Страница 1 от общо 2 12 ПоследноПоследно
Показване резултати 1 до 25 от общо 42

Тема: Тракийски и възрожденски мистерии

  1. #1
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322

    Тракийски и възрожденски мистерии

    Предлагам тази тема. В нея е отразена идеята за приемствеността между културните модели в политическия, културния, и социален живот. Тайните общества от типа на древните мистерии слагат началото на нашето Освобождение, Възраждането на държавността в различните и проявления. Централно място е мотива за вечността и безсмъртието от времето на последователите на Залмоксис до наши дни. Тук може да бъде прибавено и много от различни сфери на живота на нашия народ различните професионални, културни, политически и прочее сдружения с техните особености, които си струва да бъдат разгледани.

    Тракийски и възрожденски мистерии
    Разглеждайки култа към Залмоксис и свързаните с него вярвания, ние неизменно стигаме до тайните общества, които са важен компонент във всяка една религиозна система, съществуват в и чрез нея и едновременно с това оказват въздействие върху развитието и.1 Основен момент, същност около която се сплотява това общество е мистерията. Със своите атрибути и свещени практики, мистерията поражда традиции и същевременно съществува чрез традицията.
    Понятието мистерия се появява за пръв път при Херодот и се употребява по повод на тайното посвещение в религията на Великите Самотракийски богове - на Кабирите и заимстваното от атиняните пеласгийско изображение на Хермес, на което по думите на Херодот: „Съществувало някакво свещено сказание. което се открива в Самотракийските мистерии". Съобщението е от изключителна важност за тракийската религия, щом се разсъждава в кръга на трако-пеласгийската културна общност2. Според някои автори най-древният пласт на тази религиозна система е соларен или чисто орфически. Употребена за първи път от Херодот думата " мистерия" идва от глагола "Мюо" - затварям уста мълча и означава мълчание за култ, за ритуални действия и предмети на култа. Оттук произтичат трудностите в обясненията на тези култови практики. Според различни версии Кабирите са 3 или 7 божества, известни с наследената си Хермес мъдрост, същият Хермес в който се кълнели тракийските царе и от когото изкарвали своето родословие. Така и скитите имали за свой предшественик Таргитай - син на Зевс и нимфата дъщеря на Бористен - Днепър.
    Според античните автори най - разпространени по нашите земи са били ученията на Орфей и Залмоксис. Създадено от митичния поет Орфей според Херодот, Еврипид и Аристофан. то остава неясно. Смята се че учението е свързано с аскетичен живот, основан на възраждането от месо, кървави жертви и погребение на мъртъвци във вълнени дрехи. Орфизмът описва съдбата на мъртвите в отвъдния живот, където грешните ще бъдат наказани, а праведните ще продължават да съществуват на острова на блажените. Може би орфизмът учел за преселението на душите. Философът Питагор бил повлиян от орфизма и със собственото си име спомогнал за разпространението му .
    В Североизточна България където живеели гетите се почитал Залмоксис, което с характерно и за родствените им племена от Мизия и Дакия. Учението на Залмоксис правело тези племена с особено дълбока духовност и религиозност. Херодот казва, че гетите са най-войнствени и религиозни между траките, несъмнено поради тяхната вяра в безсмъртието. "Гетите са най-доблестните мъже в античността, не само поради тяхната природа, но и защото Залмоксис, комуто се покланят изисква да са такива. Те мислят за смъртта само като за една промяна, те са готови да умрат!, тъй както и да поемат на път "5.
    Презрението към смъртта и свързаните с нея страдания, както и вярата в безсмъртието са характерни за почитателите на Залмоксис. Учените нямат съгласие за същността на Залмоксис. сигурна е само високата духовност на неговия култ. Той не имал храмове, нито изваяния представящи неговия образ. Бил е почитан по високите места и върховете на планините, като при даките първо място държал един връх в Карпатите.
    Херодот споменава Залмоксис като владетел, жрец и бог. При гетите идеята за безсмъртието се наблюдава на две нива 6. Първо те не вярват, че умират, а отиват при Залмоксис. Второ самият Залмоксис проповядва. че"нито той сам, нито сътрапезниците му. нито потомците им ще умрат някога" Вярата в безсмъртието е свързана с мистерията, която предполага две нива в изповядването на култа.
    Първо ниво важи за масата население изповядващо култа, а второто за посветените в тайното знание, близки до владетеля аристократи. Тези две нива и особено второто показва съществена разлика от питагорейската доктрина и от сходната и елинска орфическа представа за душата. Херодот споменава в „Истории" Залмоксис като бог, „даймон" - демон е „антропос"-човек. Така се набляга на степените на самоусъвършенстване и на посредническата роля на Залмоксис между хората и боговете, посредством безсмъртието и обезсмъртяването.
    Обезсмъртяването. характерно за свитата на владетеля, се свързва с подземни пещери и Окултност 7. най-доловим около началото на първото хилядолетие пр.х.., орфизмът е жизнен и през V в.пр.н.е. когато започва съзряването на равностойните религиозните и политически системи на Орфей и Залмоксис. Свързаните с това мистерии и тайни общества се превръщат и в изява на политическа власт, идеология, около което се появяват големите държави обединения на траките.Тази вяра, макар и в друг бог, сплотява и пьрвобългарската държава, дава и сили да устои във вековното съперничество с Византия, същото става и през Възраждането. Тогава съшо имаме ядро носител на идеята на национално осъзнаване, група от хора, които стават изразители на тежненията на широките маси. Подчинявайки се на древната матрица на племенното обединение, те слагат началото на държавната организация с основните и функции и проявления. Тези проявления през Възраждането са различните традиционни стопански и обществени организации, но най-вече тайните революционни комитети, катализатор за формиране на политическото самосъзнание и неговият апотеоз, въоръжената национално-освободителна борба.
