Енергийната (не)зависимост на ЕС

[Eguo]

Възможно е, но е много трудно! По-вероятно е "Те" да се опитат да гръмнат някоя от газодобиващите платформи, но и това е много трудно - мисля, че във форума има специалисти по военно дело, които могат да обяснят защо. Да не говорим, че ако "Те" гръмнат европейски газопровод, ще си имат работа с Европа, а не с Израел...
...

Они и сейчас имеют дело с "Европой".
Их можно обвинить, в безумности, жестокости, отсталости - ни никто не обвинит их в трусости.
"Европа" для них менее пугающий враг, чем сам Израиль.

Технически взорвать газопровод чрезвычайно легко для серьезно настроенных организаций имеющих достаточно денежных средств (например ИГ).
Это могут быть и удары по добывающим платформам современной ракетой и так и подрывы действующих трубопровод с помощью непилотируемых подводных аппаратов или другие действия.

Безусловно, можно значительно обезопасить всю морскую газовую инфраструктуру.
Израиль достиг заметных успехов в плане безопасности. И ЕС может выделить специалистов, силы и средства на охрану
газопровода.
Но нельзя забывать про настрой "друзей" Израиля. Они не только деньги, они и жизни своей не пожалеют, лишь бы его лишний раз его "укусить".
Можно предотвратить 100 попыток подрыва, но достаточно вероятности 1% и по закону "Мерфи" (он конечно взаимен) и газопровод будет уничтожен в течении достаточно короткого времени.

События с небоскребами а США или недавний терракт в Иерусалиме - пример того, что безопасность не бывает 100%.

[Amazon]

Они и сейчас имеют дело с "Европой".
Их можно обвинить, в безумности, жестокости, отсталости - ни никто не обвинит их в трусости.
"Европа" для них менее пугающий враг, чем сам Израиль.

Ако засегнат интересите на зверове като Англия или Франция то Израел ще им се види Майка Тереза. Между другото, точно европейски, а не израелски бомби отвяват чалмите от кратуните на ислямистите в Сирия и Ирак.

[Eguo]

Ако засегнат интересите на зверове като Англия или Франция то Израел ще им се види Майка Тереза. Между другото, точно европейски, а не израелски бомби отвяват чалмите от кратуните на ислямистите в Сирия и Ирак.

Вот именно, именно"европейский" бомбы давно падают на голову "ИГ" но на них это не производит на них бОльшее впечатление чем
Израильские.

"Звери" из Англия и Франция показали себя при ударах по Ливии.
Через пару недель у них стали заканчиваться боеприпасы и побежали все просить помощь у США.Ибо - самим воевать дорого и не выгодно.
"звери" были в прошлом и позапрошом веке - сейчас это просто капиталисты привыкшие жить под защитой дядюшки из-за океана, который несет львинную долю военных расходов и за себя и за других. Видели мы как один из этих "зверей" проигрывал немцам войну за 2 недели, а другого "зверя" спас лишь только пролив.


Впрочем, конечно.
Газопровод из Израиля - как одна из альтернатив Российскому газу - прекрасная идея.
Так же как и сжиженный сланцевый газ из США.
Ведь ясно, что экономики в проекте нет, только политика.
А политика часто требует жертв... тем более все равно в конечном итоге расходы лягут на плечи потребителей.

П.С.
ИМХО - две страны могут обеспечить безопасность газопровода - США и Израиль.
А остальным "зверям" давно пора в цирк.

[Dinain]

Защо драскате брътвежи, нямащи нищо общо с темата - "Енергийната (не)зависимост на ЕС"?? Особено руският вариант на КГ125, специализирал в разтягане на локуми за международното положение под всяка една новина, независимо каква, и най-вече - без капка информация по темата. Какъв "ИГ", каква Либия, какви 5 лева?

За сведение на последния, както между другото беше посочено от Изчезнал Безследно, египетският газопровод за Йордания и Израел беше многократно саботиран, обаче на египетска територия, не на израелска (т.е. е ясно къде има по-голяма несигурност). А откакто Израел откри газовите находища край бреговете си през 2009-2010 г., започнаха и доставки от Израел за Йордания. Също за сведение на последния, досами Тел Авив има отдавна газохранилище, и неуспешен опит за взривяването му вече е правен, за което и съм писал някъде тук. С други думи, в Израел има хора, които отдавна им е дошла тази гениална идея, както има и други хора, които отдавна намират начини да й попречат да се реализира. Та с оглед на това, "те" ще трябва да тренират дълбоководолази-сапьори или да атакуват подводния газопровод с подводница за постигнат въжделенията на Equo, или с други думи - време е някой модериращ да забележи очеизвадните тролщини на KG125.ru като това:

Те ще взриви газопровода ... "приятели" на Израел.

И да види до какво водят по горните постове.

[Alfex]

Защо драскате брътвежи, нямащи нищо общо с темата - "Енергийната (не)зависимост на ЕС"?? Особено руският вариант на КГ125, специализирал в разтягане на локуми за международното положение под всяка една новина, независимо каква, и най-вече - без капка информация по темата. Какъв "ИГ", каква Либия, какви 5 лева?

