Рациария

[Stan]

Стан, това последното ухапване към Главния историк на републиката ли е?

Той Главният "сторик" на републиката в Рациария много много не пее, но пък обича да показва колекции на съвестни граждани "спасили" културно историчеко наследство и по една случайност същите са и бивши агенти на ДС, както и самият Главен "историк"

[Stan]

Иманяри винаги е имало. Като дете в Стара Планина по пътя към връх Марагидик съм виждал такива ями изкопани от иманярите, че малка египетска пирамида може да се скрие вътре. И това на места където багер не може да се качи. Това през средата на 80-те.

Освен това разни местни кметове, партийни председатели на ТКЗС-та и тем подобни дерибеи, яката са вилнели, разбира се въобще някой да им попречи. Сещам се за една крепост в Хасковско, която през 60-те г. са напълно изринали с булдозери за да търсят златото на известния кърджалия Емин ага.

[Last roman]

Държавата бездейства срещу кражбите и трафика на национални съкровища

1 от 5000 иманяри лежи в затвора, а годишният им оборот е 0,5 млрд.лв
Въпреки акциите за връщане на културни ценности у нас, държавата практически бездейства срещу кражбите на национални съкровища и трафика им, заявиха днес от асоциация "Форум". Според изследването на организацията само 9 души са лежали в затвора затова в последните 5 години на фона на 5000 иманяри.

Годишният оборот на този бизнес е 0,5 милиард лева, а на високите му нива са известни осем души като каналите, които покровителстват, изнасят през Австрия и Германия за Канада, САЩ, Великобритания, отчасти за Русия и Япония.

Графиката на разкриваемост на престъпленията, свързани с износ на културни ценности от държавата, изглежда така: 0,24% ефективност при 30% разкриваемост по данни на МВР.

Един, рядко двама души, годишно попадат в затвора за това, че са изнесли и продали национално съкровище. 60 получават глоби. В същото време броят на активните иманяри у нас е почти 5000, показват данните от изследването. Основната причина да няма ефективни присъди е в експертизите на вещите лица. Законът позволява те да бъдат манипулирани и остойностявани на цени, които ги правят маловажни за съдебната система и без обществено значение.

70% от интересната за иманярите територия вече е преровена. Заради либералния режим по границите ни, в момента през страната минава и транзитен канал на културни ценности от Сирия. С продажбата им се финансират терористични организации, подозират експертите. В същото време в родни музеи е напълно възможно да се подменят оригинали, а на тяхно място да се излагат копия.

Официално България е страната с третото по богатство археологическо наследство в Европа след Италия и Гърция.

http://news7.bg/Новина/България/Крими/Държавата-бездейства-срещу-кражбите-и-трафика-на-национални-съкровища_l.n_i.120247_c.26.html#.VGsNq58qTbJ

[Last roman]

статия за това как се изпълняват реставрациите в България:

Как се вписва археологията в градска среда?

Арх. Венцислав Илиев – студио „Архиволта“ – Русе:

Имитацията е неправилен маниер на работа

Археологията за мен е изключително важна и тези градове, които имат археологическа тъкан, вплетена в съвремието, трябва да са щастливи. Впечатляващ пример за вписване на археологията в градска среда, на подземно ниво, за мен са разкопките и цялото площадно пространство в Пловдив. Подобен случай имаме и в София – зоната около ЦУМ. Там, където в момента се виждат част от старите улици и жилищни структури на Сердика, по първоначалните градоустройствени проучвания е трябвало да има паркинг. Това означава тотално погребване на археологическото наследство. Но за щастие това не се е случило благодарение на активната позиция на будни архитекти. Районът около църквата „Св. Неделя“ в столицата също е уникален. Великолепно се е получило и разкриването на Античния некропол. Това е голямо постижение на изкуството въобще.

Имам обаче известни резерви за пространството между сградите на президентството и МС. Те са свързани с площада, който е на ниво минус 3 метра. Там в момента са струпани, изкопани откъде ли не, антични предмети, без да имат синхрон и автентичност. Как ще се развие по-нататък концепцията, не знам. Друг пример е римският град Нове край Свищов. Аз съм противник на този начин на третиране на археологията – да възстановим нещо със съвременни средства, с метални конструкции и камък, пък дали преди то е било така, никой не знае. Имитацията като маниер на работа за мен не е правилна. Така се губи „обонянието“, излъчването, автентичността. Не бива да превръщаме античното наследство в средство за забавление.

Арх. Людмила Лимонова, студио „Архос“ ООД – Бургас:

Нужна ни е повече гъвкавост

Археологическото наследство безспорно е ценност, която трябва да съхраняваме и експонираме по възможно най-добър начин. Това е още една опция за развитие на туризма. Нужно е обаче нормативно да се облекчат нещата. Наблюденията ми са за съжителството на археологически разкопки в Поморие и строителни обекти, които са в непосредствена близост с тях и със защитени територии. На такива места инвеститорите се затрудняват. Те имат проект, разполагат с определени средства за година или две и когато археология блокира строителството….става лошо. Трябва да намерим баланса, така че находките да не пречат на сериозните инвестиционни намерения. При този свит строителен пазар определено трябва да бъдем гъвкави. Не бива да оставяме инвеститорите с вързани ръце, а да им дадем полезен ход.

Арх. Пенка Господинова, САБ – Монтана:

Добра адаптация е античната крепост в Монтана

Тъй като бях дълго време главен архитект на община Монтана и съм запозната, мога да кажа, че в града се направи доста в тази посока. Един от важните проекти, който бе реализиран по европейска програма, бе адаптацията на антична крепост „Монтана“ в зоната към язовира. Този обект се превърна в един от символите на днешния ни град. Направи се реставрация, консервация и експониране на културно-историческата атракция. Бе обърнато внимание на археологическите структури в югоизточната част на крепостта и в предкрепостното пространство, където бе изградена пътека от площада до портата на крепостта, алейна мрежа и т.н. Но смятам, че много добре се вписа в околната среда. Освен това в центъра на Монтана преди години се направи и археологическата експозиция „Лапидариум“. Тя включва множество антични скулптури и паметници. които също много добре се получиха. Хубавото е, че всички проекти са съгласувани, реконструкциите на са извършвани самоцелно.

Арх. Георги Чернев, КАБ – Стара Загора:

Централният площад е обезобразен

Пример за това как археологическото наследство не се експонира по най-добрия начин в градската среда е централният площад в Стара Загора. Не само аз, но и всички колеги са на мнение, че той е обезобразен. И няма как да е иначе, при положение, че софийският колектив, разработил проекта, свърши работата си повърхностно. Резултатът е плачевен. Затова в нашата колегия се борим да вкараме конкурсното начало във всяко архитектурно начинание. Смятаме, че когато няма състезание, резултатът е слаб. Другият проблем е липсата на средства. Процедурите в България също са сбъркани. Надяваме се новото правителство да обърне повече внимание на неуредиците, които стопират нормалната работа на архитектите.