    Един общ поглед върху сведенията от античните и възрожденските времена ни впечатлява със сходството в системата от ценности, както и във фундаменталната идея. Законът на Бойчо войвода 8 в това отношение е един истински катехезис. Той изисква хайдутите внимателно да подбират новите си другари, предвижда срок за изпитание, изисква избягването на жени, отказ от вино и ракия, общност на всички пари и подчинение на войводата, който е длъжен да набавя на този който няма оръжие, дрехи, храна, обучение и пр. Войводата взема част от всеки дял, длъжен е да спазва определени правила в тактическо отношение, за лечение на рани и пр. За пияници, раздорници и предатели наказанието е смърт, те в никакъв случай не бива да оставят живи. Подобни отбрани са известни и от древни автори, говорещи че:"мизите от благочестие не употребяват храна от живи същества, а следователно и добитьк. Наричат се „богобоязливи", между траките има и такива, които живеят без жени и се наричат „ктисти"\ В „Илиада" Омир нарича чудни ..\епомолги'7които доят кобили/, „галактофаги и ..абии" най-справедливите хора "лишени от живот, безжизнени". Тук очевидно се имат пред вид гетите, които били конни стрелци, живеещи Мала Скития, в съседство със сражаващите се отблизо мизи. Така Омир ни казва най-важното за двете големи северно тракийски племена, а по-късно и Страбон ни съобщава, че Буребиста успял да завладее върховната власт над гетите" с упражнение, въздържаност и послушание към законите", което загатва за затворени общества на основата на забраната на вино и спазването на система от забрани.
    Разположението на затворените мъжки общества според Александър Фол 9 е във формата на голям диагонал простираш се от Прут и Днестър до към Струма и Вардар. Според него в VI в.пр. н.с. по тази артерия се разпространява и съществува тракийския орфизъм. чиито върхове са учения на Орфей и Залмоксис, приети в съвременната историография за идейно равнозначни.
    Прави голямо впечатление общото между тракийския цар-жрец и неговите приближени, прабългарския хан с неговите хранени хора и хайдушката дружина водена от войвода-който по своята същност е един горски владетел. Много е общото и между идеологията на древните самоусъвършенстващи се общества с идеологията за национално освобождение от Възраждането. Дейци като Ботев и Левски се превръщат в същински законодатели и безсмъртни богове, които заедно с другите не по-малко заслужили личности поставят фундамента на народното ни съзнание, закодирано в нас и във всичко заобикалящо ни. Така както през Възраждането имаме идеална цел във Освобождението, възкресението за нов живот на Отечеството, изпаднало във привидна смърт чрез робството, така и древните се стремят към дълбокия смисъл на света , чиято крайна точка е безсмъртието.
    Особено добре възгледите и мирогледът на възрожденците са отразени в техните спомени. Навсякъде и във всичко в началото стои хайдутинът: борец за свобода, отмъстител и предтеча. Било при Минчо Кънчев, при Филип Тотю, при Балчо Неков или при Панайот Хитов образът на хайдутина се рисува задължително със неговите атрибути и елементи, които го характеризират. По думите на самия войвода:" Дуракаа, виждаш ли моите юнаци, всичките са хвърковати и като аслани силни...затова съм ги облякъл в такива сърмалиеви дрехи."Дуракаа":"Да живеят, господин Тодоре. виждам и разбирам какви юнаци са тези левове". 10 Друг пример е сведението което дава Бачо Киро за нещата, които изгубилият се при битката в Пустията четник скрил. На първо място се описва оръжието:"една пушка шишане-бозмазъ, евзелия, един пищов, един голям бошнашки нож" и чак след това„50 фишеци, 100 драма тютюн"". Опнатите потури, белите навои, пушка, двойка пищови, нож и сърменият байрак това са белезите на хайдушката дружина, макар че понякога те носят и турски дрехи-поп Минчо често се преоблича в дервишки дрехи, а съзъклятниците в дрехи на турски низами. Облеклото е външен израз на вътрешната същност, така и всеки от героите в „Прочутият Филип Тотю войводата" е описан със свой характерен облик- един е Буро Гъбенчанина, друг е Томадис или Мариоли. Хубавите дрехи и доброто оръжие, са белег на прославената дружина, пък
    били те и турски, чрез които Филип Тотю и другарите му се представяли за потераджии и вземали хляб от турските села.
    Важни са ритуалните практики. Само във „Видрица" на поп Минчо Кънчев ако си поставим за цел, то ще видим как първо хайдутите отсичат главата, на този който противно на клетвата искал да обира българи; после как хайдутите отрязат главата на Муртазата и навървена е диви лози през очите я закачат на портите на Ахиевския чифлик; Гълъб убива невярната си годеница; като пускат откупен с пари пленник хайдутите му обръсват главата; как враговете приготвят едни за други сребърни куршуми, а се пазят с муски - примерите следват един след други. Уреченият знак е сърнешки глас, по-късно, в комитетско време се появяват пароли/лозинки/, химическо мастило, тайни имена и названия. Особено важно е полагането на клетвата, един върховен момент при който закълнатите са разтреперват и изпадат в силно вълнение, което само по себе си е един акт на посвещение в тайното общество на „комитетите „.
    Важно място там имат парите във вид на злато, събирани от войводите за Освобождение па България, най известният пример за което е съкровището на поп Мартин и Вълчан войвода, а в по-ново време пример може да е Филип Тотю. който събира парите от наказаните за лоши дела и купува с тях оръжие, снаряжение, подпомага Раковски за издаването на ..Мемоара" и други такива неща. Често пъти те подпомагат сиромаси и вършат добри дела ..за хаир". Техните богатства се крият в пещери, които съгласно легендата, се приближават до представата за отвъдния свят или до гробниците на тракийските владетели, чиито богатства имат ритуална и идеологическа същност и съкровищен характер. Дори татуирането, което при траките е социален белег със сакрално значение, не е подминал хайдутите. Хаджи Димитър имал по ръцете лъвове и саби горени с барут, по които според предание познали мъртвото му тяло, станало курбан за свободата на България, според българи и според турци ."Ако някой българин и да не знаеше защо е минал Хаджи Димитър, то турският заптия му обаждаше."Той ви е баща бе, пезевенк" говореше царският човек 11.Така войводата се превръща в един планински владетел, който получава от селяните и овчарите храна, която заплаща щедро, а от провинилите се турци взема пари и оръжие, било като наказание, било като знак за доказване на превъзходството му, подобно на всеки един скитски и гетски цар, вземаш от подвластните данък в натура: жито, желязо, готови изделия - най-вече въоръжения, кожи и тъкани 13. Внимание заслужават да обърнем и пировете, които са неизменна част от царската идеология на траките и по своята същност представляват мистерии, събрания на които царят-жрец разменя дарове и поддържа отношенията в общността."Даряването при траките като древна форма на договор се характеризира е това, че почти всички размени включват различни компенсации при дарения" 14. При това царят дарява не равностойно, а е нещо по-голямо. Всеки подарък притежава фактически духовна сила, той предразполага взаимност и дори задължава. Според езиковеда Е.Бенвенист в индоевропейските езици понятието "давам" и "вземам" първоначално се обозначава с една и съща дума, а значението се подразбира от граматическата конструкция, в която се употребява глаголът. Така в основата на взаимното даряване се крие увереността, че заедно с даденото у получаващия преминават определени части от успеха и от щастието на дарителя, извършва се приобщаване към личността му.
