Сребролюбие или Цената на парите II

[gollum]

Аз не се съмнявам в изводите ти като такива само в конкретния довод (главно защото един кораб - специализиран, вози доста по-малко коне, отколкото кораб със сходни размери / водоизместване ще може да вози хора), щом има и други пътища, които те водят дотам, това е друг въпрос. Може би може да се изведе и от нуждите (нали това е издръжката по същество) - чисто като обеми провизии, конят иска доста повече от човек.

[boilad]

(главно защото един кораб - специализиран, вози доста по-малко коне, отколкото кораб със сходни размери / водоизместване ще може да вози хора)

Именно, защото във венецианската разценка става дума за брой човек, или кон, ми се струва съвсем разумна като довод, който може да даде приблизителна представа и за съотношението при издръжката, виж ако ставаше въпрос за съотношение между видовете кораби (за коне и за хора) съмнението ти в довода би било съвсем на място.

[boilad]

Сега... какви и колко големи са богатствата на фландърския граф няма как да разберем. Но че е бил изключително богат благородник не буди никакво съмнение.

Имаме договор, който "струва" цели 85 000 сребърни марки. Умопомрачително число (сума).

През лятото на 1201 г. в Корби посланикът на венецианския дож получил само 25 000 сребърни марки. Тази сума съставлявала част от личните средства на покойният Тибо дьо Шампан, друга част били средствата, събрани из цяла Франция от преподобният Фулк, и накрая - парите, които Бодуен дьо Фландр дал от себе си.

Нека видим като колко богати са били графовете на Ено и на Шампан:
Петседмичен поход през 1181 г. струва на Балдуин V граф дьо Ено - 1 850 марки в пълновесни монети, следващата кампания, която продължила шест седмици в началото на 1182 г. струвала на графа 1 600 марки. През 1186 г. дефицита в хазната му стигнал 40 000 валансиенски ливри. За да плати дълговете си графа прибягнал до обичайна за времето си мярка - наложил извънреден данък и за седем месеца събрал необходимата сума.
Когато заминал с Третия кръстоносен поход Анри II граф дьо Шампан задлъжнял към десет банкера, едва неговия наследник и брат Тибо III успял да се разплати с тях. Дори след смъртта на Тибо III лихварите продължават да преследват шампанските графове, чието разточителство не покриват дори доходите от прочутите панаири. През 1206 г. заедно с Филип Огюст Бланка Шампанска, регента на малолетния Тибо IV, издава ордонанс с който редуцира приетата по онова време лихва. През 1223 г. Тибо IV стига до там да заложи за 2 000 ливри златни кръст и олтар от църквата "Св. Стефан" в Труа при монасите от Сен Дени, в 1252 г. дълга все още не бил изплатен. Същия Тибо IV задлъжнял към трима жители на Рим - братя Илперини, вместо да върне дълга хванал един от братята и изпросил още един заем от 1 200 ливри. Случая стигнал до папата, който заплашил графа с отлъчване и налагане на интердикт н два от най-големите му градове. Тибо IV започнал да овърта, молейки за отсрочка, докато накрая решил да се отърве от кредиторите си като приеме кръста, при което на папата се наложило да смекчи тона. Остава неизвестно как е завършил този случай.

Ето и няколко други примера за богатствата на рицари и благородници:
През 1223 г. Амори дьо Монфор, син и приемник на Симон дьо Монфор бил затворен за дългове от рицарите си, които освен полагащите им се суми поискали и добавка от 5 су дневно. Амори до толкова затънал в дългове, че дал за заложник в Амиен чичо си Ги и други знатни, като обезпечение за дълг от 4 000 ливри. Това го принудило да отстъпи правата си над завоюванит земи на френската корона.
Заради задължения към епископа на Лангр херцога на Бургундия Хюго II му отстъпва графство Лангр. За да получи 500 ливри освобождава от военна служба жителите на Дижон. Сина му Ед III през 1203 г. задлъжнял с 60 ливри. Не по добро е положението и на по-дребните феодали в Бургундия - в навечерието на Третия кръстоносен поход Андре де Молем залага за 60 ливри на Молемското абатство фиефа си, Робер де Рисей залага владението си Сини за 10 ливри, Жирар, сеньор на Аниер, за 10 ливри и крава залага земята си на абатството Жюйи.
А Жоанвил разказва за себе си:

Вы должны знать, что во время моего отправления из Франции я имел дохода не более 1,200 ливров: и я взял на себя содержание десяти рыцарей с тремя знаменами, как о том мною сказано выше. Когда же я прибыл к о. Кипру, у меня оставалось, по уплате за корабль, всего 240 ливров золотом и серебром. И многие из моих рыцарей говорили мне, что они меня оставят, если я не достану денег. Тогда моя смелость насколько поколебалась, но я продолжал надеяться на Бога. Добрый король, святой Людовик, узнав о моем неприятном положении, послал за мной, взял меня к себе и дал 800 ливров. И я возблагодарил Бога, ибо имел теперь денег больше чем нужно.