За сведение на последния, както между другото беше посочено от Изчезнал Безследно, египетският газопровод за Йордания и Израел беше многократно саботиран, обаче на египетска територия, не на израелска (т.е. е ясно къде има по-голяма несигурност). А откакто Израел откри газовите находища край бреговете си през 2009-2010 г., започнаха и доставки от Израел за Йордания. Също за сведение на последния, досами Тел Авив има отдавна газохранилище, и неуспешен опит за взривяването му вече е правен, за което и съм писал някъде тук. С други думи, в Израел има хора, които отдавна им е дошла тази гениална идея, както има и други хора, които отдавна намират начини да й попречат да се реализира. Та с оглед на това, "те" ще трябва да тренират дълбоководолази-сапьори или да атакуват подводния газопровод с подводница за постигнат въжделенията на Equo, или с други думи - време е някой модериращ да забележи очеизвадните тролщини на KG125.ru като това:



И да види до какво водят по горните постове.

Няколко думи офтопик: Докога путиновият плакат екуо ще прецаква всяка тема във форума без реакция?

[контрол_alt]

Денят Х - в който Президентът Путин отчете гравитацията



Илиян Василев

Малцина нации в света могат да се позволят да правят бизнес от геополитика. Русия е една от тях. Ако си достатъчно голям и достатъчно дълго време упорстваш в своята цел, то напълно е възможно да "изкривиш" пазара и да прехвърлиш на по-малките си партньори рисковете, а съхраниш за себе си ползите.


Ако не стане - губиш, но осчетоводяваш загубите като геополитически разходи - за славата и гордостта на Родината. Както стана известно в Турция вече близо 5 милиарда долара са "отлетели" в името на проектната слава на Кремъл. Но това, което Русия може да си позволи да загуби не е по силите или по мярата на страни като България. Затова е изключително здравословно да се поддържа дистанция от геополитически гравитационни полета в което малките обекти неизбежно се всмукват.

Слава Богу, че сме в ЕС и НАТО и можем да спрем негативни за нас тенденции и процеси, нещо което е много трудно да направим в двустранен план.

Анонсът, който направи президента Путин не може да се третира като изненада за специалистите. Версията на Кремъл за Южния газов коридор винаги се стремяла да неутрализира и "покрие" западната версия и маршрути. Още преди десет години проектът "Син поток" се стремеше буквално да залее Турция с природен газ, за да няма място за конкурентни газови потоци към Европа през Турция. Много експерти, в това число и руски, предупреждаваха, че рано или късно геополитическите амбиции на Путин ще трябва да се приземят и да отчетат гравитацията. Точно това стана в Турция тези дни.

У нас болшинството политици привърженици на проекта, така и не успяха да стигнат до прагматичния и професионален подход - останаха на равнище партийни мантри и религиозно суеверие - проектът е изгоден, защото е изгоден. Никакви отклонения от Вярата, никакви въпроси, никакви отговори. Ще получаваме транзитни такси, наши компании ще спечелят.

Забележете, проектът няма финансов модел, няма тарифна структура, няма обвързващи договори за изкупуване, няма и гаранции от руска страна за приходите ни - наши и на другите страни в проекта. Не е нужно човек да е магистър по корпоративни финанси за да направи прозаични сметки по стария изпитан метод на майстор Кольо Фичето - от едната страна "имам да давам", от другата "имам да вземам".

Беззаветно верните привърженици на реализацията на "сляпо" на Южен поток носят отговорност за близо 3,5 милиарда лева загуби по предишните геополитически флиртове на Първанов и Овчаров - предоговорения газов договор през 2006, проекта Бургас-Алекснадропулис и проекта АЕЦ "Белене". Не виртуални, а доказани и инкасирани от българската държава. Ако си изпълнителен директор на банка и причиниш подобни загуби и фалит - защото това е състоянието на българската енергетика в момента именно поради посочените загуби - не само, че незабавно си уволнен, но и губиш правото да заемаш подобна длъжност пожизнено. Губиш и моралното право да даваш съвети и да коментираш от името на обществения интерес професионални теми.

Не и в енергетиката, не и ексминистър Овчаров, не и експрезидент Първанов.

До тук нещата някак можеха да минат през иглените уши на обществения скепсис, но дойде часът на истината и на големите разходи - само морския участък струва близо 10 милиарда долара.

Изправен пред най-големия си провал във външната политика - разрива на отношенията си със Запада и провала на Южен поток - президентът Путин се опита да замаже своя гаф и прехвърли вината на "най-слабото" звено във веригата - България с една набързо съшита с бели конци класическа интрига - няма как по друг начин да бъде тълкувано предложение за алтернатива на Южен поток през Турция.

Верните на Кремъл медии стартираха вълна от антибългарски внушения, последваха агресивни изказвания по интернет форуми и в социалните мрежи. Както и прогнозирах проруските кръгове в България грабнаха информационните оръжия и откриха залпова атака срещу правителството. Линията на атресия бе подадена лично от президента Путин с думите, че България е загубила своя суверенитет, че не може да отстоява своите национални интереси и че трябва да съди Брюксел, защото губи "сигурни" 400 милиона евро на година.

В суматоха и щумотевица у нас забравихме да направим реална оценка и анализ на ситуцаията, в това число и на изходната предпоставка - а именно, че се налага да се заобиколи Украйна и Словакия.

Защо?