    Хайдушките пирове стават в зелената гора, където хайдутите са в пълна безопасност, яде се печено агне и се „пие руйно вино", очевидно в извънреден случай, защото според ред причини хайдутите го избягвали. Това е явно изключение от обичайната практика при архаичен модел, водещ своето начало в ритоните и чашите на тракийските владетели, пиенето на свещеното вино, което е един вид жертвоприношение и осъществява връзката на божеството е династа, а в нашия случай е юнака. Храните и напитките в тези прословути пирове са свещени, те са филтри към безсмъртието и осигуряват вечен живот. Така и в Големия дворец строен от Омуртаг има две големи зали."От приемното помещение по стълбища се отивало на горния етаж, запазен само за личните Гости на хана. Друга зала е за военен и държавен съвет и банкетна зала, където посланиците на чуждите владетели са посрещани и угощавани, и където мирните договори са подписвани 15. Подобни зали за угощения тракийските царе строят на различни места из владенията си, зали за пиршества и мистерии, една приемственост както в архитектурата, така и в представите на подредбата на света. Тази приемственост проличава в архитектурата, където строителите на крепости и монументални сгради, възприемат и се учат от античните майстори, а не от византийците, в резултат от още живите тракийски и предримски традиции в строителството и митологията. Българските майстори отхвърлят характерните за византийците тухли '\ строят с
    каменни блокове, подобни на тези от мегалитните строежи, поставяйки солиден фундамент на младата държава, бореща се за своето място под слънцето.
    Хайдушките пирове обикновено са съпроводени с гайди и кавали, играе се особено хоро. Музиката и песните са характерни за пировете на тракийските царе " И самият Севт се надигнал и заиграл ловко"". Тази музика и танци очевидно не са само забавление, а имат вътрешен смисъл, понеже са част от мистерията. Така според Димитър Попов по отношение на храната и питието и свързаните с тях вярвания имаме две основни направления: мляко и аскетизъм за орфизма и вино и омофагия за Дионисизма. Залмоксис е по-близо до първото направление и застанал па основата на гетската традиция, преминава в традицията на първобългарската държава, чието ядро се припокрива С територията на гетите, а по-късно и в хайдушката традиция, която според.Тодор Иванов Живков се разпростира от изток към запад, за сметка на епическата традиция, която се движи в обратна епоха, може би в резултат от приемствеността между старата и новата обредност" вследствие на което през IV в. в някои манастири се служело на тракийски 18.
    Така целия комплекс от пиршества и свързаните с него елементи са видима страна на мистериите, чрез които владетелят се приобщава със своите братя и сътрапезници в едно цяло. става част от хармонията на умиращата и възкръсващата природа. Цикличните култове са характерни за различни общества, като най-ранно свидетелство имаме за Елевзинските мистерии. В Елевзина най-добре се съзира традиционната консервативност, в съществуването на т.н. средиземноморска триада от божества като пред елинска форма, която влияе върху генезиса на гръцката религия. Същата идея се съхранява консервативно 19. а в течение на дълголетния си живот се преобразява и добива завършен вид в Тракия, като обединява матроналния и виргиналния аспект във фигурата на Великата богиня майка, като мъжкото начало се обозначава от божественото дете или от личността на тракийския владетел бог. Ритуалният вик"Бримо роди Бримос". а според някои автори Бримо е тракийско име и значи '"Силната", несъмнено показва както завръщането на Персефона, неопределен бог или на самият посветен. Тази прокламация съдържа обещанието за ново раждане в духовен план 20. идеята за безсмъртието се доказва и от развитието на ритуала, който преминава през три последователни етапа и въпреки многото неясноти има за свой връх завръщането светлината и енигматичния вик „Бримо роди Бримос". Това е само началото на дългото пътуване на безсмъртният бог, на една традиция със формоообразуващата духовна същност, която по-късно се превръща в народностна съдба, с по-нататъшни етапи в делото на Кирил и Методий, на Ботев и Левски и пр.
    Обожествяването на тракийските владетели се подчертава допълнително и чрез изобразения върху предмети на изкуството, като например фреските в гробницата в Свешари, където владетелят е изобразен на кон и поема от богинята венец, чрез който се приобщава към върховната й власт. Подобно на тежковъоръжения тракийски конник династ, тежко въоръжени са и хайдутите, разбира се според разбирането на своето време, а също така и носещи бляскаво облекло. Такова описание имаме в „Горски пътник": „в старобългарско облекло лични; блъстно оръжие да им свети... с пушки на рамо далбиящи: двойка гръмовни скъпи пищови; златни паласки 21..." това Омировско описание виждаме представата за войните на горския цар внушителни като каменните изваяния от степите, които вероятно по нашите земи са били унищожени в борбата срещу езичеството, но запазени посредством представата за тях, с атрибути чаша и оръжия", подобни атрибути виждаме и по надгробните камъни в село Факия"' където имаме рало с волове, писмени принадлежности , саби а Маринчо Страшният е изобразен па кон със султанската чанта и калпак. Това е едно продължение на древната традиция започваща от началото на I хнл.пр.н.е. когато се появява военната тактика с езда на коне. Така в екитско-гетското изкуство се появяват антропоморфните образи на богове и герои, които се изобразяват във вид на конници. Така яздещият на кон Маринчо Страшният носещ султанската чанта и калпак е свързан със царската идеология, подобно обшитият със жълтици калпак на Алтънлъ Стоян.
