Това е интересен въпрос, но донякъде специфичен - най-вече става въпрос за оперативен похват, макар и да се ползва и на по-ниско ниво (тактическо). Впрочем, това се превръща в характерна черта на съветското оперативно изкуство след войната. Не мисля, че оказва някакво съществено влияние върху организацията, екипировката или дори подготовката през войната, т.е. не помня да се създават или употребяват само за тази цел специфични подразделения и най-вече части и съединения. По-скоро в тази роля се използват стандартни, най-често подсилени за ролята с механизирана поддръжка и артилерия.

                            Що се отнася до оперативни бойни групи, това понятие мисля съществува и преди войната. Но използването му се затруднява от нужното ниво на подготовка на персонала.

                            Panzerjaeger написа
                            На някои места съм чел, че през втория период на ВОВ при настъпление в РККА има тенденция на увеличаване на дълбочината на бойния ред на войските в звеното полк-дивизия-корпус. Други считат, че няма такова нещо. Дълбочината на бойния ред зависи от включването на подвижните групи и резервите.
                            Тук трябва да се уточни какво имаш предвид. Така е много общо и не виждам какво може да се коментира. Говорим за марш, за отбрана, за офанзива? Тактическо ниво (батальон / полк / дивизия), оперативно ниво (корпус / армия)? Дълбочината е въпрос на твърде много местни и специфични условия и не мисля, че някога са въвеждали някакви "твърди" схеми (то не е и практично) по този въпрос - само общи указания в уставите.

                            Panzerjaeger написа
                            А интересен е и въпросът за промяната в ширината на полосите на настъпление.
                            Този въпрос се разглежда в уставите. Но това са принципни положения. Реално зависи от решението на командира, от задачата, от условията.
                            Да речем, по въпроса за ширината ПУ на РККА от 1939 г. уточнява, че:
                            98. Ширина фронта боевого порядка наступления зависит от характера сопротивления противника, наличных средств подавления и условий местности.
                            Она может измеряться протяжением:
                            — для дивизии — от 2,5 до 3,5 км,
                            — для корпуса — от 8 до 12 км.
                            При атаке сильно укрепленных полос иУР ширина фронта наступления может сокращаться:
                            — для дивизии до 2 км,
                            — для корпуса до 7 км.
                            На второстепенных направлениях ширина фронта наступления может, в зависимости от обстановки, возрасти:
                            — для дивизии до5—6 км,
                            — для корпуса до 15—18 км.
                            и

                            105. Оборона должна быть глубокой. Глубина обороны является основным условием ее успеха.

                            Ширина фронта боевого порядка обороны определяется шириной фронта сковывающей группы.

                            Дивизия может оборонять полосу по фронту 8—12 км и в глубину 4—6 км.

                            Полк может оборонять участок по фронту 3—5 км и в глубину 2,5—3 км. Батальон может оборонять район по фронту 1,5—2 км и такой же глубины.

                            При обороне УР фронты могут быть шире, доходя до 3—5 км на батальон.

                            На важных направлениях фронты обороны могут быть уже, доходя до 6 км на дивизию.
                            За дълбочината:
                            101. Ведение современного боя требует беспрерывного нарастания силы удара атакующих частей.

                            Для этого наступательные боевые порядки общевойсковых соединений и частей должны иметь глубокое построение, состоя из нескольких эшелонов (двух-трех), в зависимости от глубины .и характера оборонительной полосы противника.

                            Полк может строиться в двух эшелонах (в ударной группе — батальон за батальоном) или в трех эшелонах (батальон за батальоном).

                            Ударная группа дивизии может строиться в двух эшелонах (полк за полком) или в одном эшелоне (полки рядом); в последнем случае полки ударной группы могут строиться в трех эшелонах (батальон за батальоном).

                            Корпус строится обычно в одном эшелоне (дивизии рядом). Однако при сильно развитой обороне и наличии у противника второй оборонительной полосы, занятой войсками, корпус, в зависимости от своей задачи, должен иметь сильные резервы.

                            Построение корпуса в двух эшелонах (на главном направлении — дивизия за дивизией) будет всегда необходимо при прорыве сильно укрепленных полос и при атаке УР.

                            На второстепенных направлениях эшелонирование боевых порядков будет менее выражено. Следует, однако, учесть, что отсутствие глубины боевых порядков мелеет быстро истощить их наступательную силу. Поэтому задачи наступления на второстепенных направлениях должны быть по глубине соразмерены с силами и средствами сковывающей группы.

                            102. Эшелонирование боевых порядков в наступлении зависит всецело от условий обстановки и не терпит механического подхода.

                            Чем глубже наносится удар, чем сильнее оборона противника, чем больше она развита в глубину и чем больше у противника резервов, тем больше должен быть эшелонирован боевой порядок наступления.

                            Это, однако, никогда не должно достигаться за счет сокращения состава первого эшелона и за счет расширения его фронта атаки. Следует строго различать понятие эшелона и резерва.

                            Эшелон входит органически в ударную и сковывающие группы боевого порядка наступления и имеет прямым назначением развивать удар на определенном направлении.

                            Резерв не входит непосредственно в ударную и сковывающие группы боевого порядка и используется в зависимости от обстановки.
                            т.е. още преди войната да започне (тези текстове са разработвани през втората половина на 30-те години, но не са основани на опит от началото на ВСВ) има достатъчно ясно съзнание за това как трябва да стоят нещата. Въпросът е доколко всичко това реално се осъзнава и използва и може да се използва. Това а въпрос на наличие на обучен и способен команден персонал на всички тактически нива.

                            ---

                            По въпроса за дивизия/корпус пак според същия устав:
                            35. Войска РККА образуют соединения и части, отличающиеся по своему составу, вооружению, тактическому применению и оперативному предназначению. Войска составляют:

                            а) соединения — стрелковые, кавалерийские, танковые и авиационные;
                            б) отдельные части — Резерва Главного Командования (РГК) и специальных родов войск.

                            36. Стрелковыми соединениями являются стрелковые дивизии и стрелковые корпуса.

                            Стрелковая дивизия — основное общевойсковое тактическое соединение.

                            Она состоит из частей разных родов войск, имеет постоянный состав и способна к самостоятельному ведению всех видов боя.

                            Главной составной частью стрелковой дивизии является пехота.

                            Как правило, стрелковая дивизия неделима. Однако для выполнения отдельных тактических задач из стрелковой дивизии могут выделяться временные отряды, состоящие из частей и подразделений разных родов войск (передовые отряды, авангарды, арьергарды и др.).

                            Несколько стрелковых дивизий (от 2 до 4) составляют стрелковый корпус.

                            Стрелковый корпус имеет свои штатные средства усиления и является высшим тактическим соединением, способным самостоятельно действовать в течение продолжительного времени.

                            Стрелковые соединения, в зависимости от выполняемой задачи, поддерживаются авиацией и усиливаются частями Резерва Главного Командования — артиллерийскими, танковыми, химическими, инженерными и другими.

                            37. Кавалерийские соединения состоят из кавалерийских дивизий и кавалерийских корпусов.

                            Кавалерийская дивизия является основным тактическим соединением конницы.

                            Она состоит из частей конницы и других родов войск и имеет постоянный состав. Несколько кавалерийских дивизий (от 2 до 4) составляют кавалерийский корпус.

                            Кавалерийский корпус является высшим соединением конницы и может выполнять самостоятельные оперативные задачи во взаимодействии с другими родами войск и в отрыве от них.

                            В зависимости от выполняемой задачи кавалерийский корпус может усиливаться другими родами войск и в частности танковыми соединениями и авиацией.

                            Кавалерийские соединения, способные к осуществлению быстрого маневра и решительного удара, должны применяться для выполнения активных задач по разгрому противника.

                            Наиболее целесообразно использование кавалерийских соединений совместно с танковыми соединениями, моторизованной пехотой и авиацией, — впереди фронта (в случае отсутствия соприкосновения с противником), на заходящем фланге, в развитии прорыва, в тылу противника, в рейдах и преследовании.

                            Кавалерийские соединения способны закрепить свой успех и удержать местность. Однако при первой возможности их нужно освобождать от выполнения этой задачи, чтобы сохранить их для маневра.

                            Действия кавалерийского соединения должны быть во всех случаях надежно прикрыты с воздуха.

                            38. Танковые соединения состоят из танковых частей, моторизованной артиллерии, моторизованной пехоты и других специальных родов войск.

                            Основным тактическим танковым соединением является танковая бригада.

                            Несколько танковых бригад могут образовать танковую группу, являющуюся высшим танковым соединением.

                            Танковые соединения являются мощным маневренным средством для нанесения удара. Они должны применяться для решительного разгрома противника на главном направлении и могут выполнять тактические задачи в непосредственном взаимодействии с другими родами войск и самостоятельные оперативные задачи в отрыве от них. Танковые соединения не приспособлены к самостоятельному удержанию завоеванной местности, а поэтому при действиях в отрыве от других родов войск они должны быть поддержаны моторизованной пехотой или конницей. Наиболее целесообразно использование танковых соединений совместно с конницей, моторизованной пехотой и авиацией — впереди фронта (в случае отсутствия соприкосновения с противником), на заходящем фланге, в развитии прорыва и в преследовании.
                            интересно е да се погледне еволюцията на нещата в танковите войски (последната част от цитата). Това е 39-та година, т.е. още преди да се появят механизираните корпуси с постоянен състав.
                            Още в този устав я има и идеята за тактическа бойна група (отделяне на част от дивизия за конкретна задача). Друг въпрос е доколко това е реално подготвено и използвано (по-скоро не).
                            Last edited by gollum; 17-09-2014, 12:50.

                            Comment


                              #15
                              Ееееее, честито! Получихме си "академичния чаршаф" от Голъм. Даже два! Тези постове са твърде обширни за да се коментират с пет-шест реда. Нужно е детайлно проучване и коментар. А за това е нужно време.

                              messire Woland написа Виж мнение
                              Това показва стил - т.е. не се разчита на дълбоки операции, защото за тях трябва малко по-различна организация, а на удари в местен мащаб, по-скоро за изтласкване и взимане на територия, отколкото за обграждане и унищожение.
                              Доколкото знам, Висло-Одерската операция е пример за "Дълбока операция", а както знаем, тя се провежда към края на войната.
                              Comment is free, but facts are sacred.

                              Comment

                              Working...
                              X