Защото Русия на Путин наложи без доказателства мнението у нас и в много страни в Европейския съюз, че Киев "краде" газпромовския природен газ. Някак пропуснахме доказателствената част за това. Моите руски колеги твърдят и аз им вярвам, че това е откровена лъжа. След монтирането преди години на измервателните и контролни устройства, които в реално време дават информация за газовите потоци през Украйна и в газовите хранилища на нейна територия - няма нито едно доказателство за несакнциониран отбор на газ от украинска страна. Помните ли? Газпром заплашваше, че ще отнесе въпроса в арбитраж, ще съди Украйни и нищо - просто информационен и пропаганден шум.

Сега Нафтогаз съди Газпром за надплащане за природен газ след 2010 година за много милиарди долари. Контраискът на Газпром е за неплащане на вече фактуриран газ, но не и за несанкицониран отбор.

Тоталната информационна завеса за случващото се в Украйна - което бе ключов тезис за идеята за нейното заобикаляне - попречи да забележим реалните и тревожни факти, които поставят енергийната ни сигурност под реална и най-вече непосредствена заплаха. През последните три месеца, за пръв път от незапомнени времена, се наблюдава реално и устойчиво намаляване на налягането по транзитните трасета, което изцяло се дължи на причини на руска територия и по-специално на намален добив в основното находище в Западен Сибир, което захранва украинския транзит - Надим-Пур-Таз. Газпром обяснява това с технически прицини - без да ги уточнява.

Докато ни занимават с грандиозни геополитически проекти за десетки милиарди долари Газпром пропуска да инвестира в рехабилитация на газопреносната си система и най-вече в разработката на нови находища и устойчив добив от съществуващите чрез интензификация и увеличена производителност. Но затова трябват западни технологии и участие на западни сервизни компании, а те напускат страната или са в режим на санкции.

В същност цялата тази пиар дейност на президента Путин и шефът на Газпром Милер цели да отклони вниманието от вътрешните проблеми на компанията и сривът в нейната достоверност като сигурен доставчик на газ за Европа. Факт, който ще изпитаме още в края на зима, особено пред вид на рекордно ниските буферни количества в украинските газохранилища.

Но да се върнем на изявлението на президента Путин. Едно е сигурно - то е грижливо пресметано и прецизно таргетирано като информационна атака срещу ЕК и най-вече България. Руският президент не прави случайни изказвания, още по-малко на чужда територия. Факт е, че гледайки пресконференцията му си припомних поведението на руската дипломация по време и след българското Съединение, когато всячески е подтиквала турския султан да изпрати войски в България за да накаже българите за дръзновението да извършат Обединение на страната си без "добро" на руския цар.

И днес новия руски "цар" пристига на посещение при съвременния турски "султан" с щедри дарове, за да "накаже" информационно България.

За целта Милер направи отстъпки, за които у нас само можем да мечтаем - германски цени на природния газ. Ако към тях се добавят и пеналиите, които Газпром плаща по отсъдени по арбитраж компенсации за надплатен газ, то реалните "германски" цени се движат между 320-340 долара. Ние плащаме около 410 долара за хиляда кубически метра. Уж сме стратегически партньори, от нас се иска да се "опълчим" на Брюксел, а ни третират по-зле дори от Украйна. Украинците не само плащат по-евтин газ, но имат всички шансове да спечелят арбитражното производство в Стокхолм, като върнат цените под 300 долара.

Газовата терапия на България, която предшестваше анонса от Анкара, започна от повече от месец с намаление на налягането, което Булгартрансгаз и Булгаргаз упорито не забелязваха. Отново с едничката цел да не накърнят имиджа и интересите на стратегическия ни партньор по Южен поток. И пак поради същата причина нашия енергиен истамблишмент не смее да поиска ревизия на договора и цената, за да може да намалим цените на природния газ и парното у нас. По-лесно им е да поискат от ДКВЕР увеличение на цените и да прехвърлят разходите на данъкоплатците и потребители.

Хем "партньорите" доволни, хем правителството на Бойко Борисов изправено пред кошмара си от февруари миналага година и енергийни протести. Става дума за много повече пропуснати ползи от наша страна отколкото тези виртуални 400 милиона евро, за които говори президента Путин. И това е надлежно доказуемо.

По начина, по който беше изложена концепцията за заобикалянето ни през Турция и Гърция, личи, че това е по-скоро пиар, отколкото детайлно разработена концепция. Идеята, че Европейската комисия ще прави разлика между навлизането на нова транзитна инфраструктура с руски газ през Гърция или България е абсурдна. Още по-абсурдна е тезата, че нов капацитет за 63 милиарда кубически метра ще намери търсене и реализация, при положение, че нито Турция, нито Италия имат нужда от подобни обеми - техните пазари са преситени от конкуриращите се и диверсфицирани потоци.

Насипната идея за алтернативен Южен поток през Турция - ще се разпадне още при първата среща с реалностите на турския газов пазар. Тези 16 нови милиарда кубически метра които ще минават през Черно море, не са ново потребление, а просто пренасочване на транзита от Трансбалканския газпровод. Само това е достатъчно за да разберем открития антибългарски характер на политиката на президента Путин и обосноваността на предложението ни да съдим Русия за нанесени щети и пропуснати ползи във връзка с проекта Южен поток и пренасочването му през Турция.

България ще се лиши от близо 100 милиона долара транзитни такси, годишно ако спре транзита през наша територия на руски газ.