    Друга пътека на приемствеността е отказът от вино, характерен както за траките от затворените религиозни общества с техните многобройни пречиствания, така и за първобългарите. Както според Страбон Дикеней накрая убедил гетите да изкоренят лозята, същото направил и Крум. който в духа на древната мистерия отпивал от черепа на победения си враг. Към идеята за безсмъртието ни навежда и ритуалната напитка на мистериите - кикеон приготвян от брашно от печен ечемик и медена вода, без съмнение ферментирали. Приемането на ритуалната напитка означава непосредствен контакт с богинята и осъществява безсмъртието. Подчертано мистериозен е и начинът! по който Филип Тотю среща своите другари. Той ги намира в подземно скривалище в къщата на Генчо Сивов. до което се стига по подземни стълби и коридори, по междинни стаи и през скрити вратички. След паролата, отваря един въоръжен хайдутин, а вътре е светло и широко. Отрупаното с оръжия и паласки помещение прилича на едно подземно царство където хайдутите, чакат свършека на зимата. Там те се закълнават и приемат ..'Закона на Байчо войвода". Ако погледнем картината за клетвата на четата на Хаджи Димитьр и Стефан Караджа на 6 юли 1868г. и ще видим, че четата прилича на съборно събрание на светци, легион от небесното войнство. Хайдутите с голи ножове и саби в ръцете ни приличат на участниците в погребалния обред на Озирис - „правдолюбецът". където с помощта заклинания и магии го превръщат в мумия, а после го съживяват като цар с корона и скиятър^. това сходство на идеи и мотиви се основава не само търговските и политически отношения", но и на общите им идейни основи и същност.
    В Ботевото стихотворение посветено на Хаджи Димитър, ние виждаме юнакът заобиколен от самодиви, които му вържат с билки раните, пръскат го със студена вода, а после и целувката го приобщават към Великата богиня и обществото на безсмъртните. Тук олицетворението на народният гений-поетьт Ботев още веднъж ни показва непрекъснатата връзка в представите за безсмъртието от най-дълбока древност от ''Книгата на мъртвите" и златните плочки намерени в погребалните урни от Тесалия и други места. "Ще намериш вдясно от двореца на Хадес извор. Близо до извора се намира бял кипарис. Пази се да не се приближиш до този извор! По-нататък ще намериш чиста вода. която изтича от езерото на паметта; пазачи стоят над него. Ще те попитам защо си дошъл. Кажи им цялата истина. Кажи им "Аз съм син на земята и звездното небе. Името ми е Звезден. Жажда суши гърлото ми. пуснете ме да пия от извора "Краят следва от другата плочка:" И те ще ти позволят да пиеш от свещения извор и тогава ти ще царуваш след другите Хероси". В това описание имаме една начална точка на представите за придобиването на безсмъртието, едно дълго пътуване крайната точка на което е поставено в стихотворението "Хаджи Димитьр".
    Трябва да отбележим мотивът на недокосването на земята, за хвърковатия Филип Тотю и хвърковатата чета на Бенковски, за жертвоприношенията свързани с посветителните обряди, за ритуалният канибализъм и разкъсването на животни, но за нас е важен идейно психологическият механизъм,на мистерията, на вечността и безсмъртието на последователите на Залмоксис. на първобългарите и хайдутите. Мистерията се изправя срещу ужасът на историята повтаряща се в страшна цикличност: унищожаване на предалите се бастарни от Крас в 29 г.пр.н.е., ослепяването на пленените войници на Самуил, клането на предалите се жители на Батак... Вярата в безсмъртието, което човек достига чрез дълго самоусъвършенстване и саможертва е по-силна от всичко.
    Чрез стихотворението "Хаджи Димитър" древната мистерия възкръсва. Нейният герой е безсмъртен и придобива божествени черти. Това личи и от дописката в брой 10 на в."Свобода" от 18701.: ' Един наш българин кираджия... иа русокастреснската планина, два часа до село Екизлие. срещнал една доста голяма чета, която предвождал сам Хаджи Димитър... който казал на кираджията тези думи: Кажи на моите братя българи. Хаджи Димитър е жив! Нека не се боят и не се отчайват, защото идната пролет ще бъде началото на българското освобождение. Нека нашите братя се готвят за бой срещу нашите неприятели, които трябва да ни върнат ограбената от нас свобода. Носи им много здраве и кажи им, че и ние сме живи и здрави. Това се случва на 11 декември". Авторът на стихотворението Христо Ботев върви по стъпките на своя духовен учител, повтаря неговият подвиг. Оше през първият ден, когато четата слиза на брега Ботев изсипва торбата с пари на поляната, защото там където са поели, пари не са им нужни. И за Ботев години по-късно ще се мълви, че не е убит, а е жив, затворен е от турци те в Диарбекир, но че един ден ще се върне. В стари времена той щеше да се превърне в един герой подобен на Крали Марко, за когото ще се пеят песни и ще се разказват легенди, а още в по-дълбока древност щеше да стане нов Орфей или Залмоксис.
    За нас той. заедно е другите борци за свобода, е пример за подражание и символ на възкръсналия за нов живот български народ.
    Бележки:
    1. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с.88
    2. Димитър Попов "Затмоксис" С1989 с.123
    3. А.И.Тероножки "Киммерийцм" К1976 е.12
    4. Франсоа Шаму - Гръцката цивилизация С1979 с.204
    5. Мiгсеa Eliade Thе Romanians В1992 е.7
    6. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с.77
    7. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 184
    8. Филип Симидов "Прочутият Филип Тотю войводата" 1972 с. 156
    9. Александър Фол "Хиперборейски диагонали" си. Векове 1984/6
    10. Поп Минчо Кънчев "Видрица" С1985 е.49
    11. Захари Стоянов "Четите в България" С. 1980 с. 123
    12. Захари Стоянов "Четите в България" С. 1980 с.203
    13. "СкифьI и сарматьI" Сб. Статии К1877 с.22
    14. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 133
    15. Bogomil Nonev - А journey through the ages " с.1977 с.44
    16. Bogomil Nonev - А journey through the ages " с.1977 с.79
    17. Димитър Попов "Залмоксис" С1989 с. 136
    18. Тодор Иванов Живков "Eтно културно единство и фолклор" С 1987 с. 120
    19. Димитър Попов "Залмоксис" с. 124
    20. Джеймс Джордж Фрезер "Золотая ветвь" М 1983 с. 142 21 Г.С.Раковски "Горски пътник" С1946 с.142
    22. Веселин Бешевлиев "Религията на първобългарите" Бълг. Истор. Библиотека 1930 т.2 с.56
    23. Балчо Нейков "Факийско предание" С1985 с. 128
    24. Джеймс Фрезер "Золотая ветвь" М 1983 с.344
    25. И.Г.Шургая Греко-египетском культе в Северо - Западном Причерноморие в "История и култура античното мира" М 1977 ц.206
    26. Франсоа Шаму - Гръцката цивилизация С1979 с.205
    М. Маринов
    Последна редакция от pehotinec; 14-05-2013 в 08:12

