Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Турско робство или османско владичество

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    кало написа Виж мнение
    ПП - уф, паметта ми май изневерява - мисля, че сме го обсъждали вече...
    Аз ги пусках в темата за възрожденската къща, па май и другаде. Сякаш на майтап свързано с тукашната дискусия преди няколко дни видях скорошната книга на Бернар Лори за Битоля през 19 в., 800 стр. Хич, ама хич не й отива определението "В нея обикновено има идеи, но не и познание..." Мятането на едри общи приказки (не задължително адекватни) си е патент на българската историография (не само на нея де) от миналото, че и днес
    Last edited by KIZIL DELI; 05-12-2012, 21:28.

    Comment


      Amazon написа Виж мнение
      Аз за друго влязох в тази тема. Попадна ми Иван Стоянов - "История на Българското възраждане". Искам да попитам дали книгата си заслужава, или е "учебникарска", както ми се стори от съдържанието.
      По скоро е учебникарска. В читанката има мнение, че е преписвал от Николай Генчев и аз съм склонен да се съглася. Но става като за начално запознаване и ориентация в периода.
      Liberte, egalite, fraternite
      Viva la revolution
      Zalmoxis написа
      Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
      http://hristoen4ev.blogspot.com/
      dibo написа
      Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
      - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

      Comment


        Между другото статията на Лори изглежда логически обоснована само при повърхностно познаване на периода. А за точно такъв повърхностен поглед говори отричането на значението на историята на Паисий. Само факта, че се разпространява едва ли не апокрифно и са й направени десетки преписи е достатъчен за доказване на значимостта й. Дори и през 19 век титулувани историци като Гаврил Кръстевич и Марин Дринов не могат да се похвалят с такава популярност.
        Liberte, egalite, fraternite
        Viva la revolution
        Zalmoxis написа
        Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
        http://hristoen4ev.blogspot.com/
        dibo написа
        Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
        - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

        Comment


          Много странна изглежда тази тема, като се има пред вид постоянните и участници, също и факта, че в Румъния казват "турско робство" без особено притеснение, че и братята сърби и те, които специално съм питал ... само по-образованите говорят за "османско робство".И следва един задушевен разговор и пр. Това понятие "робство" , което така сближава потомците на някогашните подопечни на н.в. султана очевидно и днес не е празна дума,макар че може и да е произлязло от времената около събарянето на турското владичество на Балканите, защото едва ли едновремешните хора са използвали такива"купешки" думи като робство и владичество. Нужно е обаче то да се преосмисли и да се даде едно по-реалистично значение, като се има пред вид, че все пак живеем в 21 век!
          "Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"

          Comment


            boilad написа Виж мнение
            По скоро е учебникарска. В читанката има мнение, че е преписвал от Николай Генчев и аз съм склонен да се съглася. Но става като за начално запознаване и ориентация в периода.
            Благодаря. А омаловажаването на Паисий и на мен ми прозвуча тъповато, особено на фона на ролята му за движението за църковна независимост, но реших да не коментирам заради повърхостното ми познаване на периода.
            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

            Comment


              А омаловажаването на Паисий и на мен ми прозвуча тъповато,
              Всъщност, в родната историографска традиция с голяма сила присъства обратното - твърде пресилената оценка за Паисий и ролята му. Реално, за него никой не споменава НИЩО до 1844-та г. Тоест, разните му там преписи и прочее имат своето място само като част от манастирската традиция, и най-вероятно - нищо повече. Дори приписвалият "Историята" Софроний не го споменава в иначе твърде подробното си "Житие и страдание". Със сигурност, обаче, е абсурд да се говори (както е прието по националистическа инерция от нашата историография) за начало на националното раждане написването на "Историята" - реално това е просто частно събитие, за което в обществен мащаб става ясно почти век по-късно...