Несъстоятелна е и тезата и надеждата, че Турция ще позволи на Русия да блокира достъпа на азерски или иракски газ за Европа. Не случайно цялото говорене то темата от Анкара дойде от руска страна - нито Боташ, нито турския президент се ангажираха с версиите на Путин и Милер. Наблюдателите не пропуснаха да забележат напрегнатостта на руския президент и преднамереното мълчание по темата на президента Ердоган.

Истинската причина за отказа от „Южен поток“ са новините от Русия и котировките за нефта на световните пазари. На фона на практически неконтролируемия срив на рублата изпълнението на проект, чиято стойност достигна астрономически висоти, стана невъзможно дори при специфичния геополитически прочит на Кремъл. Финансовите отчети и инвестиционните програми на Газпром са в рубли и докато сривът на рублата има относително по-слабо изражение за проекти на руска територия, то за проекти извън Русия ефектът е убийствен. Сметнете сами - Южен поток започна със стойност 20 след това 27, а днес е над 50 милиарда долара. Това накара основния европейски партньор Ени да заяви, че излиза от проекта. При очертаващите се тенденции на валутния пазар след няколко дни този проект ще струва над три трилиона рубли!?

От друга страна, Русия вече получи пари от Китай за съвместните им енергийни проекти и сега трябва да пренасочи ограничените си инвестиционни възможностите си към проекта "Силата на Сибир", Алтайския газопровод и разработката на двете находища - Чаянда и Ковикта в Източен Сибир. Без тях цялата концепция на Путин за стратегическо партньорство с Китай срещу Запада потъва в небитието.

Не без значение за отказа от Южен поток са и сериозно намалелите приходи на „Газпром“ от продажби на газ в Европа - както по отношение на количества, така и цени. Погледнете последните финансови отчети на Газпром и котировките на неговите акции. Истината за финансовото състояние на Русия излиза постепенно на повърхността и вече никаква геополитика на Кремъл не би могла да я игнорира.

Добрата новина е, че при текущите тенденции и политика президента Путин едва ли ще задържи достатъчно дълго на власт за може да влияе по един или друг начин на развитието на инфраструктурата и енергийната сигурност на страните от Югоизточна и Централна Европа. В този смисъл той се самомаргинализира.

Още по-добрата е, че България може да получи значително по-големи и устойчиви ползи ако престанем да разчитаме на виртуалната реалност на Южен поток и се съсредоточим върху прагматични и достъпни проекти по диверсфикация на източнизи и маршрути извън контрола на Газпром и Русия.

Защото природния газ отива там не където политиците решат да преминат едни или други тръби, а там където има потребление и търсене.

Дори и ако спрат транзита на газ през Трансбалканския газопровод ще имаме изключителна възможност по същите газопроводи чрез реверс да доставяме неруски газ за Украйна, Молдова, Словакия при това в количества които надвишават текущия транзит за Турция и Гърция. Вече се работи по интеграцията на интерконекторите с Гърция и Търция с трасето на Набуко и съществуващите интерконектори на България с Румъния и Сърбия, което ще даде възможност не само за равностойно натоварване на нашите газопреносни трасета, но и реална диверсфикация и значително по-ниски цени на природния газ.

Както добиващите азерски и иракски газ компании търсят достъп до пазарите на Централна и Източна Европа, така и всеки доставящ газ през Турция ще търси достъп на трасетата през България. Факт, който никакви геополитически конструкции не могат да пренебрегнат.

Както руснаците казват "святое место пусто не бывает".

.............................

[STROSS]

Геополитическите измерения на руския отказ от "Южен поток"

Обявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода "Южен поток" и обвинявайки за това на първо място България (върху която, в качеството и на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал), президентът Владимир Путин поясни, че: "Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия".

Всъщност, отказът от "Южен поток" е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод "Син поток", но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов "хъб". По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици.

Както е известно, по време е на последното посещение на Путин в турската столица беше подписан меморандум за взаимно разбирателство между руския Газпром и турската компания BOTAS за изграждането на газопровод по дъното на Черно море към Турция с капацитет 63 млрд. куб. м газ годишно. От тях 14 млрд.куб. м ще се доставят директно за нуждите на турската икономика, а останалите - в бъдещия "хъб" на границата с Гърция. Освен това, от началото на 2015 руснаците ще намалят цената на газа за Турция с 6%, т.е. тя ще го получава на същата цена като Германия. Впрочем, не се изключва, че в бъдеще цената да бъде намалена с цели 15%.

Според повечето анализатори, проектът "Южен поток" окончателно остава в историята. Всъщност, тъй като в него вече са инвестирани над 4,5 млрд. долара, Русия възнамерява просто да промени посоката на тръбопровода, запазвайки неговия капацитет, както и началната компресорна станция на "Южен поток" (станция "Русская", край черноморското пристанище Анапа). Тоест, на практика тръбопроводът ще се строи, но няма да стига до България, а до Турция. И твърденията, че става дума за разширяване на "Син поток" или за нов проект, не променят същността на случващото се, защото вече изградените на руска територия мощности ще се използват, което ще намали цената на новия проект, т.е. Москва съумя да намери нов маршрут за своя газ, при това с минимални загуби.