И накрая пример който показва разликата между тегловна и сметководна единица през епохата и при съотношение злато-сребро 1:10 дава стойност на тегловната сребърна марка от около 38 су:
Когато Младия крал Хенри, най-големия син на английския крал Хенри II, въстава срещу баща си през 1183 г. той взема от гражданите на Лимож принудителен заем от 20 000 су, а впоследствие от абатството на свети Марциал взема ювелирни изделия от благородни метали с тегло 52 марки злато и 103 марки сребро, срещу които издава разписка за 22 000 су, доста по-малка от реалната им стойност, тъй като не взел предвид майсторската изработка и златото използвано за позлатяване на някои сребърни предмети.

[monte christo]

Боиле, защо не вземеш да напишеш една статийка с насъбраното количество данни? Примерно - "Разточителството на благородниците през средните векове". Или нещо подобно. Десетина страници там... съде с бележките и библиографията.

От друга страна, то пък няма да има кой да ти я вземе (приеме) за публикация в някой журнал. Като гледам, тук в темата, само ти се занимаваш напоследък, а другите сме си башкъ... мърди.

[Amazon]

Съжалявам, че не е много средновековно, но е интересно:

Монетите, които циркулират в цялата Римска империя, подредени според стойността си, са: златен аурей, сребърен денарий, бронзова сестерция, бронзов дипондий, меден ас, меден семис и квадрант, най-малката бронзова монета.

Сестерцията следователно е монета със средна стойност, подходяща за всекидневните покупки. Съществува строга „йерархия“, определена от монетната система, наложена от Август през 23 г. пр.Хр., която предвижда:

1 сестерция = 2 дипондия = 4 аса = 8 семиса = 16 квадранта

Освен това, ако покупката е по-значителна, се употребяват монети, които в определен смисъл отговарят на нашите банкноти с повече нули:

1 денарий = 4 сестерции

1 аурей = 100 сестерции

Сега вече можем да открием какво се купува с една сестерция. Достатъчно е да изследваме античните текстове и надписите върху стените, открити при археологическите разкопки (в Помпей на първо място).

Могат да се прочетат много цени, често отбелязани в асове, но като се знае съотношението между различните монети, е възможно да се изчисли реалната покупателна стойност на една сестерция, извадена от джоба на римския гражданин.

Една сестерция отговаря приблизително на две евро. Такава е нейната стойност през целия I век сл.Хр. и можем да я смятаме за такава и в Рим на Траян, в началото на II век сл.Хр. (115 г. сл.Хр.), характеризиращ се с голямо благосъстояние благодарение на спечелените войни.

Ето някои цени, за да видите, че сходството с цените от нашата епоха често е учудващо:

1 литър зехтин = 3 сестерции = 6 евро

1 литър обикновено вино = 1 сестерция = 2 евро

1 литър доброкачествено вино = 2 сестерции = 4 евро

1 литър фалернско вино = 4 сестерции = 8 евро

1 килограм хляб = 1/2 сестерция = 1 евро

1 килограм зърно = 1/2 сестерция = 1 евро

1 чиния супа = 1/4 сестерция (1 ас) = 0,5 евро

1 вход в термите = 1/4 сестерция (1 ас) = 0,5 евро

1 туника = 15 сестерции = 30 евро

1 муле = 520 сестерции = около 1000 евро

1 роб = 1200–2500 сестерции = 2500–5000 евро

От античните извори научаваме много любопитни неща — например че средно заможният гражданин носи обикновено със себе си 30 сестерции, отговарящи на 60 евро.

Други данни ни показват огромната разлика между богатите и бедните — 6 сестерции дневно са достатъчни за храна на трима души (малко семейство). Докато заможен човек в Рим на Траян разчита като минимум на рента от 20 000 сестерции на година (тоест 55 на ден) за своите нужди.