  2. #2
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,277
    Моето мнение е че лансирането на подобни теми е най-прекият път за деградирането на форума от място, където човек човек може да прочете нещо щото годе смислено до ниво форум История на Dir или Бг наука.

  3. #3
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Някой да попита нещо?

  4. #4
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Във връзка с приемствеността на културните модели особено показателни са иманярските легенди с техните древни митологични пластове, със съвременните им трансформации. Те са предмет на чести разговори, появяват се и тук там във форума, но като цяло са малко изследвани. Причината за това се корени във факта, че и макар и широко разпостранени , те са типично тайно знание и като такива обикновено остават скрити от записвачите, понеже са пазени в тайна от носителите им. Обикновено този,който пита за тях , първо трябва за бъде приет като "свой" и "равностоен" , в накакъв случай като записвач или нещо такова. Иманярските легенди съдържат себе си същината на мистерията, достъпна е за тесен кръг, често е свързана с родово предание, оброк или проклятие. За иманярите е характерна организация - който в чист вид може да се види примерно в трите степени членове на "Староруд". Имаме обреди - мълчание, типични редовно повтарящи се действия, също и жертвоприношения. Жертвоприношенията, които в другаде повсеместно са смекчени в жертване на животно, тук стоят в най-архаичния си вид: човешката жертва стои в пълна сила до края на 19 век. Навсякъде царства всемогъщият християнски бог и светиите, а тук зад обичайните персонажи надничат старите езически божества в чист вид. Като всяка мистерия тук е налице е и реликвата, която е сърцето на мистерията, при това тук става въпрос не само за съкровището, а за някакво тайно знание - книга, карта, "ключ" към древните тайни богатства, а някъде и вълшебни предмети. Развитието на иманярските легенди от времето на първите записвачи до днешния високоинформиран век е подобно на повечето мистерии. Имаме десакрализация, както митологичните образи и сюжети стават на детски приказки, така и осъвременените иманярски легенди се отдалечават от митологичната си и мистериална същност, превръщат се в продукт на "историческото" съзнание, приемат литературни и пр. влияния. В тях имаме фолклор, литература и история, макар че някъде вече битуват само във вид на сензационни статийки в местната ,жълтата преса или в някои електронни публикации..
    Последна редакция от pehotinec; 22-05-2013 в 00:24

  5. #5
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Ако например стане въпрос, какво има общо между траките и българския фолклор от последните 100-200 години,то Евгений Тодоров в своята книга "Древно тракийското наследство в българския фолклор" доказва че бълг. фолклор е мястото, където откриваме следи от духовното присъствие на траките. Те не са изчезнали безследно, а са оставили много неща в нашите пролетни обичаи и обреди, особено в Гергьовден. Той разглежда основните годишни обреди с вода, огън, растения безкръвни и кръвни жертви, образът и същността на стопанина закрилник, но най-вече тракийските черти в образа на героя конник в българските народни песни за св. Георги и Крали Марко, очертава някои характерни особености в духовната ни култура и обосновава правото да сме преки наследници на др.тракийската култура. В "Български народен героичен епос" открива следи от прабългарски фолклор в североизточна България, и показва пряка приемственост между духовната култура на траки и прабългари. Особено внимание той отделя на Крали Марко, на трите етапи в развитието на неговия образ, на принципа на историческата конкретизация и най-древния пласт в преданията за Крали Марко който е свързан с камъни, скали и пр. Този подход е приложим и продуктивен и при други герои на легенди и предания.