Арх. Рени Григорова, студио „Ардист“ Велико Търново:

Има още върху какво да се работи

Археология и градска среда! Нищо не е направено като хората в това отношение у нас. Подчертавам, че аз не съм специалист по паметници на културата, но го казвам като архитект. Накъдето и да се обърне човек, то се вижда, че нещата не изглеждат добре нито при експонирането, нито при опазването на археологическото наследство. Липсва като че ли цялостна визия. Все пак има и изключения и пример е Царският дворец на Царевец, както и обектите на хълма Трапезица. Тук нещата се получиха.

Арх. Стефан Иванов, КАБ – Варна:

Няма добре експонирано наследство у нас

В България археология, в същинския смисъл на това понятие, няма. Нашите проучвания и разкопки приличат на някакви аварийни дейности. Тъжното е, че се намира нещо, описва се, заснема се и после отива в забрава. Нищо не се експонира както трябва. Много далеч сме от начина, по който показват артефакти в Гърция или Италия например. Ние използваме безнадеждно остарели методи и модели за излагане на археологическо богатство. С неподходящи конструкции, с неприемливи материали… И затова имаме вина както ние архитектите, така и ред други институции, както и държавата. Защото и тя няма добра политика в тази посока. Иначе имаме над 700 крепости в България и какво от това?! Да вземем за пример и Римските терми във Варна. Откакто са разкрити, те практически се рушат и намаляват. И един ден ще изчезнат, защото са оставени без защита на слънце, сняг, вятър и дъжд. Имало ги е 2000 години, а ние ще ги унищожим.

Арх. Луиза Тодорова, КАБ – Пловдив:

Ценни старини се заливат с тонове бетон

Археологическото наследство в селищата, а и в другите територии, е често под заплаха; опазването му е усложнено и дори понякога невъзможно. Обектите му, поради своето местоположение и характер, са сред най-застрашените от унищожение или компрометиране културни паметници.

Разбира се, тривиалната причина е свързана с лошата социално-икономическа ситуация в страната в последните 20 години. Проучванията често са безкрайно забавени или съвсем забравени. Няма систематизирана база данни, няма единен археологически кадастър за страната. Но са налице и друг род проблеми, произтичащи от тежката духовна криза в България. Поземлените имоти с археологическо наследство стават обект на корупционни сделки между държавни и общински органи и частни лица. Поради централното разположение на такива градски имоти понякога се неглижират или тотално съсипват и заливат с тонове бетон ценни старини. В други случаи от паметници се правят опити да се сътворят атрактивни печеливши бутафории, водещи до компрометиране стойностите на обектите на наследство. Има многобройни примери за безотговорно отношение на институции, пряко или непряко свързани с разрешаване на строителството в контактните зони около археологическите обекти и в имоти, „натоварени” с археологическо наследство.

Когато старините са в диалог и хармония със съвременните сгради и пространства, дори съвсем неангажирани с професията хора неминуемо изпитват комфорта и притегателната сила на такава среда.

И, разбира се, искам да изтъкна, че в България има отлична школа с традиции и изключителни майстори и преподаватели по опазване на недвижимото ни културно наследство – УАСГ, НИНКН, БАН. Има и десетки примери на блестящо решени задачи по консервация, социализация и адаптация на български археологически паметници.

http://stroitelstvoimoti.com/как-се-вписва-археологията-в-градска-с/

[Last roman]

Покрай варварското унищожаване на уникалните ни археологически обекти, от 4 години се наблюдава не по-малко вандалско затриване на редица крепости посредством бутафорни надграждания, чиято едничка цел е усвояването на европари. Вдигнатите бутафории от итонг, тротоарни плочки и бетон унищожават богатото ни културно-историческо наследство. За съжаление в схемата активно участват дейци като т. нар. министър на културата Вежди Рашидов, неговият пръв помощник и идеолог на кича Божидар Димитров /директор на НИМ/, приятелят му архитект фантазьор Юлий Фърков /автор на повечето бутафорни обекти като Цари Мали Град, Перистера, Хисарлъка, Ларгото на Сердика/, съответния обръч от строителни фирми, които нямат нито опит, нито лиценз за реставрационни-консервационни дейности, общински съветници, кметове и пр. бюрократична паплач, която прибира разликата от усвоените по проекта европарти в джоба си /а разликата е солидна, тъй като разходите по 'реставрацията' се надписват, а за надграждането се използват най-евтините възможни материали/. Един нелош текст на Иван Петрински по въпроса за никнещите като гъби родни 'Дисниленди':

Фалшификацията на колективната памет на България

Венецианската харта: „Реставрацията завършва там, където започва хипотезата”
Иван Петрински



Новоизградено струпване на необработени камъни, наричано от авторите си „централна кула”; в крепостта Акра (дн. Черноморец, Бургаско). Ако такава кула-самоделка наистина е съществувала в Късната античност, то тя би била изключително ефикасна – би спряла всеки вражи пристъп, понеже нападателите биха измрели до един от смях. Височината на съоръжението от два човешки боя е съизмеримо с някои оградни зидове в скъпите столични квартали; в случай, че това не е цялата височина (т. е. кулата е останала недопроучена археологически), то това би противоречало на заложеното в чл. 9 на Венецианската харта (1964 г.). Всички размери са неверни, измислени и невъзможни. Зъберите са така изградени, че по-подхождат за скачане от кулата отколкото за укриване от стрелите и копията на нападателите, при това са оставени и недовършени, т. е. били са още по-високи (?). Приведените тук два примера за абсурдни възстановки са по-скоро избрани наслуки; който и археологически паметник да бъде взет за анализ, резултатът ще е подобен.

Нашумя достатъчно проблемът с възстановяването на разкритите при обновяването на столичния център части от античната Сердика. След единодушното отхвърляне на направеното до сега - от всички специалисти, които не са пряко заети с тази "реставрация", от дузина неправителствени организации, от почти всички българи, които са имали глупостта да надзърнат в дупката до ЦУМ; мнозина сигурно са вдигнали кръвното при тая страховита гледка. Същността на проблема в центъра на София е, че откритото чрез археологически разкопки тук изобщо не притежава качествата да бъде запазвано на открито - съвсем други сили, нямащи нищо общо с науката, движеха тоя варварски процес (вж. края на текста). Строежите бяха спрени 5 месеца след нарочно писмо на президента на ИКОМОС Густаво Араос (вж. Извори), в което се призовават отговорните български власти незабавно да спрат ширещата се в страната вандалщина, назовавана за благозвучие "консервация и реставрация".

