Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хоспиталиери

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Henry Sinclair написа Виж мнение
    [ATTACH=CONFIG]26749[/ATTACH]
    Легенда разказва, че тогава островът бил спасен от единствения оцелял рицар - едва осемнадесет годишен. Той преоблякъл жените и децата в доспехите на мъртвите защитници, заблуждавайки османците, че гарнизона на Лерос все още е силен.
    Легендата явно почива на исторически данни. През 1506г. турски пирати нападат острова с осем галери и 500 души подкрепяни от артилерия. Гарнизонът на крепостта по това време наброявал едва шест хоспиталиери, се командвал от пиемонтският рицар Паоло Симеоне / Paolo Simeone/. Лерос удържал единствено защото командирът успял да заблуди турците, че гарнизонът все още е многоброен, преобличайки местните като хоспиталиери.
    Last edited by Henry Sinclair; 19-10-2014, 10:50.
    Войната е лека за зрителите...

    Comment


      Click image for larger version

Name:	leutenbe.jpg
Views:	1
Size:	20.9 КБ
ID:	546359
      герба на фамилия Шварцбург

      Продължавам темата с малко повечко данни за рицаря-хоспиталиер Албрехт фон Шварцбург / Albrecht von Schwarzburg/. Същият е наричан в различни извори Albertus Alamanus ("Алберт Германеца") или Albertus de Nigro Castro - буквален превод на фамилията му Шварцбург /Черен Замък/. Алберт (Албрехт) произхожда от саксонско-тюрингската фамилия Шварцбург. Баща му е граф Гюнтер V Шварцбург, а майка му е Ингрид. не е известна рожденната дата на Алберт, като се предполага, че е между 1267 и 1283г. За пръв път името му като рицар се среща през 1306г., когато Шварцбург вече е хоспиталиер в Кипър. В Лимасол младият германец бързо става протеже на Великият Магитър Фулк де Виларет /1305-1319/, който го издига и го прави маршал и велик приор на Ордена в Кипър. Пре 1310г. като един от най-високопоставените хоспиталиери в Кипър, Алберт изиграва важна роля във възстановяването на властта на крал Анри (Хенри) II, който до тогава е в изгнание във Арменска Киликия. По заповед на Фулк де Виларет, Шварцбург с контингент от рицари съпровожда краля на Ерусалим до Никозия, където е коронясан като крал на Кипър. В периода 1312-1315г. Алберт е изпратен в Европа с поръчение от магистъра, касаещо имотите на Тамплиерите след забраняването на Ордена. През 1315г. Шварцбург се завръща в Кипър, откъдето заминава за Додеканезите, където е новата база на Ордена на Хоспиталиерите. През следващите три години, маршала се включва активно в бойните действия по море срещи турските пирати в Архипелага. През 1318г. Алберт потушава брутално гръцкото въстание на остров Лерос, а през следващата 1319г. спечелва важна морска победа срещу емира на Айдън, край о. Хиос.
      Битката при Хиос става през месец юли 1319г., когато емира на Айдън- Мехмед бег, съоръжава флота от 18 галеи и 18 по-малки кораби във пристанището на Ефес (съвременият Кушадаси). Край остров Хиос, турците срещат християнският флот, който се състои от 24 кораба и 80 рицари - хоспиталиери, командвани от маршал Алберт фон Шварцбург. Рицарите са подкрепяни от седем генуезки галери, водени от Мартино Закария, генуезки владетел на Хиос - колония и основна военна база на Генуа в Егейско море. Битката завършва със съкрушителна победа за християнският флот, само шест турски кораба се спасяват от плен или унищожение. За военните си заслуги към Ордена и победите срещу враговете, Алберт е награден от Папата. В периода 1323-1325г. той пътува в Европа - Бохемия, Дания и Германия с различни мисии на Ордена. Умира през 1327г. в Германия. Погребан е в приората във Вюрцбург.
      Last edited by Henry Sinclair; 19-10-2014, 16:28.
      Войната е лека за зрителите...