С по-сетнешните епохи е по-добре да не се занимаваме. Данните отразяват голямата инфлация и многократните кризи, през които преминавала Римската империя. Най-впечатляващият пример е цената на зърното — през I век сл.Хр., за да се купят 6,5 килограма зърно (1 модий), били необходими 3 сестерции. Два века по-късно (към края на III в.) трябвали цели 240!

Източник - Алберто Анджела

[boilad]

И още няколко примера за богатства и разточителност:
Англия, 1300 г., Джон Боутър участва в похода срещу Шотландия с отряд с численост от 6 до 8 души. На 12 сентември Робърт Боуен, един от рицарите му, си преглеждал сметките с хазната на Едуард I за периода от 4 юли. Издръжката, която искал, съставлявала 61 фунта стерлинги и 14 шилинга. Боуен получил грамота с която в замяна на 30 фунта му предоставяли имението Сент Бриавел, той вече бил получил и продоволствия на стойност 13 фунта, 4 шилинга и 8 пенса, така хазната му останала задължена с 18 фунта, 9 шилинга и 4 пенса. Но с това сметките му с нея не приключили, той искал и обезщетение за коне загинали в битката при Фолкърк през 1298 г. на стойност 134 фунта, 13 шилинга и 4 пенса, освен това трябвало да получи и 30 фунта, 5 шилинга и 1 пенс издръжка за периода през който служил в двора на краля като рицар банерет. След различни разплащания общата задлъжнялост на хазната към Боуен съставлявала сумата от 111 фунта, 7 шилинга и 9 пенса, и той трябвало да се задоволи с признаването на този дълг и обещание за скорошното му връщане.
Издръжката на 4 000 тежковъоръжени конници, 2 700 леки конници и 12 000 пехота по време на похода срещу Арагон (края на май до средата на септември 1285 г.) струва на Филип III 1 228 751 ливри турноа (пак припомням - по две марки ливрата).
Това е по Контамин.
Кампанията на Шарл д Анжу по завоюването на кралство Сицилия (1 октомври 1265 - 7 март 1266 г.) му струва 148 000 ливри турноа дългове към папството и различни римски, флорентийски и сиенски банкери. Това е по Рънсиман.

[boilad]

Снаряжение

Някои от данните вече са споменавани, но мнозинството не е, затова ги копирам така както съм ги групирал.