* * *

Нито е случайно случващото се с недвижимите исторически паметници в България, нито е незначително, нито е отскоро. С първото идване на власт на действащото и сега ръководство на Министерството на културата бе развихрена чудовищна кампания по унищожаването на културно-историческото ни наследство, при това въпреки непрекъснатите упреци на специалистите в тази област - археолозите, архитектите, реставраторите, историците ден след ден съставяха декларации, пишеха писма, позовавайки се на международно приети документи по реставрация и консервация на архитектурни и археологически исторически паметници.

Всички тези специалисти се оказаха невежи житейски - те си въобразяваха, че като посочат очевидните грешки в подобна варварска практика, в Министерството на културата ще се плеснат по челата, ще се разкаят и ще се извинят. Глупости! Едва наскоро повечето специалисти по културно-историческото ни наследство прозряха същността на нещата. Разгромът на българското наследство от миналото бе предварително предвиден и внимателно планиран. А защо това бе потребно и на кого е въпрос, на който може друг път да се отговори.

Първоначално се почна с разгромяване на Националния институт за паметници на културата, който бе главна пречка в осъществяването на предвиждания погром над археологическите и архитектурните паметници. В археологическите организации също се взеха необходимите мерки; сега не остана място за това.

* * *

Принципите на консервационната и реставрационната работа по историческите и културните паметници наистина се менят коренно през последния век и половина - откакто съществува научната консервация и реставрация. "Да се реставрира една сграда не означава тя да се обнови, да се ремонтира или да се преустрои; това означава [сградата - културен и исторически паметник] да се възстанови в завършен вид, по начин, по който тя може и да не е изглеждала никога до наши дни", пише основателят на научната консервация и реставрация Йожен Виоле льо Дюк (1812-1879), и прилага на практика своето виждане, доизграждайки, между другото, и замъка Пиерфон (Chateau de Pierrefonds), близо до Компиен, Северна Франция, според собствените си фантазни представи за идеалния средновековен замък.

Изминалият от тогава век и половина е време на борба с възгледите на Виоле льо Дюк; борба, в която има и ярък български пример. В края на 20-те години на миналия век започват археологическите разкопки около църквата "Св. София" на площад "Александър Невски". За консервационно-реставрационните работи е поканен арх. Александър Рашенов, който първоначално отказва - той смята, че цялостното изграждане на църквата е недопустимо поради липсващите части (цялата олтарна част с предапсидното пространство; крупни обрушавания в западната част на северния кораб; значителни преправки след ХV в.) и въпреки че "всички важни белези на сградата" са всъщност съхранени (Богдан Филов, сп. "Сердика", 1937). След силен политически натиск арх. Рашенов все пак приема да завърши сградата. С научната консултация на проф. Богдан Филов е сътворен шедьовърът на българската реставрация, който всички ние днес познаваме.

Борбата срещу възгледите на Виоле льо Дюк завършва през 1964 г. с приемането на Венецианската харта.

* * *

В самия край на този принудително кратък преглед трябва да се запитаме, поне формално, защо се прави изобщо това варварското разрушаване на българското историческо наследство - от невежество или има и някаква друга причина. Истината е подтискаща; личните ми сметки върху разходите по една дузина подобни безобразни "реставрации" не са никак утешителни. Да, повечето реставрационни недомислици се правят от невежи люде, сложени нарочно на отговорни постове в Министерството на културата, музеите и общините, или направлявани от тях. Но главната причина е най-старата възможна - за пари. Дори една бърза справка, направена от съответните държавни специализирани организации в България, ще покаже, че от парите за тези градежи по предназначение са изразходвани не повече от 20 - преко сили 30%, останалото се прибира неправомерно от изпълнителите, които несъмнено са длъжни да заделят и за ония над тях; все пак твърде много хора трябва здраво да си затворят очите за подобна фалшификация на колективната памет на България (вж. Извори).

Точно поради тази причини воплите на специалистите ще си останат глас в пустиня. Като че на това му викаха мафия; архитектурните и археологическите методи са безсилни в тоя случай, разправата с нея изисква използването на методи от съвсем други науки май . . .

Документи

"Чл. 9. Реставрацията [трябва да се прилага като] изключителна мярка. Нейна цел е запазването и изявяването на естетическите и историческите достойнства на паметника. Реставрацията завършва там, където започва хипотезата; що се отнася до възстановяването по предположение, то всяка работа по допълването, приета за необходима по естетически или технически причини, трябва да зависи от архитектурната композиция и да носи печата на нашето време . . .

Чл. 12. Елементите, предназначени за замяна на липсващите фрагменти, трябва хармонично да се вписват в цялото и заедно с това така да се отличават от оригиналните, че реставрацията да не фалшифицира историческата и художествената документалност на паметника.

Чл. 13. Допълненията са допустими единствено в случай, че те оставят непроменени всички отличителни части на сградата [или на останките от нея], нейното обичайно окръжение, равновесието на композицията и взаимосвързаността с околната среда . . ."

Из "Международната харта по консервация и реставрация на паметници на културата и забележителните места" (Венецианска харта), 1964 г.

"Чл. 3. [Този документ] е създаден в духа на Венецианската харта от 1964 г. . . . като я разширява в отговор на нарастващия обхват на съображенията и нуждите, свързани с културното наследство в наше време.

Чл. 4. В свят, който е подложен все повече на глобализиране . . . същественият принос на съобразяването с автентичността при съхраняването [на историческите паметници] има за цел да изясни и осветли колективната памет на човешкия род . . ."

Из "Документ за автентичността", Нара (Япония), 1994 г.

"Представените случаи [в доклада на Българския национален комитет на ИКОМОС (Международен съвет по защита на паметниците и забележителните места) до централата на организацията в Париж] ясно доказват, че е [налице] мащабна тенденция на хипотетични реконструкции върху руините на археологически обекти в България. Така . . . се разрушава духът на тези паметници и места. Замествайки оригиналните структури, тези реконструкции на практика фалшифицират историята и причиняват необратима загуба на автентичност . . . Те могат да направят невъзможно всяко бъдещо научно изследване. [Необходимо е] незабавно спиране на провежданите в момента хипотетични реконструкции в страната . . ."

Из писмо на Густаво Араос, президент на ИКОМОС, до българските власти, 8 май 2015 г.