  6. #6
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,277
    Да се надяваме, че в следващата си книга Евгений Тодоров ще публикува и тракийски фолкорни текстове, записани преди 2 000 години, защото без такива данни, цялото му изследване е пунта мара.

  7. #7
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Е.Тодоров е покойник от доста време. Неговите проучвания, а и тези на редица учени, не са "пунта мара". Макар и да няма надлежно заверени тракийски фолклорни текстове има достатъчно преки и косвени свидетелства и доказателства по този и други въпроси.

  8. #8
    Нортумбрийски страж gregorianus's Avatar
    Регистриран
    Mar 2005
    Местоположение
    В София
    Възраст
    31
    Мнения
    739
    Stan, прав си. Темата е безобразна.

  9. #9
    βασιλεύς καὶ αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων Zalmoxis's Avatar
    Регистриран
    Nov 2007
    Местоположение
    Σερδική
    Възраст
    22
    Мнения
    687
    Какво се бях зарибил и аз по траките някъде преди 7-8 години
    Та, спомням си, че на един дъх изчетох "Мит, ритуал и изкуство у траките" на Иван Маразов. Ей, на 493 стр., как веднъж не се е сетил да направи връзката траки-хайдути-Крали Марко или пък Ботев=Залмоксис
    Ама книгата е от 1992г, кой знае оттогава колко е напредната тракологията.
    Quis fuit, horrendos primus qui protulit enses? Quam ferus et vere ferreus ille fuit!

  10. #10
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    За античния пласт при Крали Марко, може да се помисли в следната насока: Ако преданията за Крали Марко явно са се зародили не на историческа основа, но как и защо те се свързват с него, който е историческа личност. Това би могло да се обясни с едно развитие при което един избелял образ от миналото се свързва с познат ист. образ. И щом на основата на някакви сродни събития и черти не е могло да се осъществи ист.конкретизация, би трябвало да се помисли за името като една възможна връзка - между името на прилепския владетел и някаква дума Марко свързана с камъните, свръхестествена сила и пр. Това ни води до свед. от Прокопий и името Маркипетра -Марков камък в списъка на възстановените от Юстиниян/527-565/крепости, около Траянови врата, което е сигурно по мястото, около което пък имаме сведения на пътешественици от 16 век.за владетел с име Марко, който се борил с турците. Това ни посочва ист. етап на който се извършва тази трансформация. В списъка на Прокопий има и Маркиан, Земарку, Маркерота. Като се има предвид, че Маркипетра е възобновена през VІ в., то очевидно името е още по-старо. Възможно е при траките още преди идването на славяните да е имало вярвания свързващи камъните и същ. Марк /със цялата негова богата парадигма/ които доста по-късно получават ист. характер и осмисляне, което ги съхранява по-нататък.
    Последна редакция от pehotinec; 28-05-2013 в 08:12

  11. #11
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,982
    Цитат pehotinec написа Виж мнение
    същ. Марк /със цялата негова богата парадигма/
    Ако ще градим хипотези на езикова основа, трябва да сме особено внимателни и прецизни именно в тази част. Затова, вместо свободни разсъждения на фолклорна тематика, би било добре с две думи да драснеш какво пишат горните изследвачи за същ. Марк.

  12. #12
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,277
    Цитат pehotinec написа Виж мнение
    За античния пласт при Крали Марко, може да се помисли в следната насока: Ако преданията за Крали Марко явно са се зародили не на историческа основа, но как и защо те се свързват с него, който е историческа личност. Това би могло да се обясни с едно развитие при което един избелял образ от миналото се свързва с познат ист. образ. И щом на основата на някакви сродни събития и черти не е могло да се осъществи ист.конкретизация, би трябвало да се помисли за името като една възможна връзка - между името на прилепския владетел и някаква дума Марко свързана с камъните, свръхестествена сила и пр. Това ни води до свед. от Прокопий и името Маркипетра -Марков камък в списъка на възстановените от Юстиниян/527-565/крепости, около Траянови врата, което е сигурно по мястото, около което пък имаме сведения на пътешественици от 16 век.за владетел с име Марко, който се борил с турците. Това ни посочва ист. етап на който се извършва тази трансформация. В списъка на Прокопий има и Маркиан, Земарку, Маркерота. Като се има предвид, че Маркипетра е възобновена през VІ в., то очевидно името е още по-старо. Възможно е при траките още преди идването на славяните да е имало вярвания свързващи камъните и същ. Марк /със цялата негова богата парадигма/ които доста по-късно получават ист. характер и осмисляне, което ги съхранява по-нататък.
    Всичко това е много хубаво, само дето има една малка подробност - името Маркипетра е от гръцки, а не от тракийски произход. Освен това някак се забравя, че конник - епически герой може да има и при всички народи обитавали нашите земи, не само траките, особено при прабългарите и печенегите. Всъщност, печенегите са особено силен претендент като създатели на прототипа на епическия Крали Марко поради простата причина, че ядрото на кралимарковския епос е Шоплука.