1. Индивидуално оръжие за близък бой
меч: през каролингската епоха един меч струва 7 до 20 крави, през 10 в. сред англо-саксите 12 вола или 15 мъже роби
- Навара, 1356, 1369 и 1378 г. - 6 флорина
- Венеция, 13 в. - 45 денария
- евтин, Англия, 1340 г. - 6 пенса
- Швеция, 1495 г. - 6 йоре (унции)
- Англия, 1324 г. - 3 шилинга и 4 пенса
- Кипър, 1329 г. - 20 безанта
- от толедска стомана, Испания, ср. на 16 в. - 8 песо
кинжал, Испания, ср. на 16 в. - 3 песо
нож, Венеция, 13 в. - 25 денария
годендаг, Фландрия, 14 в. - 10 фламандски шилинга
копие:
- Англия, 1337 г. - 6 пенса
- Англия, 1475 г. - 4 пенса, 10 пенса, 2 шилинга
бил:
- Генуа, XV век - 5 солди
- черен, Англия, 1475 г. - 11 пенса
- бял, Англия, 1475 г. - 3 шилинга и 4 пенса
- Англия, 1475 г. - 4 шилинга и 4 пенса
боен топор, Англия, 1475 г. - 2 шилинга и 8 пенса, заточен - 4 шилинга и 6 пенса
2. Индивидуално оръжие за дистанционен бой
лък:
- с 12 стрели, Франция, 1467/8 г. - 19 су
- Франция, 1467/8 г. - 12 су и 6 дение
- необработен, Англия, ок. 1300 г. - 12 пенса
- обработен, Англия, ок. 1300 г. - 1 шилинг и 6 пенса
- Англия, 1341 г. - 12 пенса
- 10 броя, Англия, 1480 г. - 20 шилинга
арбалет:
- Франция, 1467/8 г. - 14 су и 6 дение
- лек, Англия, ок. 1300 г. - 3-5 шилинга
- тежък, Англия, ок. 1300 г. - 5-7 шилинга
- голям с петфутов лък (ок. 1,6 м.), Авиньон, 1349 г. - 5 ливри и 12 су
- добър, Генуа, XV век - 1 лира
- стоманен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 17 ливри и 11 су
- дървен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 3 ливри, 7 су и 6 дение
- голям стоманен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 24 ливри и 8 су
- стоманен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 8 ливри, 15 су и 6 дение
- два големи дървени, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 11 ливри и 14 су
- дървен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 3 ливри
- четири дървени, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 5 ливри
- два дървени, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 1 ливра и 5 су
- 500 болта, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 30 ливри
- 400 болта, половината с медно оперение, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 28 ливри
- болт, Генуа, XV век - 1 солдо
- 16 болта, Франция, 1467/8 г. - 21 су
- 1 000 болта, Англия, ок. 1300 г. - 26-34 пенса
- 1 000 накрайници за болтове, Англия, ок. 1300 г. - 14-16 пенса
- 1 000 болта, Трапезунд, 1436 г. - 223 перпери
дротик, Кипър, 1329 г. - 50 безанта за 7 броя
3. Защитно снаряжение
(Флорин = 24 провансальских су; в 1373 г. купили точильный камень для полировки бацинетов и брони для ног – стоил он 1 ливр 18 су; с той же целью приобрели фунт тонкого миланского наждака – за 4 провансальских су.)
шлем:
- Англия, 1308 г. - 4 шилинга
салад:
- Франция, 1467/8 г. - 3 су и 4 дение
- Англия, 1475 г. - 2,5 шилинга
бацинет:
- с авентайл, Англия, 1337 г. - 3 шилинга
- моден, без гарнитура, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 4 флорина
- с голямо забрало, малко остарял, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 6 ливри
- милански, с голямо забрало, авентайл, яркочервен подшлемник, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 5 флорина
- голям, с голямо забрало, авентайл, небоядисан подшлемник, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 8 ливри и 8 су
- с авентайл от нова стомана покрита с бронз, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 21 ливри и 12 су
- старинен, с неголямо забрало, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 1 ливра и 4 су
- моден, с голямо забрало, Авиньон, 1372 г. - 6 франка
- моден, с релефен бордюр от бронз, бял подшлемник, Авиньон, 1379 г. - 7 франка
- сребърна втулка за две щраусови пера, Авиньон, 1376 г. - 3 ливри и 1 су
- нашлемни покривала от коприна, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - от 1 ливра и 15 су до 3 ливри
- подшлемници /от овча кожа, или др./, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 11 су бройката Добавим, что латники носили под бацинетом шапочки-подшлемники из полотна или шапероны из овечьей кожи. Капюшоны такого рода, черного цвета и подбитые белым «sestro», продавались по 11 су штука.
големи шлемове /старинни/, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 2 ливри и 8 су
желязна шапка:
- голяма испанска, с три реда нитове по окръжността на главата, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 18 су
- миланска, със здрави бронзови нитове, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 1 ливра и 4 су
- 2 бр. с моден бордюр, без гарнитура, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 10 франка, или 12 флорина и 18 солида
барбют:
- с тегло около девет фунта, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - по 4 су и 6 дение за фунт
сервилие:
- Авиньон, 1369 г. - 33 су бройката
- Генуа, XV век - 1 лира
доспехи:
голяма колчуга, Авиньон, 1367 г. - 7 ливри
колчуга, Генуа, нач. на 13 в. - 120-152 солди (6-7 лири и 12 солди)
къса колчуга, Фландрия, 14 в. - 10-15 фламандски фунта
кожена кираса, Англия, 1278 г. - 3 шилинга
бригантина, малка, с основа от бяла кожа, Авиньон, 1367 г. - 5 ливри и 14 су
пълно защитно снаряжение на рицар, Англия, 1374 г. - 16 фунта стерлинги, 6 шилинга и 8 пенса
стоманен нагръдник, Фландрия, 14 в. - 1 фламандски фунт
седем чифта колчужни ръкави, ниско качество, Авиньон, 1367 г. - 2 ливри и 8 су
три чифта набедреници и наколенници, без подкладка, Авиньон, 1367 г. - 18 ливри
чифт поръждавели набедреници и наколенници, Авиньон, 1367 г. - 12 су
чифт железни обувки, модни, Авиньон, 1367 г. - 12 су
чифт железни ръкавици, модни, девет пластини върху кожена основа, Авиньон, 1367 г. - 18 су, други правени от майстори от Ним струват 1 флорин и 6 су - 1 флорин и 12 су
чифт железни ръкавици, Англия, 1337 г. - 1 шилинг
кожени ръкавици, дузина, Авиньон, 1367 г. - 1 флорин и 10 су
горжет, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 14 су
щит:
- 14 броя, Кипър, 1329 г. - 172 безанта
- голям, Кипър, 1329 г. - 10 безанта
- неголям, кръгъл, Фландрия, 14 в. - 1 фламандски фунт
павеза:
- 18 бр., Навара, 1368 г. - 14 франка
- Англия, 1475 г. - 3 шилинга
- Генуа, XV век - 1 лира

1367 г., Авиньон, хоспиталиера брат Ришо поръчал на Датини колчуга, два чифта ръкавици и германски железни шапки на обща стойност 12 ливри и 12 су.