Новоизградена кула по южните крепостни стени (основен крепостен зид и протейхизма) на Созопол. Извършеното с изграждането на това съоръжение не може да се определи като реставрация в научния смисъл на това понятие, понеже не служи "за съхраняване и изучаване" на паметника; всъщност съоръжението е напълно произволно. Единствено (почти) верен е размерът според основите на кулата, всичко друго е плод на фантазията: Височините са напълно измислени, без общата височина на кулата да е съобразена с една що-годе приемливо вярна височина на основния крепостен зид, който впрочем, е неоснователно и силно занижен. Градежът в opus mixtum (смесен градеж от редуващи се пояси от камъни и тухли) е несигурен и съвършено произволен - разстоянието между тухлените пояси, както и дебелината им, е измислено; най-горният тухлен пояс (в основата на зъберите) е невъзможен, понеже тухлените редове имат за цел да подравнят, но преди всичко да пластифицират каменната зидария (най-често в opus incertum - градеж от необработени местни камъни), а това не е потребно в най-горния край на зида. Бойниците по кулата са неверни, това не е свободностояща кула (кула-донжон), а украсата от тухли в горния им край е заимствана от блокче по рисуване на четвъртокласник. Покритието на зъберите е напълно произволно. Преминаването на Южната алея на п-в Столец (Стария Созопол) през средата на кулата е вандалско и води до погрешна представа за ходовите нива при съществуването на съоръженията (след VI в.).

[Last roman]

Реставрираме в пъти по-скъпо, но за сметка на това и некачествено.... Какво да се прави - пари трябва да се усвояват:

Реставрираме в пъти по-скъпо от други страни в Европа

Реставрацията и консервацията на културно-исторически обекти в България от страна на Министерството на културата и Столична община са в пъти по-скъпи и малки като обем работа спрямо подобни дейности в други държави в Европа.

Това стана ясно днес по време на пресконференция в БТА на участниците от гражданската квота в работната група на МК към обекта в Ларгото - Манол Глишев, Кирил Чуканов и Мария Щурова, заедно с проф. Велислав Минеков и Владо Руменов, като представители на граждански сдружения.

В изнесените данни, които са изпратени и до Вежди Рашидов и Йорданка Фандъкова, се дават няколко подобни примера. В Хърватия за една година е била реставрирана крепост, чийто външни стени са били почти разрушени, като са обновени и покривите и настилките. Всичкото това за 1,66 милиона евро.

В Кипър за 5,4 милиона евро са обновени всички стари каменни улици в цяло село, реставрирани са фасадите на сградите, а при няколко от тях намесата е била пълна.

В Гърция средновековното селище Каритена със замък, старинен път и други исторически сгради и църкви са били напълно реставрирани само за 1,3 милиона евро.

За сравнение само частта при Ларгото между "Мария Луиза" и ЦУМ струва над 15 милиона лева. А качеството на проектите в чужбина и у нас не беше коментирано. Цялата информация е взета от сайта на Европейската комисия.

Тримата членове на работната група посочиха, че досега не им е дадена голяма част от документацията на проекта и много неща продължават да бъдат неясни - като това колко пари и за какво са отишли, кой е изработил заданията за техническите проекти (тъй като авторите им остават анонимни), след като през 2011 г. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отхвърля предложенията за реставрация.

Освен това НИНКН е поискало от МК проектът да бъде подложен на широко обществено обсъждане и да има прозрачност по изпълнението му, и двете искания напълно се пренебрегват от министерството.

Неизвестни са и причините, поради които за изпълнител е избрана фирмата "Антична Сердика", регистрирана във Варна, където също има съмнителни моменти, отбелязват членовете на комисията.

Друга въпросителна е кой ще стопанисва Сердика, след като бъде завършена, и колко ще струва това. Засега не са известни такива разчети и планове.

Представителят на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места проф. Диана Гергова, която беше сред гостите в залата, отбеляза, че до общината и министерството от години се пращат множество бележки и възражения относно проектите за Ларгото и случващото се там, но без реакция от институциите.

Според нея ние унищожаваме историческото си наследство със скоростта на "Ислямска държава", а обща концепция за проекта липса - "на едно място ще има стъклен похлупак, над другото минава трамвая, третото ще е в дупка, пред "Шератон" не знам какво ще има".

Следващата среща на работната група е днес в МК, където тримата отново ще представят своите критики и ще пожелаят смяна на някои от членовете в комисията с хора, които ще свършат по-добра работа.

http://offnews.bg/news/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_33/%D0%A0%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B2-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0_578225.html#ad-image-0

[Last roman]

На фона на бутафорийките и милионите, усвояващи се покрай тях, тихомълком:

Завършиха археологическите разкопки в Рациария

Завърши археологическият сезон в античния град Рациариякрай видинското село Арчар. Тази година проучването продължи само 3 седмици, защото и финансирането е намалено, каза ръководиотелят на археологическите разкопки доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН:

"Миналата година разполагахме с 10 пъти по-голяма сума, т.е. сега парите са ни около 9 000 лева, миналата година бяха 80 000 лева, което за проучването на един римски град в България е едно добро финансиране. С него могат да се направят разкопки с около 50 работници, 2-3 месеца, а сега работихме 3 седмици с 15 човека. Работата, която извършихме е част от цялата ни обща работна програма да проучим първо кварталите около резиденцията и между раезиденцията и банята, която открихме в северната част на Рациария."

Археолозите успяват да проучат само около 100 кв.м., но научните резултати са добри и те са доволни от работата си.

"Попаднахме на изцяло запазени културни пластове и архитектура от столичния период на Рациария - 3-5 век, и то може би в най-богатите квартали, тъй като са до самата резиденция на провинциалния управител. Иманярите са достигнали до едно ниво, а всъщност под него има запазени доста неща. И тук излиза големият въпрос какво ще се прави и как ще се опазят тези неща. Това е още по-голям проблем от финансирането в Рациария", заяви доц. Димитров.

Археолозите са категорични, че иманярските набези може да бъдат спрени само с непрекъсната борба на държавните и местни институции. Трябва да се помисли и за реставрацията и социализацията на обекта.

"Най-важното е да има реставрация. Да се заделят средства и да се инвестира в рестварция и социализация на обекта, а не само да се разкриват тези струкутри, защото, ако не се запазват, е безмсилено всичко", добави археологът от Регионален исторически музей -Видин Илко Цветков.

