Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Нов поглед върху Пътя на коприната

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Нов поглед върху Пътя на коприната

    В края на март Пенсилванския археологически музей организира симпозиум на тема "Reconfiguring the Silk Road: New Research on East-West Exchange in Antiquity". Преди няколко дни започнаха да излизат абстрактите и видеозаписите на лекциите.

    Reconfiguring the Silk Road: New Research on East-West Exchange in Antiquity

    В общи линии се акцентира върху процесите преди Новата ера и конкретно върху произхода на мумиите от Таримския басейн. В тази връзка се разглеждат аргументите ЗА и ПРОТИВ малоазийската хипотеза за индоевропейската прародина, съответно лектори по въпроса са Колин Ренфрю и Джеймс Малъри.

    #2
    Звучи много интересно, ако ти е възможно - слагай чат-пат по някое резюме, или направо цели текстове, ако някой направи такива.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #3
      Резюметата и клиповете са достъпни от линка в първия пост.

      С две думи, Ренфрю критикува възгледа, че индоевропейските езици се разпространяват заедно с конните воини и колесниците от степите. Посочва серия от хронологични несъответствия, например най-ранните находки на конници в Източна Азия са около 1000 г. пр. Хр. Същевременно има данни за неолитни контакти между Мала Азия и Таримския басейн - керамика, земеделски култури, металургия. Тезата е, че езиците се разпространяват заедно със земеделието.

      Малъри пък критикува въпросната теза по линия на археологическите култури. Разглежда нейния вариант за вторична балканска прародина на индоевропейците и доказва, че не е възможен преход Балкански п-ов => Днепър => Таримски басейн. От своя страна споделя сериозните затруднения по прехода Днепър => Афанасиево => Таримски басейн.

      Comment


        #4
        Колко як сайт само (даже и тест има - аз излязох абсолютен експерт )! Помня преди около 20 години като ги намериха тези мумии или по-точно като станаха известни каква сензация беше. Лично на мен обаче това за земеделците не ми се струва много релевантно - не че е невъзможно, но аргументите, изтъкнати тук, не ме убеждават.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #5
          Хората правят сериозен бизнес, не се шегуват. Покрай един симпозиум - тестове, игри, ръководства, какво ли не. Може и някой филм за Хистъри да снимат.

          Аргументите явно не са достатъчни да отхвърлят утвърдените представи, обаче мнооого силно ги клатят.

          Comment


            #6
            Излезе лекцията на Майкъл Фрачети Seeds for the Soul: East/West Diffusion of Domesticated Grains

            В общи линии потвърждава сериозните затруднения по комуникацията Днепър => Афанасиево. През централноазиатските степи на практика не се е осъществявал обмен, а целият поток на духовна и материална култура е минавал южно от тях (южните склонове на Алтай - южния бряг на Каспийско море).

            Второ - изследва разпространението на пшеницата и просото по този коридор. Доказва, че дифузията на двете култури има не икономически, а религиозен характер.

            Comment


              #7
              Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
              Колко як сайт само (даже и тест има - аз излязох абсолютен експерт )!
              Е, аз оаках един въпрос Иначе наистина много е интересно. Приветствам идеята да се качват видео записи на лекции, защото така човек може да чуе различни хора на места, където няма възможност да бъде. Преди 2 г. някъде френският институт в Истанбул започна да го прави и си спомням колко бях впечатлен, дано да стане масова практика, поне що се отнася до хуманитаристиката.

              Comment


                #8
                Лекцията на проф. Елизабет Уейланд Барбър: The Xinjiang Textiles: More Corridors in the Goldmine

                Анализ на текстила от Таримския басейн:

                2000 г. пр. Хр. не ползват оцветители, сортират вълната по естествения и цвят. Изкарват 4-5 хубави цвята. Синхронни паралели с Източна Европа, Близкия изток и Египет.
                800 г. пр. Хр. оцветяват в червено, синьо и жълто. Паралели с кашмисрския текстил. Появяват се първите седла и панталони за езда. Много красиви одеала - точно копие на кюрдски одеала от XIX в.
                500 г. пр. Хр. най-качествените гоблени в света за периода, ясни персийски мотиви. Много фини и изящни копринени тъкани с ясни гръко-римски паралели.

                Не е точно най-интересната тема за любители на военната история, ама карай

                Comment


                  #9
                  За да не създавам нова тема реших да питам тук.
                  Може ли да ми дадете имена на градове известни с търговия/производатво на платове, колкото повече толкова повече? ( не само тези от пътя на коприната, без претенции за епоха)

                  Comment

                  Working...
                  X