Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Жените-воини в Априлската епопея от 1876 г. и войните за национално освобождение

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Следващата невероятна българка, на която трябва задължително да спрем вниманието си, е малко да се нарече просто „комитка”. Тя е не само революционерка, четник на ВМОРО, но и професионален български воин в истинския смисъл на думата.
    Това е емблематичната Донка Ставрева Ушлинова – известна още като Донка войвода или Донка комитката. Родена е на 1. Х²². 1885 г. в с. Смилево, Битолско, откъдето е родом и Даме Груев. Според данните, които ни предоставя Борис Йорданов Николов във "ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934", тя е родена през 1888 г. в с. Лера, Битолско, но това се отнася по-скоро за съпруга й, а не за нея. На 16-годишна възраст се омъжва за Ставри (Ставре) Христов Ушлинов (10. Х. 1888 – 23. ². 1950) от с. Лера, Битолско. През август 1902 г., докато мъжът й е по гурбет, безцеремонно започва да я задиря съседът й Реджеб ага, когото тя убива с помощта на етърва си Сребра Апостолова. Двете девойки заравят трупа на турчина, след което се укриват в с. Метимер. После потърсват спасение при четата на ресенския войвода Славейко (Славко) Арсов (1878 – 1904). Той ги облича в четнически униформи и така Ушлинова се включва във въоръжената борба на ВМОРО срещу турските своеволия в Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание Донка участва в около двайсетина сражения срещу турската войска на територията на Битолския революционен окръг – в боя за Ресен, край селата Круше, Лева река, Смилево, Златари и др. В Демирхисарско, заедно с още ок. 1 000 въстаници, се сражава под общото командване на битолския войводата Георги Костов Сугарев (1876 – 1906). След потушаването на въстанието и разделянето на въстаниците на дружини, тя заедно с етърва си попада в дружината на Смиле Охридски (Смиле Войданов; 1872 – 1958) и пробивайки си път с бой (при Демирхисар, Прилеп, с. Белград и с. Орлово) се прехвърля в Княжество България през Сърбия. Установява се във Варна и започва да следва там. В крайморския град най-после се събира отново със съпруга си Ставри. Сравнявайки я с етърва й, в спомените си Христо Настев (1876 – 1962) – също деец на ВМОРО, живял във Варна след войните, я описва по следния начин: „Донка е по-ниска на ръст (от Сребра Апостолова) и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно – винаги прибавяше в края на разговора си Донка.”
    През последвалите две Балкански войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, е зачислена като доброволка в 1-ви взвод, 2-ра рота на V²²²-ма Костурска дружина, която е в състава на 2-ра бригада на Македоно-Одринското опълчение. Участва в много боеве като се отличава при Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, също при Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст”, ²V-та и ²²²-та степен. И през Първата световна война Ушлинова, пак заедно с мъжа си, постъпва като доброволка в 1-ви взвод, 2-ра рота на 2-ри пехотен македонски полк (преименуван през 1917 г. на 60-ти пехотен полк) на Х²-та македонска дивизия. Участва в боевете при с. Войщанци, Яребична, Дойран, Круша планина и др. Наградена е с орден „За храброст”, ²²-ра степен, а по-късно – през 1917 г., е произведена в чин подофицер и лично главнокомандващият действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков й връчва орден „За храброст”, ²-ва степен. Същото отличие получава и съпругът й. Представена за производство в първи офицерски чин, Донка Ушлинова така и не дочаква повишението си, поради отстъплението и излизането на България от войната. Последният бой, в който тази смела българка взема участие, е на 29. ²Х. 1918 г. в долината на гр. Струмица на линията Ново село – Мокрене.
    След края на войната двамата с мъжа си се връщат във Варна. С отпусната им от Народното събрание еднократна помощ в размер на 10 000 лв. успяват да си построят малка къща, в която да заживеят. Тук през 1924 г. се ражда и синът им – Александър. До смъртта си на 27. V². 1937 г. Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз”. По повод на кончината й Варненското македонско женско благотворително дружество при Македонският женски съюз издава следният некролог: „Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел борец за родните идеали, кавалер на ордена „За храброст” ², ²², ²²² и ²V степен.” Днешното поколение все още е длъжник на тази българска амазонка, прекрачила през пожарищата на три войни и едно въстание – най-малкото заради смущаващите противоречия в датировката на рождението и смъртта й, допуснати в едно от най-новите съвременни енциклопедични издания - "Голяма енциклопедия на България".
    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