              Comment


                кало написа Виж мнение
                Всъщност, в родната историографска традиция с голяма сила присъства обратното - твърде пресилената оценка за Паисий и ролята му. Реално, за него никой не споменава НИЩО до 1844-та г. Тоест, разните му там преписи и прочее имат своето място само като част от манастирската традиция, и най-вероятно - нищо повече.
                Каква "манастирска традиция", бе, джанъм? Как "НИЩО"? Книжицата вярно се преписва основно от духовни лица, но има и светски преписвачи. Причината преписвачите да са основно духовници е, че те са най-образованата прослойка на обществото. Повечето от тях в приписки към "Историята" изрично упоменават, че тя е дело на Паисий. Освен това Паисий не е изолирано явление. И други духовници от епохата пишат български истории, но точно за тях може да се твърди, че са част от някаква манастирска традиция, защото историите им си остават там - в манастирите, вземи например един йеросхимонах Спиридон. Така, че Паисий е човека, който хвърля "искрата най-първа в народната свяст", като проповядва писмено все още живата идея за българска държавност.
                Liberte, egalite, fraternite
                Viva la revolution
                Zalmoxis написа
                Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                http://hristoen4ev.blogspot.com/
                dibo написа
                Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                Comment


                  Аз лично историята на йеромонах Спиридон, не бих я нарекъл точно "книга", а по-скоро записки на любопитния монах, който явно е искал да напише история, ама неуспял.

                  Сетих се един политкоретен термин за периода - "период на българско държавно отсъствие". Така няма нито турци, нито османци, нито робство, нито власт, нито присъствие.

                  Comment


                    boilad написа Виж мнение
                    Така, че Паисий е човека, който хвърля "искрата най-първа в народната свяст", като проповядва писмено все още живата идея за българска държавност.

                    Митове на търкалета, джанъм. Посочи поне един източник в периода 1762-1844, който да доказва, че по някакъв начин Историята и съдържанието й са популярни сред българското население - само така тя би могла да изиграе някаква роля в създаването на национално самосъзнание. Пак ще попитам - ако тя е толкова важна в очите на българите, тогава защо Софроний не я споменава ни веднъж?

                    Как "НИЩО"
                    Давай, моля - докажи, че е НЕЩО за посочения период.

                    Comment


                      "Нещо" по отношение на тенденции в социума би означавало не действия на единични личности, а обществена такава. Или ако приравним ситуацията към киното - "нищо" би означавало студиен филм, гледан от режисьора си и приятелите му, а "нещо" - холивудска продукция, гледана от ХХ% от населението, без значение - харесана или не.
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        Хъм, тук ми се струва, че не е излишно едно уточнение (с изричното добавка, че това е лично мнение): първоначално нациите възникват като визия, която е създадена и "живее" в съзнанието на много малка група хора, които, на свой ред, са много малка част от предполагаемият обхват на представата (доста под 1%). Особено пък в такива условия и в онези времена (това го отнасям най-вече към състоянието на, ъъъ, технологиите за разпространение на информация). Тази визия започва да се реализира (е, понякога така и не това не се случва) общо взето чак когато се достигне определена "критична маса", което е събитие доста по-късно от възникването и първоначалното развитие на идеята, а обикновено - когато вече има държавност, която е прегърнала тази визия (може да се каже, че я въплътява) и чрез образователната система и модели, както и средствата за масова информация оформя населението в нация (завършва процеса). Преди това визията е доста ограничена като обхват и приемане.
                        Така че в рамките на този начален етап (а той у нас вероятно трае поне до Освобождението) значение имат дори събития с много ограничен обхват и мащаб, защото самата прослойка, върху която се оказва въздействие е сравнително малка (в сравнение с цялото население, което нацията се предполага да обхване). А в този случай дори и "сравнително малко разпространен" текст може да окаже влияние върху формирането на самата визия, първоначалната митология и прочее, включително и за "разпространението" на визията - първоначалното.

                        Comment


                          Посочи поне един източник в периода 1762-1844, който да доказва, че по някакъв начин Историята и съдържанието й са популярни сред българското население
                          Многобройните й преписи не са ли достатъчно доказателство за популярността й? Посочи ми друга книга с подобна тематика от периода, която е толкова разпространена колкото историята на Паисий и ще призная, че делото му е без значение, не само за периода 1762-1844г.