Повече за проучването на античния град Рациария може да чуете в звуковия файл.

http://bnr.bnr.bg/vidin/post/100619362

[Last roman]

ПЕТИЦИЯ ЗА СПАСЕНИЕ НА „АНТИЧНА СЕРДИКА“

До Министерство на културата

До Столична община

До Министерство на туризма *


Ние, долуподписаните граждани на България, разбираме, че целта на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е да се развива София, чрез стимулиране на туризма. Дотук добре. Още повече, че за разлика от други подобни проекти, които местната власт си е изсмукала от пръстите като политическа самоцел и/или единствено с цел обогатяване на приятелски фирми, този археологически обект има (имаше!) истински потенциал да бъде добър туристически продукт. Няма нищо лошо културни ценности да бъдат управлявани и с търговска цел, но*не по този начин! Това се получава добре, само когато не е за сметка на тяхната културна и*историческа*стойност, нито за сметка на техния автентичен и естетичен външен вид. И именно Министерство на културата би трябвало да прилага такива политики, че да гарантира това. Вместо това, то стана двигател на точно противоположни порочни практики. Има нещо изначално сбъркано и дори конфликт на интереси в този и други проекти – няма как министерството едновременно да защитава културна ценност и в същото време да бъде бенефициент по проект за развитие на туризма, т.е. инвеститор. Много по-логично би било Столична община да инвестира в него, а министерството и свързаните с него институции да упражняват контрол. Друг е въпросът дали с волята и нагласите на настоящия министър това е възможно. Това е също критика и към органите, които планират и управляват европейските фондове. В резултат на тези недомислици сега в откритата част на археологическия обект има пълна подмяна и грозен кич. Предложеното решение за консервация и експониране представлява неуважение и обида към всички потенциални посетители, независимо дали са туристи или жители на София. Неуважение и обида е, защото вместо стремеж към познание и естетическа наслада, очаква от тях цъкане с език и потребителски навици като от*целева група за*продажба на гипсови лебеди и градински джуджета. Толкова за туризма.

За археология и архитектура ние, обикновените граждани неексперти, не можем да говорим. Няма как, обаче, напълно да бъдат заглушени от министерството на бутафорията гласовете на неудобните специалисти. Те неведнъж са се произнасяли за демонтираните структури, за липсата на последователност, за липсата на проектна документация, за необоснованото експониране на открито, за непропорционално високите надзиди, мачкащи оригиналния градеж, за нелепите арки, за абсурдния равномерно стъпаловиден завършек на зидовете, за неудачното смесване на материали с ярки цветове, за бетоновия разтвор между камъните на древен път и т.н. В този смисъл, предложеното решение е не само обида, но и*престъпление.

За липсващата документация, за финансовите параметри и за подробностите по обществените поръчки въпросите се трупат все повече, заради пълната непрозрачност от самото генериране на проекта до този момент.

Ето защо ние*настояваме:

- Столична община, като естествено логичен домакин и стопанин на този обект, спешно и твърдо да се намеси и да играе по-активна роля в бъдещата реализация на проекта.*

- Министерство на културата спешно да спре всякакви дейности по изпълнението на откритата част и да организира дискусия на екипа на проекта с независими специалисти, на която да се обсъдят експертно възможните към момента корекции с цел спасяване на каквото е останало от „Антична Сердика“.*

- Министърът на културата да подаде оставка.*

- Министерство на туризма да престане да мълчи и да се замисли дали не трябва също да се намеси преди културният туризъм да се е превърнал в също толкова долнопробен като морския.*

Законите в България са такива, че възможностите за пряко участие на гражданите в държавното управление са сведени до невъзможното. За да бъде една подписка на гражданска инициатива с формална тежест, се изискват толкова усилия, че докато се реализира тя, решаването на проблема вече става безпредметно. За сметка на това, в Европа онлайн-подписките важат и настоящата ще бъде внесена и там като допълнение към сигнала до ЕК за безобразията по въпросния проект. *

Граждани на Република България * *

http://www.peticiq.com/130470

[Stan]

Готви се невиждан погром срещу недвижимото културно наследство. На нас не ни трябват талибани и джихадисти от ИДИЛ, които да взривяват старините, за това си имаме наши, родни полици.
http://www.faktor.bg/kultura/artfakt...asledstvo.html

[Last roman]