Турция - големият печеливш

Какво получава Турция? Въпреки очевидното разминаване между турските и руските позиции по редица въжни въпроси и, на първо място, относно кризата в Близкия Изток, основен приоритет и за Москва, и за Анкара е развитието на двустранните икономически отношения. Вече споменах за намаляването на цената на руския газ, доставян на Турция, както и за допълнителните 3 млрд куб. м, които тя ще получи от газопровода "Син поток". Впрочем, истината е, че споразуменията, постигнати по време на последното посещение на Путин в Анкара отлично се вписват в турската енергийна стратегия за превръщане на страната в "разпределителен енергиен хъб" на Европа. Турците не можаха да я реализират с помощта на иранския газ (по разбираеми причини), затова се опитаха да я осъществят за сметка на газовите доставки от Азербайджан, които обаче също не са достатъчни. Сега появата на руския газ променя радикално ситуацията, в резултат от която ролята на Турция като "европейски енергиен хъб" нараства до степен, за каквато в Анкара едва ли са мечтали. Паралелно с това, впрочем, нараства и значението на редица други турски енергийни (и не само) проекти. Така например, експертите не изключват Газпром да реши да използва изграждащият се Трансанадолски газопровод ТАNAP (Азербайджан-Турция-Европа) за доставката на руски газ в Южна Европа. Да не забравяме освен това, че в рамките на поредното заседание на Съвета за сътрудничество между Русия и Турция беше подписан меморандум за изграждането на АЕЦ на турска територия, като става дума за руски инвестиции с общ обем 22 млрд. долара (включително за строителството на въпросната атомна електроцентрала). Накрая, Москва и Анкара възнамеряват да увеличат стокооборота между двете страни, планирйки през 2023 той да достигне 100 млрд. долара.

Ако се опитаме бегло да очертаем икономическите последици от посещението на Путин в Анкара, няма как да не признаем, че руснаците и турците твърде лесно постигнаха предварително набелязаните си цели. Така Русия възобнови газовия си проект, който вече беше почти "задушен" от ЕС под натиска на САЩ, получи поръчка за изграждане на АЕЦ на турска територия, както и ангажимента на Турция за доставка на необходимата и (най-вече заради наложените санкции) селскостопанска продукция. На свой ред, Турция получава гигантски обеми природен газ, ядрени реактори, милиони руски туристи и (което е най-важното) неограничен достъп до руския пазар (нещо, за което българските компании могат само да мечтаят). Тоест, свидетели сме на появата на нов руско-турски икономически алианс, към който вероятно ще се присъединят и други държави от региона (като Азербайджан например, но не само).

Москва променя правилата на играта

Случилото се с "Южен поток" изненада както привържениците, така и противниците на този проект. Всъщност, то можеше да се очаква. Нека си припомним, как се развиваше проектът за газопровода. Русия се опитваше да го изгради за своя сметка, инвестирайки в него около 20 млрд. долара. Реализацията на този грандиозен проект щеше да осигури сериозни приходи на държавите, през които трябваше да мине тръбопровода, да не говорим за новите работни места. В Брюксел и Вашингтон обаче, очевидно бяха обезпокоени от възможността страни като България да получат прекалено много пари от руския проект, тъй като това би им дало възможност да не разчитат само на средствата от еврофондовете, т.е. би могло да ерозира тяхната "евроатлантическа ориентация". На практика, руснаците трябваше не само да поемат разходите по изграждането на газопровода и допълнителните разходи, но и непрекъснато да преодоляват съпротивата на онези, които най-много се нуждаеха от реализацията на "Южен поток". По време на посещението си в Анкара, Путин обяви, че това няма как да продължи и Москва е решила да промени правилата на играта. Сега, ако иска да получава допълнителни количества руски газ, ЕС ше трябва сам да изгражда газопровод от "хъба" на турско-гръцката граница към вътрешността на Европа, при това без да е сигурен какви точно количества газ ще му подават по него руснаците и турците.

Що се отнася до газовите доставки през Украйна, там ситуацията едва ли ще се промени. Надеждата на украинския премиер Яценюк, че отказът от "Южен поток" ще повиши значението на газопровода, минаващ през страната му, не са основателни. Полша вече обяви, че не получава поръчаните от нея обеми руски природен газ, което означава, че той се губи някъде по украинското трасе. Съвсем скоро ще стане ясне, дали просто не се краде от украинските олигарси, както се е случвало нееднократно в миналото.



Значението на хода, предприет от Путин обаче, не се изчерпва с това. Ако погледнем горната карта, ще видим, че планираният преди време от ЕС газопровод Набуко минава през Азербайджан, Груция и Турция и стига до границата на Европейския съюз точно на мястото, до което сега ще стига руският газ. Както е известно проектът за Набуко се провали, най-вече поради липсата на достатъчно газ за запълването му. Сега обаче, руският газ ще стигне до границата на ЕС, а Брюксел ще трябва да решава как и срещу какви средства ще може да се включи към руския газопровод.

Така ли иначе, реалността е, че Европа се нуждае от повече природен газ. Тоест, ЕС ще продължи да купува руския газ, само че вече ще му се наложи да го плаща на друга цена, което засяга най-вече държави като България. Впрочем, решението на Путин да промени посоката на газопровода носи сериозни рискове и за т.нар. "Стара Европа". В тази връзка ще напомня, че декларацията на руския президент за прекратяване на проекта "Южен поток" съвпадна с изявлението на говорителя на Европейската комисия по енергйните въпроси Ана-Кайзер Итконен, според която Комисията ще продължи консултациите с всички страни, заинтересовани от реализацията на "Южен поток". На Брюксел очевидно ще се наложи да съобразява с новата ситуация, в която той вече няма да може да определя правилата, а ще трябва да се конкурира с останалите в битката за руския газ.