                          "Нещо" по отношение на тенденции в социума би означавало не действия на единични личности, а обществена такава.
                          Вече посочих, че Паисий не е изолирано явление (не само в български, но и в европейски мащаб).

                          Тази визия започва да се реализира (е, понякога така и не това не се случва) общо взето чак когато се достигне определена "критична маса", което е събитие доста по-късно от възникването и първоначалното развитие на идеята, а обикновено - когато вече има държавност, която е прегърнала тази визия (може да се каже, че я въплътява) и чрез образователната система и модели, както и средствата за масова информация оформя населението в нация (завършва процеса).
                          Именно затова периода от написването на "Историята" до 30-те години на 19 век обикновено се определя като "ранно възраждане".
                          Накрая ще уточня, че поставените граници на даден период са само условни ориентири и затова сега е възможен този спор.
                          Liberte, egalite, fraternite
                          Viva la revolution
                          Zalmoxis написа
                          Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                          http://hristoen4ev.blogspot.com/
                          dibo написа
                          Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                          - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                          Comment


                            Многобройните й преписи не са ли достатъчно доказателство за популярността й?
                            Не, огромна част от манастирските книги са преписвани в още повече екземпляри. При население от около 2-3 милиона, с процент на грамотност под 2-3% какво, според теб е значението на 60 и няколко преписа, пазени по манастирите?

                            Голъм, трудно е да се приложи твоят извод към обсъжданото - няма никакви доказателства, че в посочения период Историята е повлияла дори и върху малка ГРУПА (тоест - сбор от индивиди единомишленици, обединени от някаква идея). Иначе, може би това, което казваш е вярно - носители на националната идея при нашите условия наистина първоначално са малки групи - и това начало трудно може да бъде открито много по-рано от началото на Танзимата. Рибният буквар е сред сигналите за това, което ще последва, но реално националната идея започва сериозно да се оформя и развива едва през 40-те - при това оформяне се създават и първите национални митове - сред тя и постепенно зараждащият се и оформен значително по-късно от младата национална историография мит за монаха Паисий и Историята му.



                            Вече посочих, че Паисий не е изолирано явление (не само в български, но и в европейски мащаб).
                            Тва не го разбрах. В какво отношение Паисий не е изолирано явление (и какво явление е изобщо?). Ако опираме до творенето на история на дадена народност - то - да - има преди него Блазиус Клайнер, след него други. Самият той взима пример от гърците. Ама къде го слагаш в европейски мащаб?!?!? 60 преписа на ръка на едно, меко казано - наивно писание, сравнени с Епохата на Просвещението, докарала модерността? Друг път.

                            Comment


                              Първия ти цитат е изваден от контекста, защото не става въпрос да ми посочиш каква да е книга, която е по-разпространена, а книга с подобно съдържание (не се опитвай да манипулираш, защото каква е базата за сравнение между който и да е "Требник", "Часослов" и други религиозни глупости с една история, пък била тя и със силно публицистична насоченост. В случая точно историята е белег за "новото").

                              Тва не го разбрах. В какво отношение Паисий не е изолирано явление (и какво явление е изобщо?). Ако опираме до творенето на история на дадена народност - то - да - има преди него Блазиус Клайнер, след него други. Самият той взима пример от гърците. Ама къде го слагаш в европейски мащаб?!?!?
                              Имам предвид, че през Просвещението се наблюдава тенденция към обобщаване на историческото познание. А в национален (или преднационален, ако предпочиташ) план не е изолирано явление, защото и други пишат истории на България, които обаче нямат популярността на паисиевата.
                              Liberte, egalite, fraternite
                              Viva la revolution
                              Zalmoxis написа
                              Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                              http://hristoen4ev.blogspot.com/
                              dibo написа
                              Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                              - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                              Comment


                                За съжаление Паисий е бая далече от каквото и да е влияние на Просвещението и, честно - аналогиите между него и проявите на Просвещението са смешни. В някакъв план все пак има някаква връзка - когато 80 години по-късно е открит/преоткрит от деятелите на българския вариант на Просвещението.

                                Comment

                                Working...
                                X