СЛУЧВАНЕ НА БУТАФОРНИТЕ КРЕПОСТИ
Благороден е замисълът на Оперативната програма за регионално развитие (ОПРР) на Европейския съвет. Дава възможност на регионалните ръководства да създадат условия за развитие на местните икономики. Реставрират се и се социализират археологически обекти, от което се очакват развитие на културния туризъм и приходи в общинските бюджети.
В България обаче от няколко години започнаха да се чуват критични гласове относно начините, по които се осъществяват изброените дейности. Нещо повече - появиха се мнения, че е по-добре Европейският съвет да замрази парите по тази програма. Развихри се полемика. Основни поддръжници на ОПРР са държавната и местната власти. Опоненти и пледиращи за спиране на фнансирането са представители на научните среди, пряко свързани с множеството интердисциплинарни експертни общности, ангажирани към процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство.
Критиките се основават на неправомерното според научната общост възстановяване на археологически обекти в хипотеза при пълно потъпкване на законите на българската държава за културното наследство. Основават се и на несъобразяването на българските власти с международните нормативни документи, които България е ратифицирала. Резултатът от това е подмяната на автентичността на паметниците. Не са малко случаите, в които и запезени оригинални археологически структури се заличават от надстрояванията и всъщност се унищожават. Освен това не се спазват законово установени принципи, а именно:
- Археологът проучвател не получава място в екипа, подготвящ архитектурния проект за реставрация.
- Под натиск на регионалните ръководства често се осъществява идейният архитектурен проект, което е недопустимо. Добросъвестните архитекти при такива случаи се отказват от авторство, но винаги се намира някой от водещите архитекти, който прави компромис в интерес на всеобщото облагодетелстване, под предлог, че се гонят сроковете за усвояване на средствата по ОПРР.
- Присъствието на наблюдаващ археолог по време на цялостните консервационно-реставрационни работи е чисто формално, само по документи.
- За увеличаване процента за „усвояване” на европейски пари се прибягва до наемане на неквалифицирани, ниско платени работници, които при липсата на наблюдаващ археолог нанасят вреди.
- Ориганалните структури, доколкото са запазени, не се маркират, за да се отграничат от новото строителство - недопустимо в областта на реставрацията нарушение.
За съжаление описаният вандализъм намира подкрепата на широката общественост благодарение на умелото манипулиране на нейнните представи. Експлоатира се тънката националистическата струна, на която периодично се изсвирват мантрически композиции за величието на българската цивилизация, която щяла да стане още по-велика, ако всяко градче и паланка „реставрира” (разбирай „дострои до зъбер и керемида”), па макар и в съвършена хипотеза археологическите останки, които бездруго са в землището им. В архивите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) са регистрирани 40 000 (четиридесет хиляди) археологически обекта на територията на България.
Няколко определени екипа строителни предприемачи, сдобили се с лиценз да извършват реставрационна дейност, ревностно обикалят по общините и подшушват на този и онзи кмет, че е добре да кандидатстват за пари по ОПРР и да си „реставрират” византийската казармица и че като надойде „културният турист”, ще потече рогът на изобилието. Подшушват, разбира се, и за проценти от европарите, които в процеса на „реставрационните” дейности ще могат да си поделят. В схемата за поделянето на европарите участват, естествено, и служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и служители на Министерството на културата, органът, който одобрява архитектурните проекти за осъществяването на „реставрацията” на византийската казармица. Архитектурните проекти от своя страна се изготвят от архитекти, които са в неразривна връзка с предприемачите, за които по-горе стана дума, и са няколко за цялата страна. Те също получават своите проценти... Обществена тайна е, че между 50 и 80 % от европейските средства не се използват по предназначение.
Представителите на научните среди, пряко свързани с експертните общности, ангажирани към процесите, свързани с отношението към културно-историческото наследство, които са противници на описаната схема основно поради факта, че един от страничните й ефекти е вандализирането на българското културно-историческо наследство и подмяната на неговата автентичност, нееднократно са сигнализирали европейските комисии за този проблем. Рутинният отговор на европейската администрация е, че от документите, с които българската държава се отчита пред европейските си партньори такъв проблем не прозира. Да, за съжаление не прозира този проблем поради капацитета на всяка държава да манипулира документацията и поради конфликта на интереси, в който тя попада – Държавата изпълнител да бъде контролирана от Държавата контрольор... Последното е и причината в този материал да не можем да посочим с документи конкретни данни за злоупотреби, въпреки че сме имали множество разговори със строителните изпълнители на проектите, които са споделяли своите наблюдения, но не разполагат с доказателствена документация или отказват да бъдат цитирани.
Като оставим настрана унищожаващата автентичния паметник хипотетична възстановка, условие без което не можем да говорим за научна реставрация, следи и доказателства за неправомерните действия по технологиите за „реставриране” на археологическите паметници остават и лесно могат да бъдат установени. Видимо е, че се използват бетон и арматура, които се тапицират с ерзац имитации. Материалите, които се използват и за които във всички проекти е изрично вписано, че трябва да съответстват на тези, използвани в оригинала, не само че нямат нищо общо нито с предписаното, нито с оригинала, ами са и от възможното най-ниско качество. Независимо от това документално се отчита употребата на висококачествени и скъпи материали, злоупотребява се и с количествата. Ето как се случва това:
„При започване на работата основният строител елиминира носителя на правата за намеса в паметниците по ДЗЗД, като му заплаща очакваната негова „чиста” печалба, с условие да не му се меси по-нататък. Подгласният партньор е „мераклия” за извършване на всичко по обекта и сключва допълнително споразумение, с което се задължава да осигури „чиста” печалба на основния строител (да речем, 50% от цялата сума за изпълнение на договора с възложителя, отпускана от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”). Подгласният партньор е подкрепян от политически лица срещу съответния „пай”. С останалата част от баницата нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), в което фирмата, приносител на правото за работа по паметници на културата подхранва възложителя и строителния надзор. Като поддръжници на строителя - обичайно това е нарочно сформирано за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) - и строителния надзор са директорът на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в МК и архитектът, които са съпрузи (в конфликт на интереси). Подгласният партньор е в близки отношения с заместник-министър на МК и Божидар Димитров (демонстративно разхождани от подгласните партньори на основния строител до обекта). При това положение на фигурите от подгласните партньори на основния строител се извършват следните нарушения - отклонения от одобрения проект: грубо рушене на автентичната археологическа структура в отсъствие на компетентни и квалифицирани реставратори, подмяна на предписаните строителни материали за КРР с други, предназначени за друга употреба. От една страна, се фалшифицират декларации за съответствие. От друга - материалите не се доставят директно от легален производител на строителните материали (със изискваното качество) или негов посредник за страната, а документално се превозват от:
1) Италия през фирма на дъщерята на подгласния партньор в Лондон и през посредник-доставчика (свързана със строителната фирма за претакане на ДДС), като се осребряват от основния строител по коренно различна цена от първоначалната;
2) Турция през посредник доставчик (свързана със основния строител фирма за претакане на ДДС), в Полша т.н., достигайки също коренно различна цена от първоначалната за продукта.
И при 1), и при 2) крайната стойност, осребрявана от управляващия орган на оперативната програма „Регионално развитие” през възложителя е в пъти по-голяма от първоначалната. Разликата захранва всички по сивата политическа верига нагоре.
Материалите са доставени от легален производител на строителните материали, но НЕ съответсващи на изискванията. Строителят представя фалшифицирана декларация за съотвтствие на строителния надзор, който от своя страна я съгласува.
Авторският надзор установява контакт с производителя на строителните материали (легални, но НЕ съответсващи на изискваното качество) в Турция, откъдето удостоверяват, че там не произвеждат материали, които да отговарят на предписаните по проекта качества. Авторският надзор разкрива и фалшифицирането на декларацията за съответствие на материалите, представена от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) и съгласувана от строителния надзор. Всички - възложителят, строителният надзор, НИНКН, МК и управляващият орган на оперативна програма „Регионално развитие” са известени за това, но си прехвърлят отговорността кой да потвърди и да възпре основния строител с необходимите наказателни актове.
След като не може да докаже с редовни документи качествата на доставените материали, подгласният партньор предприема допустимото по закон действие на тяхното лабораторно изследване и експертно становище, което да удостовери необходимото съответствие. Експертът, който основният строител убеждава да подпише, не е лицензиран, но МК уважава становището му.
Авторският надзор отказва да подпише актовете за извършени работи от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)), така че да му бъдат заплатени чрез възложителя от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”, но възложителят намира допускане в ЗУТ, според което при така стеклите се обстоятелства приемателните актове вместо авторския надзор подписва главният архитект на общината възложител.
Едва след жалба на авторския надзор и до ДНСК е назначена щателна проверка.”
Авторът на цитираната информация предпочита да остане анонимен.
Смятаме, че фактите изнесени в този материал са достатъчно красноречива аргументация на искането на представителите на научните среди, пряко свързани с процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство за щателно разследване на извършеното по ОПРР и замразяване на европейското финансиране, поне докато отговорните български институции не преразгледат политиката си и дисциплината за спазването й.
Владо Руменов

[Last roman]

Et nihil*sub sole novum:

Иманяри разбиха антична Рациария

Иманяри вандалски разбиха*антична Рациария, съобщи директорът на Регионалния исторически музей /РИМ/ във Видин Фионера Филипова, цитирана от БТА.

Иманярската инвазия, която е невиждана по своите размери в последните 25 години, е станала в археологическият обект във времето след 7 ноември, когато обектът е останал без постоянна охрана. Денонощната охрана от двама души е била свалена поради изтичане на срока за назначаването й, по програма за временна заетост, уточни кметът на село Арчар Венелин Йорданов.

Иманярският вандализъм е вторият за месец след приключването на 25 октомври на редовните археологически разкопки в антична Рациария, допълни Фионера Филипова.