1380 г. за 10 месеца от Милано Венеция купува 1 230 брони, 1 492 шлема и 180 000 дротика на обща стойност 7 200 златни дуката.

4. Обсадна техника
требюше:
- Акра, 1190 г. - 1500 динара
- 2 броя, Франция, 1421 г. - 160 ливри турноа
спрингалд:
- Англия, 1353 г. - 3 фунта, 6 шилинга и 8 пенса
- Авиньон, 1348 г. - 35 ливри и 4 су
гюлета /ядра/:
1415 г. - 260 каменни ядра струват по 5 дение всяко, а 130 по-малки ядра по 2 дение всяко. /Франция/
1420-1421 г. - камък за голяма бомбарда струва 8 су. /Франция/
1478 г. - 300 големи каменни ядра струват 36 ливри, или 2 су и 2 дение бройката. Лято желязно ядро струва 5 су бройката, или 4-5 дение за фунт, след две години 6 дение за фунт, при Франсоа ² - 3 дение за фунт. /Франция/
1480 г. - 200 каменни ядра струват 3 су бройката, а 400 по-малки 2 су и 4 дение. /Франция/
оръдия:
- Навара, втора пол. на 14 в. - оръдие стрелящо със 7-фунтови ядра струва 50 флорина, а с 13-фунтови ядра - 70 до 100 флорина
- 1353 г. Уилям от Олдгейт отлял за Едуард ²²² четири медни оръдия на цена 13 шилинга и 4 пенса всяко, а Питър Столар - оръдие от латон (сплав близка до бронза) за един фунт.
- 1340 г. - по време на обсадата на Камбре Хюго де Кардайяк поръчал 10 оръдия на стойност 25 ливри, 2 су и 6 дение.
- 1375 г. петима майстори-леяри работили 42 дена заедно с подмайсторите от 2 364 фунта суров материал направили оръдие, чиято крайна цена била фантастичните 5 000 фунта стерлинги (заедно с дървения лафет и кожите и въжетата, които предпазвали оръдието от дъждовете)
ръчни оръдия /аркебузи, кулеврини, сарбатани/:
1527 г. - 10 лири с всички принадлежности /Флоренция/
1446 г. ръчно оръдие - 4 шилинга. /Англия/
1511 г. Хенри V²²² платил 200 фунта стерлинги за 500 аркебузи. /Англия/
1560 г. сър Томас Гришъм внася от Антверпен 1 500 ръчни оръдия по 7 шилинга всяко. /Англия/
барут:
- Флоренция, 1527 г. - 16 солди за фунт
- към 1370-1380 г. фунт барут във Франция струва 10 турски су, 40 години по-късно - 5 су, в края на 15 век се движи между 1 су и 6 дение и 2 су, в нач. на 16 век - 1 су и 8 дение.
5. Крепостни съоръжения
Тамплиерската крепост Сафет в Галилея построена за две и половина години (1240-1243) струвала около 550 000 ливри турноа, труда на 1 000 военнопленници-мюсюлмани и 200 християнски майстори. Впоследствие за ремонти и усъвършенствания били похарчени още около 20 000 турски ливри.
Замъка Конуей строен между 1283 и 1287 г. струва на английската корона 14 000 фунта стерлинги, през 1286 само превоза на материалите струва 105 фунта стерлинги, 3 шилинга и 5 и 3/4 пенса. Крепостта Харлех струва 9 500 фунта стерлинги. Строежа на Рудлан (което включва самия замък, градските стени, моста и рова) между 1277 и 1282 г. струва 9 613 фунта стерлинги, 2 шилинга и 8 и 3/4 пенса, заедно с надниците сумата възлиза на 9 640 фунта стерлинги, 17 шилинга и 5 пенса.
Донжона в Дувър, 1180-1190 г. - близо 4000 фунта стерлинги
Комплекс укрепления, бъдещия Шато Гайар, 1196-1198 г. - 21 203 фунта стерлинги
През управлението на Филип Огюст крепостна стена с дължина 300 туаза, височина 4 туаза, ров с ширина 50 фута и дълбочина 30, плюс някои други детайли като четири прости врати, дозорен път с ширина 4 фута и т. н. струва 2 000 ливри