  13. #13
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,982
    Цитат Stan написа Виж мнение
    Освен това някак се забравя, че конник - епически герой може да има и при всички народи обитавали нашите земи, не само траките, особено при прабългарите и печенегите.
    Доколкото успявам да схвана идеята между редовете, според горната хипотеза тракийския епичен конник се е именувал Марк, тоест печенегите и прабългарите остават няколко конски дължини назад в класацията. Което пък ни хвърля в мъглата на разни остарели индоевропейски етимологии, но знам ли - Евгений Теодоров може да е поднесъл убедителна аргументация по въпроса...

  14. #14
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,277
    Цитат Кухулин написа Виж мнение
    Доколкото успявам да схвана идеята между редовете, според горната хипотеза тракийския епичен конник се е именувал Марк, тоест печенегите и прабългарите остават няколко конски дължини назад в класацията. Което пък ни хвърля в мъглата на разни остарели индоевропейски етимологии, но знам ли - Евгений Теодоров може да е поднесъл убедителна аргументация по въпроса...
    Мда тракийската дума за кон "марка", която е запазена в традиционното в България име на магарето - "Марко" и връзката на въпросната тракийска дума "марка" с епически герой, прототип на фолклорния герой Крали Марко (истинския Крали Марко, както знаем си е бил пълно османско мекере). Обаче има един основен проблем, а именно, че никъде в изворите не е регистрирана тракийска дума "марка".

  15. #15
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,982
    Цитат Stan написа Виж мнение
    Обаче има един основен проблем, а именно, че никъде в изворите не е регистрирана тракийска дума "марка".
    Да го кажем така: 1) не е регистрирана в изворите и 2) има непреодолими трудности пред реконструкцията.

  16. #16
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,982
    Обаче...

    При един по-дълбок прочит, ако заместим "тракийския" Крали Марко с "келтски", може изведнъж всичко да си дойде на мястото.

    Какво казва археологията - има ли вероятност тракийския конски култ да е зает от келтите?


  17. #17
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Траките разбира се елинизирани, имат келтски и римски влияния...Конникът може да е и тракомитрийски, както проф. Гавраил Кацаров още преди много години определя т.н. "дунавски конници". Само преди няколко дни Германия ни върна един сребърен плакет от ІІ-ІІІв. на дунавски конник - обреден предмет от недостатъчно изследван до момента култ или мистерия распостранен в римската армия по Горен и Долен Дунав. Край Русе, около който се посочва, че произлиза въпросният сребърен плакет е имало/доколкото знам вече е унищожено/и каменно изображение подобно на Мадарския конник, за което Карел и Х.Шкорпил пишат в "Опис на старините по течението на река Русенски Лом" 1914г. Наистина тракийско собствено име Марк не е познато/пише Е.Тодоров/в малко познатата тракийска лексика не ни е засвидетелствана досега думата "марк" .Но би могло да се допусне съществуването в тракийски език съществително"марк" със значение "кон", като се изхожда от някои стари езици - старовисоконемски, келтски -марка- ездитен кон" и пр.
    Последна редакция от pehotinec; 28-05-2013 в 20:18

  18. #18
    Трън Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    5,620
    Само че не е било особено подобно на мадарския конник.

    http://forum.boinaslava.net/showthre...EE%ED%ED%E8%EA


    http://mladite.com/koreni/silueti/Silueti.pdf


  19. #19
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,982
    Цитат pehotinec написа Виж мнение
    Но би могло да се допусне съществуването в тракийски език съществително"марк" със значение "кон", като се изхожда от някои стари езици - старовисоконемски, келтски -марка- ездитен кон" и пр.
    Допускало се е на един по-ранен етап от индоевропеистиката (ПИЕ *marko по Покорни). В момента е горе-долу ясен субстратния азиатски произход, виж например в Иванов-Гамкрелидзе. Ясен, но достатъчно сложен произход, към който траките нямат отношение. Техните думи за "кон" са добре известни и кореспондират с околните балкански езици.

    Келтите обаче са баш носителите на марка "кон" и са употребявали думата из нашите земи. От друга страна, явно е, че тракийския конник е някакъв доволно омешан образ, в който собствено тракийския компонент може би е доста слаб. Не съм се занимавал конкретно с него, но на пръв поглед така ми изглежда. А пък има странно хронологично съвпадение - конника се появява по тези земи кажи-речи заедно с келтите...

    Наистина интересен казус, който си заслужава разчепкването.

  20. #20
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,277
    Цитат Кухулин написа Виж мнение
    А пък има странно хронологично съвпадение - конника се появява по тези земи кажи-речи заедно с келтите...
    Даже ако трябва да сме точни - с римляните. Демек "тракийският" конник май не е много тракийски.

  21. #21
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    "Тракийски" конник, мистерии и пр. може би доколкото е навлязло да се нарича тракийско онова, което е било преди славяни и прабългари. Но имаме келтски, римски, готски и пр. влияния, което е допринесло до "мешавицата", както вече се каза в древните основи на българския фолклор. Това обаче най-вече се отнася за поп Мартин - този герой распостранен от Белоградчик до Странджа и Родопите, свързан с пещери и богатства, който е колкото древен, толкова актуален и жив и в наши дни.