    Comment


      #47
      Спътницата на Донка и нейна етърва – Сребра Димова Домазетова, е родена в с. Лера, Битолско. Омъжва се за Апостол Ушлинов, с когото по-късно се установяват във Варна. И двамата са членове на ВМОРО. Заедно с Донка се включва в четническата съпротива и участва в Илинденско-Преображенското въстание. В началото на ХХ в. публицистът Милан Грашев помества в редактираното от него илюстровано популярно месечно списание „Македонска зора” портрет на Сребра в четническо облекло, под който стои следната кратка бележка: „Храбра жена с мъжка енергия и кураж: пратила е за „рая” двоица бегове от Лерин. Тя самата е от там.” Освен тази характеристика, четника Христо Настев пише за нея: „Сребра с простодушния си пронизителен поглед, със завидно стройно развито телосложение, които издаваха рядка жизнеспособност и вродена скромност на селска свенливост, криеше в себе си и своето кораво, но туптящо будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност в отношенията си, тя не се смущаваше от никакви несгоди и лишения при новото си положение...” След Балканската война живее с четирите си деца в бедност във Варна, където и умира.
      Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

      Comment


        #48
        За други комитки народът ни съставя и песни, какъвто е случаят с Ана Малешевска. Ана (Аника) Николова Малешевска (по съпруг Асенова) е родена през 1871 г. в Дупница. Тя е най-голямата дъщеря на видния революционер и деец на ВМОРО Никола Спасов – Малешевски (1850/1852 ? – 7. ²². 1945), който е родом от с. Берово (дн. гр. в Р. Македония). След неуспеха на Разловското въстание (1876) бащата се преселва в Дупница, където става секретар на комитет „Единство”, а по-късно пунктов началник на ВМОРО. Ана завършва Солунската гимназия „Свято Благовещение”, след което учителства в Кукуш. Включва се в дейността на ВМОРО и в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. През пролетта на 1903 г. в Кукуш се установява с четата си главния войвода на Кукушка околия Кръстю х. Петров Асенов (1877 – 1903). Между Ана и Кръстю пламват интимни чувства, а покрай стъкмяването на Кукушката чета войводата възлага на своята любима да изработи знаме за бойците. Така поръчаното й знаме Ана Малешевска ушива с помощта на Райна Измирлиева – също учителка, братовчедка на Христо Смирненски. За въпросното знаме, за Малешевска и за нейния любим в народната памет остават дълбоки следи. Свидетелство за това е и една хубава илинденска песен, макар че според някои нови проучвания тя е чак от края на 60-те години на ХХ в. – дело на благоевградския общественик и потомък на революционери Б. Керемидчиев, родом от Кукушко.

        Писмо пише Ана Малешевска,
        писмо пише до Кръстю Асенов:
        „Ела, либе, знаме да си вземеш,
        че е знаме отдавна готово.
        Ала, либе, много ти се моля
        за байрактар мене да ме вземеш,
        да развевам този свилен байрак
        низ Кукушко мило, равно поле...”