Първите набези станаха четири дни след завършване на разкопките, а на 1 декември е констатиран невиждан вандализъм и разрушения на обекта. За иманярския вандализъм е сигнализирал Илко Цветков, археолог към РИМ-Видин, специалист по антична история. Според него иманярите необезпокоявани са работили и през светлата част на деня близо две седмици.

Екип от Регионалния музей посети обекта. Иманярите са разрушили участъци, на които са работили археолозите в последните три години. Иманярски изкопи се наблюдават във всички проучени през тази година 4 квадрата, на площ около 100 кв.м. Разрушени са подовите нива и профилите на различна дълбочина от 30 см - до близо метър.

На отделни места се виждат самостоятелни дълбоки близо метър изкопи, което предполага работа с металдетектор, каза Илко Цветков. Иманярите са посегнали и разрушили откритите основи на антична сграда, разположена непосредствено до главната улица в античния град. Те са разрушили част от подови нива на сградата, т.н. стратиграфията на обекта.

Разрушени са различни нива на напълно разчистения и почистен от археолозите терен декуманус - централна улица на антична Рациария, на проученият и почти напълно разчистен през тази и м. г. терен на Резиденцията в центъра на античния град.

Разрушени са различни пластове и то по вандалски начин на разкритата изцяло архитектура на резиденцията и късно античната баня, както и на откритата през 2014 г. северната стена с изглед към река Дунав. За тази стена се знае, че е дълга над 350 метра и е много добре запазена, но днес тя вандалски е разрушена, след като бе разкрита от археолозите, допълни Цветков.

Още от 2014 г. РИМ-Видин има изготвен проект за ограда на централната част на археологическия обект, който се простира на площ над 800 декара, но за съжаление не е осъществен, поради липса на финансови средства и днес сме свидетели на нечуван вандализъм, който е не констатиран в последните 25 години, коментира Фионера Филипова.

За иманярските разрушения е уведомен началникът на полицейския участък в с. Арчар, община Димово. Екип от РИМ-Видин е съставил констативен протокол и днес е информирал ОД на МВР и Окръжна прокуратура - Видин, ГДБОП - сектор "Трафик с културни ценности" и Министерството на културата.

Археолозите са категорични, че иманярските набези могат да бъдат спрени само с непрекъсната борба на държавните и местни институции и задължителната постоянна охрана на обекта. Трябва да се помисли и за реставрацията и социализацията на античния град.

http://m.novini.bg/news.php?id=320793

[Last roman]

и докато тече доунищожаването на Рациария, аверите в бутафоростроенето си раздават ордени за добре свършената работа /окепазването на Ларгото/:

Министерството на културата награди директора на Националния исторически музей с отличието "Златен век".
Удостояването става с решение на Вежди Рашидов и по негово предложение. „Златен век” с огърлие е най-високото отличие на Министерство на културата.
Наградата си Божидар Димитров получи от зам.-министър Бони Петрунова по случай 70-годишнината на професора. Тя му пожела*и занапред той все така да милее за българщината, както и да работи все така всеотдайно и сърцато за съхраняването и популяризирането на богатото ни културно наследство.*
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров бе награден днес и с почетна грамота на Министерствотона културата, която му се присъжда за неговия изключителен принос в областта на българската културата.*

Церемонията се състоя в кабинета на проф. Божидар Димитров в НИМ, където той посрещна в делова работна обстановка 70-ия си рожден ден и приемаше поздравления през целия ден от всички краища на страната и от българи по цял свят.
"Приемам тази висока награда и като израз на оценка на всичко това, което прави нашия Национален исторически музей", подчерта Божидар Димитров.

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Bozhidar-Dimitrov-poluchi-naj-goliamata-ni-nagrada-za-kultura-Zlaten_601905.html

[Last roman]

A ето как се извършват консервационни и реставрационни дейности на запад:

Д-р Роберто Нарди, археолог-консерватор: Добрата реставрация е като свършиш, да те питат кога започваш

Д-р Роберто Нарди е италиански специалист по консервация и реставрация, директор на*Centro di Conservazione Archeologicа (CCA)*- частна фирма, която изпълнява обществени поръчки в областта на консервацията и реставрацията в Италия и по света. Сред завършените й проекти са Храмът на Веспасиан и Арката на Септимий Север в Римския форум, Атриума, лапидариума и отделни статуи в Капитолийските музеи в Рим, проекти в Сардиния и*още 14 държави. Фирмата е носител на британската награда Keck за популяризация на консервационната дейност и е сред лауреатите на Europea Nostra - наградата на Европейския съюз за културното наследство в категорията за консервация.

Д-р Нарди също е асоцииран професор в Международния център за изследването на защитата и реставрацията на културното наследство към ЮНЕСКО (ICCROM) и председател на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM).

Той беше в България за международна конференция, посветена на аварийната консервация и реставрация на археологически паметници, организирана от Министерството на културата. Специалистите посетиха Александровската гробница в Хасковско и подземията под базиликата "Света София", но до последната си публична изява, включително това интервю, не бяха видели оспорваните реставрационни дейности на столичното Ларго.

Разкажете ни за процеса по извършване на консервационни и реставрационни работи в Италия.

- Първо да кажем, че говорим за две различни неща - реставрация и консервация. Раставрацията е тясно техническо поле, която касае прилагането на материали и методи за запазване на археологическите находки. Консервацията е по-широка област, която включва реставрацията, но и индиректните начини за предпазване на обектите, както и експонирането им пред публика. Можеш да консервираш нещо без да го реставрираш, но не бива да извършваш реставрация без консервация - без да имаш идея как ще се грижиш в бъдеще за него.

Да поговорим за реставрацията - до каква степен тя допуска намеси в обекта?

- Това е доста интересна и деликатна тема. Смисълът на археологическите паметници е да бъдат изучавани, консервирани и представени на обществото. Древните останки носят послание от миналото и достигането му до хората е съществена част от нашата работа. Да копаеш без да имаш консервационен проект, без да завършиш целия цикъл, е половинчато. Така че е важно когато започнеш да работиш по проект, да ти е ясно как ще го реставрираш, консервираш и покажеш пред публиката. Това е фундаментално правило в професията.*

Но какво значи да го покажем? Това значи хората да разберат оригиналното послание, което находките ни носят от миналото. Трябва да бъдем изключително внимателни при всяка намеса и модификация - иначе рискуваме да разкрием не оригиналното им послание, а онова, което ние си мислим, че казват. Последното е отговорност, с която никой не бива да се нагърбва. *

Има интервенции, които са допустими и добре дошли - онези, които защитават структурите. Но има и много други, които къде случайно, къде напълно погрешно се намесват посланието от миналото - като например реконструкциите.