      Comment


        Henry Sinclair написа Виж мнение
        Във връзка с поста ти, сър Ги, ми стана интересно за въстанието на Лерос и ето какво изрових :
        През 1318г. скоро след като островът бил завлядян от Ордена, избухнало въстание. Местното гръцко население изклало гарнизона и се обявило за лоялно на византийският император. Бунтът бил смазан от рицарят Албрехт фон Шварцбург / Albrecht von Schwarzburg/, който щурмувал замъка Пантели и разгромил 2000-те гръцки защитници. За назидание рицарят-хоспиталиер избил 1900 от тях, а останалите живи отвел като пленици на Родос.
        Блестяща "наказателна" операция по съвременните стандарти.
        Да, пълен "блицкриг" (вероятно биха го нарекли по-късните му сънародници), Шварцбург безспорно е бил добър пълководец.

        Малко ме подразни употребата на "замък" вместо напр. "кастро" - явно става въпрос за местната островна крепост, но това може би е защото съм закостенял традиционалист, вмирисан на нафталин
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          Click image for larger version

Name:	leros_platanos.jpg
Views:	1
Size:	35.0 КБ
ID:	546396

          Извини ме за "замъка", наистина на Додеканезите всеки остров си има свое "кастро", обикновенно на най-високата част.
          Войната е лека за зрителите...

          Comment


            Henry Sinclair написа Виж мнение
            [ATTACH=CONFIG]26917[/ATTACH]

            Извини ме за "замъка", наистина на Додеканезите всеки остров си има свое "кастро", обикновенно на най-високата част.
            Обикновено даже по няколко, вчера напр. бях на Филеримос, където се води май решаващото сражение за завземането на Родос без столицата му още в 1306 г. А Родос, знаеш, има много - и кули, и крепости-"убежища" и такива, които приличат на истински замъци. Но аз лично трудно бих се престрашил да им викам "замъци", тъй като е липсвал "барона", т.е. благородникът, чийто дом е. За ордена знаем, че членовете му са, малко или много, равни помежду си - става въпрос за изпълняващите такива функции братя-рицари и "замък" трудно би бил построен за кой да е тях - с изключение на великия магистър, който обаче се сменя и, отново както знаеш, в седалището му в Родос се е нанесло някакво благородническо протеже на Виктор-Емануил и Мусолини, което наистина го е превърнало в "замък" по свой вкус, но това не е оригинала - макар и да му се е получило според мен, но повечето хора не мислят така. Нейсе, аз си падам по японски гравюри и мебели стил "Луи XV"

            За Лерос не съм сигурен, но на някои от островите вероятно наистина е имало "замъци" в буквалния смисъл на думата. Нисирос например е бил даден като фиеф (феод) на едни италианци, които в замяна трябвало да построят и поддържат една галера за флота на ордена. Функционално те са си били "барони" на Нисирос. Но в тази епоха това островче не е кой знае колко - цената им се качи неимоверно едва в последните години, както знаем от Меркел. Т.е. обитаваният "замък" ще да е бил някоя двуетажна къща в рамките на подсиленото и подновено византийско кастро - съвсем не като двореца на великия магистър, върховния владетел на островите. И изобщо ми се струва, че местните крепости с изключение на Родос не са били обитавани освен в случай на нападение и може би от гарнизоните си. Ето например Филеримос - дори и днес изкачването до върха, където е било византийското "кастро" е твърде трудоемко, някак си неергономично ми се вижда населението от областта да е живеело постоянно там.
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              Click image for larger version

Name:	castle-nissyros.jpg
Views:	1
Size:	33.4 КБ
ID:	546404
              част от креспотта на Ордена на Нисирос Изглежда страхотно.

              Click image for larger version

Name:	nisyros-q.jpg
Views:	1
Size:	84.2 КБ
ID:	546405
              крепостта и пристанището Мандраки в подножието й.
              Войната е лека за зрителите...

              Comment


                Много е красиво.
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  Click image for larger version

Name:	17992368.jpg
Views:	1
Size:	203.2 КБ
ID:	546431

                  Click image for larger version

Name:	CIMG5198.JPG
Views:	1
Size:	241.2 КБ
ID:	546432
                  Крепостта на Ордена на остров Халки,Додеканезите.
                  Намира се на хълма над главния град на острова.
                  На главната порта може да се види герба на Магистъра Пиер д'Обюсон (1476-1503)
                  Войната е лека за зрителите...