Виждаме, че Русия пренасочва газовите си потоци към Китай и Турция, т.е. към две държави, които твърде трудно се поддават на външен натиск и влияние (особено що се отнася до Пекин). Китайците не се съобразяват със САЩ, а Турция не е член на ЕС (между другото, чрез споразуменията си с Путин Ердоган получи възможност да си върне на Брюксел за проточилото се над половин век висене на страната му пред вратите на Съюза). Санкциите на ЕС срещу Русия на практика не задължават с нищо Анкара. Естествено, възниква въпросът, дали пък Турция няма да започне да се държи така, както сега се държи Украйна, т.е. възползвайки се от ключовото си положение да оказва
натиск върху руснаците?

В тази връзка е много важно да разберем, защо бъдещият газов "хъб" ще бъде разположен именно на турско-гръцката граница. От ключово значение тук е, че до него доставката на руския газ ще бъде по предварително договорена цена, а оттам нататък ще трябва да се плаща за транзита му към Европа. Имайки предвид, че турско-гръцката граница не е чак толкова далеч от Русия, позицията на "хъба" е доста изгодна за Москва. Разбира се, Турция също ще може да търгува с част от газа и в този смисъл достъп до новия газопровод ще има не само Газпром. Но нали именно към това твърдеше, че се стреми и ЕС? Проблемът обаче е, че самият ЕС няма да има достъп до газопровода. Тоест, от една страна руснаците се съобразяват с европейските правила, а от друга - на европейците (включително на българите) ще се наложи да плащат повече за руския газ.

Защо стана така?

От казаното дотук следва, че за драматичната промяна по отношение на проекта за газопровода "Южен поток" и неговата трансформация има съвсем обективни причини, като не на последно място сред тях е и крайно непоследователното и несамостоятелно поведение на България.

Както е известно, газопроводът "Южен поток" се изграждаше въз основа на предпоставката, че става дума за проект на двама самостоятелни и равноправни геополитически играчи - Русия и ЕС. Оказа се обаче, че ако това е вярно за Москва, то изглежда не се отнася за Брюксел.

На второ място, Турция, като регионален политически субект, е далеч по-самостоятелна, отколкото Украйна или България, т.е. не е склонна да се поддава толкова лесно на външен (включително американски) натиск.

При положение, че основният потребител на руския газ (т.е. ЕС) и първата транзитна държава по пътя на проекта (т.е. България) не искат или просто не са в състояние да защитят собствените си интереси, Москва не вижда смисъл да поема допълнителни рискове и разходи. Между другото, руснаците извадиха късмет, тъй като Брюксел и София започнаха да създават пречки пред проекта още в началната му фаза, а не в края на реализацията му например (както стана с френските кораби "Мистрал", предназначени на руските ВМС, чиято доставка беше отменена от президента Оланд в последния момент, в резултат от което страната му ще трябва да плаща гигантски неустойки), т.е. преди Москва да е инвестирала наистина огромни средства в него.

Ориентирайки се, вместо към България, към Турция, в Москва очевидно са преценили степента на политическата самостоятелност на страната ни и на Анкара и са стигнали до извода, че ако София трудно може да формулира и защитава някаква суверенна позиция (включително в енергийния сектор), Турция е регионален играч, който иска да съхрани своята държавност и геополитическия си статус. В това отношение руският газ укрепва турските позиции, а пък Москва получава възможност да упражнява допълнително влияние по такива важни въпроси като кризата в Сирия и статута на Крим например.

[Thorn]

Добре, какъв е смисълът от теми за съвременна политика в този форум?

[Stan]

E как какъв? Ами пропаганда, при това на доста елементарно ниво.

Да се изгради този газопровод е пълна утопия, но дори хипотетично да приемем, че примерно след 5 години ще стане, на кого ще я продават тази газ? Може би на Иран или на Ирак?

Малко проста логика - ако е толкова изгоден този газопровод, той вече ще да е факт. Елементарен пазарен принцип. Но нека поживеем, пък да видим. Да живее руско-турската дружба

[Кухулин]

Ако питаш мен, Южен поток можем да го забравим като проект.

01-05-2014, 03:23

[Dinain]

Добре, какъв е смисълът от теми за съвременна политика в този форум?

Ъм, темата е за съвременна икономика. Дали ще е за политика, зависи от участниците.

[контрол_alt]

Кой спечели и кой загуби след "Южен поток", според двама бивши министри и двама експерти

Илиан Василев, бивш посланик на България в Русия

Бизнес логиката отдавна е напуснала проекта "Южен поток"

Има ли Русия действително намерение да спре изграждането на "Южен поток" и защо според Путин България е причината за това решение?
- Защото смята България за слабо звено във веригата и вероятно с надеждата думите му да предизвикат реакция у нас, като мобилизират определени кръгове и среди. Действа се по познатия при "Син поток" начин - внушава се несъстоятелна хипотеза, че от България зависи съдбата на "Южен поток", за да се атакува правителството. Не трябва да забравяме, че над един милиард евро трябваше да останат като преки и свързани ползи у нас. Вероятно за някои хора това ще бъдат непрежалими загуби, които да провокират агресивни, дори крайни действия.