        В периода юни – юли 1903 г. Кр. Асенов и момчетата му водят няколко тежки сражения с турския аскер из Кукушкия край. За тези боеве в Кукушко и действията на Кукушката чета, дори и чуждестранните кореспонденти, отразяващи по това време събитията, не забравят да обобщят в своите дописки впечатленията си от борбата на въстаниците и участието на жени във въстанието: „В околностите на Кукуш се дойде до голяма борба между въстаниците и войниците. Турците са разбити и има 12 мъртви. На страната на въстаниците се борят и жени. Надписът на знамето („Свобода или смъртъ”) го извезала учителката Ана, която знамето го пренесла с голямо геройство. Убила трима войници…”
        С избухване на Илинденското въстание войводата Асенов обединява своята чета с ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията. На 25. V²². 1903 г. в черквичката „Св. Илия” на кукушкото с. Корнишор, (дн. Кромни в Р. Гърция), пред ок. 250 четници става официалното освещаване на знамето на Кукушката сборна чета. Лично Ана предава на войводата извезаното от нея знаме, като след освещаването му то е връчено тържествено обратно в ръцете на знаменоската. В присъствието на войводи и много четници церемонията в храма продължава с венчавката на Кръстю Асенов за Ана. Така войводата узаконява връзката си със своята годеница, едно, за да не се приказва, че води любовница със себе си и второ, за да увековечи сърдечната си връзка със започнатото въстание. Малко след венчавката обаче Кр. Асенов е подло убит от четника си Мицо Големинов, по нареждане на подвойводата Гоне Бегинин, който си съперничи с Асенов за първенство сред четниците. Екзекуцията е извършена край Воденишката река пред очите на младоженката. Според доц. Пламен Павлов истинските причини за убийството следва да се търсят сред невежеството и суеверието на част от четниците. Те не са били в състояние да разберат действията на Асенов, който е един от интелектуалците във въстанието и е уважаван от населението войвода. Като прибавим към това и старата върховистка вражда на повечето от враговете му, много по-лесно си обясняваме преждевременната смърт на Кр. Асенов. След гибелта на войводата Кукушката чета се разпада на няколко части, с разколебан дух и дисциплина. Ана е принудена да напусне четата, изпратена е по организационния канал в България и до края на живота си работи като учителка. Умира през 1942 г.
        Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

        Comment


          #49
          От 10 минута нататък....

          "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
          И. В. Сталин

          Comment


            #50
            Още една учителка не просто извезва знамена, но и се нарежда с оръжие под тях. Това е „Костурската Райна княгиня” – Маслина Д. Грънчарова. Тя е родена през 1875 г. в „малката София” – с. Загоричане, Костурско. Завършва българската девическа гимназия в Солун. Започва да преподава като учителка в Димотика и по това време (1895) се присъединява към ВМОРО. После учителства в леринските села Суровичево и Зелениче. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата на Лазар Поптрайков от костурското с. Дъмбени, а сама – това на въстаниците от Загоричане. Дълго време Грънчарова е главен ръководител в района. За дейността си скромно разказва в автобиографичните си бележки: „От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме – да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...”. Арестувана е и заедно с Манол Розов от Бобица, Лазар Поптрайков от Дъмбене и Павел Христов от Цапари, попада в затвора в гр. Корча (дн. в Албания). След излизането си от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. При избухването на Илинденското въстание развява в Загоричане избродираното от нея знаме на кон, редом до централния войвода Манол Николов Розов (1878 – 1903). По време на въстанието се сражава наравно с мъжете и на 12. V²²². 1903 г. влиза с няколкото обединени чети под водачеството на легендарния войвода Васил Чекаларов във влашкото градче Невеска. Почти веднага след това обаче въстаниците изоставят превзетото градче, а тя самата е арестувана още в края на същия месец. По-късно е амнистирана. След Балканската война, подобно на хиляди други бежанци от Македония, Маслина Грънчарова намира спасение в свободна България. Заселва се в Криводол, Врачанско, където умира през 1957 г. Върху скромния й гроб днес все още стои прекрасна нейна снимка, съхранила спомена за красотата и буйната й младост – с комитска униформа и оръжие в ръка. За делото й ни напомня и скромна паметна плоча, поставена в гр. Криводол през 1997 г. от ВМРО – Враца.
            Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

            Comment


              #51
              Следващата е Митра Комитката. Тя е от с. Горно Дивяци, Крушевско (дн. Р. Македония). Участва в Илинденско-Преображенското въстание и се сражава за освобождаването на гр. Крушево. При защитата на Крушевската република заедно с ок. 40 души отбранява прохода „Слива” под командването на крушевския войвода на ВМОРО Георги Стоянов. Сражението с турския аскер продължава до привършването на патроните, но дори и тогава въстаниците не отстъпват от позицията си. На 30. V²²². 1903 г. всички бойци загиват, като се самоубиват до един, в т. ч. и войводата им. Между труповете е открит и този на Митра Комитката.
              Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