Поддържане на крепостните съоръжения:
венециански Крит, 13 в. - 600 перпери годишно
Дувър - 1000 фунта стерлинги (за периода 1207 - 1214 г.)
Кенилуърт - 1000 фунта стерлинги (основно за периода 1210 - 1215 г.)
Нейрсбъро - 1300 фунта стерлинги (за периода 1203 - 1212 г.)
Скарбъро - 2000 фунта стерлинги
Корф - 400 фунта стерлинги

[boilad]

Малко за съотношението между различните валути:

1 сомо - 202 аспри барикати
1 сомо - 7,5 генуезки лири, 1343 г.
1 ливра - 2 безанта (номизми), Франция, 1250 г.
17 аспри барикати - 1 препера, Византия, ок.1300 г.
14 трапезундски аспри - 1 перпера, Византия, ок. 1315 г.
6 трапезундски аспри - 1 перпера, Византия, ок. 1375 г.
9 аспри барикати - 1 препера, Византия, ок.1375 г.
5 бели безанта - 1 перпера, Византия, ок. 1315 г.
14 османски аспри (акчета) - 1 препера, Византия, ок. 1425 г.
1 трапезундска аспра - 1,6 аспри барикати, ок. 1300 г.
1 златен дукат - 3 препери, Византия, ок. 1425 г.
1 златен дукат - 32 акчета през 14 в.
4 флорина - 7 перпери, 1318 г.
1 златен дукат - 2 препери, Византия, 1366/7 г.
1 златен дукат - 2 препери и 10 карата, Византия, 1390 г.
1 флорин - 2 препери и 13,5 карата, Византия, 1390 г.
1 флорин - 3 шилнга и 4 пенса, Англия, ок. 1350 г.
1 флорин - 4 бели безанта, Кипър, 1374 г.
1 флорин - 10,5 бели безанта, Кипър, 1445 г.
1 златен дукат - 2 препери и 16 карата, Византия, 1403 г.
1 златен дукат - 6 бели безанта, Кипър, 1329 г.
1 златен дукат - 7,5 бели безанта, Кипър, 1458 г.
1 златен дукат - 10 бели безанта, Кипър, 1480 г.
песо (сече се от 1497 г.) - 8 реала, 1 реал - 51 мараведи
1 флорин - 20 мараведи, Кастилия, ок. 1350 г.
1 флорин - 375 мараведи, Кастилия, ок. 1480 г.
1 флорин - 410 мараведи, Испания,ср. на XVI в.
1 флорин - 13 карлови су, Навара, 1361 г.

[Thorn]

Женева, Савойя. 1440-е - 1450-е гг.
"обычная бригандина" для лучников 16 франков
бригандина с серебряными заклепками - 30 франков
бригандина с позолоченными заклепками - 48 франков.

Мезьер, Франция, 1460-е гг.
кожаный акетон - 8 парижских су
пальто из трех слоев кожи - 8 су
кольчатый горжерен - 6 су
полировка салада "до блеска" - 3 су
ножны меча - 5 су
ножны для кинжала - 16 денье
кожаный колчан для веретен - 2 су 8 денье
Там же, 1491 г.
Полировка 3 саладов, заточка 3 мечей, изготовление 3 ножен с поясами и наконечниками - 33 турских су.
Изготовление 1 горжерена и полировка 2 готовых горжеренов - 14 су 6 денье.
1 лук, 2 тетивы к нему, 1 браслет, 1 перчатка лучника, 3 дюжины стрел и 1 кинжал - 19 турских су.
Обтяжка 3 бригандин зеленым футенем и набивка заклепок-гвоздей - 4 ливра 10 су.

Бургундские лейб-лучники, 1430-е гг.
Жак из 12 слоев льна - 4-6 ливров.