Каква според вас е обективната причина за отказ от изграждането на газопровода?
- Гравитацията на икономическите, пазарните и геополитическите реалности. Президентът Путин е лично отговорен за влошаване на геополитическия контекст след анексията на Крим и навлизането в Източна Украйна. Няма как да превърнеш Европейския съюз във враг, в обект на атаки и дестабилизиращи действия, като финансираш антиевропейски и националистически партии, и да разчиташ на симпатия или поне неутралитет. Бизнес логиката отдавна е напуснала проекта "Южен поток" - срив на приходите на "Газпром" поради по-слаби продажби и по-ниски цени на петрола, към които са привързаните неговите договори. Да не говорим за срива на рублата, а инвестиционните програми и балансите на "Газпром" са в рубли. Освен това се появиха непредвидените, за времето по което се зараждаше проектът, разходи в Източен Сибир и Далечния изток.

Какво би изгубила Русия и респективно България от прекратяването на проекта?
- Не много, дори ще спечели. Руският бюджет ще спечели, руските данъкоплатци ще спечелят защото ще спестят огромни разходи в трудни времена. България също ще спечели, защото ще бъде ограничено преливането на критично лоши за крехкото състояние на българската бизнес среда негативни бизнес практики от Русия. Имаме много да спечелим и по линия на собствените и груповите (в рамките на ЕС и региона) усилия за реализация на алтернативни маршрути и проекти за добив и транзит на природен газ и други енергосуровини. Все пак над 5 милиарда долара всяка година плащаме за това на Русия - без ефект върху БВП. Част от тях можем да насочим към други пазари без политически обвързващи условия или да насочим към разработване на местните находища на нефт и газ.

Виждате ли икономическа логика в изграждането на втори газопровод от Русия към Турция?
- И сегашният капацитет на проекта "Син поток" не се използва напълно - средно малко над 50%. А да се говори, че целият прогнозен капацитет на "Южен поток" от 63 милиарда кубически метра ще стигне през Турция и Гърция до Италия, е симптом за устойчиво отклонение от здравия разум.

Румен Овчаров, бивш енергиен министър от правителството на тройната коалиция:

В последните дни на кабинета "Орешарски", във финансовия модел са били предложени промени, които е можело да оставят България без никаква печалба


Има ли Русия действително намерение да спре изграждането на "Южен поток" и защо според Путин България е причината за това решение?
- Проектът "Южен поток" през българска територия приключи. България е единствената страна, която не можа да защити националния си интерес в проекта. За това са виновни както правителството на Орешарски, така и писмата, които бяха изпратени от служебното правителство и изказванията на президента Плевнелиев.
Оправданията, че не може да се действа по проекта заради наказателната процедура от страна на Европейската комисия, са неоснователни. България позволи да бъде използвана като причина за спирането на "Южен поток". Дано това да не даде основание на всички губещи от това, че проектът няма да се реализира, да предявят претенции към България.

Какво би изгубила Русия и респективно България от прекратяването на проекта?
- Аз не чувствам достатъчно самочувствие да кажа, че Русия е една фалирала държава. За мен единственият голям губещ към момента е България. Ние загубихме напълно ролята си на енергиен център за сметка на Турция.

Виждате ли икономическа логика в изграждането на втори газопровод от Русия към Турция?
- Логика има и тя е доста опасна за България, защото ние в момента транзитираме газ за Турция. Първоначалният вариант на "Южен поток" минаваше именно през Турция. 2005-2006 г. ние (бел. ред. - БСП) успяхме да убедим Русия, че е безсмислено да се разкарва газът до Турция, за да се върне след това в Европа, и че България може да бъде един надежден партньор.
Благодарение на войната срещу руския империализъм на Иван Костов и някои "експерти", които и сега са много гръмогласни и твърдяха, че не може да бъде изграден "Син поток", само след няколко години видяхме, че това не само е възможно, но е факт. Той беше изграден образно с нашите пари. Вместо да получим ние няколко млилиарда транзитни такси, Русия ги зарови в Черно море и в крайна сметка губещите отново бяхме ние.

Делян Добрев, бивш енергиен министър от правителството на ГЕРБ

Има ли Русия действително намерение да спре изграждането на "Южен поток" и защо според Путин България е причината за това решение?
- Такова намерение чухме ясно и недвусмислено. Аз не приемам България да бъде обвинявана за каквото и да е. Спазването на европейското законодателство е наше задължение, както и на всички останали страни - членки на ЕС, по трасето.
Нямаме все още официална информация дали Русия има намерение да спре проекта. Според мен ще стане ясно в следващите няколко дни.

Каква според вас е обективната причина за отказ от изграждането на газопровода?
- Не мога да коментирам мотивите. Ако инвеститорът в този проект "Газпром" казва, че се отказва от тази инвестиция, не виждам какво могат да направят останалите страни, които участват в проекта.