                  Comment


                    Крепостта Антимахия (Antimachia) на остров Кос е построена от рицарите Хоспиталиери за да усили защитата на острова. Намира се в централната част на Кос, на няколко километра от селището Кардамена. През 1457г. Антимахия е обсадена от османците, които стоварват десант на острова. Според легендите, 15 рицаря и 200 местни жители устояват на многобройните атаки цели 23 дена, което в края на краишата довежда до отелгянето от Кос на 16 000-ната османска армия.

                    Click image for larger version

Name:	Antimachia_Castle_KaU_3.JPG
Views:	1
Size:	175.5 КБ
ID:	546914

                    Click image for larger version

Name:	anti1.jpg
Views:	1
Size:	11.7 КБ
ID:	546915

                    Сър Ги, прави ли ви впечатление какви малки гарнизони от рицари са отбранявали авантпостовете в Архипелага. На Лерос мисля, че ставаше дума за шест рицаря, а тук за петнадесет, срещу които са се изправяли хилядните пълчища на османците.
                    Last edited by Henry Sinclair; 07-12-2014, 14:41.
                    Войната е лека за зрителите...

                    Comment


                      Henry Sinclair написа Виж мнение
                      Сър Ги, прави ли ви впечатление какви малки гарнизони от рицари са отбранявали авантпостовете в Архипелага. На Лерос мисля, че ставаше дума за шест рицаря, а тук за петнадесет, срещу които са се изправяли хилядните пълчища на османците.[/I][/I]
                      Абсолютно. Тази диспропорция ми направи шокиращо впечатление още преди много години и бе една от основните причини за първоначалния (а до голяма степен и за сегашния) ми интерес към средновековните рицари-хоспиталиери. Особено в родоския си период братята йоанити са сред най, ама най-добрите бойци в света. Трудно би било да се посочат конкретните причини за това, но аз бих изтъкнал специализираната подготовка и образование, доброто лично финансиране (и нелошото публично), съзнанието за "преден пост на Християнството срещу Исляма", системата за управление, отвореността към иновациите във военното дело...Изобщо при средновековните йоанити имаме стремеж към познание - та те са може би най-добрите средновековни лекари - и това познание позволява на моменти да се компенсира недостига на жива сила или финанси. Ето напр. фортификациите на Родос - може би един от най-прекрасните примери за преход от средновековие към модерност, а отблъскването на османците през 1480 г. е невероятна победа за времето си.

                      Разбира се, както мнозина съвременни автори са забелязали, проблемът с числеността на кръстоносците/франките на Изток датира още от времената на Йерусалимското кралство. Така те са били подготвяни предварително да се изправят пред по-многоброен противник, като това, струва ми се, важи особено за военизираните членове на ордена на Св. Йоан. Друг въпрос е, че в тази, а и в коя да е епоха, е имало укрепления, които са могли да бъдат успешно защитавани от малобройни сили срещу многоброен противник. Но задържането на шевалиерите в такава близост до "Турция", при това без поемането на каквито и да било васални задължения или отстъпки пред султаните (османския и мамелюкския) както постъпват напр. генуезците на Хиос и Лесбос, си е цяло чудо и то, бих казал, чудо на военното изкуство в най-голяма степен!
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        Извинявай, но намирам патетиката ти за неуместна. Във Видинския санджак от средата на 15 век крепостните гарнизони сащо са от по 10-15 души.
                        Ето и други случаи:
                        Гаринизон военного времени мог отличатся от гарнизона мирного времени в десятки раз. Дж.Мур обработал документальные и хроникальные данные по гарнизонам военного времени в период с середины 12 до середины 13 вв. Средняя величина гарнизона по документальным источникам 91 воин (рыцари, конные и пешие сержанты), а медианное значение равно 52, максимальный гарнизон равен 900 воинов. Данные, полученные из хроник, дают значительно большие числа: 233, 100 и 2121 соответственно. Следует отметить, что крупные гарнизоны существовали лишь короткое время, естественно если речь не идет об осажденном замке. Так в 1174 г. в гарнизоне Нортхемптона было 10 рыцарей. Их число кратковременно довели до 128, однако вскоре большая часть рыцарей присоединилась к полевой армии, а в замке остался обычный гарнизон. В 1192 гарнизон вновь усиливается и состоит из 20 рыцарей, 40 конных и 60 пеших сержантов.