ф - фунт (20ш), ш - шиллинг(12п), п - пенс


Лошади:

Боевой конь до 50ш, 12в
Боевой конь до 80ш, 13в
Два рыцарских коня 10ф 1374
Дорогой ездовой конь 10ф 13в
тягловая лошадь 10-20ш
телега с подбитыми железом кол¸сами 4ш 1350
Содержание боевого коня графа 82 дня, лето, 36ш 9.5п 1287


Доспехи

кольчуга 100ш 12в
Готовый миланский доспех 8ф 6ш 5п 1441
доспехи сквайра(оруженосца) 5-6ф 16ш 6п ---
доспех принца Уэльского с позолотой и гравировкой 350ф 1614
полный доспех конного копейщика 3ф 6ш 8п 1590
допех проверенный ударами оружия - 14ф 2ш 8п 1667
Полная стоимость всех доспехов в доме купца (кожа?) - 5ш 1290
Полная стоимость всех доспехов рыцаря 16ф 6ш 8п 1374
Полная стоимость всех доспехов герцога Глочестера 103ф 1397
починка доспеха - замена ремней, полировка, выпрямление 1ш 4п 1613

Оружие

деш¸вый крестянский меч 6п 1340
крестянский топор 5п 1457
пара пистолетов с принадлежностями 2ф 16п сер 17в (кремн.)
карабин 1ф 2ш ---
мушкет 16-18ш ---

Оплата

На¸мники:
Баннерный рыцарь 4ш/день 1316
рыцарь 2ш/день --
кнехт,оруженосец 1ш/день
Регулярная армия:
эсквайры, констебли 1ш/день 1346
конные лучники, панцирная пехота 6п/день --
лучники 3п/день --
Уэльская пехота 2п/день --

капитан 8ш/день кон 16 в
лейтенант 4ш/день " " "
энсин(знаменосец) 2ш/день " " "
барабанщик/горнист 20п/день " "
кавалерист 18п/день " " "
пехотинец 8п/день "

Мастер оружейник 26ш 8п/месяц 1544
оружейник из его мастерской 24ш/месяц ---
подмастерье оружейника 6п/день --

Мастер каменьщик 4п/день 1351
Мастер плотник 3п/день --
ткач 5п/день 1407
кровельщик 2п/день 1261
кровельщик 6п/день 1501

Доход сквайра 13ш-1ф/год 14в
пажа 1-6ш/год
слуги, посыльные 2-8ш/год

стражник лондонских мостов 10ф/год 1382

Доходы короны/год (мир) 30 000ф 1300 " "
Доходы барона/год 200-500ф
Доходы графа(эрла) 400-11000ф

скот и продовольствие:

деш¸вое вино галлон 4п 13в
деш¸вое пиво галлон > 1п 14в
хорошая корова 20ш 12в
корова 9ш 5п сер 14в
корова 6ш кон 13в
бык 13ш сер 14в
овца 1ш 5п --
свинья 2-3ш 1338
2 курицы 1п --
2 дюжины яиц 1п --
80 фунтов сыра 3ш 4п--
четверть овса 1ш --
Годовой прокорм семьи и домачадцев рыцаря или купца 30-100ф 15в

Одежда

модное платье - 10-50ф (!) кон 14в
мантия епископа 5-6ш 1349-1352
меховая оторочка 2-3ф 15в
джентельменские
башмаки 4п 1470
шляпа 10п-1ш --
одежда богатого крестьянина 3ш 1313
одежда ремесленика 3ш 1290
одежда серва 1-6п сер 14в
Цены на ярд ткани для одежды
сквайра 2ш 11п/ярд 1289-1290
йомена 2ш/ярд --
слуги 1ш 7п/ярд

Драгоценности
6 серебряных ложек 14ш 1382
2 золотых кольца с алмазами 15ф " "
золотое кольцо с рубином 26ш 8п " " "
6 золотых ожерелий 100ш " "

Образование
Монастырская школа 2ф/год 1392-1393
Университет кон 14в
минимум 2-3ф
для богатых студентов 4-10ф
Уроки фехтования 10ш/месяц кон 16в
книга - около 1ф 14-15в
аренда книги - 1п на 8000 слов в год. (чем толще тем дороже)

Здания
Аренда дома купца 2-3ф/год 14в
Строительство замковой башни 300-400ф кон 14в
Каменная церковь, без оборудования - 113ф 13в

Приданнное крестянки 13-60ш 14в
Баронской дочери 1000ф 15в
Городской жительницы(купцы?) 100ф 1385

[boilad]