              Comment


                #52
                Поредната българска революционерка, деец на ВМОК е Мария Алексова Хаджипопова (по съпруг Колчагова). Тя е родена през 1885 г. в семейството на Алекса Хаджипопов (1858 – ок. 1904) и съпругата му Елена Георгиева Сирлещова (по съпруг Хаджипопова) (18?? – 1936). Има още 4-ма братя – Иван, Димитър, Зарко и Георги, и 3-ри сестри – Манда (Зайкова), Кина (Рупчина) и Бисерка. Омъжва се за Милан (Миле, Милче) Колчагов и става войвода на ВМОК.
                Оскъдни са сведенията и за Екатерина Динова. Още преди да избухне Илинденско-Преображенското въстание тя е в четата на поручик Георги Илиев Папанчев – войвода и военен инструктор в Леринския революционен окръг на ВМОРО. През ²². – ²²². 1903 г. преследваната от турски аскер чета на Папанчев се установява в с. Пътеле (Пателе), Леринско. Именно тук към четниците се присъединява и учителката Екатерина Динова. В началото на март четата води 7-часово сражение при с. Баница, като разкъсва обръча с атака на нож. В края на март при с. Спанци е поредната битка. От 50 д. аскер половината падат убити, докато четниците дават само 1 жертва и 2 ранени. Четата се спасява след като поручик Папанчев оставя военните си дрехи и преоблечен като селянин, заедно с учителката Динова и още една друга селянка, преминава през турските постове, взривява склад с муниции и бомби и така дава възможност на другарите си да се изтеглят.
                Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                Comment


                  #53
                  Юрданка (Йорданка) Михайлова Пукавичарова - родена е през втората половина на Х²Х в. в Самоков. Включва се в революционното движение като деятелка на ВМОК. По време на Илинденско-Преображенското въстание заедно с поета-революционер и общественик Петър Стойков се присъединява към четата на войводата Павел (Павле) Давков (1862 – 1920). Симеон Радев я определя като жена, „която била много по-издръжлива и приспособена към трудностите в сравнение с повечето от мъжете”.
                  Attached Files
                  Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                  Comment


                    #54
                    Кристина Петкова - липсват сериозни данни за комитката Кристина Петкова Ризова. Предполага се, че е родена в гр. Битоля и според някои изследователи е била четничка при Яне Сандански. Образът й е останал запечатан за историята благодарение на една пропагандна пощенска картичка от 1903 г., където тя е представена заедно с Йорданка Пукавичарова и Екатерина Арнаудова.
                    Attached Files
                    Last edited by TypTyp; 14-08-2014, 10:59.
                    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                    Comment


                      #55
                      Магда Гонова - тя е четничка на ВМОРО. Съпруга е на Кукушкия войводата Гоно (Гоне) Бегинин, който от лятото на 1899 г. води малка чета от 4 д. из Кукушко. Магда става спътница на Бегинин не само в живота, но и в четата.
                      Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                      Comment


                        #56
                        Мариница
                        Тя е от с. Ябланица, Стружко. През октомври 1903 г., на пазарен ден стреля и ранява един шпионин от селото, заловена е и за този си терористичен акт е осъдена на 15-годишен затвор, но успява да избяга от затвора в Битоля.
                        Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                        Comment


                          #57
                          След доста години труд най-после всички достойни жени от тази тема намериха своето място в нашата нова книга:
                          Attached Files
                          Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                          Comment


                            #58
                            Пуснах малко реклама във Фейса!
                            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                            Comment


                              #59
                              Благодарско!
                              Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                              Comment


                                #60
                                ЧНГ на всички! Живи и здрави!
                                Който желае да я има книгата - да ми пише на лични. Корична цена 12 лв. Пускам я за 10 лв. + транспортните разходи, които всеки си поема. Бройки все още има.
                                Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                                Comment

                                Working...
                                X