                        В мирное же время гарнизон оставался небольшим. Даже такой важный замок как Виндзор, нередко принимавший королевский двор, имел небольшой гарнизон мирного времени: в 1194 – 23 воина (3 рыцаря, 10 конных и 10 пеших сержантов), в 1214 гарнизон из 19 воинов (5 рыцарей, 10 сержантов и 4 арбалетчика) кратковременно увеличили вдвое (10 рыцарей, 20 сержантов), но в том же году вернулись к гарнизону мирного времени, в 1229 гарнизон был и того меньше – 1 рыцарь и 6 сержантов и арбалетчиков, в течение года он временно усиливался неизвестным числом сержантов.

                        Фактическая численность гарнизонов мирного времени не оставалась постоянной. Гарнизон замок Уолтон (Walton) в 1160 состоял из 10 рыцарей и 4 сержантов, в 1165 - 3 рыцаря и 2 сержанта, в 1167 - 7 рыцарей при двух сержантах. Во время военных действий 1174 года гарнизон усилили до 20 рыцарей, 2 конных и 20 пеших сержантов.

                        В гарнизонах небольших замках зачастую был всего один рыцарь даже в военное время. Так в замке Бамбур (Bamburgh) в начале 1221 гарнизон состоял из рыцаря-констебля и трех арбалетчиков. С возникновением опасности в июне гарнизон усилили еще 16 арбалетчиков. В апреле следующего года гарнизон вновь сократили до 3 арбалетчиков и констебля, добавив 3 сержантов (неизвестно, конных или пеших). Кроме этих воинов в замке отдельной статьей указан привратник. Видимо в составе гарнизона замка минимум один привратник был постоянно, однако его, как и другой постоянный персонал, например капеллан и часовые, крайне редко упоминают в документах. При этом их численность также могла меняться из года в год. Например, в Тауэре в 1262 было 4 часовых и привратника, в 1265 - 2 часовых и 4 привратника, в 1266 – 4 часовых и 4 привратника. В Виндзоре в 1257 - 3 часовых, 1 привратник и 1 капеллан, а в 1271 – 4 часовых, 2 привратника и 5(!) капелланов.

                        В целом можно сделать вывод, что за исключением некоторых крупных королевских крепостей, таких как Дувр или Норвич, или барониальных замков, расположенных в узловых пунктах (Ричмонд, Рочестер), гарнизон даже королевских замков был невелик, а барониальные замки обходились в мирное время 1-2 рыцарями. Если к баронии относилось 9-10 фьефов, то при службе 40 дней в году с фьефа получается как раз 1 рыцарь постоянного гарнизона, если один фьеф был обязан круглогодичной службой, как в Клане, их число могло быть доведено до 2. К крупным замкам относилось больше фьефов (73 в Виндзоре, 120 в Рокингхеме, 170 в Дувре, 200 в Норвиче), соответственно гарнизоны в них могли быть больше, но и их в мирное время стремились минимизировать. В военное время гарнизоны увеличивали лишь по необходимости и стремились сократить, как только опасность уменьшалась.
                        Източник: http://mir-zamkov.net/art/st/st_a.shtml
                        Liberte, egalite, fraternite
                        Viva la revolution
                        Zalmoxis написа
                        Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                        http://hristoen4ev.blogspot.com/
                        dibo написа
                        Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                        - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                        Comment


                          boilad написа Виж мнение
                          Извинявай, но намирам патетиката ти за неуместна.

                          Извинявай, но намирам забележката ти за неуместна. Става въпрос, както ясно беше отбелязано, за гарнизон по време на активни военни действия, а не в мирно време. И цитираш източник за...английския замък на...руски, докато последно говорихме за хоспиталиерите на Родос.

                          Има и нещо друго, което споменах, но няма кой да чете - близостта с "Турция" и състоянието на почти перманентна война с турците, в което се намират хоспиталиерите на Родос, което, близко до акъла, няма нищо общо със ситуацията в Англия от 12-13 в. Нападението срещу Антимахия със 16 000-дна армия по всяка вероятност щеше да наложи струпването и, ако щеш, поддържането на по-сериозен гарнизон в крепостта, но при липсата на достатъчно рицари или др. военни това просто е нямало как да стане. Ако не се лъжа, за участието си в отблъскването на обсадата великият магистър и конвентът на Родос опрощават данъците на местното население за една година.

                          ПП: Да не говорим, че патетиката ми изобщо не се отнасяше към самата численост на гарнизоните, а към диспропорцията в полза на враговете им, която е почти постоянна за период от 200 години и е направо фрапираща в някои случаи, измежду които този от Антимахия съвсем не е най-впечатляващия.
                          Last edited by Guy de Mont Ferrand; 07-12-2014, 20:15.
                          A strong toun Rodez hit is,
                          The Castell is strong and fair I wis...


                          блог за средновековна балканска история

                          Comment


                            Може да се намираш в потрес от изказването ми и така иронично да неглижираш данните от Англия, ама не каза нищо за Видинския санджак.
                            Данните показват, че това са нормални за епохата гарнизони, които в случай на нужда са били подсилвани, било с опълчение (случая с Антимахия), било с професионални военни.
                            Друг е въпроса за диспропорциите и неговия отговор се крие във функцията на крепостите да позволяват задържането на многоброен противник с минимум жива сила.
                            Liberte, egalite, fraternite
                            Viva la revolution
                            Zalmoxis написа
                            Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                            http://hristoen4ev.blogspot.com/
                            dibo написа
                            Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                            - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                            Comment


                              boilad написа Виж мнение
                              Може да се намираш в потрес от изказването ми и така иронично да неглижираш данните от Англия, ама не каза нищо за Видинския санджак.
                              Данните показват, че това са нормални за епохата гарнизони, които в случай на нужда са били подсилвани, било с опълчение (случая с Антимахия), било с професионални военни.
                              Определено се намирам в потрес, защото сравнението беше, хм, разгромяващо, а на мен ми прилича на чисто заяждане и оттам - на спам. Но да приемем, че е недоразумение. Сам можеш да видиш, че във военно време числеността на гарнизоните нараства. Плюс това никой не е казал, че числеността на гарнизона е "ненормална", говорехме за пропорцията. Сега разбра ли?

                              А патетиката според мене си е съвсем уместна, когато говорим за историческия двубой хоспиталиери-османци, особено за времето на "родоските рицари". При положение, че към средата на 15 в. последните разполагат с ок. 400 рицари те съумяват да задържат владението си над десетки големи и малки о-ви, разположени в непосредствена близост до турската Мала Азия, но това няма нищо общо напр. с борбите между англо-норманските барони или уелските им съседи (има ли смисъл да давам пояснения защо?). Въпросните владения се намират във война с цялата Османска империя, а ок. същото време - и с Мамелюкския султанат - имаш ли представа тези 400 рицари срещу какъв териториален, икономически и военен потенциал се изправят? И на всичкото отгоре устояват. - на това му викам аз случай, който си струва малко патетика...
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                boilad написа Виж мнение
                                Друг е въпроса за диспропорциите и неговия отговор се крие във функцията на крепостите да позволяват задържането на многоброен противник с минимум жива сила.
                                О, благодаря, че ми каза, макар че вече го споменах по-горе, в "патетичния" пост :

                                Guy de Mont Ferrand написа
                                Друг въпрос е, че в тази, а и в коя да е епоха, е имало укрепления, които са могли да бъдат успешно защитавани от малобройни сили срещу многоброен противник.
                                Да се поспрем малко със спама, а?
                                A strong toun Rodez hit is,
                                The Castell is strong and fair I wis...


                                блог за средновековна балканска история

                                Comment

                                Working...
                                X