Има ли случаи, в които за да защитиш нещо, трябва да доизградиш някаква част от него?*

- Има случаи, в които ти се налага например да построиш заслон - напълно и ясно отделена от оригинала структура. Иначе принципът гласи, че не бива да докосваш находките. Принципът гласи, че не бива да строиш върху тях, защото произвеждаш фалшификация, а не консервация. Ако погледнете корена на думата, става дума за защита, а не за трансформация.

В момента тече реставрация на Колизеума. Какво точно се извършва?

- Да, това е много важно публично-частно партньорство.* Бизнесът дава парите, а от държавата идва контрола на качеството, както и експертния ресурс, защото повечето консерватори у нас са продукт на държавното образование. За да работиш по културното наследство - което*е собственост на държавата, е необходимо да имаш съответната специализация в Института за консервация и реставрация в Рим.

В момента чистим повърхностите - не само по естетически причини, а заради наслагванията от мръсния римски въздух, които действат корозивно. Идеята не е просто да разкрасим Колизеума, а най-вече да го предпазим. Освен това подсилваме основите, но без никаква реконструкция или намеса в оригинала.*

Да поясня: когато проектът приключи, Колизеумът ще е чист и защитен, но ще изглежда по същия начин. Няма да има още един покрив.


Centro di Conservazione Archeologica са сред лауреатите на Европейската награда за културно наследство за 2014 г. за работата си по Гигантите от Монте Прама - над 40 двуметрови статуи в Сардиния, създадени от древната нурагийска цивилизация, вероятно създадени между 11 и 8 в. пр. н.е.
[CCA-Roma]


У нас директорът на Националния исторически музей каза, че в момента Колизеумът се реставрира с бетон. Появиха се и твърдения, че той и без това не бил автентичен.

- Не съм запознат с изказванията, но може би са се отнасяли за друг Колизеум, не за този в Рим.*

За съжаление от нашия Колизеум е останала само половината, тъй като през вековете е бил разграждан за построяването на други сгради. Но 50-те останали процента от него са автентични. В тях има само една малка намеса - реставрационните дейности на Виоле ле Дюк от ранния XIX в.*

Те са доста интересни, защото не са имитативни. Това са съвсем различни укрепващи структури, предназначени да предотвратят срутване от едната страна на сградата. Дори не става дума за реставрация, а за стабилизиране, и то по един изключително модерен начин, като се има предвид, че е правено преди 200 години.

Всичко друго в Колизеума е оригинално и, разбира се, не се реставрира с цимент, защото той е абсолютно забранен, когато става дума за паметници на културата. Укрепва се с хоросан - може би това е имал предвид говорещият, но хоросанът е на основата на варовика, а не на цимента.

Доколко "нов" е прието да изглежда един консервиран археологически обект?

- Да го кажем така: добрата консервационна работа трябва да изглежда така, че когато свършиш, да те попитат кога ще започваш.*

Каква е процедурата за осъществяване на консервационен проект в Италия?

- Областните дирекции на министерството на културата контролират всички реставрационни и консервационни дейности на своята територия. Проектите подготвяме ние, фирмите, в широк екип от професионалисти - археолози, историци на изкуството, архитекти и консерватори, и кандидатстваме за разрешение.*

Публични ли са документите по тези проекти и кой контролира изпълнението?

- Да, разбира се, че са публични. Контролира ги министерството или музеят, който управлява археологическия обект. Има много стриктна система на регулации с чести инспекции, в които министерството проверява дали това, което си направил съвпада с одобрения проект.

Нашата фирма инвестира 8% от бюджета на консервационния проект за информиране на обществото: уебстраници, блогове, турове из обекта, които позволяват на хората да наблюдават самата реставрационна дейност. Каним училищни групи и им отправяме предизвикателства - например да поиграят на журналисти за един ден и да напишат статия, или пък да направят постер за бъдещия музей. Победителят получава ваучер за книги на стойност 1000 евро от книжарницата на музея.*

За пръв път приложихме тази идея през 1985 г. с арката на Септимий Север в Римския форум. Изви се дълга опашка от посетители. Направихме същото и с реставрационните работи в Капитолийските музеи, за което получихме наградата "Keck" за популяризация на консервационната дейност. Ние вярваме, че информирането на публиката е огромна част от нашата работа. Защото ние работим с публични средства. Археологията се извършва за обществото. Не го правим, защото сме щедри, а защото културното наследство принадлежи на всички.

У нас някои хора казват: защо не го достроим, за да дадем представа на посетителя какво е било.

- Не. Това според мен е голяма грешка. И тук могат да помогнат новите технологии. Мисля, че те са от изключително значение в консервацията - не защото улесняват нашата работа, а именно заради информационния аспект. С 3D технологиите днес е много лесно да покажеш на хората какво е било едно време, без да докосваш автентичните структури.*



Красив пример за това са римските къщи в Палацо Валентини, показани с впечатляваща мултимедийна прожекция. Този музей е пълен 12 месеца в годината. Хората се записват предварително, за да го посетят, и при това не безплатно, а срещу 12 евро. Проектът е глобален успех. Хората са гладни за подобна информация и можем много лесно да ги задоволим, без да пипаме нищо.

Тоест разказът за един обект е точно толкова важен, колкото материалното му присъствие.

- Абсолютно. И това е отговорност на планиращите проекта. Трябва да вложиш всичките си културни ресурси, за да разкажеш на хората какво правиш. Иначе работата ти е безмислена.

Вие сте председател на*Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM).Какви са добрите практики при реставрирането на*мозайки - и могат ли те да оцеляват на открито?

- На първо място мозайките трябва да останат там, където са намерени - ако ги преместиш, това означава да ги унищожиш наполовина. Второ и много важно - в никакъв случай не бива да ги заравняваш, ако с времето земята естествено ги е повдигнала. Защото това са мозайки, не персийски килими.*

Най-доброто, което можеш да направиш за тях, е да ги консервираш на мястото, където са намерени с всичките следи, които времето е оставило по тях. Защото*следите*са историята на тази мозайка.*

От техническа гледна точка вече от 30 години е възможно една мозайка да бъде реставрирана и експонирана на открито. В такъв случай обаче трябва да организираш много сериозна и скъпа система за поддръжка.*

Другият вариант е да има защитно покритие или да я заровиш отново, за да я запазиш - което въобще не е еретична идея. Може дори да заравяш мозайката всяка есен и да я разкриваш през лятото за няколко месеца. Проектът ще има голям успех, защото ще е събитие всяка година, а от друга страна ще предпазиш паметника си.

http://www.dnevnik.bg/intervju/2015/12/12/2668688_d-r_roberto_nardi_arheolog-konservator_dobrata/