  22. #22
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Доколкото вече стана въпрос за връзката и изобщо какво е общото между тракийските/или античните/ мистериии и хайдутите, то имаме една пряка и видна връзка в лицето на хайдушкия иманярски цикъл. Драгомир Петров изтъква, че те съдържат реликти от посветителни обреди, представляват микромодел на бълг.митология и имат два обединени тематични кръга. Първият е за Вълчан войвода военен вожд и прадед закрилник, вторият за поп Мартин, който притежава трако - средизимноморска природа. Вълчан семантически е равен на вълк беззаконник, което отговаря на междинната степен на посвещението и е свързано с индоевропейската посветителна ликоантропия. ВЪЛЧАН ВОЙВОДА не е единна историческа личност, а е персонификация на събирателно родово понятие, посветително име на поредица от войводи. На по-късен етап чрез приемствеността на митолог. традиция и чрез апокрифите до него достига мотивът за правосъдието на християнския бог, вследствие на което земята не приема костите му. ПОП МАРТИН на по-късен етап също войвода е свързан с латинските букви, доктори и с типологично сходство със жреца знахар. Този мотив е централен в класическата легенда за Станчовия полугар, където се говори за професори италианци и арнаути каменоделци, които имали описи на всички римски мини и калета. В по-старите записи имаме свръхестествени черти - поп Мартин има вълшебни предмети, войводите пускат няколко лами в пещерата. Змеят пазител е нереален, той е куп алтъни, които се превръщат на змия като го доближат. Това е смок навит на колело колкото гумно, с очи като на див бивол, с дълга и остра като свинска четина коса. В по-новите записи люлеещият се мост не е вълшебен, а пружинен . Змеят е направен от мушама , облепен е със жълтици, има елмазени очи, и действа чрез пружини, както и разните други капани. Но най-голямата ценност е не златото, а ботушите, кожухът , пръчката и павурчето на поп Мартин, които са вълшебни във записите от стари и нови периоди, той е подобен на жрец шаман и обладава магическа сила по волята на християнския Бог или на низшите митологически същества, зад които обикновено се крият езически божество. Войводите не използват богатството за себе си, а го посвещават за една идеална цел - Освобождението. Твърде интересни са най-новите варианти на иманярските легенди, с изкючително много нововъдения относно фабула, герои, исторически събития и други неща, които се явяват една крайна, но не и последна точка в трансформациите на културните модели от античността до наши дни, въпреки променената и нова рецептивна нагласа у съвременните възприематели на фолклорни, а и литературни текстове. Трябва да отбележа, че преди години много се възмущаваха, като говорех за войводите като за митологични персонажи и трябваше да им обяснявам, че Вълчан войвода не е само един, но има и други с това име. Днес в общи линии това не се налага ...
    Последна редакция от pehotinec; 30-05-2013 в 20:36

  23. #23
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Един поглед върху обилно появяващите се напоследък материали за хайдути и войводи не може да не ни наведат на мисълта, че много от тях са "обраснали" с различни исторически и биографични подробности, които понякога достигат до там, че някои изкарват родословието си от патрона на иманярите Вълчан Войвода, посочват за кого се е оженила Рада Войвода. Факт е, че тези имена освен, че са ресто срещани, са и посветителни и са възприети от различни хора в различно време, но тук имаме едно смесване на тяхното битие със това на митологичните герои - освен всичките културни и идеологически влияния в следствие на което мешавицата става пълна, а резултата - абсурден. Ето как стоят нещата за Рада Войвода в българския фолклор. Тя освен всичко държи една от нишките между езическите митове, митологията на национално освободителните борби, между носителите на народното творчество и началото на ново българската поезия в лицето на поемата "Стоян и Рада", оказала е и влияние върху Христо Ботев, от чиято ръка е записано:

    "Излязла е бяла Рада
    на планина на ройнина
    побила е три байряка
    първи зелен, втори червен
    апък трети бяло сукно
    бяло сукно гълъбово..."







    Последна редакция от pehotinec; 07-07-2013 в 09:38

  24. #24
    ветеран pehotinec's Avatar
    Регистриран
    May 2010
    Възраст
    53
    Мнения
    322
    Би трябвало да отбележим и строежите на Омуртаг и на прабългарите, които освен землени валове строят с каменни квадри, а не с тухли - те възприемат код различен от византийския. Това според мене се дължи не само на строителната традиция от прабългарските градове в старата България, за които между другото толкова е писано и дискутирано в този форум, но и на опозицията срещу съседната високо развита цивилизация - което стои при траките,после самоутвърждаването при първата българска държава , което пък по-нататък по-времето на Възраждането в стремеж за търсене на идентичност. Някои неща е трудно да бъдат обяснени... но не бива да забравяме че човешкото знание е относително. Пример за това са многото примери за скриване и изопачаване на информацията в най-различни области. Чу се например през 2004 година че в Ю.Корея са клонирани човешки клетки, което се оказа измама с цел придобиване на 25 милиона долара субсидия. През ноември 2009 в университета в Норич избухна голям скандал с фалшифициране на данни - селектиране в полза на тези които са удобни за теорията за глобалното затопляне и пр. Накратко може да си спомним за човека от Пилдаун и за трудовете на Кеплер, където той леко е нагласил изчисленията си, но въпреки това е бил прав. Поради това и поради факта, че в хуманитарните науки нещата на се толкова точно фиксирани, както и че не съм историк, може да не съм напълно прав или убедителен за тракийските и възрожденските мистерии, но тази идентичност или географска-историческа, митологична и пр.особеност на културата по нашите земи съществува от дълбока древност до наши дни.
    Последна редакция от pehotinec; 08-09-2013 в 18:15

  25. #25
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,277
    Цитат pehotinec написа Виж мнение
    Би трябвало да отбележим и строежите на Омуртаг и на прабългарите, които освен землени валове строят с каменни квадри, а не с тухли - те възприемат код различен от византийския. Това според мене се дължи не само на строителната традиция от прабългарските градове в старата България, за които между другото толкова е писано и дискутирано в този форум, но и на опозицията срещу съседната високо развита цивилизация - което стои при траките,после самоутвърждаването при първата българска държава , което пък по-нататък по-времето на Възраждането в стремеж за търсене на идентичност.
    Другият път като решиш да пишеш, не е лошо първо да почетеш, поне малко. Специално за Омуртаг потърси си данни за Плиска и аула при село Хан Крум поне има писано много.

Страница 1 от общо 2 12 ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •