Орден на Свети Стефан / Sacro Militare Ordine di Santo Stefano /

[Henry Sinclair]

Преди няколко дни се завърнах от екскурзия в Тоскана, където посетих няколо запазени средновековни града сред които Сиена, Лука и Пиза. В Пиза, случайно или не, попаднах на площад известен като "Piazza dei Cavalieri", на който се намираше т.нар. "Palazzo dell Cavalieri" - седалище на Sacro Militare Ordine di Santo Stefano Papa e Martire /Свещенния Орден на Свети Стефан/. За "Свети Стефан" разбрах, че е тоскански рицарски орден основан през 1561 от Козимо I Медичи, Велик Дук на Тоскана. Козимо бил и първият Велик магистър на Ордена. Целта на рицарите на Св. Стефан била да се борят с отоманските турци и пиратите,които опустощавали Средиземноморието през 16ти век и заплашвали новопостроеното от Козимо пристанище Ливорно на брега на Тиренско море.


Двореца на Рицарите

Кръста на Св Стефан


Статуята на Великият Магистър Козимо



В ранните години на създаването си Ордена взима участие в Испанските войни срещу Османските турци, като се проявява при Обсадата на Малта ( 1565), Битката при Лепанто ( 1571) и превземането на Аннаба в Алжир през 1607 от адмирал Джакобо Ингирами. Тосканците опожаряват града, убиват 470 души и взимат 1500 пленници. По-късно рицарите имат някои акции по Егейските острови, контролирани от турците и участват в няколко кампании в Далмация, Негропонте и Корфу.След 1640 военните акции на Ордена са силно намалени, но рицарите все пак изпращат военна помощ на Венеция и охраняват крайбрежието на Тоскана. Последната военна акция на Ордна е през 1719.


Бойна галера на Ордена

[Henry Sinclair]

Основната база на Рицарите на Св Стефан била Ливорно в Тоскана, където Козимо Медичи построил флот за Ордена. Някои от галерите на Козимо били изпратени в Леванта, където плували заедно с корабите на Малтийските рицари. Първата военна акция на Ордена била през 1599, когато пет галери с 300 войници, осъществили изненадваща нощна атака на остров Хиос, като превзели главното пристанище на острова, но скоро били отблъснати отново от отоманците. През 1597, рицарите на Св. Стефан действали край Кипър, а през 1607 се опитали да дебаркират край Анталия.


Герба на Медичи и кръста на Св Стефан


Козимо Медичи в броня


Катедралата на Ордена в Пиза


В самият храм има османски военни трофеи ( знамена и други) окачени по стените

[Guy de Mont Ferrand]

Най-вярната подкрепа на малтийските рицари

[Henry Sinclair]

Сър Ги, явно поназнайваш повечко за ордена. Чувал ли си за тази нощна акция на тосканците на Хиос?

[Guy de Mont Ferrand]

Сър Ги, явно поназнайваш повечко за ордена. Чувал ли си за тази нощна акция на тосканците на Хиос?

Ахам, те са осъществявали доста смели набези, мога да ги сравня единствено с хоспиталиерите от периода. Нещо като онова с берберските пирати в Исландия и Шотландия, но "от другата страна". Изключителни прояви на военноморското дело, които са донякъде незаслужено пренебрегвани на фона на това, което става в Атлантика през 16-17 в. Но, трябва да отбележим, военни специалисти (включително и съвременни такива) винаги са се вълнували от тези истории и то вероятно повече, отколкото от "карибските пирати" .

В тази връзка има една история, разказана от Морис Колис, как Кортес, вече маркиз, участвал във войната на Карл V срещу "Варвария" и, раздразнен от загубите и стратегията, предложил да му дадат там 500 мускетара (колкото имал в Мексико) и да го оставят сам да се справи с алжирците. Присмяли му се и оставили молбата без последствие... Дали това е анекдот, не се наемам да твърдя, но бих пледирал поне за равенство, ако не и превъзходство в сложността на военноморските действия в Средиземноморието спрямо Атлантика(употребявам и двата термина във възможно най-общ смисъл) през 16-17 в. Макар и вторите разбираемо да предизвикват по-голямо внимание поради важността на последиците си.

[Thorn]

На Кортес с право му са се смеели. Барбарийците на са като ацтеките, показали са го. Иберийските държави са дебаркирали с главните си сили там, предвождани от монарсите си и са си го отнасяли. Португалците даже генерално са си го отнесли. Колкото до военноморския аспект - и да и не. Десантните операции в Средиземноморието не отстъпват по размах на Армадата, която се проваля най-вече поради некадърност на командващия (Медина Сидония сам си знае, че не става за тази работа), но през XVII вече са например английско-холандските войни и войните на Луи 14, а в сравнение с тях медитеранския театър е второстепенен.

[Guy de Mont Ferrand]

Ами не са само иберийците, даже тук говорим за "апенинци", французите също не бива да се пропускат, особено във връзка с Малта. Като говорим за Луи XIV, кой напр. е останал встрани от войната за "испанското наследство"? Или от търговията с Османската империя: да не би англичаните, холандците и немските държави?

Интензитетът обаче действително намалява в 18-ти в. и смисълът от подобни "патрули" като ордена на Св. Стефан се губи. Мога да дам като пример "Кандид" на Волтер: там действието се развива към средата на 18-ти в., но за пиратските нападения на маврите вече се говори по-скоро като за анахронизъм; те присъстват в разказа на "принцесата с половин задник", която по това време е вече старица и разказва за събития като обсадата на Азов. Един вид Малтийският орден е предостатъчен, за да осигурява патрул при нужда, която рядко възниква, особено през втората половина на века, а вече в края и началото на следващия всички знаем какво става с берберските пирати.

[Walker]

http://www.chivalricorders.org/royalty/habsburg/tuscany/stephen.htm