Какво би изгубила Русия и респективно България от прекратяването на проекта?
- България ще изгуби по-голяма сигурност на доставките, защото това трасе заобикаля Украйна и България ще е първата страна след Русия, която ще получава газ. Евентуално приходи от транзит в бъдещето, които обаче ще са в пълен размер след откупуването на тръбата. Кабинетът "Орешарски" промени срока за откупуване на инвестицията от 15 на 22 години, така че говорим за приходи в държавната енергетика след десетки години. Ние винаги сме имали последователна позиция за "Южен поток" и тя е, че подкрепяме проекта, но при спазване на европейското законодателство. Това не е някаква фикс-идея, защото вече звучи като клише. Спазването на това законодателство е в интерес на България, защото ще гарантира, че ще има повече от един доставчик по тази тръба и че собственикът й няма да е в конфликт на интереси, като не допуска други доставчици, и тарифите ще се определят прозрачно.

Виждате ли икономическа логика в изграждането на втори газопровод от Русия към Турция?
- Аз не виждам особена логика да се строи 63 млрд. кубика тръба за Турция, защото, първо, Турция има в пъти по-малка консумация, второ, Турция има и други източници на газ, които в следващите години ще доставят все повече и повече количества. Няма логика по този начин да се заобиколи Украйна, защото, ако този тръбопровод мине през Гърция, пак стои въпросът с европейското законодателство.

Катя Яфимава- Senior researcher, Oxford Energy Group

Вярвате ли, че ЮП е наистина спрян, или е трик?
- Мисля, че не е трик, а е последната дума на Путин по въпроса. Тоест или Европа приема по-прагматичен подход и работи за договорено решение на регулаторните проблеми, така че проектът да продължи, или той просто няма да се случи. И мисля, че той това имаше предвид. Сега топката е в ЕС и нейните страни членки. Ако бъде издадено разрешително за строеж и ЕС реши да рестартира работната група, мисля, че проектът ще се случи. Но ако съюзът продължава да настоява, че "Южен поток" нарушава Третия енергиен пакет, нищо няма да се случи. В настоящия си вид пакетът не поставя условия за нов капацитет (само за настоящия), така че решение може да бъде намерено, ако и двете страни искат. Всъщност всички нови тръби в Европа през последните 10-15 години са построени с изключения от втория и третия пакет.

Това победа ли е за Европа или нов конфликт между Москва и Брюксел?
- Това не е победа за ЕК. Победа е, ако се подобряват и сигурността на енергоизточника и на транспорта. А всъщност няма такава - новата тръба, която се спомена към Турция, ще направи живота на "южния коридор" на Европа по-труден, което ще отслаби европейската сигурност на източниците. А липсата на директен път към ЕС оставя Южна Европа отворена към транзитния риск на Украйна (който остава значим). Така че е загуба за Европа. А за Русия, въпреки че няма да харчи пари за много скъпа тръба към един нерастящ пазар, "Газпром" все пак губи, защото не може да е сигурен, че ще изпълни газовите си договори, ако нещо се случи в Украйна, откъдето минава половината експорт. Така че това е ситуация, в която всички губят.

Икономиката ли е истинската причина за руското решение?
- Със сигурност падането на цените на петрола и санкциите накараха Русия да е по-внимателна как харчи. Но не мисля, че са били решаващи. Основната причина, както казах, е нежеланието на ЕК да продължи диалога за намиране на компромисно решение.

Какво значи това за енергийната инфраструктура на Балканите и Централна Европа, ще има ли нови тръби?
- Повечето страни в региона са малки пазари и затова е трудно да има нови тръби, построени на пазарен принцип. Така че тези страни ще трябва сами и с европейско финансиране да построят интерконектори и подобрения в домашната си мрежа. Това ще е трудно за онези, които не са в ЕС. Най-рано в началото на следващото десетилетие ще бъде налице необходимата инфраструктура, за да може районът да се свърже с пазара на газ в Европа.

Разбира се, тръбата ТАП продължава (с изключение от ЕК) и ще помогне на Гърция и България - и двете имат договори от "Шах Дениз 2" - но тя ще направи много малко за сигурността на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина.

Що се отнася до Турция, мисля, че "Газпром" ще започне строеж на допълнителна тръба до "Син поток", така че Турция да не е зависима от Украйна, и по този начин ще използва вече поръчаните тръби за "Южен поток".

А какво значи това за българската енергийна сигурност?
- Ако "Южен поток" не продължи, най-важният въпрос за България не е загубата на транзитни такси (които не са пренебрежими), а способността да осигурява газ и сигурност - затова интерконекторите са единствената опция, особено към Гърция и терминала за течен газ, особено ако проблемът с Украйна остане нерешим.

[Dinain]

Словакия ни предлага природен газ по тръба, която ще струва само 540 млн. евро
Строителството е разчетено да стане за три години, а газопроводът ще бъде реверсен - ще може да транспортира газ и в двете посоки

http://www.faktor.bg/novini/balgariya/34135-slovakiya-ni-predlaga-priroden-gaz-po-traba-koyato-ste-struva-samo-540-mln-evro.html

[DDD]

http://www.faktor.bg/novini/balgariy...-mln-evro.html

Откога Словакия стана производител на природен газ? Откъде ще го вземе? От Украинските газопроводи?

[Dinain]

По-скоро от хъба на ОМВ в Австрия. Словашкият оператор Eustream държи 15% от него. Eastring се казва проектът, не компанията (Eustream).
Още: http://www.naturalgaseurope.com/east...tream-eustream