Цитат DelaRea написа Виж мнение
Когато Едуард I в Англия издава нови монети през 1278-1280 г. е имал 100 тона сребро за работа. Когато Хенри IV прави същото през 1412-1414, той има само два тона.
Това е като илюстрация на запасите от сребро на дадена държава. В същия пост е и констатацията за "изтичането" на среброто на Изток и за използването на други метали като заместители:
Цитат DelaRea написа Виж мнение
Венецианските търговци винаги са напомняли на своите агенти в източната част да се използва бартер, където би могло, но обикновено се изисква да се плати в сребро или злато; а при тяхна липса - в мед, калай, или олово.
В тази връзка и цените на кожите:
Цитат boilad написа Виж мнение
вълча кожа - 4,5 перпера
заешка кожа - 2 перпера
агнешка кожа - 1,5 перпера
3 палта (белка, лисица) - 230 перпера
Според Емилия Вачева, която цитира сведение на Бербериус, лисича кожа струвала четири жълтици (от текста й не е ясно перпери, или дукати, но предполагам е първото).

През XIV-XV в. наред с монетите функционират и други платежни средства - най-често метали, както е отбелязано по-горе. В Швеция от средата на XIV в. - железни слитъци и изделия от желязо, сребро и сребърни изделия, платове и дрехи, масло, мас; в Тирол през 1427 г. - платове, кожи, нековано желязо, зърно, мас, сирене.

[г-н Никой]

Боиладе, защо не направиш един пост със списък на всичките парични единици, които споменаваш и (ако е възможно) приравняването им към еврото. Всички тези су, дение, лири, шилинги, пенсове, ливри, дукати, безанти нищо не говорят, ако няма някаква база за сравнение. Amazon например е пуснал един римски "ценоразпис" с приравняване на сестерцията към еврото, който е много хубав и улесняващ.

[gollum]

Хъм, аз силно се съмнявам доколко има смисъл от приравняването на тогавашните единици към днешните - какво ще ти даде това (с каква от днешните реалности ще сравняваш)? Ако има смисъл от нещо, то е приравняването им към една тогавашна единица, макар че и това няма да е кой знае какво, защото дори да хванеш цената на някой от благородните метали тогава, тя също е варирала силно, както и самите парични единици. Периодът е много голям и разнообразен.

[boilad]

Беше ми на ума да напиша, че такова отъждествяване е нонсенс, без значение на използваната методика, при динамичната пазарна ситуация, както тогава, така и сега и единствено може да доведе до объркване. Но ако правим някаква съпоставка, тя трябва да е на база покупателна способност, но и тя няма да е съвсем точна, защото дадени стоки и услуги по време оно са били рядкост, а днес са общодостъпни, до голяма степен заради променените средства за производство. Да вземем например флорина - годишните разходи за храна са около 8 флорина, като ок. 20 кг. пшеница, количество достатъчно за месец, е към половин Флорин (което е доста условно и пак зависи от пазарната конюнктура). Същото количество пшеница днес е към 5 евро (грубо).

[boilad]

Боиладе, защо не направиш един пост със списък на всичките парични единици, които споменаваш

Малко по-горе на тази страница съм се опитал да направя точно това като съм привел и съотношения между различните валути. А базата за сравнение, която търсиш са точно цените на стоки и услуги, които провеждаме в темата.

[Thorn]

През стойността на благородните метали е безсмислено, защото дори и да изчислим колко злато или сребро има в някаква монета, не можем да използваме днешните им стойности, които и без това са силно волатилни. Сотношението на цените на златото и среброто се е колебаело:

Соотношение между стоимостью серебра и золота в античности и средние века колебалось в пределах 10:1 и 12:1, в XVII—XVIII веках в пределах 14,5:1 и 15,6:1.

Сега е между едно към седемдесет и едно към осемдесет. При това покупателната стойност на среброто е била неочаквано голяма. В древен Китай са награждавали полководци с някакви смешни количества сребро, с които обаче е можело да се купи цяло имение. А в руския град Вологда през 14 век според една наскоро намерена брезова грамота, няколко десетки грама сребро са си били достатъчно значима търговска инвестиция. По сегашни цени на среброто това е има няма петдесет лева!


Златото също. С откриването на Америка то е поевтиняло няколко пъти, с разкриването на големите залежи в Калифорния, Аляска, Австралия, Сибир и Южна Африка - още повече.

Но чисто практически може да се приеме, че един франк от края на 19-началото на 20 век, съответно и приравнените му в латинския монетен съюз лев, лея, драхма, динар, ит. лира, исп. песета и белг. и швейц. франк, доста приблизително отговаря на сегашни десет евро.
Примерно пенсията на бащата на Владимир Димитров Майстора е била 11 лв. и се е възприемала като мизерна. По сегашни пари - около 200-220 лв.